№ 2586
гр. Пловдив, 10.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502588 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, ЕИК: *********, подадена чрез пълномощника му юрисконсулт Б.,
против Определение № 9305 от 31.08.2022 г., постановено по гр. д. № 11366
по описа на РС – Пловдив за 2022 г., с което е оставена без уважение молбата
на жалбоподателя за възстановяване на внесената за образуване на
производството по горепосоченото гражданско дело държавна такса в размер
на 75 лв. В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на
обжалваното определение. Поддържа се, че когато заповедният съд е дал
неправилни указания на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си по реда на чл. 422 ГПК, внесената за установителния иск е
недължимо платена и подлежи на връщане. Към жалбата се представя съдебна
практика в горния смисъл. Искането към въззивния съд е за отмяна на
обжалваното определение и постановяване възстановяването на внесената по
сметка на районния съд държавна такса в размер на 75 лв.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от
жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
допустима.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК
от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД против Ж. Г. А., ЕГН:
**********, искове за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата от 424,78 лв., представляваща стойността на
консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода
23.10.2021 г. – 22.12.2021 г., и сумата от 6,31 лв., представляваща
1
обезщетение за забава за периода 11.12.2021 г. – 17.02.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на заявлението до окончателното
плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2295 по описа на РС – Пловдив за
2022 г. Видно от материалите по горното частно гражданско дело, ищецът е
предявил исковете в изпълнение на дадените му от заповедния съд по реда на
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК указания, че в едномесечен срок от съобщението може
да предяви иск за вземането си, като довнесе дължимата държавна такса, тъй
като издадената в негова полза заповед за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, както и че при непредставяне на
доказателства за предявяване на иска в посочения срок заповедта за
изпълнение ще бъде обезсилена. Към подадената в указания от съда срок
искова молба ищецът е приложил преводно нареждане от 01.08.2022 г. за
внесена по сметка на РС – Пловдив държавна такса в размер на 75 лв. След
разглеждане на материалите по заповедното производство исковият съд е
постановил Определение № 8694 от 11.08.2022 г., с което е върнал подадената
от ищцовото дружество искова молба и е прекратил производството по
делото, като е приел, че предявените установителни искове са недопустими,
тъй като не са били налице предпоставките за даване от страна на заповедния
съд на указания до заявителя за предявяване на иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
За обосноваването на този извод са изложени съображения, че в процесния
случай не е налице втората кумулативно предвидена в посочената разпоредба
предпоставка, тъй като сведенията, че длъжникът не живее на адреса не са
събрани от конкретен източник. Така постановеното определение не е
обжалвано и е влязло в сила. С молба с вх. № 65910 от 16.08.2022 г. ищецът е
поискал възстановяване на внесената по сметка на РС – Пловдив държавна
такса в размер на 75 лв. по посочена в молбата банкова сметка. С
обжалваното определение съдът е оставил без уважение така подадената
молба, като е приел, че внесената от ищеца държавна такса е дължимо
платена и не подлежи на връщане, тъй като въз основа на подадената от
последния искова молба е образувано дело, а съдът е изпълнил задължението
си по чл. 2 ГПК, както и че обстоятелството, че производството е счетено за
недопустимо и е прекратено, не обосновава възстановяване на внесената
такса. Съдът е изложил съображения, че това, че на ищеца – заявител е
указано да предяви установителен иск, не означава, че същият е следвало
задължително да предяви такъв, доколкото той е можел сам да провери как е
протекло заповедното производство и да направи самостоятелна преценка
дали има интерес от установяване на вземанията си по реда на чл. 422 ГПК.
Така постановеното определение е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 4б ЗДТ недължимо платените такси се
връщат по искане на заинтересованата страна. В практиката на ВКС,
обективирана в Определение № 456 от 30.09.2016 г. на ВКС по ч.т.д. №
1077/2016 г. на II т.о., ТК, Определение № 43 от 19.01.2018 г. на ВКС по ч.т.д.
№ 2428/2017 г. на I т.о., ТК, която се споделя изцяло и от настоящия състав на
2
съда, се приема, че правилността на дадените от заповедния съд указания за
предявяване на иска по чл. 422 ГПК е относима към преценката налице ли са
предпоставките за връщане на недължимо платената държавна такса. Този
извод се обосновава с това, че съдът, разглеждащ иска по реда на чл. 422
ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на специалните
процесуални предпоставки за предявяване на иска по посочения ред и по
никакъв начин не е обвързан от констатациите по тях на заповедния съд, а
преценката на заповедния съд от своя страна не подлежи на инстанционен
контрол и заявителят няма възможност в рамките на заповедното
производство да търси защита срещу нея. Така, ако исковото производство е
прекратено поради недопустимост на установителния иск поради липсата на
абсолютна процесуална предпоставка по чл. 415, ал. 1, т. 1 или т. 2 ГПК,
когато дадените от заповедния съд указания за предявяване на иска са
неправилни, внесената държавна такса се явява недължимо платена и
подлежи на връщане. В настоящия случай исковете са предявени в
изпълнение на дадените от заповедния съд до заявителя неправилни указания
с оглед на влязлото в сила Определение № 8694 от 11.08.2022 г., постановено
по гр. д. № 11366 по описа на РС – Пловдив за 2022 г. По тази причина
настоящият състав на съда намира, че внесената от ищеца държавна такса се
явява недължима по смисъла на чл. 4б ЗДТ и подлежи на връщане.
По изложените съображения първоинстанционното определение следва
да се отмени, като вместо това се постанови връщане на внесената от
ищцовото дружество по сметка на РС – Пловдив вдържавна такса в размер на
75 лв.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 9305 от 31.08.2022 г., постановено по гр. д.
№ 11366 по описа на РС – Пловдив за 2022 г., като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ВЪРНЕ на основание чл. 4б ЗДТ на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: *********, внесената на 01.08.2022 г. по
сметка на РС – Пловдив държавна такса в размер на 75 лв. по предявения от
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД установителен иск по чл. 422 ГПК
против Ж. Г. А., ЕГН: **********.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4