Решение по дело №241/2019 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63, ал.1, изр. 2-ро от ЗАНН, във връзка с гл.ХІІ от АПК, подадена от Цветомир Тошков Цанков, действащ в качеството на регистриран земеделски производител, чрез пълномощника адв. И.В. ***, съд. адрес:***, против решение № 134/29.08.2019 г., постановено по АНД № 141/2019 г. по описа на Районен съд Белоградчик, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 05-0000930/09.05.2019 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Видин, с което на касатора е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500.00 лева, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение по чл.61, ал.1 от КТ, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.

Твърди се от касатора, че решението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Съдът не е обсъдил представената по делото нотариално заверена декларация, изобщо липсват доказателства, доказващи извършването на нарушението. Иска се от Съда да отмени обжалваното решение, както и потвърденото с него постановление.

Ответникът по касация депозира писмени бележки, като моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания, и като извърши служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното от фактическа страна: на 28.03.2019 г., около 12:00 ч. в нива, находяща се в м."Ливаде" в землището на с. Протопопинци, общ. Чупрене, стопанисвана от касатора в качеството му на регистриран земеделски производител, била извършена проверка, при която са заварени да работят в нивата няколко човека. Двама от тях прехвърляли тор от големи денкове в по-малки, а двама били навътре в нивата и сеели. Впоследствие се установило, че един от тях е земеделският производител с друг работник. На двете лица, които прехвърляли тор, им били дадени декларации, които същите попълнили собственоръчно, докато проверяващите разговаряли със земеделския производител. Единият от тези лица бил Цветомир Бориславов Данаилов. В попълнената декларация същият посочил, че работи при ЗП Цветомир Цанков, с работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч. срещу дневно трудово възнаграждение от 30.00 лева. При извършена документална проверка било установено, че посоченото лице няма сключен трудов договор, такъв нямало в информационната система и не бил представен от земеделския производител, който бил  призован да се яви в Дирекция "ИТ"-Видин и да представи посочените в призовката документи. В присъствието на касатора на 10.04.2019 г. бил съставен АУАН за нарушение на чл.61, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ, предявен и връчен на нарушителя. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Като установил така описаната фактическа обстановка съставът на БРС приел, че е извършено вмененото нарушение, като не кредитирал представената впоследствие нотариално заверена декларация от Данаилов.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: жалбата е допустима. Подадена е от лице, което има правен интерес и в законоустановения срок на обжалване.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Наказателното постановление е законосъобразно, като постановено в съответствие с изискването за форма, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон.

Направените от съда правни изводи са законосъобразни и изцяло се споделят от касационната инстанция.

Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съгласно чл.61, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва между работника и работодателя преди постъпването на работа. Безспорно се установява от данните по преписката, че касаторът е извършил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. При извършената проверка на 28.03.2019 г. лицето Данаилов, наето от касатора, е предоставяло работна сила без да има сключен трудов договор със своя работодател. За описаното нарушение се предвижда административно наказателна отговорност по чл.414, ал.3 от КТ, съгласно който работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или ал.3 и чл.63, ал.1 или ал.2 от КТ, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500.00 до 15000.00 лева. С разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ законодателят изрично е изключил възможността за определяне на нарушението като маловажно, както по чл.415в, ал.1 от КТ, така и по чл.28 от ЗАНН, приложението на който изрично се изключва с оглед специалната разпоредба на чл.415в от КТ. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. на ВАС, по тълк. дело № 7/2010 г.

Предвид гореизложените решението на БРС, с което е потвърдено наказателното постановление, е правилно. Същото е постановено в съответствие с материални закон, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила.

Направените оплаквания в касационната жалба са неоснователни. В действителност съставът на БРС не е игнорирал въпросната нотариално заверена декларация, а я е обсъдил. Приел е за безспорно обстоятелството, че такова волеизявление е направено, но не и истинността на отразените обстоятелства, които е посочил, че следва да бъдат установени по реда на НПК. Съдът е изложил подробно мотивите си защо не дава вяра на представената декларация, като доводите му напълно се споделят. Декларацията е безспорно доказателство единствено за обстоятелството, че такава е направена от посочения автор, но не и относно отразените обстоятелства с характер на свидетелски показания, които е следвало да бъдат установени пред съда. Районният съд е обсъдил подробно всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност, въз основа на което е изградил фактическите и правните си изводи за доказаност на обвинението и за липса на доказателства за истинност на изложените в декларацията обстоятелства.

Предвид изложеното оплакванията в жалбата са неоснователни, а решението на Районен съд Белоградчик следва да бъде оставено в сила. Наказателното постановление е валидно, допустимо, обосновано и правилно. Налице е неточност в наказателното постановление, с което е наложено административно наказание имуществена санкция, а не глоба, тъй като работодателят в качеството си на регистриран земеделски производител е физическо лице с разширена правоспособност, но описаното не влече незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като в случая административнонаказателният състав, въз основа на който се ангажира административнонаказателната отговорност на физически и юридически лица, ЕТ и дружества по ЗЗД, е общ - субектът на административнонаказателната отговорност е лице с качеството работодател, за който е предвиден идентичен размер на наказанието независимо от правно-организационната му форма.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1, изр. 2-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 134/29.08.2019 г., постановено по АНД № 141/2019 г. по описа на Районен съд Белоградчик.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                 Членове: 1.

 

 

                                                                           2.