Р Е
Ш Е Н И Е №
Гр.Сливен, 05.11.2020г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на шести
октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
При
секретаря Нина Кънчева, като разгледа
докладваното от съдията търг.дело № 136
по описа за 2019г, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са два обективно кумулативно съединени преки искове
на увредени от ПТП лица срещу застрахователя на прекия причинител на
вредите, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна квалификация
чл.432 ал.1 КЗ и цена на първия, предявен като частичен иск – 40 000 лв.
от общо 50 000лв,
а на втория иск - 60 000лв.
В исковата молба ищците твърдят,
че на 05.08.2018г, в с. Л., общ. П..,
при движение на лек автомобил „А.”, с рег. № **, управляван от Н.И., същият нарушил
правила за движение по пътищата и предизвикал ПТП, в резултат на което била
причинена смъртта на тяхната сестра К.Г.И..
Твърдят, че за случая е образувано ДП № 320–ЗМ-408 на РУ - гр. П..,
което не е приключило.
Твърдят, че за увреждащия лек автомобил била
сключена с ответника застраховка
„ гражданска отговорност” валидна от 23.11.2017 г. до 22.11.2018
Твърдят, че са братя на починалата в
ПТП К.И., които изключително тежко преживели преждевременната й смърт, като са
помагали взаимно и били опора един за друг, а между тях съществувала силна
емоционална привързаност и обич. Поради скръбта, която изпитали, щяла да ги
съпътства през целия им живот. Към момента на смъртта си сестра им била в
трудоспособна възраст и се грижела за своето семейство.
Твърдят, че съгласно чл. 380 от КЗ
предявили претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение, но същия
не се произнесъл в законоустановения
срок.
Молят за постановяване на съдебно
решение, с което ответникът бъде осъден да им заплати по 26 000 лв. –
частичен иск от общо 50 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи претърпени болки и страдания в резултат на настъпилата при ПТП на
05.08.2018г смърт на тяхната сестра К.Г.И.,
ведно със законната лихва върху двете обезщетения, считано от 12.08.2018г до
окончателното изплащане. Претендират разноски по реда на чл. 38 ЗА.
Ответникът е подал отговора на
исковата молба, подаден в срока по чл. 367 от ГПК. Счита исковете за допустими, но неоснователни.
Не оспорва твърдението
на ищцата за наличие на валидно сключена застраховка “ гражданска отговорност“
на автомобилистите.
Оспорва исковете по основание и размер.
Оспорват механизма на осъществяване на ПТП, както и твърдението че е настъпило
вследствие на противоправно и виновно поведение на
водача на лекия автомобил „А.” – Н.И..
Липсвали доказателства, които да обосновават неговата вина, единствено
констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, в който нямало данни за неговото противоправно
и виновно поведение. Нямало и влязла в сила
присъда за деликвента.
Прави възражение за наличие на
независимо съизвършителство от страна на двамата водачи, участници в ПТП-то, а именно
водачът на товарен автомобил „ С.” , с рег. № ** – н. С., и на лек автомобил „А.”,
с рег.№ ** – Н.И..
Счита, че за частта на вредите,
причинени от водачът н. С., следва да отговаря застрахователя на управлявания
от него товарен автомобил „ Дженерали
Застраховане“АД.
Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на постр. К.И.,
която нарушила законово задължение за
поставяне на обезопасителен колан, с което допринесла
в изключително висока степен за получаване на по-тежки по вид, характер и
степен увреждане. На основание чл. 51 ал.2 ЗЗД, размерът на обезщетението следвало да се
намали с процент, съответстващ на степента на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на постр. К.И., а именно 50%.
Оспорва вида, тежестта и размера на
твърдените от ищците неимуществени вреди. Твърди, че дори да са претърпени
такива, те не отговарят на степента и интензитета, твърдян от ищците.
Предпоставката да бъде присъдено обезщетението била особено близка и надхвърляща
общоприетите представи за родствена близост между ищците и починалата, като в
резултат на нейната смърт за тях да са настъпили изключителни по интензитета си
болки и страдания. Счита, че в тази хипотеза попадат само отношенията, при
които смъртта има пряко и продължително негативно въздействие върху живота на
близките и се касае за продължителни негативни емоции поради липсата на
изключително близък човек.
Твърди,
че отношенията на ищците с починалата им сестра били в рамките на обичайните, типичните и
често срещани в нашето общество.
Липсвали
конкретни обстоятелства, сочещи за претърпени вреди, надхвърлящи по интензитет
и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Счита, че с оглед ограничението в разпоредбата
на § 96 ал. 1 от ПРЗ на КЗ, вр. с чл. 493 а ал. 4 от КЗ в случай на доказаност и основателност на
иска, следва да бъде присъдено
обезщетение в размер на 5 000лв.
Оспорва като неоснователни акцесорните искове за присъждане на законна лихва, както и
началната дата, от която се претендират.
Оспорва размера на адвокатския хонорар
и в условията на евентуалност прави възражения за прекомерност.
Ищците са подали допълнителна искова
молба в сока по чл. 372 от ГПК, с която оспорват всички възражения на
ответника.
Ответникът е подал допълнителен отговор в срока по чл. 373 от ГПК, с който поддържат
всички възражения, направени с отговора
на исковата молба
В с.з. ищците се представляват от процесуален
представител, който прави увеличение на
предявените като частични искове, както следва: искът на Д.Р. се увеличава от 26 000лв на
40 000лв от общо 50 000лв, а
искът на И.Р. - от 26 000лв на
60 000лв. Моли да бъдат уважени в пълен размер. Претендира разноски
съгласно списък . Представя писмени бележки.
В с.з. ответното дружество се
представлява от упълномощен представител, който поддържа отговора на исковата
молба. Моли исковете да се отхвърлят като неоснователни и недоказани, тъй като
по делото не се установило наличие на изключителни, извън обичайните отношения между братята и тяхната сестра. Претендира разноски
съгласно списък. Подробни съображения излага в писмена защита.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Двамата ищци са братя на К.Г.И., починала на 49
години при ПТП, настъпило но 05.08.2018г.
В същото ПТП загинала и нейната дъщеря
Д. К. Г..
На
05.08.2018г, около 14.30 ч., на път № 906, в с.Л., община П.., настъпило ПТП между товарен автомобил “С.“ с
рег. **, управляван от н. Т. С. и лек автомобил „А.“ с рег. № Х **КК,
управляван от Н.Л. И., при което загинали три лица- водачът Н.Л.И. и пътуващите
в неговия автомобил майка и дъщеря. На предната дясна седалка стояла Д. Г., а
на задната седалка- майка й К.И..
Инцидентът станал на прав участък, в
слънчево и сухо време.
Автомобилът „С.“ се движил п посока с.Л.-с.К.-Бургас,
със скорост на движение около 82 км/ч.
Опасната му
зона за спиране при тази скорост е била около 104 м.
В същото време, в обратна
посока, се е движил лек автомобил „А.“ със скорост на движение около 88 km/h.
Опасната му зона за спиране при тази скорост е
била около 77 т.
В зоната на прав участък от пътя, водачът на автомобила
„а.“ допуснал технически неправилна маневра,
при която автомобила се отклонил към
насрещната пътна лента. Навлизането в лентата за насрещно движение е станало на
около 58-60 m преди мястото на удара.
Водачът на „С.“ възприел опасността от удар на около
55 m от мястото на удара, като предприел спиране и отклоняване на автомобила
надясно спрямо собствената посока на движение.
При тези
действия на водача на „А.“, настъпил челен удар между двата автомобил в дясната лента /лентата за движение на „С.“/,
съответно между челната част на „а.“ и челната част на „С.“, повече изразена в
лявата зона. При този удар, автомобилът „С.“ продължил движението си напред спрямо неговата
посока, като се отклонил надясно, а автомобилът „А.“ продължил движението си
назад и наляво спрямо посоката на „С.“, завъртайки се около вертикална ос, в
посока обратна на часовата стрелка, гледано отгоре.
В резултат
на удара, К.И., която била пътник в „а.“ на задната седалка, без поставен
предпазен колан, изхвърчала от автомобила и паднала в десния банкет, където
починала на място.
Водачът Н.И. и дъщерята Д. Г. също починали, а
другият водач н. С. - получил средна
телесна повреда.
Според заключението на приетата по делото САТЕ, мястото на удара между
автомобилите „а.“ и „С.“ в дясната лента
за движение /лентата за движение на С., на 22 m след мерната линия и на ниво от 1,3 m до 2,6 m вдясно от разделителната линия на
лентите за движение.
Към момента на удара, автомобилът „С.“ бил изцяло в собствената лента, а
автомобилът „а.“- изцяло в насрещната лента за движение. Според направленията
автомобилът „С.“ се е движили в собствената лента, а автомобилът „а.“ се е
движил срещу него след напускане на собствената лента. Навлизането на автомобила
„а.“ в насрещната лента е било на не по- малко разстояние от около 58-60 m преди мястото на удара.
Водачът на „С.“ възприел
опасността от удар на около 55 m от мястото на удара. В момента на
възприемане на опасността , автомобилът „а.“ бил на около 58 m от мястото на удара или дистанцията между двата
автомобила е била около 113 м.
Водачът на „С.“ не е имал
техническата възможност да предотврати ПТП към момента на навлизане на „а.“ в
неговата лента за движение.
Навлизането на автомобила „а.“
в лентата за насрещно движение било резултат от конкретни действия на водача на
автомобила.
В момента на навлизане на автомобила „а.“ в лентата за насрещно движение,
двата автомобила „С.“ и „а.“ били на 113
m един от друг.
Според експертното заключение, водачът на „а.“ имал техническата
възможност да предотврати ПТП при скоростите на движение на двата автомобила,
като запази движението си в собствената лента и
в този случай двата автомобила биха се разминали без удар.
Водачът на „а.“ предприел технически неправилни действия, като
навлязъл в сбора на опасните зони за
спиране на двата автомобила. Технически правилно е водачът на „а.“ било да запази движението си направо.
Опасната зона за спиране на „С.“ при скорост от 40 km/h
е около 36м
Опасната зона за спиране на „а.“ при скорост от 40 km/h
е около 26 м.
При движение на двата автомобила със скорост от 40 km/h
и предприето спиране удар между двата автомобила, не би настъпил.
Автомобилът „а.“ бил оборудван с триточкови предпазни колани на всяко
място в автомобила.
В резултат
на удара и динамиката на движение на „а.“,
и непоставянето на колан, К.И.
напуснала купето на автомобила и паднала в десния банкет, където
починала на място.
Съгласно САТЕ, основната
техническата причина, довела до възникването на ПТП е навлизането на лекия
автомобил „а.“ в насрещната лента за движение при наличие на насрещно движещ се автомобил.
Технически правилно било водачът на „а.“ да контролира непрекъснато
автомобила и запази движението си по собствената дясна лента за движение. Навлизането
в насрещната лента било резултат от конкретни действия на водача и не се дължало на възникнала внезапна техническа
неизправност.
Втората техническа
причина, довела до възникването на удара била движението на двата автомобила със скорост,
по-голяма от максимално разрешената за участъка. При движение на автомобилите с
максимално разрешената скорост и предприето спиране с навлизане на „а.“ в
насрещната лента, нямало да настъпи
удар.
Според заключението на СМЕ, в
резултат на процесното
ПТП К.И. получила автомобилна травма (травма в салона
на лек автомобил като пътник на задната седалка в резултат на челния му сблъсък
с тежкотоварен автомобил и последвало изпадане от автомобилното купе), изразяваща
се в следните телесни увреждания:
1/Тежка черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в счупване на черепната основа, в областта на средната
черепно-мозъчна ямка с преминаване на фрактурната линия през турското седло, оток на мозъка,
голяма разкъсно-контузна рана множество линейни охлузвания и петнисти кръвонасядания по кожата на лицето, групирани предимно в
лява и предна лицева част;
2/ Гръдна травма, изразяваща се в
двустранни множествени фрактури на ребра по двете средни подмишнични
линии, множество контузии предимно по предните повърхности на двата бели дроба,
масивно кръвонасядане на тъканите в средостението;
3/
Коремна травма, изразяваща се в няколко линейни фисури
по горната повърхност на черния дроб, проникващи в дълбочина в чернодробния паренхим до 5-7 мм;
4/
Множество плоски и линейни охлузвания на лявата ръка, предимно по
външните й повърхности;
5/ Контузия
на левия крак с наличие на фрактура на двете кости на подбедрицата
му непосредствено под колянната става и луксация на глезенната става.
6/ множествени петнисти кръвонасядания по долните крайници; обширно охлузване по
външната повърхност на дясната ръка.
Описаните телесни увреждания имали травматична
генеза. Дължали се на механичното действие (удар, притискане, сътресение, протриване) на твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети, както и на предмети с широка грапава
повърхност и добре отговарят да са получени в резултат на процесното
пътнотранспортно произшествие. В механогенезата на
уврежданията при този вид автомобилни травми участие вземали множество различни
по своята посока и величина травмиращи сили. Под тяхното действие, в момента на
удара тялото на пътника се придвижвало в пространството на автомобилния салон.
При това отделни негови части и анатомични области влизали в контакт с различни
елементи от вътрешното оборудване на автомобилния салон или деформирани елементи
от автомобилното купе, удряли се, притискали се и се травмирали.
Именно по тези механизми се получили и
уврежданията на постр.Илиева
Черепно-мозъчната травма се дължала най-вероятно на удар на главата в
деформирания таван на автомобилното купе в момента на сблъсъка между двете
моторни превозни средства.
Гръдната травма се дължала на удар и притискане с направление отред
назад върху гръдния кош и се получила
най-вероятно от удар и притискане на тялото върху облегалката на предната седалка
в момента на произшествието.
На удар с предно-задно направление се дължали уврежданията на костите и
ставите в областта на левия крак и увреждането на черния дроб.
Множеството охлузвания по тялото и крайниците се дължали на
тангенциалното им движения върху твърда и грапава повърхност и добре отговаряли
да са получени след изпадането на пострадалата от автомобилното купе и контакта
с повърхността на терена. Тяхната локализация предимно по левите странични
повърхности свидетелствала за това, че пострадалата влязла в контакт с терена предимно с лявата
странична повърхност на тялото си.
Както характеристиките, така и локализациите
на телесните увреждания, така и факта, че тялото й е изпаднало от автомобилния
салон , свидетелствали за това, че към момента на настъпването на ПТП, постр.К.И. е
пътувала на задната седалка на лек автомобила без поставен предпазен колан.
Вещото лице приема, че ако тя е
била с поставен предпазен колан, най-вероятно би получила по-леко изразени
телесни увреждания, локализирани в други области на тялото, които вероятно не
биха били несъвместими с живота.
Но, при наличие на тежки деформации на автомобилното купе в мястото,
където е седяла пострадалата, било възможно да се получат несъвместими с живота
увреждания, но тя не би изпаднала от автомобилния салон.
Експертизата счита, че при движение на
товарния автомобил „С.“ с 40 km/h, а движение на
лекия автомобил „а.“ с 88 km/h в момента на удара и
същия механизъм на настъпване на ПТП, К.И. най-вероятно е щяла да получи същите
телесни увреждания както по тежест, така и по локализация.
По случая е образувано ДП № 320
ЗМ 408/2018г по описа на РУ МВР- П..,
пор. № 365/2018г, вх. № 9016/2018г по описа на ОП-Бургас, което е прекратено
с постановление на прокурора от
24.01.2020г, на основание чл. 243 ал.1 т.1 вр.
с чл. 24 ал.1 т.4 НПК, а именно, поради настъпилата смърт на виновния за ПТП
водач.
Двамата ищци посрещнали вестта за внезапната смърт на своята сестра К. с голяма
мъка. Тримата били много сплотени.Винаги си помагали и се
поддържали. Живели заедно в един
дом в с.Дядово, общ.Нова Загора преди
сестра им Каринка да се премести да живее в гр.Нова
Загора, което било седем-осем години
преди смъртта й. Дори и когато заживяла заедно с дъщеря си Д. на квартира в
гр.Нова Загора, двамата братя постоянно я
обгрижвали, тъй като била самотна майка и разчитала единствено на тях при извършване на ремонти, преместване
на багажи, за помощ при отглеждане на детето, когато е болно. Постоянно били
заедно, особено с И.Р., тъй като бил разведен и нямал свое семейство. И двамата
братя били опора в живота на сестра си К., като и помагали непрекъснато, кой с
каквото може,
По времето, през което К. живяла в гр.Нова
Загора, брат й Д. ***, а брат й И.- в с.М., но за известен период от време,
преди да заживее с приятелка в гр.Нова Загора, И. живял при сестра си К. и нейната дъщеря.
Съгласно
заключението на съдебно-психологична експертиза, между И.Г.Р. и сестра му К. срещите са били
почти ежедневни и бита им е бил
организиран по такъв начин, че всеки е помагал на другия е бил зависим от него, което довело до частично срастване
на двете домакинства и подялба на ролите в тях. Поради
тази особеност в начина им на живот, вследствие
смъртта на К., у И.Р. настъпили промени, характерни за разстройство в адаптацията
/състояние на субективен стрес и емоционално разстройство, обикновено
нарушаващо социалното функциониране/.
То възниквало в период на адаптация към значими жизнени промени или към
последиците на стресогенно жизнено събитие. Налице
били симптоми, характерни за отиваща си ситуационна
депресия. За разлика от депресията, това разстройство се причинявало от външен
стрес и обикновено изчезвало след като болния успее да се адаптира към
ситуацията.
И.Р. бил допълнително травмиран от факта,
че губи едновременно повече от един близък човек. Твърде много бил привързан
към сестра си и не е бил готов да я
загуби.
Според експертното заключение, психичното му състояние не
носело следи от драстични отклонения и личностните характеристики сочели, че е
налице стабилна психика и притежавал, макар и бавно работещи механизми за
справяне с напрежението. Емоционалното му състояние се променило и носило белези на психично страдание.Той успявал постепенно да
възстанови нормалния си начин на функциониране, но били налице проявления на
разстройство в адаптацията, които довели до разстройство на съня. Бил емоционално травмиран. Психологичната оценка на случилото се съотнасяла към
посттравматично състояние, свързано с невъзможността на обследваното лице
самостоятелно да премине от загубата към раздялата и да намери опори за
възстановяване на емоционалния баланс. Констатирана е негативна промяна в емоционално-психичното му състояние,
когато е под въздействие на спомена за сестрата си, не можел да реагира
пълноценно. Страданието му било
затихващо и щяло да отшуми напълно. То било вследствие на специфична особеност
в начина на живот и сестра му, които били
близки повече от обичайното. Рухването на общия ми бит карало ума му да забави
прехода от загубата към раздялата.
Съгласно заключението на втората съдебно-психологичната експертиза, при
ищеца Д.Р. се наблюдавали затихващи белези на психично страдание. Дълбочината на
проблема се свързвала с невъзможността
да премине от загубата към
раздялата и възстановяване на емоционалния баланс.
Настъпилата смърт на сестра му била внезапна и неочаквана, като той
бил допълнително травмиран от това, че губи едновременно сестра и племенница. Психичното
му състояние не носело следи от
драстични отклонения. Имал стабилна психика и притежава работещи механизми за
справяне с напрежението. Емоционалното му
състояние се променило и носело затихващи
белези на психично страдание. Причините били отношения извън рамките на обичайното.
Ищецът Д.Р. поддържал чести контакти
със сестра си. Помагал й в организацията
на бита. При извършеното от в.л. интервю, споделил, че бил много привързан към сестра си. Помагал й,
като организирал и заплатил ремонта на
колата й, боядисвал жилището й, бил
гарант по кредита й, купувал й лекарства, когато се разболеела, товарил и
разтоварвал е имуществото й, когато се е местела, а тя му е давала пари, когото
нямал и не ги търсила.
Това според вещото лице са отношения извън
рамките на обичайното.
След нейната смърт, настъпили промени в поводенческите
нагласи и психични свят на Д.Р., който
бил повлиян отрицателно в
емоционален план.
По
отношение на лек автомобил „А., с рег. №
Х** КК е сключена с ответника застраховка
“гражданска отговорност“ с полица № BG/33/117003089895/22.11.2018г
, валидна от 23.11.2017г до 22.11.2018г-
На
11.12.2018г, двамата ищци, заедно с
тяхната майка Г. Р. предявили пред ответника своята писмена застрахователна
претенция, като в рамките на 3-месечния срок по чл. 38 КЗ не им е определено
и изплатено обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната
сестра и дъщеря.
С писмо от 09.04.2019г застрахователят
отказва да плати застрахователно обезщетение, тъй като не може да бъде
основанието на претенциите им.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства -относими, допустими
и неоспорени.
Съдът дава
вяра на показанията на разпитаните двама свидетели, които възприе като
обективни, преки и непосредствени.
Приема заключенията на изслушаните по
делото СМЕ, САТЕ и две
съдебно-психологични експертизи, като обосновани, ясни и неоспорени.
Така
приетото за установеното от фактическа страна, води до следните правни изводи:
Предявени са два кумулативно съединени иска
по чл. 432 ал.1 от КЗ на пострадали лица срещу застрахователя на деликвента за
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, виновно причинено от водача на МПС,
застраховано при ответника по риска „гражданска отговорност“.
Ищците са братя на пострадало при ПТП
лице, които претендират обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на своята
сестра, насочвайки иска си срещу застрахователя на прекия причинител на
вредата, по застраховка“ гражданска отговорност “ на автомобилистите.
Исковете им са
процесуално допустими.
С ТР№1/21.06.2018г по тълк.дело №1/2016г на ОСНГТК на ВКС, бе разширен кръга от лицата, които са материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък, посочен в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление №
5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, а именно родители, деца, съпруг и лице във
фактическо съжителство.
С ТР№1/21.06.2018г бе
прието, че по изключение всяко друго лице, освен горепосочените в ППВС
№4/61г и ППВС №5/69г, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, е справедливо
да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда само при доказани особено
близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му
вреди.
Следователно, разширен е кръгът от лицата, очертан в ППВС №4/61г и ППВС №5/69г, които може да претендират по съдебен ред обезщетение за морални болки и страдания от смърт на
близък роднина, но само по изключение, когато житейските обстоятелства са станали причина между тях да се породи
особена близост/ трайна и дълбока/, оправдаваща получаването на обезщетение за
неимуществени вреди, наред с най-близките.
Затова, следва да се приеме, че ищците, като братя на загиналата в ПТП тяхна сестра К.И., са активно легитимирани да предявят иск за
обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли от нейната смърт.
За да възникне субективното право по
чл.423 ал.1 КЗ., е необходимо още да бъде доказано наличието на валидно
сключена застраховка „гражданска отговорност“ на процесното МПС, сключена при ответното
застрахователно дружество, валидна към датата на настъпване на ПТП-то,
както и наличието на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от
фактическия състав, а именно: деяние, противоправност на деянието, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата, вина на причинителя.
Страните не спорят, че към датата на
настъпване ПТП -05.08.2018г е налице застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена с ответника по отношение на автомобила ,с
който е причинено ПТП.
Тъй като деликвентът
Н.Л. И., е починал и не може да бъде осъден с
присъда, на общо основание в това производство следва да бъде проведено
доказване на деянието, противоправността, вината на
дееца и вредата, настъпила в причинна
връзка от същото деяние.
От събраните по делото доказателства, се установи датата и мястото на ПТП,
причините и механизма на настъпването му, както и вината на водача Н.И..
Неговото поведение е виновно и противоправно, тъй
като нарушил правила за движение по пътищата – чл.16 ал.1, чл. 20 ал.1 и чл. 21
ал.1 ЗДвП, като шофирал с превишена скорост и в насрещната лента за движение.
В причинна връзка от неговото виновно и противоправно поведение е настъпила смъртта на К.И., който
е бил пътник в същия автомобил, стояща на задната седалка, както и на нейната
дъщеря Д. Г..
Съгласно възприетото в ТР№1/21.06.2018г по тълк.дело
№1/2016г, за да бъде присъдено претендираното обезщетение за неимуществени вреди, ищците
следва да са провели доказване, че са имали със своята сестра изключително дълбока, трайна и
емоционална връзка, поради която за тях са настъпили значителни като интензитет
и продължителност душевни болки и страдания.
Такава връзка предполага оправдани
очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и
нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на
обезщетяване съобразно принципа за справедливост.
Не
е достатъчна само формалната родствена
връзка. При предявен иск по чл. 432 ал.1 КЗ, от лице от разширения кръг лица, претърпените болки и страдания следва да
надхвърлят по интензитет и продължителност нормално присъщите за съответната
родствена връзка и да са сравними по интензитет и времетраене с болките и
страданията на най-близките.
Затова ищците, като братя на загиналата
в ПТП тяхна сестра, следва да докажат, че поради конкретни житейски
обстоятелства, привързаността им към починалата е толкова силна, че в резултат
на смъртта й, те търпят душевни болки и
страдания, които надхвърлят по интензитет и времетраене нормално
присъщите за отношенията между братя и сестри.
С оглед конкретните житейски
обстоятелства, а именно, че двамата братя били единствените близки на
починалата, която нямала свое семейство,
между нея и ищците в годините са поддържани трайни и постоянни отношения
на взаимно обич, морална и материална подкрепа, емоционална близост, сочеща на
силна привързаност, надхвърляща по интензитет нормално присъщата за подобна
родствена връзка. Те живели както заедно в едно домакинство в общия им дом в
.с.Дядово, така и отделно, когато сестра им
се преместила да живее в града, заедно с дъщеря си. Но дори, когато
живели на различни места, а това било последните седем-осем години от живота на
К.И., поддържали изключително близки и сърдечни отношения с нея, били изключително привързани един към друг и
си помагали. Починалата при инцидента К.И. приемала братята си като свое
семейство, тъй като не била семейна. Имала едно дете и сестра, която от дължи години живеела в
чужбина.
Двамата братя били близки със сестра
си К.И. повече от обичайното за такава родствена връзка, в каквато насока е и
даденото заключение на изслушаните
съдебно-психологични експертизи.
Между
тях имало пълноценно общуване, а
отношенията им били трайни и по-силни от
обичайните за такава родствена връзка. Смъртта на тяхната сестра им причинило
емоционални страдания, надхвърлящи нормално присъщите за такава родствена
връзка. Затова е справедливо да бъдат компенсирани съобразно техния интензитет
и продължителност.
Обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. То
се присъжда само при доказана особено силна връзка с починалия и действително претърпените
вреди.
При определяне неговия размер съдът
не е обвързан от разпоредбата на
чл. 493а ал.1 и ал.4 КЗ, уреждаща, че
застрахователните обезщетения за
претърпените от увредените лица имуществени и неимуществени вреди, в размер до
5 000лв
Съгласно § 22 ПЗР на КЗ/ в сила от 01.01.2016г/, за застрахователни договори, сключени преди 01.01.2016г, какъвто не е настоящия случай, се прилага част четвърта от
КЗ/отм/, освен ако страните не са уговорили друго, Част четвърта от КЗ/отм/ не предвижда ограничения на размерите на
застрахователните обезщетения под посочените в §27 ПЗР КЗ/отм/
лимити.
С § 96 ал.1 от ПЗР на КЗ, с който е
въведен максимален размер на обезщетение от 5000лв е придадено обратно
действие, което се разпростира само върху застрахователни събития, настъпили
след 01.01.2016г, от която дата действат материалноправните норми на КЗ.
В настоящия казус, се търси
обезщетение за вреди от настъпило през 2018г застрахователно събитие и по
сключен през 2018г договор за застраховка „ гражданска отговорност“, което означава,
че би следвало да е приложима разпоредбата на чл. 493 а ал.4 КЗ. Тя обаче противоречи на правото на ЕС, доколкото е предвидена
по-малка сума на застрахователно обезщетение от посочените в чл. 1, § 2 от
Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16.092009 г. относно застраховката “Гражданска
отговорност”.
Съгласно
Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12, с предмет преюдициално
запитване на основание. чл. 267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats (Латвия), не се
допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка
“гражданска отговорност” да покрива обезщетение за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националното законодателство за смъртта на близки членове на
семейството, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените
в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5.
Съгласно чл. 633 ГПК, решенията на СЕС по преюдициални
запитвания са задължителни за всички съдилища и учреждения
в Република България , поради което, няма основание размера на обезщетението да
бъде ограничаван под действителния размер на претърпените неимуществени вреди.
Като отчете, че приживе постоянно
братята и сестрата са поддържали
изключително близки и топли отношения,
потвърждаващи се от факта на оказване на материална и морална подкрепа,
честите посещения, общи събирания, че са
живели в общо домакинство, че между тях е имало трайни емоционална връзки, възрастта на загиналата / 49г/ и особеностите на психичното и емоционално състояние на ищците, съдът
намира за справедливо парично обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, сумата 40 000лв. за всеки от тях.
Макар че по делото се установи, че ищецът И.Р.
е бил малко по-близък със сестра си К.И. и имал по-чести контакти с нея, не се
установи да е страдал повече от другия
ищец заради нейната смърт, поради което, съдът намира, че
е справедливо да получат еднакво възмездяване на претърпените неимуществени вреди.
Съдът намира за частично основателно
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на постр.К.И., която в нарушение на чл. 137 ЗДвП, пътувала на
задната седалка в автомобила, без поставен обезопасителен
колан и това е безспорно установено по делото
от заключенията на две експертизи- САТЕ и СМЕ.
Съгласно заключението на СМЕ, ако К.И.
е била с поставен предпазен колан, най-вероятно би получила по-леко изразени
телесни увреждания, локализирани в други области на тялото, които вероятно не
биха били несъвместими с живота. Но, при наличие на толкова тежки деформации на автомобилното купе
в мястото, където е седяла пострадалата, било възможно да се получат несъвместими
с живота увреждания, но категорично тя не би изпаднала от автомобилния салон. Вещото
лице приема, че при движение на товарния автомобил „С.“ с 40 km/h, а движение на лекия автомобил „а.“ с 88 km/h в момента на удара и същия механизъм на настъпване на
ПТП, К.И. най-вероятно е щяла да получи същите телесни увреждания както по
тежест, така и по локализация.
С оглед изводите на това заключение, съдът намира, че при поставен обезопасителен колан, постр.К.И.
не би изпаднала от автомобила и не би получила единствено по-леките увреждания,
като множество охлузвания по крайниците,
но вероятно нямаше да избегне леталния изход.
Затова, съдът приема, че степента на съпричиняване на вредоносния резултат е твърде малка, не
повече от 10%, но все пак е налице,
поради което следва да намали размера на двете обезщетения със сумата 4000 лв и присъди разликата от
36 000 лв. на всеки от ищците.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на резултата от страна на
другия водач на автомобила,
участник в същото ПТП.
При съпричиняване на
увреждането от няколко деликвенти, застрахователят по
застраховка „ГО“, сключена с единия от тях, отговаря спрямо увреденото лице за
пълния размер на вредите, до размер на застрахователната сума. При евентуално
уважаване на иска, ако ответникът-застраховател прати цялата дължима сума на
увреденото лице, може да предяви иск срещу съделиквента
или срещу неговия застраховател, съобразно приноса му за настъпване на
вредоносния резултат.
По
изложените съображения, съдът следва да отхвърли като неоснователни и недоказани исковете до
пълните им размери, както следва:
частичния иск на Д.Р. до пълния му размер 40 000лв от общо
50 000лв, а иска на И.Р. - до
пълния му размер от 60 000лв.
Обезщетенията се дължат ведно със законната
лихва за забава от датата на предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя- 11.12.2018г.
Ищците са предявила
писмено застрахователната си претенция до ответника на 11.12.2018., поради
което това е датата, на която застрахователя е бил уведомен за претенцията и от
тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ.
По изложените
съображения, искът за присъждане на законна
лихва от 12.08.2018г. до 11.12.2018г, следва да се
отхвърли като неоснователен.
На основание чл. 78 ал.1 ГПК, ответникът
дължи разноски на ищеца съразмерно на уважената част от иска, в размер на
712.08 лв
-от
общо 989лв, от които: 100 лв – д.т и 889лв-
за възнаграждение на вещи лица.
В договора за правна защита и
съдействие е уговорено безплатна адв.защита на ищеца, по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Съразмерно на уважената част от всеки иск, на осн. чл.38 ал.2 ЗА, вр. с чл 7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адв.възнаграждения,
в полза на адв.К. се присъжда
адв.възнаграждение от 1610 лв, а с ДДС – 1932лв, и за
втория иск – същата сума, или общо 3 864
лв с вкл. ДДС.
Тъй като исковете на двамата ищци са частично
отхвърлени, на основание чл. 78 ал.3 ГПК, те дължат на ответника разноските
съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на сумата 210 лв общо за двамата.
Ответникът
дължи д.т от 4% върху уважените искове- 2880 лв., от която съдът приспада
платената от ищците д.т.100лв, и присъжда
разликата 2780лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗАД“АСЕТ ИНШУРЪНС“АД, ЕИК -*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Възраждане“, ул.„“Шар планина“ № 35, представлявано от
Изпълнителните Директори Милен И. Драгневски и Румен Стефанов Бобев, да заплати на Д.Г.Р. ***, с ЕГН- ********** и И.Г.Р. ***, с ЕГН- **********, двамата със съдебен адрес:***, офис 10, сумата 36 000лв/ тридесет и шест хиляди
лева/ на всеки от тях - обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от настъпилата при ПТП на 05.08.2018г смърт на тяхната сестра К.Г.И., ведно
със законната лихва върху всяко обезщетение, считано от 11.12.2018г
до окончателното изплащане, както и общата сумата от 712.08 лв
- разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявеният от Д.Г.Р. частичен иск по чл. 432
ал.1 КЗ до пълния му размер 40 000лв от общо 50 000лв, както и иска по чл. 86 ал.1 ЗЗД за законна лихва върху присъденото
обезщетение за периода от 12.08.2018г- 11.12.2018г.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявеният от И.Г.Р. иск по чл. 432 ал.1 КЗ до пълния му размер от
60 000лв, както и акцесорния иск по чл. 86 ал.1 ЗЗД за заплащане на законна лихва върху присъденото
обезщетение да периода от 12.08.2018г- 11.12.2018г.
ОСЪЖДА ЗАД“АСЕТ
ИНШУРЪНС“АД, ЕИК -*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Възраждане“, ул.„“Шар планина“ № 35, представлявано от Изпълнителните
Директори Милен И. Драгневски и Румен Стефанов Бобев , да заплати на адв. П. ДИМИТРОВА К. от САК, с личен номер от единния
адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет № ********** и
адрес на дейността: гр.София, ул.“Лом“ № 1, ап.9, сумата 3864 лв /три хиляди,
осемстотин шейсет и четири лева/, представляваща адвокатско възнаграждение с включен
ДДС, за оказана по реда на чл. 38 ал.2 Закона за адвокатурата безплатна адвокатска помощ на ищците по т.дело № 136/2019г на СлОС.
ОСЪЖДА Д.Г.Р. с ЕГН- ********** и И.Г.Р. с ЕГН- **********,*** да заплатят на ЗАД“АСЕТ ИНШУРЪНС“АД, ЕИК
-*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане“, ул.„“Шар
планина“ № 35, представлявано от Изпълнителните Директори Милен И. Драгневски и Румен
Стефанов Бобев, общо
сумата 210 лв, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД“АСЕТ ИНШУРЪНС“АД, ЕИК -*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Възраждане“, ул.„“Шар планина“ № 35, представлявано от
Изпълнителните Директори Милен И. Драгневски и Румен Стефанов Бобев да заплати по сметка на СлОС държавна такса в размер 2780
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: