№ /03.12.2021 год., гр. Варна
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на двадесет и осми септември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 1911 по описа за 2021 год., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.186 ал.4 от ЗДДС и чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба
от „М-Вет“ ООД – Варна, ЕИК **, представлявано от управителя Г.Ф.М., чрез
пълномощника му адв.А.С. ***, против Заповед №149-ФК/12.08.2021г на началник
отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която на осн.чл.186 ал.1 т.2 от ЗДДС е приложена принудителна административна
мярка – запечатване на търговски обект – ветеринарен кабинет в гр. Варна, ***
стопанисван от дружеството-жалбоподател, и забрана на достъпа до него за срок
от 14 (четиринадесет) дни на осн.чл.187 ал.1 от ЗДДС. Дружството-жалбоподател не оспорва
описаната в заповедта фактология, но твърди, че извършеното нарушение
представлява маловажен случай с оглед размера на продажбата - 28лв., което не
застрашава установения ред на данъчна дисциплина; сочи, че към средата на
работния ден оборотът на обекта е бил в размер на 25.40лв, което оборва
мотивите на административния орган за значителен клиентопоток; твърди, че това
нарушение е първо поред за дружеството, поради което счита, че срокът на
запечатването е прекомерен с оглед предвидения от законодателя минимум от 7
дни; сочи, че все още не е издадено НП, поради което не могат да се възползват
от възможността изпълнението на ПАМ да бъде отменено на осн.чл.187 ал.4 от ЗДДС. С тези аргументи се настоява за отмяна на оспорената ЗНПАМ като
незаконосъобразна, или евентуално – срокът на запечатване да бъде редуциран до
минимума от 7 дни. В съдебно заседание адв.С. поддържа жалбата на изложените в
нея съображения.
Ответният административен орган – началник отдел
„Оперативни дейности” – Варна в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, надлежно
призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. С писмени
бележки с.д.№ 13683/17.09.2021г ст.ю.к. И.Г. оспорва жалбата като неоснователна
и излага аргументи за доказаност на установеното нарушение, за мотивираност на
приложената ПАМ, вкл. и конкретно досежно нейния срок, определен към минимума,
предвиден от законодателя, сочи, че в случая органът действа в условията на
обвързана компетентност, въз основа на което настоява за отхвърлянето на
жалбата, и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател осъществява
дейността си във ветеринарен кабинет, находящ се в гр.**, където се предлагат
ветеринарни услуги, храни и аксесоари за животни за продажба, представляващ
търговски обект по см.§1 т.41 от ДР на ЗДДС. На 09.08.2021г между 13:16ч и
14:20ч М.Д. и Г.Ш. – инспектори по приходите в ТД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, извършили проверка с наблюдение в обекта. Преди легитимирането им М.Д. като
клиент закупил 1 бр. противопазаритна каишка на ст-ст 28лв, която заплатил ввъв
брой с 1 банкнота от 20лв. и 1 банкнота от 10лв. на Д.П. – ветеринарен лекар в
кабинета. След като за тази продажба не бил издаден фискален касов бон, нито
бележка от кочан с ръчни касови бележки, проверяващият се легитимирал и заедно
с колежката си пристъпили към проверка. В хода й било установено, че в обекта е
налично, въведено в експлоатация и работещо ФУ модел „DATECS DT-150“ с рег.№4196304/20.05.2019г с индивидуализирани номер на устройството и
фискалната му памет, регистрирано в ТД на НАП-Варна; както и че не се използва
софтуеър за продажби и ПОС терминал. От изведения дневен фискален отчет в 13:16ч
било установено, че разчетената касова наличност е 110лв., в това число и
служебно въведени в касата 100лв, а според описа на фактическата касова
наличност тя била в размер на 135.40лв, т.е. установена била положителна
разлика от 25.40лв. Според отразеното в ПИП от деня на проверката, сумата на
контролната покупна от 28лв. била възстановена на органа по приходите. От
изведения КЛЕН пък било установено, че в 13:10ч не е регистрирана, т.е.
отчетена продажба на ст-ст 28лв. чрез ФУ, нито чрез касова бележка от
кочан.
Констатациите си в хода на проверката
инспекторите отразили в съставения ПИП от същата дата, в който са отразени извършените
в хода на проверката действия и събраните доказателства, както и установената
разлика между разчетена и фактическа касова наличност в размер на 25.20лв. За установеното
при проверката административно нарушение - гореописаното нерегистриране на
извършена продажба на ст-ст 28. чрез издаване на касов бон от ФУ в обекта,
квалифицирано по чл.25 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г на МФ, против
дружеството ЕТ бил издаден АУАН от 13.10.2021г.
На осн.чл.186 ал.1 т.1
б.“а“ от ЗДДС била издадена и оспорената понастоящем Заповед №234-ФК/19.08.2020г,
с която административният орган приложил спрямо ООД ПАМ - запечатване на
търговския обект за срок от 14 дни. Според изложеното в мотивите й, така
избраната продължителност на ПАМ органът съобразил с тежестта на извършеното
нарушение (неиздаден касов бон за продажба на ст-ст 28лв.), последиците от него (отклонение от данъчното облагане), местонахождението на търговския обект (в областен град, във близост до голям и оживен пазар
със значителен клиентопоток), работното време на
обекта (от 08:00ч до 20:00ч без почивен ден), други нарушения (установена положителна разлика между фактическа и разчетена касова
наличност от 25.40лв.), други обстоятелства
(размерът на неотчетената продажба надвишава трикратно отчетения чрез ФУ в
обекта облагаем оборот от 10лв.), наложителната защита на обществения интерес,
както и необходимостта да се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения. Отчетен е и фактът, че с това нарушение се засяга утвърдения ред на
данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните продажби и
тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на
реализираните обороти. Посочено е, че издаването на касов бон е нормативно
установено задължение на субектите, стопанисващи търговски обекти, което следва
да се изпълнява при съответните предпоставки; че извършеното деяние показва
поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина и
организация в търговския му обект, която няма за цел спазването на данъчното
законодателство, а целта на ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват
законовите норми и ще осигурят бюджетните приходи, както и надлежното
деклариране на движението на стоки и на реализираните обороти. Твърди се, че
при неприлагане на ПАМ съществува възможност за извършване на ново нарушение,
от което за фиска ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, засягащи
пряко интересите на държавата поради неотразяването на реално извършени
продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите налози; отчетена е и
необходимостта от определен срок от време за промяна в организацията на
дейността в обекта. Не на последно място е изложено, че при определяне на срока
на ПАМ е спазен принципа за съразмерност, същият е съобразен с целената
превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане дейността
на търговеца, а целта й е промяна в начина на извършване на дейността в обекта,
като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване на отчетността
на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а
индиректният – недопускане вреда за фиска.
Горната фактическа
обстановка, по същество безспорна между страните, се установява въз основа на
писмените доказателства по административната преписка, приобщени в хода на
съдебното дирене, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви, и разгледани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената фактология
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в
законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на ИАА, и при наличие
на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество се преценява като основателна.
Съгласно чл.186 ал.1
т.1 б.”а” от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване
на обект за срок до 30 дни”, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Следователно условието, което поставя
цитираната правна норма, послужила като основание за налагане на процесната
принудителна административна мярка, е дружеството да е осъществило нарушение на
установения законов ред или начин за документиране на извършена продажба,
свързано с неиздаване на съответен документ за продажба – в случая фискален
касов бон или бележка от кочан, което представлява административно нарушение на
чл.185 ал.1 ЗДДС, вр. чл.25 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Позовавайки се на събраните
убедителни и безпротиворечиви доказателства, съдът в настоящия си състав счита,
че такова административно нарушение, изразяващо се в неотчитане на извършена
продажба на ст-ст 28лв., действително е извършен в търговския кабинет,
стопанисван от дружеството – жалбоподател.
Независимо от горното
обаче съдът в този си състав споделя възражението му за неубедителност,
респективно – за липса на мотиви в заповедта относно определената
продължителност на срока на ПАМ. Съдът намира, че част от съображенията на
административния орган в тази насока се неотносими към казуса, други са общи, а
конкретизираните такива не са доказателствено обвързани. На първо място
нарушаването на утвърдения ред за данъчна дисциплина чрез неиздаване на касов
бон за реализирана продажба представлява елемент от фактическия състав на
нарушението по чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ, респективно –
основание за прилагане на ПАМ, поради което очевидно не може да служи и като
мотив за определяне на срока й. Тежестта на извършеното нарушение, последиците
му, местонахождението и работното време на търговския обект единствено са
изброени от административния орган, но в заповедта липсва конкретика и анализ
на същите, които да позволят на съда да прецени законосъобразността на извода
на административния орган, че те обосновават определения срок на ПАМ. В тази
връзка – липсва яснота какво влияние има върху необходимостта от превенция на
нарушението местонахождението на ветеринарния кабинет до оживен пазар; защо и в
каква връзка работното време е съобразявано от административния орган при
определяне срока на ПАМ; какъв извод изобщо мотивират местонахождението и
работното време относно тежестта на нарушението с оглед факта, че към средата
на работния ден оборотът на обекта е общо 35.40лв; липсва конкретика като каква
преценява административният орган тежестта на нарушението с оглед факта, че е
първо по ред, а стойността на неотчетената продажба е изключително ниска - 28лв;
отсъства коментар и относно липсата на установени задължения на дружеството към
държавния и общинския бюджет. На следващо място – целите на ПАМ (да се защити
обществения интерес, да се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения, да гарантира еднаквото спазване на законовите норми от всички лица,
да превъзпита нарушителя към спазване на законите вкл. чрез промяна на
организацията на дейността му) са установени от законодателя в чл.22 от ЗАНН и
не могат да бъдат използвани от административния орган чрез дублиране на значението
им и като основания за определяне на срока на ПАМ. Заключението, че в
обекта съществува организация, която няма за цел спазване на данъчното
законодателство, се преценява като напълно произволно и противоречащо на констатациите
в ПИП за липса други нарушения на изискванията на Наредбата или на ЗДДС. В тази
връзка - твърденията, че при неприлагане на ПАМ съществува възможност за
извършване на ново нарушение, и то при липса на доказателства за каквито и да
било предходни наказания, наложени с влезли в сила НП на дружеството-жалбоподател,
са изцяло декларативни, поради което съдът не следва да съобразява правните си
изводи с тях.
Варно е изложеното
от ответника, че при прилагането на ПАМ по реда на чл.186 от ЗДДС административният
орган действа в условията на обвързана компетентност, т.е. при наличие на
материалноправните предпоставки, установени с цитираната норма, той е длъжен да
приложи ПАМ. При определяне на продължителността на ПАМ обаче органът действа в
условията на оперативна самостоятелност и го определя по целесъобразност в
рамките на закона, поради което дължи излагането на мотиви защо приема, че ПАМ
трябва да бъде приложена за конкретно избрания от него срок. Поради това
липсата на мотиви в това отношение е особено съществено процесуално нарушение,
защото касае продължителността на мярката с оглед целта на закона, а именно –
налагане чрез властта на държавата на конкретно поведение с неблагоприятни
последици на съответния правен субект, независимо от неговата воля.
Същевременно липсата на мотиви относно срока, за който се прилага ПАМ,
съставлява и нарушение на императивното изискване на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, тъй
като обективно лишава съда от възможност на извърши проверка за
законосъобразност на оспорения акт, и поради това е основание за
незаконосъобразност на същия по см.чл.146 ал.3 от АПК. Нещо повече – в
конкретния казус се касае за продължителност на ПАМ, надвишаваща два пъти
специалния минимум от 7 дни, предвиден от законодателя, а административния
орган не е изложил никакви конкретни съображения какво налага такава
продължителност с оглед данните за липса на каквито и да било други нарушения,
задължения към фиска, и ниската стойност на неотчетената продажба.
Констатираното нарушение – липса на мотиви относно продължителността на ПАМ, е
особено съществено, то е неотстранимо в настоящата съдебна фаза на
производството, и поради това съставлява самостоятелно основание за отмяна на
оспорената заповед като незаконосъобразна.
При този изход на
делото претенцията на ответната страна за присъждане на разноски е
неоснователна, а дружеството-жалбоподател не претендира такива.
Мотивиран от изложеното и на осн.чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителни
административни мерки №149-ФК/12.08.2021г на началник отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП-София, с която на
осн.чл.186 ал.1 б.“а“ от ЗДДС е приложена принудителна административна мярка –
запечатване на стопанисвания от „М-Вет“ ООД – Варна, ЕИК **,
представлявано от управителя Г.Ф.М., търговски обект – ветеринарен кабинет в
гр. Варна, *** и забрана на достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни
на осн.чл.187 ал.1 от ЗДДС.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд – София.
Преписи от решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: