Р Е Ш Е Н И Е
№ 260340
гр. Пловдив, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III
граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори март две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 8037 по описа за 2020
г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
„Йеттел България“ ЕАД (предишно наименование „Теленор
България“ ЕАД) – гр. София е предявило установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на Х.Д.И., че ответникът дължи на ищцовото дружество
следните суми: общо 1605,04 лв.
(хиляда шестстотин и пет лева и четири стотинки) - главница, формирана, както следва: сумата от 544,22 лв. с вкл. ДДС - задължения по
Договор за мобилни услуги № ***г., изм. с Допълнително споразумение към договор
за мобилни/фиксирани услуги № ***, от които 174,59 лв. за потребени услуги
(месечни абонаментни такси и други услуги) за периода от 05.04.2018 г. до
04.08.2018 г. и 369,63 лв. неустойка за периода от 25.07.2018 г. до 08.12.2019
г.; сумата от 442,46 лв. с вкл. ДДС
- задължения по Договор за мобилни услуги № ***г., от които 160,64 лв. за
потребени услуги (месечни абонаментни такси и други услуги) за периода от
05.04.2018 г. до 04.08.2018 г. и 281,82 лв. - неустойки за периода от
25.07.2018 г. до 27.04.2020 г.; сумата от 289,80
лв. - лизингови вноски по Договор за
лизинг от 08.12.2017 г. за периода м. април 2018 г. до м. ноември 2019 г. и
сумата от 328,56 лв. - за лизингови
вноски по Договор за лизинг от 27.04.2018 г. за периода м. април 2018 г. до м.
март 2020 г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
19.09.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 8912/ 10.10.2019 г. по
ч.гр.д. № 14890 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, IX граждански
състав.
Ищецът твърди, между страните са сключени следните
договори за предоставяне на услуги: 1) договор за мобилни услуги № ***г., по
който бил предоставен мобилен номер ***; 2)допълнително споразумение № ***, към
договор за мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг от 08.12.2017 г.
Съгласно допълнителното споразумение на клиента е предоставено мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy A5 2017 Black на стойност 432,77 лв. с ДДС; 3)
договор за мобилни услуги № ***г., заявление за смяна на потребител от
предплатен към абонаментен план от 27.04.2018 г. и договор за лизинг от
27.04.2018 г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента е предоставен
мобилен номер ***, собственост до момента на Е.Ч.Д., и мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Gold на стойност 407,37 лв. с ДДС. Ответникът не е
изпълнил свои задължения по пет броя фактури, издадени за периода от месец май
2018 г. до месец септември 2018 г., както следва: фактура № *****г., фактура № *****г.;
фактура № *****г.; фактура № *****г. и фактура № *****г. По договор за мобилни
услуги № ***г. и допълнително споразумение № *** се дължала сумата от 544,22
лв., от която сумата от 174,59 лв. за незаплатено задължение за начислени такси
и ползвани услуги за периода от 05.04.2018 г. до 04.05.2018 г. Претендира се и
заплащане на неустойка в размер на 369,63 лв., начислена след предсрочно
прекратяване на договора, която се претендира на основание раздел IV, т.4 от
Допълнително споразумение от 08.12.2017 г. Сочи, че неустойката представлявала
сбора от три стандартни месечни абонаментни такси без включен ДДС, а именно
112,47 лв., както и сумата от 257,16 лв. – разликата между стандартната цена на
мобилното устройство без отстъпка и
преференциалната му цена, за която е сключен договор за лизинг от 08.12.2017 г.
По договор за мобилни услуги № ***г. се претендира заплащането на сумата от
442,46 лв., от която 160,64 лв. за начислени такси и ползвани услуги за периода
от 05.04.2018 г. – 04.05.2018 г. Начислената неустойка в размер на 281,82 лв.
била поради предсрочното прекратяване на договора и представлявала сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси без включен ДДС, а именно 77,46 лв., както
и сумата от 204,36 лв. – разликата между стандартната цена на мобилното
устройство без отстъпка и
преференциалната му цена, за която е сключен договор за лизинг от 27.04.2018 г.
По договора за лизинг от 08.12.2017 г., по който било предоставено мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy A5 2017 Black се претендира сумата от общо 289,80
лв., от която 57,96 лв. – неплатени лизингови вноски за периода от месец април
2018 г. – месец юли 2018 г. и предсрочно изискуема лизингова вноска в размер на
231,84 лв. за периода от месец август 2018 г. до месец ноември 2019 г.
Обявяването на предсрочната изискуемост е основано на чл.12 от Общите условия
към договора за лизинг, като договорът не бил развалян. По договора за лизинг
от 27.04.2018 г., по който било предоставено мобилно устройство SAMSUNG Galaxy
J7 2017 Dual Gold се претендира сумата от общо 328,56 лв., от която 54,76 лв. –
неплатени лизингови вноски за периода от месец април 2018 г. – месец юли 2018
г. и предсрочно изискуема лизингова вноска в размер на 273,80 лв. за периода от
месец август 2018 г. до месец март 2020 г. Обявяването на предсрочната
изискуемост е основано на чл.12 от Общите условия към договора за лизинг, като
договорът не бил развалян. За процесните суми била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 14890 по описа за
2019 г. на Районен съд Пловдив, IX гр.с., която била връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което ищецът обосновава правен интерес от
предявяване на настоящите искове. Моли за тяхното уважаване и присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
от ответната страна Х.Д.И., чрез особения представител адв. С.П., със становище
за неоснователност на предявените искове. Прави възражение за изтекла
погасителна давност на вземанията. Оспорва да е налице виновно неизпълнение на
процесните договори от ответника, както и дължимостта на претендираната
неустойка. Намира, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по
договорите за лизинг. Твърди, че договорите за лизинг не били сключени в
предвидената в закона форма, като по отношение на тях се прилагали разпоредбите
на чл.3, ал.2 ЗПК. Поддържа, че същите били недействителни, тъй като не
отговаряли на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК. Моли за отхвърляне на исковете и
за присъждане на разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените
искове:
Видно от приложеното за послужване ч.гр.д. № 14890 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, IX гр.с., образувано по депозирано от „Теленор България“ ЕАД
– гр. София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за
сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 8912/ 10.10.2019 г. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Поради това и
на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск
за установяване на вземанията си. В законовия едномесечен срок е подадена
настоящата искова молба. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е
издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на настоящото дело. Затова
предявените искове са допустими.
По основателността на предявените
искове:
По
исковете за дължимост на такси и ползвани услуги с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД:
Ищцовото дружество основава исковите си
претенции за стойността на месечните такси и ползваните услуги за процесния
период от 05.04.2018 г. до 04.08.2018 г. на два договора за мобилни услуги,
сключени между страните, по силата на които на ответника били предоставяни от
ищеца процесните услуги, за които се дължала уговорената цена.
Видно от договор за мобилни услуги № ***г.,
сключен между страните за първоначален срок от 12 месеца е избран абонаментен
план Тотал 24,99 с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС за
предпочетен номер *****. В договора е посочено, че след изтичане на
първоначалния срок, тoй се превръща в
безсрочен при стандартни условия на избрания абонаментен план и може да бъде
прекратен по всяко време с едномесечно предизвестие. Неразделна част от
договора е приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и
корпоративни клиенти от дата 26.06.2017 г. Страните са сключили допълнително
споразумение към процесния договор за мобилни услуги с мобилен фиксиран номер *****№
***, съгласно което потребителят избира абонаментен план Тотал 44,99 Коледа
2017, в който е включено ползването на описаните услуги при промоционални
условия за срок от 24 месеца, до 08.12.2019 г. При подписване на договора
потребителят е получил мобилно устройство марка SAMSUNG, модел Galaxy A5 2017 Black.
Между страните е възникнало и второ
облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги № ***г., по силата на
който на ответника, в качеството му на потребител, са предоставени мобилни услуги
за срок от 24 месеца по абонаментен план Тотал 30,99 с неограничени нац.минути
и роуминг в зона ЕС, с предпочетен номер *****. На потребителя е предоставено и
мобилно устройство марка SAMSUNG, модел Galaxy J7 2017 Dual Gold, при преференциална цена от 421,06 лв.
Предвид така изложените фактически
обстоятелства, за съда се формира изводът, че между страните са възникнали
процесните облигационни правоотношения с твърдяното от ищеца съдържание на
правата и задълженията на всяка страна, произтичащи от договор за мобилни
услуги № ***г., изменен с допълнително споразумение № ***, както и от договор
за мобилни услуги № ***г. За исковия период ищцовото дружество е издало общо
четири броя фактури, а именно: фактура № *****г., фактура № *****г.; фактура № *****г.;
фактура № *****г. Всяка от фактурите е следвало да се заплати на уговорения
падеж, а именно 20-то число от месеца, в който е издадена. Процесните фактури
са осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество като вземане от клиент Х.Д.И..
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което се кредитира от съда
като обективно и компетентно дадено на основание член 202 ГПК, се установява
какви са потребените далекосъобщителни услуги от ответника, начислени в
процесните фактури и как те са таксувани. Вещото лице дава заключение, че за
номер *** заплащането на използваните далекосъобщителни услуги е в съответствие
с условията и ценовите листи на договора за мобилни услуги от 26.09.2017 г. и
допълнителното споразумение към него, при стандартна месечна абонаментна такса
Тотал 44,99 Коледа 2017 в размер на 44,99 лв. с ДДС. За номер *****е сключен
договор от 27.04.2018 г. за срок от 24 месеца при стандартна месечна
абонаментна такса Тотал 30,99 в размер на 30,99 лв. с ДДС. Съгласно
заключението на вещото лице размерът на ползваните услуги за мобилен номер ***
съгласно договор за мобилни услуги № ***г., изменен с допълнително споразумение
№ *** за процесния период възлиза на сумата от общо 177,72 лв. с ДДС, в което
се включва размерът на месечната абонаментна такса по избрания от потребителя
план и стойността на ползваните услуги. Претенцията на ищеца по този договор
възлиза на сумата от 174,59 лв., поради което следва да се уважи изцяло. По
отношение на ползваните услуги за мобилен номер *****, съгласно договор за
мобилни услуги № ***г., техният размер възлиза на сумата от общо 110,26 лв., в
която са включени размерът на месечните абонаментни такси, както и стойността
на ползваните допълнителни услуги за разговори извън абонаментния план.
Претенцията на ищеца по втория договор възлиза на сумата от 160,64 лв., но
доколкото се установи, че размерът е 110,26 лв., то искът следва да се уважи до
този размер, а до пълния предявен размер следва да се отхвърли.
Следва да се отбележи, че по делото се
доказа наличие на валидно изпълнение на задълженията на ответната страна по
процесните договори за мобилни услуги, поради което предявените искове следва
да се уважат до размерите, посочени по-горе.
Наведеното от ответната страна
възражение за погасителна давност съдът намира за неоснователно. Това е така,
доколкото процесните вземания се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок, като за периода от падежа им до подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК през 2019 г. този срок не е изтекъл.
По
исковете за неустойка с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.92 ЗЗД:
Ищцовото дружество претендира два вида
неустойка по всеки от двата процесни договора за мобилни услуги, а именно
неустойка в размер на три стандартни месечни абонаментни такси и неустойка в
размер на разликата между стандартната цена на предоставеното мобилно
устройство без отстъпка съгласно ценовата листа на оператора и преференциалната
му цена, за която е сключен съответния договор за лизинг.
Съгласно допълнителното споразумение № ***
към договор за мобилни услуги № *****, в случай на прекратяване на ползване на
услугите, предоставени от оператора на потребителя през срока на договора, по
вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата
от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаментни такси до
края на договора – раздел IV, т.4. В
раздел IV, т.5 е уговорено, че във всички случаи, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този
договор или по предходно подписан договор, чийто срок не е изтекъл,
потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент,
съгласно последно актуалната ценова листа на оператора за съответното
устройство към момента на прекратяване на договора, и заплатената от него при
предоставянето му от оператора цена в брой или съответно обща лизингова цена по
договора за лизинг.
В договор за предоставяне на мобилни
услуги № ***г. също е уговорена клауза за неустойка, съгласно която в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина или инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други
документи, свързани с него, в това число приложимите общи условия, последният
дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят
дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстващи на оставащия срок на договора. В случаите,
в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и
такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на
договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на
договора.
В чл.19б, б. „в“ от ОУ е предвидена
изрично възможността на оператора да прекрати едностранно договора за мобилни
услуги, в случай че потребителят не е платил дължимите суми след изтичането на
сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно по Общите условия. Съгласно
чл.27 от ОУ по договорите, плащането на посочената във фактурата сума се
извършва в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й. Както се посочи по-горе, потребителят е следвало да заплаща
задълженията по всяка от процесните фактури, до 20-то число на месеца на
издаване на фактурата, като изпълнение в указания срок, а и впоследствие не е
налице. Поради това за оператора е възникнало правото да прекрати договорите за
мобилни услуги съгласно цитираната клауза от Общите условия, които съдът приема, че намират приложение в отношенията между страните. Следва
да се отбележи, че в случая не се касае за разваляне на договора по реда на
чл.87 и сл. от ЗЗД. Налице е конкретна уговорка в договора, постигната между
страните, по силата на която договорната връзка се прекратява при наличие на
посочените обективни обстоятелства, без да е необходимо отправянето на
изявление до ответника за разваляне. Тази уговорка изцяло съответства на характера
на правоотношението между страните, а именно – предоставяне на мобилни услуги на
потребителя, което има периодичен характер и предполага срочно изпълнение на
паричната престация на потребителя, кореспондиращо на срочното изпълнение на
оператора да предоставя мобилни услуги. Именно поради това, съгласно чл.75 от
ОУ при неизпълнение на задълженията на потребителя, операторът има право
незабавно за ограничи предоставянето на услугите или при условията на чл.19б да
прекрати едностранно договора с потребителя. Тези уговорки отговарят изцяло на
житейската логика при такъв вид правоотношения, доколкото именно заплащането на
предоставените услуги за всеки месец предполага и последващото изпълнение от
мобилния оператор да предоставя услуги и през следващите месеци. Обстоятелството,
че ищецът е бил изправна страна по договора, не се оспори от ответника, поради
което съдът намира, че същият е спазил своите договорни задължения. Доколкото
обаче липсват данни ответникът да е заплащал в срок предоставените услуги, за
които са издавани процесните фактури, то съдът приема, че ответникът надлежно е
упражнил правото си да прекрати преждевременно сключените между страните
договори, преди изтичане на техните срокове на 08.12.2019 г., съответно на
27.04.2020 г.
Вследствие на това, за оператора е
възникнало вземане за неустойка, уговорена в договора. В случая, както се
посочи, предмет на претенцията са два вида неустойка – едната е във връзка с
договора за мобилни услуги и представлява трикратният размер на месечната
абонаментна такса, а другата е във връзка с предоставените мобилни устройства
на изплащане и представлява разликата между уговорените преференциални цени на
устройствата по договорите за лизинг и стандартната им цена.
Съдът намира, че претенцията по първата
неустойка, формирана като сбор от трикратния размер на месечните абонаментни
такси по договорите, е основателна. Неустойката представлява предварително
уговорен размер на обезщетението за вреди от неизпълнение на договорно
задължение, без да е нужно те да се доказват – чл.92, ал.1 ЗЗД. Пораждането на
това задължение обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението. Фактическият състав за пораждане на
вземане за неустойка включва изискуемост на главното задължение и неговото
пълно или забавено изпълнение от страна на длъжника по договора. В случая
страните са уговорили неустойка в размер на трикратния размер на месечната
абонаментна такса, в случай че договорът се прекрати преди изтичане на
уговорения 2-годишен срок. Посредством тази уговорка се цели да се обезпечат и
обезщетят евентуалните бъдещи вреди на кредитора от договорното неизпълнение и
последвалото прекратяване на договора. За оператора със сключването на договорите
се формира субективното очакване, че ще предоставя мобилни услуги за срок от 2
години, срещу което ще получава заплащане на уговорената абонаментна такса. Преустановяването
на плащанията е обосновало прекратяване на договорите едностранно от оператора.
Следва да се отбележи, че потребителят е преустановил плащания по втория
договор от 27.04.2018 г., още от първия месец на неговото действие, като
първата неплатена фактура № *****г. е с падеж 20.05.2018 г. – по-малко от един
месец след сключването на договора. Това неизпълнение по двата договора е
породило правото на оператора да претендира неустойки по всеки от тях в
уговорения размер. Следва да се има предвид, че неустойката отговаря изцяло на
законовите изисквания, доколкото изпълнение по договора за уговорения 2-годишен
срок не е имало, поради което заплащането на 3-месечни абонаментни такси, при
очакване договорът да продължи 24 месеца, води до постигане на целите на
неустойка да обезпечи вредите на кредитора. Поради това съдът приема, че
исковете за признаване на дължимостта на тази неустойка са доказани по своето
основание. Досежно техния размер, следва да се съобрази размерът на уговорената
месечна абонамента такса без ДДС за всеки договора. Съгласно договора за
мобилни услуги № ***г., изменен с допълнително споразумение № *** размерът на
месечната абонамента такса без ДДС е 37,49 лв., поради което дължимата неустойка
е в размер на 112,47 лв. (3*37,49
лв.). За мобилен номер *****, за който е сключен договор за мобилни услуги № ***г.
месечната абонаментна такса без ДДС възлиза на сумата от 25,82 лв., а дължимата
неустойка е в размер на 77,46 лв.
(3*25,82 лв.). До тези суми следва да се уважи предявеният иск за неустойка.
По отношение на неустойката във връзка
с лизинговите договори, съдът намира, че същата не следва да се присъжда в
полза на ищеца, тъй като е нищожна. Съдът е длъжен да следи служебно за нищожността,
поради което дори и без наведеното изрично възражение в този смисъл в писмения
отговор, подлежи на изследване въпросът за валидността на клаузата. Неустойката
следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Критериите,
които следва да се вземат предвид при преценката дали неустойката излиза от
присъщите й три функции, са естеството на парични или на непарични и размерът
на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи – залог,
ипотека, поръчителство и др.; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и видът на неизпълнение на задължението – съществено или за
незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка
и очакваните от неизпълнението на задължението вреди.
Уговорената неустойка в размер на
разликата между стандартната и преференциалната цена на предоставените
устройства излиза извън присъщите й функции и цели единствено неоснователно
обогатяване на кредитора. Страните са постигнали уговорка в договорите за
цената на предоставените устройства да е в размер на 435,77 лв. за мобилно
устройство марка SAMSUNG, модел Galaxy A5 2017
Black, видно от договор за лизинг от
08.12.2017 г., а за мобилно устройство марка SAMSUNG, модел Galaxy
J7
2017 Dual Gold да е в размер на 421,06
лв. Съгласно втория договор е посочено, че стандартната цена на устройството е 699,90
лв., като е направена отстъпка в размер на 278,84 лв. Посредством уговорената
неустойка ищецът се стреми да извърши промяна на съществен елемент от договорите,
а именно – цената на устройството, едностранно, без съгласието на потребителя.
Подобна уговорка противоречи на добрите нрави, като води до явна нееквивалентност
на престациите, а не такава е целта на закона. Освен това така определеният
размер на неустойката противоречи на обезщетителната й функция, като не само че
не обезпечава вреди, а „увеличава“ без съгласието на насрещната страна цената
на предоставеното устройство. Ето защо, исковете за присъждане на неустойка за
предоставените за ползване мобилни устройства в размер на 257,16 лв. по
допълнителното споразумение № *** към договор за мобилни услуги № ***** и
204,36 лв. по договор за мобилни услуги № ***г. подлежат на отхвърляне.
По
исковете за дължимост на лизинговите вноски по договорите за лизинг:
Ищцовото дружество претендира по
договора за лизинг от 08.12.2017 г. незаплатените лизингови вноски за периода
месец април 2018 г. – месец юли 2018 г. в размер от 57,96 лв., както и
предсрочно изискуемите вноски за периода от м. август 2018 г. до м.ноември 2019
г. в общ размер от 231,84 лв. с ДДС, или сумата от общо 289,80 лв. По втория
договор за лизинг от 27.04.2018 г. се претендират изискуемите вноски за периода
от м. април 2018 г. до м. юли 2018 г. в размер на 54,76 лв., както и предсрочно
изискуемите вноски за периода от м. август 2018 г. до м. март 2020 г. в размер
на 273,80 лв., или общо 328,56 лв. с ДДС. За основателността на така заявените
претенции, следва да се установи в обективната действителност, че между
страните са налице валидни облигационни правоотношения по процесните договори
за лизинг с твърдяното от ищеца съдържание на правата и задълженията на
страните по тях, по силата на които на ответника са предоставени от
лизингополучателя процесните устройства за ползване; наличието на уговорка за
заплащане на лизинговите вноски, с размери и падежи, твърдени от ищеца, в това
число и настъпване на предсрочната изискуемост на вземането за лизинговите
вноски; предаване на лизинговите устройства на ответника, както и размерът на
претенциите. В доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК е установяване на посочените обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл.342, ал.2 ТЗ с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от
трето лице при условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави
срещу възнаграждение. Независимо от вида на лизинговия договор – финансов или
оперативен, лизингополучателят има задълженията на наемател, съгласно чл.232 и
чл.233, ал.2 ЗЗД – да заплаща лизингови вноски, да понесе всички разноски по
ползването на лизингованата вещ, по поддържането и текущия й ремонт, и да върне
вещта след изтичане на срока на договора – чл.345, ал.1 и ал.2 ТЗ, като
страните могат да уговарят и допълнителни задължения по договора за лизинг,
например – прехвърляне на лизингования обект след изтичане на срока на
договора.
Лизингодателят е поел задължение да
прехвърли на лизингополучателя правото на собственост върху отдадената на
лизинг вещ, като вещта е предоставена за ползване на лизингополучателя срещу
определено възнаграждение. Лизинговите вноски представляват възнаграждение за
ползването съгласно нормата на чл.342, ал.2 ТЗ, в отклонение от която страните
по договора не са направили уговорки.
По делото се установява, че между
страните е сключен договор за лизинг от 08.12.2017 г., по силата на който
ищецът, в качеството на лизингодател, се задължава да предостави на ответника,
в качеството на лизингополучател, за временно и възмездно ползване следното
устройство: марка SAMSUNG, модел Galaxy A5 2017
Black, при цена в общ размер от 435,77
лв. Съгласно чл.1, ал.2 от договора лизингополучателят има право да придобие
собствеността по отношение на ползваното устройство, като подпише договор за
изкупуване на устройството най-малко 10 дни преди изричане на срока на договора.
В чл.3 е предвиден начинът на заплащане на цената на договора, а именно:
първоначална лизингова вноска в размер на 102,50 лв. с ДДС, платима към деня на
сключване на договора, и 23 броя месечни лизингови вноски, всяка една в размер
на 14,49 лв. с ДДС. Съгласно чл.4 от договора с подписването на договора
лизингополучателят декларира, че лизингодателят му е предал устройството във
вид, годен за употреба.
Видно от договор за лизинг от
27.04.2018 г., сключен между страните, на ответника е предоставено за временно
и възмездно ползване следното устройство: марка SAMSUNG, модел Galaxy
J7
2017 Dual Gold срещу заплащането на обща
лизингова цена от 407,37 лв. с ДДС. Предвидена е възможност за изкупуване на
лизингованата вещ. Цената се заплаща, както следва: първоначална лизингова
вноска в размер на 92,50 лв. с ДДС, платима към датата на сключване на договора
и 23 броя месечни лизингови вноски, всяка в размер на 13,69 лв. с ДДС. Съгласно
чл.4 от договора с подписването на договора лизингополучателят декларира, че лизингодателят
му е предал устройството във вид, годен за употреба. Неразделна част и от двата
договора са общите условия на договора за лизинг на устройство.
От така изложените обстоятелства,
следва, че между страните са възникнали облигационни правоотношения от двата
процесни договора за лизинг, с описаното съдържание на техните права и
задължения, както и падежи на плащанията, както и че ищецът е изпълнил
основното си задължение да предаде лизингованите вещи на лизингополучателя.
Възраженията на ответната страна за порок в двата договора останаха недоказани.
В действителност, по отношение на договорите за лизинг, сключени с потребители
приложение намират нормите на Закона за потребителския кредит предвид изричната
норма на чл.3, ал.3 ЗПК. Особеният представител на ответника се позовава
голословно на неспазване на формата на договора, предвидена в чл.10, ал.1 ЗПК,
без да конкретизира в какво точно се изразява порокът. Видно от наличните по
делото документи, договорите са сключени в изискуемата писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Не се установи, предвид пасивността
на ответната страна да докаже възраженията си дали шрифтът на договора е
съобразен с изискването на закона. Въпреки това, дори да се приеме, че това
изискване не е спазено и евентуално договорът е недействителен съгласно чл.22 ЗПК, във вр. чл.10, ал.1 ЗПК, то това не би се отразило на дължимостта на
процесните суми за лизингови вноски. Недействителността по чл.22 ЗПК е един
особен вид недействителност, като нейните последици са изрично уредени в
закона. Нормата на чл.23 ЗПК повелява, че когато договорът за потребителски
кредит (приложимо и при лизинга) е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи. В случая,
ищецът претендира само „чистата стойност“ по договора, а именно – лизинговите
вноски, без да е начислявал лихви или някакви други разходи. Поради това,
заявеното възражение от ответната страна, се явява изцяло правно ирелевантно за
дължимостта на процесните лизингови вноски, доколкото във всички случаи предвид
нормата на чл.23 ЗПК, те са дължими във всички случаи.
Съгласно чл.12 от ОУ към договора за
лизинг, в случай на неизпълнение на задълженията от страна на
лизингополучателя, лизингодателят има право да обяви месечните вноски за
предсрочно изискуеми. Ищцовото дружество се позовава на тази норма, като поради
неплащане на падежиралите вноски по двата договора за периода от месец април
2018 г. до месец юли 2018 г., е обявил остатъчните вноски по двата договора за
изцяло предсрочно изискуеми. Съдът приема, че твърдяната предсрочна изискуемост
е настъпила, доколкото да налице обективните обстоятелства за това. Освен това,
всички вноски и по двата договора са с настъпил падеж към приключване на
съдебното дирене в настоящата съдебната инстанция – факт, който следва да бъде
съобразен от съда съгласно нормата на чл.235, ал.3 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
приема, че предявените искове за установяване на дължимостта на лизинговите
вноски по двата процесни договора за лизинг следва да се уважат в тяхната
цялост.
Като законна последица от уважаване на
всички предявени искове е присъждането на законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 19.09.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този
изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете, а
именно – сумата от 643,26 лв. в исковото производство и заповедното
производство, съгласно представен списък на разноските по 80 ГПК. Ответникът не
доказа да е сторил разноски по делото, поради което такива не следва да се
присъждат.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Х.Д.И., ЕГН: **********, адрес: *** дължи на „Йеттел България“ ЕАД
(предишно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, по
предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79 ЗЗД и 92
ЗЗД, следните суми, а именно: сумата от 174,59
лв. (сто седемдесет и четири лева и петдесет и девет стотинки) – стойността
на потребени услуги (месечни абонаментни такси и други услуги) за периода от
05.04.2018 г. до 04.08.2018 г. по Договор за мобилни услуги № ***г., изм. с
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ***; сумата
от 112,47 лв. (сто и дванадесет лева
и четиридесет и седем стотинки) – неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги № ***г., изм. с Допълнително споразумение към договор
за мобилни/фиксирани услуги № ***, представляваща стойността на три месечни
абонаментни такси; сумата от 110,26 лв.
(сто и десет лева и двадесет и шест стотинки) – стойността на потребени услуги
(месечни абонаментни такси и други услуги) за периода от 05.04.2018 г. до
04.08.2018 г. по Договор за мобилни услуги № ***г.; сумата от 77,46 лв. (седемдесет и седем лева и
четиридесет и шест стотинки) - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор
за мобилни услуги № ***г., представляваща стойността на три месечни абонаментни
такси; сумата от 289,80 лв. (двеста
осемдесет и девет лева и осемдесет стотинки) -
лизингови вноски по Договор за лизинг от 08.12.2017 г. за периода м.
април 2018 г. до м. ноември 2019 г., както и сумата от 328,56 лв. (триста двадесет и осем лева и петдесет и шест стотинки)
- за лизингови вноски по Договор за лизинг от 27.04.2018 г. за периода м. април
2018 г. до м. март 2020 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 19.09.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 8912/
10.10.2019 г. по ч.гр.д. № 14890 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, IX
граждански състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за дължимостта на стойността на потребени услуги (месечни абонаментни
такси и други услуги) за периода от 05.04.2018 г. до 04.08.2018 г. по Договор
за мобилни услуги № ***г. за разликата от
110,26 лв. до пълния предявен размер от 160,64 лв., както и ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване на
дължимостта на сумата от 257,16 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № ***г., изм.
с Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ***,
представляваща разликата между стандартната цена на предоставено устройство SAMSUNG,
модел Galaxy A5 2017 Black и преференциалната уговорена цена, както и сумата от
204,36 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ***г., представляваща разликата
между стандартната цена на предоставено устройство SAMSUNG, модел Galaxy J7
2017 Dual Gold и преференциалната уговорена цена.
ОСЪЖДА Х.Д.И., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на
основание чл.78, ал.1 ГПК на „Йеттел България“ ЕАД (предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД), ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 643,26 лв. (шестстотин четиридесет и
три лева и двадесет и шест стотинки) – разноски за исковото и заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./ В. К.
Вярно
с оригинала.
К.К.