О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
Административен съд – М*** , касационен състав в
закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: О*** Е***
Членове: М*** Н***
Момчил Т***
като изслуша
докладваното от съдия Т*** частно касационно административно-наказателно дело №
27 по описа за 2017 г., намери следното:
Производството е по частна жалба срещу разпореждане за
връщане на касационна жалба срещу решение на районен съд по
административно-наказателно дело на основание чл.229 във връзка с чл.236 и
чл.215, т.3 от АПК и чл.63 от ЗАНН.
Обжалва се разпореждане от 21.11.2016 г. по АНД №
1118/2016 г. на Районен съд – М*** , с което е постановено връщане на касационната
жалба от В.Б.Н. срещу решение от 07.10.2016 г. по АНД № 1118/2016 г. по описа
на Районен съд – М*** поради просрочие на жалбата. В частната жалба се
поддържа, че разпореждането е неправилно и следва да бъде отменено, тъй като
съобщението за изготвеното решение не било изпратено на съдебния адрес, а на
домашния, при което лицето не го е получило, при което неправилно въззивния съд
е приел, че срока за депозиране на касационна жалба тече от връчването на
съпругата му.
Настоящият касационен състав установи, че жалбата е
процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок (аргумент от
л.49, стр.ІІ от АНД № 1118/2016 на МРС и л.2 от настоящето дело).
От фактическа страна съдът установи следното:
Частният жалбоподател В.Б.Н. е обжалвал наказателно
постановление № 32-0000145/19.05.2016 г. на Началник ОО „АА” – М*** , с което
са му наложени административни наказания – глоба в размер на 500 лева на
основание чл.93в, ал.15, т.3 от Закона за автомобилните превози (З*** ) за административно нарушение по чл.34, §6, б.”б” от Регламент (ЕС)
№165/2014 и глоба в размер на 200 лева
на основание чл.93в, ал.13 от З*** за
административно нарушение по
чл.34, §5, б.”а” от Регламент /ЕС/ №165/2014. С решението от 07.10.2016 г. по
АНД № 1118/2016 г. Районен съд – М*** е отменил наказателното постановление в
частта, с което е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева
на основание чл.93в, ал.15, т.3 от З*** и е потвърдил наказателното
постановление в частта, с което е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева на основание чл.93в, ал.13 от З*** . И във въззивната жалба
и впоследствие жалбоподателят е посочвал адреса си в гр. С*** ж.к. „Л*** зона
Г“, бл.* , вх. * Д“, ет.* , ап.* . С писмено становище вх. № 22490/06.10.2016
г. жалбоподателят, представляван от адв. Н., е посочил освен своя адрес и
съдебен адрес, като в становището няма изрично искане призовките и съобщенията
да се изпращат на съдебния адрес. След постановяване на решението съдът е
изпратил съобщение до В.Б.Н. на домашния му адрес ***, където съобщението е
било получено от съпругата на жалбоподателя М*** Н*** на 02.11.2016 г. К*** жалба
е била депозирана по пощата с пощенско клеймо от 17.11.2016 г. (л.47 по АНД №
1118/2016 г.). С обжалваното разпореждане от 21.11.2016 г. Районен съд – М*** е
постановил връщане на касационната жалба.
От правна страна съдът намира следното:
Разпореждането е процесуално недопустимо, като
постановено при липса на компетентност от първоинстанционния съд. Съгласно Тълкувателно
решение № 4/17.10.2011 г. на Общото събрание
на съдиите от ВАС, първоинстанционният административен съд няма
правомощия да връща или оставя без разглеждане касационната или частната жалба
и протести на прокурора срещу актове на първоинстанционния административен съд.
Така постановеното тълкувателно решение, по силата на препращащата разпоредба
на чл.63, ал.1, предл. ІІ от ЗАНН във връзка с чл.236 от АПК, е приложимо и в
административно-наказателния процес. Поради това съставът на Районен съд – М***
не е имал правомощието да връща касационната жалба, а е следвало да изпрати
същата за администриране от касационната инстанция – Административен съд – М***
. Следва недопустимото разпореждане да бъде обезсилено.
По отношение на
оплакванията в частната жалба, съдът намира същите за изцяло и напълно
неоснователни.
От една страна
липсва каквото и да било изрично волеизявление от страна или нейния процесуален
представител за връчване на призовки и съобщения на посочения съдебен адрес,
особено с оглед на обстоятелството, че до съдебното заседание всички призовки
са връчвани на домашния адрес на жалбоподателя.
От друга страна
редовното връчване на домашния адрес изключва основателността на оплакванията в
частната жалба. Съобщението е връчено на съпругата на страната – физическо лице
на 02.11.2016 г., при което това връчване е напълно редовно. От този момент е започнал да тече
законния 14-дневен срок за обжалване (посочен и в обжалваното решение), който е
изтекъл на 16.11.2016 г. (сряда) – работен ден. Жалбата е изпратена по пощата с
дата на пощенското клеймо на изпращащата пощенска станция – С*** на 17.11.2016
г., поради което същата като просрочена не може да
инициира редовен съдебен контрол по законосъобразност и правилност на съдебния
акт. Следва да се изтъкне, че касационната жалба е депозирана, без да се иска
възстановяване на срока за обжалване, ако касатора е считал, че поради заболяване
или медицинска интервенция е бил в обективна невъзможност да спази срока за
обжалване. Едва в настоящето производство се развиват такива доводи и се
представят доказателства. Поради това касационната жалба следва да се остави
без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Въз основа на изложеното и на основание чл.215, т.3
във връзка с чл.211, ал.1 от АПК и чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА разпореждане от 21.11.2016 г. по АНД №
1118/2016 г. на Районен съд – М*** , като НЕДОПУСТИМО.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба от В.Б.Н. ***
срещу решение от 07.10.2016 г. по АНД № 1118/2016 г. по описа на Районен съд – М***
, като НЕДОПУСТИМА, поради просрочие на жалбата.
Определението може да се обжалва
пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщението за
жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: