Р Е Ш Е Н И Е
гр.Варна, ….04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, Втори състав, в
публично заседание на девети април, през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
Председател: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията Веселина
Чолакова адм.дело N 438 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 40 от Закона за достъп до
обществена информация.
Образувано е по жалба на от К.Г.И., ЕГН ********** ***
чрез адв. Ч. против мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена
информация от кмета на Община Аврен по Заявление за предоставяне на достъп до
обществена информация с вх.№ З-ЗДОИ-4/19.01.2021 г. Навеждат се доводи за нарушение на материалния и
процесуалния закон,
представляващи касационни основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Счита, че мълчаливият отказ при
процедурата за предоставяне на обществена информация е недопустим, което е
достатъчно основание да бъде отменен. Моли обжалваният мълчалив отказ да бъде
отменен и органът да бъде задължен да предостави исканата информация. В съдебно
заседание редовно уведомен се представлява от адв. Ч.. Поддържат жалбата и претендира сторените по делото разноски за платена държавна такса и
адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
Ответникът – кмета на Община Аврен, редовно призован се
представлява от юрисконсулт Н.. Оспорва жалбата и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното :
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна в срока по чл.40 ал.1
от ЗДОИ
във вр. с чл.149 ал.2
от АПК. След като заявлението е подадено на 19.01.2021 г. и по
него не е налице произнасяне от органа в срока по чл.28 ал.1
от ЗДОИ, който е изтекъл на 02.02.2021 г. ,то е налице мълчалив отказ по смисъла на чл.58 ал.1
от АПК. При подаване на жалбата на 26.02.2021
г. е спазен преклузивният едномесечен срок по чл.149 ал.2
от АПК.
Жалбата е подадена до родово и местно
компетентния съд по чл.40 ал.1
от ЗДОИ
– Административен
съд-Варна.
По основателността на жалбата:
Жалбоподателят в настоящото производство е подал на 19.01.2021 г. до Община Аврен, Заявление за достъп до обществена
информация , прието с рег. № З-ЗДОИ-4/19.01.2021 г. ( л.5) , с
което е изискал достъп до информация относно всички извършени продажби на
общински имоти във връзка с реализирано отстъпено право на строеж по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село Близнаци, Община Аврен,
съгласно Закона за общинската собственост и Наредба за реда за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество за периода 01.01.2015 г.-
31.12.2020 г. Информацията е поискана във вид на сканирани документи със
заличени лични данни и заверени с гриф „вярно с оригинала“, изпратени на
посочена електронна поща. Не е
последвало произнасяне на сезирания орган по заявлението.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Правото на всяко лице да търси,
получава и разпространява информация е конституционно гарантирано с
разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България .
Обществените отношения, свързани
с правото на достъп до обществена информация са уредени със ЗДОИ, като в чл. 2
е дадена легална дефиниция на понятието "обществена информация" по
смисъла на този закон - "всяка информация, свързана с обществения живот в
Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено
мнение относно дейността на задължените по закон субекти". Съгласно чл.9 от ЗДОИ обществената информация,
създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и
служебна, като чл.11 от ЗДОИ
определя, че служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във
връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на
техните администрации. Законодателят е дефинирал понятието обществена
информация твърде общо, поради което и на основание чл.46, ал.1 на Закона за
нормативните актове, съгласно който, разпоредбите на нормативните актове се
прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който
най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на
основните начала на правото на Република България, следва да се издири точния
смисъл на понятието „информация”. Понятието "информация" е дефинирано
в Български тълковен речник (издателство "Наука и изкуство 2001 година -
четвърто преработено издание) като: 1. Предадено или получено съобщение,
сведение, знание за някого или за нещо; 2. Служба, която дава такива сведения;
3. Сведения, знания за предметите и процесите в света, възприемани, натрупвани и предавани от
човека, от специални устройства и други. Следователно понятието
"обществена информация" следва да бъде възприемано като сведение,
знание за някого или за нещо, свързано с обществения живот в страната,
респективно за дейността на задължените по закон субекти, които го създават или
съхраняват. Предвид изложеното понятието "обществена информация"
следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с
обществения живот в страната. Тази обществена информация може да се съдържа в
документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани
от задължените по ЗДОИ субекти. В този смисъл е въприето понятието и в
практиката на Върховния административен съд.
По силата на чл. 3, ал. 1 от
ЗДОИ, задължени субекти за осигуряване на достъпа до обществена информация, са
държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България,
които създават или съхраняват обществената информация. Изложеното налага извод,
че Законът за достъп до обществена информация е общ закон, който урежда общите
принципи за предоставяне на достъп до обществена информация и посочва кръга от
лицата, които следва да предоставят при поискване обществена информация. По правило достъпът до официална и
служебна обществена информация е свободен.
Данните за характера на
поисканата информация,следва да се извличат единствено от заявлението на
жалбоподателя,а те сочат на поискана обществена, такава по смисъла на чл.2 ал.1
от ЗДОИ.
При тези обстоятелства и след като заявлението видно от съдържанието му напълно
съответства на изискванията на чл.25
от ЗДОИ,то
в случай на, отказ компетентният орган в лицето на кмета на Община Аврен е бил длъжен да се
произнесе по начин регламентиран от нормата на чл.38
от ЗДОИ, т.е. с мотивиран акт. Така
въведената със специалният закон задължителна писмена форма на отказа, при
наличния в случая бълчалив отказ,очевидно не е спазена от органа, т.е. налице е недостатък
във формата на оспорения административен акт,съставляващ основание по чл.146 т.2
от АПК
за отмяната му. При немотивирания отказ не съществува обективна
възможност за проверка на материалната му законосъобразност,тъй като неговите
фактически и правни основания остават неизвестни,поради което недостатъкът във формата се явява достатъчно
основание за отмяната му. При тези обстоятелства,преписката следва да бъде
върната на органа по реда на чл.173 ал.2
от АПК
за произнасяне с мотивиран акт съобразно изискванията на чл.34
или чл.38
от ЗДОИ.
При този изход на
спора, ответникът
дължи съгласно чл.143 ал.1
от АПК
заплащане на жалбоподателя на сторените от него разноски по делото в размер на
510,00 лева, от които 10,00 лева платена държавна такси и 500,00 лева платена
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172,ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена
информация от кмета на Община Аврен по Заявление за предоставяне на достъп до
обществена информация с вх.№ З-ЗДОИ-4/19.01.2021 г. От К.Г.И..
ВРЪЩА
административната
преписка на кмета на Община Аврен за произнасяне съобразно
дадените в мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА Община Аврен ДА
ЗАПЛАТИ на К.Г.И.,
ЕГН ********** сторените по делото разноски в размер на 510,00 /петстотин
и десет /лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.40,ал.3 от ЗОДОИ.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: