№ 5153
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20241110200918 по описа за 2024
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. П. П. (подадена чрез адв. Х.) срещу Наказателно
постановление (НП) № 23-4332-022397 от 02.10.2023г., издадено от Даниела Димитрова
Дескова - Началник Сектор в Отдел „Пътна полиция“ при СДВР (ОПП – СДВР), с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП на
П. П. П. е наложена „глоба” в размер на 700 (седемстотин) лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 3 (три) месеца. На основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г.
на МВР на П. са отнети и 18 контролни точки.
В жалбата се твърди, че отразените в Наказателното постановление фактически
обстоятелства са непълни, неточни и не отговарят на обективната истина. Посочва се, че не
е установено по безспорен и категоричен начин кой е управлявал лекия автомобил и на кого
е следвало да се състави АУАН и НП. Претендира се за нарушение на материалния закон и
на процесуалните правила, визирани в чл.34 от ЗАНН. Иска се СРС да отмени обжалваното
Наказателно постановление като неправилно, незаконосъобразно и издадено в противоречие
на материалния закон и процесуалните правила. Моли се и за присъждане на сторените по
делото разноски.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят П. П. П. не се явява лично, но се
представлява от адв. Х. и адв. М., които в съдебно заседание на 10.04.2024г. заявяват, че
поддържат жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 10.07.2024г. адв. М. пледира
за отмяна на Наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Тя сочи,
1
че съществува разминаване между изписания номер на автоматичната система в съставения
АУАН с бл. № 027969 от 11.09.2023г. и в Наказателно постановление с № 23-4332-022397 от
02.10.2023г. Според адвоката това е съществено нарушение, тъй като не може да се
индивидуализира системата, с която е засечено нарушението. По отношение на постъпилите
с писмото от МВР Договор и няколко броя декларации адв. М. заявява, че Договорът за
обществена поръчка е с дата 18.09.2023г. и касае следгаранционното обслужване, а не
заприходяване като дълготраен материален актив. Доколкото административното нарушение
е извършено на 06.07.2023г., т.е. преди датата на представения Договор, се приема, че не е
установено по какъв начин системата се използва от органите на МВР, още повече, че в
Договора били изписани единствено броя системи, без същите да са индивидуализирани с
конкретни номера. Относно справката от Столична община, касаеща поставените знаци за
ограничение на скоростта, адв. М. отбелязва, че представената документация е проект, а не
окончателен документ, с който може да се установи на кое точно място са поставени знаците
за ограничение на скоростта за движение по пътя. С тези аргументи се иска от съда да
отмени процесното Наказателно постановление. По време на съдебните прения пред СРС на
10.07.2024г. адв. Х. също иска от съда да отмени Наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения и
нарушения на материалния закон. Освен отмяна на Наказателното постановление, адв. Х.
иска от съда да присъди и разноските по делото, посочени в Договора за правна помощ и
съдействие, а именно в размер на 500 лева.
Въззиваемата страна Началник Сектор в ОПП-СДВР не се явява и не изпраща
представител по време на съдебните заседания пред СРС.
С писмо с вх. № 17600 от 19.01.2024г., с което административно – наказателната
преписка е изпратена от ОПП – СДВР на СРС, се заявява, че техническото средство е
одобрен тип средство за измерване предвид чл.26, ал.2, вр. чл.28 от Закона за измерванията и
чл.1а от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол,
приета с ПМС № 239 от 24.10.2003г. Със същото писмо се прави и изрично възражение за
прекомерност на претендираните от другата страна разноски.
По дело са депозирани и писмени бележки с вх. № 134866 от 23.04.2024г. от гл. юрк.
Страхинов - пълномощник на въззиваемата страна Началник Сектор в ОПП - СДВР. В тях се
посочва, че жалбата е неоснователна и необоснована, поради което се иска съдът да я
отхвърли, както и да потвърди НП като законосъобразно и правилно. Според процесуалния
представител на въззиваемата страна в хода на административно – наказателното
производство не са били нарушени сроковете за съставяне на АУАН и НП, като те са били
издадени от овластени лица, при спазване на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Нарушението се твърди да е описано в пълнота и да отразява признаци от състава. Налице
било съответствие между словесното описание на нарушението и дадената за него правна
квалификация. Правилно били приложени и санкционните норми. Направената фактическа
формулировка и правната обосновка на обвинението позволявали формиране на еднозначни
правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона.
2
Поради това наказаното лице можело да разбере обвинението и да организира защитата си.
С писмените бележки се иска съдът да приложи чл.189, ал.2 от ЗДвП, като се твърди, че
АУАН е редовен. Според гл. юрк. Страхинов събраните доказателства безспорно сочели, че е
налице административно нарушение на правилата за движение по пътищата, извършено от
жалбоподателя. Поради това се иска СРС да отхвърли жалбата и да потвърди НП като
правилно и законосъобразно. Процесуалният представител на въззиваемата страна
претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по
отношение на адвокатския хонорар.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
На 06.07.2023г. в 20:02 часа в гр. София по бул. „Цариградско шосе” до № 149, с
посока на движение от бул. „Копенхаген“ към бул. „Брюксел“ лек автомобил „****“ с рег. №
**** (собственост на жалбоподателя П. П. П.) се движел със скорост от поне 134 км/ч. (след
приспаднат толеранс от 3 % в полза на водача от реално измерената скорост от 139 км/ч.),
при ограничение на скоростта в населено място 80 км/ч., въведена с пътен знак В-26.
Скоростта, с която се движел автомобилът била установена и заснета с техническо средство :
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON М2 с № MD1192.
Същата е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № В-46 на дата 06.07.2018г. със срок на валидност до 13.06.2027г. На
14.03.2023г. тази видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON М2 е
преминала последваща проверка, за която е издаден Протокол от проверка № 018-СГ-ИСИС
от 14.03.2023г. Според този Протокол допустимата грешка при измерване на скоростта е +/-
3 км/ч. при скорост до 100 км/час и +/- 3 % при скорост над 100 км/час.
На 06.07.2023г. за времето от 19.20 часа до 21.30 часа тази видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип CORDON М2 с № MD1192, за която е издаден Протокол от
проверка № 018-СГ-ИСИС от 14.03.2023г. с годност за експлоатация до 15.03.2024г. е била
позиционирана в гр. София, бул. „Цариградско шосе” до № 149, за да контролира скоростта
на движение на МПС-та, движещи се от бул. „Копенхаген“ към бул. „Брюксел“, при
наличието на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение на скоростта 80 км/час в населено
място. Техническото средство било настроено да се задейства при приближаване на
автомобилите и при стационарен режим на измерване. Във връзка с това бил съставен
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-
45039.
Във връзка с установеното нарушение на скоростта на движение на лек автомобил
„****“ с рег. № **** от ОПП – СДВР изпратили призовка до П. П. П. и на 11.09.2023г. в
декларация по чл.188 от ЗДвП П. заявил, че именно той е управлявал МПС-то на
06.07.2023г. около 20.02 часа.
3
Въз основа на тази декларация и снимковия материал от видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип CORDON М2 с № MD1192 свидетелят Г. С. съставил (в
присъствието на Иван Бенчев и Мартин Пасков) срещу П. П. П. Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бланков № 027969 от 11.09.2023г. за нарушение по
чл.21, ал.2 от ЗДвП, вр. чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП. В АУАН е записано, че на 06.07.2023г. в
20:02 часа в гр. София, по бул. „Цариградско шосе”, от бул. „Копенхаген“ към бул.
„Брюксел“, като водач управлявал собствения си лек автомобил „****“ с рег. № **** и до №
149 при ограничение на скоростта 80 км/час (въведено с пътен знак В-26) в населено място
се е движил с превишена скорост от 134 км/ч. (след отчетен толеранс от 3 % от измерената
скорост от 139 км/час), като нарушението е установено с АТСС (автоматизирано техническо
средство или система) CORDON М2 - 1192, заснемащо и записващо място, дата, скорост, час
и регистрационен номер на МПС. Отразено е в АУАН, че водачът е запознат със снимковия
материал, попълнил е декларация по чл.188 от ЗДвП, Актът е съставен по преписка СПУКС
3-1177-22842 от 2023г. и лицето е уведомено за ПАМ № 2670 от 11.09.2023г.
На 11.09.2023г. срещу подпис препис от Акта е бил връчен на П. П. П..
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка, като описаната в
него, е издадено атакуваното Наказателно постановление № 23-4332-022397 от 02.10.2023г.,
с което Даниела Димитрова Дескова - Началник Сектор в ОПП – СДВР на основание чл.53
от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП е наложила на П. П.
П. административно наказание „глоба” в размер на 700 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 3 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на
МВР на П. са отнети и 18 контролни точки.
Наказателното постановление е връчено срещу подпис на П. П. П. на 22.12.2023г. и е
обжалвано с жалба, подадена директно в СРС на 28.12.2023г.
С Разпореждане на Председателя на СРС – НО от 29.12.2023г. е изискана
административно – наказателната преписка от наказващия орган. С писмо вх. № 17600 от
19.01.2024г. административно-наказващият орган е изпратил преписката и на 22.01.2024г. е
образувано настоящото дело.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно: показанията на свидетеля Г. С.;
АУАН с бланков № 027969 от 11.09.2023г.; декларация по чл.188 от ЗДвП; справка от сайта
на Български институт по метрология за вписан тип средство за измерване; Решение за
одобрение на типа на уреда за измерване; Протокол от проверка № 018-СГ-ИСИС от
14.03.2023г.; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с
рег. № 4332р-45039; снимков материал (снимки на автомобила, на пътния знак и на
техническото средство); Ежедневна форма на отчет от 06.07.2023г.; призовка; справка картон
на водача; Заповед на Директора на СДВР с № 513з-3297 от 20.04.2021г.; Заповед на
Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13318 от 28.10.2019г.; Акт за встъпване в
4
длъжност от 29.10.2019г.; Заповед на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-1632 от
02.12.2021г.; писмо от ОПП – СДВР с вх. № 103174 от 28.03.2024г. с приложени снимка на
пътен знак, справка по история на МПС с рег. № **** и справка за собствеността на МПС с
рег. № ****; писма от Български институт по метеорология с вх. № 102934 от 28.03.2024г. и
с вх. № 112235 от 04.04.2024г. - с приложени копия на Протокол от проверка № 018-СГ-
ИСИС от 14.03.2023г., извадка от Регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване и извадка от „CORDON-M2 Многоцелева фото-радарна система“; писмо от ОПП
– СДВР с вх. № 99590 от 26.03.2024г. с приложени справка за собствеността на МПС с рег.
№ ****, снимка на пътен знак и снимка на техническото средство, както и писмо от
Столична община с вх. № 104535 от 29.03.2024г. с приложена схема.
Освен тези доказателства, които съдът приема за информативни и относими към
предмета на доказване по делото, по искане на защитата са били изискани и следните
доказателства : писмо от ОПП – СДВР с вх. № 148802 от 08.05.2024г. и писмо от МВР –
Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ с вх. № 208254 от
25.06.2024г. с приложени Договор за обществена поръчка № 5785мпд-83 от 18.09.2023г.,
формуляр за пълномощно от производител, ценово предложение и декларации. Тези
писмени доказателства са обективни, непредубедени и достоверни. Въпреки това съдът не
ги постави в основата на фактическите и правните си изводи, тъй като писмото от ОПП –
СДВР с вх. № 148802 от 08.05.2024г. се явява неинформативно към предмета на доказване
по делото, а писмото от МВР – Дирекция „Управление на собствеността и социални
дейности“ с вх. № 208254 от 25.06.2024г. и приложените към него документи са неотносими
към предмета на спора. Това е така, защото писмото на лист 84 от делото не допринася с
нищо за изясняване на релевантни за спора обстоятелства, а Договорът за обществена
поръчка № 5785мпд-83 от 18.09.2023г. (както и приложенията към него) касаят
следгаранционно абонаментно техническо обслужване на 6 бр. стационарно-преносими
устройства за контрол на скоростта CORDON-M2, което обслужване също не е част от
предмета на доказване по делото. Освен това Договорът за обществена поръчка № 5785мпд-
83 от 18.09.2023г. следва по време датата на нарушението (06.07.2023г.), което също показва
липсата на относимост на този документ към процесния казус. Друг е въпросът, че в
Договор за обществена поръчка № 5785мпд-83 от 18.09.2023г. не е цитирано конкретното
техническо средство, послужило за установяване на процесното нарушение, което е още
един довод съдът да не може да направи връзка между документите, предоставени на съда с
писмо вх. № 208254 от 25.06.2024г. и процесния казус. За разлика от адв. М., обаче, съдът не
счита, че това рефлектира върху доказаността на конкретното административно –
наказателно обвинение.
Приложените по делото писма от Български институт по метеорология с вх. №
102934 от 28.03.2024г. и с вх. № 112235 от 04.04.2024г., Протокол от проверка № 018-СГ-
ИСИС от 14.03.2023г., извадка от Регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване, извадка от „CORDON-M2 Многоцелева фото-радарна система“, справка от сайта
на Български институт по метрология за вписан тип средство за измерване с номер на
5
вписване В-46 и Решението за одобрение на типа на уреда за измерване следва да се
кредитират от съда, тъй като са непротиворечиви, обективни, достоверни и изхождат от
държавен орган, т.е. разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
От съвкупната им преценка се доказва, че видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип CORDON М2 с № MD1192 е одобрена съобразно нормативните
изисквания, преминала е проверка и съответно е била технически годна към процесната
дата.
Настоящият съдебен състав дава вяра на Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-45039, тъй като той е годно, информативно,
относимо, обективно и достоверно писмено доказателство. От него се установява мястото,
времето, посоката на движение на контролираните МПС-та, ограничението на скоростта за
съответното място, режима на измерване и посоката на задействане. От Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-45039 се
установяват още вида и номера на използваното техническо средство. Това писмено
доказателство намира опора и в кредитираните по-горе писма от Български институт по
метеорология и Протокола от проверка № 018-СГ-ИСИС от 14.03.2023г.
В писменото доказателство, приложено на лист 13 от делото, са посочени общия
брой на констатираните нарушения, вида и номера на ползваното техническо средство,
както и това, че то е преминало метрологична проверка, за която има издаден Протокол №
018-СГ-ИСИС от 14.03.2023г. с годност за експлоатация до 15.03.2024г. От съвкупната
преценка на Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с
рег. № 4332р-45039, Протокол от проверка № 018-СГ-ИСИС от 14.03.2023г. и писмата от
Български институт по метрология с вх. № 102934 от 28.03.2024г. и с вх. № 112235 от
04.04.2024г. се установява, че посоченото в Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-45039 АТСС е именно видео-радарната
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип CORDON M2 с № MD1197, вписана в регистъра
на одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46 на дата 06.07.2018г.
със срок на валидност до 13.06.2027г. Същевременно посоченото в Протокола за използване
на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-45039 техническо
средство (CORDON № MD1192) фигурира и в снимковия материал на лист 14 и лист 15 от
делото. Това означава, че именно това техническо средство е било използвано при
заснемането на процесното нарушение. Гореизложеното показва, че техническото средство,
с което е било установено процесното нарушение, е било въведено в експлоатация съгласно
нормативната уредба и е било годно да заснеме скоростта на автомобила.
Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег.
№ 4332р-45039 отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Този
Протокол е придружен със снимка на уреда (видно от лист 16-гръб от делото) и съдържа
всички реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
6
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко: Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.). В него е посочено, че датата на използване на техническото средство е
06.07.2023г., регистрирането на документа е под № 4332р-45039, посочени са имената и
подписите на лицата, които са разположили и настроили техническото средство, респ. са
проверили въпросния Протокол. В графата за приемане на Протокола е изрично отбелязано,
че данните са „автоматично прехвърлени чрез 3G/4G CORDON“, което означава, че
приемането на Протокола и изображенията към него с цел съхраняването им на компютърна
конфигурация/сървър е било извършено „автоматично“, без човешка намеса, поради което и
няма положени имена и подписи на служител на ОПП – СДВР. Отразените в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-45039 време,
място, посока на движение, ограничение на скоростта и наличието на пътен знак В-26 се
потвърждават и от Ежедневната форма на отчет.
Приложената на лист 17 от делото Ежедневна форма на отчет е годно, информативно,
относимо, обективно, достоверно доказателство, което изцяло се подкрепя от кредитирания
по-горе Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система.
Поради това СРС дава вяра и на Ежедневната форма на отчет от 06.07.2023г.
Въз основа на Ежедневната форма на отчет от 06.07.2023г. и Протокола за използване
на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-45039 се установява, че
от 19.20 часа до 21.30 часа на 06.07.2023г. (което включва и процесния час – 20.02 часа)
техническо средство CORDON M2 с № MD1192 е било позиционирано в гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ до № 149, за да контролира скоростта на движение на МПС-та,
движещи се от бул. „Копенхаген“ към бул. „Брюксел“ при ограничение на скоростта 80
км/час за населено място, въведено с пътен знак В-26.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”) съдът кредитира изцяло и приложения по делото
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимките на лист 14 и лист 15 от делото се установява регистрационният
номер на автомобила; датата, часа и мястото на извършване на нарушението; конкретно
измерената скорост на движение. Приложеният по делото снимков материал представлява
веществено доказателствено средство с автентични дата, час и място на заснемане. Поради
това съдът го приема като годно, достоверно и информативно доказателствено средство и
съответно го кредитира. Настоящият съдебен състав дава вяра и на снимките на лист 16,
лист 35 и лист 59 от делото, тъй като на основание чл.189, ал.15 от ЗДвП и те се явяват
годно веществено доказателствено средство. От тях се установява къде е било
позиционирано АТСС, както и че е имало пътен знак В-26, въвеждаш ограничение на
скоростта 80 км/час.
7
Писмото от Столична община с вх. № 104535 от 29.03.2024г. и приложената към него
схема са обективни, непредубедени и достоверни писмени доказателства, които намират
опора в кредитираните по-горе снимки на пътния знак (лист 16, лист 35 и лист 59 от
делото). Поради това съдът дава вяра на писмените доказателства, предоставени от
Столична община, като приема, че на процесното място е имало ограничение на скоростта
80 км/час, въведено с пътен знак В-26. В случая е без значение дали схемата от Столична
община е проект, тъй като наличието на пътен знак В-26 и ограничението на скоростта от 80
км/час се доказват не само от схемата на Столична община, но и от кредитираните по-горе
снимки на лист 14, лист 15, лист 16, лист 35 и лист 59 от делото, Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-45039, Ежедневната форма
на отчет от 06.07.2023г. и констатациите в АУАН. Поради това доводите на адв. М. касателно
ограничението на скоростта и поставените знаци се явяват неоснователни.
Писмото от ОПП – СДВР с вх. № 103174 от 28.03.2024г., приложените към него
справка по история на МПС с рег. № **** и справка за собствеността на МПС с рег. № ****,
както и писмото от ОПП – СДВР с вх. № 99590 от 26.03.2024г. и приложената към него
справка за собствеността на МПС с рег. № **** са еднопосочни, обективни и достоверни
писмени доказателства. Поради това СРС ги кредитира и приема, че автомобилът, с който е
извършено нарушението, е собственост на жалбоподателя П. П. П..
Призовката е обективно доказателство, което не се опровергава от другите
доказателства, а дори намира опора в показанията на св. С.. От това писмено доказателство,
което съдът кредитира напълно, се установява, че от ОПП – СДВР са призовали собственика
на автомобила да се яви пред тях.
Според чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено МПС
(т.е. ползвателят) отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. От цитираната норма става ясно, че собственикът на МПС-то
отговаря за нарушенията, извършени с него. В случая собственик на процесното МПС е
жалбоподателят П. П. П.. В този смисъл съдът дава вяра на декларацията по чл.188 от ЗДвП,
тъй като тя е подписана от жалбоподателя и съдържа неизгодни за него факти, а именно, че
П. е управлявал автомобила на процесната дата и час. Поради това съдът приема, че
собственикът на автомобила П. П. към 20:02 часа на 06.07.2023г. е бил водач на превозното
средство и се явява отговорен за извършеното нарушение по ЗДвП.
Разпитаният от СРС, НО, 10 състав свидетел Г. С. дава относими, информативни,
достоверни и непредубедени показания. Те намират опора в събраните по делото писмени
доказателства. Поради това съдът кредитира напълно думите на С..
Съдът дава вяра и на приложения по делото АУАН, защото отразените в него
констатации намират опора в останалия събран по делото и кредитиран от съда
доказателствен материал.
Като издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за
8
посочените в тях обстоятелства съдът дава вяра на справката картон на водача, както и на
приложените по делото Заповеди на Директора на СДВР и на Министъра на вътрешните
работи. От справката картон на водача се установяват предишните нарушения по ЗДвП на П.
П. П.. От Заповед № 513з-3297 от 20.04.2021г. на Директора на СДВР и т.2.1., вр. т.1.3.1. от
Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи се доказва, че Г.
С. С. е имал правото да съставя АУАН, вкл. и процесния Акт. От Заповед № 8121К-13318 от
28.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи и Акта за встъпване в длъжност от
29.10.2019г. се доказва, че след октомври 2019г. Даниела Димитрова Дескова е заемала
длъжността Началник на 03 Сектор „Административно обслужване“ към ОПП – СДВР. Като
такава, по силата на т.3.6. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи тя е имала правото да издава Наказателни постановления, вкл. и
процесното НП. Това означава, че конкретните АУАН и Наказателно постановление са
издадени от оправомощени лица.
При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ
съдът достигна до следните правни изводи:
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва да
се разгледа по същество.
Актът и Наказателното постановление са издадени от компетентни лица - съгласно
събраните по делото доказателства и изложените по-горе мотиви в тази насока.
Доколкото нарушението е било реализирано на 06.07.2023г., а самият нарушител е
открит на 11.09.2023г. (след попълване на декларацията по чл.188 от ЗДвП от страна на П. П.
П.) и от датата на деянието (06.07.2023г.), респ. от датата на установяване на нарушителя
(11.09.2023г.) до датата на съставяне на АУАН (11.09.2023г.) не са изтекли визираните в
чл.34, ал.1 от ЗАНН срокове, съдът приема, че те са спазени. За пълнота на изложението
следва да се посочи, че дори на наказващия орган да е служебно известно кой е собственик
на автомобила, докато той не заяви дали на процесните дата, час и място е управлявал
МПС-то или го е преотстъпил на трето лице – не може да се приеме, че е установен деецът.
Поради това 3-месечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН започва да тече от датата на
попълване на декларацията по чл.188 от ЗДвП, а не от някакъв предходен момент. Между
датите на съставяне на Акта (11.09.2023г.) и на издаване на Наказателното постановление
(02.10.2023г.) е изтекъл срок по-малък от месец. Поради това съдът приема, че са спазени
сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН и чл.52, ал.1 от ЗАНН.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на
нарушителя и на двама свидетели. Законът дава възможност свидетелите по Акта да са
свидетели на съставянето му, когато той се съставя след извършване на нарушението. След
изготвянето Актът е предявен на П. П. П. и му е връчен екземпляр от него. Това
обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Същото е надлежно удостоверено с подписи.
9
Поради това СРС приема, че са спазени изискванията на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и чл.43,
ал.1 и ал.5 от ЗАНН.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът прие, че съставеният АУАН и
издаденото въз основа на него НП са в съответствие с процесуалния и материалния закон;
отговарят на изискванията на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН като при съставянето, респ. при
издаването им не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Релевантните за спора
факти са описани в АУАН и в НП по един и същ начин. Налице е съответствие между
словесното и цифровото описание на нарушението. То е достатъчно ясно и разбираемо
посочено в Акта и в Наказателното постановление. По недвусмислен начин е записано
времето и мястото на нарушението, че то се изразява в управление на МПС с превишена
скорост, посочена е измерената скорост, скоростта след приспадане на 3 % толеранс в полза
на водача и разрешената скорост в населено място, като е уточнено, че ограничението на
скоростта е въведено с пътен знак В-26. Автомобилът е индивидуализиран като модел,
марка, регистрационен номер и собственик. Отбелязано е, че собственикът на автомобила е
попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП. Записано е, че скоростта е заснета с техническо
средство и същото е в достатъчна степен индивидуализирано. Не е вярно твърдението на
адв. М., че в АУАН с бл. № 027969 от 11.09.2023г. и в Наказателно постановление с № 23-
4332-022397 от 02.10.2023г. е посочено различно АТСС. Видно от съдържанието на Акта и
на НП – посоченото там АТСС е CORDON – M2 с № MD1192. В хода на описание на
нарушението са посочени доказателствата, на които то се основава. Поради всичко това
съдът приема, че нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, са достатъчно
ясно описани в АУАН и НП.
Водим от изложеното съдът прие, че при съставянето на Акта и при издаване на
Наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения и спорът следва да
бъде решен по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал и подкрепящите го констатации от АУАН настоящият съдебен състав установи, че
с техническо средство е измерена скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и
място. По делото са налице доказателства за техническата изправност и годност на това
техническо средство да регистрира скоростта на движение на МПС-та. В конкретния случай
е била заснета скорост на движение от 139 км/час. Предвид възможността за грешка в
рамките на 3 % при скорост над 100 км/ч., съдът приема, че автомобилът се е движил с поне
134 км/час. От всички налични по делото доказателства следва, а и жалбоподателят не
спори, че именно той е собственик на заснетото МПС. Освен това в декларация по чл.188 от
ЗДвП П. посочва себе си като водач на МПС-то. Поради това и на основание чл.188, ал.1 от
ЗДвП П. П. П. следва да бъде наказан с наказанието, предвидено за извършеното нарушение
– доколкото той е собственик на МПС-то и не сочи друго лице за водач на автомобила на
процесните дата, час и място. От снимковия материал, Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-45039, Ежедневната форма
на отчет от 06.07.2023г., АУАН, писмото от Столична община и схемата към него, както и от
10
писмата на ОПП – СДВР се установява, че на въпросното място е имало въведено с пътен
знак ограничение на скоростта – 80 км/час. При тези данни следва, че като се е движил с
поне 134 км/ч. (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача) при ограничение на
скоростта 80 км/час водачът на МПС-то доказано е реализирал от обективна страна
фактическият състав на нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в
неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на лек автомобил да
не се превишава скоростта, въведена с пътен знак. Движейки се на посоченото в АУАН и НП
място и време със скорост от 134 км/ч. (след приспаднатия толеранс) при ограничение на
скоростта 80 км/ч., въведено с пътен знак В-26, жалбоподателят П. (като собственик на
лекия автомобил, недоказал, че друг го е управлявал) следва да носи отговорност за
реализираното от обективна страна нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Превишението на разрешената скорост от 80 км/ч. (след приспаднатия толеранс в полза на
водача поради възможността от грешка при измерването на скоростта с техническото
средство) в случая е с 54 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП е извършено при
пряк умисъл. Всеки водач на пътно превозно средство знае задължението си по ЗДвП, че в
населено място, при наличие на пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта, следва да
управлява МПС със скорост, която да не превишава тази, посочена на пътния знак. Щом е
измерена скорост от поне 134 км/ч. значи водачът на МПС-то е съзнавал обществено-
опасния характер на поведението си, предвиждал е и е искал настъпването на обществено-
опасните последици.
Съгласно чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП при превишаване на разрешената максимална
скорост в населено място с повече от 50 км/час нарушителят се наказва с „глоба“ в размер на
700 лева и 3 месеца „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“, като за
всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лева. С оглед
конкретно установеното превишение на скоростта (с 54 км/ч. над ограничението от 80 км/ч.
– след приспаднатия толеранс от 3 %) и начинът, по който законодателят е определил да се
санкционира административно-наказателно отговорното лице при превишение на
разрешената скорост в населени места, СРС приема, че на П. П. П. следва да се определи
„глоба“ в размер на 700 лева и 3 месеца „лишаване от право да управлява МПС“. Точно
определеният алгоритъм за индивидуализиране на административното наказание „глоба“ и
фиксираният размер на другото кумулативно предвидено наказание „лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство“ не позволява на съда да прави преценка за
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Според действащата към датата на деянието норма на чл.6, ал.1, т.12 от Наредба № Із-
2539 от 17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и
реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018г., в сила от
11
23.03.2018г. – за краткост : Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г.) при превишаване на
разрешената максимална скорост с над 50 км/час в населено място (чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП)
на виновния водач се отнемат и 18 контролни точки. Точно фиксираният в Наредба № Із-
2539 от 17.12.2012г. брой на контролните точки, които се отнемат при санкциониране на
водача по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП не позволява на съда да прави преценка за смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Настоящият съдебен състав не приема конкретният случай за маловажен.
Нарушението е формално – на просто извършване. С управление на автомобила със скорост
над 80 км/ч. то е довършено, без законодателят да изисква настъпването на някакви вредни
последици. Единствената обществено-опасна последица, визирана в състава на проценото
нарушение, е осъществяването на самото му изпълнително деяние. Освен това в случая
превишението на скоростта над позволените 80 км/час не е никак малко – с 54 км/час.
Нарушението е реализирано в населено място. Предишните нарушения на жалбоподателя по
ЗДвП също следва да се вземат предвид при преценка на обществената опасност на дееца. В
случая конкретното нарушение е типична проявна форма на нарушение по чл.21, ал.2, вр.
ал.1 от ЗдвП и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима.
Водим от всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав прие, че следва да
потвърди изцяло обжалваното Наказателно постановление.
С оглед изхода на делото разноски не се дължат на жалбоподателя. На основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесното НП (т.е. СДВР) има
право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът потвърждава Наказателното
постановление и с писмени бележки с вх. № 134866 от 23.04.2024г. процесуален
представител на въззиваемата страна е поискал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото производство страните имат
право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато страната е била защитавана от
юрисконсулт, както в случая, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от
АПК в полза на СДВР следва да се присъди възнаграждение съгласно чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ. Заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и
количеството на извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на
правната помощ. В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ пише, че
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН, каквото е настоящото, може да бъде
от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело е имало три открити съдебни заседания пред
СРС, НО, 10 състав, на които не е участвал процесуален представител на въззиваемата
страна, а единствено е депозирал писмени бележки по делото. Правният спор не се отличава
с фактическа и/или правна сложност. Поради това жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в
Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-022397 от 02.10.2023г.,
издадено от Даниела Димитрова Дескова - Началник Сектор в Отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за нарушение на
чл.21, ал.2 от ЗДвП на П. П. П. е наложена „глоба” в размер на 700 (седемстотин) лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 (три) месеца, а на основание Наредба №
Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР на П. са отнети и 18 контролни точки.
ОСЪЖДА П. П. П. с ЕГН **********, с адрес : ****, да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи сумата от 80 (осемдесет) лева за направени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13