Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.03.2025г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, І-1 състав, в публичното заседание на седемнадесети декември през две
хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 12742 по описа за 2019 г. на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от Р.И.С.-С. против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ гр.София обективно
съединени осъдителни искове по чл.432, ал.1 КЗ за сумата 30 000лв.-обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.09.2019г. до
изплащането, и за сумата
680.60лв.-обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до изплащането.
Твърденията са за настъпило на 14.02.2018г. в гр.София
пътно-транспортно произшествие, при което В.П.П., водач
на автобус М.Л.С.Г с ДК № *******от градския транспорт по линия № 83, който се
движил от бул.Цар Борис III към бул.Константин Величков и при
кръстовището с ул.Сини вир предприел рязко спиране, в резултат на което пострадала
ищцата-пътник в автобуса с получено травматично увреждане. Твърди да е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, и
имуществени вреди за разходи във връзка с лечението. Претендира репарирането им
от ответника, в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния водач.
Ответникът оспорва застрахованият да е осъществил
виновно фактическия състав на чл.45 ЗЗД с твърдение да е налице случайно
деяние; ищцата да е претърпяла неимуществени и имуществени вреди, както и иска
за неимуществени вреди по размер с доводи за прекомерност. Релевира
възражение за съпричиняване с твърдението ищцата да е
пътувала права, без да се е държала на предназначените за това места.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
прецени доказателствата по делото, намира следното:
Не е предмет на спор сключена и действаща към деня на
събитието задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност”
за автобус М.Л.С.Г с ДК № *******на Столичен градски транспорт, страна по която
е ответникът.
Не е спорно, че на 14.02.2018г. автобусът бил
управляван от В.П.П. и се движил по линия № 83 по
бул. Акад.И.Г., с посока от бул.Цар Борис III към бул.Константин Величков в
дясната пътна лента със скорост около 20 км./ч. В района на кръстовището,
поради наличието на друг автомобил в лентата му за движение, водачът предприел
рязко спиране.
По делото е установено, че ищцата е била пътник в
автобуса и като резултат от рязкото спиране получила увреждане.
С одобрено на 26.09.2024г. споразумение по НОХД №
5496/2019г. по описа на СРС, 25 състав, В.П.П. е
признат за виновен в това, че на посочените дата и място, при управление на
автобуса от градския транспорт нарушил разпоредбите на чл.20, ал.2 и чл.132,т.2
ЗДв.П и по непредпазливост причинил на повече от едно
лице средна телесна повреда-на пътничката Р.С.-С.
закрито счупване на вътрешния глезен /голямопищялна
кост/ на лява подбедрица и на пътничката Е.И.
счупване на диафазата на лява лакътна
кост, съставляващо престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, пр.2 вр. ал.1, б.“б“, пр.2 вр.чл.342,
ал.1, пр.3 НК.
На основание чл.383, ал.1 НПК одобреното споразумение
в наказателното производство има значението на влязла в сила присъда и следва
да се зачете от от съда, разглеждащ гражданските
последици от деянието в пределите определени в чл.300 ГПК-извършването му,
неговата противоправност и вината на дееца. Предвид
това съдът приема за установен фактическия състав на чл.45 ЗЗД осъществен виновно
от застрахования водач, предпоставящо пораждане
отговорността на ответника-застраховател.
От показанията на св.П. /водач/ и св.И., която също е
била пътник, се установява, че към момента на произшествието автобусът бил
пълен и от рязкото спиране много от пътниците политнали напред, а някои от тях
пострадали. Според заключенията на вещите лица по СМЕ и САТЕ ищцата получила
увреждането при внезапно и неподготвено пристъпване напред върху външния ръб на
лявото ходило вследствие политането напред, което напълно съответства на
механизма на произшествието. Поради това и да е пътувала права, фактът дали се
е държала за предназначените за това места е без правно значение за настъпване
на увреждането. В този смисъл с поведението си не е допринесла за настъпване на
вредните последици и наведеното от ответника възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД е
неоснователно.
Относно неимуществените вреди по делото са събрани
писмени доказателства, заключение на вещо лице по СМЕ и свидетелски показания.
От тях се установява, че в резултат на произшествието ищцата получила счупване
на вътрешния глезен на левия голям пищял. В деня на произшествието постъпила в
болнично заведение и на 15.02.2018г. претърпяла операция по открито наместване
на фрактурата със стабилизиране с 2бр. малеоларни
АО-винтове. След изписването на 21.02.2018г. продължила лечението амбулаторно с
контролни прегледи и поставена гипсова лонгета.
Според заключението на СМЕ фрактурата е зараснала за
срок от 45 дни, след което ищцата провела рехабилитация по раздвижване. Общият
лечебен и възстановителен период продължил 3 месеца, в които търпяла болки и
страдания с по-голяма интензивност в първите две седмици след инцидента и
извършената операция, съответно около 2-3 седмици при рехабилитацията по
раздвижване и натоварване на глезена, а извън това търпяла спорадични болки при
обща преумора на увредения крайник и при рязка промяна на времето, налагало
прием на обезболяващи медикаменти. По време на обездвижването на глезена за
около месец и половина ищцата се придвижвала с патерици, поради което изпитвала
затруднения и личен дискомфорт при обслужването си в
ежедневието. Към датата на изготвяне заключението фрактурата е зараснала с
възстановяване в нормален обем и сила движенията на лявата глезенна
става. Липсват данни за усложнения или негативни последици.
В показанията си св.А.С./син на ищцата/ сочи, че след
операцията имала болки, много трудно се придвижвала и изпитвала сериозни
затруднения в ежедневието, поради което била обгрижвана
от него и съпругата му. Преди инцидента работела и била много дейна, а в
периода на лечение и възстановяване изпитвала личен дискомфорт
от положението си.
При горното и
след като съобрази възрастта на ищцата /65г. към деня на произшествието/, вида
и тежестта на полученото травматично увреждане, начина на получаването му, продължителността
на лечебния и възстановителен период, интензивността на търпените болки и
страдания, отражението им върху личността на ищцата, съдът намира за съответно
според критерия „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени
вреди от 20 000лв., до който предявеният иск следва да се уважи.
Върху така определения размер ответникът дължи
заплащането на законна лихва от датата на предявяване на застрахователната
претенция /25.06.2019 г./до изплащането в приложение на чл. 429, ал.3 КЗ.
Ищцата е поискала присъждане на лихва от по късен момент- датата, на която
застрахователят е отказал плащане, поради което в съответствие с диспозитивното начало следва да се присъди законна лихва от
25.09.2019г. до изплащането.
Като доказателство по делото са приети фактура от
20.02.2018г. и фактура от 21.02.2018г. /стр.31-32/, видно от които ищцата направила
разходи за закупуването на остеосинтезен пакет и
заплатена потребителска такса в общ размер на 680лв. Разходите съвпадат с
периода на лечение на увреждането от произшествието и са свързани с него,
поради което съставляват имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване от
ответника.
Върху обезщетението за имуществени вреди следва да се
присъди законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
По разноските:
Ищцата е направила разноски в производството от
1577.22лв. за платена държавна такса и депозит за вещо лице, от които на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати 843.26лв. съобразно уважената част
от исковете.
Представлявана е от адвокат безплатно при условията на
чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да
заплати на процесуалния представител адв.Я.Д.-САК
адвокатско възнаграждение от 2433.33лв., изчислено по чл.7, ал.2 от Наредба №
1/09.07.2004г. на ВАдвС и съобразно уважената част.
Ответникът е направил разходи по
делото от 2190.50лв., от които на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да
заплати 566.30лв. съобразно отхвърлената част.
В съответствие с чл. 127, ал. 4 ГПК
ищцата е посочила следната банкова сметка, ***: *************- „Алианц Банк България“ АД.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „О.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, да
заплати на Р.И.С.-С., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ж.к.************, сумата от 20 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП
настъпило на 14.02.2018г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” водач на автобус М.Л.С.Г с ДК № *********, ведно със законната
лихва от 25.09.2019г. до изплащането, и сумата 680.60лв. на основание чл.432,
ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба-02.10.2019г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата
до пълния предявен размер 30 000лв.
ОСЪЖДА З. „О.“ АД, ***, да заплати на Р.И.С.-С., ЕГН **********, от гр.София, разноски по делото на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК от 843.26лв.
ОСЪЖДА З. „О.“ АД, ***, да заплати на адв. Я.Д.-САК с адрес ***, адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА от 2433.33лв.
ОСЪЖДА
Р.И.С.-С.,
ЕГН **********, от гр.София, да
заплати на З. „О.“ АД, ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 566.30лв.
Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред
Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: