№ 1028
гр. София, 08.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Карамфила Тодорова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600919 по описа за 2022 година
Производството е по реда глава 21- ва НПК.
Образувано е по жалба на адв. Т. Ч., служебно назначен защитник на осъдения Р.
А. А., срещу протоколно определение № 2793 от 25.07.2022г. на Софийски градски
съд, наказателно отделение, 1 – ви състав, по нчд № 2418/22, с което на основание чл.
25, ал. 1 НК е определено едно общо най-тежко наказание между наложени на
осъдения по:
нохд № 952/2020 на Районен съд Ловеч ,
нохд № 2136/2019 на Районен съд Плевен и
нохд № 3649/2020 на Софийски градски съд – пет години лишаване от свобода.
На основание чл. 24, ал. 1 НК наказанието е увеличено с една година – на шест
години, което да се търпи при първоначален „строг“ режим.
На основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднато времето, през което осъденият е
търпял наказание по групираните осъждания.
На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК е приспаднато и времето, през което
осъденият е бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение „задържане под стража“
по делата.
С жалбата се прави искане за отмяна на приложението на чл. 24 НК, за замяна на
определения първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието с по-лек и за
приспадане на времето, през което осъденият е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“ и е бил задържан по всички досъдебни производства, като се изчислят
конкретните периоди по години, месеци и дни.
Въззивният съд в заседание по реда на чл. 327 НПК служебно намери за
необходимо да изиска писмени доказателства свързани с изтърпяване наказание по
минало осъждане на Р. А. – нохд № 4338/03 на Софийски районен съд, както и
заверени преписи от присъдите и мотивите по нохд № 3649/2020 на Софийски градски
съд, вкл. въззивна присъда на Софийски апелативен съд, и касационно решение, както
1
и по нохд № 2136/19 на РС Плевен.
В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът моли да се уважи
въззивната жалба като се намали определеното общо наказание с една година, да се
определи по-лек първоначален режим на изтърпяване и се извършат точни
калкулации, за да се постигне минимално и най-справедливо наказание.
Осъденото лице в лична защита се присъединява към защитника.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Развива съображения, че Софийски
градски съд е приложил закона правилно и не се налага изменение на определението.
Осъденият в последна дума моли да се намали наказанието му.
Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на страните,
доказателствата по делото и като подложи определението на цялостна проверка,
прие следното:
Жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства за съдебния статус на Р. А. се установява,
че спрямо него са постановени общо осемнадесет отделни осъждания, с определения за
одобряване на споразумение и присъди, а именно:
1. Нохд № 4338/03 на СРС – споразумение в сила от 27.10.2003 г., за
престъпление извършено на 31.01.2003 г. по чл. 195, ал.1, т. 3 , пр.1, т. 5 вр. чл. 194,
ал.1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК и чл. 18, ал. 1 НК с наказание – девет месеца лишаване от
свобода.
2. Нохд № 12615/04 на СРС - споразумение в сила от 30.04.2005 г., за
престъпление извършено на 18.11.2003 г. по чл. 198, ал.1, пр.2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК
- с наказание две години лишаване от свобода.
3. Нохд № 5593/03 на СРС - споразумение в сила от 12.05.2005 г., за
престъпление извършено на 12-13.01.2002г. по чл. 195, ал.1, т. 3, пр.1, вр. чл. 194, ал.1,
вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК - с наказание пет месеца лишаване от
свобода.
4. Нохд 11 894/04 на СРС - присъда в сила от 22.06.2005 г. за престъпление
извършено на 13.05.2004 г. по чл. 198, ал. 1, пр.1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК – с наказание
една година и три месеца лишаване от свобода.
5. Нохд № 3113/05 на СРС – присъда в сила от 09.12.2005г., за престъпление
извършено на 13.04.2004г. по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК – с наказание две
години лишаване от свобода
6. Нохд № 7789/05 на СРС – споразумение в сила от 16.01.2006г. за престъпление
извършено на 01.02.2004г. по чл. 198, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК – с наказание
една година лишаване от свобода
7. Нохд № 13927/06 на СРС - споразумение в сила от 09.02.2007г., за
престъпление извършено на 03.05.2004г. по чл. 198, ал. 1, пр.1 вр. чл. 18, ал. 1, пр. 2
вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК - с наказание шест месеца лишаване от свобода
8. Нохд № 11 364/08 на СРС – присъда в сила от 05.03.2009г., за престъпление
извършено на 03.05.2008г. по чл. 198, ал.1, пр.1 НК – с наказание две години и десет
месеца лишаване от свобода.
9. Нохд № 9/2009 на СРС - присъда в сила от 04.07.2009г. за престъпление
извършено на 28.07.2008г. по чл. 198, ал. 1, пр. 1 и 2 НК – с наказание две години и
шест месеца лишаване от свобода.
10. Нохд № 11 234/09 на СРС - присъда в сила от 31.12.2009г. за престъпление
извършено на 23.04.2008г. по чл. 198, ал.1, пр. 1 и 2 НК – с наказание две години
2
лишаване от свобода.
11. Нохд № 1379/10 на РС Ловеч – присъда в сила от 28.07.2011г., за
престъпление извършено на 05.04.2010г. по чл. 131а, пр.2 вр. чл. 129, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1 б. „а“ и „б“ НК – с наказание две години лишаване от свобода.
12. Нохд № 4750/11 на СРС - присъда в сила от 27.12.2011г. за престъпление
извършено на 15.04.2004г. по чл. 150, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 63, ал. 1 т. 3 НК - наказание
„пробация“ с двете задължителни мерки по чл. 42а, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК и двете за срок
една година и шест месеца. С тази присъда е признат за виновен и за престъпление
извършено на 15.04.2004 г. по чл. 198, ал. 1, пр.1 и пр. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК –
наказание „пробация“ в двете задължителни мерки по чл. 42а, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК и две
за срок от една година. На основание чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо
наказание „пробация“ в двете задължителни мерки по чл. 42а, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК за
срок от една година и шест месеца всяка.
13. Нохд № 14422/13 на СРС - споразумение в сила от 13.08.2013г. за
престъпление извършено на 02.02.2013г. по чл. 297, ал. 3, вр. ал. 1 НК – шест месеца
лишаване от свобода.
14. Нохд № 231/13 на Софийски окръжен съд - присъда в сила от 18.12.2013г.
за престъпление извършено на 03.12.2012г. по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, пр.1
вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“ и „б“ НК - шест години лишаване от свобода.
15. Нохд № 697/19 на РС Плевен - споразумение, в сила от 17.04.2019 г., за
престъпление извършено на 14.12.-24.12.2018г. по чл. 196, ал.1, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1,
т. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, т. 1, б. „а“ и „б“ НК - на една година и шест
месеца лишаване от свобода.
16. Нохд № 952/20 на РС Ловеч - споразумение, в сила от 22.10.2020г. за
престъпление извършено на 05.08.2020г. по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр.1, вр. чл. 195, ал.1, т.
2 вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 б. „а“ и „б“ НК на една година и шест месеца
лишаване от свобода.
17. Нохд № 2136/19 на РС Плевен - присъда, в сила от 11.12.2020г. за
престъпление извършено на 24.12.2018г. – 07.01.2019г. по чл. 196, ал.1, т. 1 вр. чл.
194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ НК на
две години лишаване от свобода.
18. Нохд № 3649/20 на Софийски градски съд - по присъда, в сила от
30.05.2022г., з а престъпление извършено на 14.08.2020г. по чл. 199, ал.1, т. 4 вр. чл.
198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ НК на пет години лишаване от свобода.
За улеснение на възприемането на аргументацията на съда и за нейната яснота,
доколкото естеството на предмета на решаване е в голяма степен техническо, като се
обхващат множество дела под различни номера, съдът ще си служи по-натам с
условната номерация на делата, така както е представена по – горе.
С определение на СРС по нохд № 13927/2006, в сила от 12.05.2007г. на основание
чл. 25 НК са били групирани наказанията по осъжданията от № 2-7 от номерацията.
Общото определено наказание от две години е увеличено с една година – на три
години лишаване от свобода и е изтърпяно на 04.04.2008 г.
С определение на СРС по нчд № 4030/2010 г. на основание чл. 25, ал. 1 и чл. 23,
ал. 1 НК е определено едно общо наказание по осъжданията от № 8-10 от номерацията
– две години и десет месеца, увеличено с шест месеца - на три години и четири месеца
лишаване от свобода. Деянията по тези осъждания са били извършени след влизане в
сила на предходните осъждания от първата кумулирана група.
С определение на РС Ловеч № 655 по нчд № 1273/11, на основание чл. 27, ал. 2
3
НК, към наказанието по втората кумулирана група осъждания - по нчд № 4030/2010г.
на СРС, е било присъединено и наказанието по осъждане № 11 от номерацията и е
определено едно наказание от пет години и четири месеца лишаване от свобода.
Това наказание е изтърпяно на 01.10.2012г.
С присъда на СРС по нохд № 4750/2011 /№ 12 от номерацията/, в сила от
27.12.2011г. на основание чл. 25 и чл. 23 НК е определено също едно общо наказание
между осъжданията под № 2-7, като в тази група е включено и осъждането под № 12.
Постановено е отделното изтърпяване на определеното общо наказание по нчд №
4030/2010 на СРС.
С определение на СОС по нчд № 20/14, в сила от 08.03.2014г., съдът е определил
общо наказание по осъжданията под № 13 и 14 – шест години лишаване от свобода.
Наказанието е изтърпяно на 22.10.2018г.
При така изложеното, от значение за настоящото производство се явяват
осъжданията под № 15-18 от номерацията, тъй като деянията по всички тях са
извършени след влизане в сила на осъжданията от № 1-14, наказанията по осъждания
№ 2-14 са били групирани във възможните съчетания с влезли в сила съдебни актове, и
изтърпени.
Единствено неясно остава кога е било изтърпяно наказанието по нохд № 4338/03
на СРС, /№1 от номерацията/ - за престъпление от 31.01.2003г. по чл. 195, ал.1, т. 3 ,
пр.1, т. 5 вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК и чл. 18, ал. 1 НК - девет месеца
лишаване от свобода, наложено с определение за одобряване на споразумение в сила
от 27.10.2003г.
Съгласно писмо от Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ от 04.10.2022г., /л. 57 от внчд/ не са налице данни в МП кога
осъденият Р. А. е изтърпял наказанието. Наказанието не е било кумулирано с
последващо наложени на осъдения, с нито един от постановените съдебни актове. Но и
при това положение то не може да стои на вниманието на съда, с оглед изтеклия
деветнадесетгодишен срок от влизането в сила на осъждането и наличие на
погасителното основание по чл. 82, ал.3 вр. ал. 1, т. 4 НК, дори наказанието да не е
било изпълнено, е изтекъл абсолютния давностен срок от седем години и шест месеца.
Новите осъждания са по престъпната деятелност на осъдения след
освобождаването му от затвора на 22.10.2018г., те не влияят на правилността на
извършените предходни групирания и не са обстоятелства, които да създават
основания за развалянето им.
Съгласно чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23 , ал. 1 НК, когато лице е осъдено с отделни
присъди за престъпления извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и
да е от тях, съдът налага най-тежкото наказание. С това в наказателния ни закон е
въведен принципът на поглъщане на наказанията, при който по – тежкото наказание
поглъща по – лекото.
С определение на РС Плевен по нчд № 2522/2020, в сила от 01.04.2021г. е
определено едно общо наказание по осъждания № 16 и 17 – две години лишаване от
свобода, увеличено с шест месеца по чл. 24 НК – на две години и шест месеца
лишаване от свобода. Постановено е отделното изтърпяване на наказанието по
осъждане № 15.
С последното осъждане по нохд № 3649/20 на СГС /№18/ наново се повдига
въпросът за приложението на чл. 25 и чл. 23 НК по осъждания от № 15 – 18 от
номерацията, така че да се достигне до най-благоприятното за осъдения съчетание.
Това е така, доколкото са налице условията на чл. 25 НК не само по отношение на вече
проведеното кумулиране от страна на РС Плевен по нчд № 2522/20, по осъждания №
4
16 и 17, но и по отношение на осъждане № 15 и 17, които могат да формират отделна
група, отделно от осъждане № 16 и евентуално последното да бъде в група с осъждане
№ 18. Т.е. доколкото осъждане № 18 има отношение към групата от осъждания № 16 и
17, следва да се прецени дали развалянето на тази група, като се вземе предвид и
осъждането № 15, няма да се окаже по – благоприятно за осъдения.
Първостепенният съд не се е занимавал с осъждане № 15, макар че е следвало,
тъй като новото осъждане – по нохд № 3649/20 /№ 18/ има отношение към групирането
обхванало последните присъди – от № 15 – 17, и може да обоснове промяна като
позволява различни комбинации.
Видно от изложеното, възможно са следните съчетания – осъждания №16,17 и 18
- в една група и отделно изтърпяване на наказанието по осъждане № 15, второ
съчетание – осъждания № 15 и 17 – в една група и № 16 и 18 – във втора група, с
изтърпяване на наказанията по двете групи отделно.
Резултатът от наказанията тогава би бил: в първата група - №16,17 и 18 – общо
наказание пет години лишаване от свобода, и отделно изтърпяване на наказанието от
осъждане № 15 - една година и шест месеца лишаване от свобода.
Сумарното наказание тогава би било шест години и шест месеца лишаване от
свобода.
Второто възможно съчетание се свежда до: първа група - по № 15 и 17 – общо
наказание две години лишаване от свобода, и втора група - по № 16 и 18 - общо
наказание от пет години лишаване от свобода.
Сумарно наказанията от двете групи възлизат на седем години лишаване от
свобода.
Видно от изложеното, най-благоприятното за осъдения съчетание се явява това
между, с отделно изтърпяване на наказанието по осъждане № 15.
Именно резултата по групиране на осъжданията № 16,17 и 18 е постигнат и с
преценката на първостепенния съд по приложението на чл. 25, ал. 1 НК.
Определението му в тази част е правилно, независимо че съдът не се занимавал с
наказанието по осъждане № 15, като е следвал стриктно рамките на предложението на
прокурора, в което то не е било обхванато. А това се е налагало, тъй като групирането
на наказанията, обхванало и осъждане № 15, така както е постановено с определение
на РС Плевен по нчд № 2522/2020, с новото групиране се разваля и се променя.
Пропускът СГС да постанови какво следва по отношение и на това наказание следва да
намери отражение чрез изменение на определението, в което се допълни, че
наказанието остава да се търпи отделно, независимо че е изтърпяно изцяло.
Също така се установява по делото, че осъденият Р. А. е постъпил в Затвора ***
на 09.10.2020г. като подсъдим по нохд № 3649/20 на СГС / №18/.
С начало 28.10.2020г. осъденият търпи наказанието от две години и шест месеца
лишаване от свобода по определение на РС Плевен по нчд № 2522/2020, в сила от
01.04.2021г. Към 01.06.2022г. остатъкът от това наказание е 10 месеца и 10 дни.
Правилно по-натам първостепенният съд е приложил и нормата на чл. 24 НК като
е увеличил общото наказание от пет години с една година и определил окончателен
размер от шест години лишаване от свобода. Първостепенният съд се е аргументирал,
че Р. А. е осъждан общо осемнадесет пъти, за различни по вид престъпления, някои от
които в опасен рецидив, извършени в кратки периоди от време, наказанията също били
изтърпявани в кратки периоди, едно след друго. Въпреки това осъденият продължавал
да извършва нови престъпления поради което се очертавал като лице с висока степен
на обществена опасност.
5
Съдът приема така изложените съображения за релевантни при решаване на
въпроса за приложение на чл. 24 НК, доколкото от значение за него е не само обемът
от осъждания в процесната съвкупност, но така също и всички данни за личността на
осъденото лице. Само така мярата на наказанието в подчинението на целите по чл. 36
НК би могла да се отмери най-правилно. Съдът следва да прецени, отчитайки
въпросните данни, дали само най-тежкото от трите наказания би било достатъчен и
справедлив отговор на извършеното от осъдения и на особеностите на личността му. И
които особености на личността са били решаващи в тези прояви и респективно -
подлежат на корекция.
Ще се припомни, че при съвкупност от престъпления, деецът е извършил две или
повече деяния, но се ползва от благоприятната законова възможност да търпи
наказание като за едно, най-тежко наказаното. Поради това именно законодателят е
уредил в чл. 24 НК компенсиращия механизъм, подчинен на целта за справедливост.
В случая, приложението на чл. 24 НК се обуславя както от обема на съвкупността
- три осъждания, така и от цялостния облик на осъдения, у когото се е утвърдила
устойчива и упорита противоправна нагласа.
Р. А. е осъждан многократно за различни видове престъпления – основно срещу
собствеността - кражби и грабежи, включително и в хипотезата на опасен рецидив, но
и срещу личността.
За да се прецени приложението на чл. 24 НК като нужно за постигане целите на
наказанието, и за да изгради представа за личността на дееца, съдът не е ограничен да
съобразява само фактите на престъпленията включени в съвкупността, а
доказателствата за степента на опасност на личността изобщо, вкл. и съдебното му
минало по процесната съвкупност. В този смисъл е ТР № 3/2009, ОСНК, ВКС - че
пълните данни за личността на подсъдимия и за неговото съдебно минало са
обстоятелство даващо възможност на съда да прецени дали да приложи разпоредбата
на чл. 24 НК или не.
Престъпната деятелност на осъдения е започнала още докато е бил непълнолетен
и е протичала последователно и непрестанно във времето. Като цяло престъпното
поведение на осъдения е рецидивирало и ескалира. Макар на вниманието на съда да са
последните три осъждания, цялата специфика на личността на осъденото лице и
неговите прояви във времето няма как да бъдат игнорирани. Изтърпяваните от
осъдения различни наказания лишаване от свобода не са довели до неговото поправяне
и възпиране от престъпна дейност. Логично от това, следва засилване на наказателния
отговор, така че целите на наказанието да се постигнат по по-дефинитивен начин и да
се спомогне за желаното обръщане на осъдения към общественополезен и примерен
живот.
И последните три осъждания не са изобщо изолирани и не се явяват изключения,
така че да се допусне, че и без увеличаване на наказанието, осъденият ще се поправи и
превъзпита.
Ето защо отказът от компенсиращия механизъм на чл. 24 НК би бил неправилен.
Само с най-тежкото от трите наказания не могат да се постигнат целите по чл. 36 НК.
За този извод съдът съобрази Р. № 102/19.03.1990 II н. о. на ВС, Р. 126/19.07.1990 г. I н.
о. на ВС.
Доколкото следва да се прецени и тежестта на конкретно извършените
престъпления – поначало те са престъпления с висока степен на опасност, като
извършени в условията на опасен рецидив.
Съгласно чл. 24 НК, когато наложените наказания са от един и същ вид, съдът
може да увеличи определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора, но
6
така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито
максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.
Очертаната степен на опасност на осъдения обосновава увеличаването на общото
наказание с една година като правилно. Това увеличение е необходимо за ефективното
поправяне на осъдения, но също така и да се даде пример на обществото, че не се
подценява типа устойчиво общественоопасно поведение, каквото при осъдения е
налице.
Неоснователно е искането на защитника за определяне на по-лек първоначален
режим на изтърпяване на наказанието.
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС, когато наложеното наказание е повече
от пет години лишаване от свобода, съдът определя първоначален „строг“ режим.
Изключение от правилото се допуска по силата на чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС, когато съдът
прецени, че осъденият не е с висока степен на обществена опасност и когато може да
определи първоначален „общ“ режим.
Данните за личността на осъдения, и в частност тези за съдимостта му, обаче не
позволяват извод, че той е с невисока степен на обществена опасност. Точно
обратното. Тъкмо високата обществена опасност на осъдения е наложила и
приложението на чл. 24 НК. Съответно и по въпроса за режима на изтърпяване на
наказанието съдът не може да приеме различен извод.
Що се отнася до въпроса за приспадане от съда на времето на изтърпяване на
наказанията лишаване от свобода и задържане, съдът е приложил съответните
разпоредби на чл. 25, ал. 2 НК и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК бланкетно, без да посочва
конкретни периоди. С това на практика съдът не е приложил нормите, тъй като не ги е
приложил с изискуемото от закона съдържание.
По отношение на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК съдът и не е могъл да направи повече от
това, доколкото в самите съдебни актове - предмет на приложението на чл. 25 НК,
конкретен диспозитив за зачитане на периодите на задържане на осъдения липсва. Но и
приложена по този начин, нормата на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК не обуславя нарушение
на закона и не изисква специална намеса от въззивната инстанция. Това е така,
доколкото индивидуално и най-прецизно, приспадане времето на задържане може да се
проведе и с постановление на прокурора по реда на чл. 417 НПК.
Напълно възможно е било обаче за първостепенния съд, тъй като е разполагал
със съответните данни, да приспадне на основание чл. 25, ал. 2 НК конкретния срок,
през който осъденият е изтърпявал наказание лишаване от свобода по част от
кумулираните осъждания.
Видно от справка от Затвора *** /л. 67 нчд/ осъденият изтърпява с начало
28.10.2020г. едно общо наказание от две години и шест месеца /като увеличено по чл.
24 НК/, на основание чл. 25 и чл. 24 НК, по нчд № 2522/2020 на РС Плевен, по нохд №
952/2020 на РС Ловеч и нохд № 2136/2019 на РС Плевен.
Следователно срокът от тази дата - 28.10.2020г., до влизане в сила на
определението на СГС следва да се зачете при изтърпяване на общото наказание.
В този смисъл определението и следва да се измени.
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
7
ИЗМЕНЯ протоколно определение № 2793 от 25.07.2022г. по нчд № 2418/2022
на Софийски градски съд, наказателно отделение, 1 – ви състав, по приложението на
чл. 23-25 и чл. 59 ал. 1 и 2 НК, като ПОСТАНОВЯВА наложеното на Р. А. А., ЕГН
**********, наказание по нохд № 697/19 на РС Плевен - една година и шест месеца
лишаване от свобода /изтърпяно/, ДА СЕ ТЪРПИ ОТДЕЛНО от определеното общо
наказание по нохд № 952/20 на РС Ловеч, нохд № 2136/19 на РС Плевен и нохд №
3649/20 на Софийски градски съд.
ИЗМЕНЯ определението В ЧАСТТА на приложението на чл. 25, ал. 2 НК като
ПОСТАНОВЯВА при изпълнение на общото най-тежко и увеличено по чл. 24 НК
наказание от шест години лишаване от свобода, да се зачете периодът от 28.10.2020г.
до влизане в сила на определението.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8