РЕШЕНИЕ
№ 4030
гр. София, 05.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110217625 по описа за 2023
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е въз основа на постъпила жалба от В. Л. С., ЕГН
********** срещу наказателно постановление № 683049 –
F675452/21.10.2022 г., издадено от изпълнителния директор в ЦУ на НАП, с
което на основание чл. 270 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
/ДОПК/ на жалбоподателя е наложно административно наказание „глоба” в
размер на 1000 /хиляда/ лева.
В жалбата се твърди, че при издаване на наказателното постановление
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
представляват основания за неговата отмяна. Поддържа се, че АУАН е
съставен след изтичане на тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Посочва, че изпращането на акт за регистрация на „***” ЕООД на друго
дружество се дължи на допусната техническа грешка тъй като интернет адреса
1
се въвежда ръчно от органа по приходите. Подържа, че вмененото й
нарушение е описано неясно, като жалбоподателката е поставена в
невъзможност да разбере в извършването на какво точно нарушение е
обвинена, а отделно от това като нарушени са посочени различни правни
норми, което създава още по-голяма неяснота. Жалбоподателката намира, че
като не е обсъдил подробно подадените срещу АУАН възражения АНО е
нарушил правото й на защита. В жалбата се застъпва разбирането, че
наложената с НП глоба е прекомерна, предвид обществената опасност на
нарушението. Алтернативно се претендира приложение на чл. 28 от ЗАНН,
като се акцентира върху липсата на предходни нарушения на ДОПК от страна
на жалбоподателката.
В съдебно заседание редовно призованата жалбоподателка не се явява,
представлява се от адв. ***, надлежно упълномощен. Адв. *** пледира за
отмяна на наказателното постановление, алтернативно моли съда да приеме,
че нарушението е маловажно и да предупреди нарушителя, че при повторно
нарушение ще му бъде наложена глоба. Намира, че жалбоподателката нее
извършила твърдяното нарушение, което от друга страна е описано неясно и
неточно. Според адв. *** изпратеният на неправилен имейл адрес акт не
съдържа информация, която да представлява данъчна тайна, а единствено
наименование и ЕИК на дружеството. Претендира разноски за всички
инстанции.
Въззиваемата страна изпълнителният директор на ЦУ на НАП, редовно
призован, се представлява от юрк. ***, която моли съда да потвърди
обжалваното НП. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на жалбоподателя чрез адв. *** адвокатско
възнаграждение.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Към 19.05.2022 г. жалбоподателят В. С. заемала длъжност главен
инспектор по приходите в отдел „Регистрация“ на дирекция „ Обслужване” в
ТД на НАП София.
На 19.05.2022 г. в 16:46:37 часа при изпълнение на служебните си
задължения жалбоподателката изпратила за електронно връчване от работното
2
си място, с адрес: гр. София, ул. „***“ № 21 чрез модул „Връчвания” на
информационна система на НАП БИДИС (Административен панел:
„Електронни услуги на НАП”) Акт за регистрация по ЗДДС
№220422202474778/19.05.2022 г. на „****” ЕООД с ЕИК *** на електронен
адрес ***. Посоченият електронен адрес бил деклариран в НАП като
електронен адрес за кореспонденция от „***” ЕООД, а не от дружеството
„****” ЕООД, за което се отнасял актът за регистрация. Съобщението било
изпратено на 19.05.2022 г. в 16:46:37 часа по електронен път и на същата дата
в 16:54:24 ч. било активирано от електронен адрес ******@****.****.
За случая представител на „***” ЕООД подал сигнал в Министерство на
електронното управление, който бил препратен до НАП и служители от
Инспектората на НАП, в т.ч. и свидетелката ********, заемаща длъжността
държавен инспектор в ЦУ на НАП извършили проверка. След запознаване с
представените й писмени доказателства и обясненията на жалбоподателката
свидетелката *** счела, че жалбоподателката С. е извършила нарушение на
чл. 270 от ДПК, поради което на 19.09.2022 г. в присъствието на С. бил
съставен АУАН № F 675452/19.09.2022г. Актът бил предявен за запознаване
на жалбоподателката, която го подписала и получила препис от него. В срока
по чл. 44 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу така съставения
АУАН.
Като счел депозираните възражения за неоснователни и въз основа на
така съставения АУАН, било издадено и обжалваното наказателно
постановление № 683049-F675452/21.12.2022г. от изпълнителния директор на
ЦУ на НАП, с което на основание чл. 270 ДОПК на жалбоподателката било
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева. Препис
от НП бил връчен на жалбоподателката на 17.01.2023 г., а на 20.01.2023 г. била
подадена и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля *** ***,
извлечения от модул „Връчвания” на информационна система на НАП
БИДИС, заповед № ЗЦУ-125Д/05.10.2017 г. на изпълнителния директор на
НАП, заповед № ЗМФ-755/14.08.2017 г. на министъра на финансите, заповед
№ ЗМФ-644/28.08.2020 г. на министъра на финансите, писмо от министъра на
3
електронното управление, сигнал от ****, заповед № 1550-11.09.2017 г. на
изпълнителния директор на НАП, искане за предоставяне на информация и
обяснения, писмени обяснения от жалбоподателката, ведно с извлечения от
модул Връчвания на БИДИС.
Съществени за изясняване на релевантната фактическа обстановка са
писмените доказателства – извлечения от модул „Връчвания” на БИДИС, от
които се установява, че действително на процесната дата актът за регистрация
по ЗДДС на дружеството „****” ЕООД е бил изпратен от жалбоподателя на
електронна поща ******., която не е била посочена от дружеството за
кореспонденция с НАП. Горното впрочем не се оспорва от жалбоподателката,
която в жалбата посочва, че това е сторено поради техническа грешка при
ръчното въвеждане на електронната поща.
Съдът кредитира показанията на свидетелката ***, които са достатъчно
подробни и детайлни – това е служителят, натоварен с извършването на
проверка по повод подадения сигнал за неправилно изпратен акт за
регистрация, като свидетелката депозира показания за факти и обстоятелства,
които лично е установила. Съдът не констатира противоречия в събрания
доказателствен материал, поради което по-подробен анализ не е необходим.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок (препис от НП е връчен на
жалбоподателя на 17.01.2024.3 г., а жалбата е депозирана на 20.01.2023 г.), от
процесуално легитимирано лице и е насочена срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши
проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е
обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр.
с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.
Съгласно чл. 279, ал. 2 от ДОПК в случаите, когато нарушението е извършено
от орган или служител на Националната агенция за приходите, актът за
установяване на административно нарушение се съставя и наказателното
4
постановление се издава от длъжностни лица, определени от министъра на
финансите. В случая се твърди, че нарушението е извършено от лице, имащо
качеството орган по приходите /към датата на нарушението жалбоподателят е
заемал длъжността главен инспектор по приходите/. Видно от т. 6 от заповед
№ ЗМФ-755/14.08.2017 г. министърът на финансите е определил служителите
от Инспектората на НАП да съставят актове за установяване на
административни нарушения по чл. 270 от ДОПК, а с т.1 от същата заповед са
делегирани правомощия на изпълнителния директор на НАП да издава
наказателни постановления за налагане на административни наказания за
нарушения на чл. 270 от ДОПК. От изложеното следва, че както АУАН, така и
НП са издадени от компетентни за това органи.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че при съставянето
на АУАН не е спазен срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Константна е съдебната
практика на касационната инстанция /която се споделя и от настоящия
съдебен състав/, че 3-месечният срок започва да тече от фактическото
откриване на нарушителя, а не от деня, в който той би могъл да бъде открит.
Ето защо в случая нарушителят следва да се счита открит едва с представяне
на проверяващия екип на всички данни, от които може да се установи
извършеното нарушение и неговият автор. Видно от материалите по делото
обяснения са изисквани от жалбоподателката и тя е предоставила
доказателства през месец юли 2022 г. АУАН е съставен на 19.09.2022 г. преди
изтичане на тримесечният срок. НП е издадено на 21.12.2022 г. в рамките на 6-
месечният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Основателно е обаче възражението на жалбоподателя, че в хода на
административнонаказателното производство са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са довели от една страна до
ограничаване правото на санкционираното лице да разбере обвинението, респ.
да знае срещу какви факти се защитава, а от друга водят до невъзможност да
бъде извършена въззивна проверка по отношение на правилното приложение
на материалния закон.
В абзац първи на атакуваното наказателно постановление е посочено, че
„***** Л. С. не е изпълнила законовото си задължение за опазване на данъчна
и осигурителна информация и я е използвала за други цели освен за прякото
изпълнение на служебните си задължения- чл. 73, ал. 1 от ДОПК. Допуснато е
5
нарушение на чл. 270 от ДОПК, като е предоставила данъчна и осигурителна
информация по смисъла на чл. 72 от ДОПК на трето лице - управител на „***“
ЕООД, извън визираните случаи в чл. 74 от ДОПК.“ Същевременно в абзац 5
на лист 2 е посочено, че „С предоставянето на ДОИ ГИП В. С. е нарушила
следните разпоредби: чл. 74 от ДОПК и Заповед № З-ЦУ-1252/2017г. на
Изпълнителния директор на НАП“. Факти, относно задълженията, вменени на
жалбоподателката с цитираната заповед не са изложени.
В предпоследния абзац на същата страница се сочи, че „С. не е спазила
реда за предоставяне на данъчна и осигурителна информация по смисъла на
чл. 74 и чл. 75 от ДОПК“, а в последния абзац на същата страница се сочи, че
е „допуснато нарушение на чл. 270 от ДОПК, вр. чл. 73 от ДОПК“. В крайна
сметка АНО е приел, че на С. следва да бъде наложено административно
наказание на основание чл. 270 от ДОПК. Съгласно цитираната разпоредба
„Лицата по чл. 73 - 75, както и лицата, имащи по други закони достъп до
данъчна и осигурителна информация, които разгласят, предоставят,
публикуват, използват или разпространяват по друг начин факти и
обстоятелства, представляващи данъчна и осигурителна информация, ако не
подлежат на по-тежко наказание, се наказват с глоба от 1000 лв. до 5000 лв., а
в особено тежки случаи - от 5000 лв. до 10 000 лв. Освен глобата по изречение
първо служителите на Националната агенция за приходите, публичните
изпълнители и специалистите могат да бъдат лишени от правото да заемат
съответната длъжност за срок от 1 до 3 години.“. Настоящият съдебен състав
намира, че е налице неяснота в правната квалификация на извършеното,
защото то е квалифицирано и като нарушение на чл. 73, ал. 1 ДОПК
/използване на ДОИ за други цели, извън прякото изпълнение на служебните
задължения/, и като нарушение на чл. 270 ДОПК, както словесно, така и
цифрово. Отделно изрично е посочено, че нарушен чл. 74 от ДОПК /т.е.
неспазване на реда за предоставяне на ДОИ/, а така също и конкретна заповед
на министъра на финансите, но не е посочено коя точка от тази заповед е
нарушена. По този начин не става ясно дали С. е санкционирана за това, че е
използвала данъчна и осигурителна информация, за други цели, а не за
прякото изпълнение на служебните си задължения или е санкционирана за
това, че е „предоставила на трети лица” данъчна и осигурителна информация,
или пък за това, че не е спазен редът за предоставянето. Констатираният порок
на НП, касаещ неяснота в словесната и правна квалификация на извършеното,
6
е съществен, тъй като внася пълна неопределеност в обвинението, предмет на
АУАН и НП и нарушава правото на защита на санкционираното лице В. С.,
която е поставена пред невъзможност да разбере в извършването на какво
точно нарушение е обвинена. С оглед изложеното съдът намира, че
наказателното постановление следва да бъде отменено без спорът да се
разглежда по същество, още повече, че липсата на яснота какво точно
нарушение се твърди да е извършила С. препятства и съда да извърши
преценка извършено ли е или не твърдяното нарушение.
С оглед изхода от делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
сторените по делото разноски. По делото са представени два броя договори за
правна помощ, сключени между жалбоподателя и адв. *** – първият от
06.11.2023 г., касаещ правна защита на жалбоподателя в производството пред
АССГ, образувано по повод подадената касационна жалба срещу решението
на СРС, 134 състав по НАХД № 1579/2023 г. Вторият договор е от 05.02.2024
г. /л. 37 от делото/ и касае правна защита на жалбоподателя в настоящото
производство. Възнаграждението, уговорено за процесуално представителство
е по 500 лева за всяка от инстанциите, като договорите служат за разписка
относно заплащането на възнаграждението. В първото производство по
обжалване на процесното НП жалбоподателят не е бил представляван от
адвокат и не е извършил разноски, които да му се присъдят.
Съдът намира направеното възражение за прекомерност за
неоснователно, съобразявайки обема на извършената от процесуалния
представител работа, както и че минималният размер на адвокатското
възнаграждение, определено в Наредба № 1/01.09.2004 г. се надхвърля
незначително.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 2 от ЗАНН и
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 683049 – F675452/21.10.2022
г., издадено от изпълнителния директор в ЦУ на НАП, с което на основание
чл. 270 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ на
жалбоподателя В. Л. С., ЕГН ********** е наложно административно
наказание „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева.
7
ОСЪЖДА ЦУ на НАП да заплати на В. Л. С., ЕГН ********** сумата
от 1000 /хиляда/ лева, представляваща заплатено от нея адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по КНАХД № 9775/2023 г.
по описа на АССГ и по НАХД № 17625/2023 г. по описа на СРС, НО, 108
състав.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София град в 14 - дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8