Р Е Ш Е Н И
Е
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
№..........,гр. София,……………….г.
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, ІV „в” състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Мл.съдия Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа
докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело
№ 14 048 по описа за 2019 година , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва се
решение на СРС, 65 състав под № 140306 от 13.06.2019 г., постановено по гр.д. №
49012/2017г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение от 17.06.2020г. само в частта, с която са определени
делбените квоти на съделителите от допуснатите до делба недвижими имоти, както
следва:
1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.204.48.2.219,
представляващ жилище -
апартамент № 219 , находящ се в гр.София, ж.к.*********, сграда № 2, със
застроена площ от 92,38 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в същата
сграда: на същия етаж – с идентификатори 68134.204.48.2.161 и
68134.204.48.2.220, под обекта: с идентификатори № 68134.204.48.2.214, над обекта: с идентификатор № 68134.204.48.2.224,
заедно със зимнично помещение № 26 и 2,385% ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж върху дворното място с идентификатор 68134.204.48 ;
2. Гараж
№ 98, находящ се в гр.София, ул.“*********в
подземните
гаражи в кв.306, местност „*********ІІІ“
, състоящ се от една гаражна клетка с площ от 18.99 кв.м., при съседи: гараж №
92, двор, гараж № 94 и входно-изходен коридор, заедно с 0,982% ид.ч. от общите
части на подземните гаражи и правото на строеж на стойност 649,00лв. към
2007г., ПРИ
КВОТИ:
За Г.А.К.- 4/8 ид.ч.;
За Т.П.К.- 2/8 ид.ч.;
За Л.И.П.- 1/8 ид.ч. и
За Г.Н.Н.-
1/8 ид.ч.
Въззивникът Т.П.К.
заявява
искане за отмяна на решението в обжалваната част. Твърди, че определените от първата
инстанция делбени квоти не съответстват на действително притежаваните от
съсобствениците на процесните имоти.
Поддържа, че неправилно от първата инстанция не е съобразен фактът, че
той се явява наследник на починалата си съпруга Л.С.К., като това обстоятелство
е изрично удостоверено в представеното по делото с исковата молба удостоверение
за наследниците на Л. К.. Твърди, че от
първата инстанция не е взет предвид и представеният в първото по делото съдебно
заседание в заверено копие– акт за сключен граждански брак между него и Л. К.
през 1988г. – след развода, с което е приключил първият по ред граждански брак
между тях. При съобразяване на тези факти въззивникът поддържа, че делбата следва
да бъде допусната при квоти: за ищцата Г.К.- 8/16 ид.ч. , за него ответникът Т.К.
- 6/16 ид.ч. , за ответника Л.П.- 1/16 ид.ч. и за ответника Г.Н.- 1/ 16 ид.ч.
Въззиваемите страни: Г.А.К.,
Л.И.П. /чрез назначения му по реда на чл.47,ал.6 от ГПК особен представител-
адв.Б./ и Г.Н.Н.- не депозират писмени
отговори по въззивната жалба в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В съдебно заседание
заявяват становище за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на
обжалваното решение. Въззиваеми страни Г.К.
и Г.Н. правят искане за присъждане на разноските, направени от тях в настоящото
въззивно производство.
Софийският градски съд,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства по реда на чл.235,ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено
следното:
При
извършената от съда проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият
съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради
което дължи произнасяне по съществото на спора в рамките доводите, заявени с
въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно разпоредбата на предл.2 на
чл.269 от ГПК.
Съдът намира
жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.
По отношение на съсобствеността върху
процесните имоти и притежанието й от страните по делото, първоинстанционното
решение не е обжалвано, поради което то е влязло в сила в частта, с която е
допусната делбата на процесните недвижими имоти между съделителите-страни по
делото.
По отношение на делбените квоти на страните, настоящият
съдебен състав приема, че при проследяване на наследственото правоприемство
между страните по делото и техният общ наследодател Р.Т.К., починал на 18.02.2016г./,
от който страните черпят права по отношение на делбените имоти, включително –
при зачитане по реда на чл.235,ал.3 от ГПК на събраните във въззивното
производство писмени доказателства и при
приложение на нормите на Закона за наследството, квотите на съделителите от процесните имоти са
следните:
за
съделителката- ищца Г.К.- 8/16ид.ч.;
за
съделителя- ответник /въззивник в настоящото производство/ Т.К.- 6/16 ид.ч.;
за
съделителя-ответник Л.И.П.- 1/16ид.ч. и
за
съделителя-ответник Г.Н.Н.- 1/ 16 ид.ч.
За да достигне до посочения размер на
делбените квоти, настоящият съдебен състав съобрази, че в нарушение на
процесуалното правило на чл.235,ал.3 от ГПК от първоинстанционният съд не е
взето предвид представеното в първото по делото съдебно заседание писмено
доказателство- Акт за граждански брак № 3027 от 10.02.1988г. От посоченото
писмено доказателство се установява, че след развода между родителите на общия
наследодател- Т.К. и Л. К., постановен с влязлото в сила на 18.02.1986г.
решение от 18.02.1986г. по гр.дело № 1306/1986г. на СРС, І брачен състав,
родителите са сключили втори по ред брак между тях през 1988г., доказан с
горепосочения акт за граждански брак. При зачитане на това писмено
доказателство, първоинстанционният съд е следвало да уточни точния кръг
наследници на общия наследодател, доколкото посочения документ сочи, че след
смъртта на майката на общия наследодател- Л. К. на 30.12.2016г., тя е била
наследена не само от своята дъщеря от първия брак- Д.М.П., но и от своя
преживял съпруг Т.К.. Фактът на сключен нов
/втори по ред/ брак през 1988г. между родителите на общия наследодател
след първия, приключил с развод през 1986г., се потвърждава и с приетото по
реда на чл.266,ал.3 от ГПК във въззивното производство писмено доказателство-
личен регистрационен картон от ЕСГРАОН на Л.С.К.. А настъпилото наследствено
правоприемство между ответника Т.К. и Л. К. е установено с представеното и
прието по реда на чл.266,ал.3 от ГПК във въззивното производство удостоверение
№ УГ01-6114/1 от 26.06.2019г. , издадено от СО- район Красно село- за
наследниците на Л.С.К.. Видно от този документ, след смъртта на Л. К. на
30.12.2016г., тя е наследена от преживялия съпруг- ответника по настоящото дело
Т.К. и от дъщеря й от друг брак- Д.М.П.. Като правна последица от това,
получената от Л. К. по наследство от общия наследодател Р.Т.К. - 1 /4 ид.ч. от
процесните имоти, е наследена по равно от нейните двама наследника. Всеки от
тях /Т.К. и Д.П./ е получил по 1/8 ид.ч. от процесния имот. Съответно, към
получената от съделителя-ответник Т.К., на основание чл.9,ал.1, предл.1 от ЗН по наследяване пряко от общия
наследодател Р. К. 1/ 4ид.ч., следва да се прибави и тази, получена по
наследяване от съпругата му Л. К.- 1/ 8 ид.ч.
Ето защо , общият наследствен дял на съдебителя-ответник Т.К. от
процесните имоти възлиза на 6/16 ид.ч.
Делът от 1/8 ид.ч. на Д.П. , получена от
процесните имоти по наследяване от Л. К., е преминала след смъртта на Д.П. на
16.06.2017г. при равни дялове в патримониума на нейните наследници –
съделителите-ответници Л.И.П. и Г.Н.Н.,
на основание чл.9,ал.1 от ЗН. Поради това, настоящият съдебен състав приема, че
съделителите-ответници Л.П. и Г.Н. се легитимират като собственици всеки на по
1/16 ид.ч. от процесните имоти.
На последно място, делът на
съделителката-ищца Г.К. от процесните имоти
възлиза на 8/16 ид..ч., на
основание чл.9,ал.2,предл.1 от ЗН, доколкото бракът между нея и общият
наследодател Р. К. е продължил 2 години- факт, изрично установен във въззивното
производство с представеното по реда на чл.266,ал.3 от ГПК удостоверение за
граждански брак № **********/26.08.2014г. Останалите 8/16 ид.ч. са наследени по
равно /по 4/16 ид.ч./ от родителите на общия наследодател- Т.К. и Л. К.. Като
след смъртта на Л. К., нейният дял е наследен по равно от преживялия съпруг Т.К.,
който е получил още 2/16 ид.ч. и дъщерята Д.П., която е получила 2/16 ид.ч.,
последните- наследени след смъртта й през 2017г. по равно- по 1/16 ид.ч. от
ответниците Л.П. и Г.Н..
С оглед гореизложените мотиви,
настоящият съдебен състав приема, че като незаконосъобразно и неправилно
решението на първата инстанция в обжалваната част- досежно квотите на
съделителите, при които следва да бъде допусната делбата, следва да бъде
отменено и вместо него- постановено друго, с което делбата между тях да бъде
допусната при следните квоти:
за
съделителката- ищца Г.К.- 8/16ид.ч.;
за
съделителя- ответник /въззивник в настоящото производство/ Т.К.- 6/16 ид.ч.;
за
съделителя-ответник Л.И.П.- 1/16ид.ч. и
за
съделителя-ответник Г.Н.Н.- 1/ 16 ид.ч.
По въпроса за дължимите между страните
разноски, включително и за възззивното производство, настоящият съдебен състав
приема, че се дължи произнасяне по реда на чл.353 от ГПК – с решението по
извършването на делбата.
Воден от горните мотиви, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение на СРС, 65
състав под № 140306 от 13.06.2019 г., постановено по гр.д. № 49012/2017г.,
поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение от 17.06.2020г. само в обжалваната част, с която са
определени делбените квоти на съделителите от допуснатите до делба недвижими
имоти:
1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.204.48.2.219,
представляващ жилище - апартамент № 219 , находящ се в гр.София, ж.к.*********,
сграда № 2, със застроена площ от 92,38 кв.м., при съседни самостоятелни обекти
в същата сграда: на същия етаж – с идентификатори 68134.204.48.2.161 и
68134.204.48.2.220, под обекта: с идентификатори № 68134.204.48.2.214, над обекта: с идентификатор № 68134.204.48.2.224,
заедно със зимнично помещение № 26 и 2,385% ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж върху дворното място с идентификатор 68134.204.48 ;
2.Гараж № 98, находящ се в гр.София, ул.“*********в подземните
гаражи в кв.306, местност „*********ІІІ“
, състоящ се от една гаражна клетка с площ от 18.99 кв.м., при съседи: гараж №
92, двор, гараж № 94 и входно-изходен коридор, заедно с 0,982% ид.ч. от общите
части на подземните гаражи и правото на строеж на стойност 649,00лв. към
2007г., както следва ПРИ
КВОТИ:
За Г.А.К.- 4/8 ид.ч.;
За Т.П.К.- 2/8 ид.ч.;
За Л.И.П.- 1/8 ид.ч. и
За Г.Н.Н.-
1/8 ид.ч ,
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОПРЕДЕЛЯ делбените квоти на съделителите от допуснатите до делба недвижими имоти, подробно описани по-горе, както
следва:
за
Г.А.К.- 8/16ид.ч.;
за Т.П.К.- 6/16 ид.ч.;
за
Л.И.П.- 1/16ид.ч. и
за
Г.Н.Н.- 1/ 16 ид.ч.
В останалата
част , първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд, при
наличие на предпоставките по чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|
|
|
|