Решение по дело №1142/2018 на Районен съд - Сливен

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  1221

 

гр.Сливен, 23.10.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенски районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 1142 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

          Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,  която е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК- правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК.Исковата молба е редовна, а предявените искове – допустими. Спазена е процедурата по чл.131 ГПК.

Правното основание на предявените искове е чл.422, вр.чл.415 ГПК и чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД.  

В исковата молба се твърди, че ищцовото търговско дружество „Водоснабдяване и Канализация- Сливен” ООД депозирало заявление по чл.410  ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. 5222/2017 г. на Районен съд Сливен и съдът издал заповед за изпълнение, като  осъдил  ответницата И.Н.М., ЕГН: ********** *** следните суми:  1278,77 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от  01.08.2011 г. до 30.04.2017 г.; 532,11 лева –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата до 03.10.2017 г. .; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 18.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски.

Срещу издадената заповед за изпълнение била връчена на ответницата И.Н.М. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обусловило правния интерес от водене на исково производство за установяване на вземането.

Сочи се, че ищеца предоставял на ответницата, в качеството й на потребител ВиК услуги в периода от 01.08.2011 г. до 30.04.2017 г.на обект с адрес: гр. Сливен, кв.”Кольо Фичето”, бл. 4, вх. Г, ап. 8, за което били издавани фактури За този обект, ответникът по делото имал открита партида в регистрите на ВиК Сливен. Доставената и консумираната вода се била отчитала по тази партида от представител на ищцовото дружество и стойността на изразходваното количество се била фактурирала. След издаване на фактурата за титуляра на партидата било възникнало задължение в 30 дневен срок да погаси задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които били в сила за всички потребители. При неизпълнение на задължението в посочения срок титулярът на партидата изпадал в забава и дължал мораторна лихва. В този смисъл цитира чл. 31, ал. 2 и чл. 42 от „Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор- В и К Сливен ”, които били одобрени от ДКЕВР .

От съда се иска признаване на установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми, а именно сума в размер на 1278,77 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от  01.08.2011 г. до 30.04.2017 г.; 532,11 лева –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата до 03.10.2017 г. .; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 18.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски.

Претендират се разноски за исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от адв. Д.Д. назначен за особен представител на ответницата. Оспорва основателността и допустимостта на иска, тъй като ответницата не била ползвала питейна вода в посоченото количество и сумите били неправилно изчислени. Прави възражение за изтекла погасителна давност, както по отношение на главницата, така и по отношение на претендираната мораторна лихва за периода от 01.08.2011 г. до 18.10.2014 г. на основание чл. 110 ЗЗД. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.Оспорва съдържанието на посочените фактури.

В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано не се представлява от представител по закон. Представлява се от пълномощник по чл.32, т.2 ГПК, който поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени.

Ответната страна, редовно призована се представлява от адв. Д.Д.,***, който моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни или в случай, че бъдат уважени съдът да вземе предвид изтеклата тригодишна погасителна давност за част от сумите.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцовото дружество “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, гр.Сливен депозирало на 18.10.2017 г.  пред РС- Сливен заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против ответницата И.Н.М. за дължими суми за доставена питейна вода и ВиК услуги за периода от 01.08.2011 г. до 30.04.2017 г. на обект с адрес: гр. Сливен, кв.”Кольо Фичето”, бл. 4, вх. Г, ап. 8. Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. № 5222/2017г. по описа на РС- Сливен, по което съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 3420/19.10.2017 г. против длъжника и настоящ ответник за следните суми: главница в размер на 1278,77 лв. за доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.08.2011 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението – 18.10.2017 г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва в размер на 532,11 лв., изтекла към 03.10.2017 г., както и разноски в размер на 37,22 лв.

Заповедта за изпълнение на паричното задължение е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в едномесечния срок от съобщаването, заявителят “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД  предявил настоящия положителен установителен иск – на 06.03.2018 г.

Между страните не е спорно, че недвижим имот, находящ се в гр. Сливен, кв.”Кольо Фичето”, бл. 4, вх. Г, ап. 8 е собственост на ответницата, както и  че този обект е свързан с водопреносната мрежа на града. Този факт се установява и от представените удостоверение за декларирани данни от ответницата и нейния наследодател, представени от ищцовото дружество. Не е спорно и обстоятелството, че в обекта ищцовото дружество е предоставяло ВиК услуги / доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води/ за исковия период от 01.08.2011 г. до 30.04.2017 г.

За исковия период  ищцовото дружество издавало фактури за задължението на абоната – ответник за въпросния обект /приложени по делото/. Фактурите са частни диспозитивни документи, чието съдържание не може да бъде оспорено, може да се оспори единствено тяхното авторство, каквото в случая не е направено.

Видно от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза след като вещото лице е взело предвид изтеклата тригодишна погасителна давност от датата на подаване на заявлението-18.10.2017 г. по отношение на главницата и мораторната лихва е изчислило, че се дължат следните суми- сумата от 224,55 лв., съставляваща главница за периода от 19.10.2014 г. до 30.04.2017 г. и мораторна лихва върху главницата за този период в размер на 39,60 лв.

Изложената по-горе фактическа обстановка е несъмнена, тъй като се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени от страните.

         Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес да  установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, която е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Разгледани по същество исковете са частично основателни.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената  тежест да установи съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В конкретния казус ищцовото дружество следва да установи по несъмнен начин обстоятелството, че ответника е потребител на ВиК услуги, предоставяни от ищеца и, че в недвижимия имот  на ответника –абонат през процесния период са предоставяни ВиК услуги, както и техния обем и стойност.

Тези обстоятелства не са спорни между страните. Единственото, направено от ответника с отговора на исковата молба възражение  е за недължимост на част от сумите по предявените искове, поради изтекла погасителна давност.

Изтичането на погасителната  давност се свързва с бездействието на носителя на субективното право и с изтичането на предвидения в закона срок се погасява правото за принудително осъществяване на вземанията.

Безспорно, в случая се касае за вземания за периодични плащания - за заплащане стойността на доставена питейна вода, което задължение възниква ежемесечно за съответната текуща година, както и за вземане за лихви, които съгласно разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност / ТР № 3/18.05.2012г. ОСГК ВКС/.

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Падежът на всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг. чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор “ВиК” Сливен/. Както се установи от събраните по делото доказателства всеки месец ищцовото дружество издавало съответна фактура за стойността на осъществените от него към абоната ВиК услуги. След изтичането на срока по чл.31, ал.2 от Общите условия, абоната- потребител изпада в забава. В случая не е необходимо изпращане на нарочна покана до длъжника, тъй като задължението е обвързано със срок и се прилага разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение с цел предприемане на действия за принудително изпълнение, ищцовото дружество подало на 18.10.2017г. Следователно, имайки предвид тригодишния давностен срок, вземането му спрямо ответника за неплатената стойност на доставена питейна вода за периода от 01.08.2011 г. до 18.10.2014 г. е погасено по давност, като остатъкът от дължимата главница се равнява на 224,55 лв., съставляваща главница за периода от 19.10.2014 г. до 30.04.2017 г. и мораторна лихва върху главницата за този период в размер на 39,60 лв.

Вземането на ищцовото дружество по акцесорната претенция за мораторни лихви за периода от 01.08.2011 г. до 18.10.2014 г., начислена към 03.10.2017г., също е погасено по давност на основание чл.111, б.”в” от ЗЗД. Непогасеният по давност остатък от мораторната лихва се равнява на 39,60 лв. за периода от 19.10.2014 г. до 30.04.2017 г..

Ищцовото дружество не е навело доводи и не е ангажирало доказателства, относно спиране или прекъсване на давността, поради което в тази част исковата претенция е неоснователна. Вземанията за главница и обезщетение за забавено изпълнение  за периода от 01.08.2011 г. до 18.10.2014 г.са погасени по давност и като такива са недължими. Предявените искове в тези им части, като неоснователни следва да се отхвърлят.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният главен положителен установителен иск по чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.  чл.124, ал.1 ГПК е основателен и доказан до размера на 224,55 лв., представляващ стойност на доставена и консумирана питейна вода за обект в гр. Сливен, кв.”Кольо Фичето”, бл. 4, вх. Г, ап. 8 за периода от 19.10.2014 г. до 30.04.2017 г. До този размер главният иск следва да бъде уважен като основателен и доказан, а в останалата му част до пълния претендиран размер от 1278,77 лв. и за периода от 01.08.2011 г. до 18.10.2014 г. бива отхвърлен, като неоснователен и погасен по давност. 

От частичната основателност на главния иск за установяване съществуването на начислени суми за доставена и консумирана питейна вода, следва и частичната основателност на акцесорното вземане за мораторна лихва върху главницата. Върху начислената сума за дължима питейна вода при неизпълнение на задължението на потребителя за плащане в срок /до 30 дни след датата на фактуриране/, на основание чл.86, ал.1, вр. чл.84, ал.1 ЗЗД се дължи заплащане на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на задължението. С оглед дължимостта на горепосочената главница от 224,55 лв. за периода от 19.10.2014г. до 30.04.2017 г. върху нея се дължи и съответно обезщетение за забава в размер на законната лихва,  , възлизащо на сумата от 39,60 лв. за периода 19.10.2014г. до 30.04.2017 г. Акцесорния иск в останалата му част до пълния претендиран размер от 532,11 лв., и за периода от 01.08.2011 г. до 18.10.2014 г.  следва да се отхвърли като неоснователен и погасен по давност.

Върху посочената като дължима главница в размер на 224,55 лв. следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.10.2017 г., до окончателното плащане съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1  ГПК.

Следва да се редуцират и разноските, направени от ищцовото дружество в заповедното производство, като съобразно уважената част от исковата претенция следва да се признаят в размер на 5,42 лв.

Ответната страна следва да поеме отговорността за разноски, сторени от ищцовото дружество, съобразно уважената част от исковите претенции, а именно в размер на   123,95 лв. Съдът, счита, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцовото дружество е основателно с оглед правната и фактическата сложност на спора и същото следва да бъде присъдено в минималния предвиден размер в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 356,76 лв.

Съобразно отхвърлената част от исковете ответника също  има право на разноски.  Такива обаче не са претендирани, нито са представени доказателства за реалното им извършване, поради което съдът не дължи произнасяне в диспозитива на решението си в тази насока. Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

Р      Е     Ш     И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415,ал.1 вр.чл.124, ал.1 ГПК в отношенията между страните, че  И.Н.М., ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27, сума в размер на 224,55 лв., представляваща стойност на доставена и консумирана питейна вода за обект, находящ се в гр. Сливен, кв. „Кольо Фичето”, бл. 4, вх. Г, ап. 8 за периода от 19.10.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 18.10.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 39,60 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва, изтекла върху дължимата главница към 03.10.2017 г. и сумата от  5,42 лв., представляваща разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д.№ 5222/2017г. на РС-Сливен, по което е издадена Заповед за изпълнение № 3420/19.10.2017 г.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани, поради изтекла погасителна давност положителните установителни искове по чл.422, вр.чл.415 ГПК в останалата им част до пълния претендиран размер от  1278,77 лв. - главница за доставена и консумирана питейна вода за  периода от 01.08.2011 г. до 18.10.2014 г.   и  532,11 лв. - мораторна лихва, начислена към 03.10.2017 г.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК И.Н.М., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27, сума в размер на   123,95 лв., представляваща сторени в настоящото исково производство разноски, съразмерно с уважената част от исковите претенции.

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 5222/2017г. на РС – Сливен и същото да се върне в гражданско деловодство на РС- Сливен.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

                                                                                             

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: