РЕШЕНИЕ
№ 2024
гр. Бургас, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. Д.
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20242120100759 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалбата на М. З. Ц., ЕГН: **********,
чрез пълномощника адв. С. Ц., с която се обжалва Решение №2600-
О/10.01.2023г. на ОСЗ-Созопол. Иска се да бъде отменен обжалваният
административен акт, поради твърдяна незаконосъобразност, като са
изложени подробни съображения в жалбата.
Жалбата е с правно основание чл.27а от ППЗСПЗЗ.
Ответникът по жалбата не е изразил становище.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание ответната ОСЗ Созопол не се представлява.
Бургаският районен съд, като съобрази данните по делото и закона,
намери следното:
Жалбата е допустима. В изпълнение на дадените от съда, с
разпореждане от 10.05.2024г., указания, жалбоподателката е представила
доказателства, видно, от които жалбата е подадена на 30.01.2024г., а
решението й е съобщено на 16.01.2024г., т.е. жалбата е в срок.
Жалбоподателката е наследник на Н.Д.З., т.е. е адресат на обжалвания
административен акт, поради което има правен интерес от оспорването.
По същество жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
1
Със заявление №168/19.02.1992г., З.Н.Д., в качеството си на наследник
на Н.Д.З., е заявил, че желае да му бъдат възстановени изброените в
заявлението земи, с обща площ 90,55 дка, в различни местности землището на
гр. Ч..
С решения по преписка № 2813/19.02.1992г. в полза на наследниците на
Н.Д.З. е възстановено правото на собственост върху редица недвижими
имоти, както и е отказано възстановяване на правото на
собственост по отношение на други.
С Решение № 2813/14.03.2000г. на ОС „Земеделие“ - гр. Созопол е
определено на наследниците на Н.Д.З. правото на обезщетение за признато, но
невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, а именно 14,584
дка., 3 категория, с Решение №2813/30.07.1997г., от които за обезщетение със
земя и/или поименни компенсационни бонове - 14,584 дка, 3 категория, всеки
по 780 лв., или общо сумата от 11 376 лв.
С решение № 2813/14.03.2000г. на ОС „Земеделие“ - гр. Созопол е
определено на наследниците на Н.Д.З. правото на обезщетение за признато, но
невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, а именно 14,504
дка., 3 категория, с Решение №2813/30.07.1997г., от които за обезщетение със
земя и/или поименни компенсационни бонове - 14,504 дка, 3 категория, всеки
по 780 лв., или общо сумата от 11 313 лв.
С решение № 2813/17.01.2015г. ОС „Земеделие“ - гр. Созопол е
обезщетила наследниците на Н.Д.З. чрез предоставяне в собственост на земя
на стойност 6488 лв., а за разликата до пълния размер на дължимото
обезщетение - поименни компенсационни бонове на стойност 3343 лв.
Видно от обжалваното Решение № 2600-0/10.01.2023г. ОС „Земеделие“ -
гр. Созопол е взела решение да обезщети наследниците на Н.Д.З., чрез
предоставяне в собственост на 3,636 дка земеделска земя на обща стойност
2836 лв., като имотът е в землището на град Ч..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл. 10б ЗСПЗЗ собствениците или техните наследници,
притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни
земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от
това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях,
селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните
територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са
проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на
собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни
земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни
компенсационни бонове. В конкретния случай не става ясно какво е наложило
обезщетяването със земя от общинския поземлен фонд, както и с
обезщетяване с компенсационни бонове. В постановените по представената
преписка решения не са формирани никакви мотиви относно това как
2
комисията е достигнала до заключение, че обезщетение се дължи, както и как
е решено то да се осъществи чрез посочените в решенията начини.
В представената по делото преписка от ОС „Земеделие“ - гр. Созопол
липсват доказателства, въз основа на които да се установи, че собствените на
наследодателя на жалбоподателката имоти са застроени или върху тях са
проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на
собствеността.
Съгласно чл. 19а, ал.1 от ЗСПЗЗ, условията и редът за обезщетяване се
определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 19а, ал.4, т.4 от
ЗСПЗЗ, при обезщетяване на собствениците, общинската служба по земеделие
се произнася с решение за обезщетяване със земеделска земя.
Съгласно разпоредбата на чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, въз основа на
обявен план по чл. 19, ал. 18, ОСЗ постановява решение за обезщетяване със
земя, което се съобщава на заинтересуваните лица по реда на ГПК и в 14-
дневен срок от съобщението може да се обжалва пред районния съд при
несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение.
С оглед приложимата в случая разпоредба на чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ
следва изводът, че законосъобразността на решението, с което се определя
обезщетението се проверява само по отношение на съответствие в стойността
на признатото и полученото обезщетение.
Преди постановяване на решението по чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ следва
да бъдат постановени други решения, а именно решение с което се признава
правото на възстановяване на собствеността, по отношение на претендираните
земи, съответно се отказва тяхното възстановяване в стари реални граници,
решение с което се определя право на обезщетение за признато но
невъзстановено право на собственост, постановено на основание чл. 10б от
ЗСПЗЗ, решение с което се определя стойността на обезщетението,
постановено на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, решение с което се
определя коефициент за редукция постановено на основание чл. 19, ал. 16 от
ППЗСПЗЗ, като тези решения може да са обективирани в един или няколко
отделни акта. Тези решения подлежат на самостоятелно обжалване и е
недопустимо по отношение на тях да се извършва косвен съдебен контрол в
съдебно производство, в което се обжалва друго, различно от тях решение на
ОСЗ.
След влизане в сила на посочените решения, в производство по реда на
чл. 27а от ППЗСПЗЗ, се постановява решение, с което се обезщетяват лицата, с
предоставяне на конкретен имот. На този имот следва да е посочена и
стойността и тя да съответства по размер на стойността на определеното
обезщетение със земя, в решението постановено на основание чл. 19, ал.16 от
ППЗСППЗ. Това съответствие следва да е единствено стойностно, като е без
значение дали предоставената земя се намира в същото землище в което е била
земята на наследодателя, дали е същата категория и дали е със същото
предназначение.
3
В конкретния случай жалбоподателката твърди, че е налице
несъответствие между стойността на признатото право върху земеделски имот
на наследодателя и полученото с обжалваното решение обезщетение, което
съдът счита за основателно.
Видно от хронологията по представената преписка, с Решение
№2813/14.03.2000г. на ОС „Земеделие“ - гр. Созопол е определено на
наследниците на Н.Д.З., правото на обезщетение за признато, но
невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, а именно 14,584
дка., 3 категория, с Решение № 2813/30.07.1997г., от които за обезщетение със
земя и/или поименни компенсационни бонове - 14,584 дка, 3 категория, всеки
по 780 лв., или общо сумата от 11 376 лв. С Решение № 2813/14.03.2000г. на
ОС „Земеделие“ - гр. Созопол е определено на наследниците на Н.Д.З.
правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост
върху земеделски земи, а именно 14,504 дка., 3 категория, с Решение №
2813/30.07.1997г., от които за обезщетение със земя и/или поименни
компенсационни бонове - 14,504 дка, 3 категория, всеки по 780 лв., или общо
сумата от 11 313 лв.
Въпреки това, с Решение № 2813/17.01.2015г. ОС „Земеделие“ - гр.
Созопол е обезщетила наследниците на Н.Д.З., чрез предоставяне в
собственост на земя на стойност 6488 лв., а за разликата до пълния размер на
дължимото обезщетение - поименни компенсационни бонове на стойност
3343 лв. Обикновена аритметична сметка сочи, че обезщетението по решение
№ 2813/17.01.2015г. е на обща стойност от 9831 лв.
Впоследствие е постановено и обжалваното в настоящото производство
решение № 2600-0/10.01.2023г. ОС „Земеделие“ - гр. Созопол, с което ОСЗ е
взела решение да обезщети наследниците на Н.Д.З., чрез предоставяне в
собственост на 3,636 дка земеделска земя на обща стойност 2836 лв., като
имотът е в землището на град Ч.. В мотивите на това решение е посочено, че
същото е въз основа на Решение № 2813/06.01.2000г. на ОС „Земеделие“ - гр.
Созопол и Решение № 6С от 17.01.2005г.
На първо място следва да се посочи, че в представената по делото
преписка липсват Решение № 2813/06.01.2000г. и Решение № 6С от
17.01.2005г. Намира се обаче Решение № 2813 от 17.01.2005г. Дори да се
приеме, че така посоченото Решение 6С е техническа грешка и действително е
следвало да е посочено Решение №2813 от 17.01.2005г., то отново е очевидно,
че е налице съществено разминаване между приетото обезщетение по чл. 19,
ал. 16 от ППЗСПЗЗ в размер на 9 831 лв. и обезщетението, което е определено
с обжалваното решение в размер на 2836 лв. Налице е съществено
разминаване и между обезщетението, определено с Решение №
2813/14.03.2000г. на ОС „Земеделие“- гр. Созопол, което пък е в общ размер
на 11 376 лв., както и в Решение № 2813/14.03.2000г. на ОС „Земеделие“ - гр.
Созопол, което е в общ размер от 11 313 лв. Липсват и представени решения,
въз основа на които да се приеме, че след решението от 2000г. са възстановени
4
имоти, общата стойност на които да е в посочения в решението размер.
Ответникът не е въвел твърдения правоимащите наследници да са били
обезщетявани допълнително чрез компенсаторни бонове или друг предвиден в
закона начин, нито е ангажирал доказателства в тази насока. В този смисъл е
очевидно несъответствието между обезщетението по процесното решение и
признатото право на правоимащите лица.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира жалбата за
основателна. Същата следва да бъде уважена, като обжалваното решение бъде
отменено, а преписката върната на административния орган за ново
произнасяне, при което да се предостави равностойно обезщетение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2600-0/10.01.2023г. на ОС „Земеделие“ - гр.
Созопол, с което са обезщетени наследниците на Н.Д.З., чрез предоставяне в
собственост на 3,636 дка земеделска земя на обща стойност 2836 лв., съгласно
план за обезщетяване в землището на град Ч., ЕКАТТЕ 81178, Община
Созопол.
ИЗПРАЩА преписката на административния орган ОС „Земеделие“- гр.
Созопол за ново произнасяне.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5