Р Е Ш Е Н И Е № 104
гр. Видин, 28.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видински районен съд, гражданска колегия, в публичното
заседание на двадесет
и девети януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Даниел Димитров Съдебни заседатели:
Членове:
при секретаря М. Петрова и в присъствието на
прокурора ................................ като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.дело № 3017 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
От Б.Р.Д., ЕГН ********** и Б.М.Д., ЕГН ********** и двамата от гр. Видин, ж-к
„Бонония“ бл. 14, вх. Г, ет. 1, ап. 59 против С.Г.Б. ***, ЕГН ********** е
предявен е иск с правно основание чл. 128 ал. 1 от СК.
Твърди се в исковата молба, че ответницата е живяла на семейни съпружески начала
със сина на ищците Л. Б. Д. в продължение на около осем години,като през 2018
г. им се родило детето Д. Л. Д.,ЕГН **********, след което семейството се
преместило да живее в дома на ищците в с. Гъмзово, ул. „Владимир Заимов“ № 4,където
те им оборудвали детска стая, грижили се за домакинството и помагали в
отглеждането на детето.
Сочи се,че на 28.08.2019 г. синът им Л. Б. Д. починал при пътно – транспортно
произшествие и скоро след това ответницата се преместила да живее при
родителите си заедно с детето.
Излага се ,че многократно молели майката да видят детето, тъй като
между тях съществувала силна емоционална връзка, но тя им била заявила, че не са му никакви.Сочи се,че го е завела
го в дома им само веднъж – на 04.10.2019г. за около час и от тогава отказвала
всякакви контакти на ищците с детето.
Твърди се, че в дома на ищците има подходящи условия за престояване и
преспиване на детето. Бабата - на 45 години и дядото - на 48 години изразяват
желание да помагат на ответницата в отглеждането на детето и заявяват, че
изпитват дълбоки чувства на обич и привързаност към него,както и че са го
гледали от раждането му .
Иска се от съда да постанови решение, с което да определи мерки на лични
отношения на ищците Б.Р.Д. и Б.М.Д. с детето Д. Л. Д., както следва: бабата и
дядото да имат право да виждат и взимат детето всяка втора и четвърта събота и
неделя от месеца от 09:00 часа в съботния ден до 18:00 часа в неделния ден с
преспиване, както и две седмици през лятото, които да не съвпадат с отпуска на
майката, както и през всяка четна година за официалните празници – 03.03,
01.05, 06.05 и 24.05 и определените към тях почивни дни от 09:00 часа на първия
ден до 18:00 часа на последния, както и през всяка нечетна година за
официалните празници 06.09, 22.09, 01.11 и определените към тях почивни дни от
09:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния; както и всяка година за
периода на великденските празници от 09:00 часа на първия ден до 18:00 часа на
последния, след което да връщат детето на майката.
Претендират
се направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК не е депозиран
отговор на исковата молба от ответницата. В
последствие иска е оспорен ,като се застъпва становище,че
ответницата не е възпрепятствала контактите на детето с ищците,водила го е на
рожден ден на дядо му,включително и го е завела,след уговорка , през
декември 2019 г..Подържа се ,че детето е
на възраст,която препятства воденото му от гр.Видин в с .Гъмзово,където живеят
ищците, и когато те пожелаят.Посочва се,че предвид възрастта на детето
преспиването му при ищците не е в негов интерес. Оспорва се претендирания от ищците режим на
лични контакти.
От
събраните по делото доказателства Съдът прие за установено следното: от представеното удо-е за раждане на Л. Б. Д., ЕГН **********, издадено
въз основа на акт за раждане № 1134/29.12.1993 г. на Община Видин се
установява, че ищците по делото – Б.Р.Д., ЕГН ********** и Б.М.Д., ЕГН **********,
са негови родители.
От ангажирания препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт
за смърт № 10/28.08.2019 г. на район Иново, общ. Видин, е видно че Л. Б. Д. е
починал на 28.08.2019 г.
От удостоверение за наследници № АО01АУ-06-1877 (1) от 03.09.2019 г. е
видно, че наследник на Л. Б. Д. е Д. Л. Д.-дъщеря.
От представеното удостоверение за раждане на Д. Л. Д., ЕГН **********,
издадено въз основа на акт за раждане № 0415/05.10.2018 г. на Община Видин се
установява, че С.Г.Б., ЕГН ********** и Л. Б. Д., ЕГН **********, са нейни родители.
По делото е изготвен социален доклад, от който е видно, че поради инцидент
и смърт на бащата, грижите по отглеждането на детето са поети от майката, както
и че в семейна среда същата е способна да гарантира сигурност на детето, че
проявява отговорно родителство, а така също притежава и необходимите умения да
направлява и дава положителен пример на дъщеря си, че битовите условия
гарантират уют и комфорт на детето.
В доклада е отразено също, че майката е съгласна бабата и дядото по бащина
линия да се срещат с детето,както и че предвид ниската възраст на детето и с
цел адаптация към режима на лични контакти, в интерес на същото е режимът на
лични контакти да е без приспиване.
По делото са разпитани свидетелите Б., Д.-дъщеря на ищците, Г. Ф., С. Ф., И.
Ф.-майка на ответницата и В..
От
изложеното от свидетелите Б., Д.-дъщеря на ищците, Г. Ф., С. Ф., се установява,
че ищците са имали син- Л. Б. Д., който е починал на 28.08.2019 г.в следствие на пътен
инцидент,както и че той е живеел на
семейни начала с ответницата С.Б. и че от връзката им на 04.10.2018 г. се е
родило детето Д..От показанията е видно,че няколко месеца преди раждането на детето, Л. и
ответницата, които са живеели в гр.София, са се преместили да живеят в с.
Гъмзово,при ищците,в тяхната къща.
Свидетелите сочат, че ищците са се прибрали от чужбина, където са живеели 15
години,включително и че са се прибрали да помагат за отглеждането на детето. Излагат,
че всичко е било наред, до смъртта на Л. и че около месец след това ответницата
си е събрала багажа, взела детето и си е заминала. Свидетелите сочат също, че в
къщата са били създадени условия за отглеждане на дете, обособена е детска стая, която е била оборудвана със
средствата на ищците,както и че детето липсва много на своите баба и дядо по
бащина линия,които са полагали грижи за отглеждането му .
Свидетелката Д.,която също живее в къщата на родителите си в с.Гъмзово,
твърди, че от 04.10.2019 г, когато майката е довела детето , по повод рождения
му ден,нямат контакт с него. Излага, че са видели детето за един час в денят
преди коледа, както и то се е зарадвало когато ги е видяло.
Сочи също, че когато детето е било доведено на рождения си ден в с. Гъмзово
от ответницата е имало размяна на
реплики между ищцата и ответницата. Пререканията са били, защото ищцата е
искала детето да остане да пренощува, но ответницата не е била съгласна.
Свидетелката твърди, че не е правила опити да се свърже с ответницата,
защото тя е казала, че ще видят детето когато прецени тя, както и че ще извика
полиция, ако някой отиде да я притеснява.
Свидетелката
И. Ф. /майка на ответницата/ сочи, че дъщеря й има
едно дете Д., което се е родило от връзката между нея и Л. Д.. Преди раждането
на детето, С. и Л. са живеели в гр. София, както и че малко преди да се роди
детето, те са отишли да живеят в с. Гъмзово, в къщата на ищците, които са били
в чужбина, но са се върнали и са помагали за отглеждането на детето, както и че
всички са живеели в къщата. Сочи също ,че след инцидент съпругът на дъщеря й
починал на 28.08.2019 г. и дъщеря й сама взела решение след кончината на съпруга
си, да заживее с детето в къщата на
майка си в гр.Видин. Свидетелката твърди, че дъщеря й в никакъв случай не е
пречила на другите баба и дядо да виждат детето.
Излага, че ответницата лично е завела детето на рождения му ден в Гъмзово,
за да се видят с него. Сочи, че дъщеря й след като се е върнала й е казала, че бабата и дядото по бащина линия са
искали да остане детето да пренощува там и тя не се е съгласила, защото тогава
все още е кърмела. В показанията си свидетелката излага, че през месец декември
ответницата е закарала детето да го види ищцата, както и че след този случай
вече не са правили опит, да видят
детето. Твърди, че тя,както и сина й
помагат в отглеждането на детето.
От изложеното от свидетелката В. се установява, че след раждането на детето
С. и Л. са отишли да живеят при родителите на Л. в с. Гъмзово, както и че Л. е
претърпял инцидент и е починал. Сочи, че малко след смъртта на съпруга си, С. е
взела детето и е заживяла в дома на родителите си в гр. Видин, както и че при
отглеждането на детето е подпомагана от нейният брат и майка. Излага, че знае
от ответницата, че родителите на Л. не са потърсили нито нея, нито внучето си,
както и че не знае дали родителите на Л. са се срещнали с внучето си.
Между гласните доказателства не се констатира съществено
противоречие,същите кореспондират по между си,както и на ангажираните писмени доказателства,поради
което Съдът ги кредитира и им дава вяра.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка Съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно
чл. 128, ал. 1 от СК бабата и дядото могат да поискат от районния съд по
настоящия адрес на детето да им определи мерки за лични отношения с него,като в
този случай те упражняват правото си на лични контакти с детето в рамките на
определения им режим.
Съгласно
задължителните указания, дадени с ПП на ВС № 1 от 12.11.1974г. по гр. д. №
3/1974 г. и Решение № 525 от 29.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 1325/2009г., III
ГО, ГК, при определяне мерките на лични отношения между внуци и баба и дядо
съдът следва да се ръководи в най-пълна степен от интереса на детето като
осигури най-добрия интерес на същото.
По
делото няма спор, а и от събраните писмени и гласни доказателства, се
установява, че на 28.08.2019 г. бащата Л. Д. е починал, както и че малко след това майката напуска къщата в
с.Гъмзово,където са живеели,взимайки със себе си детето ,и от който момент то живее при майката в гр.Видин, която полага грижи за неговото отглеждане при добри
битови условия и безопасна
среда за правилното му развитие.
Не се
спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че молителите са баба и дядо на детето по бащина линия,включително и относно факта,че са полагали грижи за внучето си,което е
отглеждано съвместно с родителите му в
къщата им в с.Гъмзово,както и че след инцидента и смъртта на бащата на
детето,последван от напускане на домът им от
майката и детето,контактите с него са редки и ограничени.
Спорът
между ищците и ответната страна е относно режима на лични контакти с
детето,и в частност режим с преспиване.
По делото не се събраха доказателства относно
наличие на обстоятелства, които застрашават живота и здравето на детето при
осъществяването на лични контакти с ищците, и които обстоятелства да изключват режим на
лични контакти.
С
оглед изложеното, съдът намира, че в интерес на детето е да се определи режим
на лични отношения с бабата и дядото така, че да им осигури нормални контакти
помежду им, за да не се прекъсва връзката между тях, като същевременно не
създава затруднения на детето
да води обичайния си начин на живот.
Изведения интерес на детето ,с оглед крехката му и невръстна възраст ,в
случая предпоставя определяне на режим на лични контакти без преспиване,в която
насока е и изготвения социален доклад.
Същевременно настоящия състав приема,че
не е в интерес на детето, с оглед възрастта му, и разширения претендиран
режим,водещ до отделяне на детето от
майката за продължителен период и съответно до промяна на обичайния му начин на
живот.
При
определяне режима на лични отношения по чл. 128 СК,
съдът не е обвързан от конкретно посочения режим, тъй като от първостепенно
значение е интересът на детето, основан на общите принципи за всестранна
закрила правата и интересите на детето / в този см. Решение № 525 от 29.06.2010
г. на ВКС по гр. д. № 1325/2009 г., III г. о., ГК, постановено по
реда на чл. 290 ГПК/.
С
оглед изложеното, съдът намира, че на бабата и дядото по бащина линия следва да
бъдат определени мерки на лични отношения, както следва: всяка втора и четвърта
събота от месеца за времето от 10:00
ч. до 18:00 ч. .
Искане
за присъждане на разноски за производството е направено от ищците,
съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Правилото
за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери
приложение при делата по чл. 127, ал. 2 и чл. 128 СК, предвид характера на производството на спорна съдебна
администрация.
За
разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено нещо
спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се
оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права и режима
на лични контакти, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната
за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник.
Съдебното
решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на
интересите на малолетното или непълнолетното дете, ползва и двете страни и
затова в производството всяка страна следва да понесе разноските, които е
направила, независимо от изхода на спора. В този смисъл е и определение № 385
от 25.08.2016 г., постановено по ч.гр.д.№ 3423/2015 г. по описа на ВКС.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И
:
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между Б.Р.Д., ЕГН **********
и Б.М.Д., ЕГН ********** и двамата от гр. Видин, ж-к „Бонония“ бл. 14, вх. Г, ет. 1, ап. 59 , от една страна, и малолетната им внучка Д. Л. Д., ЕГН **********, от друга страна, както
следва:
- Б.Р.Д., ЕГН ********** и Б.М.Д., ЕГН **********
ще имат право да взимат малолетната
си внучка Д. Л. Д., ЕГН ********** всяка втора и четвърта събота от
месеца за времето от 10:00 ч. до 18:00 ч., с изключение на времето съвпадащо с
годишния отпуск на майката С.Г.Б. ***, ЕГН **********, като вземат детето
от дома на майката и го връщат там.
ОТХВЪРЛЯ
искането на Б.Р.Д., ЕГН ********** и Б.М.Д., ЕГН **********, за
присъждане на разноски за производството, на осн. чл. 78 ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: