Определение по дело №7/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството е образувано по въззивната жалба на Б. Й. М., от Г. П., У. “. Н. № 89, Ч. А. П. В. - САК, срещу решение № 14/15.03.2011 година, постановено по Г.д. № 53/2006 година. страната обжалва решението в частта му, която е отхвърлен като неоснователен предявения от Б. Й. М. иск за делба срещу Т. Н. П., З. Р. С. и К. О. Х. на следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор № . с площ от 3 251 кв.м. и ПИ с идентификатор . с площ от 2 629 кв.м., по кадастралната карта на Г. Ч., одобрена през 2006 година като ищцата е осъдена да заплати на З. С. разноски в размер на 600 лева. Във въззивната жалба и защитата по същество се навеждат доводи, основно свеждащи се до съществено нарушнеие на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Твърди се, че неправилно съдът е приел основателност на възраженията на К. О. Х. и Т. П. за придобиване на имотите по давност и то по кратката придобивна давност, тъй като от датата на придобиването - 12.01.2000 година, до изтичането на установената от съда кратка придобивна давност - 12.01.2005 година ищцата М. е водила множество дела по отношение на сънаследниците на нейния праводател, в т.ч. и Г.д. № 5/2001 г. по описа на ЧРС, касаещо установителен иск за същия този имот.

Въззивна жалба е подадена и от А. К., в качеството на пълномощник на Р. Д. в частта, в която за имот с идентификатор № 80371.244.43 с площ от 3 573 кв.м. е допусната делба при квоти: .ид.ч. за Р. Г. и 5/6 ид.ч. за Б. М..

След преценка на изложеното във въззивните жалби, съдът направи следните изводи относно тяхната допустимост:

Въззивната жалба на Б. М. е подадена в преклудивния срок за обжалване на първоинстанционното решение, от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита и е процесуално допустима, при което се дължи произнасяне по същество.

Жалбата на Р. Г. е процесуално недопустима, поради липса на правен интерес от търсената защита, тъй като с решение от 22.06.2011 година районния съд е приел, че се касае за явна фактическа грешка, допуснал е поправката й, при което квотите по отношение на процесния имот са: . ид.ч. за Б. М. и 5/6 ид.ч. за Р. Г.. При това положение страната е получила търсената защита, доколкото решението за поправка на ЯФГ не е обжалвано и е влязво в законна сила, и липсва интерес от обжалване. По тази жалба производството следва да бъде прекратено.

По жалбата на Б. М. съдът направи следните фактически и правни изводи:

За да постанови обжалвания резултат Районния съд е приел дословно следното:

"Видно от представеното по делото удостоверение изх.№ 94 Б-39- (5) от 11.05.2006 г. на община Г.Ч. /стр.101 от делото/ поземлен имот №. по попълване на кадастралната основа на плана на к.к.П., утвърдено със Заповед № 206/20.10.1999 г. на Кмета на Община Ч. е идентичен с поземлени имоти №, № . и . по попълване на кадастралната основа на плана на к.к.П. утвърдено със Заповед № 107/04.04.2000 г. на Кмета на Община Ч.; поземлен имот №. е с площ 3 225 кв.м., и участва с 1255 кв.м. в УПИ..-сладкарница и ски база, в кв.4 и с 1970 кв.м., в УПИ., .-База за отдих и спортен комплекс в кв.4 по ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № 74/18.03.2005 г. на Кмета на Община Ч.; поземлен имот № . е с площ 2550 кв.м. и участва в УПИ .-База за отдих и спортен комплекс в кв.4 с 2550 кв.м.

Съгласно нотариален акт № ., том ., дело № 2/12.01.2000 г. на Чепеларски районен съд, Е. В. С. и К. О. Х., са признати за собственици по наследство от С. Костадинова С. на основание чл.483, ал.1 от ГПК, на находящия се в строителните граници на к.к.П., имот ливада от 5,770 дка, представляваща имот пл.№. попадащ в парцел .– за озеленяване и .-сладкарница и ски база, в кв.4 по плана на к.к.П. по попълване на кадастралната основа утвърдено със Заповед № 206/20.10.1999 г. на Кмета на Община Ч..

С нотариален акт № . том ., Д.№ 4/12.01.2000 г. на РС-Ч. Е. С. дарява на Т.П. своята . ид.ч. от имот №., кв.по плана на к.к.П..

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., том., дело № 206/07.04.2006 г. на съдията по вписванията към РС – Ч., Т. Н. П. дарява на З. Р. С. .ид.ч. от поземлени имоти №, №... по попълване на кадастралната основа на план на к.к.П., утвърдено със Заповед № 107/04.04.2000 г. на Кмета на Община Ч., идентични с поземлен имот № . по попълване на кадастралната основа на плана на к.к.П., утвърдено със Заповед № 206/20.10.1999 г. на Кмета на Община Ч.; поземлен имот № . е с площ 3 225 кв.м., а поземлен имот № .-с площ 2 550 кв.м.

Видно от скици № . г. и № . г., издадени от СГКК-С. и удостоверения №№ . (4), .) от 08.10.2010 г., издадени от община Г.Ч.,имот № . и имот № . се индивидуализират по кадастралната карта на Г.Ч. като поземлен имот с идентификатор № .с площ 3251 кв.м. и поземлен имот с идентификатор № . с площ 2629 кв.м.

Налага се изводът, че съгласно нотариалните актове съсобственици на двата имота при равни квоти са З. С. и К. О. Х.. Това обстоятелство се оспорва от пълномощника на ищцата А.В., който прави възражение за недействителност на извършените от Е. С. сделки с имотите по чл.76 ЗН. Направените от А.А. и А.К. възражения от името на К. О. Х. и Т. П. за придобиване на имотите по давност обаче са основателни.

С нотариален акт № .от г. Е. С. дарява на Т. П. чужд имот –. ид.част от имот № . но тъй като за приобретателя П. не е доказано при извършване на дарението да знае, че праводателката му не е собственик, и правното основание е годно да го направи собственик, то той придобива на осн.ал.2 на чл.79 във вр. с чл.70 ЗС правото на собственост върху тези идеални части с изтичането на пет години на 12.01.2005 г. Спрямо него през този период не са водени дела от М., т.е давността не е прекъсвана. Следователно, към 07.04.2006 г. П. вече ги е придобил Ч. добросъвестно владение, С. купува от собственик неговите . ид.част от имот № . и имот № . и с нотариалния акт от тази дата той се легитимира като собственик за тях спрямо М.. Следователно възражението по чл.76 ЗН следва да се остави без уважение. К. О. Х. също е придобила имота по давност. Искът за делба на М. на двата имота следва да се отхвърли, тъй като тя не е техен съсобственик. "

Основния аргумент на жалбоподателката , от който тя черпи права за да предяви възражението по чл. 76 от ЗНасл, както беше отбелязано по-горе, се свежда до това, че "за периода от датата на придобиването - 12.01.2000 година до изтичането на установената от съда кратка придобивна давност - 12.01.2005 година, ищцата М. е водила множество дела, по отношение на сънаследниците на нейния праводател /завещател/, в т.ч. и Г.д. № 5/2001 година по описа на Районен съд - Ч., по което дело Б. М. е водила установителен иск за същия този имот срещо праводателката на П. Е. С., който факт бил служебно известен на съда и не се нуждае от доказване. При така служебно известния факт, съдът в нарушение на закона констатирал , че между страинте не са водени дела, които констатации били решаващи по отношение направения извод.

Съдът намира, че тези възражения не могат да бъдат споделени.

Действително Г.д. № 5/2001 година по описа на Районен съд - Ч., което е приложено по делото може да бъде ценено като доказателство е било водено между Б. М. и Е. С.. С решение № 136/07.01.2002 година по делото, исковете на Б. М. са били отхвърлени. С решение № 426/10.01.2005 година по В Г.д. № 485/2004 година решението на районния съд е отменено, като е признато за установено по отношение на Е. С. и К. О. Х., че Б. М. е собственик на имоти, сред които и процесните два. Същите имоти са описани в диспозитива на решението. С диспозитива на решението има и произнасяне по чл. 431 ал. 2 /отм./ ГПК за отмяна на издадения в полза на ответницата нотариален акт. Това решение, обаче, е обезсилено с решение № 2641/09.12.2005 година по Г.д. № 990/2005 година на ВКС.Решението на ВКС е влязло в сила на 26.01.2006 година и е окончателно. След като това е така, страната не може да се позове на воденето на множество дела и от този факт да черпи благоприятни за себе си правни последици, защото прекъсването на давността се свързва с успешно провеждане на исковото производство по аргумент от чл. 116, ал.1, б."б" ЗЗД . В случая следва да се приеме, че давността не е прекъсната и изводите на районния съд са правилни в тази насока. От друга страна в жалбата, както и в писмената защита, макар и да се сочат множество дела, това множество се изчерпва единствено с Г.д. № 5/01 година на ЧРС, което беше обсъдено по-горе.

Друга част от множеството дела, нито е посочена от съда, нито е посочена от страната, нито са представени доказателства в тази насока, при което съдът приема, че такива дела не са водени, доколкото не е длъжен служебно да изследва института на давността. Това обуславя извода, в крайна сметка, че придобвната давност в полза на Т. П. и З. С. е изтекла за приетия от РС период, след което към момента на образуването на Г.д. № 53/06 година, Б. М. не е собственик на процесните два имота и изводите на районния съд са изцяло правилни и законосъобразни,включително и извода за приложението на хипотезата на чл. 79, ал.2 ЗС, доколкото е нализе законова презумпция която не е оборена нито в първоинстанционното производство, нито пред въззивния С. Поради тези правни изводи атакуваното решение следва да бъде оставено в сила ,като разноски пред въззивната инстанция не следва да се присъждат и затова Окръжен съд-С. в настоящият си съдебен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА като законосъобразно и правилно решение № 14/15.03.2011 година, постановено по Г.д. № 53/2006 година, в частта му,с която е отхвърлен като неоснователен предявения от Б. Й. М. иск за делба срещу Т. Н. П., З. Р. С. и К. О. Х. на следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор № . с площ от 3 251 кв.м. и ПИ с идентификатор. с площ от 2 629 кв.м., по кадастралната карта на Г. Ч., одобрена през 2006 година като ищцата е осъдена да заплати на З. С. разноски в размер на 600 лева.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по подадената от Р. Г. въззивна жалба срещу решението в частта, в която за имот с идентификатор № . с площ от 3 573 кв.м. е допусната делба при квоти: .ид.ч. за Р. Г. и 5/6 ид.ч. за Б. М. поради липса на правен интерес от обжалване предвид наличието на решение за поправка на ЯФГ в този смисъл.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в месечен срок от уведомяването на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:.