№ 144833
гр. София, 09.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА М. И.А
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. И.А Частно гражданско дело №
20241110154784 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
вх. № *** г., подадено от ***, чрез юрк. Б. ***, срещу длъжниците И. Ю. М. и Д. Ю.
**.
Заявлението следва да се отхвърли като неоснователно в частта му срещу Д. Ю.
**, на основание чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК.
Съгласно цитираната разпоредба, когато длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на ***, съдът следва да откаже
издаването на заповед за изпълнение срещу него.
Съгласно чл. 90, ал. 1 ЗГР всички български граждани, включително и
живеещите в чужбина, са длъжни да имат постоянен адрес в ***, като тези, които не са
вписани в регистъра на населението и не могат да посочат постоянен адрес в страната,
се вписват служебно в регистъра на населението от район „***я (чл. 93, ал. 4 ЗГР), т.е.
постоянният адрес е формален и не винаги отразява действителното местоживеене на
лицето. Настоящият адрес е адресът, на който живее лицето (чл. 94, ал. 1 ЗГР) и той
отразява неговото действително местоживеене. Български граждани с местоживеене в
чужбина нямат настоящ адрес в ***, затова адресът им по местоживеене се отразява в
регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят (чл. 94, ал. 3
ЗГР).
От служебно извършена справка в НБД „Население“ се установява, че от
18.04.2017 г. Д. Ю. ** е с регистриран настоящ адрес в ***, от което следва, че
обичайното й пребиваване е извън територията на ***. Следва да се съобрази решение
от 16.05.2024 г. по дело № ***а СЕС, според което разпоредбите на чл. 4, § 1 и чл. 5, §
1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национална
правна уредба да предоставя на съд на държава членка компетентността да издава
заповед за изпълнение срещу длъжник, за когото съществува обосновано
предположение, че към датата, на която е подадено заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение, е имал местоживеене на територията на друга държава
членка, в случаи, непредвидени в глава II, раздели 2—7 от регламента.
С оглед на горното, съдът
1
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ вх. № *** г., подадено от *** в частта му срещу длъжницата Д. Ю.
**.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2