№ 139
гр. Л., 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200505 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К, № 3854645 на ОД на МВР Л. е наложено на К. В.
В. от гр.С., административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.6, във връзка с чл.189,
ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 650 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят В., който го е обжалвал. В
жалбата сочи, че връченият му на 18.05.2021 г. електронен фиш не доказва по никакъв
начин, че именно управляваното от него МПС е преминало на 26.07.2020 г. в 11:19 часа със
скорост от 119 км8ч през пътния участък в местността „Българенска чешма“, в землището
на с.Б.. Счита, че не може на сляпо доверие да приеме констатациите във фиша, поради
мотиви от лично естество. Твърди, че вмененото му нарушение е плод на грешка. Моли
издаденият електорен фиш да бъде отменен.
В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят В. се явява лично.
Изтъква, че след като е прегледал материалите по делото е стигнал до извода, че
управляваният от него автомобил е бил заснет много след като е напуснал мястото. Сочи, че
управляваният от него автомобил е най-бързият на планетата и че през въпросния пътен
участък е преминавал многократно, тъй като му са налагало през годините ежеседмично да
пътува от гр.С. до гр.Е. и обратно. Твърди, че познава много добре пътя и в частност, че знае
за ограничението във въпросния пътен участък. Изтъква, че до момента до който е бил
засечен е управлявал автомобила само няколко пъти, тъй като скоро го е бил закупил и
поради това не познавал добре качествата му, и това, че много бързо ускорява. Затова и
1
според него превишението на скоростта се е случило поради неволно натискане на газта,
като се позовава и на фабричните характеристики на автомобила. Не отрича, че е превишил
разрешената в участъка скорост на движение, но счита, че не е много над 90 км/час. Заявява,
че законодателят не е предвидил възможностите на автомобила и това колко бързо ускорява
и че техническото средство не е пригодено да измерва ускорението на подобни бързи
автомобили. Моли да бъде намалено наложеното му наказание, като изтъква, че ускорение
има, но то е спрямо разрешената максимална скорост от 90 км/час.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото. В съпроводителното писмо са направили възражение за прекомерност
по чл.63, ал.4 от ЗАНН в случай, че жалбата срещу ЕФ бъде уважена.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното
в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Л. разполагали с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за
съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на
видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се
установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се
правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на
нарушителите.
На 26.07.2020 г. в 11:19:40 часа, на първокласен път I-4 (С. – Варна), при км 55+900,
в местността „Българенска чешма“ в землището на с.Б., област Л., позиционираната система
за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се в посока гр.Варна със скорост от 123
км/ч МПС – лек автомобил от категория В. Видно от представената по делото схема на
организация на движението на републикански път I-4, от км 55+500 до км 56+187 /л.10/,
километър 55+900 попадал в участък от пътя, който бил регулиран с пътен знак В26 и
ограничавал скоростта на движение до 60 км/час.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Л., които от разпечатка от видеоклип
№ 11743С0/0110506 /л.12/ установили, че засечената в 11:19:40 часа на 26.07.2020 г. скорост
от 123 км/час била от лек автомобил ********* с рег.№ *******. След като бил приспаднат
толеранса от 3 %, представляващ допустима техническа грешка при измерването на
скоростта, наказуемата такава била опредЕ. на 119 км/час.
След справка в централната база данни на КАТ /л.16/ било установено, че собственик
на автомобила е ********* – С., а ползвател е К. В. В. от гр.С..
Въз основа на така констатираното нарушение, на 06.08.2020 г. /справка на л.13 от
делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 3854645 /л.11/ срещу К. В. В. от гр.С.. Във
фиша наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с
чл.21, ал.1 от ЗДвП и за което му наложил санкция „глоба” по чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП в
2
размер на 650 лева.
Според приложената по делото разписка /л.5/, електронният фиш е бил връчен на
К.В. на 18.05.2021 година.
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят
В. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в
деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил
връчен на К.В. (18.05.2021 г.) и когато жалбата е била изпратена по куриер до ОД на МВР Л.
(25.05.2021 г. – л.7), то съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро
от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно К. В. В. е посоченото
като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че жалбата е
допустима за разглеждане.
С оглед цялостният контрол за законосъобразност, който следва да бъде проведен в
настоящето производство, съдът намира, че атакуваният електронен фиш за налагане на
глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро
от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание.
Електронният фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган предвид мястото,
където е било установено нарушението, а нарушителят е ясно индивидуализиран с трите му
имена, ЕГН и адрес. Конкретно и точно е посочената датата, когато нарушението е било
заснето от АТС, като и максимално изчерпателно във фиша е било описано и мястото,
където е извършено. Повече от това наказващият орган е нямало какво да добави. Ясно е
посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Л., като компетентността на
наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на
Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението -
чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
Достатъчно ясно и конкретно, предвид облекчената процедура, при която се
санкционират този вид нарушения, в ЕФ е посочено мястото на извършването му –
км.55+900 от първокласен път І-4, местността „Българенска чешма“ в землището на с.Б.,
област Л., както и че в този участък е имало въведено с пътен знак В26 ограничение на
скоростта от 60 км/ч. От посочения в обстоятелствената част израз „…посока гр.Варна…”
достатъчно и без да е използван предлога „към” е ясно, че автомобилът се е движел по
посока гр.Варна така, че по никакъв начин в този смисъл не е било нарушено правото на
защита на наказаното лице и възможността да узнае всички обстоятелства при извършване
на вмененото му нарушение. А и доказателствата по делото категорично потвърждават това
обстоятелство. Видно от схемата за организация на движението в пътния участък /л.10/,
3
същият действително е бил обозначен със знак В26 с ограничение на разрешената за
движение скорост в рамките до 60 км/час. В ангажираното по делото веществено
доказателство – разпечатка от видеоклип № 11743С0/0110506 /л.12/ също ясно се вижда, че
автомобилът е заснет в режим „отдалечаващ“, в лентата за движение непосредствено до
разположеното автоматичното техническо средство. Този елемент от задължителния
реквизит „място на извършване на нарушението” на електронния фиш коректно и
достатъчно ясно е бил отразен в него, безспорно е установен от представените с
административнонаказателната преписка доказателства така, че да не съществуват съмнения
относно посоката на движение на автомобила.
Правилно и коректно също така, при изчисляване на наказуемата скорост е бил
приспаднат толеранса от 3 % в полза на водача. Както се посочи по-горе в установената по
случая фактическа обстановка, АТС е измерила скорост на движение на автомобила от 123
км/час – разпечатка от видеоклип № 11743С0/0110506 /л.12/. Пак от вещественото
доказателство се установява, че още с обработването на видеоматериала е бил приспаднат
коректно в полза на нарушителя толеранса от 3 %, който представлява допустимата
техническа грешка при измерването на скоростта и така наказуемата скорост, т.е. тази, от
която се изчислява превишението спрямо въведеното със знак В26 ограничение е била
изчислена на 119 км/час. Именно от така опредЕ.та наказуема скорост е била изчислена и
отразена в обжалвания ЕФ превишената стойност на скоростта от 59 км/час.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени
доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото веществено доказателство
– разпечатка от видеоклип № 11743С0/0110506 /л.12/, заснет от видеосистемата за контрол
на скоростния режим ARH CAM S1, № 11743с0. На него ясно се вижда автомобила ползван
от жалбоподателя и регистрационния му номер, като фиксираната скорост е 123 км/час.
След като бил приспаднат толеранса от 3 % е било изчислено превишаването на
разрешената в конкретния пътен участък скорост с 59 км/час. Следва да се отбележи, че
техническото средство, с което е засечена скоростта – видеосистемата за контрол на
скоростния режим ARH CAM S1, № 11743с0 е конструирана така, че едновременно със
засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така, че ако автомобила не се е
движел с превишена за конкретния участък скорост, то той е нямало да бъде заснет, още
повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, с които убедително да оборва
данните от вещественото доказателство. Видно от протокола–приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР /л.14/, за деня 26.07.2020 г., пътният участък на
който е била измерена скоростта от автомобила на жалбоподателя е бил контролиран за
времето от 10:30 до 12:30 часа, като установените от системата нарушения на скоростния
режим са били общо 26 броя.
За пълнота на изложението и с оглед цялостния контрол за законосъобразност, който
се провежда в настоящето производство, следва да се посочи, че автоматизираното
техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било
сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126
4
от 07.09.2017 г. на и.д.председателя на Български институт по метрология /л.9/ и от
протокол от проверка № 30-С-ИСИС/09.07.2020 г. /л.8/, системата за контрол на скоростта е
имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и била
преминала първоначална и последваща проверка на годността, като е отговаряла на
съответните технически изисквания.
Законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност
именно на жалбоподателя Борислав Велизаров Рангелов, тъй като, както се посочи по-горе,
в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявил в декларация за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня, когато е било извършено нарушението и съгласно нормата
на чл.188, ал.2, предл..2-ро от ЗДвП, като ползвател на автомобила, му се налага
наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Самият жалбоподател не отрича, че
заснетия автомобил е бил управляван от него в деня на нарушението. Не могат да бъдат
кредитирани обаче доводите му, че скоростта в участъка е била превишена в следствие на
неволно натискане на газта и че не е познавал още добре характеристиките на автомобила,
който е бил много мощен. Като водач на МПС, съгласно разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП
е бил длъжен да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява.
Обстоятелството относно мощността на автомобила, не игнорира задължението му като
водач да спазва правилата за движение и в частност въведените със съответните пътни знаци
ограничения на скоростта. Законът не предвижда „привилегия“, а и такава е недопустима, за
МПС с по-мощни двигатели да важат други прагове на разрешената за движение по
пътищата скорост. Не могат да бъдат споделени и доводите му, че автоматизираното
техническо средство засякло скоростта не е било пригодено да измерва ускорението за
кратко време. Същото засича скоростта и съответно заснема превозното средство от която е
в конкретен участък от пътя, на който е разположено, а не ускорението от 0 до 100 км/час.
Видно от т.8 от протокол от проверка № 30-С-ИСИС/09.07.2020 г. /л.8/, обхвата на
измерване на системата ARH CAM S1 е от 10 км/ч до 300 км/час, т.е. диапазона е
значително по-широк от установената на 26.07.2020 г. скорост от 123 км/час.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че правилно наказващият орган е
преценил с оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно
жалбоподателят К.В. е лицето извършило описаното в електронния фиш нарушение на
чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Предвид мястото на нарушението, което
попада извън населено място, както и обстоятелството, отразено в схемата за организация на
движението в пътния участък /л.10/, че скоростта на движение е ограничена с пътен знак и е
различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП, правилно е квалифицирано нарушението като
такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП, която разпоредба предвижда, че когато стойността на
скоростта, която не следва да се превишава (в случая 60 км/час), е различна от посочената в
ал.1 на чл.21 (90 км/час), това се сигнализира с пътен знак. Именно забраната да не
превишава въведеното с пътния знак ограничение е нарушил жалбоподателят и в този
смисъл дадената цифрова квалификация на нарушението е правилна.
При издаването на електронния фиш няма допуснати процесуални нарушения или
5
такива касаещи квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена,
както и административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкция
на жалбоподателя. Ясно е посочено, че електронния фиш се издава от ОД на МВР Л., а
подпис на издателя му не се изисква, тъй като законът не предвижда такъв реквизит с оглед
и обстоятелството, че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за
санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът счита, че наказанието е законосъобразно наложено и
приема посочените във фиша фактически констатации за реално отразяващи случилото се.
Наложеното на жалбоподателя В. наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата
на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП - глоба в размер на 650 лева, който размер, в хипотезата на тази
норма е в зависимост от стойността на установеното превишение на скоростта. В случая
превишението на разрешената в пътния участък скорост е било с 59 км/ч и съобразно него
наказващият орган правилно е изчислил глобата на 650 лева. В този смисъл размерът на
санкцията е точно определен в закона, поради което не може да се обсъжда въпроса за
намаляването , каквото искане навежда жалбоподателя в хода на съдебните прения.
Категорично случаят не може да се приеме и за маловажен. Управлението на пътно
превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването
на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 3854645 на
ОД на МВР Л., с който на К. В. В. от гр.С., ***********, ЕГН : **********, му е наложено
административно наказание - глоба в размер на 650 лева на основание чл.182, ал.2, т.6 от
ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Л. в 14 -
дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
6