О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 448 30.06.2022 год. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в закрито
съдебно заседание на тридесети юни
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
като
разгледа докладваното от съдия М. РУСЕВ административно дело №264 по описа за 2022 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по молба вх.№3651/13.06.2022 год. на НАП гр. София, чрез процесуалния се представител юриск.
Т. Т.- Л., с която е направено искане за допълване на Решение №245 от 09.06.2022
год., постановено по адм. дело №264/2022 год. по описа на Административен съд –
Стара Загора, в частта му за разноските, като същите бъдат намалени до
минималният такъв, предвиден в Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Постъпила
е и молба вх.№3668/14.06.2022 год. от жалбоподателя Г.П. П., чрез пълномощника
си по делото адв. Д.Д. с искане за изменение на решението в частта за
разноските, като същите бъдат присъдени в полза на адвоката, тъй като се касае
за възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата. Що се отнася до
депозираното искане от страна на НАП за
изменение на решението в частта за разноските, изразява становище за неговата неоснователност,
както излага подробни мотиви за това в молба с вх.№3968/27.06.2022 год..
Исканията за допълване и изменение на решението са
направени в законово установения срок по чл.248, ал.1 от ГПК, от легитимирани
лица.
Съдът намира, че исканията са процесуално допустими,
като намира същите за основателни.
Производството по делото е образувано по жалба на от Г.П. *** чрез пълномощника му адвокат Д.Д. против
Решение №106/28.03.2022 год. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е потвърден
отказ за отмяна на обезпечение с изх. №С220124-178-0005670/07.03.2022 год.,
издаден публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, офис
Стара Загора по ИД №*********/2019 год., относно наложен запор върху наличните
и постъпващи суми по банковата му сметка в „Уникредит Булбанк“ с произход от
Държавен фонд „Земеделие“.
С решение №245/09.06.2022 год., съдът е отменил по жалба от Г.П. П. ЕГН ********** ***
Решение №106/28.03.2022 год. на Директора на ТД на Национална агенция за
приходите - Пловдив и потвърденият с него отказ за отмяна на обезпечение с изх.
№С220124-178-0005670/07.03.2022 год., издаден публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора по ИД №*********/2019 год.,
относно наложен запор върху наличните и постъпващи суми по банковата му сметка
в „Уникредит Булбанк“ с произход от Държавен фонд „Земеделие“ и е осъдил
ответника в лицето на НАП гр. София да заплати на жалбоподателят разноски в
размер на 830.00 лв.
По
отношение молбата на НАП гр. София:
Основният спорен момент е дали
в конкретния случай делото има материален интерес или е такова без такъв. В
решението съдът е приел, че е налице такъв материален размер, представляващ
размера на наложеният запор. Този извод съдът намира, че е погрешен.
Действително в случая наложеният запор е за посочената сума, което обаче не
прави делото като такова с материален интерес, респективно адвокатското
възнаграждение да се определя по реда на чл.8 от наредба №1 от 09.07.2004 год.
за минималните адвокатски възнаграждения. Предмет на делото са действията на
публичния изпълнител, които са насочени към събирането на установените публични
задължения на жалбоподателят, който размер обаче не се определя от публичния
изпълнител, а са установени въз основа на подадените от Г. П. декларации –
образец 6 през календарните 2019 и 2020 год. В настоящето съдебно производство,
съдът не проверява реда по който са установени тези публични задължения, нито
техния размер, а единствено действията на публичния изпълнител. В контекста на
гореизложеното съдът споделя изложеното в молбата на НАП, че възнаграждението
следва да се определи по реда на чл.8, ал.3 от Наредба №1. Същото е и с оглед
наличието на специалната разпоредба на чл.10, т.5 от Наредба №1 от 09.07.20204
год., която определя минималното адвокатско възнаграждение за обжалване на
действията на съдебен изпълнител – 200 лв., а когато жалбата се разглежда в
открито заседание – 300 лв. Тази разпоредба се отнася действително за обжалване
на действията на съдебен изпълнител, не би могла да се приложи по аналогия в
конкретния случай, но е аргумент, че обжалването на действията на съдебния
изпълнител, респективно на публичния изпълнител, са дела без материален
интерес. Ето защо, присъденото от съдът адвокатско възнаграждение в полза на
жалбоподателят следва да бъде намалено до размера от 500.00 лв., определено по
реда на чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размер на
адвокатските възнаграждения.
По отношение молбата на Г.П. П.,
депизирана чрез пълномощника си по делото адв. Д.Д.:
Видно от представеният договор
за правни услуги от 25.05.2022 год., сключен между Г.П. *** и адв. Д.Д. ***, е
договорено консултиране, правна защита и съдействие, както за изготвяне на
жалба против Решение №106/28.03.2022 год. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив,
така и процесуално представителство по ад. дело №264/2022 год. по описа на
Административен съд Стара Загора, като адвокатът ще претендира възнаграждение
по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.8, ал.1, т.4
от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размер на адвокатските
възнаграждения. Съгласно правилото на
чл.38, ал.2 от посочения закон, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата и осъжда
другата страна да го заплати. Следователно, за да възникне правото на адвоката
на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и
съдействие, предпоставките са две: да е оказана безплатно адвокатска помощ на
лице, попадащо в някоя от посочените в закона категории лица и в съответното
производство насрещната страна да е била осъдена, респективно да дължи,
разноски. В случая не е изрично предвидена коя хипотезите на чл.38, ал.1 от
Закона за адвокатурата, която е наложило сключването на договора за правни
услуги. Дали лицето е материално затруднено, дали е роднина, близък или на друг
юрист, не е ясно. Договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като
безплатна не се презюмира и следва да бъде установено от данните по делото, каквито
в случая са налице – приложен е договор за правна помощ и изрично волеизявление
от упълномощителя. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че диспозитива
следва да се измени, като ответника по делото бъде осъден да заплати на адв. Д.Д.
съответното адвокатско възнаграждение.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.248, ал.3 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, Старозагорският административен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ Решение №245/09.06.2022 год., в частта за разноските като
ОСЪЖДА Националната агенция за
приходите, ЕИК *********, гр. София, бул.„Княз Дондуков“№52, представлявана от
Изпълнителният Директор Румен Спецов да заплати, основание чл.38, ал.2 от ЗАдв на адв. Д.П.Д. и със
служебен адрес *** сумата от 500.00 /петстотин/ лева, представляващо адвокатско
възнаграждение, дължимо за оказана правна помощ на жалбоподателят по настоящото
дело.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: