Р Е Ш Е Н И Е
№ 198 / 21.04.2023 год., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет
и трета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
при участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА изслуша
докладваното от съдия Силвия Сандева КАНД № 115/2023
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна
жалба на А.Б.А., с ЕГН **********, подадена чрез адвокат И.Г., срещу решение № 444
от 20.12.2022 г. по нахд № 964/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич, с
което е потвърдено наказателно постановление № 28-0000562/12.07.2022 г. на директора
на РД “АА” – Варна, с което на касатора за нарушение на чл. 87, т. 3 от Наредба
№ 41 от 04.08.2008г. на МТ на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева. В жалбата се твърди,
че решението е неправилно, постановено в противоречие
с материалния закон и съдопроизводствените правила. Сочи се, че районният съд не
е извършил пълен, всестранен и обективен анализ на фактите и доводите на
жалбоподателя. Излагат се съображения за неправилно приложение на санкционната разпоредба
на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр. Твърди се, че нормата в сегашната си редакция
(ДВ, бр. 60 от
07.07.2020 г.) предвижда наказание
за водач на МПС, който извършва обществен превоз на товари без изискуем за
моторното превозно средство документ. Картата за квалификация на водача не се
явява такъв документ, тъй като не касае превозното средство, а самия водач.
Счита се, че в случая е налице по-благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал. 2
от ЗАНН, тъй като наказанието по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр за конкретното
деяние е отпаднало и е следвало да бъде приложена санкционната разпоредба на
чл. 105, ал. 1 от ЗАвтПр. Оспорва се наличието на състав на административно
нарушение. Твърди се, че описаните в НП факти и обстоятелства са в противоречие
с нормата на чл. 154, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Сочи се, че към датата на
нарушението жалбоподателят е притежавал свидетелство за управление на МПС и
валидна карта за квалификация за категория D. За да придобие СУМПС от категория D, водачът следва да
има категория С, т.е. той е притежавал СУМПС и карта за квалификация за
по-висока категория, поради което незаконосъобразно е подведен под отговорност
за това, че е отговарял на по-високи от изискуемите условия. Излагат се доводи
и за маловажност на деянието. Счита се, че степента на обществена опасност на
нарушението е по – ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този
вид, поради което наложената санкция, макар и във фиксиран размер, се явява
несъразмерно тежка. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по
същество, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление, а в
условията на алтернативност – да се измени, като се наложи наказание на
основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвтПр. Претендира се и присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответникът –
директорът на РД „Автомобилна администрация“ – Варна, чрез процесуалния си
представител, оспорва основателността на касационната жалба в писмен отговор по
делото. Твърди, че изброяването в чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр не е
изчерпателно, като законодателят е запазил случаите, в които водачът носи
отговорност и за други документи, некасаещи превозното средство. Картата за
квалификация е необходим на водача документ, даващ му определена квалификация
за извършването на обществени превози, като безспорно липсата на този документ
е основание за санкционирането му по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр. Счита, че
измененията на санкционната норма са приети само и единствено, за да уточнят,
че водачът носи отговорност не само за своите лични документи, които го
категоризират като такъв, но и за тези на превозното средство, което е видно и
от мотивите на законопроекта, с който е изменена нормата. Претендира присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прави
възражение за прекомерност на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.
Представителят
на Окръжна прокуратура Добрич дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. Счита, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
Добричкият
административен съд, като взе предвид становищата на страните и доказателствата
по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Касационната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С
процесното НП касаторът е санкциониран за това, че на 11.05.2022 г., около 13, 25 часа, в град Добрич, на
изхода за град Варна, до бензиностанция „Лукойл“, в посока град Варна, извършва
обществен превоз на товари по маршрут от град Силистра до град Варна, с влекач марка
„Даф“ с рег. № В5445ТС, категория N3, с прикачено ремарке с рег. № В5124ЕН, без да притежава
валидна карта за квалификация на водача за съответната категория. В НП е
посочено, че за управлението на процесното МПС е необходимо СУМПС от категории
С и СЕ. Представена е карта за квалификация от категории С и СЕ с изтекъл срок
на валидност на 12.04.2021 г. На водача не е издавана нова карта за
квалификация. Направен е извод, че с изтичането на срока се прекратяват
правата, произтичащи от издадения документ. Превозът е извършен от
неквалифициран водач, който е следвало да се яви на периодично обучение, въз
основа на което да придобие нова карта за квалификация за превоз на товари
преди изтичането на срока на валидност на предходната. Административнонаказващият
орган е приел, че с поведението си А.А. е извършил нарушение на чл. 87, т. 3 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, поради което и на основание чл. 93, ал. 1,
т. 1 от ЗАвтПр му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 2000
лева.
С
обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателното постановление по
съображения, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването му, ограничаващи правото на защита на наказаното лице, както и че вмененото
с него административно нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин. Преценил
е, че деянието е ясно индивидуализирано, като правната квалификация и
приложимата санкционна норма са правилно определени. Въз основа на свидетелските
показания и приложените по делото пътен лист и товарителница е приел за установено
от фактическа страна, че жалбоподателят е извършвал обществен превоз на товари,
без да притежава валидна карта за квалификация за съответната категория. Приел
е, че случаят попада в хипотезата на чл. 93, ал. 1, т. 1, предл. последно от
ЗАвтПр „или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му“, поради което правилно водачът е санкциониран по този ред. Изразил е
становище, че процесното нарушение не може да се квалифицира като маловажно с
оглед на значимостта на засегнатите обществени отношения и важността на липсващия
документ. Приел е за ирелевантна липсата на общественоопасни последици от извършеното
нарушение с оглед на неговия формален характер. Отчел е обстоятелството, че
нарушението е първо по рода си, но е преценил, че това не е достатъчно за
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Изложил е съображения, че управлението на МПС е
правнорегламентирана дейност с безспорно голям риск за водача и всички останали
участници в движението, като в случая се касае за документ, относим към
годността на лицето да бъде водач, извършващ обществен превоз на товари или
превоз на товари за собствена сметка. Преценил е, че наложеното административно
наказание е в определения от законодателя минимален размер, поради което не
подлежи на преразглеждане от съда. В резултат на това е стигнал до крайния
правен извод, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Така
постановеното решение е правилно, постановено в съответствие с данните по
делото и материалния закон.
Въз
основа на правилно установената фактическа обстановка районният съд е направил законосъобразни
правни изводи. В решението са разгледани всички оплаквания на жалбоподателя,
като съдът ги е отхвърлил с подробни и аргументирани мотиви, които се споделят
от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се преповтарят. Не са
налице допуснати съществени процесуални нарушения при оценката и проверката на
доказателствата, които да опорочават фактическите изводи на съда.
По
делото е безспорно установено, че жалбоподателят е извършвал обществен превоз
на товари, за който е следвало да притежава карта за квалификация на водача за
съответната категория съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на
МТ, издадена на основание чл. 7б, ал. 5 от ЗАвтПр. Безспорно установено е и
това, че той не е притежавал такава карта към датата на нарушението, поради
което законосъобразно е наказан по реда на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Не се
споделят възраженията в касационната жалба за неправилно приложение на
санкционната норма. Несъответстващо на разума на закона е стеснителното тълкуване
на касатора, че чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр има предвид само документите,
издадени за моторното превозно средство. Правилно е становището на ответника,
че посочването на документите не е изчерпателно и последните изменения на
нормата целят да уточнят, а не да ограничат отговорността на водачите, които
извършват обществен превоз без изискуемите за това документи. За волята на
законодателя говори ясно изразът „или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му“. Употребата му показва, че се касае за примерно
изброяване, което не прави разграничение между отделните категории документи - документите
за превозното средство и документите за водача. Изискванията към професионалните
качества на водачите са част от общата регулация на обществения превоз на товари
и хора, поради което няма как да бъдат изключени от обхвата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр. С оглед на това
правилно и законосъобразно наказващият орган, а след това и районният съд са
подвели нарушението под този текст на закона.
Неоснователни
са възраженията в касационната жалба за противоречие на НП с нормите на чл.
154, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. В случая е безспорно, че жалбоподателят е извършвал
обществен превоз на товари с МПС, за чието управление се изисква СУМПС от
категории С и СЕ, т.е. той е следвало да притежава карта за квалификация на
водача за тези категории, с каквато той не е разполагал. Действително от
приложените по делото доказателства се установява, че към датата на нарушението
водачът е притежавал валидна карта за квалификация за категориите D, D1, D1Е и DЕ, но това не изключва липсата на
валидна карта за квалификация за останалите две категории, посочени в НП. Картата
за квалификация се издава, за да легитимира професионалната компетентност на
водача за съответната категория, за която той е правоспособен. За придобиването
на такава карта не е достатъчно водачът да притежава само валидно СУМПС от
съответната категория. Необходимо е и удостоверение за професионална
компетентност, придобито след преминат курс за обучение по професионална
компетентност, като удостоверението за професионална компетентност, издадено за
категориите превозни средства С, СЕ, С1 и С1Е, е различно от удостоверението за
професионална компетентност, издадено за категориите превозни средства D, DЕ, D1 и D1Е, което е видно и от разпоредбите на
чл. 19 и чл. 28 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ. Следователно картата за
квалификация важи само и единствено за тази категория, за която е издадена, и валидността
на квалификацията за една категория няма отношение към валидността на квалификацията
за друга категория. В случая жалбоподателят не е подновил картата си за квалификация
за категории С и СЕ и срокът й на валидност за тези категории е изтекъл, поради
което правилно и законосъобразно наказващият орган е приел, че общественият
превоз е извършен от неквалифициран водач. Липсата на изискуемия от приложимите
норми документ към релевантния момент на извършване на проверката е вън от
всякакво съмнение, което е самостоятелно и достатъчно основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя на основание чл. 93, ал.
1, т. 1 от ЗДвП.
Настоящият
касационен състав споделя становището на съда за немаловажност на деянието, като
препраща изцяло към мотивите му на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. По
делото не са представени доказателства за наличието на изключително смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена
опасност на деянието и дееца в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид. Дори напротив, от данните по административнонаказателната преписка е
видно, че жалбоподателят не се е снабдил с карта за квалификация на водача повече
от година след изтичането на срока на валидност на старата карта.
Продължителното му бездействие съставлява утежняващо отговорността
обстоятелство, което изключва възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Липсата
на карта за квалификация на водача е формално нарушение, поради което и с оглед
на конкретните фактически обстоятелства не е налице основание за квалифициране
на деянието като маловажно, както правилно и законосъобразно е преценил и
районният съд.
При
това положение не са налице пороци на решението, които да налагат отмяната му.
Нито във въззивното, нито в касационното производство жалбоподателят е
представил доказателства, които да опровергават отразените в НП фактически
констатации, поради което обосновано районният съд го е потвърдил. Ето защо решението
му като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед
на изхода от делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ответникът има право
на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определени на
основание чл. 27е от НЗПП.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 444 от 20.12.2022 г. по
нахд № 964/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА А.Б.А., с ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на РД „Автомобилна администрация“ – Варна сумата от 80
лева, съставляваща съдебни разноски за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :