Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на втори април две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Димитринка И.,
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 6 419 по
описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание
чл. 284 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 284 ал.2
от КЗ /отм./ и по чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба на Д.Н.Х. се твърди,
че на 15.03.2014 г. в с. Ресен, община Велико Търново е осъществено ПТП от
водача на лек автомобил „Пежо 607” с рег. № ******, който движейки се по ул.
„Георги Димитров”, в района на № 4, нарушил правилата за движение по пътищата
като автомобилът напуснал платното за движение и се ударил в крайпътно дърво.
Твърди се, че от ПТП-то пострадал ищецът – пътник на предна дясна седалка в
автомобилът. Същият получил закрито счупване в областта на дясна тазобедрена
става с изкълчване на дясната тазобедрена става на долния крайник, закрито
счупване в областта на трохантерния масив. Твърди се,
че десният крак на ищеца бил скъсен и външно ротиран,
изпитвал силни болки като на 20.03.2014 г. бил опериран и му била извършено
открито наместване с вътрешна фиксация и фемур с поставяне на киршнерова
игла и фиксация на фрактурата с DCS. Впоследствие била проведена
физикална терапия и рехабилитация в болнични условия като в продължение на 8
месеца ищецът трябвало да провежда щадящ тялото режим. Твърди се, че изпитвал
остри болки, не бил трудоспособен, изпитвал значителни битови неудобства. Освен
неимуществените вреди ищецът претърпял и имуществени такива, на стойност 1000
лв. – заплатена DCS плака.
Твърди се, че вината на виновния водач била установена от наказателния съд
и по отношение на лекия автомобил била налице валидна застраховка „ГО”,
сключена при френски застраховател и било отправено искане до представителя на
същия в Р България за изплащане на обезщетение, но същият не дал отговор на
исканията на ищеца, поради което същият предявил искане пред НББАЗ. Твърди се,
че ответникът доброволно и извънсъдебно му изплатил обезщетение в размер на
14 000 лв., което било недостатъчно с оглед търпените от ищеца увреди.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответникът
да му заплати сумата от 46 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие нанесените му травматични увреждания, , както и сумата от 1000
лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сторени медицински
разходи. Претендира се и сумата от 3012 лв. – обезщетение за забава върху
платената извънсъдебно главница от 14 000 лв. за периода 15.03.2014 г. –
25.04.2016 г. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък
по чл. 80 от ГПК.
Ответникът Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.”,
редовно уведомен, е депозирал писмен отговор с релевирани
в същия възражения досежно неоснователността на ищцовата претенция, включително възражение за съпричиняване. Претендира разноски, съобразно депозиран
списък по чл. 80 от ГПК.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв.
Ж..
Възраженията на ответника се поддържат
в открито съдебно заседание от адв. К..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП № 218 с пострадали лица,
издаден от ОД на МВР – гр. Велико Търново, от който се установява, че на
15.03.2014 г., в 01.45 часа, в с. Ресен, ул. „Георги Димитров” до дом № 4 е
осъществено ПТП от водача на лек автомобил „Пежо 607” с рег. № ****** – Д.Х.Т.,
като за автомобила има сключена застраховка „ГО” при „А.” – Република Франция с
валидност до 16.03.2014 г. Като причини за ПТП е посочено „на прав и сух
хоризонтален участък се блъска в крайпътно дърво”. Посочено в протокола е, че
от ПТП-то е пострадал Д.Н.Х. – пътник на предна седалка с фрактура на дясна
бедрена кост.
По делото е представен протокол от 01.12.2014 г. на РС – Велико Търново, по
нохд 2014/2014 г., в който е обективирано
споразумение, съгласно което Д.Х.Т.е признат за виновен в това, че на
15.03.2014 г., в с. Ресен, при управление на МПС е нарушил правилата за
движение – чл. 21 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на Д.Н.Х. средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на долен
десен крайник, като деянието е извършено в пияно състояние.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р К.А.С.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че в
следствие на ПТП-то Д.Х. е получил „многофрагментарно
счупване на дясната бедрена кост в горната й част”. Вещото лице е посочило, че
има два механизма на получаване на подобен вид счупване – директен, при който
удара е в областта на счупването и индиректен – мястото на удара е в областта
на коляното при свит крак в тазобедрената и колянна става като силата на удара
се предава по оста на бедрото и се получава увреждане в горната част на
бедрената кост или в областта на тазобедрената става. Вещото лице е посочило, че
по време на лечението ищецът е изпитвал болки и страдания, като в момента на
травмата и по време на престоя в болница болките са били с голям интензитет.
Обоснован е извод за предприето оперативно лечение, изразяващо се в открито
наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза като е посочено в експертизата, че при
нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, срока за възстановяване
е около 8 месеца. Посочено е, че при ищеца няма описани увреждания, които биха
могли да се приемат за специфични от поставен предпазен колан.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. В заключението си вещото лице е обосновало
извод, че скоростта на лекия автомобил преди удара е 110,76 км/ч като няма
регистрирани спирачни следи и данни за предприети действия за намаляване на
скоростта преди произшествието. Посочено е, че опасната зона за спиране при
тази скорост е 130, 45 метра като вещото лице е обосновало извод, че пред
автомобила при къси светлини десният фар осветява на 70 метра пред него, а
левият на 50 метра. С оглед на което, вещото лице е посочило, че водачът е
управлявал със скорост, при която не е имала техническа възможност да спре в
зоната на осветеност на фаровете. Посочено е, че произшествието е настъпило в
тъмната част на денонощието, ясно, студено време, суха пътна настилка,
осветление от улична лампа. Вещото лице е обосновало, че автомобилът е
оборудван с триточкови колани от инерционен тип за предни и задни седалки като
същите са предназначени да задържат тялото на водача или пътник към седалката
при удар в неподвижна преграда или друг автомобил като същият има ефективно
действие при челен удар в неподвижна преграда или между два автомобила при скорост
от порядъка на до 60-70 км/ч. Вещото лице е посочило, че в конкретния случай
при правилно поставени предпазни колани телата биха се задържали към седалките.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл.
284 ал.1 от КЗ/отм./ установява, две хипотези, при които НББАЗ, като компенсационен орган, следва да заплаща обезщетения на увредено
лице, което пребивава в Р България. Първата хипотеза, визирана в т.1 на
горецитираната разпоредба визира случаите, в които застрахователят на деликвента или неговият представител за уреждане на
претенции в РБ не е изпълнил задълженията си в срока, посочен в чл. 271 ал.1 КЗ
/отм./, а втората хипотеза, предмет на т.2 от цитираната по-горе норма касае
случаите, когато застрахователят на виновния водач не е назначил представител
за уреждане на претенции на територията на Р България. В настоящия случай по делото са налични доказателства, установяващи липсата
на произнасяне по заявената претенция пред представителя на застрахователя на деликвента да изплати обезщетение по претенция, предявена
пред него в указания тримесечен срок в нормата на чл. 271 ал.1 от КЗ /отм./, с
оглед, на което са спазени изискванията на нормата на чл. 284 ал.1 т.1 от КЗ
/отм./.
Правото на обезщетение,
съгласно чл. 284 ал.2 от КЗ /отм./ възниква
в полза на увредено лице, което пребивава в Република България, когато договорът
за застраховка с деликвента е сключен със
застраховател, установен в държава членка, различна от Р България /т.1/. Видно
от доказателствата по делото увреденият е български гражданин, живеещ на
територията на Р България. Договорът за застраховка с деликвента
е сключен с френски застраховател и касае МПС, което обичайно се намира на
територията на Р Франция.
Страните не са формирали спор относно фактът на настъпване на процесното
ПТП и участниците в него.
Противоправният характер на деянието на водача на лек автомобил „Пежо” и
вината се установява от споразумението, одобрено от наказателния съд, което е
задължително за настоящия съдебен състав с оглед нормата на чл. 300 от ГПК.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените му травматични увреждания представляват пряка и
непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда. При съблюдаване степента
на увредата, извършената хирургическа интервенция, периодът от време, през
който е търпял болки, страдания и ограничения, техният интензитет настоящият съдебен състав счита, че при съвкупна преценка на упоменатите
по-горе обстоятелства, намира че сума от 40 000 лв. е адекватна репарация за
нанесените на ищеца травматични увреди като се отхвърли за горницата до пълния
предявен размер.
С оглед изводите на СМЕ респ. представената по делото фактура
**********/19.03.2014 г., установяваща заплащане на DCS плака на стойност 1000 лв., настоящият съдебен състав
намира, че искът за обезщетение за имуществени вреди е изцяло основателен .
При проведено насрещно доказване ответникът е заявил възражение за
съпричиняване, изразяващо се в обстоятелството, че увреденото лице е пътувало
без поставен предпазен колан и същият се е съгласил да бъде превозвон от водач,
за който е знаел, че е употребил алкохол. Настоящият съдебен състав намира
заявените възражения за основателни. Обстоятелството, че водачът на МПС е
причинил ПТП в пияно състояние е установено от наказателния съд. Разпитаната в
съдебно заседание на 02.04.2018 г. свидетелка Р.Р. – Д.е заявила, че е била в заведение, на обща маса, с
причинителя на ПТП и пътниците в колата и са пили алкохол /»в заведението
момчето, което кара колата, пи алкохол. Бяхме на една маса с пътниците, от
колата, която катастрофира»/. С оглед задължителните указания, дадени с ТР
1/23.12.2015 г. по тълк. дело 1/2014 г. на ОСТК на ВКС налице е съпричиняване на вредата,
когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил
алкохол над законоустановения минимум, ако този факт
му е бил известен /т.7 от ТР/. Показанията на свидетелката са израз
на прякото й възприятие на фактите, които включват непосредствено впечатление досежно факта на употреба на алкохол от страна на водача на
МПС и спътниците в колата, която непосредствено след употребата на алкохол е
управлявал т.е. ищецът е имал знание за този факт и въпреки това се е съгласил
да се качи в лек автомобил, чийто водач е употребил алкохол.
Вещото лице по СМЕ е
посочило, че по тялото на ищеца няма установени т.нар. „коланни
травми”, които да индикират, че същият е пътувал с
поставен предпазен колан. Същото вещо лице е посочило, че индиректния механизъм
на получаване на процесната увреда включва удар в областта на коляното при свит крак в тазобедрената и колянна става
като силата на удара се предава по оста на бедрото. От своя страна, вещото лице
по САТЕ е посочило, че в конкретния случай при поставен предпазен колан тялото
на ищеца би се задържало към седалката т.е. би се възпрепятствала възможността
на досег на долните му крайници /свити в коляното/, да достигнат до твърди
части в купето и от този удар да последва настъпилата увреда.
Предвид което, настоящият съдебен състав
намира, че с поведението си пострадалият, непоставяйки предпазен колан и
съгласявайки се да бъде пътник в автомобил с водач, употребил алкохол е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат като процентът на съпричиняване според настоящия съдебен състав е 30%. С този
процент следва да бъдат редуцирани определените по-горе обезщетения т.е.
28 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 700 лв. – обезщетение за
имуществени такива. Страните не спорят, че преди завеждане на исковата молба
ответникът е заплатил доброволно сумата от 14 000 лв., която следва да се
приспадне от размера на определеното, в настоящото производство, обезщетение
т.е. същото следва да се определи на сумата от 14 000 лв.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата се
следва от датата на изтичане на предвидения в нормата на чл. 285 ал.2 от КЗ
/отм./ двумесечен срок, който в случая изтича на 13.01.2016 г., с оглед данните
по делото /стр.52/ т.е. лихвата е дължима, считано от 14.01.2016 г.
По-горните съображения и с оглед нормата на чл. 285 ал.2 изр.2 от КЗ /отм./
претендираното обезщетение за забава върху доброволно
платената главница от 14 000 лв. е основателно за периода 14.01.2016 г. –
25.04.2016 г. Съблюдавайки правилото на чл. 162 от ГПК, настоящият съдебен
състав намира, че претенцията следва да се уважи до размера на 401, 36 лв. като
за горницата до пълния предявен размер и за периода 15.03.2014 г. – 13.01.2016
г. следва да се отхвърли.
По разноските: Ищецът е депозирал списък на разноски по чл. 80 от ГПК,
съгласно който е заявено искане от процесуалния му представител да бъде
определено възнаграждение на същия на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. По делото е представен със списъка по чл.
80 от ГПК договор за правна помощ, съгласно който процесуалното
представителство е на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. С оглед заявената цена
на исковете минималното такова възлиза на 2710 лв., като в списъка по
чл. 80 от ГПК ищецът е заявил искане за присъждане на сумата от 2328 лв. с ДДС.
ДДС е дължимо с оглед данните, че процесуалният представител е лице,
регистрирано по ЗДДС. Припадащата се част от възнаграждението възлиза на сумата
от 702, 95 лв. с ДДС.
На основание чл. 78
ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски с оглед отхвърлената част от
исковете. Видно от доказателствата по делото /стр. 67/ е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 3000 лв. /2500 лв. и 500 лв. ДДС/ с включен ДДС. По отношение
на същото е заявено възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК, което
настоящият съдебен състав с оглед фактическата и правна сложност на делото и
минималните размери по Наредба 1/2004 г. / посочен по-горе – 2710 лв./ намира
за неоснователно. Ответникът е сторил разноски в размер на 175 лв. – депозит за
експертизи и 160 лв. – депозит за свидетели/ от тях се следва сумата от 80 лв.,
остатъкът подлежи на възстановяване, тъй като призованият свидетел е заличен и
не следва да се възлагат в тежест на другата страна/. Припадащата се част от тези
суми възлиза на 2265, 12 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 768, 25 лв. – ДТ и съдебни разноски.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА Б.А.З.”, със съдебен адрес:*** – адв.
М.К. на основание чл. 284 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ във вр.
с чл. 284 ал.2 т.1 от КЗ /отм./ да заплати на Д.Н.Х., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – АД „Ч., П. и И.” сумата от 14 000 /четиринадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 15.03.2014 г.
в с. Р., община Велико Търново, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 14.01.2016 год. до окончателното им изплащане, като отхвърля
иска за горницата до 46000 лв. като неоснователен и недоказан, както и сумата
от 700 /седемстотин/ лв. –
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в медицински услуги, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 14.01.2016 г. до окончателното й
изплащане като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от
1 000 лв. като неоснователен и недоказан, както и на основание чл. 86 ал.1
от ЗЗД сумата от 401, 36 лв. –
обезщетение за забава върху доброволно платеното обезщетение от 14 000 лв.
за периода 14.01.2016 г. – 25.04.2016 г. като отхвърля искът за горницата до
пълния предявен размер от 3 012 лв. и за периода 15.03.2014 г. –
13.01.2016 г. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА Б.А.З.”, със съдебен адрес:*** – адв.
М.К. на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на АД „Ч., П. и И.”, със съдебен адрес:*** сумата от 702, 95 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Н.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – АД „Ч.,
П. и И.” да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА Б.А.З.”,
със съдебен адрес:*** – адв. М.К. сумата от 2 265, 12 лв. – разноски.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА Б.А.З.”, със съдебен адрес:*** – адв.
М.К. да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 768, 25 лв. – дължима ДТ и съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: