№ 220
гр. П., 09.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220103592 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:24 часа се явиха:
Ищецът ИВ. Д. А.. - редовно призован чрез пълномощника си, се явява
лично и с адв. *-Ц. от АК-П. - надлежно упълномощена с ИМ.
Ответникът М. Г. М. - редовно призована чрез пълномощника си, се
явява лично и с адв. И.Т. от АК-П. - надлежно упълномощен с ОИМ.
За Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“-П. –
уведомени чрез ССЕВ, не се явява законов или процесуален представител.
Постъпил е Социален доклад с вх. № 2761/07.02.2022 г..
Явява се социален работник Д-. А.-К..
АДВ. С.-Ц.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. С.-Ц.: Поддържам исковата молбата. С определение №
2496/13.12.2021 г. сте дали на ищцовата страна указания да уточни конкретен
1
размер на издръжката, същата е посочена в размер на ¼ от минималната
работна заплата. Тъй като към настоящия момент минималната издръжка,
която се предвижда и законоустановеният размер е от 162.50 лв. С оглед на
това, че държавния бюджет за 2022 г. не е приет, но се предвижда същата да
бъде увеличена, с оглед увеличения размер на минималната работна заплата,
считано от 01.04.2022 г. в размер на 710 лв., от което минималната издръжка
ще бъде увеличена в размер на 177.50 лв., поради което така е била написана
към представяне на ИМ. Към момента ще ви моля размерът на издръжката да
се счита предявен в размер от 162.50 лева. В тази връзка и с оглед на
исковата претенция за определяне на месечния размер, аз ще ви моля
ответната страна да бъде задължена да представи служебна бележка за
трудовите доходи, които получава за последните 6 месеца, тъй като с ОИМ е
представена служебна бележка само относно трудовата заетост на
ответницата. В представения доклад ответната страна е посочила, че
получаваният размер е конфиденциална информация и в тази връзка правя
това искане и с определение да задължите страна да представи месечните си
доходи. Ако същата откаже, ще ви моля да ни се даде възможност да
представя писмена молба на основание чл. 192 от ГПК, с която да се задължи
трето неучастващо лице да предостави информация. Ако съответно и
работодателят откаже да даде такава информация ще ви моля да се изиска
служебно от вас информация от НАП-П..
АДВ. Т.: Оспорвам така заявените два кумулативно съединени иска.
Поддържам подадения писмен отговор. Считам, че искането за предоставяне
на информация какъв е размера на доходите на ответницата е неоснователен,
тъй като се претендира един минимум и дори и тя да не работи е задължена
да плаща при уважаване на иска. Това не е основание за спиране на делото за
уважаване на това искане. Да, тя е трудово ангажирана. Не се търси по-голям
размер, за да уточняваме какъв е размерът на възнаграждението й.
АДВ. С.-Ц.: Аз считам, че направеното възражение е неоснователно,
тъй като към настоящия момент заявената претенцията наистина е в
установения минимум, но с оглед представяне на документите и конкретно
установяване на трудово възнаграждение до приключване на делото пред
първата инстанция може да бъде направено изменение от наша страна на
основание чл. 214 от ГПК с оглед представените документи на конкретни
2
размери.
С оглед направените възражения с представения ОИМ, аз представям и
моля да приемете писмо от РУО П., като считам, че същото е относимо и
необходимо към предмета. В това писмо се съдържа информация детето къде
учи, от кого е записано. В тази връзка ще имам още едно доказателствено
искане. Също така с представения ОИМ и наведените твърдения, че детето В.
А.а поддържа контакти с баща си и се чува с него по телефона, представям и
моля да приемете една разпечатка за телефонен номер *, който телефон се
ползва именно от детето, като тази разпечатка е за период от шест месеца.
Доверителят ми разполага с тази разпечатка, тъй като картата, която ползва
детето е на негово име и той покрива месечните разходи. Представям препис
и на ответната страна. Моля да имате предвид че телефонният номер на моя
доверител е *, и видно от тази разпечатка същият не фигурира за период от
шест месеца, нито веднъж не е посочен. Ще ви моля да ми дадете възможност
да направя и още едно искане. В представеното пред вас писмо от РУО П. е
посочено, че детето В. А.а е записана да учи в Професионална гимназия по
транспорт, с. В.. След представяне на писмени документи в заявлението
освен подписа на ученичката фигурира и подпис на вуйчото на детето, за
което майката е упълномощила вуйчото да я придружава физически при
записването, защото към онзи момент тя е била възпрепятствана да присъства
лично на записването. За всичко това имало постъпила устна и писмена
информация в училището. Моля да се изиска от училището представено ли е
писмено пълномощно, от което да е видно дали майката е упълномощила
вуйчото да представлява детето.
АДВ. Т.: По отношение на представените доказателства. Считам, че не
знам какво е отношението на това доказателство от РУО и какво ще се
доказва с този документ. Какво ще се доказва с приемането на този документ?
АДВ. С.-Ц.: В този документ се оборват твърдения въведени в ОИМ, че
майката отглежда детето и то живее с майката, както и фактът къде учи
детето, как е записано, по чия инициатива. С този документ ще установим
твърденията в ИМ, че при избор на училище и при записване на детето в
конкретното училище майката не е присъствала лично, а детето е било със
своя вуйчо. В този документ е посочено, че в заявлението освен подписът на
ученичката фигурира и подписът на вуйчото. В този документ има
3
информация, че детето реално живее в с. В., а в ОИМ са наведени твърдения,
че детето живее с майка в гр. П..
АДВ. Т.: Считам, че е неотносимо към настоящия спор. Не се разяснява
някакъв спорен въпрос чрез това доказателство. Не е изискано по специален
начин, представено е от ищцовата страна едва в с. з. Не смятам, че има точно
какво да се доказва с това писмо. Никой не оспорва, че детето е записано през
2016 г., от кой е записано, това дете. Режимът на изменение на личните
контакти с бащата няма абсолютно никакво значение кой го е записал детето
през 2016 г. Обяснено е с ИМ при кой живее в момента детето, защо живее
при тях и кога детето се вижда с майка си и с баща си. По отношение на
телефонната справка представена от ищеца искам да посоча, че това не е
телефонният номер на детето. Бащата знае кой е телефонният номер,
вероятно е купил някаква карта, но това не е телефонният номер на детето.
Детето има карта, която ползва и номер, който ползва на името на вуйчото,
защото тя е непълнолетна и не може да има на нейно име. Това го знае добре
бащата, защото се чуват от този телефонен номер. Във връзка с искането на
информацията от училището във В., считам, че искането на тази информация
е неотносима за настоящия спор. Тази информация по никакъв начин няма да
установи какви са отношенията между баща и дете, майка и дете и, майка и
баща. Нищо няма да докаже тази информация.
АДВ. С.-Ц.: Аз няма как да се съглася със възраженията на ответната
страна, тъй като настоящото дело и предмета не е само за изменение на лични
контакти, а именно за изменение на родителски права. Следва да се докаже в
настоящия процес кой упражнява родителските права ежедневно, кой се
грижи за това дете и кой взима решенията това дете къде да учи, къде да
продължи образованието си и други подобни. Писмото, което представям и
смятам, че следва да бъде прието и е относимо към настоящия спор, тъй като
в него се съдържа важна информация, която има значение за правилното
решаване наделото е изпратено от РУО П. до доверителя ми в отговор на
депозирана от него жалба именно в РУО. Същото писмо е получено от
доверителя ми след образуване на настоящото дело и поради тази причина го
представям сега. Относно наведените възражения за представената
разпечатка, доверителят ми присъства тук и би могъл лично да отговори, че
това е телефонният номер, който ползва дъщеря му В. и този телефонен
номер се води на негово име. Сметките се плащат от него самия. Ако дъщеря
4
му разполага с друг телефонен номер на него не му е известен и той не знае тя
да има друг телефонен номер.
СЪДЪТ приканва страните към спогодба.
ИЩЕЦЪТ А.: Искам да упражнявам аз родителските права. Искам да
учи детето в по-добро училище, защото тя е записана във В. като кранист.
Това не е професия за момиче. Аз с нея не се виждам. Ако може да
упражнявам родителските права, защото ответницата не ги упражнява. Те се
упражняват от бабата и дядото.
АДВ. Т.: Направили сме такова предложение с ОИМ. Готови сме за
спогодба, но относно родителските права считаме, че бащата не е готов за
това. Ако детето иска да е с преспИ.е при баща си, майката няма да го спре,
както не го е и правила досега.
СПОГОДБА НЕ СЕ ПОСТИГНА.
СЪДЪТ докладва делото съгласно мотивирания с определение №
2548/20.12.2021 г. проекто-доклад.
АДВ. С.-Ц.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
АДВ. Т.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на страните счита, че изготвения по делото
проекто-доклад ще следва да бъде обявен за окончателен, като същият бъде
допълнен със заявеното от адв. С.-Ц., че размерът на претендираната
ежемесечна издръжка е в размер от 162. 50 лв. считано от датата на
завеждане на ИМ, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА изготвения с определение № 2548/20.12.2021 г. проекто-
доклад за окончателен доклад по делото, както и направеното по-горе
допълнение.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да се приемат представените преписи с ИМ и
ОИМ като писмени доказателства по делото.
Настоящия съдебен състав намира, че представените преписи на
писмени документи с ИМ и ОИМ, са допустими и относими, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото горепосочените
5
писмени документи.
По представения по делото Социален доклад вх. № 2761/07.02.2022 г. и
неговото приемане
СОЦИАЛЕН РАБОТНИК: Поддържам социалния доклад.
АДВ. С.-Ц.: Запознах се със Социалния доклад. Моля социалният
работник, който е изготвил същия и присъства в с. з. да бъде изслушан, като
моля да се допуснат няколко въпроса към него, след което ще взема
становище относно приемането му.
Въпросите са ми следните: Дали социалният работник е посетил на
място дома на детето В., която живее и се отглежда там, за да бъдат
установени конкретно битовите и социални условия на оглеждане и дали е
посетен домът на ищеца в гр. П. или в с. О., както и социалният работник да
даде отговор във връзка с Ковид и Пандемията дали отново са възобновени
тези домашни посещения от социалните работници и дали бихме могли да
събираме доказателства в тази насока. Както и това колко срещи са
проведени с детето, с родителите.
АДВ. Т.: Не възразявам, няма пречка да се зададат тези въпроси.
СОЦИАЛЕН РАБОТНИК: Не съм посетила жилището на г-жа М., тъй
като на мен ми е казано, че детето не живее при нея, а в с. В..
Не съм посетила жилището на ищеца, тъй като детето не преспива там.
Той каза, че е в ремонт в П., също каза, че е в ремонт и в с. О..
Няма проблем да посетим жилищата по време на Ковид-пандемията, но
в с. В. не сме ние териториалната структура, която може да го направи.
С детето съм провела една среща, с родителите също една среща за
изготвянето на Социалния доклад.
Срещата с детето да кажем беше десетина минути. Не съм засичала
точно време. Но въпросите, които ме интересуваха успях да си ги задам на
детето. Детето беше спокойно, но като цяло прави впечатление, че е по-
притеснително. Когато му задавах въпроси отговаряше.
Когато е установено, че детето учи и живее на два адреса, един в учебни
дни, а друг в почивни дни, трябва да се посети и на двата адреса. Майката ми
каза, че детето е в учебния период живее в с. В., а през другото време е в гр.
П., но не съм посетила адресите.
6
Ищецът ми е казал това за местоработата и местоживеенето си, което
съм написала в доклада си. Всичко, което ми е казано съм го протоколирала.
Сега, дали ми е казана истината?!
ИЩЕЦЪТ А.: Живея си и в гр. П. и в с. О.. Мисля да си отглеждам
детето на адреса в гр. П..
АДВ. С.-Ц.: Нямам възражения по така представения доклад и нека да
бъде приет, но с оглед посоченото от социалния работник, искам бъде
допуснат и изискан от вас доклад от ДСП-С. с посочване и указание от вас да
бъде посетен адресът, на който живее детето в с. В. с оглед установяване на
хигиенно-битовите условия за живот, където живее детето към настоящия
момент.
ОТВЕТНИЦАТА М.: Господин А., кажете адреса на детето ви къде
живее? Аз знам адреса на детето си - с. В., ул. „** но те номерата отдавна
отпаднаха.
АДВ. Т.: В такъв случай искам да се посети и адреса в с. О..
ИЩЕЦЪТ А.: с. О., ул. *
АДВ. Т.: И на ул. „**, адресът в П..
СОЦИАЛЕН РАБОТНИК: Няма проблем да посетим адресите.
Настоящият съдебен състав намира, че така представения социален
доклад не дава отговор на всички поставени от съда въпроси с определение №
2476/13.12.2021 г. На следващо място, както бе заявено от социалния
работник не е извършено посещение по домовете на страните, респективно гр.
П. и с. О. за ищеца и дома в гр. П. за ответницата. В тази връзка съдът
намира, че следва да се дадат указания на Дирекция „Социално подпомагане“
- П. да изготви повторен Социален доклад, който да вземе становище относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения и издръжката му във връзка с най-добрият му интерес на основани
чл. 15, ал. 6 от ЗЗДетето, включително да изследва социално битовите
условия в домовете на родителите му. Т. е. да се извърши посещение в
домовете на страните в гр. П. и с. Овчеползи и не на последно място в
Социалния доклад да бъдат изложени твърдения и за отношенията на детето
със съпругът на майката С. М..
Във връзка с горното, съдът
7
О П Р Е Д Е Л И :
УКАЗВА на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. П. да извърши
повторно социално проучване като даде отговор на посочените в мотивната
част на настоящото определение въпроси.
Във връзка със заявеното от социалния работник, че непълнолетното
дете през седмицата живее в с. В., съдът намира, че следва да бъде възложено
на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. С. да извърши социално
проучване, да изрази устно в съдебно заседание или да представи Социален
доклад, като отговори на въпросите: Какви са социално битовите условия в
дома, в който живее детето В. А.а, находящ се на адрес с. В., ул. „**. Да се
изследва какво е отношението между детето и неговите баба и дядо по
майчина линия.
Във връзка с горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
УКАЗВА на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. С. да изготви
социален доклад като даде отговор на посочените в мотивната част на
настоящото определение въпроси.
Настоящия съдебен състав намира, че представеното в днешното с. з.
писмо от РУО - гр. П. адресирано до ищеца И.А. следва да бъде прието като
писмено доказателство по делото, тъй като в ИМ са наведени такива
твърдения и с представянето му ищцовата страна цели тяхното доказване.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде приета и представена справка от
ищеца за телефонен номер *445976 като доказателство по делото, а относно
нейната относимост съдът ще се произнесе със крайният си съдебен акт.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Приема като писмени доказателства по делото днес представените от
ищеца писмо от РУО – гр. П. и представена справка от ищеца за телефонен
номер *445976 като доказателства по делото.
СЪДЪТ намира за основателно искането на ищеца да бъде изискана
информация от ПГОУ „Г.Б.“- с. В., в която да бъде посочено как е записано в
училището детето В. А.а.
8
АДВ. Т.: Господин съдия, ние го признаваме това нещо, че детето е
записано с пълномощно. Значи 2016 г. ние не оспорваме, че тя е записана с
пълномощно.
ОТВЕТНИЦАТА М.: Аз бях бременна 2016 г.
АДВ. С.-Ц.: Ние говорим за 2021 г., а не за 2016 г.
ОТВЕТНИЦАТА М.: Аз чух два пъти 2016 г.
АДВ. С.-Ц.: Не съм казвала никога 2016 г., може да видите и в
протокола.
ОТВЕТНИЦАТА М.: Значи има генерално пълномощно от нотариус,
което аз съм му подписала.
АДВ. Т.: Какъв е проблема с пълномощното?
АДВ. С.-Ц.: Поддържам искането си така, както е заявено в началото.
ОТВЕТНИЦАТА М.: Потвърждавам, че записването на дъщеря ми за
осми клас е направено от моя брат, неин вуйчо с пълномощно. Аз отидох, В.
ми каза какво иска да учи, но понеже лятото, когато се прави записването има
отпуски, в деня, в който трябваше да отиде някой, говорим за 2021 г.
АДВ. С.-Ц.: Държа на искането си и следва да бъде проверено
действително това дали е така и ако има такова представено пълномощно, да
се види текстът на това пълномощни и да се види дали вуйчото има такива
права той да записва детето в учебно заведение и дали има такива права го
представлява.
СЪДЪТ с оглед заявеното от М.М., че признава, че детето е записано в
ПГОУ „Г.Б.“- с. В. в присъствието на нейния брат и вуйчо на детето намира,
че не следва да уважава искането на адв. С.-Ц. да се изисква информация от
училището, от която да е видно кое лице е присъствало на записването на
детето, поради което отменя определението си, с което е уважил това искане
и
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането на адв. С.-Ц. за изискване на
горепосочената информация от ПГОУ „Г.Б.“- с. В..
АДВ. С.-Ц.: Държа ответната страна да представи това пълномощно, от
което да е видно какви правомощия са му дадени на вуйчото, с оглед на това,
9
че на ответницата са предоставени със съдебно решение непосредствени
родителски грижи, като считам, че това е от изключително значение за
преценка дали майката полага непосредствените родителски грижи. В
днешното с. з., не съм сигурна дали това е влязло в протокола, самата
ответница посочи, че и през 2016 г. тя не е присъствала при записването на
детето в съответното учебно заведение. . .
ОТВЕТНИЦАТА М.: Не съм го казала, попитах за годината дали е 2016
г.
АДВ. С.-Ц.: Напротив, казахте 2016 г. и това, че тогава сте била
бременна, аз няма как да си го измисля. С оглед на това аз смятам, че
искането ми е основателно изхождайки от твърденията и казаното от
ответната страна. И именно с тези твърдения и казаното, че майката години
наред не полага ежедневните родителски грижи, отделно и от това, че не
търси бащата за коментиране на нещо, аз ще ви моля да се изиска
информация от ПГОУ „Г.Б.“- с. В. при записването на детето в това учебно
заведение дали тя е била представлявана от майка си или отново е била
представлявана от пълномощник. С оглед исковата претенция за изменение
на родителски права това е от изключително значение - кой полага с години
наред непосредствените родителски грижи за това дете.
АДВ. Т.: Господин председател, считам, че е неоснователно искането за
представянето на информация, тъй като тя не касае нито изменението на
лични отношения на родителя с детето, нито упражняването на родителските
права. Кой е записал детето 2016 г., кой го е записал 2021 г., защото едно
дете не се гледа само със записването в училище. Има много други грижи,
които се извършват от ответницата. Не смятам, че след като е упълномощила
някой, който живее по-близко там до училището може той да отиде и да
извърши това от нейно име. Все пак то е извършено с нейното знание и от
нейно име, а не е извършено от някой чужд човек или трето лице.
Допълнително искаме да направим във връзка с отказа от споразумение за
прекратяване на делото със споразумение да задължите ищеца да представи
график на работните си смени, защото твърдим, че същият няма възможност
да се грижи пълноценно за детето, дава денонощни смени в поделението, в
което работи и не знаем през това време кой ще се грижи за това дете и по
какъв начин. До момента се знае кой се грижи за детето и какво прави това
10
дете, но ако ищецът вземе това дете искаме да знаем това.
АДВ. С.-Ц.: Във връзка с предоставяне на графика се противопоставяме
по така направеното искане. Смятам, че тук са важни непосредствените
родителски грижи и родителския капацитет на доверителят ми. След като той
е преценил, че може да полага такива грижи това е така. Представили сме по
делото документи, че той е военнослужещ, но дори и хората на какъвто и
работен режим да бъдат полагат родителски грижи. Да, към момента се знае
къде е това дете и къде живее това дете. То живее в с. В. и се отглежда от
неговите баба и дядо по майчина линия години наред. А отделно от това,
както посочи и съдът, ищецът присъства в с.з. и ще бъде изслушан и той
самият ще отговори на поставения въпрос, ако желае дали осъществява
трудовите си функции на смени или редовно, дали посещава всеки ден и
изпълнява всеки ден трудовите си задължения или е на график, а и отделно от
това действително ако ответницата поддържаше някакви контакти с ищеца тя
щеше да знае тези факти и обстоятелства.
ОТВЕТНИЦАТА М.: Аз ги знам.
СЪДЪТ счита, че следва да допълни определението си, с което е указал
да бъде извършен Социален доклад на Дирекция „Социално подпоагане“-гр.
П., като наред с горепоставените въпроси следва да се изготви оценка на
родителския капацитет на родителите на детето, т. е. на страните в настоящия
процес.
АДВ. С.-Ц.: Така направеното искане за предоставяне на работен
график е преклудирано, тъй като ответната страна заяви, че е наясно с това
какво работи и къде работи ищеца и би могла да направи това
доказателствено искане с ОИМ.
По направените доказателствено искане съдът ще се произнесе след
изслушване на детето и неговите родители.
Съдът помоли родителите на детето да напуснат съдебната залата с
оглед неговото изслушване
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ДЕТЕТО В
ПРИСЪСТВИЕТО НА СОЦИАЛНИЯ РАБОТНИК И ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ
НА СТРАНИТЕ
В. А.А: Здравейте, казвам се В.! Аз съм на 14 години. Родена съм на **
11
г. Ще празнувам скоро рождения си ден с приятели вкъщи. Тези приятели са
ми съученици от училището. Аз уча в „8а“ клас за първа година в Национална
гимназия по транспорт – с. В.. Много ми харесва училището и професията.
Харесва ми професията, харесвам учителите си, разбирам се чудесно със
съучениците си и смятам да продължа образованието си във ВТУ „ТТ.К.в“ –
гр. София. Аз живея през седмицата при баба си и при дядо си. Вместо да
хода на общежитие аз живея при баба В. и дядо Г.. В събота и неделя съм при
майка си в гр. П. и в неделя се подготвяме, и в понеделник съм във В..
Пътувам с колата на майка си, тя ме кара на обратно. В петък също майка ми
идва да ме взима. Баба ми и дядо ми се държат добре с мен. Баба ми е
сготвила, дядо ми ме взима от училище. Докато съм във В. се чувам с майка
ми по телефона. Случвало се е майка ми да идва и през седмицата във В.
майка ми. Чуваме се почти всеки ден с нея по телефона. Баща ми дойде
последно в събота във В.. Поговорихме си. Основно той ми зададе въпрос
защо не съм се записала в П. да уча и аз му казах, че на мен ми харесва във В.
и искам да продължа там да си уча с тази специалност. Записах по собствена
воля и с разрешението на майка ми. Там уча от 15.09.2021 г. След като си
взех дипломата от ОУ, то е близо до Професионалната гимназия и след това
отидохме с майка ми да се запиша и избрах специалността „Транспортна
техника“. Не си спомням вуйчо ми да е идвал с мен в училището да ме е
записвал. Аз обичам и държа на баща си, макар че ние нямаме сходни
характери, виждане и предпочитание. Баща ми идва, когато си поиска и даже
понякога е идвал в училището ми, когато съм в час и иска да тръгна с него,
без да ми казва къде. Понякога, когато сме били в часа по български и той
идва и казва, че иска да тръгна с него, без да ми казва къде, защото искал да
ме види. Аз разбирам, че той е дошъл и иска да ме вземе. Чувам се с него по
телефона, когато той ми звънне. Моят номер не го знам наизуст, но завършва
на ***. Картата на телефона ми е на майка ми. Чувам се с баща ми на майка
ми на картата. Баща ми ми беше дал карта, но телефона се счупи и не го
използвам повече. Последно съм се чула с баща ми в събота, когато ми се
обади, че ще дойде. Чухме се на този номер, който завършва на ***. Имам
по-малка сестричка, казва се Светла и е на 4 години. Като идвам в П. се
разбирам добре със С.. В събота и неделя аз храня сестричката ми,
преобличам я, разхождам я, разбираме се чудесно. Ако трябва да избирам
при кого да живея бих избрала майка си, защото ние с нея се разбираме много
12
добре и аз много я обичам. Баща ми не идва често, но аз го разбирам. Той е
военен на вертолетна база работи и дава нощни наряди по цяла седмица и го
няма. Смятам, че с него трябва да се виждаме в тези дни, които са му
определени от съда. Баща ми е идвал във В. с майка си и дядо М.. Когато са
идвали никой не му е пречил да идва да ме вижда и да ме води в с. О.. Баща
ми живее в с. О.. Знам, че баща ми има апартамент в П., но аз не съм ходила
там. Не съм преспивала в О., защото такъв е режима, дори и през лятото.
Когато татко идва да ме вижда той ме води на гости в О. от 9.00 часа до
17.00 часа. Тази събота срещата протече както обикновено. Тази събота
ходих на О..
/Детето видимо се притесни и социалния работник и обясни да се
успокои и, че никой не я съди за нищо. Да казва нещата така, както са/
В. А.А: Ние по принцип ходим във О., но тази събота срещата с баща
ми беше при баба В. и срещата ни продължи един час. Къщата в О. се намира
накрая на селото. Малка къща на един етаж, има 2-3 стаи. Те спят в една стая
между другото. Другите стаи са на други роднини, но те живеят на друго
място. Тези роднини са на дядо М., той има две сестри. В тази стая има
печка, маса и легла. Тази къща има двор. Вратата на двора е желязна.
Последно бях в с. О. на 15.09.2021 г., после не, защото вече е студено и
заради пандемията. Къщата на В. е на два етажа. Там живеем баба В., дядо Г.,
аз и вуйчо. Вуйчо ми е не семеен. На първия етаж са 2 стаи, в едната стая
съм аз, в другата баба В.. Има и баня и тоалетна. В П. има кухня, детска стая
и хол. Аз като дойда в П. спя в детската стая със сестричката ми. В новото
училище имам приятели и се разбирам с тях. Момичетата са 5 и 10 момчета.
С тази специалност мога да имам собствен сервиз, автомивка. Преди да отида
в новото училище учих в ОУ „Г. Бенковски“, тогава живеех пак в къщата на
баба В. и дядо Г.. Баща ми и тогава идваше да ме види, когато иска и има
време. Аз се обаждам на баща си. Чуваме се веднъж, два пъти в месеца. Знам,
че баща ми го няма по цяла седмица. Това го знам от него и от това, че когато
има време тогава идва да ме види. Той казва: „Нямам много време затова
идвам рядко да те виждам“. Мама, когато аз бях малка се омъжи през 2018 г.
и живееше при нас и след това отиде в П. да живее със съпруга си и със
сестричката ми и през седмицата идва да ме види, а през събота и неделя аз
съм с тях. Баща ми понякога ме взима от П., а понякога ме взима от къщата в
13
с. В., от къщата на баба В. и дядо Г.. Жилището на майка ми е близо до
Хигия. В „Пиканте“ са ме водили С. и майка ми. Не си спомням тате кога
последно е идвал в училище. Миналата седмица като дойде тате ми задаваше
въпрос защо не съм се записала да уча в П. в Математическата, в
Икономиката или в Езиковата гимназия. Понякога баща ми ме пита какви
оценки имам. Тати идва с баба Веска и с дядо М.. Стария ми телефон се
счупи през октомври и оттогава имам нов телефон. Преди това ползвах
картата на баща ми. Аз знам номера на баща ми, не наизуст но в телефона ми
е записан.
Изслушването на детето приключи.
Детето напусна съдебната зала.
Страните по делото влезнаха в съдебната зала
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА СТРАНИТЕ ПО
ДЕЛОТО, РОДИТЕЛИ НА ДЕТЕТО
И.А.: Работя в гр. Пловдив от 2008 г., военнослужещ съм, шофьор съм в
поделение **, с. К.. Живея на село в О. при моите родители. Къщата е стара
къща, едноетажна, както си е от едно време. Има 2-3 стаи. Там пак съм
почнал един ремонт, искам да направя ремонт да си подобря положението. В
кухнята никой не живее. Общо са 3 стаи плюс тази кухня. Там живеем аз и
моите родители. Тази къща е собственост на баща ми. Сестрите му на баща
ми я прехвърлиха на него. Има баня и тоалетна и вътрешна, и външна. Има
приземен етаж, който е само една изба и не става за живеене. Апартаментът в
П. е гарсониера, състои се от хол и кухня, и санитарен възел. Ако аз
упражнявам родителските права ще го отглеждам детето си тук в П., за да
посещава училището, да й е по-лесно да се прибира. О. е на 18 км от П.. Ако
детето е тук в П. аз имам леля, имам роднини тук в П., на които да разчитам
за грижите. Едно време имаше много смени. Сега смените са, аз съм повече
редовна смяна. Редовната смяна е от 08.00-17.00 часа, когато има полети
зависи от 14.00-20.00 часа. Различно е. Аз пътувам всеки ден до с. К. със
собствен автомобил. Нямам смени, които да продължават от 2 до 5 дни.
Нощните смени намаляха от един до два пъти в месеца, даже и тях ще ни ги
спират. Правя ремонт на апартамента в банята в П.. И в О. правя същото.
Осъзнавам какво изискват родителските права от мен като грижа. За
последно се видях с дъщеря ми преди месец. Тази събота ходих до В. да я
14
видя към 9.30 часа. Дядо й излезна отвън и каза, че тя спи още и аз си тръгнах
и не сме се видели. Когато съм я взимал не е преспивала в О.. Докато беше
първи втори клас с майка й е идвала. В П. не е идвала в моя апартамент. Аз
не съм съгласен с училището, в което учи. Не може дете с пълно „6“ да учи за
кранистка. Това ми е най-вече болката, защото мислех, че през тези години
ще се оправят нещата и ще дойде в П. и ще имам по чести контакти с нея, но
така стана, че тя пак е записана в В. и осакатяват нейното бъдеще. И рейсове
има и всичко има трябваше да я запишат да учи тук в П., защото в нейния
клас само тя и още едно дете са българчета. Другите са ромчета. Какво
бъдеще може да има тя?!. Тук има толкова училища. Обадих се лятото на
майката, питах я В. какво става? Когато отидох там и разбрах, че е записана,
тя ми вика „Вече е късно“. Когато ходя във В. съм взел все нещо за детето,
вафли. Обикновено излиза дядото, излиза детето, поседи 10-15 минути, ние
питаме как е, как е здравословното й положение, поседи 10-15 минути и се
прибира вътре. Докато беше по-малка с майка й сме я довеждали в П., но
оттогава не сме ходили никъде. Искал съм да я водя някъде на разходка, но тя
гледа в дядо й какво ще каже той. Тя е зависима от тях. Когато съм ходил да
виждам детето майка й не е била там. В повечето случаи все е дядото там. Не
съм взимал детето никога от ул. „** * от дома на майката. Знам къде се
намира улицата. В училището съм ходил докато беше в по-малките класове.
Беше в 7 клас, зарадва ми се детето. „Как си, татко?“ и после се отчуждихме
като я записаха в това другото училище. Отидох в училището и тя не ще да ме
види. Когато В. е била в училище и даже да е била в час, съм ходил да се
интересувам как е в училище. Госпожите я освободиха единия път да отидем
да разговаряме, но тя просто реши да си остане в часа. Детето не ми се
обажда по телефона. Аз й знам телефонния номер и това е този, който й
плащам. Нито ме е уведомила за друг телефон, не знам нищо. Входната ни
врата в с. О. е метална в цвят сиво. Детето не познава моите роднини, защото
не е идвало. Идвала е докато беше малка. Не е идвала от втори, трети клас.
Когато идваше в О. аз отивах и ги забирах от В. с майка й и имаха една баба.
Ходили сме тук по Острова, купували сме й дрехи. Моята бивша съпруга не
ме е търсила досега по никакви въпроси, даже и за записване за училището,
даже и сега че е ваксинирана. Аз това го научих от нейната класна, а тя е
толкова малка да я ваксинират. Ходя да търся дъщеря си, когато ми е
определено от съда. Последно ходих тази събота. Комуникацията ни е
15
следната -отивам там, „Здравей, как си, що си, добре ли си?“, но тя мълчи.
Или другата работа е – „Айде, че съм сложила едни яйца да варя“ и тя се
прибере. Задавам й въпроси за училище, питам я нещо да сподели с мен.
Последно време тук от 1-2 години нищо не споделя, само каквото я питам.
Никой не ми е пречил да я виждам, но я виждам за 10-15 минути. Аз не я
взимам. Причината е, че бабата и дядото я гледат и дядото не я дава. Това го
казвам щото сме я питали да я водим в П. и тя веднага поглежда дядо си. На
ул. „** никога не съм ходил да я взимам. Сега след толкова години завеждам
това дело, защото съм й баща, защото не щях да викам полиция да тормозя
детето. Как да ви кажа най-вече го реших затова, че не мога да допусна тя да е
отличничка и да учи в село В.. ИМ я заведох и затова, че не щех да
притеснявам детето да пишат всеки ден протоколи. Можех да подавам
сигнали, че ми се отказва режим на свиждане, все виках да е с мирно.
Единствено не съм я търсил само 3 месеца, когато бях болен от Ковид, защото
не бях добре. Това беше през м. март 2021 г. Ежедневните родителски грижи
години наред се полагат от бабата и дядото по майчина линия от 1-ви до 8-ми
клас. Не знам някога да е живяла на друг адрес В. освен в с. В.. Тук
жилището е на М., защото и плащам тук издръжката. Чистото ми
възнаграждение е 1200 лв., имам извънредни дежурства, които са през месеца,
но зависи как ми се паднат датите. Може да е и през седмицата. Имам
дежурство 24 часа, но те сега ще ни го сменяват. Ние не работим по график,
работим от понеделник до петък. Сега са ми дежурствата на 25-ти и на 28-
ми. Ще ни спират дежурствата, защото набират нови хора за ротата да им
даваме дежурствата.
Изслушването на бащата приключи.
М.М.: Работя като счетоводител. До преди 2 години бях в майчинство с
втората ми дъщеря. Имам две деца. Обичам ги и двете по равно, грижа се и
за двете. Работя в „А.“ като счетоводител с работно време от 08.00 до 17.00
часа, от понеделник до петък. Събота и неделя почивам. Възнаграждението
ми е средното, което е за професията, което нито минималния, нито
максималния осигурителен доход за страната. По минималния праг
възнаграждението на „Категория ІІІ“ започва от минималната и завършва до
максималния осигурителен доход. Средното заплащане за счетоводител в П.
е около 1300 лв. Аз съм около средното. От 2017 г. съм в брак със С. М.,
имаме дъщеря от този брак и живеем в момента в П.. Дъщеря ми малката
16
ходи тук на детска градина. Взимаме В. за празниците и за почивните дни
при нас. С. и В. се разбират прекрасно. Аз искам да кажа две думи като
майка, която вече 15 години, че с изключение на издръжката от г-н А. не
виждам друга помощ. Аз искам да кажа, че обичам детето си и искам да стане
това, което иска тя. Каквото прецени детето аз ще я подкрепя. Аз като
родител съм подкрепящ родител, а не решаващ или заповядващ такъв. Тя ще
направи 15 години на 25.02.2022 г. и единствения ми въпрос към нея беше
преди да влезне в тази зала „Какво искаш ти?“. Тя ми каза „Искам да живея с
теб“. Когато решихме, защото тя пожела да учи във В. аз също бях
изненадана и насаме я попитах „Какво искаш ти?“. Тя каза: „Искам да уча
там, защото ми е спокойно, защото средата ми е позната и към момента това
ми дава сигурност“. Не всеки всичко го радва, някои хора имат нужда от
спокойствие, за да се развиват, а висше училище тя може да си избере. Аз съм
човек, който е завършил „Агроикономика“ като бакалавър и магистратура в
Свищов и университети има в България прекрасни и ще я подкрепя за всичко.
Аз като майка искам най-доброто за детето си и никой стрес не е добър в
никоя възраст. Аз искам да се обърна към г-н А.. Никой родител не бива да
допуска такъв стрес към един подрастващ човек независимо от целите. Не
всичко е на всяка цена в този живот. Жилището, в което живея е двустайно,
като ние със съпруга ми в момента сме купили друго жилище в П., като аз
имам две деца. Идеята ми е, аз искам те да бъдат жени със самочувствие. Аз
живея в 2 стаи, с баня и тоалетна и отделно кухня с тераса. Децата имат
самостоятелна стая. Къщата във В. е строена от покойния ми дядо. Тя е на два
етажа, с баня и с тоалетна – вътрешни са. В. живее на първия етаж живее с
баба си. В. се страхува да спи сама. На първия етаж има 3 стаи, на втория са 2
стаи. На втория етаж живее брат ми, който е сам и баща ми, който е
пенсионер. Аз винаги съм казвала на В., че тя си има дом и когато иска и
когато прецени, и ако не и харесва каквото и да било може да ми звънне и да
си дойде. Единственото да стои във В. е, че тя учи там. Те са в една възраст,
в която постоянно се променят и там се чувства по-спокойна. Ние се чуваме
всеки ден, тя ми пише много редовно и не много интересното е, че пропуска
да ми изпраща цветя. Наизуст не знам телефонния номер на дъщеря си. В.
има телефон и номер, който ползва, той е на моя брат. Това, което В. иска
най-много от мен е да й купувам платна за рисуване. Аз и дадох пари да си
купи нов телефон, каквото иска да си купи. Аз съм и дала пари каквото иска
17
да си купи. Доколкото разбрах си е купила, това е станало през есента на 2021
г.
Последно аз я попитах преди празниците дали е идвал баща й и тя каза,
че не е идвал от един месец. Ние толкова отдавна се разведохме, господин
съдия и моето поведение е, и моят най-голям страх беше, че те няма да се
познават. Затова й съдействах да се виждат, не съм пречила. Баща ми ми
каза, че г-н А. е идвал във В. в събота, но е било твърде рано и В. е спала.
Разбрах, че бащата на В. й е купувал телефон и разбрах, че е искала да му го
върне. Тя му го е върнала и когато я попитах защо, всеки тийнейджър се
радва на телефон, тя каза, че така го е почувствала. Това е било преди шест
месеца някъде. Аз когато я питам дали се чува с баща си тя ми казва „Да“. На
много от срещите съм присъствала между нея и баща й. Спрях да присъствам,
когато той ме обвиняваше, че й влияя. От трети клас не присъствам на
техните срещи, защото детето ме помоли. В. се роди в П. и живеехме на ул.
„**“ 90 до момента, в който моят съпруг реши да се разведем. Тогава аз бях
студентка и аз нямаше как да я оставя сама. След развода аз живеех в с. В.
заедно с детето си. Във В. живеех до 2017 г. с В.. От скоро живея в П., от 2020
г. постоянно. От 2017 г. откакто съм сключила брак две години живеехме в
П. и когато родих първата година живеехме в гр. С., където съпругът ми имат
къща и също си пътувах до В., тъй като е близо. Дъщеря ми докато учеше от 1
до 7 клас живееше във В. и аз живеех там. Преди да я запиша във В., детето
го записах в училище „Н*“ тук в П.. Бяхме заедно с г-н А., той ме откара с
неговата кола, аз тогава работих в „К.“. Отидохме в училище „Н*“, защото
бащата така искаше, тогава казах „Добре, ще направим така“. Говорих лично
с директора на „Н*“ и я записах. Аз като счетоводител в „К.“ имам един ден, в
който давам дежурство и аз го попитах А. в четвъртък кой ще я забира, когато
съм дежурна. Той ми отговори „Оправяй се!“. При взимането на важни
решения за Веселена, мога да ви кажа * е телефона на моя бивш съпруг. Аз
толкова години не съм забравила на кой номер мога да го намеря и аз съм му
звъняла, когато имаше нужда нещо да се купи на детето. Той ми отказваше и
ме беше блокирал. Последно се чухме с г-н А. като получих ИМ, но той не ми
вдигна. Майка ми и баща ми са млади хора. Баща ми е 62 години, а майка ми
е 64 набор. Баща ми е пенсионер, защото е бивш служител в МВР. Майка ми
не работи. Записвала съм В. на училище само в първи клас. Брат ми има
пълномощно, което е направено по мое желание, за да може ако се наложи да
18
отиде внезапно. Дали й купува баща й подаръци ли?! Дъщеря ми В. е вече на
15 години и имаше нужда от компютър, за да учи дистанционно, а г-н А. й
беше подарил фритюрник и тя му го върна.
Изслушването на майката приключи.
АДВ. С.-Ц.: Господин съдия, моля да допуснете допълнително
изслушване на ищеца относно това той подарявал ли е мобилен телефон на
В., съответно бил ли е върнат от нея.
ИЩЕЦЪТ А.: Телефон на В. съм подарявал. Тя ми се обади по
телефона, че и е нужен фритюрник, после ми се обади за епилатор. Преди
Нова година беше дядото изкара телефона и фритюрника, че В. ги не ще, да
си ги прибера аз. Аз му казах, че те тези неща са нейни, ако искат да ги
изхвърлят, само им казах да ми върнат картата. Всичко съм оставил при тях.
Номерът, който знам на В. е * завършва на ***, не знам тя да има друг номер.
Телефона и фритюрника им ги оставих.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да уважава
доказателственото искане на адв. Т. ищецът да бъде задължен да представи
графици от неговата месторабота, тъй като от проведеното в днешното с. з.
изслушване, същият посочи какво е работното му време, както и че
известният график е само до края на месец февруари. Представянето на такъв
график, само за месец февруари не би бил относим към делото и не бил
изяснил фактическата обстановка, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение горепосоченото искане на адв. Т..
СЪДЪТ намира, че на този етап не следа да уважава искането на адв. С.-
Ц. да бъде изискана информация от местоработата на ищцата, респективно от
НАП-П., в която да се установи какъв е размерът на брутното трудово
възнаграждение получавано от ответницата, тъй като искът за издръжка е в
законоустановения минимум и размерът на възнаграждението, което
получава, а и самата ответница заяви, че получава е около 1300 лв. и не
налага да се изисква такава информация, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение горепосоченото искане на адв. С.- Ц..
АДВ. С.-Ц.: Моля да се изиска справка за ползвания телефонен номер
19
на детето В. А.а, който тя посочи. Детето посочи, че е на майка й, майката
посочи, че е на вуйчото. С оглед твърдението, че детето редовно се чува с
баща си аз смятам, че това искане е относимо към настоящия спор, защото
бащата заяви в изслушването си, че той не се чува по телефона с дъщеря си
В. и тогава, когато прави опити да се чуя тя му затваря телефона. Моля да
задължите майката да представи справка за детето какъв телефонен номер
ползва.
ИЩЕЦЪТ А.: Не помня кога за последно съм я чувал по телефона.
ОТВЕТНИЦАТА М.: Когато я питам, тя казва, че се чува с баща си.
АДВ. С.-Ц.: Моля да задължите ответницата като майка на детето да
представи справка от мобилен оператор с конкретно посочен телефонен
номер, който ползва детето В. за последните 6 месеца, от която справка да
бъде видно и да бъде съобразено обажда ли се В. на нейния баща, колко пъти
месечно. Ответницата следва да посочи на чие име е сключен договора със
съответния мобилен оператор, тъй като в днешното с. з. същата посочи, че
телефонния номер, който ползва детето В. е на името на нейния вуйчо, като
същият е титуляр на договора, а при изслушването на детето самата тя
обясни, че телефонния номер е на името на нейната майка.
ОТВЕТИНЦАТА М.: Това, което искате би било правилно и как да
докажа ако те си контактуват през Вайбър или си пращат имейли.
АДВ. Т.: Считам, че така направеното доказателствено искане е
неотносимо и не следва да се уважава по следните причини. Безспорно се
установи, че телефонният номер или сим-картата, която ползва
непълнолетното дете е на името на трето лице и няма как ответницата да
представя такива доказателства, още повече, че и в мобилния оператор
данните са на трито лице. Бащата казва, че комуникира по телефон, но има и
други видове комуникация – Вайбър, Месинджър и т. н. Бащата потвърди, че
тя се е свързала с него и е поискала определени подаръци, което означава, че
има комуникация. Неотносимо е към спора кой колко е търсил и как.
АДВ. С.-Ц.: Няма как да се съглася с колегата Т., тъй като още с ИМ са
наведени твърдения, че е налице СРО и един от начините да се установи дали
комуникират и общуват е дали се чуват бащата с детето. В тази връзка е
направено доказателственото искане, защото считам, че за определяне на
родителски права и за разширен режим на лични контакти алтернативно, това
20
също би имало значение дали детето търси баща си и неговата компания като
цяло. Ако е налице СРО това би било доказано и по този начин. Но ние
твърдим с ИМ, че детето отказва комуникация и затова ми е направено
сегашното доказателствено искане. В днешното с. з. бащата дори каза, че не
знае номера на детето си ако има нов.
СЪДЪТ задава въпрос на ищеца кога е подарил телефона и фритюрика
на дъщеря си
ИЩЕЦЪТ А.: Преди една или две години.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се остави без уважение
искането на адв. С.-Ц. да се задължи ответницата да представи разпечатка за
6 месеца назад, касаещи мобилен номер, с който разговаря нейната дъщеря
В.. На първо място в днешното с. з. се заяви, че титуляр на номерът е братът
на ответницата. На второ място дори и да бъде представена такава
разпечатка, то от същата би се установило, че има входящи, респективно
изходящи обаждания, но по никакъв начин не може да се установи
съдържанието на тези разговори и това да разберем, че определен разговор е
на В. с нейния баща. От разпечатката не може да се установи дали И.А. и
дъщеря му В. А.а са провеждали разговори чрез използването на специални
мрежи – Вайбър, Месинджър, Уатсап и други, поради което, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ горепосоченото искане на адв. С.-Ц. без уважение.
АДВ. С.-Ц.: Искаме ответницата да даде номера на детето.
АДВ. Т.: Телефонът й е изключен в момента.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА
ИЩЕЦЪТ А.: Няма вариант.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да пристъпим към разпит на свидетелите.
Водим ги.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
В. И. А.А – родена на ** г., живуща в с. О., българка, българска
21
гражданка, омъжена, неосъждана, майка съм на ищеца.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може
да откаже да дава свидетелски показания.
СВ. А.А: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. А.А: Синът ми има едно дете. За това дете се грижат баба му и
дядо му във В.. Детето живее там от 6-месечно, те тогава се разведоха и
оттогава живее там. Детето след като се разведоха не знам да е живяло
другаде освен във В.. Синът ми се вижда с дъщеря си. Ние двамата ходим
първата и последната седмица на месеца и детето излезе с бабата или с дядото
и някъде стои около 5-10 минути и казва, че има да учи и се прибира детето.
Не е било досега синът ми да е бил цял ден с дъщеря си. Аз придружавам
всеки път сина ми до В., а и защото съм баба да си видя детето. Когато ходим
там ние сме карали детето да тръгне с нас. Като сме там я питаме как е със
здравето, с учението, караме я да ходим някъде, но тя поглежда към баба си
или към дядо си и никога не е ходила с нас. През последните години детето
не се е виждало с дядо си Д. А.. Последно го видя детето през миналата
година, когато бяхме довели детето в града. Не мога да си спомня В. кога сме
я водили в града. Д. понеже не е добре и не идва. В. не е идвала у нас в О.
през последните години. Миналата година не е въобще идвала у нас през м.
С. 2021 г. Когато сме ходили да я виждаме и правим подаръци. Преди 2
години телефон й купихме, за да можем да се свързваме. Купували сме й
книжки, за ядене, дрехи. В. и баща й въобще не говорят по телефона. Не
знам защо така не се чуват, той й се обажда, а тя на него не. Освен във В. не
знам В. да е живяла в друго населено място. Там си е от малка. Когато съм
ходила във В. нейната майка не се е показвала на вратата, показват се бабата
или дядото. Никога не са ни канили да влезем вътре, стоим отвън на вратата
и там разговаряме. Разговаряме с В. за училище, за здравето. В. не ни пита
нас нищо. В. мисля, че никой не познава от нашата рода, защото не е идвала.
Тя като малка идваше и после спря да идва и никой не познава. Детето
идваше с майка си в О., но когато беше малка. Ние сме казвала на сина да ги
забира, да идват на село, но винаги детето е било с майката. Всеки път като
ходим купуваме нещо на детето, пари сме давали на ръка. Аз хода със сина
22
си във В.. Моят съпруг не чува хубаво и затова ходим със сина ми. Не знам
детето какви чувства има към мен. Не мога да преценя дали ме усеща като
нейна баба. Не знам майката на В. да се е обаждала на сина ми да споделя
нещо за образование или нещо друго. Тя никога не се е обаждала. В О.
живеем в къща. Къщата е на един етаж и има три стаи. Двете стаи за заедно
със салон, а другата е по-късно строена. Двете стаи са спалня и кухня, те са
отделно и отделно има хол. Вътре има баня и тоалетна. В къщата живеем аз,
синът ми и моят съпруг. Цялата къща е наша собственост. Ние използваме
цялата къща. Аз никога не съм се виждала сама с В. без сина ми. Всеки си
има стая в къщата, ние със съпруга ми сме в една стая, синът ми е отделно.
Синът ми има друго жилище, което е тук в П.. Той сега ще започва да му
прави ремонт.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
К. И. С. – родена на ** г., живуща в П., българка, българска гражданка,
вдовица, неосъждана, аз съм леля на ищеца, баща му ми е брат.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може
да откаже да дава свидетелски показания.
СВ. С.: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. С.: Моят племенник има едно дете В., която е от М.. В. живее с
баба си и с дядо си във В.. Тя живее там след развода на М. с И.. За нея се
грижат баба й и дядо й. За последно съм я виждала преди около 7 години. Тя
не ходеше нито на детска градина, нито на училище, беше мъничка, когато
съм я виждала. Аз ходя много често на село О., понеже там е бащиният ми
дом и там беше с майка й и една баба. Предполагам, че това е била бабата на
М. /сочи ответницата/. Оттогава В. не е ходила в дома на баща си. Ние сме си
много близки и си споделяме, защото аз ходя много често на село. От
толкова години днес я видях тук. Преди две, три години в месеца ходех по
два, три пъти поне на село. В. не поддържа контакти с роднините на И.. Аз
даже мисля, че тя никой не познава от там. Когато идваше си стоеше там.
23
Знам, че И. идват всеки месец да я виждат. И. с майка му ходят във В. всеки
месец. Казват, че като ходят там тя излиза стои около 5-10 минути, дядо й е
непрекъснато там. В. им казвала, че има да учи и се прибира. Те искат да я
водят на парк или някъде наблизо, но те не разрешават. Дядото не разрешава.
Аз дори съм им казвала, че живея тук в П. да я доведат, можем да я водим на
кино, на Острова. Не знам И. и майка му да са идвали да виждат детето в гр.
П.. Не са ми споделяли, че В. търси баща си по телефона. И. я беше търсил по
телефона, но доколкото знам тя му е затворила. Те й купиха нов телефон с
надеждата, че ще се чуват. И. й го купи този телефон. Тя му се беше
обадила, че телефонът й е развален и той й купи нов. Това беше преди окол
две, три години. Като беше по-мъничка ние също сме й изпращали подаръци
– банани, за Коледа, дрешки. Изпращали сме ги по тях /сочи И./ от нас. Те
също са ми казвали, че й носят нещо. Споделят, че тези дрехи, които й ги
дават никога не са я видели облечена с тях. Доколкото знам имаше един
случай, когато И. е звънял в С. в полицията, имало е някакъв скандал, за да
могат да я видят. Скандалът е бил между дядото и бабата и И. и майка му.
Нещо е възникнало там, те не са я пускали да излезе и те са ги обиждали и са
повикали полиция. Моят племенник няма друго семейство или друго дете.
Племенникът ми мисля, че може да се грижи за В.. Не мисля, че има причина,
поради която да не може да го прави. Той има жилище в П.. Доколкото знам,
когато някога закупиха жилището беше на майка му, сега не мога да твърдя
на кой е. Къщата в О. е на баща ми. Ние сме подписали те да я ползват. Аз
имам сестра, която живее в Пловдив и преди пет, шест години подписахме с
нея и се отказахме от всичко там на къщата. Годините може да са и малко
повече. Не знам В. някога да е живяла с майка си. Винаги е живяла с баба си и
дядо си във В.. Знам, че В. живее във В., защото те ходят там да я виждат. Аз
не съм ходила във В.. Според мен племенникът ми притежава качествата на
родител. Той обича деца, може да я храни, да я издържа, може да я води на
училище, чува, вижда, нормален човек е.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Г. К. Г. – роден на ** г., живущ в с. В., българин, български гражданин,
женен, неосъждан, баща съм на ответницата.
24
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може
да откаже да дава свидетелски показания.
СВ. Г.: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
В 16.30 ЧАСА ОТВЕТНИЦАТА НАПУСНА СЪДЕБНАТА ЗАЛА
СВ. Г.: Отношенията между страните според мен са нормални. Преди
години се караха. Имало е жалба преди, тъй като той не изплащаше редовно
издръжката, но не помня дали беше една или две жалби в РПУ-П.. Доста пъти
е бил на ръба бащата с издръжките, повече от две издръжки трябваше да не
преведе, но той ги пускаше в последния момент. И. е идвал във В. да търси
дъщеря си и то не само в дните, които са му определени от съда като режим
на свиждане. Идвал е и когато пожелае. Идвал е и сам, някой път идваше и с
неговите родители, с които знам, че живее в О.. Виждал съм го да идва и с
майка си и с баща си. Последно идва да търси дъщеря си тази събота, която
мина. Всяка събота аз съм на работа в „Ч.я“ ЕООД. Интересното в случая е,
че мястото, където работя се намира точно срещу моя дом и тогава се гласех
точно да излизам, беше около 9 часа, беше студено. Даже той не е звънял. Чух
мотор на кола и се усетих, че ще е той. Той ме пита В. дали ще излезе. Отидох
да видя какво става, В. си спеше, върнах се, казах му за тази работа и той ми
вика: „Аз кво да направя, да ида до центъра или да хвана да се върна?“. Аз му
казах: „Ти си решаваш“. Поговорихме си 2-3 минути и аз си отидох на
работа. След това не знам дали се е осъществила връзка между тях.
В 16. 35 ЧАСА ОТВЕТНИЦАТА ВЛЕЗЕ В СЪДЕБНАТА ЗАЛАТА
СВ. Г.: Тя майката основно се грижи за детето си, ние всъщност само
помагаме и това е откакто той ги изхвърли на улицата. Грижата на майката е
като на всяка майка - да готви, да пере, да чисти, да дава пари и това е. Тя
винаги го е правила и сега го прави. Ние не можем да гледаме детето, ние
нямаме такава възможност. Ние помагаме като баба и дядо. Когато е на
училище детето е в с. В. при нас. Тогава е при нас и при вуйчо й, а когато е
почивен ден е на „И. Г.“ при майка си. Аз знам, че баща й е взимал детето
преди години от адреса в П.. Това е било преди години, водили са я на село и
тук на Острова. Всякакви случаи е имало. Това е било преди доста време,
преди 2-3 години /свидетелят повдига рамене/. Той е идвал и вечер да я
25
вижда. Аз тогава работех на Б.. Тя тогава я беше страх. Тя е близо 15 години,
така че случаите са много. Този случай може би е бил преди 5-6 години.
Дъщеря ми живее на ул. „И. Г.“ * в нашия апартамент в П.. Внучката ми
живее на същият адрес, когато не е при нас. Внучка ми не е при нас, когато не
е на училище. В ОУ учеше във В.. Внучката ми дойде да живее в В., когато
баща й ги изхвърли на улицата. Това беше, когато детето беше на 6 месеца.
Заедно с майка му дойдоха във В.. Оттогава до настоящия момент не живее
детето във В.. Живее във В., когато е на училище, когато не е си е при
семейството. Тези 15 години, имаше периоди, когато и майка й живееше у
нас. Когато я изгони бившият й съпруг майката живееше при нас във В.. Г-
жа М. е била постоянно с В.. После започна да работи, работеше и в мандрата
на К., което е на 3 км. Майка й я кара на училище. После беше в „К.а“ и пак
си пътуваше до село. Тя се омъжи преди 5 години. Със втория си съпруг
живеят на „И. Г.“ *. Ходеха и на С., защото зет ми има там дом. В. ходи и на
С.. Когато е на училище В. е при нас във В., а когато не е на училище е при
майка си. Майка й я забира в събота и в неделя, и в понеделник сутринта я
връща. Аз като мъж мога да кажа какво са основни грижи. Детето идва
изпрано, с дрешките си, майка й пазарува, лекарства, всичко. Това е в събота
и неделя, майката помага на жена ми. През седмицата моята жена пере, чисти
и готви. Аз не съм бил свидетел И. да е взимал В. от гр. П.. Когато И. идва
във В. в събота, срещите им продължават колкото те си ги определят,
различно е. Последният път или може би три срещи назад отидох, извиках
детето, излезе тя отвън, те, „Какво правиш, бабо?“ и аз отидох до магазина и
ги оставих. Беше И. с майка му. Когато се връщах от магазина и И. ми
махаше през прозореца „Ще се видим в съда“ и аз го възприех малко като
закана. През последните две години не знам дали В. е ходила в О.. Аз не
знам. Не мога да ви кажа дали е ходила на 15.09.2021 г. В. в О., аз си хода на
работа. Трябва през последните 2-3 години, според мен е взимал В. за цял ден
при толкова много срещи. Бащата прави рядко подаръци, някой път носи
някои храни. Последния път не дойде от началото на декември близо 2
месеца. Аз не знам да е правил подаръци И.. Познавам съпругът на дъщеря
ми, оставяше да не познавам зет си. Зет ми е приел да живее с внучката ми
В., след като се е оженил за дъщеря ми. Не знам кой е записал детето в
училището във В.. Преди 12-13 години може би, много отдавна беше, тогава
И. се е обаждал на полицията в С.. Идваха и направиха проВ. и видяха, че
26
няма нарушения на обществения ред или нещо, което да е свързано с това и
си тръгнаха.
АДВ. С.-Ц.: Аз смятам, че има противоречие между показанията на В.
А.а и Г. Г. в частта колко дълго са продължавали срещите, защото тя каза, че
продължават около 10-15 минути, а Г. каза, че продължават цял ден и че са
взимали детето по цял ден. Също така той посочи, че свидетелката В. А.а, той
знае не е бил пряк очевидец, но св. А.а и И. са взимали детето от адреса на
майката в гр. П..
АДВ. Т.: Той говореше по спомени и каза „вероятно я е взимал цял ден,
така му се полага“. Не смятам, че трябва да му слагате думи в устата,
колежке, не е етично. Той каза следното и може да се види от протокола.
„Трябва да я е взимал цял ден, не знам, щом му се полага“. Той не го е казал
категорично. Противопоставям се на очната ставка. Считам, че уклончивият
му отговор не потвърждава, че наистина е виждал, че е взимана от П.. Според
него трябвало да е така.
Настоящият съдебен състав счита, че е основателно искането на адв. С.-
Ц. да бъдат поставени в очна ставка св. Г. Г. и св. В. А.а.
В съдебната зала влиза св. В. А.а.
СЪДЪТ ПОСТАВЯ В ОЧНА СТАВКА СВ. В. А.А И СВ. Г. Г.
АДВ. С.-Ц.: Колко време са продължавали срещите между И. и детето
В. ?
СВ. А.А: Към десетина минути.
СВ. Г.: Колкото са си искали, никой не им е пречил.
АДВ. С.-Ц.: Имало ли е случай срещите да продължават през целия ден?
СВ. А.А: Не.
СВ. Г.: Имало е.
АДВ. С.-Ц.: Госпожо А.а, забирали ли сте В. от адреса в П.?
СВ. А.А: Не.
СВ. Г.: Взимали са я.
ОЧНАТА СТАВКА ПРИКЛЮЧИ
СВИДЕТЕЛКАТА В. А.А НАПУСНА СЪДЕБНАТА ЗАЛА.
27
СТРАНИТЕ /по отделно/: Нямаме повече въпроси към този свидетел.
Разпитът на свидетелят продължи.
АДВ. С.-Ц.: Г-н Г., може ли да кажете И. с кого е идвал тогава, когато е
искал да вижда дъщеря си във В.?
СВ. Г.: Кога? Кога? От коя точно година за последните 15 години. В
повечето случай идва сам, в някои пъти с майка си, други с баща му
АДВ. С.-Ц.: Сигурен ли сте, че е идвал с баща му.
СВ Г.: И. идва в повечето случаи сам, понякога идва с майка си,
понякога с баща си. Баща му е идвал на 100%. Сигурен съм, още съм с акъла
си.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
След приключване на разпита и след като страните заявиха, че нямат
въпроси към св. Г. същият започна да се държи по агресивно и с помощта на
адв. Т. и дъщеря му - ответницата беше изведен от съдебната зала.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
В. Д. В. – родена на ** г. в гр. П., живуща в с. В., българка, българска
гражданка, живея на семейни начала, неосъждана, приятелка и колежка съм
на ответницата.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. В.: Не познавам И.А.. М. ми е споделяла, че имат общо дете с него
В.. Аз познавам детето. М. ми е споделяла, че детето когато са се разделили е
било на 20-тина дена и после след това тя е опитвала да прави контакти
между бащата и детето, и също, че бащата идва да си вижда детето от време
навреме, когато си пожелае. М. за обаждания не ми е споделяла, но за ученето
ми беше казала, че имат някакви дрязги, че е записано детето в селото в
някакво училище, а на бащата не му харесва. М. се е опитвала докато детето е
било малко да имат връзка бащата с детето. Нямам наблюдение дали бащата е
търсил детето си. Детето знам, че живее при баба си и дядо си в момента в с.
В.. Няма как да живее в града и няма как детето всеки ден да пътува, зимата е
такова. Тя живее там откакто започна това училище след 7-ми или 8-ми клас.
Това е средното образование. Преди това не знам къде е учило детето. Преди
28
да започне средното училище детето е живяло на ул. „**, защото съм чистила
блока и знам. Аз живея в с. В.. Аз във В. не съм я виждала, защото излизам
сутрин в 07.00 часа за работа и се прибирам късно. Знам, че детето си обича
баща си и си го търси. Това го знам от майката. С детето се виждаме много
рядко, защото аз съм по цял ден на работа и аз не съм я питала В. „Виждаш
ли си баща си?“. Затова, че детето обича баща си, детето ми го е казвала и
сега това, което се случва не му харесва на детето. Това лично тя ми го каза
минали път преди един месец. М. беше довела нейното другото детенце да
играе с моето, ние живеем на близо през няколко улички. От 10 години живея
с този мъж, като от 4-5 години съм на адреса близо до тях във с. В., защото
баба ми почина и така решихме да отидем там да живеем. Виждам В. от
миналата или от по-миналата година. М. ходи всяка седмица във В., с втория
си съпруг ходи и вижда детето и го взимат на разходка или пък в С. я водят.
Може и във В. да си стоят. На дестинации не я водят, всяка седмица я виждат.
Заедно прекарват събота и неделя. В. когато е на В. живее с баба й, дядо й и
вуйчо й. Не съм ходила в тази къща във В., защото нямам време, аз съм на
работа през повечето време.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
АДВ. С.-Ц.: Поддържам искането си за назначавене на СПЕ като
считам, че тя е не само необходима, но и задължителна след разпита на
свидетелите и след твърденията на страните и основно след твърденията на
ищцовата страна, че към момент е налице СРО. Отделно от това от
изслушването на ответницата в днешното с. з. ние разбрахме, че ответницата
не налага нищо и никога на дъщеря си В., а думите й бяха „Каквото каже и
каквото реши В., аз се съобразявам с нейното мнение“. Това представлява
точно и синдром на родителско дете и СРО и аз по този начин съм задала
въпросите така дали са налице два синдрома. Допълнителни въпроси нямам
към СПЕ, считам, че са налице условията на чл. 59, ал. 6 от СК.
АДВ. Т.: Оспорвам искането за назначаване на СПЕ, считам че няма
данни за СРО, тъй като се доказа безспорно към този момент, че детето търси
баща си и няма отчуждение, просто бащата не полага необходимите грижи.
Настоящият съдебен състав намира, че направеното искане за
назначаване на СПЕ от ищовата страна е основателно, допустимо и относимо
29
към предмета на делото, тъй като в ИМ са наведени твърдения, че е налице
отчуждаване на детето В. към баща й И.А..
Във връзка с горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА изслушването на съдебно-психологична експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице М. Ив. К., като определя възнаграждение за
вещото лице в размер на 500 лв., вносим по депозит в едноседмичен срок от
днес от ищцовата страна, като вещото след като се запознае с материалите по
делото, извърши необходимите социални проучвания и срещи със страните и
детето да даде отговор на поставените в ИМ въпроси.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице след внасяне на депозита, като в
призовката на същото му се укаже да депозира заключението си в
законоустановения срок по ГПК, както и да представи справка-декларация.
АДВ. С.-Ц.: На този етап нямам други доказателства.
АДВ. Т.: Нямам искания по доказателствата.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ да укажат пълно съдействие на
вещото лице.
За изслушване на допуснатата и назначена по делото СПЕ, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА НАСРОЧВА делото за 16.03.2022 г. от 13.15 часа, за която
дата и час страните уведомени лично.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице М.К. с горепосочените указания.
ДА СЕ ПИШАТ писма до Дирекция „Социално подпомагане“ – П. и
Дирекция „Социално подпомагане“ – С. в горепосочения смисъл.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 17.20 часа.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
30