Р Е Ш Е
Н И Е
№ 46 гр.
Бургас 23.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд, Първо гражданско отделение,
в открито заседание на втори ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : Иво Добрев
Секретар: Т.С.
като разгледа докладваното от съдията Добрев т.д.
№ 64 по описа за 2016 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова претенция, предявена от ,,Дека- трейд”ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул.,,Васил Априлов“ №170, представлявано от
Денислав Венциславов Чакъров- управител, чрез адв. Георги Михов, против
,,Термолукс- радиатори“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес ***,,Иван
Вазов“ №75, представлявано от К. Тодоров Янкулов- управител, за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 250 000лв. (двеста и
петдесет хиляди лева), представляваща неустойка по чл.11 ал.4 от договор за
периодични търговски продажби, сключен на 10.09.2012г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на
задължението, както и присъждане на направените по делото съдебно- деловодни
разноски.
Твърди
се в исковата молба, че между ищеца и ответното дружество били установени
трайни търговски отношения. На 10.09.2012г. страните сключили договор за периодични търговски
продажби, по силата на който ,,Термолукс- радиатори“ООД се задължавал да
произвежда и продава на ,,Дека- трейд” ООД (купувач) алуминиеви и стоманени
отоплителни (водонагреваеми) радиатори за баня тип ,,лира“. Посочва се, че в
процеса на работа били извършвани минимални ценови промени, но въз основа на
устни договорки. Повишеното пазарно търсене довело до анексиране на
договорените минимални количества за 2014г. Ответникът поемал и задължението за
осигуряване на гаранционен срок от пет години, считано от датата на продажбата
на всеки радиатор на краен клиент. Рекламациите се предявявали пред ищцовото
дружество, което от своя страна предавало за преработване дефектиралите
радиатори на ,,Термолукс- радиатори“ ООД. До месец декември 2015г., ответникът
изпълнявал коректно договорните си задължения, но след посочения период не бил
предложен график за товарене и предаване на останалите количества радиатори.
Ищецът
твърди също така, че през месец февруари 2016г., изпратил на ответното
дружество рекламираните 70 броя радиатори, но последното не изпълнило
гаранционното си задължение.
Предвид
горното, на основание чл.87 от ЗЗД, ищецът заявява, че предоставя седмодневен
срок от получаване на препис от исковата молба от ответника, за изпълнение задължението по предаване на всички дължими
количества радиатори за месец декември 2015г., м. януари 2016г. и м. февруари
2016г., както и за изпълнение гаранционното задължение по приемане
рекламираните 70 бр. радиатори. В случай, че ответното дружество не сторело
горното, ищецът сочи, че ще счита сключеният на 10.09.2012г. договор за
периодични търговски продажби, за развален.
Излага се още, че в чл.11 ал.4 от
договора, била предвидена санкционна отговорност, съгласно която пълното
неизпълнение на задължението за продажба на радиатори, довело до разваляне на
договора се санкционирало с неустойка в размер на 250 000лв. Предвид
посоченото договорно неизпълнение, за ищеца възниквал правен интерес от
предявяване на настоящите искови претенции.
Ответникът,
с депозирания отговор на исковата молба, чрез
процесуалния си представител, оспорва предявените искови претенции по
основание и размер, излагайки съображения в тази насока. Твърди, че отношенията
между страните не били обективирани в нарочен писмен отговор. В тази връзка
оспорва истинността на представения по делото договор за периодични търговски
продажби, сключен на 10.09.2012г., както и представените към него Приложение 1
и Приложение 2. Същият бил антидатиран- сключен не на посочената в него дата, а
по време, когато подписалият го управител на ,,Термолукс- радиатори“ООД (К.А.)
вече нямал това качество и представителна власт. Като неистински и
антидатирани, ответникът оспорва и Анекс
1 от 11.12.2013г и Анекс 2 от 01.06.2014г., излагайки съображения в тази насока.
Навеждат се доводи, че условията за всяка доставка се договаряли
конкретно, а не съобразно предварително определен график
и количества. Оспорва се твърдението на ищеца за извършени продажби на
радиатори тип ,,лира“ в периода след 2013г.
Представеният към исковата молба договор бил съставен, за да послужи за
целите на настоящото производство. Ответникът пояснява също така, че до
28.11.2015г. ,,Дека трейд“ ООД и К.А. били съдружници в ,,Термо лукс“ООД.
Твърди, че
на 18.11.2015г, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ (Споразумение за разсрочено
изпълнение на парично задължение от 16.03.2012г). Такава била изготвена под
№4463/19.11.2015г. на основание чл.417 ГПК по ч.г.д. №7738/2015г. по описа на
БРС, както и изпълнителен лист за 300 000лв. главница; 111 552лв.-
обезщетение за забава за периода от 26.03.2012г. до 17.11.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението
до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 8231.04лв.- съдебно-
деловодни разноски. Въз основа на горните документи било образувано
изпълнително дело № 201580304022009 по описа на ЧСИ Таня Маджарова- район на
действие- БОС и предприети съответните действия по принудително изпълнение:
налагане запор върху всички банкови сметки на ответното дружество; запор върху
всички движими вещи (включително производствени машини и МПС); налагане
възбрана върху недвижимо имущество. Насрочена била публична продан на
производствената база. Тези мерки в тяхната съвкупност довели до невъзможност
за осъществяване на търговската му дейност.
Навежда доводи във връзка с направеното от ищеца изявление с правно
основание чл.87 ал.1 ЗЗД, сочейки че не били налице предпоставките за разваляне
на договора.
Направено е и възражение за нищожност на предвидената в чл.11 ал.4 от
процесния договор, неустойка. Същата, според ответната страна, накърнявала добрите нрави (чл.26,ал.1, предл.3 от ЗЗД),
като са изложени аргументи в подкрепа на тази теза. В случай, че съдът остави без
уважение възражението за нищожност на клаузата за неустойка се заявява възражение
с правно основание чл.83 ал.1 ЗЗД (за освобождаване но ответното дружество от
отговорност).
Ищецът в допълнителна искова молба
посочва, че срещу ответника са образувани съдебни производства, като по
всяко от тях, процесуалното му поведение се свеждало до отрицание на поетите
облигационни отношения и оспорване на договори, сключени от бившия управител на
дружеството. Сочи, че процесният договор бил сключен на датата, посочена в него
от лице, чиито правни действия обвързват ответника. Оспорва твърденията,
наведени в отговора на исковата молба за невъзможност за осъществяване на
търговска дейност(същите били ирелевнтни), както и доводите за договаряне във
вреда на ответното дружество. Неоснователни били и аргументите на ответника във
връзка с изявлението, направено от ,,Дека трейд“ООД с правно основание чл.87 ЗЗД, както и възражението за ,,неподходящ“ срок за изпълнение на договорните
задължения. В тази връзка заявява, че дава нов месечен срок за предаване
дължимите количества радиатори за месеците декември 2015, януари, февруари,
март, април 2016, както и за изпълнение задълженията във връзка с процедурата
по рекламация. Сочи, че в случай на неизпълнение след този срок, ще счита
договора за периодични търговски продажби, сключен на 10.09.2012г. за развален.
Възразява срещу изложеното от ответника становище за неизпълнение
договорните задължения от страна на ищеца, като посочва, че по силата на чл.10
от процесния договор, на ответното дружество били издадени фактури за
предадените му радиатори с дефект и предявена рекламация от крайни клиенти,
които изчерпателно изброява и които не били платени.
Твърди, че извън посочените задължения, произтичащи пряко от процесния
договор, ответникът дължал заплащане на продажна цена за доставените от ,,Дека
трейд“ ООД ръчни обезвъздушители на обща стойност 5 040 лева, съгласно
фактура №**********/17.09.2015г. Заявява също така, че задълженията на
,,Термолукс- радиатори“ ООД по издадения изпълнителен лист №6103/20.11.2015г.
по ч.г.д. №7738/2015г. на БРС надхвърляли сумата от 420 000 лева. Сочи, че
обичайна търговска практика, включително между страните било да се
извършва прихващане. Към падежа на
вземането по фактура №**********/04.11.2015г. за ищеца съществувало вземане,
многократно надхвърлящо посоченото задължение.
Подчертава, че през месец ноември 2015г., ответникът предприел
извършване на реконструкция и реорганизация на производствата, като по този
начин сам се поставил в невъзможност да осъществява производствена и търговска
дейност. Оспорва въведеното
от ответника възражение за нищожност на клаузата за неустойка.
С депозирания по делото допълнителен писмен отговор, ответникът поддържа заявеното в отговора на исковата молба. Оспорва
твърденията, че търговски отношения между страните са се развивали на база
процесния договор. Счита, че предявяването на настоящия иск било злоупотреба с
право по смисъла на чл.289 ТЗ. Излага становище относно приложения към
допълнителната искова молба констативен протокол, като намира, че предвидената
в чл.593 вр. чл.580 ГПК, процедура била нарушена.
Според ответното дружество, представените от ищеца по делото фактури не били издадени в изпълнение на процесния договор и не следвало да бъдат приети като доказателство, поради тяхната неотносимост към предмета на спора. В посочените фактури не били обективирани ,,обратни продажби“. В тази връзка заявява, че в раздел VІ от договора, задължение за обратно изкупуване не било предвидено. Счита, че подобна уговорка би противоречала на императивните разпоредби на чл.193 вр. чл.195 ЗЗД. В случая не намирала приложение и разпоредбата на чл.333 ТЗ, тъй като не бил уговорен срок.
Взема отношение във връзка с предоставения от ищеца с допълнителната
искова молба, нов срок на основание чл.87 ЗЗД. Заявява, че тези права по
договора от страна на ищеца били насочени единствено с цел увреждане на
ответното дружество (злоупотреба с право по смисъла на чл.289 ТЗ).
Оспорва наведеното в допълнителната искова молба твърдение за погасяване
задължението на ищеца по фактура №*********/04.11.2015г. чрез прихващане с
вземането по изпълнително дело №2009/2015г.- ЧСИ Таня Маджарова (образувано въз
основа на заповед №4463/19.11.2015г.и изпълнителен лист по ч.г.д. №7738/2015г.
по описа на БРС), тъй като вземанията по същата били оспорени (т.д. №26/2016г.
по описа на БОС).
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че между
страните е съществувало валидно облигационно отношение по повод извършваните
периодични търговски продажби на радиатори за баня, които ответникът
произвеждал, а ищецът купувал на предварително уговорени цени.
Налице са противоречиви позиции по
въпроса, сключен ли е между страните писмен договор, който регламентира
отношенията им, каквото обстоятелство е заявено в исковата молба, или
комуникацията между тях е била неформална, при липса на писмено съглашение,
като условията по всяка доставка са се уговаряли конкретно.
По делото е представен договор за периодични
търговски доставки от 10.09.2012г., сключен между страните за срок от 5 години,
с предмет посочените вече отоплителни радиатори. В документа са уговорени минималните
годишни количества, които продавачът- ответник следва да произведе, а съответно
купувачът да купи, както и начините за заявка и доставка на стоките. Предвидени
са клаузи, уреждащи правата и задълженията на страните, гаранцията, която
следва да осигури производителя на процесните изделия, както и дължимите
неустойки, включително случаите, при които договорът следва да се прекрати.
Приложени са и анекси към договора, съответно от 11.12.2013г. и 01.06.2014г.
Във връзка с оспорването на горните писмени
документи, ответната страна е уточнила, че не поставя под съмнение
автентичността на подписите на издателите им. Твърди обаче, че същите са
изготвени за нуждите на производството по делото, като страните са положили
подписите си много след датата, отразена в тях, поради което и няма как да се породят
претендираните от ищцовото дружество правни последици. Изтъкват се аргументи,
че договорът е подписан от К.А., след освобождаването му като управител на
ответното дружество, а последният от своя страна бил свързано с ищеца лице, тъй
като управлявал в съдружие с него до 28.11.2015г. трето дружество- „Термо
лукс“ООД. Посочва се също така, че последното дружество, като участник в
проведена публична продан закупило част от машините, с които ответникът произвеждал
радиаторите. Принудителното изпълнение било образувано по инициатива на ищеца,
свързано с друга негова претенция, насочена към ответника, по повод на която
срещу последния била издадена заповед за незабавно изпълнение. Ищецът предприел
в качеството си на взискател в изпълнителното производство и други изпълнителни
действия, по обезпечаване на исковете си, с които на практика поставил
ответното дружество в пълна невъзможност да упражнява търговската си дейност.
На проведения търг „Термо лукс“ ООД се представлявало от А., който действал
като свързано с ищеца лице и целял извършване на действия, с които да се увреди
ответната страна. Договорът нямало как да произведе действието си, тъй като
били налице предпоставките на чл.40 ЗЗД.
По делото е допусната и изготвена
комплексна съдебно- техническа експертиза, която след изследване на
оригиналните екземпляри от договора и анексите към него е дала заключение, че
липсва подходяща методика за определяне на давност при съставяне на документи и
не може да се установи дали времето на подписването им, съответства на датата,
посочена в тях. Съдът кредитира изцяло становището на вещите лица, като приема
същото без резерви и колебания.
Ответникът е следвало да установи, че
датата, посочена в договора не е достоверна и това е трябвало да стане чрез
приобщаване на такива писмени документи, които да доведат до формиране на
непротиворечив и несъмнен извод за верността на твърдението му. При липса на
проведено убедително насрещно доказване на твърденията на ответното дружество и
неоспорване валидността на подписите на страните, настоящият състав счита, че процесните
документи са достоверни и автентични, подписани са от посочените в тях лица, на
датата, записана в тях и са произвели своето действие.
Няма как да бъдат приети възраженията
на ответника за предприемане на съзнателни и целенасочени действия от ищеца,
които са довели до обективна невъзможност на дружеството да изпълнява
договорните си ангажименти. На първо място безспорни доказателства,
свидетелстващи за такива намерения по делото не са ангажирани, а от
представените документи, удостоверяващи започнали действия по принудително
изпълнение срещу имущество на ответника не може да се изведе направения от
последния извод. Съвсем нормално е при издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, в хода на заповедното производство, да се предприемат
действия по образуване на изпълнително дело и обезпечаване на претендираното
вземане. Касае се за вземане, произтичащо от друго правоотношение, което
ищцовата страна е решила да обезпечи и това е логичното поведение след
снабдяване с изпълнителен титул. Ето защо няма как да бъде споделено изразеното
в отговора на исковата молба мнение за преднамерени действия, които да доведат
до поставяне на длъжника в невъзможност да
изпълни задължението си за доставка на радиатори. Това, че А. е представлявал
трето юридическо лице, закупувайки от негово име машини на проведения търг по
никакъв начин не променя направения по-горе извод, доколкото се касае за
действия, свързани с придобиване на активи, които по предназначението си
обслужват производствена дейност, поради което и при липса на данни за
обратното, недоказано е останало твърдението, че с такава покупка се е целяло
причиняване на вреди на ответника, а не набавяне на машини, позволяващи
осъществяване на конкретен производствен процес. Ясно е следователно, че
последваща обективна невъзможност за изпълнение по договора не е налице, тъй
като същата не трябва да зависи от
фактори, за които длъжникът отговаря. Няма обективна
невъзможност ако задължението поначало е изпълнимо, но не може да се изпълни
конкретно и само от длъжника. Касае се за причини от субективен характер, като
изцяло в тежест на ответното дружество е да организира търговската си дейност
по такъв начин, че да може да изпълнява коректно договорните си ангажименти.
Не могат да бъдат споделени и
изложените аргументи за наличие предпоставките на чл.40 ЗЗД. Към момента на
сключване на договора А. е бил едноличен собственик на капитала на ответното
дружество и нормално е в това си качество да е търсил икономическа изгода и
печалба, при подписване на такова търговско съглашение. Внимателният прочит на
договорните разпоредби категорично не навежда на извод или съмнения за наличие
на неравноправни клаузи и условия, уговорени между страните. По изложените
съображения недоказана е останала и тезата за направени уговорки във вреда на
ответното дружество.
Недоказано е и твърдението, че е
налице злоупотреба с право по смисъла на чл.289 ТЗ, доколкото правото, с което
се твърди, че се злоупотребява, а именно предприемане на действия по
принудително изпълнение срещу ответника е свързано с друга облигационна връзка
между страните и няма отношение към правата и задълженията, предмет на
установяване в настоящото производство. Категорично не е доказано и твърдяното
намерение да се увреди другата страна по договора. В случая не налице и поведение на
кредитора, което може да бъде подведено под хипотезата на чл.83 ал.1 ЗЗД, тъй като действия по
съпричиняване от негова страна, довели до неизпълнението на ответника не се
констатират, а аргументите за това вече бяха изтъкнати по-горе.
Неправилна е тезата, че е налице
невъзможен предмет на договора. Нищожни са договорите, чиито предмет още при
сключването им е невъзможно да възникне, като сделки върху бъдещ предмет също
обвързват валидно страните.
Обстоятелството, че страните са се
намирали в договорна обвързаност и то такава, произтичаща от действието на
трайно и продължило няколко години съглашение и сътрудничество се установява и от
събраните по делото гласни доказателства и приетата съдебно-счетоводна
експертиза.
В първото, изготвено по делото
заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза вещото лице е посочило
количествата радиатори, продадени на ищеца от ответника по години, като
същевременно е констатирало, че ответникът не е организирал счетоводството си,
съобразно представения по делото договор. Направени са изчисления, че на база
прогнозни данни за извършване на продажби /общо на 8584 броя радиатори / през
2016г. прогнозната печалба, която не е реализирана през годината възлиза на
224638.81 лева. Вещото лице е проследило счетоводното отразяване при ищеца и
ответника на определени сделки, по посочени конкретни фактури и направените в
тази връзка между страните плащания или съответно липсата на такива. Изчислен е
относителният дял на продажбите към
ищеца спрямо вътрешния пазар в проценти и спрямо цялото производство на
ответника.
В допълнителното заключение вещото
лице не е успяло да извърши исканото от
ищеца сравнение между себестойността на продадените радиатори и продажната цена
на същите, поради което и не е изчислило печалбата на ответника за отчетния
период. Направена е обаче съпоставка между договорените количества по договора
за периодични продажби и реално доставените количества радиатори, като са
изследвани размерите, а не наименованията на същите, с оглед констатираното от
вещото лице разминаване в начина на осчетоводяване на продажбите при ищеца и
ответника. Данните са отразени в табличен вид, като е видно, че с изключение на
2015г. се касае за брой на извършените продажби, близки до тези уговорени между
страните в процесния договор. В последното по делото заключение вещото лице е
установило съответствие между доставените количества радиатори по фактури,
отразени в счетоводството на ищеца и ответника, вземайки предвид само
размерите, а не наименованията на изделията.
Съдът кредитира изцяло и без резерви
заключението на вещото лице, което след задълбочен анализ на изследваните
счетоводни документи е отговорило изчерпателно и компетентно на поставените му
въпроси.
Свидетелят К.А. разказва подробно за
дейността на дружеството- ответник, като е категоричен, че процесният договор
за периодични продажби е подписан от него, в качеството му на управител на
„Термолукс радиатори“ ООД по времето, посочено като дата, на изготвяне на
същия. Споделя, че е бил управител на ответното дружество от момента на
създаването му през 1996г. до месец август 2014г., като през цялото това време
се е занимавал единствено с организацията на производството, търсене на
клиенти, сключване на договори с тях и реализиране на продажби на радиатори.
Заявява, че е имало основно две дружества, които са закупували радиатори, като
дружеството- ищец изкупувало над 97% от всичката продукция на ответника,
предназначена за вътрешния пазар и друга фирма „Меридиан“ купувала продукцията,
изнасяна в чужбина. Спира се подробно на начина, по който е изготвен процесния
договор за доставки на радиатори, като включително посочва поисканите и
направени корекции в съдържанието на документа по настояване на дружеството-
ищец една от които въвеждането на по-висок размер на неустойките. Твърди
убедително, че именно той е настоявал за подписване на процесния договор, тъй
като по този начин се гарантирал дълъг период и прогноза за печалба. Подробно
описва съгласуването на доставките между страните, които се изпращали от
ответника по електронен път в табличен вид по размери и видове на изделията.
Разликата между „елегант“ и „лукс“ се изразявала във формата, но не и в
размерите, които били едни и същи. Ответникът давал гаранция на произведените
от него изделия за срок от 5 години, като при наличие на дефекти и рекламации
се осъществявало обратно изкупуване на продукцията. Спомня си, че след
получаването на заявка той лично изготвял график за седмицата, като дори да се
стигнело до изоставане в продажбите за вътрешния пазар, в годишен план се
извършвало наваксване. Твърди, че себестойността на най-малкия и масов радиатор
възлизала на 18-19 лева с ДДС. През ноември 2015г. производството на радиатори
приключило, като новото ръководство на предприятието демонтирало машините за
изготвянето им. По негови спомени това се е случило много преди да бъдат
продадени част от машините, като не е имало пречка липсващите такива да се
заменят, тъй като трите от тях специализирани за производство на радиатори не
били продадени. А. заявява, че е във влошени отношения, както с дружеството-
ищец, така и с ответното дружество, по повод на образуваните по тяхна
инициатива, дела срещу него.
Ю.Д. е работила в дружеството-
ответник като технически сътрудник от м.май 2011г. до края на месец март 2016г.
Описва подробно начина на работа с „Дека трейд“ ООД, който бил основният клиент
на производителя за България. Кореспонденцията между страните се осъществявала
на имейла, на който заявката се получавала в табличен вид в началото на месеца.
След приемането и К.А. изготвял график по брой и модели радиатори, които трябва
да се изработят и този график, съобразен с направените заявки от дружеството-
ищец се носил в производството. Тази организация била въведена и Д. заварила
след завръщането си на работа /през 2012г. ползвала отпуск, поради майчинство/
в началото на 2013г. Спира се на разликата между радиаторите от тип „елегант“ и
„лукс“. Посочва също така, че лично е била натоварена със задачата да води
статистика и сравнява продадените количества съответно на месечна и годишна
база. Съобщава, че в момента работи в „Термолукс“ООД.
Според свидетеля Н К, гаранцията на
произвежданите от дружеството ответник радиатори била 24 месеца и той знаел
това, тъй като купил лично за себе си такова изделие. Той се занимавал с
проектиране, а не с производствена и търговска дейност. Заявява, че е виждал
свидетеля А. да шофира автомобил с
лепенки на „Термолукс“ООД.
Свидетелката Й Б споделя, че работи в
дружеството- ответник от 2004г. като общ работник, като изпълнява тази длъжност
и понастоящем, но в друго производство. Твърди, че са получавани заявки за
радиатори всеки месец, но не знаела да има предварително зададено количество в
годишен план. В заявките се посочвали моделите и бройките и се носили в
производството от свидетелката Ю. Д или от свидетеля А.. Дефектиралите
радиатори се връщали от купувачите- „Дека трейд“ООД. Твърди, че е имало дни в
месеца, в които не са изпълнявани заявки на дружеството- ищец.
Съдът кредитира свидетелските показания, като достоверни и обективни, преценявайки ги, включително във връзка с разпоредбата на чл.172 ГПК. Разпитаните лица са отговорили коректно и добросъвестно на поставените им въпроси, относими към предмета на доказване в производството.
По делото не се спори, че ответното
дружество е преустановило доставките към дружеството- ищец в края на 2015г. и
неизпълнението е продължило, включително и към датата на предявяване на иска. Възразява
се обаче, че е налице неизправност и на ищцовата страна, която не изпълнила
конкретни задължения, произтичащи от същия договор, което обстоятелство
препятства възможността и да иска развалянето му.
Поначало страната, която е изправна или
демонстрира готовност да изпълни своите задължения има интерес да прекъсне
облигационната връзка, като за постигането на тази последици може да прибегне
до разваляне на договора. Предпоставките за прекъсване на договорната връзка по
този ред са предвидени в ЗЗД и са следните: неизпълнение на задължение, поето
по договора, като неизпълнението трябва да е съществено, неизпълнението следва да
е виновно, да се дължи на причини, за които длъжникът отговаря, както и
изправност на страната, която иска разваляне. Няма пречки едностранното
изявление за разваляне на договора да се направи с исковата молба, с петитума
на която се претендират последиците от същото. Развалянето по този начин може
да се реализира ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до
изтичане на обективно подходящ срок. По делото са налице безспорни данни за
пълното неизпълнение на договорното задължение за доставка на процесните
радиатори, след месец декември 2015г., което е продължило за период по-дълъг от
два месеца. Касае за виновно неизпълнение от страна на ответника, което не е
резултат на обективна невъзможност или възникване на форсмажорни обстоятелства,
а се дължи на причини, които длъжникът е следвало да предвиди, като организира
търговската си дейност, по начин, че да изпълнява коректно задълженията си към
кредитора- купувач.
Ищецът от своя страна обаче също не е изправна
страна по договора, тъй като не е платил на ответното дружество цената на
фактура №**********/04.11.2015г. на стойност 9 718.85 лева за доставка на
радиатори. Прихващане на задължението по тази фактура с вземането на ищеца
срещу ответника по изпълнително дело № 20158030402009 по описа на ЧСИ Таня
Маджарова няма как да бъде извършено. На първо място, доколкото се твърди от
ищеца упражняване на право за извънсъдебно прихващане липсват доказателства
това негово намерение и желание да е съобщено на длъжника. Освен това липсват
данни твърдяното от ищеца вземане да е ликвидно и изискуемо, тъй като съществуването
му е предмет на установяване в производството по търговско дело №26 /2016г. по
описа на БОС. Съдът няма да коментира представеното постановление за
прихващане, но следва да се посочи, че този въпрос не може да бъде решаван в
изпълнителното производство. Налице е следователно неизправност и на ищеца.
Няма пречка обаче договорът да се развали дори при
неизправност на двете страни, тъй като е недопустимо в правния мир да
съществува, нежелана от страните и изпразнена от съдържание облигационна връзка,
като такава е постоянната практика на ВКС. /Решение №151/09.12.2014г. по т.д. №1970/13г.
на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/ Предвид изложеното съдът намира, че
с депозиране на исковата молба в съда и изтичането на срока за изпълнение,
даден в допълнителната искова молба валидно се е прекратила съществуващата
между страните облигационна връзка. В конкретния случай и доколкото се касае за
договор за периодични доставки не са налице предпоставките за връщане на
даденото на отпаднало основание и не се проявява обратното действие на
развалянето, тъй като няма как да се
заличат с обратна сила към момента на сключване на договора, всички породени от
него права и задължения за страните. По тази причина и отчитайки това
обстоятелство страните са уговорили неустойка, която се дължи от продавача-
ответник, в случай на разваляне на договора, поради пълно неизпълнение,
продължаващо повече от два месеца и целта и е да послужи като обезщетение за
вредите от развалянето. Касае се разваляне за в бъдеще и компенсиране на вреди в резултат от
неизпълнението на онази част от договора, която е предстояло да се изпълнява от
страните. /Тълкувателно решение №7/13г. по тълкувателно дело №7/13г. на ОСГТК
на ВКС/
Предвид казаното не подлежи
на съмнение изразената воля на страните в посочената хипотеза на чл.11 ал.4 от
договора, след развалянето му по вина на ответника, последният да бъде задължен
да заплати, претендираната от ищеца сума от 250 000 лева.
Много важно е да се
отбележи, че в хипотезите на допуснато неизпълнение или забава от двете страни
трябва да се изследват задължително и причините, поради
които длъжникът и съответно кредиторът са допуснали забава и как тя се е
отразила върху изпълнението – дали му е попречила или го е отложила. В решение
№225/29.04.2010г. по т.д. №838/2008г. на ВКС, II т.о., поставено по реда на чл.290 ГПК,
е посочено, че за основателността на предявения иск по чл.92 ЗЗД е ирелевантно, че
ищецът също е бил в неизпълнение по отношение
на ответника, щом поведението на ищеца не е каузално
спрямо причинената му конкретна вреда- аргумент от чл.83 ал.1 от ЗЗД. Точно такъв е настоящият случай. По силата на сключения между тях договор страните могат да поемат
множество насрещни задължения, не всички от които са взаимно обусловени.
Следователно, за да се освободи от предвидената
в договора отговорност и заплащане на неустойка по
отношение на конкретно свое задължение по договора, не е достатъчно длъжникът
да се позове и да докаже неизпълнение на някое от насрещните задължения на
кредитора. Длъжникът следва да докаже, че точното изпълнение на неговото
задължение е било обусловено от изпълнението на конкретно задължение на
кредитора, съответно да докаже наличието на причинната връзка между своето
неизпълнение и неизпълнението или забавеното изпълнение на задължението на
кредитора. В конкретния случай такива
твърдения не са заявени от ответника, а и с оглед на направените вече по-горе
изводи данни за такава причинна връзка категорично не са събрани по делото.
Няма как да се приеме, че незаплащането на фактура на стойност 9 718.85
лева е довело като причина до пълното неизпълнение от страна на ответника.
По изложените причини
съдът намира, че с достигането на изявлението за разваляне до ответното
дружество и изтичането на дадения месечен срок в допълнителната искова молба
договорът за периодични продажби следва да се счита за развален.
Неустойката, съгласно чл.92 ал.1 ЗЗД обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Действително свободата на договаряне е един от основните принципи в облигационните отношения, но самият закон - чл.9 ЗЗД повелява, че страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Следователно приложението на този принцип не е неограничено, а е поставено в зависимост, както от правните, така и от моралните норми. Добрите нрави съществуват като общи неписани принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от най-съществените от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се защитава всеки признат от законовите разпоредби интерес. При това положение и доколкото условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения преценката за тяхното наличие следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
При извършване на преценка за това при какви предпоставки неустойката ще бъде нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, следва да се имат предвид задължителните разяснения, дадени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК на ВКС. Според т. 3 на това тълкувателно решение неустойката трябва да се приеме за нищожна, тогава когато единствената цел за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. В мотивите на същото е посочено, че при извършване на тази преценка могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вида на уговорената неустойка - компенсаторна или мораторна и вида на неизпълнение на задължението- съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди; като освен тези при конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.
В настоящия случай преценката за недействителност на клаузата за
неустойка, предвидена в чл.11 ал.4 от
договора следва да бъде извършена при съобразяване на
конкретните факти по делото. Безспорно задължението за неустойка е уговорено като последица от
разваляне на договора и предвид
очакваните, към момента на неговото сключване, от страните приходи няма как да
се приеме, че размерът на същата е прекомерен. Напротив този размер е определен
с цел да се стимулира доброто изпълнение по договора и е в съответствие с обезщетителната
функция на неустойката. Не може да се приеме следователно твърдението, че
последната се превръща в средство за неоснователно обогатяване. Това е така,
тъй макар и вещото лице да не е успяло да отговори на въпроса каква е печалбата
на ответника по години, при липса на данни за себестойността на изделията, този
извод може да се изведе от данните за осъществените продажби от страна на
ответника към ищеца, които само за 2015г. възлизат на 288 738.71 лева. В
конкретния случай е необходимо да се отчете продължителността на договора и
заложената от страните и планирана печалба във времето на неговото действие.
Касае се за търговска сделка, предвиждаща големи обороти и продажби, като от
събраните по делото доказателства се установи, че ответното дружество е
работило единствено с ищеца при извършване на сделки на територията на
страната. Ето защо по мнение на настоящия състав и при отчитане най-вече на установените
по делото от вещото лице, продажби съответно през 2013,2014 и 15г., сумата от
250 000 лева не е прекомерна, а напротив съответства на евентуалните
възможни загуби за ищеца /който не е производител/ при разваляне на договора. Определеният
от страните размер на неустойката не е неморално висок, поради което и договарянето
и по мнение на съда не е в противоречие с добрите нрави.
Дружеството ответник е спряло доставките по договора още през месец
декември 2015г., като до предявяване на исковата молба не е предприело действия
по изпълнение ангажиментите си към
купувача. Налице е пълно неизпълнение в продължение на повече от два месеца,
поради което и след прекъсване на облигационната връзка между страните по реда
на чл.87 ЗЗД, по описания по-горе начин искането за заплащане на неустойка се
явява основателно. Претенцията за присъждане в полза на ищеца на сумата от
250 000 лева, неустойка по договора за периодични продажби, сключен между
страните е доказана и следва да се уважи.
Във връзка с направеното искане и на основание чл.78 ал.1 ГПК, предвид основателността на претенцията, дружеството- ответник следва да заплати на ищеца сумата от 21 520 /двадесет и една хиляди петстотин и двадесет/ лева извършени разноски по делото, представляващи заплатена държавна такса за образуване и водене на производството в размер на 10 000 лева, адвокатски хонорар в размер на 11 000 лева, възнаграждение за вещо лице в размер на 500 лева и за призоваване на свидетел в размер на 20 лева.
Предвид горното, Бургаски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА,,Термолукс- радиатори“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес ***,,Иван Вазов“ №75 да заплати на ,,Дека- трейд”ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.,,Васил Априлов“
№170 сумата от 250 000лв. (двеста и петдесет хиляди лева), представляваща
неустойка по чл.11 ал.4 от договор за периодични търговски продажби, сключен на
10.09.2012г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА „Термолукс- радиатори“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес ***,,Иван Вазов“ №75 да заплати на ,,Дека- трейд”ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.,,Васил Априлов“
№170 направените в настоящото дело разноски в размер на 21 520 /двадесет и една хиляди
петстотин и двадесет/лева.
Решението може да се
обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски
апелативен съд.
Съдия: