ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………………………………2022 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Десети състав, в закрито заседание на двадесети април 2022г.,
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм.д.№ 755/2022г. по описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197 и следващите, вр. чл. 202, т. 2 и чл. 54, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба от "Е. Д. Л. Б." *** – гр. Варна, ЕИК *********, срещу Решение рег. № **-*****/**.**.****г. на и. д. Директор на ТД Митница Варна за спиране на производството по издаване на решение за декларираните стоки № 15 и № 16 по митническа декларация MRN ******************/**.**.****
Твърденията в жалбата са за липса на основание за спиране на административното производство, на съображение, че направеното до митническата администрация на Турция запитване по линия на международното сътрудничество не представлява друго производство по смисъла на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, а и цел на запитването е установяването на факти, които по съществото си не са определящи по отношение на висящото административно производство. Моли за отмяна на решението за спиране.
Ответникът в производството, Директорът на Териториална дирекция Митница Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че митническите органи са изразили съмнение в документите, придружаващи митническата декларация, които не са били изяснени от допълнително изисканите от вносителя доказателства. Това наложило отправяне на запитване по линия на международното сътрудничество, по което до момента отговор не бил постъпил. Това запитване представлявало друго административно производство, преди приключването на което не може да бъде издаден актът. Твърди, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните и материалноправните норми и в съответствие с целта на закона. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 197 от АПК от адресата на обжалваното решение. Жалбата е допустима, а разгледана по същество – основателна.
Обжалваното Решение рег. № 32-78348/09.03.2022г. на и. д. Директор на ТД Митница Варна е издадено в рамките на производство за проверка по чл. 46 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза относно поставянето на стоки под режим "допускане за свободно обращение" на стоки по митническа декларация MRN 21BG002002057683R8/25.09.2021 г. След деклариране на стоките е започнало производство по оспорване на митническата облагаема стойност на част от стоките, изискани са допълнително документи от вносителя. При анализа на допълнително събраните документи митническите органи са продължили да имат съмнения относно митническата стойност и относно автентичността на договора за покупко-продажба. Във връзка с това е направено искане до Централно митническо управление в Агенция "Митници" – София за отправяне на запитване по линия на международното сътрудничество до митническата администрация на Република Турция. Предвид това, до постъпване на отговор по запитването, с обжалваното решение е спряно производството по издаване на решение по митническа декларация MRN ******************/**.**.****
В преписката по решението са представени митническата декларация, протокол за извършена проверка на декларацията, международен договор за покупко-продажба, фактури, кореспонденция между Митница Варна и вносителя и две писма от Директора на Териториална дирекция Митница Варна до ЦМУ.
При така установените факти, съдът намира, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, пред който е образувано спряното производство за проверка на митническата декларация, при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта, като в него са посочени фактически и правни основания за издаването му, което позволява осъществяването на съдебния контрол. Не се констатират при издаването му, допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на решението за спиране само на това основание.
Относимата към спора е преценката за законосъобразност на оспорения акт норма е чл.54, ал.1, т.5 от АПК. Съгласно чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, административният орган спира производството при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. Второто изречение от същата разпоредба гласи, че спирането на административното производство се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано.
Посочените в чл.54, ал.1, т.5 от АПК предпоставки
следва да са налични към момента на издаване на акта за спиране на
административното производство. Това налага да се отговори на въпроса: „Запитването по линия на международното сътрудничество до митнически
орган на друга държава“ представлява ли административно или съдебно производство по смисъла на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК?
Отговорът на поставения въпрос е отрицателен. Производството по подаденото до орган на друга държава искане за получаване на информация не завършва с административен или съдебен акт, съдържащ констатации и разпореждания, които трябва да бъдат взети предвид при допълнителната проверка. При отговор на запитването, компетентният митнически орган ще получи документи и сведения, въз основа на които да направи констатации относно митническата стойност и съответно автентичността на представените документи. Компетентният орган на другата държава не е задължен да представи отговор по запитването. Предвид това, запитването по линия на международното сътрудничество е сходно по естеството си със събирането на документи и сведения от трето неучастващо в производството лице и не е предвидено като основание за спиране на производството.
Не е налице и изпълнение на условието по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК за удостоверяване на висящността на другото административно производство от органа, пред който то е образувано, тоест органа, който би следвало да издаде крайния акт в това производство, преюдициален за спряното производство. Такова удостоверение или акт с подобно съдържание не е приложен в преписката. Не са представени доказателства за запитване до митническата администрация на Република Турция, т.е. от които да е видно, че запитването е изпратено и е постъпило при нея. Представени са само писма от ТД Митница Варна до ЦМУ с искане за извършване на проверка по линия на международното сътрудничество. Тези писма са кореспонденция между органи в системата на българската митническа администрация и не могат да бъдат ценени като доказателство за висящо пред турската митническа администрация искане за проверка.
Обжалваното решение се явява необосновано с оглед представените в преписката доказателства и се явява издадено в противоречие с материалноправната предпоставка по чл. 54, ал. 1, т. 5, второ изречение от АПК, поради което е незаконосъобразно.
На изложените съображения съдът намира, че не е налице предпоставката за спиране на производството по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК и жалбата е основателна. След отмяна на решението преписката следва да бъде върната на административния орган за продължаване на производството по издаване на решение към MRN ******************/**.**.**** и произнасяне в законоустановения срок.
Искания за разноски от страна на жалбоподателя не са направени, поради което такива не се следват.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя по жалба от "Е. Д. Л. Б." *** – гр. Варна, ЕИК *********, Решение рег. № **-*****/**.**.****г. на и. д. Директор на ТД Митница Варна за спиране на производството по издаване на решение за декларираните стоки № 15 и № 16 по митническа декларация MRN ******************/**.**.****
Връща преписката на Директора на Териториална дирекция Митница Варна за продължаване на производството и произнасяне в законоустановените срокове.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: