Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 210
Б., 17.10.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на седемнадесети
септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Ц.
при секретаря-Т.Б.,
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Ц.
гражданско
дело № 1941 по описа за 2017 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен
иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
М.И.В. с ЕГН: ********** и В.Н.В. с ЕГН: **********,
които са съпрузи и двамата от Б., бул.****№19, вх.А, ет.4, ап.20 молят да бъде
признато за установено по отношение на К.В. ***.Св.***№7, с ЕГН: **********, В.К.А.
***.Св.***№7, с ЕГН: ********** и С.К.А. ***, ж.к.***, бл.*, вх.*, ет.*, ап.**,
с ЕГН: **********, че ищците са собственици на недвижим имот, който са
придобили на основание давностно владение в период
повече от двадесет години от 1981 година, след което от 09.12.1996г. до сега, а
именно върху следния недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри на Б.,
община Б., Софийска област, с площ от 1075кв.м., с административен адрес: Б.,
п.к.2140, в.з.***, ул.“***, с площ от 1075кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни
нужди, номер по предходен план:***, кв.**, парцел **, при съседи: ****, ****, ****,
****, ****, ****, както и да им се
присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищците М.И.В. и В.Н.В.
лично и чрез пълномощник адв. Х.Я. от САК/пълномощно
от 04.10.2017г.-л.77/, поддържат така предявения иск, молят да се уважи, да им
се присъдят направените по делото разноски съгласно приложен списък за
разноските по чл.80 от ГПК/л.162/. Представят писмени бележки с вх.№ **** от ****г.
Ответникът-К.В.А.
***, е направил възражение по иска и е
представил писмен отговор с вх.№**** от ****г., в предвидения в закона срок.
Ответниците-В.К.А. и С.К.А. ***, са направили възражение по
иска и са представили писмен отговор с вх.№7335 от 06.11.2017г., в предвидения
в закона срок.
В писмените отговори ответниците
А. оспорват иска, заявяват, че техните праводатели са
се легитимирали с решение № *** от ***г. на ОСЗ-Б., където процесния
имот е описан в пункт І-ви. При това положение придобивната
давност не може да тече до завършване на съответната административна процедура
по възстановяване на собствеността на имота, която все още не е завършена. Няма
представени писмени доказателства относно това, че ищците са в имота от 1981г.
От тогава ищците са ползвали имота в м.“Поречието“ в курорта „***“, който имот
не е идентичен с възстановения земеделски имот на техните праводатели.
Твърдят, че ищците никога не са били владелци на този имот, дори и да са
ползвали част от същия, то тяхното ползване няма признаците на добросъвестно
или недобросъвестно владение, тъй като ищците са се възприемали като с
предоставено право на ползване. След продажбата на имота през 2017г. ответниците са намерили имот, обрасъл с храсти и
непочистен, като само част от терасата на сграда се намира в техния имот, а
самата сграда в съседен имот, като са поискали нейното премахване, тъй като е
построена без строителни книжа.
В съдебно заседание ответникът К.В.А.
лично и ответникът С.К.А., чрез
пълномощник адв. Б.Б. от САК/
пълномощно от 11.12.2017г.-л.73/, оспорват иска и подържат направените
възражения, с писмения отговор.
В съдебно заседание ответникът В.К.А. *** не
взема становище по иска.
От събраните по делото доказателства, обсъдени
във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Ищците са съпрузи, тъй като са сключили граждански брак на 29.10.1978г., което се установява от приложеното копие от удостоверение, издадено от община Б./л.36/.
От друга страна ответниците
се легитимират за собственици на процесния имот,
представляващ поземлен
имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри на Б.,
община Б., Софийска област, с площ от 1075кв.м., с административен адрес: Б., п.к.2140, в.з.***, ул.“***, с площ от
1075кв.м., за който имот твърдят, че са придобили собствеността чрез договор за
продажба, отразен в нотариален акт № ***, том **, рег. № ****, дело № *** от ***г.
на нотариус № ***-***, с район на действие РС-Б., приложен като писмено доказателство/л.88/. Праводател или продавач на ответниците
е Д.Г.Х., която е наследникът по закон
на С.Н.Д., която е призната за собственик на този имот, възстановен й по ЗСПЗЗ
съгласно приложения констативен нотариален акт № ***, том **, дело №*** от ***г.
на нотариус при РС-Б., в който е посочено Решение № *** от ***г. на Поземлена
комисия –Б. и скица №*** от ***г., издадена от община Б..
Предмет
на установителния иск за собственост с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК е описаният по-горе поземлен имот с идентификатор
*** по сега действащата кадастралната карта и кадастрални регистри на Б..
Съгласно
приложените по делото писмени доказателства- копия от административна преписка
по заявление за възстановяване на право на собственост върху земеделски имоти, находящи се в землището на Б. от С.Н.Д. с вх.№ *** от ***г.,
нейна собственост /л.141-161/, от
констативен нотариален акт № ***, том **, дело № *** от ***г. на нотариус при
РС-Б./л.25/, от решение № *** от ***г. на ОСЗ-Б./л.59/, от нотариално дело № ***
от ***г. на нотариус № ***-***, с район на действие РС-Б./л.87-109/, от оригинал на скица № ***г., издадена от СГКК-Софийска
област /л.40/ и от приетата съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото
лице П.П. /л.125/ се установява, че процесният имот първоначално е записан на ТКЗС, като първи
собственик и е бил земеделски имот до 1978г., след което по регулационния план
на вилна зона *** в Б. от 1978г. е записан и очертан с кадастрален номер ***,
за който е отреден УПИ ** в кв.** за вилно застрояване. Няма изменение на първоначалната регулация и кадастър до
2011г., когато е изработена сега действащата кадастрална карта за землището на Б.,
в който имотът е записан с идентификатор ***.
От
проведения оглед на място на 30.04.2018г./л.118-119/, се установява, че същият
се провежда във в.з. „***“ в землището
на Б. на място, което не е заградено, голяма част, от което е разорано, както
има и построена къща с тераса.
От
показанията на разпитаните при условията на оглед на място по делото свидетели Р.И.Г.,
И.Ц.Т.и С.И.К., се установява, че всеки един от тримата свидетели на място
показва имот, който ищците ползват от 1981 година и са застроили със сградата,
която сега на място съществува, като мястото
тогава е било оградено с ограда, която сега я няма. Св.К. заявява, че не
познава ответниците, не знае от кого са придобили
имота, който през 2017г. са разорали и сега на място се вижда разоран имот.
Съгласно
приетата по делото втора преработена
съдебно-техническа експертиза с вх.№ *** от ***г., изготвена от вещото лице П.П. /л.**0-**5/, както и обясненията му, дадени в открито
съдебно заседание на 09.07.2018г./л.**6/, се установява, че св.Р.Г.е описал на
място имот с площ от 1206кв.м., която е отразена в син цвят на скица №2, като в
процесния имот с идентификатор *** участва с площ от
452кв.м. и лице 20кв.м.; св.И.Т.е описал на място имот с площ от 1687кв.м.,
която е отразена в червен цвят на скица №3, като в процесния
имот с идентификатор *** участва с площ от 452кв.м. и лице 20кв.м. и св.Стоян К.
е описал на място имот с площ от 997кв.м., която е отразена в зелен цвят на
скица №4, като в процесния имот с идентификатор ***
участва с площ от 452кв.м. и лице 20кв.м. От приложената комбинирана скица №1
към горното заключение на в.л. П., която е неразделна част от заключението, се
установява, че в процесния поземлен имот с
идентификатор *** се намира само терасата, а сградата е построена в съседния
поземлен имот с идентификатор ****.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели при условията на оглед на място и приетата след това
преработена съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице П.П., се установява, че ищците ползват само част от процесния имот с идентификатор ***, а именно поземлен имот
с площ от 452кв.м. и лице 20кв.м., в който се намира само терасата от съществуващата
на място сграда, изградена без съответните строителни книжа.
Съгласно признанията на ищците,
направени в исковата молба и приложените за това писмени доказателства- копие
от служебна бележка № *** от ***г., издадена от Председател на ЛС на ТКЗС-Б.
/л.4/, копие от Наказателно постановление № ***г. на ОбНС-Б./л.7/,
копие от Оценителен протокол за имот, предоставен за ползване, издаден от
община Б./л.118/, копия от вносни бележки за внесени суми от 1994г. в полза на
община Б./л.**/, се установява, че ищците ползват описаната по-горе част от 452
кв.м. от процесния поземлен имот от 1981г., когато им
е предоставен недвижим имот за лично ползване и през 1983г. са построили сега
съществуващата сграда от около 30кв.м. без съответните строителни книжа. След
влизане в сила на ЗСПЗЗ са направили опит да придобият собствеността върху
имота чрез изкупуване по реда на параграф 4а от ЗСПЗЗ, но процедурата не е
доведена докрай.
Видно от приложените копия от искова молба с правно основание чл.108 от
ЗС и съдебен протокол от 08.07.1996г. по
гр.д. № ***г. по описа на РС-Б./л.22-24/, се установява, че праводателят
на ответниците-С. Н. и други лица са предявили срещу ищеца
М.И. ревандикационен иск или осъдителен иск за собственост за процесния имот, който по регулационния план на Б. от 1978г.
е представлявал парцел **-*** в кв.** с площ от 717кв.м., като производството
по делото е приключило с определение от 25.10.1996г. за прекратяването му,
което е в сила от 09.12.1996г.
Ищците твърдят, че от 09.12.1996г. до сега
владеят процесния имот непрекъснато и необезпокоявано,
за което са придобили собствеността по давност.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че така предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, имащ за предмет бивша земеделска земя, която сега се намира в границите на урбанизираните територии на Б., определени по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-49/14.10.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, е допустим, налице е правен интерес от предявяването му, за това че ищците, претендират придобиване на собственост на оригинерно основание, а именно по давност, което се оспорва от ответниците, които претендират придобиване на собственост на деривативно основание или чрез сделка /договор за продажба/, обективиран в нотариален акт № ***/2017г. на нотариус № ***-***, с район на действие РС-Б.
Разгледан по същество искът по чл.124, ал.1 от ГПК е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло като недоказан, по следните правни съображения:
Правото на собственост върху недвижим имот може да се придобие чрез сделка, по наследство, по завещание или по давност /давностно владение/.
При установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на доказване на ищците е да установят, че те са собственици на вещта, която владеят.
Давностното владение е период от време, през който едно лице владее и ползва чужд имот с намерение да стане негов собственик. Владението е упражняване на фактическа власт върху имота. Законът за собствеността определя два срока за придобиване на недвижим имот по давност-5 години при добросъвестно владение и 10 години за недобросъвестно владение.
По настоящето дело ищците се позовават на 10-годишно недобросъвестно владение, упражнявано в периода от 1981г. и след 1996г., когато срещу ищеца М.В. е предявен осъдителен иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС от праводателя на ответниците или от собственика на земеделския имот преди образуване на ТКЗС-С. Н..
Основните признаци на владението са обективен и субективен.
Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху вещта и включва фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота по съдържание като на собственик /ПП-6-74/. Субективният елемент на владението-намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция по чл.69 от ЗС. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика, или на ограниченото вещно право, чието придобиване се цели. Презумпцията ползва владелеца, а не държателя, т.е. за да се приложи презумпцията, тези действия трябва да са доказани. Презумпцията на чл.69 от ЗС се прилага както в отношенията между владелеца и трети лица, които може да са и собственици, така и в отношения между съсобственици независимо на какво основание е възникнала съсобствеността/ТР №1/2012г. на ОСГК/.
С оглед на горното съдът приема, че
ищците-съпрузи ползват само част от процесния имот с идентификатор ***, а именно поземлен
имот с площ от 452кв.м. и лице 20кв.м., която част не е застроена със сега
съществуващата сграда и са в имота от 1981г., когато им е предоставен за лично
ползване, тъй като имотът е имал земеделски характер, за това, че е записан
като първи собственик ТКЗС, което от своя страна им е предоставило право за
лично ползване съгласно направените от тях за това признания в исковата молба и
приложените писмени доказателства – служебна бележка, издадена на ***г. от
Председателя на ЛС на ТКЗС-Б..
Следователно от събраните гласни доказателства
при условията на оглед на място и приетата съдебно-техническа експертиза заедно
със скици към нея, изработени от в.л. П.П., се установява, че ищците на първо място имат
фактическо владение само върху част от процесния имот
с идентификатор *** или това е поземлен имот с площ от 452кв.м. и лице 20кв.м.,
т.е. искът им по чл.124, ал.1 от ГПК за целия поземлен имот с идентификатор ***
е неоснователен на това основание или липса на фактическо владение върху целия
имот.
Отделно
от това не намира опора в закона твърдението на ищците, че от 1981г. до влизане
в сила на 01.03.1991г. на ЗСПЗЗ/Закон за собствеността и ползването на
земеделските земи/, когато тази част от имота се е намирала в ТКСЗ, те са
придобили собствеността чрез давностно владение, тъй
като докато имотите са в ТКЗС не тече придобивна
давност, за това, че с внасяне на имота в стопанството се изгубва
индивидуалността на имота и собственикът не може да упражнява владението си.
Освен това до влизане в сила на реституционния закон /ЗСПЗЗ/ и възстановяването
му по същия закон на бившите собственици ищците не са владели имота с намерение
да придобият собствеността върху него, тъй като преди това им е предоставено
само ограничено вещно право на ползване и същите са предприели действия за
изкупуване на имота по реда на специалния закон-ЗСПЗЗ, но не са могли да придобият
собствеността върху описаната по-горе част от имота на основание параграф 4а от
ЗСПЗЗ.
В
случая може да се приеме, че държането на ищците се е превърнало във владение
едва след предявяване срещу ищеца М.И.В. през 1996г. на ревандикационен
иск за собственост по чл.108 от ЗС от С. Н., праводател
на ответниците или собственик на земеделския имот
преди образуване на ТКЗС, на която е възстановен имота по реда на ЗСПЗЗ с
решение на ПК-Б./сега ОСЗ-Б./ и на място е идентифициран бившия земеделски имот
като парцел **-*** в кв.** по плана на в.з.***, тъй като процесният
имот е бил земеделски имот, който през 1978г. е включен в строителните граници
на вилна зона ***, край Б.. Съдът приема, че е завършена административната
процедура по възстановяване на правото на собственост върху имота на бившия
собственик на същият преди образуване на ТКЗС или на С.Н.Д. към ***г., когато
на нейно име е издаден приложения по делото констативен нотариален акт № ***,
том **, дело №*** от ***г. на нотариус при РС-Б.. Бившият земеделски имот е
надлежно идентифициран на място, тъй като се намира в строителните граници на
вилната зона и съставлява дворно място от 717 кв.м., за което по регулационния
план на в.з.*** е отреден парцел **-*** в кв.**, с урегулирана площ от
840кв.м., при съседи: кория, воденична вада, собствен имот и път.
Възражението
на ответниците, че административната процедура по
възстановяване на собствеността върху земеделския имот, находящ
се сега в урбанизираните територии на вилна зона *** не е приключила, е
неоснователно с оглед на описания по-горе констативен нотариален акт №***/1995г.
на нотариус при РС-Б., още повече, че имотът е идентифициран като парцел **-***
в кв.** по плана на вилната зона от 1978г.
и този нотариален акт за собственост е послужил за сключване на договора
за продажба на процесния имот през 2017г., по който
самите ответници са купувачи на имота. Нелогично е
твърдението им, че те са закупили нещо, което не е идентифицирано на място.
Съдът приема, че от събраните пред настоящата съдебна инстанция
доказателства-показанията на разпитаните свидетели при условията на оглед на
място, приетата съдебно-техническа експертиза на в.л. П., към която са
приложени скици, неразделна част от същата, се установява, че от 09.12.1996г.
до сега ищците-съпрузи осъществяват фактическо владение върху реална част от
УПИ **-*** в кв.** по регулационния план на вилна зона „***“ от 1978г. и по
кадастралната карта и регистри на Б. от 2011г. от имот с идентификатор ***, а именно поземлен
имот с площ от 452кв.м. и лице 20кв.м.
Неоснователността на установителния
иск за собственост произтича от това, че ищците, въпреки, че са осъществявали
фактическо владение върху имота с намерение да придобият собствеността върху
вече възстановен и идентифициран на място бивш земеделски имот от 09.12.1996г./влизането
в сила на определението за прекратяване на гр.д.№ ***г. на РС-Б. по иск срещу
тях по чл.108 от ЗС/ до сега, т.е. повече от 10 години съгласно изискванията на
чл.79, ал.1 от ЗС, те не могат да го придобият по давност чрез непрекъснато
и необезпокоявано владение в продължение на повече от 10 години, за това, че те
не са осъществявали фактическо владение върху целия имот, описан в исковата
молба като поземлен имот с
идентификатор ***, а върху реална част от този имот, която е с площ от 452кв.м.
и лице от 20 кв.м. и тази реална част от
имота не отговаря на изискванията за повърхност на чл.19, ал.1, т.3 от ЗУТ-във
вилните зони-най-малко 18м. лице и 600кв.м. повърхност, тъй като няма
изискващата се по закон площ от 600кв.м., т.е. владяната от ищците реална част
от 452кв.м. е под минимално установените в чл.19 от ЗУТ размери за повърхност.
По делото се установи, че процесният имот е имал
статут на урегулиран към момента на фактическото владение на ищците с намерение
да го придобият в собственост с начало от 09.12.1996г. до сега и за това не
могат да придобият по давност реална част от такъв имот, тъй като тази реална
част в случая не отговаря на минималните изискванията, определени в закона за повърхност.
Съгласно задължителната практика на ВКС/Решение
№219 от 10.12.2015г. по гр.д.№ 1716/2015г., І г.о./ забраната за придобиване на
реално определени части се отнася само за дворищно регулационни парцели, не и
за неурегулираните с дворищно регулационен план имоти. С дворищно регулационен
план от неурегулираните до тогава недвижими имоти се образуват дворищно
регулационни парцели за индивидуално и кооперативно жилищно строителство и за
вилно строителство, които следва да отговарят на определени в закона минимални
изисквания за площ и лице. Целта на забраната за извършване на разпоредителни
сделки и за придобиване по давност на реални части от дворищно регулационни
парцели е да се избегне влошаване на възможността за осъществяване на
предвиденото с плана строителство както в парцела, предмет на разпоредителната
сделка, така и в съседните парцели.
Реално обособена част от УПИ може да се придобие по давност в хипотезата
на чл.200 от ЗУТ, само ако са налице изискванията на чл.19 от ЗУТ, като
предвиденото в чл.200, ал.2 от ЗУТ изключение намира приложение единствено в
хипотезата на присъединяване към съседен имот по реда на чл.17 от ЗУТ при
първоначално урегулиране на територията. Съображенията за това са, че при действието на ЗУТ/Закон за устройство на територията/ промяната
на площта или лицето на
веднъж урегулирани имоти се извършва
само по предвидения
в закона ред, какъвто е този по чл. 15 от ЗУТ.
Разпоредбата на чл.15, ал.3 от ЗУТ изрично предвижда,
че собствениците на съседните имоти
могат да постигнат съгласие за промяна на
границите на урегулирани поземлени имоти, обективирано в заявление и предварителен договор за прехвърляне
на собственост с нотариално заверени подписи, при което
вещноправният ефект, т.е. промяна в принадлежността на правото на собственост
върху съответната реална част от
урегулиран имот, ще настъпи само
ако по реда
на чл.15, ал.6 от ЗУТ бъде издаден акт
за одобряване на плана за
регулация, с който се променят границите
между урегулираните поземлени имоти след извършването на преценка дали
с проекта за изменение не се
предвижда създаване на недопустимо по закон разположение
на съществуващи сгради или на
разрешени строежи/чл.15, ал.9 от ЗУТ/, и дали не
се предвижда създаване на урегулирани
поземлени имоти с лице и повърхност под минимално установените
по закон/чл.15, ал.10 от ЗУТ/, едва след което ще
може да бъде
сключен и окончателен договор. Това означава,
че след като
веднъж дадена територия бъде урегулирана, законът допуска промяна в границите на имотите
само при наличие на определени
предпоставки, подлежащи на преценка от
администрацията, при което промяната в пространствените предели на правото на
собственост настъпва след одобряването й по административен ред. Предвид недопустимостта, извън
изрично предвидените в закона случаи, да се придобива
реална част от УПИ чрез правна
сделка, то на същото основание
не е допустимо такова придобиване и по давност, освен
ако са налице
изискванията на чл.200, ал.1 от ЗУТ. Следователно реална част от
поземлен имот, която не отговаря
на изискванията на чл.19 от ЗУТ,
може да бъде
присъединена към съседен чрез придобиване
на правото на собственост чрез правна сделка
или по давност
по реда на чл.17 от ЗУТ, само
ако и двата имота не са урегулирани.
Присъединяване на реални части от урегулирани
поземлени имоти към съседен имот,
ако тези части не отговарят
на изискванията на чл.19 от ЗУТ,
може да се
извърши само по реда на
чл. 15 от
същия закон.
В
случая исковата претенция е давност, осъществена след влизане
в сила на ЗУТ /31.03.2001г./, а
именно най-малко 10 години или в периода от 09.12.1996г. до 09.12.2006г., като
реалната част от 452кв.м. е от вече урегулиран през 1978г. с регулационния план
на вилна зона *** в Б. регулационен план или реална част от УПИ **-*** в кв.**
по регулационния план на в.з.*** в Б.. Фактическият състав на чл.79 от ЗС за
ищците се е осъществил след урегулирането на територията, за което не могат да
придобият по давност реална част от такъв имот, след като реалната част не
отговаря на минималните изисквания по ЗУТ за повърхност, която е 600кв.м., а
установената по делото повърхност на владяната от ищците реална част от процесния поземлен имот с идентификатор *** е 452кв.м. В този
смисъл е и практиката на ВКС, отразена в Решение № 67 от 16.06.2017г. по гр.д.№
3533/2016г., Г.К., ** г.о. на ВКС.
Поради гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и направеното искане от ответниците за заплащане от ищците на направените от тях разноски по делото, съдът намира, че съгласно чл.78, ал.3 от ГПК ищците ще следва да заплатят на ответниците К. и С. А. сумата от 1000лв. за заплатено от тях адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита/л.73/, както и ищците ще следва да заплатят на ответника В.А. сумата от 200лв. за заплатен от него депозит за вещо лице/л.70/.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от М.И.В. с ЕГН: ********** и от В.Н.В. с ЕГН: **********,***
срещу К.В. ***.Св.***№7, с ЕГН: **********,
В.К.А. ***.Св.***№7, с ЕГН: ********** и С.К.А. ***, ж.к.***, бл.1, вх.А, ет.3,
ап.**, с ЕГН: **********, за признаване на установено, че ищците са собственици
на недвижим имот, който са придобили на основание давностно
владение в период повече от двадесет години от 1981 година, след което от
09.12.1996г. до сега, а именно върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастрални регистри на Б., община Б., Софийска област, с
площ от 1075кв.м., с административен адрес: Б., п.к.2140, в.з.***, ул.“***, с
площ от 1075кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, номер по предходен план:***,
кв.**, парцел **, при съседи: ****, ****, ****, ****, ****, ****, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.И.В. с ЕГН: ********** и В.Н.В.
с ЕГН: **********,*** да заплатят на К.В. ***.Св.***№7, с ЕГН: ********** и С.К.А.
***, ж.к.***, бл.1, вх.А, ет.3, ап.**, с ЕГН: ********** сумата от 1000лв./хиляда лева/ за направени
разноски по делото за заплатено от тях адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.И.В. с ЕГН: ********** и В.Н.В.
с ЕГН: **********,*** да заплатят на В.К.А. ***.Св.***№7, с ЕГН: **********
сумата от 200лв./двеста лева/ за
направени от него разноски по делото за заплатен депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/И.Ц./