РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Силистра, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анелия Д. Великова
Членове:Добринка С. Стоева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Таня Вл. Гецова Колева
в присъствието на прокурора С. Г. П.
като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно частно
наказателно дело № 20253400600041 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 313 във вр. с чл. 306, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от
НПК.
Образувано е по жалба на ос. Л. К., чрез адв.П. Й. срещу Определение №
9/10.01.25 г , постановено по НОХД № 3/25 г. по описа на РС Силистра по реда на чл. 306,
ал.1, т.1 от НПК с искане Определението да бъде отменено, алтернативно производството да
бъде спряно.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован – не се явява. За него
– явява се редовно упълномощен защитник.
Жалбата се поддържа изцяло. Набляга се на три основни момента:
- Процесният автомобил е в режим на СИО и отнемането му ограничава
правата на другия добросъвестен съсобственик;
- Предвиденото „отнемане“ на частна собственост в разпоредбата на чл.
343б, ал. 5 от НК е в колизия с Конституцията на Р. България и с европейското
законодателство.
- Спиране на производството до произнасяне на СЕС по Дело С-655/2024г.,
образувано по преюдициално запитване на РС Велики Преслав.
1
Представителят на ОП Силистра излага кратки доводи за неоснователност на
жалбата като счита да са налице основания за потвърждаване на ревизирания съдебен акт.
Жалбата е допустима, подадена от лице с правна легитимация, разгледана по
същество – неоснователна.
След анализ на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното:
Съдебното производство пред СРС се е развило по реда на чл. 381 и сл. от
НПК. Постигнатото между страните Споразумение за приключване на наказателното
производство срещу обв. Л. К. е било одобрено от съда във вида, в който е било прието за
разглеждане.
Следвайки разпоредбата на чл. 383, ал.2 от НПК, СРС се е произнесъл по чл.
343б, ал.5 от НК във вр. с чл. 53 от НК по реда на чл. 306, ал.1,т.1 от НПК.
С оглед обстоятелството, че НОХД № 3/25г. по описа на СРС е приключило
със Споразумение № 7/10.01.2025г. и обв. Л. К. се е признал за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК и е приел да му бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца изтърпяване на което да бъде отложено за срок от три години,
правилно ПИС е преценил, че са налице основания за последващо произнасяне, а именно
отнемане на МПС, послужило за извършване на престъплението.
Тук следва да се посочи, че решаващият съд не е подходил механично към
прилагането на тази разпоредба, а е обсъдил наличните доказателства в цялост като е
отговорил и на всяко едно от възраженията на защитата.
Видно, защита е изложила същите съображения и във въззивната си жалба с
единствената разлика, че са малко по-подробно развити и с цитиране на точни разпоредби от
Хартата на основните права на ЕС , от Рамково решение 2005/2012/ПВР, както и от
Конституцията на Р.България като прави собствена интерпретация за несъразмерност и
несправедливост по отношение на отнемане на МПС и нарушаване правата на трети
добросъвестни лица.
Всяко едно от възраженията на защитата е било обсъдено от СРС и е
получило отговор в мотивите към проверявания съдебен акт.
За да изгради правните си изводи ПИС е направил съвкупна преценка на
наличните по делото доказателства, в това число и съществуващия режим на СИО по
отношение на лекия автомобил. Това от своя страна е довело до обоснованото отнемане
само на ½ идеална част, а не на целия автомобил, като за останалата ½ обв. К. е бил осъден
да заплати нейната равностойност. В този смисъл правата на другия съсобственик са били
защитени максимално и не може да бъде прието, че постановеното определение противоречи
на основни принципи, заложени в ХОПЕС или в Конституцията.
Не може да се говори и за несъразмерност, предвид степента на обществена
опасност на престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, нараснала до изключителни размери в
последните години. В този смисъл твърдението на защитата за липса на пропорционалност и
2
ограничаването на правото на собственост на обв. К. е неоснователно.
Изложени са съображения и относно императивния характер на разпоредбата
на чл. 343б, ал.5 от НК и невъзможността на съда да постанови спиране на производството
до произнасяне на СЕС по преюдициално запитване, направено от друг съд, както и до
произнасяне на КС.
Поради това, че настоящия състав се солидаризира изцяло с изводите на СРС,
въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря мотивите на ПИС. Трайна е и
практиката на ВКС в тази насока, че след като въззивната инстанция не е достигнала до
различни фактически и правни изводи, то не е налице необходимост от тяхното
преповтаряне. /Р №624/06.02.14г, I НО по КД №1963/13г; Р №321/18.01.16г, III НО по КД
№807/15г; Р № 181/11.06.12г I НО по КД № 486/12г; Р № 50150/06.03.2023г, III НО по КД
№650/22.
Предвид горното и на осн. чл. 338 от НПК Силистренски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9/10.01.2025г. , постановено по НОХД №
3/25 г. по описа на СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3