№ 121
гр. Пловдив , 18.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600257 по описа за 2021 година
При участие на секретаря Нина Стоянова и прокурора Д.К.
Производство по Глава 21 НПК.
Лишеният от свобода К. Д. М. е обжалвал протоколно определение №
260121/28.01.2021г., постановено по ЧНД № 2486/2020г. по описа на Окръжен
съд- Пловдив в частта, с която на основание чл.24 от НК е било увеличено
определеното му общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на
шест години по реда на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК с две години като е
постановено да изтърпи едно общо най-тежко наказание в размер на осем
години лишаване от свобода при първоначален строг режим съгласно чл.57
ал.1 т.2 б.а от ЗИНЗС. Счита, че с оглед на напредналата му възраст и
здравословното му състояние не е трябвало да се увеличава наказанието,
поради което моли да се отмени приложението на чл.24 НК.
Според представителя на Апелативна прокуратура- Пловдив жалбата на
осъдения К.М. е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд намира жалбата на К.М. за процесуално
допустима, а разгледана по същество за частично основателна.
Законосъобразно окръжният съд е определил по реда на чл.25 ал.1
вр.чл.23 ал.1 НК едно общо най-тежко наказание на осъдения М. по НОХД №
1211/2020г. по описа на ПРС, по НОХД № 872/2020г. по описа на ПОС, по
НОХД № 903/2020г. по описа на ПОС, по НОХД № 1239/2020г. по описа на
ПОС и по НОХД № 1694/2020г. по описа на ПОС в размер на шест години
лишаване от свобода. Настоящата инстанция изцяло споделя съображенията
на първоинстанционния съд относно необходимостта от увеличаване на
1
общото наказание, но не и в определения от съда размер с две години
лишаване от свобода. Не може да има спор, че жалбоподателят К.М. е
личност с висока степен на обществена опасност като е осъждан деветнадесет
пъти за тежки, при това повечето еднотипни умишлени престъпления от общ
характер и въпреки многократния си престой в затвора, след излизане на
свобода отново извършва подобни престъпления. Пред въззивната инстанция
М. заяви, че „това ще бъде последният му допир със съдебната система“.
Очевидно е, че за постигане на целите по чл.36 от НК, и преди всичко на
личната превенция, е наложително да се увеличи кумулираното наказание
съобразно предпоставките на чл.24 от НК. Според настоящата инстанция
обаче размерът на увеличеното наказание от две години лишаване от свобода
не е бил изцяло съобразен с влошеното здравословно състояние на осъдения и
с напредналата му възраст, М. е на 62г. При тези данни, пак с оглед на
личната превенция следва да се отрази, че едно общо увеличено наказание от
осем години лишаване от свобода не би било съобразено с критерия за
справедливост и за осъдения М. би имало репресивен вместо поправителен и
превъзпитаващ ефект. Ето защо апелативният съд е на становище, че целите
по чл.36 НК и конкретно по отношение на осъдения М. могат да се постигнат
пълноценно и с по-нисък размер на увеличеното наказание, а именно от една
година лишаване от свобода.
Предвид на изложените съображения, обжалваното определение следва
да се измени в частта относно приложението на чл.24 от НК с намаляване на
наказанието, поради което ПАС
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ протоколно определение № 260121/28.01.2021г., постановено
по ЧНД № 2486/2020г. по описа на Окръжен съд- Пловдив в частта относно
приложението на чл.24 от НК като НАМАЛЯ увеличеното общо най-тежко
наказание лишаване от свобода от две на една година лишаване от свобода.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2