№ 1517
гр. Русе, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20254520103379 по описа за 2025 година
Ищецът "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, гр.София твърди, че между него и Р.П.Л.
била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите за притежавания от нея лек автомобил „Хонда", рег.№ Р 7462 ВМ.
Договорът бил обективиран в комбинирана застрахователна полица „Гражданска
отговорност" на автомобилистите № 06115000793127/16.03.2015 г., материализираща и
удостоверяваща възникването на застрахователното правоотношение за срок
ивалидност на застрахователното покритие, считано от 16.03.2015 г. до 16.03.2016 г.
На 17.10.2015 г., около 04:00 ч. в гр. Р., бул.„Ц.О." до № 82, настъпило пътно-
транспортно произшествие, при което били нанесени щети на 7,50 м. предпазна ограда
/пана/ и 3 бр. метални колчета, собственост на Община Русе. Произшествието не било
посетено от органите на сектор ПП при ОД на МВР-Русе, тъй като ответникът, като
водач на увреждащия лек автомобил „Хонда", рег. № Р 7462 ВМ, напуснал мястото на
произшествието след пътния инцидент. На 19.10.2015 г. от сектор ПП при ОД на МВР-
Русе бил съставен Протокол за ПТП № 1451882/19.10.2015 г., в който било отразено, че
И. С. Х., като водач на лек автомобил „Хонда", рег. № Р 7462 ВМ, не съобразил
скоростта, с която управлявал, изгубил контрол над същия, отклонил се в ляво и се
блъснал в предпазна, метална ограда. Установено било, че ответникът е напуснал
мястото на произшествието, без да окаже съдействие за установяването на вредите -
поведение, представляващо законово нарушение, като от контролните органи на И. Х.
бил съставен АУАН, сер.Г, № 210198/19.10.2015 г.
На 22.04.2020 г. от директора на ОП „Комунални дейности" било подадено
1
уведомление за щета, по което била образувана преписка, заведена под №
43081712000908, към която били приложени Протокол за ПТП № 1451882/19.10.2015
г., както и калкулация за направените разходи по възстановяване на увреденото
общинско имущество, 3 бр. фактури и 5 бр. снимков материал. Съгласно представената
калкулация, разходите за възстановяване на нанесените щети на общинското
имущество били: материали - 1043,32 лв.; механизация и транспорт - 125,11 лв.; труд -
145, 60 лв.; 20 % ДДС - 268,22 лв. или общо 1609,32 лв. Съгласно представените по
преписката по щета документи, застрахователят определил и изплатил в полза на
Община Русе застрахователно обезщетение в размер на 1341,10 лв.. За образуваната в
,,ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД преписка по щета № 43081712000908 били извършени
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв.
Предвид факта, че процесното ПТП било причинено от ответника, като водач на
увреждащия лек автомобил „Хонда", рег.№ Р 7462 ВМ, който напуснал мястото на
произшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, с
което свое поведение не оказал съдействие за установяването на вредите, както и се е
отклонил виновно от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества,
„ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД предявява регресна претенция срещу И. С. Х., на
основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КЗ, като моли да бъде постановено решение, с
което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумите: 1341.10 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение за щети на 7.50 м. предпазна
ограда /пана/ и 3 бр.метални колчета, собственост на Община Русе, нанесени при ПТП,
настъпило на 17.10.2015 г. в гр. Р., виновно причинено от отвентика, чиято
отговорност, като водач на лек автомобил „Хонда", рег.№ Р 7462 ВМ, е била покрита
по силата на застрахователна полица № 06115000793127 от 16.03.2015 г. по риска
„Гражданска отговорност" на автомобилистите и 15,00 лв. разноски по ликвидация на
щета № 43081712000908, ведно със законната лихва върху сумите от подаване на
исковата молба до окончателното им изплащане.
Ответникът депозира отговор на исковата молба, в който оспорва
основателността на заявените претенции. Твърди, че същите се основават на частично
и едностранчиво изложени обстоятелства, водещи до неправилни правни изводи.
Не оспорва твърденията, че на 17.10.2015 г., около 04:00 ч., в гр. Р., бул. „Ц.О."
до № 82, е настъпило ПТП, при което били нанесени описаните щети на Община Русе,
както и че произшествието не е било посетено от органите на сектор ПП при ОД на
МВР-Русе, тъй като ответникът е напуснал мястото на произшествието след пътния
инцидент. Оспорва твърдението, че до него са били отправяни покани за доброволно
изпълнение от страна на "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД.
Поради законодателната идея за изчерпателна и изключителна регулативност в
разглежданите отношения, случай без изрична по хипотеза законова уредба не можел
2
да е пораждащ това субективно облигационно право юридически факт, т.е.
недопустимо било да се тълкува разширително някоя норма с цел случаят да попадне в
нея или да се съвместява от съда по аналогия с някоя удобна хипотеза с цел прилагане
на последицата на нормата по съображения за справедливост.
Напускането на мястото на произшествието, макар и да би се приело за укоримо
поведение, все пак не било обстоятелство, което според конкретния случай да е
елемент от хипотезата на нормата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ. Този отрицателен правен
извод следвал от положението, че за него, като водач на МПС „Хонда", рег.№
Р7462ВМ, нямало изрично вменено от закона задължение безусловно, т.е. без оглед на
наличие или не на други, извън вредите обстоятелства, да остане на това място до
идване на органи за контрол на движение по пътищата. Съществуването на такова
задължение по идеята и текста на закона трябвало да е логически неделимо свързано
със задължение по закон на тези органи да посетят местопроизшествието, тъй като
изпълнението на първото предпоставяло, обезпечавало практическия смисъл от
изпълнението на второто. Водачът на превозното средство, участник в
пътнотранспортно произшествие, бил длъжен да остане на мястото му, когато от него
са причинени имуществени вреди, само когато между него и другия участник има
разногласие относно обстоятелствата, свързани с настъпването му - чл. 123, ал. 1, т. 3,
б."в" от ЗДвП, в който случай службите за контрол на МВР носят задължението да го
посетят - чл. 125, т. 7 от ЗДвП. Пред възникването на това им задължение,
разногласието трябвало да е факт, т.е. не можело да се предполага, че би възникнало,
ако единият участник не бе напуснал, а бе останал на мястото на произшествието и в
тази връзка факта на напускането да се приравнява по разширено тълкувана или
прилагана по аналогия нормативна хипотеза /чл.125, т. 7 от ЗДвП / на разногласието.
Освен това, определението на понятието "участник в ПТП " по смисъла на §. 6,
т. 27 от ДР на ЗДвП не позволявало да се приеме, че това качество имал и
собственикът на повреденото /унищоженото от произшествието/ имущество, особено
ако той е юридическо лице. В хипотезите на чл. 123, ал. 1, т. 3, б."в" и чл. 125, т. 7 от
ЗДвП всеки от участниците в произшествието трябва да е физическо лице с поведение
/действие или бездействие/, каузално свързано с настъпването му - аргументи от
посочените законови текстове /увреденото юридическо лице не можело "да пострада"
и да "остане на мястото на произшествието"/ и от текста на чл. 123, ал. 2 от ЗДвП,
който правел ясно разграничение между тях и собствениците на повреденото от него
имущество. Именно между реалните участници трябвало да е възникнало
разногласието за обстоятелствата, свързани с произшествието, а не между някой от тях
и имуществено увредено трето лице. Затова било предвидено задължително посещение
от служители по контрол на движението по пътищата на мястото на настъпването му,
за да съдействат на участниците според компетентността си, свързана с точното
съблюдаване на правилата на ЗДвП и констатирането на последиците от нарушаването
3
им, да бъдат изяснени по-добре тези обстоятелства".
Въпреки, че бил напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, тяхното посещение на местопроизшествието не е
било задължително по закон. Поради това и в полза на застрахователя не възниквало
правото на регрес по чл.500, ал. 1, т.3 КЗ, да претендира от застрахования изплатеното
обезщетение. Дали поведението на ответника е било правомерно или не и дали
законосъобразно е напуснал мястото на ПТП, било без значение за този извод, тъй като
регресното право възниквало само при наличието на предвидените в чл. 500, ал. 1, т.3
КЗ предпоставки, а не при всички случаи на напускане на мястото на ПТП.
Приложеният протокол за ПТП бил съставен два дни след пътния инцидент и без
посещение на място от полицейските служители. Липсвали данни ответникът да е
санкциониран за нарушения на ЗДвП. При това положение недоказан оставал фактът,
че в причинна връзка с негово противоправно поведение е настъпило
застрахователното събитие от 17.10.2015 г.
За да възникне регресното право за ищеца било необходимо освен водачът да е
напуснал ПТП преди идването на органите на КАТ, тяхното посещение да е било
задължително по закон. Хипотезите за това били изброени в чл. 125 от ЗДвП. В
исковата молба ищецът не конкретизирал причината, поради която според него е било
задължително посещението на полицията. Разпоредбата на чл. 125, т.7 и т.8 от ЗДвП,
като основание за задължителното посещение на мястото на ПТП от страна на
службите за контрол на МВР, предвиждала: когато между участниците в
произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него или едно от
МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при
произшествието щети. В протокола за ПТП нарушение на ЗДвП "напускане мястото на
ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата" не било
отразено. При това положение не можело да се приеме, че в полза на застрахователя е
възникнало правото на регрес по чл.500, ал. 1, т.3 КЗ, за да претендира от
застрахования изплатеното обезщетение.
Счита, че не са налице основания за ангажиране регресна отговорност спрямо
него, като пряк причинител на вредите, обезщетени от застрахователното дружество по
договора за "ГО".
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
За основателност на претенцията, при условията на пълно и главно доказване,
ищецът следва да установи, че в причинна връзка с противоправното поведение на
ответника е настъпило събитие - ПТП, което съставлява покрит риск по договор за
4
застраховка „Гражданска отговорност”, за което, в качеството си на застраховател,
носи риска; че поради причиняване на описаните имуществени щети е заплатил
обезщетение на увреденото лице в размер не по-голям от стойността на
действителните вреди; твърдения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са
нанесени повреди на автомобила и размера на обезщетението, както и, че ответникът е
причинил виновно събитието, след което е напуснал местопроизшествието преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, а посещаването на
местопроизшествието от тях е било задължително по закон и виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи
обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват вземането, а при
установяване на горните факти от ищеца – да докаже, че е платил търсената сума.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира искът за
неоснователен по следните съображения:
Видно от протокола за ПТП, съставен от служител на Сектор „ПП“- Русе на
19.10.2015 г. в 17,15 ч. и подписан от участник 1 в лицето на ответника, на 17.10.2015
г., в 04.00 ч. в гр.Р., бул.“Ц.О.“, до № 82, И. С. Х. не съобразява скоростта си на
движение, губи контрол, отклонява се на ляво и се блъска в предпазна метална ограда.
В протокола е отразено още, че мястото на ПТП не е посетено от служители на
полицията.
От изпратената от Сектор „ПП“ заверени преписи от АУАН сер.Г №
210198/19.10.2015 г. и НП № 15-1085-002139/19.11.2015 г. се установява, че във връзка
с процесното ПТП, с влязло в сила на 30.11.2015 г. наказателно постановление на И. Х.
са наложени санкции /глоби и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца/ за
нарушения на чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.
МПС „Хонда CR-V", с рег.№ Р7462ВМ, собственост на Р.П.Л., е имало сключена
валидна и действаща в периода на пътното произшествие застраховка ГО с ищеца,
видно от комбинирана застрахователна полица № 06115000793127/16.03.2015 г.
По подадено уведомление за щета от Община Русе в „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД била образувана преписка № 43081712000908. В уведомлението са отразени като
увредени 7,5 м. трапезна ограда и 3 бр. метални кола. Въз основа на изготвените
автотехническа експертиза и ликвидационен акт по горната щета, претенцията на
Община Русе била уважена до сумата 1341.10 лв., преведена по банков път на
01.07.2020 г.
По делото са приложени две регресни покани до ответника, съответно от
14.07.2020 г. и 09.08.2020 г., за които няма данни да са получени.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна се налагат
следните изводи:
5
Действието на материалноправните норми във времето се различава от това на
процесуалноправните норми. Материалноправната норма урежда фактическия състав,
осъществил се по време на действието й, като породените правни последици се
запазват и при действието на новата, различна правна норма, освен ако в новия закон е
изрично уредено обратно действие на новата правна норма. Материалноправните
норми по принцип нямат обратно действие, докато процесуалноправните норми имат
такова.
Съгласно § 22 ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ за застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част IV от отменения
Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на
този кодекс. Част IV от отменения КЗ урежда общите въпроси на застрахователния
договор, включително и на застраховането на гражданската отговорност. Специалните
разпоредби, уреждащи задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, в това число и регресното право на застрахователя по тази
застраховка срещу застрахования, са предвидени в част V от отменения КЗ, която не е
посочена в § 22 ПЗР на КЗ. Поради това преценката за приложимото право следва да
се извърши съобразно спецификата на регресното право.
Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите по чл. 274, ал. 1 и ал. 2 КЗ (отм.) и чл. 500, ал. 1 и
ал. 2 КЗ, представлява право на застрахователя да получи от застрахования платеното
на пострадалото, респективно увреденото лице обезщетение, ако е осъществено някое
от предвидените в посочените разпоредби основания. Регресното право на
застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на
суброгацията по общия състав, предвиден в чл. 213 КЗ (отм.) и чл. 410 КЗ. То не е част
от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона, при наличие на
някое от регламентираните в действащата правна уредба основания. В предвидените в
отменения КЗ и сега действащия КЗ основания се касае до освобождаване на
застрахователя от задължението му към застрахования. Регресното право възниква
тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния
договор /към застрахования/ на основания, посочени в закона – умисъл, употреба на
алкохол, наркотици и др. То възниква спрямо застрахования от момента на деликта,
тъй като законодателят свързва наличието на основанията по чл. 274, ал. 1 и ал. 2
КЗ (отм.) и чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ /умисъл, алкохол, липса на правоспособност за
управление и др. / именно с този момент. При всеки случай на управление на МПС
водачът е длъжен да се съобразява с действащите към него момент правила за
движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, ППЗДвП, с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и
съответните специални разпоредби в КЗ, относими към управление на застрахованото
МПС. Наличието на предвидените в чл. 274 КЗ (отм.) и чл. 500 КЗ основания за
6
възникване на регресното право не освобождава обаче застрахователя от отговорността
по риска "Гражданска отговорност" към третото увредено лице, поради което той
дължи обезщетяване на вредите, претърпени от него. Моментът на плащането на
обезщетението на увреденото лице определя не възникването, а изискуемостта на
регресното притезание.
Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите спрямо виновния водач се урежда от закона,
действал към момента на неговото пораждане, а този момент е настъпването на
застрахователното събитие по риска "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В случая застрахователният договор е сключен при действието на отменения КЗ,
застрахователното събитие /ПТП/ е настъпило също при действието на отменения
КЗ. Ето защо приложимият закон по отношение регресното право на застрахователя по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите спрямо
виновния застрахован водач, е отмененият Кодекс за застраховане.
Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм/, застрахователят има право да получи от
застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при
настъпването на пътнотранспортното произшествие: е управлявал моторното превозно
средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов
аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за
алкохол, наркотично вещество или негов аналог.
За да бъде уважен предявеният иск трябва да бъде доказан следният фактически
състав: 1/да са причинени вреди от ответника, чрез негово виновно и противоправно
поведение; 2/да е възникнало правоотношение между деликвента и ищеца по договор
за застраховка "Гражданска отговорност"; 3/да е заплатено от страна на застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" на увреденото лице застрахователно
обезщетение при настъпване на застрахователно събитие; 4/деликвентът да е
управлявал МПС при причиняване на деликта с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов
аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за
алкохол, наркотично вещество или негов аналог.
В конкретния случай, с оглед събраните доказателства, анализирани поотделно
и в съвкупност, тези кумулативно изискуеми предпоставки не се установяват, поради
липсата на последната, четвърта изброена по-горе предпоставка. Както беше посочено
по-горе, с влязлото в сила на 30.11.2015 г. наказателно постановление И. Х. е
санкциониран за нарушения на чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП – не избира
скоростта на движение съобразно атмосферните условия и др.обстоятелства; като
участник в ПТП не оказва съдействие за установяване вредите от ПТП и при наличие
7
на разногласие относно обстоятелствата за ПТП го напуска и не уведомява службата
за контрол. Т.е., при настъпването на процесното ПТП от 17.10.2015 г. не са налице
данни ответникът да е управлявал МПС с алкохол в кръвта или под въздействието на
наркотични вещества, както и да е отказал да се подложи на проверка.
Относно наличието или липсата на хипотезата „виновно отклонение от проверка
за алкохол и наркотични вещества“: Няма съмнение в това, че напускането на
местопроизшествието от ответника е обективна пречка компетентните органи да
извършват проверка за алкохол. Това обаче не може да се квалифицира като виновно
поведение за отклоняване от проверка за алкохол. Отказът на водача да се подложи на
проверка за алкохол или виновното му отклонение от нея подлежи на пълно главно
доказване от застрахователя - ищец по иска с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от
КЗ /отм/, като само при наличие на данни за предприети мерки за извършване на
проверка за алкохол на участник в ПТП, от която последният виновно се е отклонил,
би могло да се приеме, че е налице основанието по цитирания текст на отменения КЗ.
Отделно от горното, отказът на ответника да се подложи на проверка за алкохол следва
да се установи по реда на чл. 6 или чл. 11, ал.4 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда
за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства, съобразно които отказът да се получи талон за
медицинско изследване се установява с подписа на един свидетел, респ. отказът на
водача да бъде изследван се отразява от лекаря в протокола за медицинско изследване,
което се удостоверява с подпис на изследвания и/или на свидетел. В горния смисъл е и
непротиворечивата съдебна практика на ВКС - Решение № 183/22.11.2010 г. по т.д.№
30/2010 г., ІІ т.о. на ВКС, решение № 53/24.07.2020 г. по т.д.№ 881/2019 г., II т.о., ТК на
ВКС. Не са ангажирани каквито и да са доказателства от страна на ищеца, които да
установяват започнали действия по проверка на ответника, като участник в процесното
ПТП, за алкохол, след което същият да е избягал от мястото на пътния инцидент, т.е. да
се е отклонил виновно от проверката, респ. да е отказал да бъде проверен.
За пълнота на изложението следва да се добави, че съгласно чл.123 от ЗДвП
ответникът не е имал задължението да уведоми компетентната служба на МВР, тъй
като от ПТП има настъпили само имуществени вреди и участник в произшествието е
само ответникът /т.е не може да има несъгласие между участниците относно
обстоятелствата, свързани с него/. Поради механизма на процесното ПТП, описан в
издадените Протокол за ПТП, АУАН и НП, не е налице и никоя от хипотезите на
чл.125 от ЗДвП, при които посещението на службите за контрол на МВР на мястото на
пътнотранспортното произшествие е задължително.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че в правната сфера на ищеца не е
възникнало регресното право на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм/, нито по
чл.500, ал.1, т.1 и т.3 от сега действащия КЗ /последният като неприложим към
процесния пътен инцидент/ и предявеният регресен иск като неоснователен следва да
8
бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, на основание чл.38, ал.2 ГПК, ищецът дължи на
пълномощника на ответника адвокатско възнаграждение в минималния размер,
предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. от 435 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „ДЗИ-Общо застраховане”
ЕАД, с ЕИК *********, против И. С. Х., с ЕГН **********, регресни искове за
заплащане на сумите: 1341.10 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение на Община Русе за щети, нанесени при ПТП на 17.10.2015 г. в гр. Р.,
виновно причинено от ответника, чиято отговорност, като водач на лек автомобил
„Хонда", рег.№ Р 7462 ВМ, е покрита по застрахователна полица №
06115000793127/16.03.2015 г. по риска „Гражданска отговорност" на автомобилистите
и 15,00 лв. разноски по ликвидация на щета № 43081712000908, ведно със законната
лихва върху сумите от 09.06.2025 г.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ 89Б, представлявано от Коста Чолаков и
Бистра Василева, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, да заплати на адвокат А. Ж. Ж. от
АК-Русе, 435 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9