Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 523
гр. Пловдив, 11 март 2021 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд - Пловдив, ХVIII състав, в публично съдебно
заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев адм.
дело № 2770 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.156 и следв. от ДОПК и
чл.145 и следв. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Еневи моторс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Силистра“ № 11, представлявано от Г.Е., против
Ревизионен акт № Р-16001618004846-091-001/15.06.2020 г., издаден от С.П.П., на длъжност началник на сектор, възложил ревизията,
и К.Г.Н., на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение
№ 486 от 05.10.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ /Д „ОДОП“/ гр. Пловдив при ЦУ на Национална агенция за приходите, в
частта за отказан данъчен кредит в размер на 15 793.40 лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 4 634.52 лв., по фактури, издадени от
доставчиците „Ню дизайн медия“ ЕООД през м.10.2016 г. и от „Лукс кар БГ“ ЕООД
през м.04.2018 г.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт,
по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Жалбоподателят оспорва като
неправилни, незаконосъобразни, необосновани и противоречащи на събраните в хода
на ревизионното производство доказателства съображенията на органите по
приходите, мотивирали направения извод, че за дружеството не е налице право на
приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от посочените двама
доставчици. Твърди се, че и по двете фактури са представени всички необходими
доказателства, както за произход на автомобилите, така и, че са налице плащания
за тях. По отношение на доставката на „Лукс кар БГ“ ЕООД се твърди, че органите
по приходите прехвърлят тежестта от недеклариран и неразчетен ДДС върху
получателя по доставката, без да се докаже по обективен начин, че същият е
знаел, че неговият доставчик няма да внесе заплатения му данък, или няма да го
начисли. Претендират се сторените в съдебното производство разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. А., която поддържа
жалбата иска отмяна на РА в потвърдената част по доводи, подробно изложени в
представените по делото писмени бележки.
Ответникът по жалбата - директор дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юриск. Димитрова, оспорва жалбата като
неоснователна, и моли да бъде отхвърлена, като подробни доводи в тази насока
излага в представената по делото писмена защита. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Началото
на ревизионното производство е сложено
със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001618004846-020-001 от
17.08.2018 г. на С.П.П., началник сектор, като на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „Еневи моторс“ ООД с обхват:
задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.06.2016 до
30.06.2018 г., като е определен срок за приключване на ревизионното
производство до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е
сторено на 21.08.2018 г. по електронен път. Срокът за извършване на ревизията е
удължен със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001618004846-020-002 от
21.11.2018 г., и № Р-16001618004846-020-003/09.01.2019 г. до 21.07.2019 г.
Със
Заповед № Р-16001618004846-ЗИД-001/09.01.2019 г. на изпълнителния директор на
НАП – София, на основание чл.114 ал.4 от ДОПК срокът на ревизията е продължен
до 21.07.2019 г.
Със
Заповед № Р-16001618004846-023-001/16.01.2020 г., на основание чл.34 ал.1 т.2
от ДОПК и във връзка с постъпило искане за спиране от главен инспектор при ТД
на НАП, ревизионното производство е спряно, считано от 16.01.2020 г. до
приключване на ревизионно производство с УИН № РЛ-22221118006279 на доставчика
„Мари 71“ ЕООД, ЕИК по булстат *********.
Със
Заповед № Р-16001618004846-143-001 от 27.04.2020г. ревизионното производство е
възобновено, считано от същата дата.
Със
ЗИЗВР № Р-16001618004846-020-004 от 10.07.2019 г. до 21.01.2020г. и №
Р-16001618004846-020-005 от 29.04.2020 г. срокът на ревизията е продължен до
04.05.2020 г., като и двете заповеди са връчени на ревизираното дружество по
електронен път.
В хода
на тази административната процедура е съставен Ревизионен доклад №
Р-16001618004846-092-001/18.05.2019 г., въз основа на който, и след разглеждане
на постъпилото в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК възражение срещу РД, вх. №
70-00-5204/04.06.2020 г., възложилият ревизията и ръководител, са издали
Ревизионен акт № Р-16001618004846-091-001 от 15.06.2020 г.
По жалба
на „Еневи моторс“ ООД е издадено Решение № 486 от 05.10.2020 г. от директора на
дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - Пловдив, при ЦУ на
НАП, с което РА е потвърден, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на
15 793.40 лв., ведно с допълнително начислени лихви в размер на 4 634.52
лв., по фактури, издадени от „Ню дизайн медия“ ЕООД и „Лукс кар БГ“ ЕООД. С
оглед, делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, по делото
са представени: Заповед №
РД-09-2433/16.12.2019 г., ведно с приложения, Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г.,
ведно с приложение, и Заповед № РД-09-1801/28.09.2018 г., всички издадени от
директора на ТД на НАП Пловдив.
Представени
са също така, сертификати за електронен подпис на длъжностните лица, изготвили
административния акт, както и електронен носител – CD.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено
от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените
за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от
закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл.119
ал.2 във връзка чл.118 ал.2 и чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, органи на приходната
администрация.
От
представените по делото доказателства се установява, че ЗВР и заповеди за
изменение на ЗВР, ревизионният доклад и ревизионният акт са надлежно подписани
с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния
документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните
документи.
Отделно
от това, всички протоколи от извършени насрещни проверки и искания за
представяне на доказателства и писмени обяснения от трети лица, са надлежно
оформени по реда на ДОПК и представляват годни доказателствени средства, което
изключва възможността за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила в хода на развилото се ревизионно производство, обуславящи извод за
незаконосъобразност на ревизионния акт.
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
Извършената
на „Еневи моторс“ ООД ревизия относно правилното прилагане на ЗДДС обхваща данъчните периоди от 01.06.2016 г. до
31.08.2018 г. Дружеството е регистрирано по ЗДДС лице, считано от 21.05.2013 г. Извършваната
дейност през ревизирания период е търговия с автомобили втора употреба, код
4511 по НСИ КИД 2008. Дейността се упражнява в обект - автосалон в гр. Пловдив,
бул. „Пещерско шосе“ № 157, за което са представени договори за наем от
17.05.2013г. и от 17.05.2018 г.
На
основание чл.68 ал.1 т.1, чл.69 ал.1 т.1 във връзка с чл.70 ал.5 от ЗДДС, с
мотив за липса на реално осъществени доставки е отказано правото на приспадане
на данъчен кредит в размер на 15 793.40 лв. по фактури, издадени от
следните доставчици:
- „Ню
дизайн медия“ ЕООД, ЕИК по булстат *********, по фактура № 1177/03.10.2016 г. с
предмет: - употребяван автомобил „Мерцедес МЛ 350“ с рама № ***, на
стойност 48 000.00 лв. и ДДС – 9 600.00 лв. При извършена насрещна
проверка на „Ню дизайн медия“ ЕООД в отговор на ИПДПОЗЛ, връчено по реда на
чл.32 от ДОПК, обективирана в ПИНП № П-2222191908650-141-001/14.11.2019 г. не
са представени изисканите документи и писмени обяснения. От органите по
приходите, извършили насрещната проверка е констатирано, че процесната фактура
не е включена в дневниците за продажби и справките–декларации по ЗДДС.
-
„Лукс кар
БГ“ ЕООД , ЕИК по булстат *********, по фактура №
**********/29.04.2018 г. с предмет: - употребяван
автомобил „Мерцедес С 350“ с рама ***, на стойност 30 967.00 лв. и
ДДС – 6 193.40 лв. При извършена насрещна проверка на „Лукс кар БГ“ ЕООД,
в отговор на ИПДПОЗЛ, връчено по реда на чл.32 от ДОПК, обективирана в ПИНП №
П-22220219109127-141-001/05.08.2019 г. не са представени изисканите документи и
писмени обяснения. От органите по приходите, извършили насрещната проверка е
констатирано, че процесната фактура не е включена в дневниците за продажби и
справките-декларации по ЗДДС.
При
извършена проверка в ИМ на НАП е установено, че „Ню дизайн медия“ ЕООД и „Лукс
кар БГ“ ЕООД са с прекратена регистрация по ЗДДС по реда на чл.176 от с. з.
Дружествата не са подали ГДД по чл.92 от ЗКПО, съответно, за 2016 и 2018 г.,
нямат наети лица по трудови договори, декларирали са основна дейност, различна
от търговия с употребявани автомобили, не притежават активи, сгради, машини,
транспортни средства, стопански инвентар или друг вид имущество.
В
отговор на връчено ИПДПОЗЛ във връзка с изследваните доставки, от РЛ са
представени горепосочените фактури с приложени договори за покупко-продажба,
декларации по Наредба № I-45, фактури за предходни доставки,
банкови извлечения за разплащания, фактури за последваща продажба на
автомобилите, счетоводни регистри на сметки за отразяване на фактурите за покупка,
на фактурите за продажба, плащанията по тях и писмени обяснения. В
представените писмени обяснения е посочено, че кореспонденцията с
горепосочените доставчици е извършвана по телефона или от упълномощени за това
лица. Относно превоза е пояснено, че е включен в цената на автомобилите, която
е платена по фактурите и, че автомобилите да приемани от управителите на „Еневи моторс“ ООД при доставката им в
автосалона в гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 157. Декларирано е, че
дружеството няма собствен транспорт за превоз на автомобили или нает за
процесните доставки.
При
извършени насрещни проверки на дружествата, посочени в представените фактури за
предходни доставки: „Хера груп БГ“ ЕООД, ЕИК по булстат *********, и „ВР
ТРАНСБЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК по булстат *********, ИПДПОЗЛ са връчени по реда на
чл.32 от ДОПК и не са представени изисканите документи и писмени обяснения.
В хода
на ревизията, не са представени доказателства за наличие на ресурсна
обезпеченост на „Ню дизайн медия“ ЕООД и „Лукс кар БГ“ ЕООД за извършване на
процесните доставки на автомобили. Няма представени доказателства и от
посочените за предходни доставчици дружества при извършените им насрещни
проверки.
Установено
е, че в ИМ на НАП за „Ню дизайн медия“ ЕООД и за „Лукс кар БГ“ ЕООД не се
съдържат данни за наличие на ресурсна обезпеченост за извършване на процесните
доставки на употребявани автомобили.
При
извършения преглед на представения договор за покупко-продажба на МПС от
29.04.2018 г. е установено, че е вписано място на сключване – гр. София, без
точен адрес, както и, че във фактурата с № **********/29.04.2018 г. , издадена
от „Лукс кар БГ“ ЕООД няма допълнително фактуриран транспорт до гр. Пловдив,
ул. „Пещерско шосе“ № 157, мястото /обектът/, където се твърди от жалбоподателя,
че е приет „Мерцедес С 350“ с рама ***.
В
представения договор за покупко-продажба на МПС от 07.10.2016 г. на „Мерцедес
МЛ 350“ с рама ***, е вписано място на сключване – гр. Пловдив, без
точен адрес. Във фактура № 1177/03.10.2016 г., издадена от „Ню дизайн медия“
ЕООД също няма допълнително фактуриран транспорт до гр. Пловдив, бул. „Пещерско
шосе“ № 157, мястото /обектът/, където се твърди от жалбоподателя, че е приет
автомобилът.
Във
връзка с гореизложената фактическа обстановка и при анализ на събраните
доказателства, от органите по приходите е констатирано, че в представените по
Приложение № 1 към чл.12а ал.1 т.6 и чл.12б ал.1 т.6 от Наредба № I – 45 за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и
ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните ППС, издадена от министъра на
вътрешните работи, не е вписано кога процесните превозни средства са влезли на
територията на страната и с какво превозно средство, преките доставчици „Ню
дизайн медия“ ЕООД и „Лукс кар БГ“ ЕООДЗ не разполагат с материален и
технически ресурс да извършат доставките, получени от трети лица. За
горепосочените стокови поредици, нито един от доставчиците не е декларирал, че
е начислил ДДС по издадените фактури във връзка с доставката на автомобилите.
РЛ е приспаднало данъчен кредит , но този данък не е постъпил в бюджета от
доставчиците.
За да
потвърди РА в тази му част решаващият орган е възприел изцяло мотивите на
ревизиращия екип. Посочил е, че и в административната фаза не се представят
доказателства, които да оборят констатациите на ревизиращия екип – липса на
кадрова, материална-техническа и технологична обезпеченост; дружествата
извършват основна дейност, различна от търговия на автомобили; в ИС на НАП не
се съдържат данни за наличие на ресурсна обезпеченост за извършване на доставки
на употребявани автомобили; непълнота на договорите за покупко-продажба.
Изложил е подробно нормативната уредба, регулираща този вид отношения с бюджета
и правото на приспадане на данъчен кредит, както и е посочил практика на СЕС по
редица дела.
Крайният
извод на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП е, че упражняването на
данъчен кредит по фактури, по които не е осъществена реална доставка от лицата,
издали фактурите, предполага, че получателят е знаел, че упражнява неправомерно
данъчен кредит. Посочено е също така,
че, след като липсват осъществени облагаеми доставки, то данъкът по процесните
фактури с издатели: „Ню дизайн медия“ ЕООД и „Лукс кар БГ“ ЕООД е начислен
неправомерно и по същите не е налице данъчен кредит в размер на 15 793.40
лв.. Последното е следствие от нормата на чл.70 ал.5 от ЗДДС, която изрично
регламентира, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен
неправомерно.
В
съдебното заседание на 18.02.2021 г. е изслушана и приета без възражения от
страните съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, за изготвянето на която, вещото
лице е използвало всички приложени по делото документи. Заключението на вещото
лице е, че: 1./ от формална гледна точка, фактурите, издадени от „Ню дизайн
медия“ ЕООД и „Лукс кар БГ“ ЕООД, съдържат изискуемите реквизити от ЗДДС и ЗСч.
В този смисъл, подробно са описани всички придружаващи документи, включително и
такива от предходен доставчик; 2./ процесните фактури са осчетоводени в
счетоводството на жалбоподателя, като са взети следните стопански операции: -
Д-т с/ка 3041 – Стоки, Д-т с/ка 453.1 – Начислен ДДС на К-Т с/ка 401 –
Доставчици. Счетоводните записвания са взети въз основа на издадените фактури
от доставчиците и според експерта, така осчетоводените стопански операции са
коректни и отговарят на СС и ЗСч; 3./ експертизата е представила в табличен вид
последващата реализация по процесните фактури, като е описала и придружаващите
фактурите документи; 4. Вещото лице е констатирало, че ф-ра №
**********/29.04.2018 г., издадена от „Ню дизайн медия“ ЕООД е платена изцяло
по банков път на доставчика. По делото е приложено банково извлечение, от което
се установява, че на 30.04.2018 г. е извършен превод в размер на 37 160.40
лв. Взети са следните стопански операции – Д-т с/ка 401 – Доставчици на К-т
с/ка 503 – Разплащателна сметка. Ф-ра № **********/03.10.2016 г., издадена от
„Лукс кар БГ“ ЕООД е платена изцяло по банков път на доставчика. По делото е приложено
банково извлечени, от което се установява, че на 02.11.2016 г. е извършен
превод в размер на 14 600.00 лв. и на 01.11.2016 г. – 43 000.00 лв.
Взети са следните стопански операции – Д-т с/ка 401 – Доставчици на К-т с/ка
503 – Разплащателна сметка; 5./ експертизата е извършила обвързване на
процесните фактури с фактурите, издадени от предходните доставчици в табличен
вид, подробно описан в т.1, въз основа на представените първични счетоводни
документи – фактури и съпътстващи такива, приложени към тях; 6./ вещото лие
подробно е описало какъв е произходът на автомобилите, описани във фактурите на
тези двама доставчици, както и е посочило с какъв транспорт са доставени – по
данни, декларирано от жалбоподателя, същият няма собствен транспорт – автомобилите
са доставени с транспорт на доставчиците „Ню дизайн медия“ ЕООД и „Лукс кар БГ“
ЕООД; 7./ в заключение, експертизата сочи, че
счетоводството на жалбоподателя е водено редовно по отношение на взетите
стопански операции във връзка с проверените от експертизата документи, касаещи
фактурите, по които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит.
В хода
на съдебното производство към делото са приобщени: - писмо от 08.02.2021 г. от
ОД на МВР – Пловдив, ведно с приложени документи; писмо от 19.01.2021 г. от
заместник директора на ТД на НАП – Пловдив; писмо от 09.02.2021 г. от директора
на офис „Център“ при ТД на НАП – София, ведно с приложени документи и
документи, представени от ответника с молба от 14.01.2021 г., допълващи
административната преписка.
При
така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
Ревизионното
производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им
правомощия, за което свидетелства представените по делото заповеди, както на
изпълнителния директор на НАП – София, така и на директора на ТД на НАП –
Пловдив, на основание чл.11 ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, като
органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112
от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за
възлагане на ревизии, съгласно чл.113 ал.3 от ДОПК.
Ревизионният
акт, в обжалваната част, е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във връзка с
чл.3 ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като
съставеният ревизионен доклад, е неразделна част от него.
Не се установяват при извършената служебна
проверка допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в
срока по чл.114 ал.2 от ДОПК. РД е съставен от ревизиращите органи в срока по
чл.117 ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117 ал.2 ДОПК реквизити,
при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства.
Съответно, спазен е и срокът по чл.119 ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния
акт.
Реалността
на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване и упражняване на
правото на данъчен кредит – чл.6 ал.1, респ. чл.9 ал.1 във връзка с чл.25,
чл.68 ал.1 и чл.69 ал.1 от ЗДДС. Доказателствената тежест в този процес пада
върху ревизираното лице, което трябва с всички допустими по ДОПК доказателства
и доказателствени средства да установи реалното осъществяване на фактурираните
доставки. Това е така, защото, след като получателят черпи права от доставката
чрез претенцията му за право на данъчен кредит, в негово задължение е да
притежава документи за реалното предаване на стоката.
Съгласно
разпоредбата на чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка,
която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по
този закон за получени от него стоки и услуги по облагаема доставка.
Разпоредбата
на чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС сочи, че, когато стоките и услугите се използват за
целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има
право да приспадне данъка за стоките и услугите, които доставчикът –
регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Според
легалното определение на чл.6 ал.1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на
този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право
върху стоката, а съгласно чл.25 ал.1 от с.з. данъчно събитие е доставката на
стоки или услуги, извършена от данъчно задължени лица, вътреобщностно
придобиване, както и вносът на стоки по чл.16. Разпоредбата на чл.25 ал.2 от ЗДДС установява, че данъчно събитие в общия случай, възниква на датата, на
която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.
Следователно, за преценката дали е осъществена реална доставка по конкретните
фактури, е необходимо да се изследва дали е налице предвиденият в разпоредбата
на чл.6 ал.1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на
правото на собственост върху стоката, при чието проявление възникват
съответните правни последици.
В този
смисъл, за да е налице право на данъчен кредит, следва да е доказано
фактическото осъществяване на доставките. Установяването на реално
осъществяване на доставката за предходен период следва да бъде направено след
анализ на резултатите от конкретната доставка при получателя. При доставка на
стока следва да се установи дали получателят разполага със същата или
съответно, доказателства за разпореждане със стоката или влагането й в
продукция.
Аналогични
на горните разпоредби са и аргументите на Съда на Европейския съюз. В решение
на СЕС от 6 декември 2012 година по дело C-285/11 в т.31 е посочено, че, за да
се установи, че на основание на процесните доставки на стоки е налице правото
на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално
осъществени и дали съответните стоки са били използвани от получателя за
извършването на облагаеми сделки.
В т.32
„Запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване,
установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички
елементи и фактически обстоятелства по делото”; „Ако в резултат от тази
преценка се установи, че разглежданите в главното производство доставки на
стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани за
целите на неговите облагаеми сделки, по принцип правото на приспадане не би
могло да бъде отказано /т.33/. От изложеното следва, че, за да се признае
правото на приспадане на ДДС, е необходимо стоките или услугите да са реално
получени и да са използвани за целите на облагаеми сделки.
От друга
страна, в т.37 Съдът допълва, че националните административни и съдебни органи
следва да откажат да признаят право на приспадане, ако, въз основа на обективни
данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел
злоупотреба. Това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва данъчна
измама. Действително, в такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на
които се основават понятията за доставка на стоки или услуги, извършена от
данъчнозадължено лице в това качество, и за икономическа дейност /т.38/.
Изложеното означава, че, ако след преценка на всички елементи и фактически
обстоятелства по делото, не може да се направи извод за действително предадени
и получени от доставчика и получателя стоки, то правото на приспадане не следва
да се признае.
Спорният
въпрос в настоящото производство за действителното извършване на процесните
доставки не е доказан по категоричен начин при доказателствена тежест за
жалбоподателя, който претендира права от този факт и в настоящото производство,
въпреки предоставените му процесуални възможности в рамките на съдебното
производство. Наличието на данъчни фактури и тяхното осчетоводяване, само по
себе си, не е достатъчен факт за доказване на облагаеми доставки, защото за
осъществяване на една доставка, не е достатъчно получателят по доставката да
притежава данъчен документ. Задължително и необходимо условие е, на първо
място, фактически да е осъществено прехвърляне на правото на собственост върху
стоките, т.е., да е настъпило данъчно събитие, което да е предпоставка за
начисляване на данък, което в случая не се доказа по отношение на
жалбоподателя. Липсват в настоящия случай доказателства за твърдяното от
оспорващия прехвърляне на правото на собственост върху двата автомобила. От
една страна, защото органите по приходите не са могли да осъществят проверка в
счетоводството на доставчиците, а от извършените служебни проверки в
информационната база данни на НАП е установено, че твърдените от жалбоподателя
доставчици не разполагат с материално-техническа и кадрова обезпеченост за
извършването на такива доставки. Остана и в това производство недоказано, дали
процесните доставки се включват в основната или обичайната търговска дейност на
доставчиците. В настоящото производство, не бяха представени никакви доказателства,
че твърдените доставчици са притежавали стоките – предмет на процесните
доставки, за да могат да ги продадат на жалбоподателя, да му прехвърлят правото
на собственост върху тях. При извършените насрещни проверки както на преките
доставчици „Ню дизайн медия“ ЕООД и „Лукс кар БГ“ ЕООД, така и на техните
предходни доставчици, съответно „ВР ТРАНСБЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „Хера груп БГ“ ЕООД,
ИПДПОЗЛ са връчени по реда на чл.32 от ДОПК и нито едно от тези дружества не е
представило изисканите документи и писмени обяснения.
Отделно
от това, в РД, издаден на „Лукс кар БГ“ ЕООД, приложен по настоящото дело, е
посочено, че е извършена ревизия по ЗДДС за периода от 01.11.2017 г. до
30.04.2018 г., при която дружеството не е представило счетоводни и други документи.
От
представените по административната преписка документи не може да се установи,
кога превозните средства са влезли на територията на страната и по какъв начин
са стигнали до ревизираното дружество – чрез превоз с транспорт или на собствен
ход, а при липсата на материално-техническа и кадрова обезпеченост у двамата
доставчици - факт, който не е оборен в настоящото производство от
жалбоподателя, съдът намира за правилен и законосъобразен извода на органите по
приходите за липса на реална доставка.
Наред с това следва да се отбележи, че
от извършения обмен на информация безспорно се установява, чрез писмо-отговор и
приложени справки от ТД на НАП – София, че през 2016 г. няма декларирани
продажби от италианското дружество „SIRIO S.R.L.“ към „ВР ТРАНСБЪЛГАРИЯ“ ЕООД, предходен доставчик
на „Ню дизайн медия“ ЕООД, а от немското дружество „Еurolink“ са декларирани продажби на
стойност 40 000 евро към „Хера груп БГ“, предходен доставчик на „Лукс кар
БГ“ ЕООД, а в същото време, това дружество продава автомобила на последно
соченото за 36 182.00 лв., което изключва всякаква житейска и икономическа
логика.
Няма и
спор, че двете процесни фактури не са включени в дневниците за продажби и СДЗ
по ЗДДС на „Ню дизайн медия“ ЕООД и „Лукс кар БГ“ ЕООД.
Отделно
от това, констатираните непълноти в договорите за покупко-продажба на
автомобилите, както и представените непреведени документи, изцяло подкрепят
изводите на приходната администрация за липса на реална доставка.
Съдът
приема, че в случая органите по приходите са направили законосъобразен и
обоснован извод, че данъкът по процесните фактури е начислен неправомерно,
доколкото е начислен данък в нарушение на императивните изисквания на закона за
вярно и обективно отразяване на действителни доставки в издадените първични
счетоводни документи, при липса на извършени доставки по смисъла по чл.6 ал.1 ЗДДС, т.е., установява се наличието на основанието чл.70 ал.5 ЗДДС, а именно
неправомерно начислен данък.
Горният
извод е съобразен с приетото от Съда на ЕС в т.13 и т.17 в решението му от 13
декември 1989 г. по дело С-342/87, че не е възможно приспадането на данък,
който е дължим единствено поради вписването му във фактурата, тъй като това
право се ограничава само до действително дължимите данъци, т.е. тези,
отговарящи на облагаема сделка и, ако всеки фактуриран данък можеше да се
приспада, дори, когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната
измама би била по-лесна. Жалбоподателят не е представил доказателства в
административното производство, не се представиха такива и в настоящото
производство за отделянето и предаването на процесните стоки, което е
задължителна предпоставка за доказване прехвърлянето на правото на собственост
върху стоки, определени само по своя род. Не се доказа изпълнението на
изискването на чл.24 ал.2 от ЗЗД.
Предвид
горното настоящия състав на съда приема, че изводите на ответника за липса на
облагаеми доставки между „Ню дизайн медия“ ЕООД и „Лукс кар БГ“ ЕООД, от една
страна, като доставчици, и жалбоподателят „Еневи моторс“ ООД, от друга страна,
като получател, са обосновани. Липсата на доказателства обосновава извод за
липса на данъчно събитие по смисъла на чл.25 ал.1 ЗДДС, т. к. не може да бъде
прехвърлено право на собственост върху стоки, каквито доставчикът не е доказано
да е притежавал.
В
практиката си Върховния административен съд приема, че наличието на доставка
(данъчно събитие) е неотменна предпоставка за задействане механизма, както на
начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на
правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на доставка на
стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9 ЗДДС е кумулативно условие за
възникване на правото на данъчен кредит. Наличието на фактури, тяхното
счетоводно отразяване в съответните регистри и извършването на плащане по тях
не е достатъчно и необходимо условие, за да се приеме, че е налице доставка. За
да възникне право на приспадане на данъчен кредит е необходимо предвидените в
закона (чл.6 ал.1 и чл.25 ЗДДС) изисквания да са изпълнени по отношение на
конкретната доставка и посочените страни по доставката, т.е., не е достатъчно
по принцип стоките да са доставени и налични при получателя, а е необходимо
правото на собственост върху същите да е прехвърлено именно от лицето, посочено
като доставчик в издадените данъчни фактури. Този факт в настоящия случай,
както се каза и по-горе, не е доказан при доказателствена тежест за
жалбоподателя. Единствено фактурите не могат да бъдат доказателство за
извършеното отделяне и предаване на родово определени стоки, поради което няма
основания за признаване на правото на данъчен кредит. В този смисъл е и
съдебната практика на Съда на ЕС – решения по дела С-284/11 и С-285/11. Съдът
на ЕС приема, че, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит,
получателят следва да разполага с фактура за доставка, която е реално
осъществена/решение по дело С-152/02 на Съда на ЕО и т.49 от решение по дело
С-285/09 на Съда на ЕС и др./. От значение за признаване на правото на
приспадане на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава
да е налице данъчно събитие, да е прехвърлено правото на собственост върху
стоките. В своята константна практика Съда на ЕС приема, че право на данъчен
кредит е налице, само когато са извършени доставки, които обстоятелства подлежат
на доказване с допустимите доказателствени средства, както в хода на
ревизионното, така и в хода на съдебното производство. Именно, неустановеното
фактическо осъществяване на доставките е основание да се направи извод за
неправомерно начисление на данъка по смисъла на чл.70 ал.5 ЗДДС.
На
следващо място, неоснователно е позоваването в писмените бележки на
процесуалния представител на жалбоподателя на решение от 21 юни 2012 г. на Съда
на ЕС по присъединени дела С-80/11 и С-142/11, тъй като случаите не са
идентични и поради това, че органите по приходите не са се обосновавали само с
изследване на предходни доставки по веригата назад, а са отказали правото на
приспадане на данъчен кредит поради липса на доказателства за реално
осъществени доставки, по които се претендира това право. В този смисъл се е
произнесъл неведнъж и Върховния административен съд – при липса на
доказателства за реално извършване на доставката, а само фактуриране, казусът
няма връзка с посочената практика (решение № 6681 от 08.06.2015 г. по адм. д. №
7142/2014 г., ВАС, VІІІ о., решение № 6614 от 04.06.2015 г. по адм. д. №
6299/2014 г., ВАС, І о.). Противно на поддържаната от жалбоподателя теза, Съдът
на ЕС, както в посоченото решение, така и в други решения – по дела С-642/12,
С-643/12, отново обосновава тезата, че не е изключена възможността
компетентната администрация да провери дали фактурираните доставки са
действително извършени и с оглед на това да установи данъчно задължение; че
правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна
сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже
право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че
липсва действително извършена облагаема сделка. В горния смисъл е и решение на
Съда на ЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12 „Евита-К“ ЕООД, т.37 и 38, където
за пореден път съдът постановява, че лицето, което иска да приспадне ДДС,
следва да докаже, че отговаря на предвидените за това условия, а извършването
на последваща доставка е само косвено указание, което следва да се вземе
предвид съвкупно с всички други обстоятелства по делото. В конкретния случай,
по делото липсват доказателства, които по категоричен начин да установяват,
както фактическо изпълнение на доставките, така и изпълнението им от посочените
доставчици.
Предвид
събраните доказателства в хода на ревизионното производство относно процесните
доставчици, нито един от които не е намерен на декларирания адрес, не
разполагат с материално техническа и кадрова обезпеченост, което да им
позволява осъществяване на процесните доставки, не е подавана ГДД по чл.92 ЗКПО
за съответната година, съдът приема, че не се доказва фактическото
осъществяване на фактурираните доставки, което изключва признаване на право на
данъчен кредит. В горния смисъл e и практиката по дела С-342/87 г., С -78/12г.,
С -152/2002 г. и др. на СЕС, така и с Решенията от 31.01.2013 г. по дела С-642
и С-643/2011 г. и Определение от 04.07.20163 по дело С-572/11 г. на СЕС.
Предвид
посоченото, налага се извод, че в случая са налице само документално оформени
сделки, без те да са реално осъществени от вписаните в тях като доставчици
дружества "Ню дизайн медия" ЕООД и "Лукс кар БГ“ ЕООД. Налице са
само издадени фактури без издателите реално да са изпълнили вписаните в тези
фактури сделки, а ревизираното дружество, като участник в съставянето на тези
документи, не може да не е запознато с това обстоятелство. В хода на ревизията
са събрани достатъчно годни доказателства, които сочат, че и двамата доставчици
не могат да извършат фактурираните доставки, тъй като не разполагат с
необходимия кадрови и технически ресурс за това.
В този
смисъл, съдът намира за необходимо да посочи, че кредитира, така приетата без
възражения от страните ССчЕ дотолкова, доколкото същата е коректно и
безпристрастно изготвена, отговаряща на поставените задачи. Предвид обаче на
факта, че същата е изготвена само и единствено въз основа на представени от
жалбоподателя документи, без да е извършена проверка в счетоводствата както на
преките, така и на предходните доставчици, съдът намира, че тя не променя по
никакъв начин изводите за липса на реална доставка.
Относно
изложените в жалбата и писмените бележки мотиви, че изводите на ревизиращия
екип са в противоречие с международните нормативни актове и решения на СЕС,
посочени в тях, следва да се съобрази, че съгласно чл.17 ал.1 от Шеста
Директива и съответстващия чл.167 от Директива 2006/112/ЕО, правото на
приспадане на данъчен кредит възниква по време, когато подлежащият на
приспадане данък стане изискуем. Съгласно чл.10 ал.2 от Шеста Директива и
съответстващия му чл.63 от Директива 2006/112/ЕО данъчното събитие настъпва и
ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени. Горните
разпоредби са транспонирани в българския ЗДДС, съответно в текста на чл.25 ал.2
и ал.6 и чл.68 ал.2.от ЗДДС. От разпоредбите, както на горепосочената
Директива, така и на ЗДДС е видно, че, за да възникне изискуемост на данъка,
първо е необходимо, да е налице осъществена облагаема доставка. В случая се
установяват обстоятелства за липса на доказателства за действително извършени
доставки, които са посочени като предмет на стопанските операции в съставените
от доставчиците „Ню дизайн медия“ ЕООД и „Лукс кар БГ“ ЕООД фактури за доставка
на автомобили втора употреба, по които жалбоподателят е упражнил правото си на
приспадане на данъчен кредит. При липса на доказателства за действително
осъществяване на доставките, неправилно би било да се признае правото на
данъчен кредит на жалбоподателя, тъй като в основата на прилагането на
механизма на ДДС стои именно извършването на облагаеми сделки.
Предвид
изложеното съдът намира жалбата за неоснователна и, като такава, следва да бъде
отхвърлена, а РА в обжалваната част – потвърден, като правилен и
законосъобразен.
С оглед
изхода на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по
делото, съдът намира, че такива се следват на ответника и същите се
констатираха в размер на 1142.84 (хиляда сто четиридесет и два и 0.84) лв.,
съобразно разпоредбата на чл.8 ал.1 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
горното, Административен съд – Пловдив, XVIII състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Еневи моторс“ ООД, ЕИК
по булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Силистра“ № 11, представлявано от Г.Е., против Ревизионен акт №
Р-16001618004846-091-001/15.06.2020 г., издаден
от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 486 от
05.10.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ - гр. Пловдив при ЦУ на Национална агенция за приходите, в частта за
отказан данъчен кредит в размер на 15 793.40 лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 4 634.52 лв., по фактури, издадени от доставчиците „Ню
дизайн медия“ ЕООД през м.10.2016 г. и от „Лукс кар БГ“ ЕООД през м.04.2018
г.
ОСЪЖДА „Еневи моторс“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Силистра“ № 11,
представлявано от Г.Е., да заплати на Национална агенция за приходите – София
сумата от 1142.84 (хиляда сто четиридесет и два и 0.84) лв., юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/П/