№ 14999
гр. София, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110139265 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът „...........“ АД твърди, че на обект-ап.5, находящ се в гр.София, ж.к.“Дружба“,
бл.5, вх.А, ет.5, собственост на ответника е доставял ВиК услуги. Претендира сумата от
2228.92 лева, представляваща задължения за предоставена и потребена вода за периода от
22.01.2015 г. до 27.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 12.02.2020
г. до окончателното изплащане, сумата от 266.22 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 22.02.2015 г. до 27.11.2019 г. Претендира разноски.
Ответникът Х. Й. С. е получил препис от исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК
е подал писмен отговор. Заявява, че не му е доставяна, отвеждана и пречиствана питейна
вода. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За основателността на предявения иск по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал.1 ЗВ, в
тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало
между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял
ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне
на претендираните суми.
Съгласно разпоредбата на чл.198о, ал.1 от Закон за водите, страните по
облигационното отношение по предоставяне на В и К услуги по смисъла на този закон и
1
Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), са В и К
операторите и потребителите. §1, ал.1, т.2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ определя за потребители
юридически и физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят ВиК услуги. Според чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и съгласно §1, ал.1, т.2, б. „б“ от Допълнителните разпоредби на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на В и
К услуги са собствениците или носителите на вещно право на ползване върху имотите, до
които се доставят В и К услуги. В подкрепа на твърдението за наличие на облигационна
връзка между страните като доказателство е приета представената от ищеца Справка
№884/18.07.2022 г., чрез отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице на
ответника Х. Й. С., от Служба по вписванията – гр. София към Агенция по вписванията,
Имотен регистър. В нея под пореден №14е отразено придобиването на процесния недвижим
имот от ответника Х. Й. С., обективирано в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №26, том 187, вх.рег. №327511/20.12.2004 г. В имотния регистър се вписват
актовете, с които се признава или прехвърля правото на собственост или се учредява,
прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, възбраните
и ипотеките върху тях, както и други действия, обстоятелства и юридически факти, за които
закон предвижда вписване – чл.3, ал.2 ЗКИР. Вписването в Имотния регистър на актовете, с
които се признава или прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя
или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, се извършва по разпореждане
на съдията по вписванията, след като последният провери дали са спазени изискванията на
закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява,
прехвърля, изменя или прекратява вещното право – чл.3 и чл.82 ЗКИР. Правото на
собственост, респ. вещно право на ползване, може да бъде установено освен с преки
доказателства – акт за собственост, респ. учредяване на право на ползване, така и с
доказателства с производно значение, каквото доказателство е и приетата справка от
Имотния регистър, като доказателствената й стойност не се опровергава, нито разколебава
от останалите събрани по делото доказателства. В тази връзка следва да се приеме, че
ответника е носител на правото на собственост върху процесния имот през процесния
период (от 22.01.2015 г. до 27.11.2019 г.), доколкото няма данни по делото, които да
опровергаят така направения извод. От изложеното съдебният състав прави извод, че
ответника е потребител на В и К услуги, съобразно чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №
4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и §1, ал.1, т.2, б. „б“ от Допълнителните
разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и
ищеца- от една страна и ответниците – от друга, са обвързани от Общи условия за
предоставяне на услугите В и К на потребителите от В и К оператор „...........“,съгласно чл.8,
ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г.,които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един
централен ежедневник – чл.8, ал.3 от Наредбата. За пълнота на изложението са
представените и неоспорени писмени доказателства- Протокол от Общото събрание на ЕС,
2
находяща се на адрес: гр.София, ж.к.„Дружба 1“, бл.5, вх.А/в която сграда е и процесния
имот/,проведено на 04.03.2013 г., с което е взето решение за откриване на индивидуални
партиди на обектите в сградата (на всички участници в етажните собствености на входове
А,Б,В на бл.5), ведно със Списък на присъствалите на Общото събрание (в който за
ет.5/ап.17 Х. С. е отразено: информационен лист-да и частен имот-да); Информационен лист
(Приложение №2 към документите за откриване на индивидуални партиди), попълнен и
подписан от Х. С. и Заявление за отчет на водомери/за отчитане от служителите на ВиК
оператора на монтираните преди започване на процедурата по откриване на индивидуални
партиди водомери/. Следователно, ответникът като собственик на недвижимия имот е
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в процесния имот като
облигационното отношение между страните възниква по силата на закона въз основа на
притежаваното право на собственост, респ. вещно право на ползване, без да е необходимо
сключването на индивидуален писмен договор. Същевременно подаденото от ответника
заявление (Информационен лист/Приложение №2 към документите за откриване на
индивидуални партиди) за откриване на индивидуална партида по своя правен характер
представлява именно предложение за сключване на договор за продажба на ВиК услуги,
което с конклудентни действия е прието от ищцовото дружество.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява
от В и К оператори, като в границите на една обособена територия, само един оператор
може да извършва тази дейност – аргумент от чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящият случай
е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София, е ищцовото
дружество „...........“ АД. Следователно, между страните по делото са били налице договорни
отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на ищеца, публикувани
и одобрени с решение на ДКЕВР, съгласно чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., които също
са приложени по делото, по отношение на процесния имот.
Съгласно чл.32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., услугите В и К се заплащат от
потребителите въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение, като отчитането се извършва от длъжностни лица на оператора
на водоснабдителната система или от лица, на които това е възложено от оператора въз
основа на договор - ал.8.
Според настоящият съдебен състав и видно от Приемо-предавателен протокол
№0087101 за доставка, монтаж и пломбиране на нови индивидуални водомери от 07.05.2014
г. по делото се доказа, че в процесния недвижими имот, находящ се в гр.София, ж.к.„Дружба
1“, бл.5, вх.а, ет.5, ап.17 са доставяни ВиК услуги (доставяна вода), като след откриването на
индивидуална партида на 07.05.2014 г. в присъствието на ответника Х. С. старите водомери
са били демонтирани, а на тяхно място са монтирани и пломбирани две нови средства за
3
техническо измерване с нулеви показания и десетгодишен период на валидност на
метрологичната проверка
За установяване на реалните количества изразходвана вода и ВиК услуги по делото е
прието заключение на комплексна счетоводно-техническа експертиза, което не е оспорено от
страните. Според експертизата, имотът е бил водоснабден и дружеството „...........“ АД е
предоставяло ВиК услуги за него. Представени са на вещото лице и 57 броя фактури за вода,
както и справка за начислените суми за вода, обективирана в самата експертиза, като видно
от нея отчитането е било както въз основа на самоотчет/подадени данни от страна на
ползвателя/, така и въз основа на данни установени от инкасатор при посещение на място.
При съпоставка номерата на водомерите (54500362 и 54603972), посочени в Справката към
експертизата, съответстват на тези от Приемо-предавателен протокол №0087101/07.05.2014
г. Вещото лице посочва, че за исковия период от 22.01.2015 г. до 27.11.2019 г., съобразно
изготвената от „...........“ АД справка, количеството на доставената и потребена вода е 764 м3
на стойност 2228.92 лева, като са формирани задължения и извършени плащания по партида
с клиентски №********** (титуляр Х. Й. С.) и договорна сметка №**********. Съдът
изцяло кредитира заключението на вещото лице, тъй като е компетентно изготвено и
обосновано. Подробно са изложени в заключението източниците на информация, които
вещото лице е ползвало, както и подробно са разяснени изчисленията, които експертът е
направил, за да достигне до изводите си.
По тези съображения, въз основа на комплексна счетоводно-техническа експертиза,
съдът приема за доказано реалното количество потребена вода и ВиК услуги в имота на
ответника, което за процесния период възлиза на 2228.92 лева. Ответникът дължи и
мораторна лихва върху главницата за претендирания период от 22.02.2015 г. до 27.11.2019 г.
тъй като не е погасил задължението си на падежа, а и не оспорва, че е изпаднал в забава,
съгласно клаузите на Общите условия . Според заключението на експертизата размерът на
мораторната лихва за процесния период възлиза на 266.22 лева.
Ответникът с отговора на исковата молба упражнява правото си по чл. 120 ЗЗД, като
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираните
от ищеца с исковата молба вземания. Съгласно задължителните разяснения дадени с
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК при
ВКС, вземанията на водоснабдителни дружества са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност тъй като се касае за изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви. Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземанията на
водоснабдителните дружества са с определен в Общите условия срок за изпълнение –
тридесетдневен срок от датата на издаване на фактура за съответния период (чл.31, ал.2 ОУ),
като давността се прекъсва с предявяване на иска, в случая подаването на заявлението по
4
чл.410 ГПК – на 12.02.2020 г., на основание чл.116, б.“б“ ЗЗД. Съобразно експертизата
погасени по давност се явяват вземанията за сумата от 950.23 лева, представляваща главница
и за периода от 22.01.2015 г. до 12.02.2017 г. и за сумата от 128.79 лева, представляваща
лихва и за периода от 22.02.2015 г. до 12.02.2017 г.
По изложените съображения искът за установяване дължимостта на вземането за
цена за предоставена и потребена вода следва да бъде уважен за сумата от 1278.69 лева и за
периода от 12.02.2017 г. до 27.11.2019 г., като за разликата до пълния предявен размер от
2228.92 лева и за периода от 22.01.2015 г. до 12.02.2017 г. следва да бъде отхвърлен., както и
искът за мораторна лихва следва да бъде уважен за сумата от 137.43 лева и за периода от
12.02.2017 г. до 27.11.2019 г., като за разликата до пълния предявен размер от 266.22 лева и
за периода от 22.02.2015 г. до 12.02.2017 г. следва да бъде отхвърлен. Законна последица от
частичното уважаване на иска за главницата е и присъждането на законната лихва, върху
сумата от 1278.69 лева от датата на заявлението по чл.410 ГПК-12.02.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
На ищеца следва да бъде присъдена на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата от
164.11 лева, представляваща разноски и съставляваща държавна такса от 78.98 лева и
юрисконсултко възнаграждение от 85.13 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Предвид на това, че дължимото възнаграждение е платено от бюджета на съда и
същото следва да бъде възстановено съобразно изхода на правния спор, като на основание
чл.81, във връзка с чл.77 ГПК, ответникът следва да плати на съда сумата от 283.77 лева,
представляваща разноски за платено възнаграждение на вещо лице, съразмерно на
уважената част от исковете, както и ищецът следва да плати на съда сумата от 216.23 лева,
представляваща разноски за платено възнаграждение на вещо лице, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
С оглед на представения от ответника списък на разноските по чл.80 ГПК и на
основание чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 ЗА на адвокат С. Д. следва да се присъди сумата
от 242.17 лева, представляваща разноски за дължимо адвокатско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от исковете. В тази връзка неоснователно се явява
възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като същото отговаря на минималните размери предвидени в чл.7, ал.2,
т.1 и чл.7, ал.2, т.2, във връзка с чл.2, ал.5 ГПК от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът няма право на отделно адвокатско възнаграждение в заповедното
производството за подадено възражение и такова не следва да му бъде присъждано, като в
тази насока е съдебната практика- Определение № 45/23.01.2019 г. по частно търговско дело
№ 3074/2018 г. на I ТО при ВКС;Определение № 140/19.03.2020 г. по частно търговско дело
№236/2020 г. на II ТО при ВКС и други.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от „...........” АД, ЕИК ........, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес парк София“ № 1, сграда 2А,
против Х. Й. С. , ЕГН **********, с адрес: гр. София,ж.к.“Дружба 1“, бл.5, вх.А, ет.5,
ап.17, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, съществуването на
вземането за сумата 1278.69 лева, представляваща задължения за предоставена и потребена
вода за периода от 12.02.2017 г. до 27.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
заявлението- 12.02.2020 г. до окончателното заплащане и иск по чл.422, ал.1 ГПК, във
връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуване на вземането за сумата от 137.43 лева,
представлаваща мораторна лихва за периода от 12.02.2017 г. до 27.11.2019 г. като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 2228.92 лева и за периода от 22.01.2015 г. до
12.02.2017 г., както и иска по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 266.22 лева и за периода от 22.02.2015 г. до
12.02.2017 г.
ОСЪЖДА Х. Й. С. , ЕГН **********, с адрес: гр. София,ж.к.“Дружба 1“, бл.5, вх.А,
ет.5, ап.17, да заплати на „...........” АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес парк София“ № 1, сграда 2А, на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК, сумата от 164.11 лева, представляваща разноски за държавна такса от 78.98 лева и
юрисконсултско възнаграждение от 85.13 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Х. Й. С. , ЕГН **********, с адрес: гр. София,ж.к.“Дружба 1“, бл.5, вх.А,
ет.5, ап.17, да заплати на Софийски районен съд, на основание чл.81, във връзка с чл.77
ГПК, сумата от 283.77 лева, представляваща разноски за платено възнаграждение на вещо
лице, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „...........” АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост 4“, „Бизнес парк София“ № 1, сграда 2А, да заплати на Софийски районен
съд, на основание чл.81, във връзка с чл.77 ГПК, сумата от 216.23 лева, представляваща
разноски за платено възнаграждение на вещо лице, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА „...........” АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост 4“, „Бизнес парк София“ № 1, сграда 2А, да заплати на адвокат С. Й. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ул.„Гургулят“ 31, офис-партер, на основание чл.38, ал.2, във
връзка с чл.38, ал.1, т.2 ЗА, сумата от 242.17 лева, представляваща разноски за дължимо
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6