№ 17526
гр. София, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110127266 по описа за 2023 година
Ищецът "Т" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., чрез
юриск. И е предявила срещу Х. И. К., с ЕИК **********, с адрес: гр. С...., искове по реда на
чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 153, ал.1 от ЗЕ за
следното:
Да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на 317, 48 лв.,
от които: 269, 30 лв. – главница, представляваща стойност на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
14.06.2022г. до окончателното изплащане на вземането; 43, 04 лв. - мораторна лихва за
забава за времето от 16.07.2019г. до 31.05.2022г.; 4,31 лв. - главница за дялово разпределение
за времето от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 14.06.2022г. до
окончателното изплащане на вземането; 0, 84 лв. - лихва за забава върху втората главница за
времето от 01.07.2019г. до 31.05.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 17924 от 28.06.2022г. по ч.гр.д.№ 32186/2022г. по
описа на СРС. Претендират се разноски.
Ответницата е оспорила в срок исковата молба с твърдението за липса на облигационна
връзка между страните, като не оспорва обстоятелството, че процесния имот е
топлоснабден, както и че не е платена претендираната от ищеца цена на топлинната енергия.
Прави възражение за изтекла погасителна давност за сумите, претендирани за главница за
времето от м.05.2018г. до м.04.2019г., за недължимост на сумите за лихва за забава върху
търсената главница и за дялово разпределение на топлинна енергия.
От събраните по делото писмени доказателства се установи, че процесния топлоснабден
имот, представляващ апартамент № 58, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Младост – 1,
1
бл. 30 А, вх. 2, ет. 6 е придобит от родителите на ищцата – Й И. К. и И Н К по силата на
договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните
имоти на 21.12.1988г. Видно от приетото като доказателства по делото удостоверение за
наследници, И Н К е починал на 02.02.2012г. и е оставил за свои наследници Й И. К. –
съпруга и дъщерите си Х. И. На и Е И. Г. Топлоснабдяването на имота е започнало през
1987г., молбата за това е подадена от Й К на 06.10.1987г. По делото има данни за образувани
две изпълнителни дела, по които е наложена възбрана върху топлоснабдения имот. Искане за
вписване на възбрана върху процесния имот е направено и по изп. д. № 20128440401504 с
писмо изх. № 16060/12.03.2013г. на ЧСИ С Я.
Искът по делото е предявен след издадена по ч.гр.д. № 32186/2022г. по описа на СРС
заповед № 17924/28.06.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжниците Е И. Г, Х. И. На и Й И. К. за цената на доставена до процесния имот
топлинна енергия през процесния по иска период, по 1/3 за всяка от тях от общо дължима
сума в размер на 1904, 88 лв. и подадено в срок възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника
Х. И. На за това, че сумата не се дължи поради липса на радиатори в топлоснабдения имот.
Исковете, предявени от „Т“ ЕАД срещу Х. На с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД,
чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ са частично основателни, поради следното:
Клиенти на топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ, са собствениците и вещните
ползватели на имоти в сгради в режим на етажна собственост, които са топлоснабдени,
както и други лица, които имат облигационна връзка с „Т“ ЕАД, във връзка с досотавка на
топлинна енергия. По искане на ответника по делото не са назначени съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза, тъй като не се оспорва топлоснабдяването на имота и
размера на начислените задължения. По отношение на част от претендираната главница се
прави възражение за изткла погасителна давност, а сумите за мараторна лихва и дялово
разпределение се считат за недължими – първите поради липса на покана за заплащането им,
вторите поради липса на представен договор между „Т“ ЕАД и фирма зя дялово
разпределение на топлинна енергия. От представените по делото писмени доказателства –
посочените договор за покупко-продажба и удостоверени за наследници може да се направи
обоснован извод, че ответника Х. И. На е съсобственик на топлоснабдения имот и за
процесните задължения за топлинна енергия отговаря заедно с другите наследници при
квота от 1/3. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК е подадено в СРС на 14.06.2022г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ на „Т“ ЕАД,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 /месечната
фактура/ и ал. 3 /изравнителната фактура/ за потребеното количество топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната
давност по месечните фактури започва да тече 45 дни след датата на издаването им. С оглед
на периодичния характер на процесното вземане и 3-годишния давностен период, с
изтичането на който се погасява, главницата за времето от м.05.2018г. до м. 04.2019г. се явява
погасена по давност, на осн. чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. По силата на чл. 119 от ЗЗД, с
погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
2
вземания, макар давността за тях да не е изтекла, затова лихвите, начислени върху
погасените по давност главници също не се дължат. Основателно е възражението за това, че
не са представени доказателства за осъществено дялово разпределение на топлинна енергия,
доставена до процесния имот, поради което иска относно сумите за дялово разпределение
също следва да бъде отхвърлен. При съобразяване на изложените изводи и данни за
начислени суми по фактури през периода от време, в който вземането не е било погасено –
от м.05.2019г. до м. 04.2021г. , задълженията на ответницата за главница възлизат в общ
размер на 206, 74 лв., а за законна лихва за забава върху дължимите главници в общ размер
на 14, 87 лв.
При този изход на делото, разноски се дължат на двете страни. Ищецът представя списък
по чл. 80 от ГПК за сума в общ размер на 173, 10 лв., от които: 73, 10 лв. държавна такса /за
ответника Х. К. трябва да се счита 24, 37лв./ и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство. На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК съразмерно с уважената част от иска се
дължат от ответницата разноски в размер на 86, 81 лв.
На ответницата е предоставена безплатна правна помощ, затова с оглед на отхвърлената
част от иска на пълномощника й адв. И. Г. Д. се дължи адвокатско възнаграждение в размер
на 120, 78 лв. /при минимално установен размер съгласно материалния интерес от 400 лв./
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по иска, предявен от "Т" ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С..., чрез юриск. И срещу Х. И. К., с ЕИК **********,
с адрес: гр. С...., по реда на чл. 422 от ГПК, с правно основание чл. 79, ал.1, чл. 86, ал.1 от
ЗЗД, във вр. с чл. 153, ал.1 от ЗЕ, че Х. И. К. дължи на "Т" ЕАД сума в общ размер на 221,
61 лв., от които: 206, 74 лв. – главница, представляваща стойност на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната
лихва от 14.06.2022г. до окончателното изплащане на вземането и 14, 87 лв. - мораторна
лихва за забава за времето от 16.07.2019г. до 31.05.2022г., като иска за сума в размер на 62,
54 лв. – главница за времето от м.05.2018г. до м. 04.2019г. вкл., 28, 17 лв. – мораторна
лихва за забава върху недължимата главница; 4,31 лв. - главница за дялово разпределение
за времето от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 14.06.2022г. до
окончателното изплащане на вземането и 0, 84 лв. - лихва за забава върху втората
главница за времето от 01.07.2019г. до 31.05.2022г., отхвърля като неоснователен, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 17924
от 28.06.2022г. по ч.гр.д.№ 32186/2022г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА "Т" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., да
плати на пълномощника на Х. И. К., с ЕИК **********, с адрес: гр. С.... – адв. И. Г. Д. за
предоставената безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение в размер на 120, 78 лв.,
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 38, ал. 2, във вр. с ал.1, т. 2 от ЗА.
3
ОСЪЖДА Х. И. К., с ЕИК **********, с адрес: гр. С.... да плати на "Т" ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С... сторени по делото разноски в
размер на 86, 81 лв., на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок считано от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4