№ 127
гр. Шумен, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и девети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
в присъствието на прокурора П. Р. В.
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Гражданско дело №
20253600100039 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на И. И. К., ЕГН ********** срещу Прокуратура
на Република България.
Ищецът твърди, че срещу него е било образувано ДП № 90/2016 г. на ОД на МВР –
Шумен, по което бил привлечен като обвиняем за това, че през периода 30.05.2012 г. –
30.11.2012 г., в гр. Шумен, при условията на продължавано престъпление и в съучастие като
помагач на М.С.В., ЕГН **********, последният като извършител в качеството му на
управител и представител на „РВ – Инженеринг“ ЕООД, гр. Шумен, умишлено го е улеснил,
снабдявайки го с 3 бр. фактури с невярно съдържание, съставени от него, издадени от
„Криси Строй“ ООД, както следва: фактура № 0….19/30.05.2012 г. за СРР с данъчна основа
12 212 лева и ДДС – 2 442.50 лева, фактура № 0…..40/29.11.2012 г. за СРР с данъчна основа
12 460 лева и ДДС – 2 492 лева и фактура № 0……./30.11.2012 г. за СРР с данъчна основа 12
487.50 лева и 2 497.50 лева – ДДС, в периода 13.06.2012 г. – 08.12.2012 г. в гр. Шумен, при
условията на продължавано престъпление в качеството му на управител и представител на
„РВ – Инженеринг“ ЕООД, гр. Шумен, да избегне установяване на данъчни задължения в
големи размери – 7 432 лева, чрез потвърждаване на неистина – вписване на по-голям
размер на право на данъчен кредит от реално полагащия се, в подадени от М.Х.И. –
счетоводител на „РВ – Инженеринг“ ЕООД, гр. Шумен, действаща като посредствен
изпълнител, справки декларации № 27001083181 от 13.06.2012 г. и № 27001100817 от
08.12.2012 г. на ТД НАП Варна, офис Шумен, чрез използване на документи с невярно
съдържание – горепосочените 3 бр. фактури, при упражняване на стопанска дейност, при
воденето на счетоводство и при представяне на информация пред органите по приходите и
като приспаднал неследващ се данъчен кредит по ЗДДС като, до приключване на съдебното
1
заседание в първоинстанционния съд, данъчното задължение не било внесено в бюджета
ведно с лихвите – престъпление по чл.255, ал.4, вр. ал.1, т.2, 6 и 7, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26,
ал.1 от НК. По същото ДП му било повдигнато обвинение и затова, че през периода
30.05.2012 г. – 30.11.2012 г., в гр. Шумен, при условията на продължавано престъпление и в
съучастие като помагач на М.С.В., ЕГН **********, последният като извършител в
качеството му на управител и представител на „РВ – Инженеринг“ ЕООД, гр. Шумен,
умишлено го е улеснил, снабдявайки го с 3 бр. фактури с невярно съдържание, издадени
от „Криси Строй“ ООД, съставени от него, както следва: фактура № 0….19/30.05.2012 г. за
СРР с данъчна основа 12 212 лева и ДДС – 2 442.50 лева, фактура № 0…..40/29.11.2012 г. за
СРР с данъчна основа 12 460 лева и ДДС – 2 492 лева и фактура № 0……./30.11.2012 г. за
СРР с данъчна основа 12 487.50 лева и 2 497.50 лева – ДДС, да извърши следното
престъпление: На 19.03.2013 г. в гр. Шумен, в качеството му на управител и представител на
„РВ – Инженеринг“ ЕООД, гр. Шумен, да избегне установяването на данъчни задължения в
големи размери – 3 716 лева, чрез потвърждаване на неистина – вписвайки с 3 176 лева по-
малък размер на дължим данък по ЗКПО от реално полагаемия се в подадена от М.Х.И. –
счетоводител на „РВ – Инженеринг“ ЕООД, гр. Шумен, действаща като посредствен
изпълнител, ГДД за 2012 г. по ЗКПО № 2700И0016327 от 19.03.2013 г., в ТД на НАП Варна,
офис Шумен, чрез използване на документи с невярно съдържание – горепосочените 3 бр.
фактури, при упражняване на стопанска дейност, при воденето на счетоводство и при
представяне на информация пред органите по приходите и като приспаднал неследващ се
данъчен кредит по ЗДДС като, до приключване на съдебното заседание в
първоинстанционния съд, данъчното задължение не било внесено в бюджета ведно с
лихвите – престъпление по чл.255, ал.1, вр. ал.1, т.2 и 6, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК.
По посоченото ДП Окръжна прокуратура – Шумен внесла обвинителен акт срещу него за
двете обвинения, по който било образувано НОХД № 48/2018 г. по описа на Окръжен съд -
Шумен, по което бил признат за виновен по повдигнатите му обвинения с присъда
№1/16.01.2019 г.. По негова жалба срещу присъдата било образувано ВНОХД № 136/2019 г.
по описа на Апелативен съд – Варна, по което, с присъда № 4/30.05.2019 г. присъдата на
ШОС била отменена и той и останалите двама подсъдими били признати за невинни и
оправдани по всички повдигнати обвинения. Присъдата на ВАпС била протестирана от
Апелативна Прокуратура – Варна, като с решение № 10/08.04.2020 г. по НД № 1103/2019 г.
на ВКС била оставена в сила. Наказателното производство срещу него и останалите
подсъдими продължило четири години. Бил многократно викан да се явява по ДП, а
впоследствие и в множество заседания пред ШОС, ВАпС и ВКС. Въпреки представените от
него доказателства и подробните му обяснения, кореспондиращи с доказателствения
материал, че не е извършил престъпленията, за които бил обвинен, ШОП вместо да прекрати
ДП, внесла в ШОС обвинителен акт, а впоследствие Апелативна прокуратура протестирала
присъдата на ВАпС, поради което трябвало да чакат произнасянето на ВКС. През времето на
наказателното производство бил под постоянен стрес. Призоваването му от полицията,
даването на обяснения, привличането му като обвиняем за престъпление, което не е
извършил и после предаването му на съд и явяването му пред три инстанции се отразили
2
върху психичното му състояние – затворил се в себе си, станал раздразнителен, избухвал при
най-малкия повод и станал подозрителен към всички, вкл. и към близките. Отделно от това
се занимавал със строителство и обстоятелството, че е привлечен като обвиняем и срещу
него се води дело за данъчни престъпления се отразило отрицателно върху имиджа му, което
допълнително го натоварило психически. След като делото приключило, бил коренно
променен човек – станал мнителен и подозрителен към всичко. Пазел се от всеки и винаги
имал едно на ум, че може да му бъде образувано дело. Счита, че не би изживял всички
описани негативни обстоятелства, ако ШОП не беше образувала ДП срещу него, не беше
разпоредила и одобрила привличането му като обвиняем, не беше внесла обвинителен акт и
не беше протестирана присъдата на ВАпС. Позовавайки се на изложеното, моли съдът да
осъди Прокуратура на Република България да му заплати обезщетение в размер на 50 000
лева, за претърпени неимуществени вреди в резултат на неоснователните и
незаконосъобразни действия, извършени спрямо него по ДП № 90/2016 г. на ОД МВР
Шумен, НОХД № 48/2018 г. по описа на ШОС, ВНОХД № 136/2019 г. на ВАпС и НД №
1103/2019 г. на ВКС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
образуване на ДП № 90/2016 г. на ОД МВР Шумен до окончателното й плащане, както и
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от Окръжна прокуратура – Шумен, чрез
прокурор П. В., в който оспорва предявените искове като неоснователни. Навежда доводи,
че с исковата молба не са представени доказателства за датата на привличане на ищеца като
обвиняем, както и относно поведението на останалите двама обвиняеми и техните
процесуални представители. Не са ангажирани и доказателства във връзка с твърдението на
ищеца, че е претърпял неимуществени вреди, както и, че те се намират в пряка причинно-
следствена връзка с воденето срещу него наказателно производство, което е протекло в
разумен срок. Освен това, ако в периода до постановяване на осъдителната присъда по
НОХД № 48/2018 г. по описа на ШОС са били търпени вреди, то те не са само и единствено
в резултат на актове и действия на органи на ПРБ. Искането за присъждане на лихва за
забава върху обезщетението без да е посочен неговия размер е процесуално недопустимо,
поради което в тази й част исковата молба следва да бъде оставена без движение на
основание чл.127 от ГПК за отстраняване на посочената нередност. Независимо от това,
предявява възражение за погасяване на акцесорната претенцията за лихва поради изтекла 3-
годишна погасителна давност. Счита за недоказана и претенцията на ищеца за разноски.
В изявленията си в хода на съдебните прения страните поддържат заявените
първоначално искания и възражения.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ – за главницата и чл.86, ал.1, вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД – за обезщетението за
забава.
Исковете са заявени с редовна искова молба, от и срещу надлежно легитимирани лица,
допустими и подсъдни като първа инстанция на ШОС, поради което няма пречки за
приемането им за разглеждане.
3
По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи
следното:
С постановление на прокурор при ШОП от 18.07.2016 г., след отделяне на материали от
ДП № 54/2013 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, преписка вх. № 414/2013 г. по описа на
ШОП, е било образувано ДП № 90/2016 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, вх. № 1731/2016
г. по описа на ШОП срещу М.С.В., ЕГН **********, Д.Г.И., ЕГН ********** и ищеца И. И.
К. за извършени престъпления от общ характер, както следва: 1/ от М.С.В. – по чл.255, ал.1,
т.2, 6 и 7, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК; 2/ от Д.Г.И. – по чл.255, ал.1, т.2, 6 и 7, вр.
чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК и 3/ от И. И. К. – по чл.255, ал.1, т.2, 6 и 7, вр. чл.20, ал.4,
вр. чл.26, ал.1 от НК. С постановление за привличане на обвиняем от 17.11.2017 г. Д.Г.И. е
бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.255, ал.4, вр. чл.255,
ал.1, т.2, 6 и 7, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.255, ал.1, т.2 и 6, вр. чл.20, ал.4, вр.
чл.26, ал.1 от НК. С постановление за привличане на обвиняем от 20.11.2017 г. М.С.В. е бил
привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.255, ал.1, т.2, 6 и 7, вр. чл.20,
ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.255, ал.1, т.2 и 6, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК. С
постановление за привличане на обвиняем от 28.12.2017 г. И. И. К. е бил привлечен като
обвиняем за извършване на престъпление по чл.255, ал.4, вр. чл.255, ал.1, т.2, 6 и 7, вр.
чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.255, ал.1, т.2 и 6, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК,
като на същата дата е бил разпитан в това му качество и му е била наложена мярка за
неотклонение „Подписка“.
С протоколи от 15.01.2018 г. разследването е било предявено на
обвиняемите М.С.В. и И. И. К., а с протокол от 16.01.2018 г. и на обвиняемия Д.Г.И.. С
мнение от 02.02.2018 г. на разследващ полицай при ОД на МВР – Шумен досъдебното
производство е било изпратено на ШОП с мнение за предаване на съд на тримата
обвиняеми, за посочените по-горе престъпления.
Въз основа на материалите по ДП № 90/2016 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, на
13.02.2018 г. от прокурор при ШОП е бил внесен обвинителен акт срещу посочените три
лица за извършени престъпления от общ характер, въз основа на който е било образувано
НОХД № 48/2018 г. по описа на ШОС. В разпоредително заседание от 28.03.2018 г. по това
дело съдът е констатирал наличие на явни фактически грешки в обвинителния акт и е
предоставил 7-дневен срок на представителя на прокуратура за отстраняването им. На
02.04.2018 г. от ШОП е бил внесен коригиран обвинителен акт за извършени от обвиняемите
престъпления, както следва: І. М.С.В.: 1/ престъпление по чл.255, ал.4, вр. чл.255, ал.1, т.2, 6
и 7, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че, действайки при условията на
продължавано престъпление през периода 30.10.2012 г. – 08.12.2012 г., в гр. Шумен, в
качеството му на управител и представител на „РВ – Инженеринг“ ЕООД, гр. Шумен,
действайки в съучастие като извършител с Д.Г.И. - помагач и И. И. К. - помагач, избегнал
установяването на данъчни задължения в големи размери – 17 356 лева, като е потвърдил
неистина /вписвайки по-голям размер на право на данъчен кредит от реално полагаемия се/
4
в 3 бр., подадени от М.Х.И. – счетоводител на „РВ – Инженеринг“ ЕООД, гр.Шумен,
действаща като посредствен изпълнител, справки декларации по ЗДДС №
27001059360/13.10.2011 г., № 27001083181/13.06.2012 г. и № 27001100817/08.12.2012 г. в ТД -
НАП Варна, офис Шумен, използвал документи с невярно съдържание – 3 бр. фактури
издадени от „Криси Строй“ ООД, съставени от И. И. К., както следва: фактура №
0….19/30.05.2012 г. за СРР с данъчна основа 12 212 лева и ДДС – 2 442.50 лева, фактура №
0…..40/29.11.2012 г. за СРР с данъчна основа 12 460 лева и ДДС – 2 492 лева и фактура №
0……41/30.11.2012 г. за СРР с данъчна основа 12 487.50 лева и 2 497.50 лева – ДДС и 4 бр.
фактури, издадени от „Нен Сив“ ЕООД, гр. Шумен, съставени от Д.Г.И., както следва:
фактура № 0….43/27.09.2011 г. за СРР с данъчна основа 12 450 лева и ДДС – 2 490 лева,
фактура № 0…..45/28.09.2011 г. за СРР с данъчна основа 12 430 лева и ДДС – 2 486 лева,
фактура № 0….46/29.09.2011 г. за СРР с данъчна основа 12 380 лева и ДДС – 2 476 лева и
фактура № 0….47/30.09.2011 г. за СРР с данъчна основа 12 360 лева и ДДС – 2 472 лева,
издадени при упражняване на стопанска дейност, при воденето на счетоводство и при
представяне на информация пред органите по приходите и приспаднал неследващ се
данъчен кредит по ЗДДС в размер на 17 356 лева, като до приключване на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд данъчното задължение е било внесено в бюджета,
ведно с лихвите 2/ престъпление по чл.255, ал.1, т.2, 6 и 7, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от
НК, тъй като, действайки в условията на продължавано престъпление, в периода 17.12.2012
г. – 19.03.2013 г., в гр. Шумен, в качеството му на управител и представител на „РВ –
Инженеринг“ ЕООД, гр. Шумен, и действайки в съучастие като извършител с Д.Г.И. -
помагач и И. И. К. - помагач, избегнал установяването на данъчни задължения в големи
размери – 8 678 лева, като потвърдил неистина, вписвайки с 4 962 лева по-малко данък от
реално дължимия в ГДД за 2011 г. № 2700И008260/ 17.02.2012 г., подадена от М.Х.И. –
счетоводител на „РВ – Инженеринг“ ЕООД, гр. Шумен, действаща като посредствен
изпълнител, потвърдил неистина, вписвайки с 3 716 лева по-малко данък от реално
дължимия в ГДД за 2012 г. № 2700И0016327/19.03.2013 г., подадена от М.Х.И. –
счетоводител на „РВ – Инженеринг“ ЕООД, гр. Шумен, действаща като посредствен
изпълнител и използвал документи с невярно съдържание – 4 бр. фактури, издадени от „Нен
Сив“ ЕООД, гр. Шумен, съставени от Д.Г.И., както следва: фактура № 0……43/27.09.2011 г.
за СРР с данъчна основа 12 450 лева и ДДС – 2 490 лева, фактура № 0…….45/28.09.2011 г. за
СРР с данъчна основа 12 430 лева и ДДС – 2 486 лева, фактура № 0……46/29.09.2011 г. за
СРР с данъчна основа 12 380 лева и ДДС – 2 476 лева и фактура № 0……..47/30.09.2011 г. с
данъчна основа 12 360 лева и ДДС – 2 472 лева и 3 бр. фактури издадени от „Криси Строй“
ООД, съставени от И. И. К., както следва: фактура № 0….19/30.05.2012 г. за СРР с данъчна
основа 12 212 лева и ДДС – 2 442.50 лева, фактура № 0…..40/29.11.2012 г. за СРР с данъчна
основа 12 460 лева и ДДС – 2 492 лева и фактура № 0…41/30.11.2012 г. за СРР с данъчна
основа 12 487.50 лева и 2 497.50 лева – ДДС, при упражняване на стопанска дейност, при
воденето на счетоводство и при представяне на информация пред органите по приходите; ІІ.
Д.Г.И.: 1/ престъпление по чл.255, ал.1, т.2, 6 и 7, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК, за
това, че в периода 27.09.2011 г. – 30.09.2011 г., в гр. Шумен, действайки в условията на
5
продължавано престъпление и в съучастие като помагач на М.С.В., ЕГН **********
/извършител/ - управител и представител на „РВ Инженеринг“ ООД, гр. Шумен, умишлено
го улеснил, снабдявайки го с 4 бр. фактури с невярно съдържание, издадени от „Нен Сив“
ЕООД, гр. Шумен, съставени от Д.Г.И. - фактура № 0….43/27.09.2011 г. за СРР с данъчна
основа 12 450 лева и ДДС – 2 490 лева, фактура № 0…..45/28.09.2011 г. за СРР с данъчна
основа 12 430 лева и ДДС – 2 486 лева, фактура № 0….46/29.09.2011 г. за СРР с данъчна
основа 12 380 лева и ДДС – 2 476 лева и фактура № 0….47/30.09.2011 г. с данъчна основа 12
360 лева и ДДС – 2 472 лева, да извърши следното престъпление: На 13.10.2011 г., в гр.
Шумен, в качеството си на управител и представител на „РВ Инженеринг“ ООД, гр. Шумен
да избегне установяването на данъчни задължения в големи размери – 9 924 лева, чрез
потвърждаване на неистина /вписвайки по голям размер на данъчен кредит от реално
полагаемия се/ от М.Х.И. – счетоводител на „РВ Инженеринг“ ООД, гр. Шумен, действаща
като посредствен извършител в справка – декларация по ЗДДС № 27001059360/13.10.2011 г.
в ТД на НАП - гр. Варна, офис Шумен, чрез използване на документи с невярно съдържание
/ посочените 4 бр. фактури/, при упражняване на стопанска дейност, при водене на
счетоводство и при представяне на информация пред органите по приходите и като
приспаднал неследващ данъчен кредит по ЗДДС; 2/ престъпление по чл.255, ал.1, т.2, 6, вр.
чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че в периода 27.09.2011 г. – 30.09.2011 г., в гр.
Шумен, действайки в условията на продължавано престъпление и в съучастие като помагач
на М.С.В., ЕГН ********** /извършител/ - управител и представител на „РВ Инженеринг“
ООД, гр. Шумен, умишлено го улеснил, снабдявайки го с 4 бр. фактури с невярно
съдържание, издадени от „Нен Сив“ ЕООД, гр. Шумен, съставени от Д.Г.И. - фактура №
0….43/27.09.2011 г. за СРР с данъчна основа 12 450 лева и ДДС – 2 490 лева, фактура №
0…..45/28.09.2011 г. за СРР с данъчна основа 12 430 лева и ДДС – 2 486 лева, фактура №
0….46/29.09.2011 г. за СРР с данъчна основа 12 380 лева и ДДС – 2 476 лева и фактура №
0….47/30.09.2011 г. с данъчна основа 12 360 лева и ДДС – 2 472 лева, да извърши следното
престъпление: На 17.02.2012 г., в гр. Шумен, в качеството си на управител и представител
на „РВ Инженеринг“ ООД, гр. Шумен да избегне установяването на данъчни задължения в
големи размери – 4 962 лева, като потвърдил неистина /вписвайки с 4962 лева по-малко от
размера на реално дължимия за 2011 г. данък по ЗДДС/ в подадена от М.Х.И. – счетоводител
на „РВ Инженеринг“ ООД, гр. Шумен, действаща като посредствен извършител, ГДД по
ЗПКО № 2700И008260/17.02.2012 г. в ТД на НАП - гр. Варна, офис Шумен, чрез използване
на документи с невярно съдържание / посочените 4 бр. фактури/, при упражняване на
стопанска дейност, при водене на счетоводство и при представяне на информация пред
органите по приходите; ІІІ. И. И. К.: 1/ престъпление по чл.255, ал.4, вр. чл.255, ал.1, т.2, 6
и 7, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че през периода 30.05.2012 г. – 30.11.2012 г.,
в гр. Шумен, действайки при условията на продължавано престъпление и в съучастие като
помагач на М.С.В., ЕГН ********** /извършител/ - управител и представител на „РВ –
Инженеринг“ ЕООД, гр. Шумен, умишлено го е улеснил, снабдявайки го с 3 бр. фактури с
невярно съдържание, издадени от „Криси Строй“ ООД, съставени от И. И. К., както следва:
фактура № 0….19/30.05.2012 г. за СРР с данъчна основа 12 212 лева и ДДС – 2 442.50 лева,
6
фактура № 0…..40/29.11.2012 г. за СРР с данъчна основа 12 460 лева и ДДС – 2 492 лева и
фактура № 0……41/30.11.2012 г. за СРР с данъчна основа 12 487.50 лева и 2 497.50 лева –
ДДС, да извърши следното престъпление: В периода 13.06.2012 г. – 08.12.2012 г. в гр.
Шумен, действайки в условията на продължавано престъпление в качеството му на
управител и представител на „РВ – Инженеринг“ ЕООД, гр. Шумен, да избегне
установяване на данъчни задължения в големи размери – 7 432 лева чрез потвърждаване на
неистина /вписвайки по-голям размер на право на данъчен кредит от реално полагаемия се/
в подадени от М.Х.И. – счетоводител на „РВ – Инженеринг“ ЕООД, гр. Шумен, действаща
като посредствен изпълнител, справки декларации № 27001083181 от 13.06.2012 г. и №
27001100817 от 08.12.2012 г. в ТД на НАП - Варна, офис Шумен, чрез използване на
документи с невярно съдържание – горепосочените 3 бр. фактури, при упражняване на
стопанска дейност, при воденето на счетоводство и при представяне на информация пред
органите по приходите и като приспаднал неследващ се данъчен кредит по ЗДДС, като до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, данъчното задължение е
било внесено в бюджета ведно с лихвите; 2/ престъпление по чл.255, ал.1, т.2, 6, вр. чл.20,
ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че през периода 30.05.2012 г. – 30.11.2012 г., в гр. Шумен,
действайки при условията на продължавано престъпление и в съучастие като помагач на
М.С.В., ЕГН ********** /извършител/ - управител и представител на „РВ – Инженеринг“
ЕООД, гр. Шумен, умишлено го е улеснил, снабдявайки го с 3 бр. фактури с невярно
съдържание, издадени от „Криси Строй“ ООД, съставени от И. И. К., както следва: фактура
№ 0….19/30.05.2012 г. за СРР с данъчна основа 12 212 лева и ДДС – 2 442.50 лева, фактура
№ 0…..40/29.11.2012 г. за СРР с данъчна основа 12 460 лева и ДДС – 2 492 лева и фактура №
0……41/30.11.2012 г. за СРР с данъчна основа 12 487.50 лева и 2 497.50 лева – ДДС, да
извърши следното престъпление: На 19.03.2013 г. в гр. Шумен, в качеството му на
управител и представител на „РВ – Инженеринг“ ЕООД, гр. Шумен, да избегне
установяването на данъчни задължения в големи размери – 3 716 лева, чрез потвърждаване
на неистина /вписвайки с 3 176 лева по-малък размер на дължим данък по ЗКПО от реално
полагаемия се/ в подадена от М.Х.И. – счетоводител на „РВ – Инженеринг“ ЕООД, гр.
Шумен, действаща като посредствен изпълнител, ГДД за 2012 г. по ЗКПО №
2700И0016327/19.03.2013 г., в ТД на НАП - Варна, офис Шумен, чрез използване на
документи с невярно съдържание – горепосочените 3 бр. фактури, при упражняване на
стопанска дейност, при воденето на счетоводство и при представяне на информация пред
органите по приходите.
По НОХД № 48/2018 г. на ШОС са били проведени общо 8 съдебни заседания, включая
разпоредително, като ищецът не е присъствал само на едно от тях. Последното съдебно
заседание е било проведено на 15.01.2019 г..
С присъда № 1/16.01.2019 г. по НОХД № 48/2018 г. по описа на ШОС съдът е признал
подсъдимия М.С.В. за виновен за това, че в периода от 13.10.2011 г. до 08.12.2012 г. в гр.
Шумен, в качеството си на управител и представител на фирма „РВ Инженеринг“ ЕООД, гр.
Шумен, действайки в съучастие като извършител с Д.Г.И. /помагач/ и И. И. К. /помагач/,
7
избегнал установяването на данъчни задължения в големи размери - 17 356 лева, като
потвърдил неистина - вписвайки по-голям размер на право на данъчен кредит от реално
полагаемия се в 3бр. подадени от М.Х.И. – счетоводител на фирма „РВ Инженеринг“ ЕООД,
гр. Шумен, действаща като посредствен извършител, справки - декларации по ЗДДС №
27001059360/13.10.2011г., №27001083181/13.06.2012г., № 27001100817/08.12.2012г., в ТД на
НАП - гр. Варна, офис Шумен, като използвал документи с невярно съдържание – 3 бр.
фактури издадени от „Криси Строй“ ООД - гр. Шумен, съставени от подс. И. И. К.: - фактура
№ 0…19/30.05.2012 г. с данъчна основа 12 212 лв. и ДДС - 2 442. 50 лв. за строително -
ремонтни работи; - фактура № 0…40/29.11.2012 г. с данъчна основа 1 2460 лв. и ДДС - 2
492 лв. за строително-ремонтни работи; - фактура № 0…41/30.11.2012 г. с данъчна основа 12
487. 50 лв. и ДДС - 2 497. 50 лв. за строително-ремонтни работи и 4 бр. фактури, издадени
от „Нен Сив“ ЕООД - гр. Шумен, съставени от подс. Д.Г.И.: - фактура № 0…43/27.09.2011 г.
с данъчна основа 12 450 лв. и ДДС - 2 490 лв. за строително - ремонтни работи; -
фактура № 0…45/28.09.2011 г. с данъчна основа 12 430 лв. и ДДС - 2 486 лв. за строително-
ремонтни работи; - фактура № 0…46/29.09.2011 г. с данъчна основа 12 380 лв. и ДДС – 2 476
лв. за строително-ремонтни работи; - фактура № 0…47/30.09.2011 г. с данъчна основа 12 360
лв. и ДДС - 2 472 лв. за строително - ремонтни работи, издадени при упражняване на
стопанска дейност, при водене на счетоводство и при представяне на информация пред
органите по приходите и приспаднал неследващ се данъчен кредит по ЗДДС в размер на 17
356 лв., като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд данъчното
задължение е било внесено в бюджета ведно с лихвите – поради което и на осн. чл. 255 ал. 4
във вр. с ал. 1 т. 2, 6 и 7, чл. 20 ал. 2, вр. с чл. 26 ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на 1 година
лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на осн. чл. 66 ал. 1 от НК за
изпитателен срок от 3 години, както и глоба в размер на 250 лева, както и за виновен в това,
че при условията на продължавано престъпление, в периода от 17.02.2012 г. до 19.03.2013 г.
в гр. Шумен, в качеството си на управител и представител на фирма „РВ Инженеринг“
ЕООД, гр. Шумен, в съучастие като извършител с Д.Г.И. /помагач/ и И. И. К. /помагач/,
избегнал установяването на данъчни задължения в големи размери – 8 678 лева, като
потвърдил неистина - вписвайки с 4 962 лева по-малко данък от реално дължимия в ГДД за
2011 г. с № 2700И008260/17.02.2012 г., подадена от М.Х.И. – счетоводител на фирма „РВ
Инженеринг“ ЕООД, гр. Шумен на 17.02.2012 г., действаща като посредствен извършител, и
потвърдил неистина вписвайки с 3 716 лева по-малко данък от реално дължимия в ГДД за
2012 г. с № 2700И0016327/19.03.2013 г., подадена от М.Х.И. – счетоводител на фирма „РВ
Инженеринг“ ЕООД, гр. Шумен на 19.03.2013 г., действаща като посредствен извършител и
използвал документи с невярно съдържание – 4 бр. фактури, издадени от „Нен Сив“ ЕООД -
гр. Шумен, съставени от подс. Д.Г.И., а именно: - фактура № 0…43/27.09.2011 г. с данъчна
основа 12 450 лв. и ДДС - 2 490 лв. за строително - ремонтни работи; - фактура № 0…
45/28.09.2011 г. с данъчна основа 12430 лв. и ДДС - 2 486 лв. за строително - ремонтни
работи; - фактура № 0…46/29.09.2011 г. с данъчна основа 12 380 лв. и ДДС- 2 476 лв. за
строително - ремонтни работи; - фактура № 0…47/30.09.2011 г. с данъчна основа 12 360 лв. и
ДДС - 2 472 лв. за строително - ремонтни работи и 3 бр. фактури издадени от „Криси
8
Строй“ ООД - гр. Шумен, съставени от подс. И. И. К., а именно: - фактура № 0…
19/30.05.2012 г. с данъчна основа 12 212 лв. и ДДС - 2 442. 50 лв. за строително - ремонтни
работи; - фактура № 0…40/29.11.2012 г. с данъчна основа 12 460 лв. и ДДС - 2 492 лв. за
строително - ремонтни работи; - фактура № 0…41/30.11.2012 г. с данъчна основа 12 487. 50
лв. и ДДС - 2 497.50 лв. за строително - ремонтни работи, при упражняване на стопанска
дейност, при водене на счетоводство и при представяне на информация пред органите по
приходите, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд
данъчното задължение е било внесено в бюджета ведно с лихвите, поради което и на осн. чл.
255 ал. 4 във вр. с ал. 1 т. 2 и 6, вр. чл. 20 ал. 2, вр. с чл. 26 ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил
на 1 година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил на осн. чл. 66 ал. 1 от НК за
изпитателен срок от 3 години, както и глоба в размер на 250 лева, като на осн. чл. 23 ал. 1 от
НК е определил общо наказание измежду така наложените, а именно 1 година лишаване от
свобода, чието изтърпяване е отложил на осн. чл. 66 ал. 1 от НК за изпитателен срок от 3
години, както и глоба в размер на 250 лева. С присъдата си ШОС е признал подсъдимия
Д.Г.И. за виновен в това, че в периода 27.09.2011 г. – 30.09.2011 г., в гр. Шумен, при
условията на продължавано престъпление и в съучастие като помагач на М.С.В., ЕГН
**********, последният в качеството му на извършител, управител и представител на фирма
„РВ Инженеринг“ ЕООД, гр. Шумен, умишлено го улеснил, снабдявайки го с 4 бр. фактури
с невярно съдържание - фактури издадени от „Нен Сив“ ЕООД, гр.Шумен, съставени от
Д.Г.И.: - фактура № 0…43/27.09.2011 г. с данъчна основа 12 450 лв. и ДДС - 2 490 лв. за
строително - ремонтни работи; - фактура № 0…45/28.09.2011 г. с данъчна основа 12 430 лв.
и ДДС - 2 486 лв. за строително - ремонтни работи; - фактура № 0…46/29.09.2011 г. с
данъчна основа 12 380 лв. и ДДС - 2 476 лв. за строително - ремонтни работи; - фактура №
0…47/30.09.2011 г. с данъчна основа 12 360 лв. и ДДС - 2 472 лв. за строително - ремонтни
работи, да извърши следното престъпление: На 13.10.2011 г. в гр. Шумен, в качеството си на
управител и представител на фирма „РВ Инженеринг“ ЕООД, гр. Шумен, да избегне
установяването на данъчни задължения в големи размери – 9 924 лева, чрез потвърждаване
на неистина - вписвайки по-голям размер на право на данъчен кредит от реално полагаемия
се в подадена от М.Х.И. – счетоводител на фирма „РВ Инженеринг“ ЕООД гр. Шумен,
действаща като посредствен извършител, справка - декларация по ЗДДС №
27001059360/13.10.2011г. в ТД на НАП -гр. Варна, офис Шумен, чрез използване на
документи с невярно съдържание – горепосочените 4 бр. фактури, при упражняване на
стопанска дейност, при водене на счетоводство и при представяне на информация пред
органите по приходите и като приспаднал неследващ се данъчен кредит по ЗДДС, като до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд данъчното задължение е
било внесено в бюджета ведно с лихвите, поради което и на осн. по чл. 255 ал. 4 във вр. с ал.
1 т. 2, 6 и 7, вр. с чл. 20 ал. 4, вр. с чл. 26 ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на 6 месеца
лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване и глоба в размер на 150
лева, както и за виновен в това, че в периода 27.09.2011 г. – 30.09.2011 г., в гр. Шумен, при
условията на продължавано престъпление и в съучастие като помагач на М.С.В.,
последният извършител в качеството му на управител и представител на фирма „РВ
9
Инженеринг“ ЕООД, гр. Шумен, умишлено го улеснил, снабдявайки го с 4 бр. фактури с
невярно съдържание - фактури издадени от „Нен Сив“ ЕООД, гр.Шумен, съставени от
Д.Г.И., а именно: - фактура № 0…43/27.09.2011 г. с данъчна основа 12 450 лв. и ДДС - 2 490
лв. за строително - ремонтни работи; - фактура№ 0…45/28.09.2011г. с данъчна основа 12
430 лв. и ДДС - 2 486 лв. за строително - ремонтни работи; - фактура № 0…46/29.09.2011 г.
с данъчна основа 12 380 лв. и ДДС - 2 476 лв. за строително - ремонтни работи; - фактура №
0…47/30.09.2011 г. с данъчна основа 12 360 лв. и ДДС - 2 472 лв. за строително - ремонтни
работи, да извърши следното престъпление: На 17.02.2012 в гр. Шумен, в качеството си на
управител и представител на фирма „РВ Инженеринг“ ЕООД, гр. Шумен, да избегне
установяването на данъчни задължения в големи размери – 4 962 лева, като потвърдил
неистина - вписвайки с 4 962 лева по-малко от размера на реално дължимия за 2011 г. данък
по Закона за корпоративното подоходно облагане, в подадена от М.Х.И. – счетоводител на
фирма „РВ Инженеринг“ ЕООД, гр. Шумен, действаща като посредствен извършител, ГДД
по ЗКПО № 2700И008260/17.02.2012 г. в ТД на НАП - гр. Варна, офис Шумен, чрез
използване на документи с невярно съдържание – горепосочените 4 бр. фактури, при
упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство и при представяне на
информация пред органите по приходите, като до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд данъчното задължение е било внесено в бюджета ведно с лихвите,
поради което и на осн. чл. 255 ал. 4 във вр. с ал.1 т. 2 и 6, вр. с чл. 20 ал. 4, вр. с чл. 26 ал. 1 и
чл. 54 от НК го е осъдил на 6 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на
изтърпяване и глоба в размер на 150 лева, като на осн. чл. 23 от НК определил общо
наказание измежду така наложените в размер на 6 месеца лишаване от свобода при
първоначален общ режим на изтърпяване и глоба в размер на 150 лева. Със същата присъда
съдът е признал ищеца И. И. К. за виновен в това, че през периода 30.05.2012 г. – 30.11.2012
г., в гр. Шумен, при условията на продължавано престъпление и в съучастие като помагач
на М.С.В., последният като извършител в качеството му на управител и представител на
фирма „РВ Инженеринг“ ЕООД, гр. Шумен, умишлено го улеснил, снабдявайки го с 3 бр.
фактури с невярно съдържание / - фактури издадени от „Криси Строй“ ООД гр. Шумен,
съставени от И. И. К. : - фактура № 0…19/30.05.2012 г. с данъчна основа 12 212 лв. и ДДС -
2 442. 50 лв. за строително - ремонтни работи; - фактура № 0…40/29.11.2012 г. с данъчна
основа 12 460 лв. и ДДС - 2 492 лв. за строително - ремонтни работи; - фактура № 0…
41/30.11.2012 г. с данъчна основа 12 487. 50 лв. и ДДС- 2 497. 50 лв. за строително -
ремонтни работи, да извърши следното престъпление: В периода 13.06.2012 г. до 08.12.2012
г. в гр. Шумен, при условията продължавано престъпление в качеството си на управител и
представител на фирма „РВ Инженеринг“ ЕООД, гр. Шумен, да избегне установяването на
данъчни задължения в големи размери – 7 432 лева, чрез потвърждаване на неистина -
вписвайки по-голям размер на право на данъчен кредит от реално полагаемия се, в подадени
от М.Х.И. – счетоводител на фирма „РВ Инженеринг“ ЕООД, гр. Шумен, действаща като
посредствен извършител, справки - декларации по № 27001083181/13.06.2012 г. и №
27001100817/08.12.2012 г. в ТД на НАП - гр. Варна, офис Шумен, чрез използване на
документи с невярно съдържание – горепосочените 3 бр. фактури, при упражняване на
10
стопанска дейност, при водене на счетоводство и при представяне на информация пред
органите по приходите и като приспаднал неследващ се данъчен кредит по ЗДДС, като до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд данъчното задължение е
било внесено в бюджета ведно с лихвите, поради което и на осн. чл. 255 ал. 4 във вр. с ал.1
т. 2, 6 и 7, вр. с чл. 20 ал. 4, вр. с чл. 26 ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на 4 месеца лишаване
от свобода чието изтърпяване на осн. чл. 66 ал. 1 от НК е отложил за изпитателен срок от 3
години и глоба в размер на 100 лева, както и за виновен в това, че в периода 30.05.2012 г. –
30.11.2012 г., в гр. Шумен, действайки в условията на продължавано престъпление и в
съучастие като помагач на М.С.В., последният като извършител, в качеството му на
управител и представител на фирма „РВ Инженеринг“ ЕООД, гр. Шумен, умишлено го
улеснил, снабдявайки го с 3 бр. фактури с невярно съдържание / - фактури издадени от
„Криси Строй“ ООД-гр.Шумен, съставени от И. И. К.: - фактура № 0…19/30.05.2012 г. с
данъчна основа 12 212 лв. и ДДС - 2 442. 50 лв. за строително - ремонтни работи; -
фактура № 0…40/29.11.2012 г. с данъчна основа 12 460 лв. и ДДС - 2 492 лв. за строително -
ремонтни работи; - фактура № 0…41/30.11.2012 г. с данъчна основа 12 487. 50 лв. и
ДДС- 2 497. 50 лв. за строително - ремонтни работи, да извърши следното престъпление, а
именно: На 19.03.2013 г. в гр. Шумен, в качеството си на управител и представител на
фирма „РВ Инженеринг“ ЕООД, гр. Шумен, да избегне установяването на данъчни
задължения в големи размери – 3 716 лева, чрез потвърждаване на неистина - вписвайки с 3
716 лева по-малък размер на дължим данък по ЗКПО от реално полагаемия се в подадена
от М.Х.И. – счетоводител на фирма „РВ Инженеринг“ ЕООД гр. Шумен, действаща като
посредствен извършител, ГДД за 2012г. по ЗКПО № 2700И0016327/19.03.2013г. в ТД на
НАП - гр. Варна, офис Шумен, чрез използване на документи с невярно съдържание –
горепосочените 3 бр. фактури, при упражняване на стопанска дейност, при водене на
счетоводство и при представяне на информация пред органите по приходите, като до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, данъчното задължение е
било внесено в бюджета ведно с лихвите, поради което и на осн. чл. 255 ал. 4 във вр. с ал. 1
т. 2 и 6, вр. с чл. 20 ал. 4, вр. чл. 26 ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на 4 месеца лишаване от
свобода, чието изтърпяване на осн. чл. 66 ал. 1 от НК е отложил за изпитателен срок от 3
години и глоба в размер на 150 лева, като на осн. чл. 23 от НК е определил общо наказание
измежду така нталожените, до размера на по тежкото от тях, а именно 4 месеца лишаване от
свобода чието изтърпяване на осн. чл. 66 ал. 1 от НК е отложил за изпитателен срок от 3
години и глоба в размер на 100 лева. С присъдата всеки от тримата подсъдими е бил осъден
да заплати и разноски по ДП в размер на по 114. 45 лева и по сметка на Съдебната власт -
разноски в съдебното производство в размер по 648.67 лева.
Присъдата на ШОС е била обжалвана и от тримата подсъдими, по повод на което е
било образувано ВНОХД № 136/2019 г. по описа на АС – Варна. По това дело е било
проведено едно съдебно заседание, на което ищецът се е явил лично. С присъда №
4/30.05.2019 г. въззивният съд е отменил изцяло присъдата на №1/16.01.2019 г. по НОХД №
48/2018 г. на ШОС и е признал всеки от тримата подсъдими за невинен, като го е оправдал
по повдигнатите му обвинения.
11
Присъдата на ВАПС е била протестирана от прокурор при Апелативна прокуратура –
Варна, с оглед на което е било образувано НД № 1103/2019 г., І н.о. на ВКС. По това дело е
било проведено едно съдебно заседание, на което ищецът не се е явил. С решение №
10/08.04.2020 г. по същото дело присъда № 4/30.05.2019 г. по ВНОХД № 136/2019 г. по описа
на ВАП е била оставена изцяло в сила.
В хода на наказателното производство по отношение на ищеца е била взета мярка за
неотклонение „ Подписка“.
От приложените към НОХД № 48/2018 г. по описа на ШОС свидетелства за съдимост се
установява, че към датата на постановяване на присъдата по това дело ищецът е бил с чисто
съдебно минало.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Г.И.К.а /майка на ищеца/ се
установява, че синът й бил неконфликтна личност, весел, забавен, душата на компанията, но
през 2016 г. забелязала промяна в поведението му. Имало моменти, в които избухвал,
отказвал да комуникира, затварял се в себе си и не искал да говори. След многократни опити
от нейна страна да установи причината за поведението му, ищецът й споделил, че има
„съдебни проблеми“ и неправомерно е обвинен в издаване на някакви фактури. Така
започнали делата, които продължили 4 години. През този период ищецът получил
психическо разстройство и загубил много приятели, което се отразило и на дейността, която
развивал в строителната си фирма. Постепенно загубил работата си и се наложило да пътува
в чужбина, за да си намери работа, макар че винаги се връщал за делата. Воденото срещу
него производство се отразило не само на психиката му, но и на физическото му здраве, тъй
като се влошили симптомите на Болестта на Бехтерев, от която страдал. Наложило да се
взема антидепресанти, тъй като поведението му било непредсказуемо и изпадал в
крайности – избухвал, викал крещял, а в следващия момент – мълчал и не можело да се
осъществи контакт с него.
От показанията на свидетеля А.Н.К. /близък приятел на ищеца/ се установява, че след
образуване на наказателното производство срещу него през 2016 г. ищецът рухнал
психически – затворил се в себе си, бил потаен, не излизал и говорел само с него. Започнал
да има и здравословни проблеми, тъй като не бил добре с гърба. Клиентите му постепенно
се отдръпнали от строителната му фирма, което наложило да ходи да работи в Германия,
където ремонтирал стара техника, за да издържа децата си – момче на 17 години и момиче на
13 години.
При така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна страна:
Според закона и трайната съдебна практика, възникването отговорността на Държавата
по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е поставено единствено в зависимост от крайния резултат, с
който е приключило наказателното производство. Тази отговорност е следствие от
задължението на Прокуратура да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и
задължението й да доказва и установява в хода на съдебното производство виновността на
12
привлеченото към наказателна отговорност лице. Когато основателността на обвинението не
е доказана по предвидения за това ред и се стигне до оправдателна присъда, то тогава
действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни и това е
основание за възникване гаранционната отговорност по чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността на Държавата за вреди от дейността на правозащитните органи не се влияе от
това чрез кои органи тя е действала. Последното има значение единствено за процесуалната
легитимация на съответния орган да я представлява по исковете за обезщетение. Държавният
орган не участва по делото в качеството му на причинител на вредата, нито в качеството му
на отговорен за виновните действия на негови служители, а като процесуален субституент
на Държавата, чиято отговорност е безвиновна.
Съгласно ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, когато ищецът е
бил оправдан по повдигнатото срещу него обвинение, цялото предприето срещу него
наказателно преследване е неправомерно, включително задържането му, дори то да не е
било отменено като незаконосъобразно в хода на наказателното производство. В тези случаи
е налице деликтът по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и на ищеца се дължи едно глобално
обезщетение. Въз основа на горното, в трайно установената си практика съдилищата
приемат, че отговорността на Прокуратура обхваща всички онези вреди, които са търпени
от момента на привличане на лицето като обвиняем до окончателното му признаване за
невиновен. Солидарната отговорност на органите на досъдебното производство и органите
на прокуратура произтича пряко от разпоредбите на НПК, според които служебните им
правомощия са част от единна и взаимносвързана държавна дейност за разкриване на
престъпления, разобличаване на виновните лица и правилно прилагане на закона, като в
задължение на прокурора е вменено да ръководи разследването, осъществявано от
разследващите органи и да упражнява постоянен надзор за законосъобразното му и
своевременно провеждане, съответно - въз основа на извършените от разследващите органи
и ръководени от него действия, да прецени налице ли са основания за повдигане и
поддържане на обвинение срещу уличеното и привлечено като обвиняем лице или не.
Според изричните разпоредби на чл.4 и чл.5 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно
от длъжностното лице. Ако увреждането е причинено поради изключителна вина на
пострадалия, обезщетение не се дължи. Когато пострадалият виновно е допринесъл за
увреждането, обезщетението се намалява.
Ищецът по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ дължи да установи при
условията на пълно и главно доказване вида и размера на претърпените от него вреди и, че
те са в пряка причинна връзка с воденото срещу него наказателно преследване, за което е
бил оправдан или по отношение на което производството е било прекратено на посочените в
закона основания.
Според приетото с ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 13 ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. №
3/2004 г. ОСГК на ВКС и практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, по иска за обезщетение на
13
неимуществени вреди от незаконно обвинение (чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ) съдът определя
обезщетението по справедливост след преценка на всички конкретно проявени обективно
съществуващи обстоятелства с оглед особеностите на конкретния случай и при наличие на
причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи по приключилото
наказателно дело. Понятието справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи при всеки
отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида,
характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. При исковете по
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства – критерии за определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение;
дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост,
за които ищецът е оправдан; продължителността на наказателното производство,
включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му;
вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките
на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца
– има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то,
конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото
срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и пр. Като ориентир за определяне паричния
еквивалент на неимуществените вреди, следва да служи още и общата икономическа среда и
стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Следва да се отчита и
обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на процесуалния й субституент за
заплащане на обезщетение, само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като
размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване. Това обезщетение за
неимуществени вреди от деликта по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ се определя глобално за
всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на приключилото с
оправдателна присъда, незаконосъобразно наказателно преследване срещу него. В мотивите
към решението си, обаче съдът трябва да посочи всички конкретни обстоятелствата, които е
взел предвид, както и тяхното значение за определения от него размер на обезщетението.
Неимуществените вреди включват всички телесни и психически увреждания на
пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват
негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в
психиката, но и в социален дискомфорт в определен период от време. Обезщетението за
неимуществени вреди в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени
права, блага или правно защитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените,
емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнената чест,
достойнство, добро име в обществото. Фактът на незаконно обвинение е достатъчен да
индицира, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и
достойнство. Безспорно за периода на наказателното преследване ищецът има отрицателни
изживявания от незаконното обвинение – то ограничава възможността му да води обичайния
14
си начин на живот и му се отразява емоционално негативно. Нормално е да се приеме, че по
време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление,
за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така
притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности и личността,
както и социалното му общуване. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над
обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, или други специфични
увреждания, с оглед на конкретни обстоятелства, те трябва да бъдат изрично посочени в
исковата молба, за да станат част от предмета на иска и ответникът да има възможност да
отговори, а съдът – да събере доказателства.
В конкретната хипотеза се установи, че в периода от 18.07.2016 г. до 08.04.2020 г.
срещу ищеца е било повдигнато и поддържано от органите на Прокуратура на Република
България обвинение за две умишлени престъпления от общ характер по чл.255, ал.4, вр.
ал.1, т.2, 6 и 7, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.255, ал.4, вр. ал.1, т.2 и 6, вр.
чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК, за които се предвижда наказание лишаване от свобода до
две години и глоба до 500 лева. В хода на воденото срещу него досъдебно производство
ищецът е бил разпитван като обвиняем един път. Във връзка с повдигнатите на същия и
поддържани обвинения са били водени три наказателни дела – първоинстанционно,
въззивно и касационно, като последното е било инициирано по протест на прокурор при
Апелативна прокуратура, след отмяна на първоинстанционната осъдителна присъда и
постановяване на оправдателна такава от въззивния съд. В рамките на визираните съдебни
производства са били проведени общо 10 бр. открити съдебни заседания, като ищецът не е
участвал лично само на едно от тях. В хода на наказателното производство срещу ищеца е
била взета мярка за неотклонение „Подписка“.
Към момента на повдигане на незаконното му обвинение ищецът е бил на 30 години,
разведен, с две непълнолетни деца, неосъждан. Занимавал се е със строителен бизнес,
посредством собствената му фирма „Криси Строй“ ООД. След образуване на наказателното
производство срещу него през 2016 г., същият бил видимо силно притеснен, макар че
първоначално отказвал да сподели с близките си, че срещу него се води разследване. В
резултат, поведението му се променило коренно, като от уравновесен, весел и
комуникативен човек станал избухлив, затворен и непредсказуем. В хода на водените срещу
него дела получил разстройство на психиката и се наложило да приема антидепресанти, тъй
като поведението му било неадекватно и изпадал в крайности – избухвал, викал крещял, а в
следващия момент – мълчал и не можело да се осъществи контакт с него. Поради факта, че
бил обвинен за извършване на въпросните престъпления загубил приятели и клиенти, което
се отразило и на дейността, която развивал в строителната си фирма. По тази причина
постепенно загубил работата си и се наложило да ходи да работи в Германия през
определени периоди, тъй като винаги се връщал за делата. От показанията на разпитаните по
делото свидетели се установи, че изживените психически стрес и негативни емоции са се
отразили зле и на физическото състояние на ищеца поради обостряне симптомите на
Болестта на Бехтерев, от която страдал, което обстоятелство обаче не следва да се взема
15
предвид поради факта, че не се сочи в исковата молба и не е част от претенцията за вреди.
Въз основа на изложеното, съдът достига до извод, че в периода от 18.07.2016 г. до
08.04.2020 г. ищецът е търпял, като пряка и непосредствена последица от воденото срещу
него наказателно преследване, неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален стрес,
психически дискомфорт и физически страдания, породени от засягане на честта и
достойнството му, накърняване на доброто му име, уронване на вярата му в етичните и
морални ценности и в ролята на институциите при отстояването им в защита на
справедливостта, злепоставянето му в социума, накърняване нормалния ритъм на живот и
на възможността за пълноценно участие в обществения живот, снижаване на личната му
самооценка и на перспективите за успешна професионална реализация. В резултат от
изживените негативни събития и емоции, същият чувствал постоянно напрежение, бил
притеснен от изхода на делата и от факта, че постепенно загубил бизнеса си. Станал
избухлив, конфликтен и затворен в себе си, като имало моменти, в които реакциите му били
в двете крайности и поведението му било неконтролируемо, което станало причина да
приема антидепресанти.
Поради горното, приема за доказано, че са налице предпоставките по чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника за заплащане обезщетение на ищеца за
посочените вреди, което предпоставя основателност на иска.
Досежно размера на обезщетението, като съобрази тежестта на престъпленията, за
които е било повдигнато обвинение срещу ищеца; продължителността на наказателното
преследване, която, не може да обоснове извод за провеждане на производството в
неразумни срокове, предвид фактическата му и правна сложност; броя и продължителността
на извършените с участие на лицето процесуални действия; начинът, по който обвинението
се е отразило върху него, с оглед на личността му, ценностната му система, социалната му и
семейна среда, както и върху обществената му и професионална реализация и върху
психичното му състояние; икономическите условия в страна през процесния период, както
и, че по отношение на ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение, приема, че то
следва да бъде определено в размер на 10 000 лева, за която сума искът се явява основателен
и следва да се уважи. За разликата от 10 000 лева до 50 000 лева, претенцията е недоказана
по размер, поради което следва да се отхвърли.
На основание чл.86, вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД, върху определеното обезщетение се дължи
законна лихва за забава за минало време, считано от датата на постановяване на решение №
10/08.04.2020 г. по НД № 1103/2019 г. по описа на ВКС до окончателното му плащане.
Претенцията на ищеца за присъждане на лихва за забава върху обезщетението от
образуване на ДП № 90/2016 г. – 18.07.2016 г. до датата на постановяване на решение №
10/08.04.2020 г. по НД № 1103/2019 г. по описа на ВКС е неоснователна и следва да се
отхвърли, тъй като, съгласно ТР № 3/22.04.2005 г., по тък.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС,
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи
възниква от момента на влизане в сила на акта, с който се признават за незаконни действията
на държавния орган, а в случая това е деня на влизане в сила на въззивното решение на
16
ВАПС, с което е отменена осъдителната присъда на ШОС, а именно – 08.04.2020 г., когато е
постановен окончателния акт на ВКС, с който присъдата на въззивния съд е потвърдена.
С оглед предявеното от ответника възражение за погасяване правото на вземане на
ищеца за лихва за забава поради изтичане на тригодишна давност и постановеното с
цитираното тълкувателно решение, според което погасителната давност за реализиране
отговорността на държавата тече от изпадане в забава на съответния държавен орган, т.е. от
влизане в сила на акта, с който се признават за незаконни действията му, следва, че
доколкото задължението на ответника е станало изискуемо на 08.04.2020 г., а исковата молба
е заведена на 22.01.2025 г., вземането на ищеца за лихва за забава върху присъденото
обезщетение за периода 08.04.2020 г. – 21.01.2022 г. е погасено поради изтичане на
визирания в чл.111, б. “в“ от ЗЗД давностен срок, поради което за посочения период
претенцията следва да се отхвърли като погасена по давност, като бъде уважена само за
времето от 22.01.2022 г. до окончателното плащане на сумата.
Предвид изхода от правния спор, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът
дължи на ищеца направените от него разходи за платена държавна такса в пълен размер.
По отношение искането на ищеца за присъждане адвокатско възнаграждение на
процесуалния му представител по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., съдът констатира, че в
приложеното пълномощно не е посочено, че представителството на лицето от
пълномощника му ще се осъществява при условията на чл.38, ал.1 от ЗАдв.. Доколкото обаче
адв. Петков е заявил това обстоятелство изрично и то е вписано в протокол от съдебно
заседание на 29.04.2025 г., а ищецът, който е присъствал лично в съдебна зала, не е направил
възражение, приема, че същият е бил представляван при условията на чл.38 от ЗАдв., поради
което и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв., ответникът следва да
заплати на пълномощника му адвокат Светлозар Петков от ШАК адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковете в размер на 1 300 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул.
.... № 2, представлявана от главния прокурор да заплати на И. И. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „.... № 26, вх.1, ет.3, ап.6, на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от 10 000.00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – претърпени душевни болки и
страдания, следствие от воденото срещу него наказателно преследване,
започнато по ДП № 90/2016 г. по описа на ОД на МВР – Шумен и
повдигнатите му и поддържани обвинения за извършени престъпления по
чл.255, ал.4, вр. ал.1, т.2, 6 и 7, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.255,
17
ал.4, вр. ал.1, т.2 и 6, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК, за които е оправдан с
влязла в сила на 08.04.2020 г. присъда № 4/30.05.2019 г. по ВНОХД №
136/2019 г. по описа на Апелативен съд - Варна, потвърдена с решение №
10/08.04.2020 г. по НД № 1103/2019 г. по описа на ВКС, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 22.01.2022 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата му част, за
разликата над 10 000.00 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за присъждане обезщетение за забава върху
главницата от 10 000 лева за периода от образуване на ДП № 90/2016 г. –
18.07.2016 г. до датата на постановяване на решение № 10/08.04.2020 г. по НД
№ 1103/2019 г. по описа на ВКС, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за присъждане обезщетение за забава върху
главницата от 10 000 лева за периода от датата на постановяване на решение
№ 10/08.04.2020 г. по НД № 1103/2019 г. по описа на ВКС до 21.01.2022 г.,
като погасен по давност.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул.
.... № 2, представлявана от главния прокурор, да заплати на И. И. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „.... № 26, вх.1, ет.3,
ап.6, деловодни разноски за заплатена държавна такса в размер на 10.00 лева.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул.
.... № 2 да заплати на адв. С.Г.П. от ШАК, адв. № **********, съдебен адрес:
гр. Шумен, ул. „.... № 68б, ет.1, ап.20, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, вр.
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца И. И. К., ЕГН **********, съобразно уважената
част от исковете, в размер на 1 300.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
18