№ 48
гр. В. П., 25.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. П., III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Соня Анг. С.
при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА
като разгледа докладваното от Соня Анг. С. Гражданско дело №
20223610100239 по описа за 2022 година
В производството по настоящото дело съдът е сезиран с депозирана от А. Д. А. срещу
М. Г. А. искова претенция с правно основание чл.59 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да
му заплати сумата от 9960 лева, с която същата се е обогатила неоснователно за сметка на
ищеца, която сума представлява увеличената стойност на имота на ответницата, находящ
се в с.Х.К. общ.В. П., ул. „П.“ № 21, вследствие на извършени от двамата, в качеството им
на съпрузи, за периода от 2015г. до 2018г. подобрения в имота и равняващо се на
половината от стойността на същите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
деня на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът излага, че с ответницата са бивши съпрузи като бракът им е прекратен със
съдебно решение от 21.12.2020 г. постановено по гр.дело № 487/2020г. по описа на Районен
съд гр.В. П.. Сочи, че от началото на 2012г. заедно с ответницата обитавали семейно
жилище, находящо се с.Х.К. ул.,П.‘№ 21, обл. Ш., като не оспорва, че ответницата го е
придобила по наследство от майка си и се явява едноличен собственик на същото. Ищецът
твърди, че страните по делото са вписани в регистъра на утвърдените приемни семейства,
воден от РДСП гр.Ш. със заповед № ЗД/ЗДПГ01/6 от 04.10.2012г., а считано от 02.07.2021г.
са заличени от този регистър. Сочи, че през периода на регистрацията заедно с ответницата
са полагали грижа като приемни родители на четири деца - Сияна,Джан,Денис и Ферия.
Излага, че за да бъдат подобрени битовите условия, в които отглеждат децата, се наложило
извършването на ремонти с общи средства в семейното жилище за периода от 2015 год. до
2018 год. Навежда твърдение, че през 2015г. била поставена РУС-дограма на детската стая,
спалнята, хола и салона, била поставена нова входна алуминиева врата - подобрение на
стойност 2000 лева. Сочи, че през същата година била подменена цялата ВИК инсталация в
имота -подобрение на стойност 1700 лв. Излага, че през 2016г била изградена дворна чешма,
което подобрение било на стойност 600 лв. Твърди, че през 2017 г. над първи етаж била
изградена една стая с тоалетна, което подобрение било на стойност 2200 лв. Ищецът
релевира, че не е запазил платежно - отчетни документи, доказващи направените разходи по
ремонта на процесния имот, с оглед обстоятелството, че през периода на извършването им
1
страните са били в брак.
Сочи, че през 2017 -2018год. е извършен основен ремонт на сградата на обща стойност
13420 лв., като в депозираната допълнителна молба вх. № 2909/26.07.2022 год. подробно е
отразил по пера и по стойност всички дейности, извършени по време на основния ремонт на
сградата рез посочения период (Направа на дървена коруба - 6 линейни метра по 13.24 лева
на лин.метър - 79.44 лева; Спускане на керемиди по коруба -за 1000 бр.керемиди по 12.91
лева - 21,43 лева; Разваляне на дъсчена обшивка за 104 кв.м. по 0.78 лева на метър - 81.12
лева; Демонтаж на покривна конструкция за 6.76 куб.м по 69.28 лева за куб. М. - 468.33
лева; Изработване на нова лежаща дървена конструкция за 6.76 куб.м. по 481.89 лева за
куб.м. - 3257.58 лева; Направа на дъсчена обвивка за 104 кв.м. по 11.38 лева на кв.м. -
1183.52 лева; Покриване с глинени керемиди при готова мушама и летви без смяна на
керемиди за 104 кв.м. по 2.50 лева на кв.м. - 260 лева; Покриване с битумизирана мушама за
104 кв.м. по 6.05 лева за кв.м. - 629.20 лева; Изпълняване на тухлена зидария над 12
мм.плътни тухли на вароциментов разтвор за 14.4 куб.м. по 180.27 лева за куб.м. - 2595.89
лева; Изпълнение на кофраж стоманобетонни пояси с дъски за 21.6 кв.м. по 17.95 лева на
кв.м. - 387,72 лева; Изработка и монтаж на обикновенна армировка за 136 кг. по 1.42 л лева
на кг. - 193.12 лева; Настилка от теракотни плочи на лепило за 4 кв.м. по 26.62 лева на кв.м. -
106.48 лева; Доставка и монтаж на стенни обл.плочки /фаянс/20х30 за 18.20 кв.м. по 30.60
лева на кв.м. - 556.92 лева; Закупуване на тоалетна мивка среден формат за 1 бр. 63.56 лева;
3акупуване на полупорцеланова конзола за мивка за 2 бр по 28.65 лева за брой - 57.30 лева;
Закупуване на тоалетна седалка с ПВЦ казанче за 1 бр. 127.77 лв. общо с ПВЦ дъска - 144.19
лева; Изхвърляне на строителни отпадъци от помещения до Зм. хоризонтално и 2м.
вертикално за 3 куб.м. по 5.60 лева на куб.м. - 16.80 лева; Натоварване на строителни
отпадъци на камион ръчно за 3 куб.м. по 5.57 лева на куб.м. - 16.71 лева; Изхвърляне на
строителни отпадъци 3 куб.м. по 15 лева на куб.м. - 45 лева). Релевира, че общата стойност
на подобренията в имота собствен на ответницата е 19920 лв., с колкото се е увеличила и
стойността на имота.
Допълва, че през периода май-септември 2017г са извършвани вътрешни ремонтни
дейности - полагане на облицоващи фаянсови плочи и закупуване на мивка конзоли и
тоалетна седалка с ПВЦ казанче и капак, а през периода май -септември 2018г. са извършени
основните ремонтни дейности, свързани с ремонта на покривна конструкция. Акцентира, че
за финасиране на ремонтите в имота сключил договор за кредит за текущо потребление с
Банка ДСК ЕАД в размер на 10000 лева, който погасява самостоятелно. Касателно
финансиране на ремонтните дейности преди 2017г. ищецът сочи, че семейството е ползвало
свои спестявания. Предвид изложеното претендира ответницата да бъде осъдена да му
възстанови половината от стойността на подобренията, извършени в недвижимия имот,
нейна индивидуална собственост. Моли исковата претенция да бъде уважена и претендира
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В последното по делото открито съдебно заседание ищецът редовно призован се явява
лично и заедно с процесуалния си представител. Заявява, че поддържа исковата претенция.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответницата е депозирала писмен отговор, в който
взема становище по неоснователността на исковата претенция. Оспорва твърденията на
ищеца за извършени подобрения в семейното жилище, както и че стойността на имота се е
увеличила с 19 920 лв. Ответницата оспорва и твърдението за извършен основен ремонт на
жилището в периода 2017-2018г. на стойност 13 420 лв. Признава обстоятелството, че е
правен основен ремонт на жилището на стойност 13000 лева, но твърди такъв да е бил
направен много по-рано - през 2012-2013 год., изцяло с финанси на нейната майка. Излага,
че ремонтът включвал подмяна на покривната конструкция и керемидите на целия покрив,
смяна на дограмите на прозорците на цялата къща - първи и втори етаж, изграждане на баня
2
и тоалетна на първия етаж, включително изграждане на ВиК инсталация за свързване на
банята и тоалетната към канал за мръсната вода и включването му в съществуваща септична
яма. Релевира, че описаните от ищеца в допълнителната искова молба дейности за демонтаж
на конструкцията на покрива, поставяне на нова дървена конструкция, дъсчена обшивка,
поставяне на изолация от мушама и летви и пови керемиди, кофраж и изграждане на
бетонов пояс, поставяне на теракотни и облицовъчни плочки в банята и тоалетната,
монтиране на мивка и тоалетна и свързаното е този ремонт изхвърляне на строителни
отпадъци, са били извършени от нейната майка М.А.П. в периода 2012-2013 год.
В условие на евентуалност, ако съдът приеме, че описаните от ищеца ремонтни
дейности са били извършени от страните с техни финансови средства, ответницата
категорично оспорва начислените в допълнителната искова молба печалба и ДДС, включени
в посочената стойност на извършените според ищеца СМР. Релевира, че печалба и ДДС се
начисляват само от търговци при извършени от тях съответни услуги, като в случая не се
касаело за извършена услуга на трето лице от ищеца.
Навежда твърдение, че през 2017г., след смъртта на майка й, са били извършени други
СМР в имота, посочени в първоначалната искова молба на ищеца като основен ремонт,
който включва: изграждане на стая с тераса, в подпокривното пространство на втория етаж,
която е 12 кв.м и помещение за баня към нея - 3 кв.м, като твърди, че строителството им е
незавършено и в момента и ремонт на покрива само над пространството над тази
допълнителна стая с тераса, която част от покрива е около 15 кв.м. Допълва, че за направата
на покрива страните са използвали керемиди и тухли от наличен сайвант в двора, който
съборили. Релевира, че необходимите за ремонта дървен материал, дъски и цимент,
дограмите за тази стая, които са 1 малък прозорец 50 см/50 см., един прозорец със
стандартни размери, две врати - за стаята и за банята, ги е закупила тя със средства от
работната си заплата. Акцентира, че направените разноски относно ремонта на покрива,
както и разноските по т.1 и по т.2 от допълнителния отговор не са довели до увеличаване на
стойността на имота в резултат на тях, поради лошото качество на извършените работи.
Сочи, че покривът, независимо от ремонтите, е в изключително тежко състояние и тече,
което налага да бъде ремонтиран наново в най-кратък срок.
Оспорва твърдението на ищеца, че погасява сам изтегления от него кредит, ползван за
семейни нужди - благоустрояване на имота като семейно жилище. Излага, че за
задълженията по кредита отговарят двамата съпрузи солидарно.
В откритото съдебно заседание ответникът, чрез упълномощения си процесуален
представител поддържа отговора на исковата молба и настоява исковата претенция да бъде
отхвърлена.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложения договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 114, том 15, рег. № 6798, дело № 1640 от 2011 год. по описа на Н.С.Н.,
рег. № 592 на НК, с район на действие – Районен съд В. П. М.А.П. (майка на ответницата) е
закупила следния недвижим имот: дворно място с площ от 505 кв.метра, представляващо
УПИ XXI-178 в квартал 23 по плана на село Х.К., общ. В. П., ведно с построената в него
жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.метра, състояща се от 3 стаи и салон, при
граници: улица, УПИ XXII-179, УПИ XXIII, УПИ XX-177 за сумата от 2620,20 лева.
От представеното Удостоверение от 28.09.2021 год., изд. от Дирекция „Социално
подпомагане“ – В. П. се установява, че страните по делото са вписани в Регистър за
утвърдени приемни семейства, воден от РДСП, гр. Ш. със Заповед № ЗД/ЗДПГ01/6 от
04.10.2012 год. и са заличени от този регистър със Заповед № 27-РДПС-0011/04.06.2021 год.,
3
влязла в сила на 02.07.2021 год. (приложена по делото).
По делото е приложен Договор за кредит за текущо потребление от 28.12.2017 год.,
сключен от ищеца в качеството на кредитополучател за сумата от 10000 лева и срок на
погасяване 120 месеца, ведно с общи условия към него, заявка за ползване на
преференциален лихвен % по кредита, Тарифа на банката за таксите по кредита за текущо
потребление, погасителен план и извлечение за извършваните плащания по кредита за
периода 01.12.2017 год. – 28.04.2022 год.
От ангажираната служебна бележка изх. № 26/10.03.2022 год., изд. от ЕТ „В.З.“,
гр.Пловдив, се установява, че за периода януари – декември 2016 год. ищецът е получил
брутно трудово възнаграждение в размер на общо 6584,44 лева (средно по приблизително
630 лева месечно). Видно от приложената служебна бележка изх. № 27/10.03.2022 год., изд.
от „В.З.“ ЕООД, за периода януари-декември 2017 год. ищецът е получил брутно трудово
възнаграждение в размер на общо 6397,64 лева, а за цялата 2018 год. – 5860,87 лева,
съгласно отразеното в служебна бележка № 28/10.03.2022 год.
Към материалите по делото е приобщено конструктивно заключение със стойностна
сметка, изготвено от инж. К.Д. относно извършен ремонт на жилищна сграда в село Х.К., ул.
„П.“ № 21. В същото е отразено, че стойността на описаните СМР възлиза на 13420 лева, а
стойността на неописаните в стойностната сметка работи от т. 3 до т. 7 възлиза на 6500 лева.
Съдът е на мнение, че това конструктивно заключение със стойностна сметка има характер
на частна експертиза и като такава не следва да бъде вземана предвид от съда и
коментирана в настоящото решение. За установяване на спорните обстоятелства бяха
назначени при условията на състезателност и равноправие между страните три експертизи,
по които са работили 5 вещи лица. Именно тези експертизи са допустимите доказателства в
производството и те ще бъдат обсъждани от съда.
Приложено е писмо изх. № 024/07.10.2022г. с издадетел “Р.“ ООД – гр. Ш., от което се
установява, че процесният имот е бил предоставен за предлагане в агенцията от 22.10.2019
год. при цена от 80000 лева, на база устна уговорка между ответницата и брокер и са били
публикувани обяви в сайта на “Р.“ ООД – гр. Ш. и в социалната мрежа.
Представена е и справка- данни за осигуряване на майката на ответницата М. Г. А. за
периода 01.01.2012 год. – 31.07.2019 год.
Приложено е и удостоверение изх. № 1050-27-29#1/ 03.10.2022 год., изд. от НОИ, ТД –
Ш. за получаваните от М. Г. А. пенсии и добавки за периода от м. януари 2006 год. до м.
юли 2015 год. Представени са и още 6 броя удостоверения за получени пенсии и
компенсации от М. А. през 2000 год., 2001 год., 2002 год., 2003 год., 2004 год. и 2005 год.
Видно от ангажирания нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 122,
том XII, рег. № 12960, дело № 1573 от 2011 год. по описа на Нотариус А.А., вписана в
регистъра на НК под № 019, с район на действие Районен съд – Ш. на 16.12.2011 год.
М.А.П. (майка на ответницата) и М. Г. А. са продали свой съсобствен недвижим имот за
сумата от 59500 лева.
По делото е представена справка за кредитна задлъжнялост на ответницата, от която е
видно, че за периода от 31.10.2017 год. до 31.12.2019 год. е погасила задълженията си по 12
потребителски кредита и по 2 кредитни карти.
От ангажираното удостоверение изх. № 2701-20-01284/20.09.2022 год., изд. от „Банка
ДСК“ ЕАД става ясно, че изтегленият от ищеца на 28.12.2017 год. кредит в размер на 10000
лева, е погасен.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза,
оспорена от ищеца, изграденият в процесния имот покрив не съответства по основни
параметри на добрите строителни практики при изграждане на дървени покриви, което
създава предпоставки за възможно пропадане и самосрутване при големи натоварвания,
4
което застрашава сградата от съществено увреждане. Вещото лице след като е направило
обстоен анализ на извършените по покрива дейности и използваните материали, е
достигнало до извод, че е необходим цялостен нов ремонт на покривната конструкция, като
няма друг начин да бъдат отстранени установените съществени отклонения. Касателно
монтираната дограма, вещото лице е посочило, че не може да се установи визуално точно
кога е монтирана. В отговор на въпроса досежно % непредвидени разходи по ремонта за
всяка от описаните ремонтни дейности вещото лице е дефинирало понятието „непредвидени
разходи за строителни и монтажни работи“ като е посочило, че това са разходите, свързани с
увеличаване на заложени количества за строителни и монтажни работи и/или добавяне на
нови количества или видове строителни и монтажни работи, които към момента на
разработване и одобряване на технически или работен инвестиционен проект обективно не
са могли да бъдат предвидени, но при изпълнение на дейностите са обективно необходими
за въвеждане на обекта в експлоатация. Експертът е допълнил, че непредвидените разходи
следва да отговарят на условията за допустимост на разходите в рамките на сключения
договор, като доколкото такъв договор не е ангажиран, няма как да са възникнали
непредвидени разходи, поради което процентът за същите е 0 и няма увеличение на
стойността на действително извършените ремонтни дейности. Според вещото лице
пазарната стойност на имота без направените подобрения възлиза на 53587,20 лева, а с
направени полезни разходи за ремонт и подобрения – на 58290 лева, т.е. стойността на
полезните разходи, водещи до увеличаване на пазарната стойност възлизат на 4702,98 лева.
Констатираните от вещото лице СМР са представени в табличен вид към експертизата като
общо ремонтът на покрива е оценен на 9157,35 лева (вещото лице е приело, че не увеличава
стойността на имота, поради това, че изграденият покрив не съответства на добрите
строителни практики, т.е. приел е, че е компрометиран), на банята – на 882,98 лева,
изхвърляне на строителни отпадъци – 93,51 лева, монтаж на ПВЦ дограма в жилището,
алуминиева врата, нова водопроводна инсталация и дворна чешма – 2100 лева, ремонт на
таванска стая и санитарен възел към нея – недовършени – общо 2440 лева. Единствено за
последните СМР вещото лице е посочило ориентировъчен период на извършването им –
2017-2018 год.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че съществените отклония в изграждането на
покрива за три – на първо място сочи, че подпори от тухлена зидария без стомано-бетонови
елементи не се проектират в строителството, на второ място излага, че хоризонталната
греда, съединяваща двата ската, може да бъде само квадратна или правоъгълна, а не като
монтираната в имота – от обла дървесина с голяма разлика в дебелината на двата края. На
трето място, според експерта връзката между отделните елементи и дървената конструкция
следва да се осъществява с метални планки, наличието на каквито не е констатирано на
място.
По назначената допълнителна СТЕ, оспорена от ответната страна, вещото лице
подробно е посочило в табличен вид извършените в процесния недвижим имот СМР, като е
заявило, че същите са извършени в периода 2015-2018 год. Експертът е достигнал до извод,
че качеството на извършения ремонт е добро и към момента не се налагат съществени
ремонтни дейности, като е обърнал внимание, че е необходимо пренареждане на керемидите
в отделни участъци. Вещото лице не е оценило непредвидените разходи по ремонта, тъй
като е преценило, че те са за сметка на овехтяването на извършените СМР. Пазарната цена
на имота без СМР вещото лице е оценило на 43575 лева, а след направата на СМР – 58875
лева, т.е. увеличената пазарна стойност на имота според вещото лице възлиза на15300 лева.
В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че не е видяло големи течове по стените
на помещенията. Касателно разликата с пазарната стойностост на имота без СМР, подадена
от първото вещо лице, вещото лице Й. обръща внимание, че е взела предвид факта, че
5
подпокривното пространство, макар и незавършено, е било увеличено и по този начин е
станало използваемо и би могло да се превърне в таванско помещение. Експертът счита, че
липсата на бетонови колони не е такова съществено нарушение на строителните правила,
тъй като са поставени плътни тухлени колони, с каквито по принцип са се строели сградите
до 1970 год.
По делото е прието и заключение по назначената тройна СТЕ, неоспорена от страните,
вещите лица по която категорично са посочили, че иззиданити в подпокривното
пространство 2 тухлени колони са изкълчени по височина и иззидани в нарушение на
правилата за изпълнение на тухлена зидария. Изградените на терасата 3 тухлени колони сщо
според вещите лица са иззидани в нарушение на правилата за изпълнение на тухлена
зидария. Констатирали са, че стените в подпокривното пространство на сградата са
надзидани с височина от 60 см. до 100 см., т.е. променена е височината на подпокривното
пространство на цялата сграда, като новите зидове и вътрешните преградни стени са
изпълнени от зидария от тухли, която е изпълнена в нарушение на правилата за изпълнение
на тухлена зидария. Вещите лица са посочили, че покривната конструкция е дървена,
подпряна върху тухлените стени на сградата и тухлените колони. Върху цялата покривна
конструкция има изпълнена дъсчена обшивка, като върху част от нея има наредени глинени
керемиди, а върху друга част – има положена хидроизолация и битумни керемиди върху нея.
Отразено е, че връзката между глинените и битумните керемиди не е изпълнена качествено.
Констатирано е наличието на денивелация между двете части на покрива и просвет (не е
изпълнена качествено обшивка с ламарина), откъдето ще има теч при валежи. Този ремонт е
извършен след приемането на СТЕ и допълнителна СТЕ (през месец ноември-декември 2022
год.) и е оценен от вещите лица като некачествен, като с оглед липсата на видими петна от
течове експертите не са могли да направят преценка дали същият е бил наложителен. Не са
представени инвестиционни проекти и разрешение за строеж за ивършените СМР – промяна
на височината на жилищната сграда и обособяване на една стая с тоалетна (промяна в
подпокривното пространство – коти било и корниз) и направа на нова дървена покривна
конструкция, каквито са били задължителни. Посочено е, че извършеното строителство не е
търпим строеж по см. на §16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Освен това според
вещите лица сградата не е осигурена за сеизмични въздействия, тъй като колони от тухли,
каквито са констатирани на място, не могат да носят вертикални, хоризонтални
натоварвания и натоварвания от земетръс. Освен това експертите са уточнили, че е
недопустимо колоната да лежи върху плоча, която не е оразмерена за концентриран
вертикален товар. Колоната може да лежи само на конструктивен елемент, оразмерен да
поеме натоварването. Обърнато е внимание, че носещите тухлени стени следва да бъдат
обрамчени със стоманобетонни колони и пояси (чл. 86 от Наредба № Д-02-20-2/27.01.12 год.
за проектиране на сгради и съоръжениня в земетръсни райони). Отразено е още, че съгласно
изискванията за покривна конструкция връзките между носещи вертикални и хоризонтални
греди трябва да бъдат изпълнени със свързващи елементи от гвоздеи, дюбели, метални
планки и др. Експертите са на мнение, че СМР, извършени по време на брака, описани в
исковата молба и практически годна да увеличат стойността на имота са санитарното
помещение и подмяната на дограмата, като стойността, с която се е увеличила сградата е
7480 лева.
В съдебно заседание вещите лица са допълнили, че направеният по време на брака
ремонт на покрива на практика изпълнява функцията си да предпазва имота, но е изпълнен
некачествено и при най-лек трус може да пропадне, тъй като и колоните са неправилно
изпълнени. Уточнено е още, че подмяната на покривната конструкция рядко се изпълнява с
проект, но когато има надзид, какъвто е настоящия случай категорично трябва да има
проект.
6
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на по двама
свидетели, водени от страните.
Св. П. Г., майка на ищеца, излага, че преди страните да се разведат на 01.08.2019 г.
живеели заедно в с. Х.К., ул.“П.“ № 21. Сочи, че когато къщата била закупена през 2012 г.
била като обор, колиба. В нея нямало изграден нито вътрешен, нито външен санитарен
възел. Допълва, че дограмата в къщата била сменяна на 2 пъти – първият път
непосредствено след закупуване на къщата, а вторият път през есента на 2016 год. Твърди,
че след закупуването на къщата бил изграден вътрешен санитарен възел, бил направен
ремонт в кухнята, бил направен окачен таван, като ремонтите били направени до 2015 год.
Свидетелката излага, че в края на месец юни 2015 год. майката на ответницата получила
инфаркт или инсулт и се наложило самата тя да отиде в къщата да се грижи за настаненото
към този момент за отглеждане дете. Допълва, че ремонт бил направен и на покрива на
къщата, като същият бил почти изцяло подменен, а при ремонта помагала и свидетелката.
Релевира, че имало майстор, който се занимавал с ремонта на покрива - Бончо Манолов, но
починал през 2019 г. Акцентира, че детето на страните няколко години живяло при нея в гр.
Ш.. Заявява, че синът й теглил заем от 10000 лева през 2017 год., който погасява само той.
Счита, че ремонтът на покрива бил изпълнен перфектно като след като напуснали къщата
нямало следи от течове през зимата. Свидетелката излага, че ответницата постоянно
очаквала от ищеца да има висока заплата, като твърди, че същият получавал 4-цифрени
суми и бонуси. Сочи, че синът й работил първо в Митниците, после при Аршинков и в Хъс
и навсякъде реализирал много висок доход.
Св. Нели С. заявява, че знае, че ищецът е теглил кредит по време на брака си с
ответницата в размер на 10000 лева, за да финансира с него ремонта на покрива на къщата.
Излага, че работи като кредитен консултат в „Изи Асет Мениджмънд“, а ищецът е теглил
бързи кредити по времето, когато е бил семеен, но преди много години и не се сащ за какви
суми.
Св. Г. А. е син на страните по делото. Излага, че през периода 2012-2020 г. е живеел в
процесната къща в с. Х.К. и е учил в гр. Ш.. Допълва, че от време на време е оставал да спи
при баба си по бащина линия П.. Сочи, че в град Ш. имали апартамент, собственост на баба
му по майчина линия, като след продажбата му с получената продажна цена закупили
процесната къща за сумата от 20000 лева, а с останалата част от парите от апартамента
направили основен ремонт - сменили дограмата още при нанасянето си, наета от тях фирма
изградила баня, поставени били врати, сложили гипсокартон. Свидетелят разказва, че при
закупуването къщата била в много лошо състояние, дори покривът капел, когато се нанесли,
което наложило да бъдат извършени множество ремонтни дейности. Сочи, че къщата е
имала ВиК инсталация, но се наложило да се изгради яма, тъй като преди водата се отичала
на двора. Допълва, че в имот заварили друга нефункционална септична яма. Сочи, че част от
покрива, покриващ основните стаи за живеене, бил направен срок след закупуване на
къщата, за да се пригоди за живеене. През 2017 год. била ремонтирана останалата част от
покрива, като били използвани налични материали. Свидетелят твърди, че ремонтът бил
направен от баща му и един техен общ познат, непрофесионален майстор и според него не
бил качествено извършен, тъй като част от гредите не са сложени правилно и е наложителен
нов ремонт. Освен това допълва, че покривът над едната от стаите протекъл още на
следващата година след ремонта му, което довело до нараняване на гипсокартона и
сменянето му впоследствие. Описва, че на втория етаж няма тераса, като разположението му
е идентично с това на долния етаж. В част от пространството на втория етаж имало
изградена малко помещение с четири стени и с място за прозорец без покрив, която да бъде
превърната в санитарен възел в бъдеще. Излага, че през 2017 г. се върнал с майка си от
сезонна работа и със заработените средства поставили 2 ПВЦ дограми и един малък
7
прозорец на втория етаж. Допълва, че има дворна чешма, направена от баща му с помощта
на майстор. Релевира, че от 2019 год. до сега бил констатиран сериозен теч на покрива и се
наложило да го поправят. Допълва, че изляли плоча върху помещението, което планирали да
направят санитарен възел.
Св. Светла Костова Г. излага, че е запозната със състоянието на къщата. От М. разбрала,
че когато са я закупили, направили ремонт – изградили баня и тоалетна, поставили нова
дограма. Сочи, че покривът на къщата е бил ремонтиран през 2018 год. Навежда твърдение,
че в момента покривът тече, тапетите са разлепени и има сложени легени.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с искова претенция с пр. осн. чл. 59 от ЗЗД. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с
което се е обогатил, до размера на обедняването. Съгласно ал. 2 на същия член, това право
възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Предпоставките на
иска за неоснователно обогатяване, които следва да са налице кумулативно, са: обедняване
на ищеца; обогатяване на ответника - под формата на реално увеличение на имуществото му
или под формата на спестяване на разходи, които нормално би направил; липса на правно
основание за имотното разместване.
Не е спорно между страните, а и от ангажираните доказателства се установява, че са
били съпрузи в периода 22.05.1995 год. – 21.12.2020 год., като бракът помежду им е
прекратен с развод.
Няма разногласия също така, че двамата от началото на 2012 год. са обитавали семейно
жилище, находящо се в село Х.К., ул. „П.“ № 21, което жилище е било собственост на
майката на ответницата – М.А.П., която го е закупила на 29.12.2011 год. (видно от
представения Нотариален акт № 114, том 15, рег. № 6798, дело № 1640 от 2011 год. по описа
на Н.С.Н., рег. № 592 на НК, с район на действие – Районен съд В. П.). Безспорно след
смъртта на Петрова през месец юли 2015 год. жилището е било придобито от ответницата
М. А. по наследство.
С оглед изложеното по-горе, настоящият съдебен състав приема, че ищецът не е
владелец, поради което не може да се ползва от разпоредбите на чл.71 и чл.72 от ЗС.
Същият е извършвал подобрения в процесния имот, чужда собственост, в качеството на
държател, поради което взаимоотношенията със собственика (ответника) относно
подобренията се уреждат от правилата за водене на чужда работа без пълномощие и
неоснователно обогатяване (ТР № 85 от 2.12.1968 г. на ОСГК на ВС, т.1 на ППВС № 6 от
27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г.). Претенцията му, в случай, че е основателна, ще следва да
бъде обезщетена по реда на чл. 59, вр. чл. 61 от ЗЗД, като на ищеца ще се дължи връщането
на по-малката сума между обедняването и обогатяването, съгласно т.4 на ППВС № 1 от
28.05.1979 г. Затова собственикът на имота не отговаря до размера на извършените от
подобрителя разходи. Само ако тези разходи са довели до увеличаване стойността на имота,
собственикът се е обогатил и дължи разликата между цената на имота преди и след
подобренията, установена с помощта на експертиза. В този смисъл е трайната практика на
ВКС, съдържаща се в решения № 343/2013 г. от 2.7.2013 г. по гр. д.№2733/2013 г. на
Четвърто Г.О. № 571 от 14.10.2008 г. по т.д. № 313/2008 г. на Т.К, Първо Т.О., № 69 от
8.2.2011 г. по гр.д. № 44/2010 г. на Четвърто Г.О., Решение № 144/ 17.06.2016 год. по гр.д. №
581/ 2016 год., 3-то г.о. на ВКС и много други.
Необходимите разноски, от друга страна, се извършват с цел запазване на вещта. Без
извършването им имотът може да бъде увреден или частино или изцяло унищожен. Те се
правят не за увеличаване, а за предотвратяване намаляването на стойността на вещта. Нито
владелецът, нито държателят имат задължение за извършват тези разноски, защото те са
8
присъщи на собственика и се дължат от него. Това е така, тъй като рискът от повреждане и
погиване на имота се носи от собственика – имотът погива за собственика (res perit domino).
Страните са единодушни, че със Заповед на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – В. П. от 04.10.2012 год. са били вписани в Регистъра на утвърдените
приемни семейства, воден от РДСП гр. Ш., от който са били заличени със Заповед от
04.06.2021 год., влязла в сила на 02.07.2021 год.
Страните не спорят още, че семейното жилище, в което са се нанесли през 2012 год. е
имало нужда от основен ремонт, за да може да се използва, както от тях самите, така и за
отглеждане на деца в качеството им на приемни родители, като ремонтни дейности са били
извършвани.
Спор между страните е налице относно следните обстоятелства: 1. Кога са били
извършени първите ремонтни дейности в жилището и какви са били те, като ищецът твърди,
че през 2015 год. била поставена РУС-дограма на детската стая, спалнята, хола и салона,
нова входна алуминиева врата, била подменена цялата ВИК инсталация в имота; през 2016
год. била изградена дворна чешма; през 2017 год. бил извършен основен ремонт на сградата
– външен и вътрешен, включително полагане на облицоващи фаянсови плочи и закупуване
на мивка конзоли и тоалетна седалка с ПВЦ казанче и капак; през периода май -септември
2018г. били извършени основните ремонтни дейности, свързани с ремонта на покривна
конструкция, подробно посочени в допълнената искова молба вх. № 2909/ 26.07.2022 год.
Ответникът от своя страна твърди, че основният ремонт в жилището е извършен много по-
рано – през 2012-2013 год., като включвал подмяна на покривната конструкция и
керемидите на целия покрив, поставяне на изолация от мушама и летви и нови керемиди,
смяна на дограмите на прозорците на цялата къща - първи и втори етаж, изграждане на баня
и тоалетна на първия етаж, включително изграждане на ВиК инсталация за свързване на
банята и тоалетната към канал за мръсната вода и включването му в съществуваща септична
яма. По отношение на това, че през 2017 год. е изградена стая в подпокривното
пространство на втория етаж и помещение за баня към нея страните нямат разногласия, но
ответницата настоява, че стаята не е довършена; 2. Кой е заплатил за ремонтните дейности,
като ищецът излага, че за финансирането им до 2017 год. страните са използвали
спестяванията си, а за заплащане на основния ремонт през 2017-2018 год. е теглил заем в
размер на 10000 лева. Ответницата пък твърди, че ремонтните дейности, извършени до 2015
год., които възлизали на 13000 лева, са финансирани изцяло от нейната майка. Касателно
ремонтните дейности през 2017 год. – изграждане на стая с тераса в подпокривното
пространство и ремонт на покрива над тях, сочи, че част от тях (материалите за изградената
стая с баня в подпокривното пространство) са финансирани изцяло с нейни средства, а друга
част (ремонта на покрива при това само над пространството над тази допълнително
изградена стая с тераса, която част от покрива е около 15 кв.м.) не са довели до увеличаване
на стойността на имота в резултат на тях, поради лошото качество на извършените работи.
По първия спорен въпрос, като съобрази събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира, че първите ремонтни дейности в жилището са били извършени
непосредствено след закупуването му на 29.12.2011 год., т.е. през 2012 -2013 год. и са се
изразявали в изграждане на баня и тоалетна на първия етаж, кухня, изграждане на нова ВиК
инсталация, свързване на банята и тоалетната към канал за мръсната вода и включването му
в септична яма, поставяне на дограма на основния етаж от къщата. В тази насока са
събраните по делого гласни доказателства, включително на водените от ищеца свидетели.
Свид. П. Г. излага, че семейството се е нанесло в жилището малко след закупуването му – в
началото на 2012 год., като в него нямало санитарен възел („беше в състояние на обор,
колиба…къщата беше без санитарен възел“). Свидетелката е категорична, че този ремонт е
9
бил извършен до 2015 год., което е житейски логично, с оглед обстоятелството, че страните
по делото и майката на ответницата са живели в това жилище. Г. допълни още, че до 2015
год. е бил направен ремонт на кухнята, както и на стаите, като били поставени дюшемета,
окачени тавани. Показанията на водената от ищеца свидетелка в тази част не кореспондират
с изложените от него обстоятелства, но съответстват на показанията на сина на страните -
свид. А., който също заявява, че първото нещо, което са направили при нанасянето им в
къщата е било да изградят вътрешен санитарен възел, кухня и да сложат нова дограма. В
тази връзка, следва да се отбележи, че съдът не констатира наличие на спор между страните,
че в имота е била изградена нова ВиК инсталация. Свидетелят излага, че след това са
изградили кухнята, сложили са гипсокартон на тавана във всички стаи, както и на стените в
една от стаите. Свид. Г. излага, че още при нанасянето си страните са сменили дограмата на
къщата с ПВЦ, като през есента на 2016 год. пак били слагали ПВЦ дограма. Свид. А. излага
същите обстоятелства, като акцентира, че през 2017 год. са сложили още един малък ПВЦ
прозорец и 2 ПВЦ врати, но не на първия етаж, а в увеличеното подпокривно пространство,
в този смисъл твърди, че ПВЦ дограмата, сменена при нанасянето им, не е била подменяна
отново през 2017 год.
От ангажираните писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено, че за
финансиране на тези ремонтни дейности (поставяне на дограмата през 2012 год., изграждане
на баня, кухня, подмяна на стара ВиК инсталация, поставяне на гипсокартон в стаите)
страните са използвали средствата от продажбата на съсобствения на ответницата и нейната
майка недвижим имот. Видно от приложените по делото нотариални актове по-малко от
половин месец преди изповядване на сделката, по силата на която майката на ответницата е
закупила процесния недвижим имот, последната заедно с ответницата е продала
съсобствения им недвижим имот – апартамент в гр. Ш. за сумата от 59500 лева. Покупната
цена на процесния имот е в размер на 2620,20 лева, а в съдебно заседание свид. А. заяви, че
къщата е била закупена за 20000 лева. Съдът не намира основание да игнорира показанията
на свидетеля в тази част, тъй като същите са житейски логични, предвид обстоятелството, че
често в нотариалните актове продажната цена на имота съответства на данъчната му оценка,
с цел страните да заплащат по-малки нотариални такси. Установи се, че майката на
ответницата е живяла в този имот след закупуването му, обитавала е стая, като за това
обстоятелство свидетелства водената от ищеца свидетелка П. Г., която споделя, че след
смъртта на М.П. се нанесла в нейната стая „когато отидох да живея пред 2015 год. в къщата,
аз се настаних в стаята на починалата баба М., където живееше майката на М.“. Житейски
логично е, собственикът на имота, който го е и обитавал до края на живота си, както се
установи, да се грижи за поддръжката му и да покрива финансово ремонтите по него. Видно
от ангажирания нотариален акт след покупката на процесния недвижим имот са останали
средства на значителна стойност от продажбата на апартамента – близо 40000 лева, които са
били използвали за извършване на ремонтите непосредствено след закупуване на къщата, а
именно: поставяне на дограмата на първия етаж, изграждане на баня на първия етаж, кухня,
подмяна на стара ВиК инсталация, поставяне на гипсокартон в стаите. В такава насока са и
показанията на сина на страните, който е бил очевидец на извършените в имота ремонтни
дейности и по отношение на когото не може да се приеме да е заинтересуван от изхода на
делото в полза на която и да е от двете страни, доколкото доказателства за влошени
отношения между баща и син не бяха ангажирани, а и подобни твърдения не бяха наведени.
А. е категоричен, че със сумата, която е била получена от продажбата на апартамента в Ш.,
която била в размер на около 60000 лева, е била заплатена къщата (20000 лева), били
направени ремонти и били изплатени общи заеми и разходи на страните. Предвид изводите
на съда неотносими се явяват писмените доказателства, установяващи размера на
получаваната от майката на ответницата пенсия, тъй като тези ремонти не са били
10
финансирани от пенсията й, а от наличните след разпоредителната сделка с апартамента в
Ш. парични средства. Ето защо претенцията за заплащане на тяхната стойност е
неоснователна.
По отношение на ремонта на покрива, ремонта на таванското помещение и поставяне на
ПВЦ прозорец и врати в таванското помещение, които са били извършени за периода 2017-
2018 год. съдът намира, че същите са извършени с общи средства на страните по време, през
което са били в брак.
Касателно ремонта на таванското помещение:
Няма съществено разногласие между страните за периода на поставяне на ПВЦ
прозорците и вратите в таванското помещение, още повече, че и вещото лице по първата
СТЕ е достигнало до извод, предвид състоянието на дограмата, че е монтирана преди 4-5
год., т.е. че монтажът е извършен през 2017-2018 год. Спорно е единствено с чии средства са
били заплатени същите – общи на семейството или лични на ответницата. Настоящият
съдебен състав е на мнение, че не бяха ангажирани надлежни доказателства от ответната
страна, оборващи презумпцията, въведена от закона по чл. 21, ал. 1 от СК за съвместен
принос при закупуване на материалите за ремонта с нейни лични средства. Не беше
доказано твърдението на ответницата, че тази сума е била заплатена с нейни лични средства
(и със средства на сина й, според неговите показания) от сезонна работа. Напротив, от
всички събрани писмени доказателства стана ясно, че както тези ПВЦ прозорци и врати,
така и ремонта на покрива и увеличаването на подпокривното пространство, т.е. всички
ремонти, извършени през 2017-2018 год., са финансирани с общи средства на семейството.
Не е спорно, че ответникът е изтеглил заем в размер на 10000 лева на 28.12.2017 год.
Съгласно представената Справка за кредитна задлъжнялост на ответницата през 2018 год.
същата е изтеглила кредити в общ размер на 4637 лева, а през 2019 год. – 3814 лева. От
приложените пък служебни бележки за доходи на ищеца за 2016, 2017 и 2018 год. е видно,
че същият е получавал брутни месечни трудови възнаграждения в размери до 700 лева.
Междувпрочем, не кореспондират с ангажираните писмени доказателства, в това число и с
обстоятелството, че страните често са теглили кредити, твърденията на свид. П. Г., че синът
й получавал много високи 4-цифрени заплати. При тези данни по делото и като преценява
показанията на свидетелката при условията на чл. 172 от ГПК, с оглед обстоятелството, че е
майка на ищеца и е заинтересувана от положителен за него изход на делото, съдът не
кредитира показанията на Г. в тази им част. Видно от справка-данни за осигуряване на
ответницата, същата също е била осигурявана на малко над минималната работна заплата за
съответната година. Ето защо, твърденията й, че била спестила сумата, заедно със сина си от
сезонна работа не бяха доказани, напротив бяха опровергани от събраните писмени
доказателства.
Съдът констатира липса на единодушие между двете вещи лица по назначените
единични СТЕ досежно броя на монтираните процорци и врати. Първото вещо лице сочи, че
ПВЦ вратите са 2 и са монтирани по 1 ПВЦ процорец с размер 50х50 см и 1 ПВЦ прозорец с
размер 140х140 см. Според второто вещо лице са монтирани 3 ПВЦ врати и по 2 ПВЦ
прозореца с посочените размери. Това е и причината за различиието в стойностите на
ремонта, тъй като единичните цени са еднакви. Като съобрази твърденията на страните по
делото и приложения към трите експертици снимков материал, съдът счита, че в таванското
помещение са поставени 2 ПВЦ врати и по един процорец с посочените размери, поради
което съгласно заключението на първото вещо лице стойността им възлиза на 1045 лева.
По отношение твърдението на ответницата, че материалите за таванската стая били
закупени с нейни лични средства важи изложеното по-горе, касаещо поставените в същата
тази стая прозорци и врати, като съдът намира това твърдение за напълно недоказано.
Относно изградената стая в подпокривното пространство съдът намира, че тази
11
ремонтна дейност по принцип би била годна да увеличи стойността на процесния имот, ако
беше извършена качествено. В случая, от заключението на тройната СТЕ, което не е
оспорено от страните и съдът не подлага на съмнение, безспорно стана ясно, че иззиданите в
подпокривното пространство и на терасата общо 5 тухлени колони са иззидани в нарушение
на правилата за изпълнение на тухлена зидария. Стените в подпокривното пространство на
сградата са надзидани с височина от 60 см. до 100 см., т.е. променена е височината на
подпокривното пространство на цялата сграда, като новите зидове и вътрешните преградни
стени са изпълнени от зидария от тухли, която също е изпълнена в нарушение на правилата
за изпълнение на тухлена зидария. Същевременно за промяна на височината на жилищната
сграда и обособяване на една стая с тоалетна (промяна в подпокривното пространство –
коти било и корниз) няма инвестиционни проекти и разрешение за строеж за ивършените
СМР, а такива са били задължителни, като извършеното строителство не е търпим строеж
по см. на §16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Категорично се установи, че
сградата не е осигурена за сеизмични въздействия, заради колоните от тухли, които не могат
да носят вертикални, хоризонтални натоварвания и натоварвания от земетръс. Носещите
тухлени стени е следвало да бъдат обрамчени със стоманобетонни колони и пояси (чл. 86 от
Наредба № Д-02-20-2/27.01.12 год. за проектиране на сгради и съоръжениня в земетръсни
райони), но не са. Съдът не се доверява на заключението по назначената допълнителна СТЕ,
в частта, в която вещото лице заяви, че с увеличаване на височината на подпокривното
пространство същото е станало реално едно напълно използваемо таванско помещение,
което е увеличило пазарната стойност на имота.
Съдът е на мнение, че това подпокривно пространство с увеличена височина не само, че
не е изградено в съответствие със строителните правила, без инвестиционни проекти и без
разрешения за строеж (което обстоятелство само по себе си не е съществено за настоящото
производство), но то е и опасно, защото, поради некачествения му ремонт, би могло да се
срути и по този начин най-малко да застраши живота на живущите в къщата. То освен това
не е обитаемо, няма как да бъде използваемо, защото първо не е довършено, второ е опасно.
Поради тези причини то не увеличава пазарната стойност на имота, противно на изводите,
до които е достигнало второто вещо лице. Напротив, извършените в него ремонтни дейности
не са годни да увеличат пазарната стойност на имота, каквото е и заключението на
експертите по тройната СТЕ, не водят до обогатяване на ответницата, респ. обедняване на
ищеца и съответно на последния не се следва никаква сума.
Касателно ремонта на покрива:
На първо място, за да достигне до извод, че ремонтът на покрива е започнал именно
през 2017 год., а не през 2012-2013 год., както твърди ответницата, съдът взе предвид
показанията на свид. П. Г. и свид.Г. А., които са били очевидци на процеса, живели са в
имота към този момент и са участвали повече или по-малко при ремонтните дейности, както
и на свид. Светла Г.. Свидетелката П. Г. е категорична, че ремонтът на покрива е започнал
след смъртта на майката на ответницата, свид. Светла Г. пък заявява, че ремонтът на
покрива е направен през 2018 год., като при нанасянето си в къщата през 2012 год.
семейството е направило само банята и са поставили дограмата, за да могат да живеят.
Съдът не намира основание да не кредитира показанията на свид. Светла Г. в тази им част,
тъй като същата не е заинтересувана от изхода на делото, а и изложените от нея
обстоятелства кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Свид. А. е
много по-конкретен и заявява „покривът с правеше през 2017 год. Не беше целият покрив, а
само една част. Другата част е правена може би на следващата година…“ Последващото му
изявление, че всъщност ремонт на покрива над основната част на къщата бил направен още
при нанасянето им в къщата, следва да бъде игнорирано, доколкото противоречи на
12
останалите събрани гласни доказателства, които съдът кредитира, а и на собствените му
твърдения, изложени по-рано при разпита му пред съда. Нещо повече, запитан какви са били
първите извършени в имота ремонтни дейности, той подробно изброява – изграждане на
кухня в коридора на къщата, изграждане на баня и тоалетна, каквито не са били налични в
къщата, подмяна на старата дограма с нова ПВЦ, поставяне на гипсокартон в стаите и не
споменава нищо за покрива. В същия смисъл са и показанията на свид. С., която сочи, че
кредитът, който ищецът е изтеглил през 2017 год. в размер на 10000 лева е бил за ремонт на
покрива.
Съдът е на мнение, че ремонтът на покрива към момента на извършването му е бил
наложителен, т.е. касае се за необходима разноска. В този връзка кредитира показанията на
свид. А., който е живял в къщата и дава най-подробни показания във връзка с
необходимостта от този ремонт. Той излага, че поетапно покривът се е разпокривал и се е
налагало да бъде ремонтиран, тъй като е бил в много лошо състояние и е капел.
С оглед обстоятелството, че ищецът твърди, че всички СМР, извършени в къщата на
ответницата, са полезни разноски, съдът намира за необходимо да отбележи, че е
задължение на съда, а не на ищеца, да определи характера на претендираните от него
строителни работи (кои от тях представляват необходими разноски за вещта и кои –
подобрения), да определи в какво качество ги е извършвал - на владелец или на държател и
всички други обстоятелства, касаещи правната квалификация на исковата претенция (в този
см. Решение № 242 от 21.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3664/2015 г., I г. о., ГК; решение №
108 от 8.07.2015 г. по гр. д. № 415 от 2015 г. на ВКС, Първо г. о.; решение № 406 от
14.01.2014 г. по гр. д. № 1585 от 2013 г. на ВКС, Четвърто г. о.; решение № 146 от
19.07.2013 г. по гр. д. № 1725 от 2013 г. на ВКС, Второ г. о.; решение № 359 от 21.07.2010 г.
по гр. д. № 1205 от 2009 г. на ВКС, Второ г. о., решение № 129 от 13.07.2011 г. по гр. д. №
72 от 2010 г. на ВКС, Първо г. о., решение № 131 от 10.07.2013 г. по гр. д. № 913 от 2012 г.
на ВКС, Първо г. о., решение № 180 от 25.04.2012 г. по гр. д. № 198 от 2011 г. на ВКС,
Първо г. о., решение № 134 от 31.07.2014 г. по гр. д. № 6535 от 2013 г. на ВКС, Първо г. о., и
др.).
Недоказано остана възражението на ответницата, че ремонтът на покрива бил
некачествен, имало течове и се налагало същият да бъде отремонтиран наново по спешност.
Наличието на дефекти в ремонта на покрива би намерило обективно проявление в появата
на течове в помещенията под покрива, каквито нито едно от петте вещи лица не е
установило на място. Напротив, вещите лица по тройната СТЕ са категорични, че липсват
следи от течове през покривното покритие (през глинените керемиди, поставени по време на
брака между страните), поради и което извършеният от ответницата през месец ноември –
декември 2022 год. ремонт, посредством подмяната на глинените керемиди с битумни на
покрива над западната стая, не е бил наложителен, както се твърди. Освен това вещите лица
са отбелязали, че няма следи от течове върху етажната плоча през покривното покритие.
Допълнили са, че всъщност ремонтът на покрива, извършен от ответницата в края на 2022
год., след приемане на предходните 2 СТЕ, и квалифициран от нея като „наложителен“, е
некачествен, като положената на покрива над западната стая рулонна хидроизолация и
залепените върху нея битумни плочки (които към датата на експертизата 10.02.2023 год.
вече са били отлепени на места) не отговарят на изискванията на глава IV от Наредба № РД-
02-20-2/08.06.2016 год. за проектиране и изпълнение на хидроизолационните системи на
строежите. В съдебно заседание вещите лица по тройната експертиза с категоричност
излагат, че покривът в частта, в която е бил изпълнен по време на брака между страните е
вършил работа на собственика, върши работа и към момента и предпазва имота. Дали той
би се срутил за вбъдеще или не (каквито опасения имат вещите лица), не касае настоящият
съдебен състав, тъй като към настоящия момент и през последните повече 5 години
13
ремонтираният покрив съществува и както по-горе стана ясно, изпълнява функциите си.
Относно вида и стойността на извършените по покрива СМР съдът се доверява на
заключението по назначената допълнителна СТЕ, тъй като вещото лице се е ръководило от
претендираните от ищеца ремонтни дейности, докато вещото лице по първоначалната СТЕ е
взело предвид и посочени от ответната страна СМР.
Така, съобразно заключението, всички СМР по покрива, подробно описани в таблица №
1 към заключението, на л. 187 от делото, възлизат на 8576 лева, в т. ч. труд и материали.
Както по-горе вече нееднократно се посочи, тези ремонтни дейности са извършени от
страните по време на брака, т.е. с общи средства. Недоказано остана и твърдението на
ответницата, че били използвани стари материали при ремонта на покрива от друга
постройка в рамките на парцела, която била срутена. Предвид изложеното, ответницата
дължи на ищеца възстановяване на половината от направените необходими разноски за
ремонта на покрива, независимо от това, дали в патримониума на собственика изобщо е
настъпила облага или не – чл. 61, ал. 1 ЗЗД.
Предвид изложеното, исковата претенция се явява основателна до сумата от 4288 лева, а
за горницата следва да се отхвърли.
По разноските:
Съобразно изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата от 852 лева, представляваща сторените съдебно-
деловодни разноски, съобразно уважената част от исковата претенция, съобразно
своевременно представения списък на разноските.
На ответницата също се следват разноски на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер на 1623
лева, съответстващи отхвърлената част от исковата претенция, съобразно своевременно
представения списък на разноските.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Г. А., ЕГН: **********, с пост. адрес: Село Х.К., община В. П., обл. Ш.,
ул. „П.“ № 21 ДА ЗАПЛАТИ на А. Д. А., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. Ш., общ. Ш.,
обл. Ш., бул. „С. В.“ № 31, вх. 1, ет. 1, ап. 3 сумата от 4288 лева, представляваща ½ от
стойността на необходимите разноски за ремонт на покрива на собствения на
ответницата недвижим имот, находящ се в с.Х.К., общ.В. П., ул. „П.“ № 21, представляващ
едноетажна къща със застроена площ от 90 кв.метра, разположена в УПИ XXI-178, в квартал
23 по плана на село Х.К., извършени от страните в режим на СИО през периода 2017-2018
година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на подаване на исковата
молба – 16.05.2022 год., до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 59, вр. чл. 61, ал.
1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата до пълната претендирана сума
в размер на 9960 лева, като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА М. Г. А., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на А. Д. А., ЕГН: **********
сумата от 852 лева, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски, съобразно
уважената част от исковата претенция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА А. Д. А., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. А., ЕГН: **********
сумата от 1623 лева, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски, съобразно
отхвърлената част от исковата претенция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Ш.ски окръжен съд.
ПРЕПИС от същото да се връчи на страните чрез процесуалните им представители, на
14
осн. чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – В. П.: _______________________
15