Решение по гр. дело №62574/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13519
Дата: 10 юли 2025 г.
Съдия: Неделина Димитрова Симова Митова
Дело: 20231110162574
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13519
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20231110162574 по описа за 2023 година


Производството е образувано по предявен от Х. Д. Л. срещу „Р. Д. А. К.“,
регистрирано в ирландския търговски регистър под номер ******, със седалище и
адрес на управление: Р. Д. Офис, Еърсайд Бизнес парк, окръг Суордс, Дъблин,
Ирландия, осъдителен иск с правно основание чл. 7, параграф 1, б. „б“, вр. чл. 5,
параграф 1, б. „в“ от Регламент № 261/2004 г. иск за заплащане на 400 евро,
представляваща обезщетение за закъснение на полет FR2690, планиран да излети на
08.03.2023 г. в 10:50 ч. английско време от Лондон, Англия и да кацне в София в 15:50
ч. българско време, ведно със законната лихва от датата на подаване на молбата за
издаване на европейска заповед за плащане – 17.07.2023 г., до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че е закупила билет за полет FR2690, планиран да излети на
08.03.2023 г. в 10:50 ч. английско време от Лондон, Англия и да кацне в София в 15:50
ч. българско време, с превозвач „Р. Д. А. К.“. Твърди, че пътникът се явил навреме за
полета, като същият е закъснял повече от 3 часа. Сочи, че вследствие на закъснението
и с оглед разстоянието между София и Лондон, което е над 1500 км., в нейна полза е
възникнало правото на парично обезщетение съгласно чл.7, параграф 1, б. „а“ от
Регламент /ЕС/ 261/2004г. в размер на 400 евро. Затова иска ответникът да бъде осъден
да заплати посочената сума.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба е депозирал такъв. Не оспорва,
1
че полетът е осъществен със закъснение повече от 3 часа, но навежда твърдение, че
закъснението се дължи на извънредни обстоятелства, които са извън контрола на
Райънеър, а именно влошени метеорологични условия, довели до покриване на
самолета с пласт от лед и сняг, а така също били наложени слотове
(рестрикции/регулации) за контрол на въздушното движение във връзка със стачни
действия на служителите по контрола на въздушното движение във Франция, които
засегнали целия въздушен трафик в този ден. Твърди, че на 08.03.2023 г. самолетът
Боинг 737-8200 с рег. номер EI-HMW трябвало да изпълни общо 4 полета – FR2817 и
FR2818 от Лондон до Кьолн и обратно, и FR2690 и FR2691 – от Лондон до София и
обратно, като процесният полет бил третият от планираните. Първият полет се забавил
поради необходимост от обезледяване на самолета. Вторият планиран за деня полет
също излетял със закъснение /43 минути/ поради необходимост от обезледяване.
Процесният, трети за деня полет, закъснял поради наложените от Евроконтрол слотове
за контрол на въздушното движение поради ограничения във въздушното
пространство на Германия, вследствие на намален капацитет на служителите по
контрол на въздушното движение в района на град Франкфурт, поради претоварване,
породено от допълнителния трафик – заради стачката във Франция някои самолети е
следвало да заобиколят засегнатото от стачката въздушно пространство, респективно
трафикът в останалите въздушни коридори е станал много интензивен. Първоначално
слот за процесния полет FR2690 Лондон – София бил издаден в 12:39 ч. координирано
универсално време, но поради продължаващото забавяне на обезледяването в Лондон,
въздушният превозвач е трябвало да отложи полета няколко пъти, което е довело до
пропускане на този и на следващите издадени слотове. Поради това самолетът успял
да излети от Лондон в 16:10 ч. координирано универсално време и пристигнал в София
в 19:01 ч. Поради изложеното поддържа, че искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с предявен иск с правно основание чл. 7, пар. 1 от Регламент
/ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп
на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/
№ 295/91 /в сила от 17.02.2005 г. Основателността на предявения иск с правно
основание чл. 7, т. 1, буква “а“ от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент
и на Съвета от 11 февруари 2004 г. се предпоставя от кумулативното наличие на
следните обстоятелства: наличие на валидно облигационно отношение по силата на
договор за въздушен превоз, по който ответникът се е задължил да изпълни полет
FR2690, планиран да излети на 08.03.2023 г. в 10:50 ч. английско време от Лондон,
Англия и да кацне в София в 15:50 ч. българско време, че полет FR2690 е отлетял със
закъснение над 3 часа, както и че разстоянието между София и Лондон е над 1500 км.
Установяване на горните предпоставки е в тежест на ищеца. В тежест на ответното
дружество при доказване на горните факти, е да докаже, че закъснението се дължи на
2
извънредни обстоятелства, изключващи отговорността на превозвача, както и че е взел
всички необходими мерки за избягване на закъснения или отменени полети,
респективно да докаже плащане на претендираното обезщетение.
В доклада по делото като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че страните са били обвързани от договор за
въздушен превод, сключен със закупуването на самолетен билет за полет FR2690,
планиран да излети на 08.03.2023 г. в 10:50 ч. английско време от Лондон, Англия и да
кацне в София в 15:50 ч. българско време, с превозвач „Р. Д. А. К.“, че полетът е
отлетял със закъснение над 3 часа, както и че разстоянието между София и Лондон е
над 1500 км.
Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между
отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг /чл. 7, пар. 1
и пар. 4 от Регламент /ЕО/ № 261/2004/. Предвид отделеното като безспорно
обстоятелство относно разстоянието между двете летища, то дължимото обезщетение
е в размера по чл. 7, пар. 1, б. "а" от Регламент /ЕО/ № 261/2004, а именно – 400 евро.
Спорните въпроси по делото касаят наличието на извънредно обстоятелство от
обективен характер, засегнало възможността за извършване на полета по разписание,
както и че ответникът е предприел всички необходими мерки за избягване на
закъснението на полета. По тези въпроси съдът намира следното:
Съгласно чл. 5, пар. 3 от Регламента, опериращ въздушен превозвач не е длъжен
да изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били
взети всички необходими мерки. Според съображение 14 от преамбюла на Регламента,
съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни
превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено
събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да
възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични
условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността,
неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват
влияние върху дейността на въздушния превозвач. Както е прието в последователната
практика на СЕС, така изложените хипотези са примерно изброени и не представляват
сами по себе си „извънредни обстоятелства“, освобождаващи превозвача от
отговорност, а следва да бъде преценявано във всеки конкретен случай, доколко са
довели до възникване на такива извънредни обстоятелства /в този смисъл например т.
1 от Решение на Съда /четвърти състав/ от 22.12.2008г. по дело C-549/07/. Следва да се
посочи, че с решение на СЕС от 22.04.2021 г. по дело № С-826/2019 е прието, че нито
съображения 14 и 15, нито член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 ограничават
признатата на опериращите въздушни оператори възможност да се позоват на
"извънредно обстоятелство" само до хипотезата, в която това обстоятелство засяга
закъснелия или отменен полет, както и че те не изключват тази възможност в
хипотезата, в която посоченото обстоятелство евентуално засяга предходен полет,
опериран със същото въздухоплавателно средство /решение от 11 юни 2020г.,
Transportes Aйreos Portugueses, C 74/19/- каквато е настоящата хипотеза. Едно и също
въздухоплавателно средство може да извърши няколко последователни полета в един
и същи ден, което означава, че всяко извънредно обстоятелство, засягащо
въздухоплавателно средство при предходен полет, се отразява и на полета или
полетите след него (решение от 11 юни 2020г., Transportes Aйreos Portugueses, C-74/19).
В конкретния случай ответникът релевира възражение, че закъснението на
3
полета се дължи на извънредни обстоятелства, изразяващи се в следното: на
08.03.2023 г. самолетът Боинг 737-8200, с рег. № EI-HMW, базиран на летище
Станстед, Лондон, следвало по план да изпълни 4 полета: FR2817 и FR2818 от Лондон
до Кьолн и обратно, и FR2690 и FR2691 от Лондон до София и обратно, като
процесният полет бил трети по ред. Първият полет закъснял поради необходимост от
обезледяване, вторият излетял със закъснение от 43 минути поради необходимост от
обезледяване и пристигнал в Лондон в 11:48 ч.
Процесният полет излетял със закъснение освен поради необходимост от
обезледяване, още и поради наложени слотове за контрол на въздушното движение
поради ограничения във въздушното пространство на Германия в района на град
Франкфурт, свързано с претоварване капацитета на ограните за контрол на
въздушното движение поради допълнителен трафик – заради стачка във Франция,
някои самолети е трябвало да заобиколят засегнатото от стачката въздушно
пространство.
Твърди, че първоначално слот за процесния полет е бил издаден в 12:39 ч.
координирано универсално време, но поради продължаващо забавяне на
обезледяването в Лондон се наложило неколократно отлагане на полета, при което
били пропуснати този и следващи издадени слотове, поради което полетът излетял в
16:10 ч. координирано универсално време.
По така релевираното възражение са събрани следните доказателства: Прието е
становище от отдел „Полетни операции“ на ответното дружесто за полет FR2690 от
08.03.2023 г., планиран за изпълнение от Лондон до София, в което са изложени
възпроизведените в отговора на исковата молба твърдения. Доколкото това становище
представлява твърдение на ответното дружество за изгодни за него факти, същото не
се ползва с доказателствена стойност, като такава има по отношение на признати
неизгодни факти. В същото по отношение на процесния полет се сочи, че е забавен
поради наложените слотове, с първоначален такъв в 12:39 ч.
От приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза се установява, че
основната цел на Евроконтрол е организация на въздушното движение, изразяваща се
в координиране и планиране на въздушния трафик в краткосрочен, средносрочен и
дългосрочен времеви интервал. Евроконтрол взаимодействал с държавни институции,
национални регулаторни органи, доставчици на аеронавигационно обслужване,
граждански и военни ползватели на въздушното пространство, летища и европейски
институции. Уточнено е, че Евроконтрол бил орган, назначен от Европейската комисия
и управляващ въздушното движение в Европа, както и че Република България била
член на Евроконтрол. От заключението се установява, че всички ползватели на
въздушното пространство предварително подавали полетен план за одобрение от
Евроконтрол. Въз основа на предварителен отчет се присъждали слотовете. Корекции
в часовете за излитане и кацане се правели постоянно с цел актуализиране на
самолетодвиженията към актуалната среда и влияещите към момента външни фактори.
Евроконтрол отчитал целия трафик и уведомявал засегнатите страни за
разпределението на времето и съответно присъдените им или изменени слотове
/СЛОТ- Calculated take off time- „Калкулирано време за излитане“/, които имали
задължителен характер и се спазвали без отклонение от всички въздушни превозвачи.
Според заключението на вещото лице предвид информацията за
метеорологичните условия н летищата в Лондон и Кьолн на 08.03.2023 г. е бил налице
сериозен риск за безопасното излитане на самолетите, изпълняващи полетите FR2817,
FR2818 и FR2690, в случай, че не бъде приложена пълна противообледенителна
процедура. В този ден метеорологичните условия на летище Лондон Станстед са били
неблагоприятни, с температури около и под 0 гр. С, валежи от сняг и дъжд, ниска
4
облачност и ограничена видимост. Тези условия са изисквали противообледенителна
обработка на въздухоплавателните средства, което допълнително е забавило графика
на полетите. По отношение на процесния полет се е изисквала повторна проверка и
евентуално повторна обработка преди провеждането му, за да се гарантира
безопасността. Метеорологичните условия са извън обхвата на авиационния оператор
и не кореспондират с безопасното излитане, без да е извършена необходимата
обработка. Вещото лице е установило 28 броя предоставени слота за 08.03.2023 г. за
излитане на процесния полет, първият от които в 11:58 ч., а последният в 16:05 ч.,
всички свързани с ограничения в капацитета на въздушното пространство, стачни
действия и метеорологични условия. Предоставянето на повече от един слот за всеки
от полетите се дължи на постоянно актуализиране на „Калкулирано време за излитане“
и можело да бъде следствие на отклонение от първоначалния слот или промяна на
полетния план с нов час за излитане, като органът, който ги налага, е Евроконтрол.
Според експерта промените и отмяната мна слотове за полет FR2690 са били
предизвикани от обстоятелства, извън контрола на превозвача. Забавянето се дължи
както на стачните действия на френските служители по контрол на въздушното
движение, така и на неблагоприятните метеорологични условия и необходимост от
противообледенение.
С оглед така наведеното от ответника възражение за наличие на извънредни
обстоятелства, включително обосноваващи закъснението с наложено обезледяване на
предходни полети, изпълнени със същия самолет, и на процесния такъв, както и от
наложени слотове, следва да се има предвид дефиницията на понятието „слот“ в
Регламент (ЕО) 793/2004 на Европейския парламент и на Съвета за общите правила за
разпределяне на слотове в летищата на общността – разрешението, дадено от
координатора за използване на пълния обем от необходимата инфраструктура на
летището за извършването на въздушна транспортна услуга в координирано летище на
определена дата и в определено време с цел кацане или излитане, предоставени от
координатора съгласно регламента, както и на обстоятелството, че на територията на
Европа управлението на въздушния трафик се осъществява от организацията
Евроконтрол. В този смисъл съдът приема, че случай, при който опериращ въздушен
превозвач е длъжен да забави или отмени полет при пренатоварено летище поради
лоши метеорологични условия, включително ако тези условия водят до недостиг на
капацитет, не може по своето естество или произход да представлява събитие, което е
присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач,
а отделно от това е и извън неговия контрол, тъй като е възникнало следствие на
фактори от природно естество и на действия на трети лица /които се намесват в
дейността на въздушния превозвач и в летищната дейност/.
Изтъкването на такова извънредно обстоятелство предполага наличието на
пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство,
засегнало предходен полет, и закъснението или отмяната на следващия полет, която
трябва да бъде преценена с оглед наличните факти и по-специално, като се вземе
предвид начина на използване на съответното въздухоплавателно средство от
съответния опериращ въздушен превозвач. Затова в хипотези като настоящата, в която
със същото въздухоплавателно средство през същия ден са били извършени 2
предходни свързани полета преди процесния, авиопревозвачът може да се позовава на
забава поради заради лоши метеорологични условия по отношение на предходните
полети, но не може да приравнява забавата на процесния полет на механичен сбор от
забавата на всички предходни полети. Това е така, защото при изследване на въпроса
за наличие на причинно-следствена връзка между извънредните обстоятелства
/обезледяване, свързано с влошените метеорологични условия/, засегнали предходните
полети, и забавата на процесния полет, съдът не се ръководи единствено от факта, че
5
полетите са свързани, но взема предвид и изискването към превозвача да положи
дължимата грижа за ограничаване на тази забава, така че забавата на един или няколко
от тях да не доведе до забава на всички следващи.
При определяне на дължимата грижа на превозвача Регламент /ЕО/ № 261/2004
препраща и към Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои правила на
международния въздушен превоз /публикувана ДВ, бр. 67/2003 год., в сила за
България от 09.01.2004 год./, която в чл. 19 изрично предвижда, че в тежест на
превозвача е да докаже, че отмяната или закъснението на полета е било неизбежно,
въпреки че същият е взел всички необходими мерки. Дължимата грижа на
авиопревозвача се извлича от цялостната правна рамка на дейността на
авиопревозвачите, включително от седмото съображение от преамбюла на Регламента,
което установява възможност на превозвачите да извършват полети не само с
притежавани от тях самолети. В Решение на СЕС по дело С-294/10 е прието, че след
като е длъжен да вземе всички необходими мерки за предотвратяване на последиците
от извънредни обстоятелства, при планирането на полета въздушният превозвач трябва
в разумна степен да съобрази риска от закъснение поради евентуалното настъпване на
такива обстоятелства. Следователно той трябва да предвиди известен запас от време,
който да му позволи при възможност да осъществи целия полет след отпадане на
извънредните обстоятелства /не следва да се изисква запас от време с такава
продължителност, че превозвачът да е принуден за направи непоносими жертви с
оглед капацитета на предприятието му към дадения момент/.
В случая съдът намира да е доказано наличието на такава пряка причинно-
следствена връзка между забавянето на процесния полет като следствие и проявилите
се обстоятелства – влошените метеорологични условия и наложените слотове за
процесния полет, обусловени от ограничения на движението във въздушното
пространство вследствие на стачни действия. В случая дори ангажирането на друг
самолет не би довело да избягване на забавата. Това е така, доколкото непроменено
независимо от усилията на превозвача остава на първо място обстоятелството –
наличие на слотове поради ограничения на въздушното движение /първият от които за
процесния полет е планиран след планираното време за излитане – 11:58 ч. – макар и
със закъснение по-малко от 3 часа/. Слотовете в случая са били наложени поради
ограничение на въздушното пространство вследствие на стачки на служителите в
авиационния сектор във Франция, наложили отклонение на полети и ограничение на
движението във въздушното пространство над Франция. Процесният полет също бил
предвиден да премине през въздушното пространство на Франция, поради което бил
засегнат и това наложило издаване на слотове. На второ място, непроменени остават
метеорологичните условия в този ден, които са налагали обезледяване на самолетите с
цел гарантиране безопасността. Вещото лице изрично сочи, че проверка относно
необходимостта от обезледяване и извършването на такова е била налице и по
отношение на процесния полет, а не само на предхождащите го полети със същия
самолет. При това цялото летище е било засегнато от тази процедура, доколкото
метеорологичните условия, респективно и необходимостта от обезледяване касае
въздухоплавателните средства в мястото, засегнато от тези условия. Дори да бе
ангажиран друг самолет за осъществяване на полета – собственост на същата или на
друга авиокомпания, това не би избегнало нито определените часове, в които е
разрешено излитането, нито би променило наложителността от проверка и
обезледяване на всеки от самолетите на летището, което е засегнато от влошените
метеорологични условия. В случая именно необходимостта от обезледяване е довела
до изпускане на първия слот, както и на следващи такива, като според експерта
забавянето е обосновано, респективно излитането е осъществено в час, в който това
вече е било възможно – както с оглед разрешено време за излитане, така и предвид
6
проведена вече процедура по обезледяване.
Предвид изложените съображения съдът намира, че забавата се дължи на
извънредни обстоятелства, които са вън от контрола на ответното дружество и не
зависят от задължението му да положи дължимата грижа и да избегне допълнителна
забава. Според трайната практика на СЕС по дела С-294/10, С-315/15 г, С-402/07 и С-
432/07 в тежест на превозвача е да докаже извънредните обстоятелства, тяхната
продължителност, както и че е положил дължимата грижа за избягване на
извънредните обстоятелства и техните последици. В т. 4 от Решение от 04.05.2017г. по
дело С-315/15 на СЕС, е прието, че чл. 5, пар. 3 от Регламент № 261/2004, във връзка
със съображения 14 от същия регламент, трябва да се тълкува в смисъл, че в случаите,
когато закъснение от три или повече часа при пристигане, причинено не само от
извънредно обстоятелство, което не би могло да се избегне със съобразени със
ситуацията мерки и по отношение на което въздушният предприемач е взел всички
необходими мерки за предотвратяване дори и на последиците му, но и от друго
обстоятелство, което не попада в тази категория, закъснението поради първото
обстоятелство трябва да се извади от общата продължителност на закъснението при
пристигане на съответния полет, за да се прецени дали за закъснението при
пристигане на този полет се дължи обезщетение по чл. 7.
При така гореизложеното съдът намира, че опериращият въздушен превозвач е
доказал, че не е могъл да избегне забавата на полета, поради което ответникът-
превозвач следва да бъде освободен от отговорност на основание чл. 5, пар. 3 от
Регламента.
Поради тази причина предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.

По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът. Той претендира сумата от 3913,34 лева за платено адвокатско
възнаграждение, 5 лв. за съдебно удостоверение, 1000 лв. депозит за експертиза и
192.96 лева разходи за превод на документи. Съдът намира възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно, поради което редуцира
същото до сумата от 500 лв. с оглед фактическата и правна сложност на спора,
ангажираните доказателства и проведените съдебни заседания. Ето защо в полза на
ответника следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 1697.96 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Д. Л., ЕГН ********** срещу „Р. Д. А. К.“,
регистрирано в Ирландия търговско дружество под № ******, със седалище и адрес на
управление: Р. Д. Офис, Еърсайд Бизнес парк, окръг Суордс, Дъблин, Ирландия
осъдителен иск с правно основание чл. 7, пар. 1 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за сумата 400 евро,
представляваща обезщетение за закъснение на полет FR2690, планиран да излети на
7
08.03.2023 г. в 10:50 ч. английско време от Лондон, Англия и да кацне в София в 15:50
ч. българско време, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Х. Д. Л., ЕГН
********** срещу „Р. Д. А. К.“, регистрирано в Ирландия търговско дружество под №
******, със седалище и адрес на управление: Р. Д. Офис, Еърсайд Бизнес парк, окръг
Суордс, Дъблин, Ирландия сумата от 1697.96 лева, представляваща разноски по
делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8