№ 3925
гр. София, 18.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
С.ОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА С.ОВА
Административно наказателно дело № 20231110202443 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от Х. К. К., срещу Наказателно
постановление № 001089/23.12.2022 гдиректор на Национално тол
управление към АПИС, с което за нарушение на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП и на
основание чл. 179, ал. 3 във връзка чл. 139, ал.6 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.
В жалбата се твърди, че неоснователно е ангажирана наказателната
отговорност на жалбоподателя, доколкото последният не е управлявал лекия
автомобил на процесната дата. Искането е обжалваното наказателно
постановление да бъде отменено, като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, алтернативно да се приложи чл.28 отЗАНН. Претендират се
разноски.
При извършената служебна проверка съдът установи, че жалбата е подадена в
законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се
разгледа по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното от фактическа страна и правна
страна:
От фактическа страна на 06.07.2022г в 16.55 ч., на път I-8, км. 193, от страна
на контролните органи - св. Г. С. е извършена проверка на лек автомобил
марка "/марка/", модел "/модел/"с peг. № №№№№, с обща технически
допустима максимална маса 1450 кг., управлявано от жалбоподателя Х. К. К..
1
При проверката е установено, че на на 05.07.2022г в 10.03 ч., горепосоченото
пътно превозно средство с марка "/марка/", модел "/модел/"с peг. № №№№№
било засечено по път по А1, км. 0+472, , включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за който се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура, като за пътното превозно средство не била заплатена
дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.
За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен
запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който
заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков
материал, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства
относно ППС, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и
мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа и местонахождението на техническото част от системата.
Предвид горната констатация, на 06.07.2022г г. св. Г. С. съставил срещу
водача Х. К. К. акт за установяване на административно нарушение . за
нарушение на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. Актът е предявен на нарушителя, който
го подписал, като е посочил, че има закупена валинда винетка.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, в което са възприети изцяло констатациите на
актосъставителя, поради което за нарушение на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП и на
основание чл. 179, ал. 3 във връзка с чл. 139, ал.6 от ЗДвП, на жалбоподателя
е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, за преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние:
1. такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни
превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава
право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената
пътна мрежа.
В разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че водач, който
управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1
от ЗП, се наказва с глоба в размер 300 лв.
Безспорно от доказателствата по делото се установи и не се спори, че на
05.07.2022г в 10.03 ч., лек автомобил " /марка/", модел "/модел/"с peг. №
№№№№ бил засечен по път по А1, км. 0+472, , включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за който се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура, като за пътното превозно средство не е била заплатена
дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.
2
Съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл. 187а, ал. 1
ЗДвП при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП в отсъствие
на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на
пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде
установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. В
настоящия казус се установява, в корелация с доказателствената съвкупност
по делото, че към датата на извършване на констатираното нарушение
собственик на превозното средство е трето лице, а именно Зоя К.а. По делото
не се събраха каквито и да е доказателства, че жалбоподателят е управлявал
процесното МПС на посочената в НП дата-05.07.2022г. При това положение,
неправилно и незаконосъобразно е ангажирана отговорноста на
жалбоподателя, вместо на собстеника на процесното МПС.
Дори обаче да се приеме, че е безспорно доказано по делото, че
именно жалбоподателят е управлявал проесното МПС на посочената дата,то
съдът счита, че в случая биха били налице предпоставките на чл. 28 от НК.
Маловажен случай на административно нарушение е това административно
нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността
му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от съответния вид. Настоящият случай е именно такъв,
доколкото, не се оспорва от страните, че годишната винетка за процесното
МПС е била валидна до 23:59:59 на 04.07.2022г като за същото МПС била
закупена винетка на 05.07.2023г, 19:27:35 часа, важаща до 04.04.2023г,
23:59.59:часа; т. е касае се за много кратък период от няколко часа, за който
не е била заплатена винетна такса. Ето защо, дори и да е осъществен съставът
на административно нарушение, с оглед наличието на множество смекчаващи
обстоятелства (деянието е извършено за пръв път, винетната такса е
заплатена, сумата е постъпила в бюджета на АПИ), деянието разкрива
белезите на случай с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение
налагането на глоба се явява несъразмерно тежка санкция спрямо степента на
обществената опасност на деянието и дееца.
Поради изложеното и на основание чл. 63, ал. 6 от ЗАНН процесното
3
наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
В производството по делото жалбоподателят е бил представляван от
адвокат П. от АК – Пловдив, който е направил искане за присъждане на
разноски по делото. С оглед изхода на делото разноски не се дължат на
въззиваемата страна, но следва да бъдат присъдени такива в полза на
жалбоподателя. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл. 143 от АПК, който е част от Дял
III "Производства пред съд" и за неуредените в този дял въпроси се прилага
ГПК /според чл. 144 от АПК/. Според чл. 80 от ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.
В настоящия случай това законово изискване е изпълнено .В съответствие с
нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК и изхода на делото органът, издал
процесното НП следва да заплати на жалбоподателя направените от него
разноски за един адвокат. В договора на лист 6 от делото е посочено, че
жакбоподателят е заплатил на адвокат Паров възнаграждение в размер на 400
лева. В случая съдът не следва да преценява прекомерност на адвокатското
възнаграждение и да се произнася по реда на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, тъй като
от насрещната страна не е направено искане за присъждане на по-нисък
размер на адвокатското възнаграждение. Поради това СРС следва да присъди
в полза на жалбоподателя действително сторените и доказани от него
разноски за адвокат в размер на 400лева, които следва да се заплатят от
обюджета на юридическото лице, чийто орган е издал наказателното
постановление - Агенция "Пътна инфраструктура"
Водим от горното и на осн. ччл. 63, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 001089/23.12.2022
гдиректор на Национално тол управление към АПИС, с което за нарушение
на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3 във връзка с чл. 139,
ал.6 от ЗДвП на Х. К. К. е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лвкато НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Агенция "Пътна
инфраструктура" ДА ЗАПЛАТИ на Х. К. К. извършените от него разноски за
адвокатско възнаграждение в размер 400 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава
Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5