Р Е Ш
Е Н И Е 113
гр.Кюстендил, 28.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
със секретар Светла Кърлова и с
участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАдмД
№113/2020г., за да се произнесе взе предвид:
Ж.И.И., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в затвора гр.Ловеч обжалва решение №231/11.10.2019г. на
КАС, постановено по адм.д.№156/2019г., с което е отхвърлен като неоснователен
предявения от него иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за заплащане на
сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение да причинени
неимуществени вреди през периода 07.10.2013г. – 27.03.2019г. от поставяне в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ по
см. на чл.3 от ЗИНЗС, поради пребиваване в наказателна килия на затвора в
гр.Бобов дол, на основание заповед №457/19.09.2013г. – спане на шалте вместо на
дюшек, лишаване от второ одеяло през деня, лишаване от цигари, кафе, храна от
свиждане, телефон. Релевирани са възражения за незаконосъобразност,
представляващи касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК – не е
направен задълбочен анализ на събрания доказателствен материал, поради което са
формирани неправилни правни изводи. Не се претендират разноски.
Ответникът в писмен отговор
изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на оспорения
съдебен акт. Претендират се разноски.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на
първоинстанционното решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение №231/11.10.2019г. на КАС, постановено по АНД
№156/2019г. Същото е образувано по искова молба на Ж.И.И., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в затвора гр.Бобов дол, в последствие преместен в затвора
гр.Ловеч срещу ГД „ИН“ – София с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС,
за заплащане на
обезщетение в размер на 100 000
лв. за претърпени неимуществени вреди в
резултат на нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в поставяне в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в
наказателна килия.
Първоинстанционният съд е формирал правен извод за неоснователност
на предявения иск – от една страна като погасен по давност, а от друга – поради
недоказаност на втората предпоставка от фактическия състав на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, а именно вредите, заявени в ИМ. Приел е доказаност на нарушение на чл.3,
ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в неблагоприятно третиране, надхвърлящо
неизбежното ниво на страдание във връзка с изтърпяване на дисциплинарно
наказание „изолиране в наказателна кирия“ за срок от 7 денонощия за периода
07.10.2013г. – 14.10.2013г. по отменена като незаконосъобразна заповед
№457/19.09.2013г. на началника на затвора гр.Бобов дол. Но от друга страна е
счел, че негативните емоции, заявени от Ж.И. в ИМ не са установени от годни
доказателствени средства и е оборена презумпцията на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС.
Касационната жалба е допустима – подадена е от
процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт,
подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211,
ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на КАС. Същото е
и правилно.
Касационната инстанция счита, че въззивния съд
е приложил правилно материалния закон на база събраните доказателства и
формираните от него изводи са съответни
на правото. Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.2, изр.2 от АПК изцяло
се споделят мотивите на първоинстанционния съд. Основателността на иска за
вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага кумулативното наличие
на предпоставките - акт, действие и/или бездействие на специализираните органи
по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона; настъпила
неимуществена вреда в правната сфера на ищеца – същата се предполага до
доказване на противното /чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или
бездействие и настъпилата вреда. Съдът счита, че с оглед събрания
доказателствен материал по делото, искът с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС се явява недоказан по основание, а също и погасен по давност. Съгласно
практиката на Съда по правата на човека, чл.3 от ЕКПЧ налага на държавата да се
увери, че лишеният от свобода изтърпява наказанието си при условия,
съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, че начинът на изпълнение
на мярката не излага лицето на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по
интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора и че по
отношение на практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното
и душевно състояние на лишения от свобода, са гарантирани чрез спазването на
законовите изисквания. Съдът е приел, че изключването на лице от затворническия
колектив само по себе си не представлява форма на нечовешко отношение, като
уточнява предназначението на по-строгия режим спрямо лица, които се предполага,
че са опасни - да предотвратят опити за бягство, нападение или безпорядък сред
затворническия колектив. В контекста на тази съдебна практика законодателят е създал
в националното законодателство чл.3 от ЗИНЗС, с който забранява жестокото,
нечовешко и унизително отношение към лишените от свобода и поставянето им в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или
„задържането под стража“. В случая от трите предпоставки на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС се явява доказана само първата – незаконосъобразно действие на
специализираните органи по изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, а
именно изтърпяване на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“
на основание отменена като незаконосъобразна заповед №457/19.09.2013г. на
началника на затвора гр.Бобов дол. По отношение на втората предпоставка са
събрани от ответната дирекция годни доказателства, чрез които се оборва
презумпцията на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС – претендираните като преживени негативни
емоции от И. не се установиха. Кредитираните от първоинстанционния съд гласни
доказателствени средства опровергават изложените твърдения в ИМ за липса на
дюшек, липса на второ одеяло, мръсотия в килията, счупена мивка. Не са събрани
доказателства за заявени претенции от лишения от свобода за право на свиждане,
хранителна пратка и телефон по време на престоя му в наказателната килия. Ето
защо касационната инстанция приема за правилни изводите на въззивния съд, че
нарушението на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС не е довело до причиняване на И. на
претендираните от него неимуществени вреди.
Правилни са и изводите на съда за изтекла погасителна давност по см. на
чл.110 от ЗЗД. В случая се твърдят незаконни действия, поради което началният
момент на давността е датата на преустановяването им, т.е. 14.10.2013г. /срав.
ТР №3/2005г. на ВКС по т.д.№3/2004г./. Погасителният ефект настъпва на
14.10.2018г., а ИМ е депозирана на 28.03.2019г., т.е. след изтичането на
петгодишния давностен срок.
По изложените съображения АС –
Кюстендил, тричленен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно, поради отсъствие на касационните основания по
чл.209 от АПК и ще го остави в сила.
Разноски не се присъждат на
ответника, тъй като нормата на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС не предвижда тази
възможност.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №231/11.10.2019г. на Кюстендилския
административен съд, постановено по адм.д. №156/2019г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: