М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 1252 по описа за
2019 година на ПРС,
Втори нак.състав
Районна
прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу З.В.И. ***, с ЕГН **********
и го е предала на съд за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК за това,
че в периода от месец януари 2016год. до
месец януари 2019год., включително в гр.Кричим, обл.Пловдив, след като е осъден
с Решение № 1664/14.05.2015год. по гражданско дело № 13954/2014год., 3-ти
брачен състав на Пловдивски районен съд /изменено с Решение № 1784/12.11.2015год.
на Пловдивски окръжен съд/, влязло в законна сила на 12.11.2015год. да издържа
свой низходящ, а именно детето си В.З.И. ЕГН **********, съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 37
/тридесет и седем/ месечни вноски в размер на 100 лв. /сто лева/ всяка в общ
размер 3 700 лв. /три хиляди и седемстотин лева/.
Като частен обвинител по делото бе
конституирана Г.К.С., законен представител на малолетната В.З.И..
В съдебно
заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимия
З.В.И. със същата правна квалификация на деянието. По отношение на
реализирането на наказателната отговорност се предложи подсъдимия след като
бъде признат за виновен да не бъде наказван, тъй като преди началото на
съдебното следствие е изпълнил
задължението си и не са настъпили вредни последици за пострадалата В.З.И..
Частният обвинител лично и чрез
своя повереник адв.М.С.заявява заплащане на задължението съгласно обвинителния
акт. Адв.С.пледира доказаност на обвинението и за налични основания за приложение
разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК.
Подсъдимият З.В.И. в съдебно
заседание се явява лично и със адв.П.К.
– защитник. Признава се за
виновен. Заявява заплащане на задължението посочено в обвинителния
акт. При последната си дума поиска да не бъде наказван.
Адв. П.К. – защитник на подсъдимия И. пледира за заплатено
задължение преди постановяване на присъдата и не наличие на вредни последици за
пострадалата, като основание за приложение на чл.183, ал.3 от НК спрямо нейния
подзащитен.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено следното:
Подсъдимият З. В. И.
е роден на *** ***, б., български гражданин, с основно образование, безработен,
разведен, неосъждан, ЕГН **********.
От приетата по делото справка съдимост на подсъдимия /лист 9 от
наказателното, лист 34 от досъдебното/ съдът намира като установено, че З. В. И. не е бил осъждан, както и че не е бил
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
Глоба по реда на чл.78а от НК.
До лятото на
2013 година свидетелката Г.К.С. живяла
на семейни начала с подсъдимия З.В.И..
През време на съвместното им съжителство на ***г. се родила дъщеря им В.З.И., която
е припозната от подсъдимия И.. След тяхната раздяла през лятото на 2013 година,
грижите за детето В.И. поела изцяло свидетелката Г.С., която се установила да
живее в гр.Кричим, обл.Пловдив.
С Решение № 1664/14.05.2015год. постановено по гр.д. № 13954/2014год. по описа на ПРС – ІІІ бр.с., подсъдимият З.В.И. бил осъден да заплаща на дъщеря си В.З.И.,
родена на *** година, чрез нейната майка и законен представител Г.К.С. месечна издръжка в размер на 200 лв., начиная от
24.09.2014год., до настъпване на законна причина за изменението или
прекратяването й.
С решение № 1784/12.11.2015год., постановено по в.гр.д. № 2531/2015год.
по описа на Пловдивски окръжен съд, било отменено решението постановено по
гр.д. № 13954/2014год. по описа на ПРС –
ІІІ бр.с. в частта му, с която подсъдимият З.И. бил осъден да заплаща на дъщеря
си В.З.И., чрез нейната майка и законен
представител Г.К.С. месечна издръжка за разликата
над 100 лв. до присъдените 200 лв. месечно, вместо което е постановил, че
отхвърля предявени от В.З.И.,
чрез нейната майка и законен представител Г.К.С. против З.В.И. иска за
заплащане на месечна издръжка за разликата над 100 лв. до 200 лв. месечно. Решението е
влязло в законна сила на 12.11.2015год. По този начин окончателния размер на
дължимата месечна издръжка, която подсъдимият З.В.И. бил осъден да заплаща на
дъщеря си В.З.И., чрез
нейната майка и законен представител Г.К.С., бил определен в размер на 100 лв.
месечно. При постановяване на съдебното решение свидетелката С. се уговорила с подсъдимия
З.В.И. да й заплаща дължимата месечна издръжка по банков път. Съгласно
постигнатата уговорка, следвало подсъдимият И. да превежда сумите по банковата
сметка на свидетелката С., която продължавала да живее в гр.Кричим, обл.Пловдив,
където отглеждала и детето им.
След
влизане в сила на съдебното решение подсъдимият З.И., въпреки направените
уговорки не предприел действия по своевременното изпълнение на вмененото му
задължение за плащане на ежемесечна издръжка на малолетното си дете. През
последвалия период от време свидетелката С. не променила адресната си
регистрация и продължавала да полага грижи за малолетната В.И.. Тя изпитвала
финансови затруднения, а имала и необходимост от парични средства за полагане
на адекватни грижи за малолетното дете В.И.. Въпреки
направените уговорки подсъдимият З.И., който бил наясно с постигнатите между
него и свидетелката С. уговорки за заплащане на паричните суми, останал пасивен
по отношение на дължимите месечни плащания, като не предприел каквито и да е
било други действия за осигуряване на възможност по задоволяване на ежедневните
потребности на малолетната В.И., произтичащи и свързани с нейното отглеждане.
Въпреки, че бил осъден да изплаща издръжка на детето си В.И., от месец януари
2016 година до месец януари 2019 година включително, подсъдимият З.И. не изплатил нито една от дължимите
вноски от по 100 лв. за период от 37
месеца като по този начин общо непогасените му задължения произтичащи от
дължими месечни издръжки възлезли на 3700 лв. В този смисъл и размера на
съзнателно неизплатените от него месечни вноски след влизане в сила на
съдебното решение за определяне на дължимата издръжка възлизат общо в размер на
3700 лв.
За неплащане на дължима издръжка от
подсъдимия свидетелката Г.С. подала на 20.07.2018г. жалба до РП Пловдив. Във
връзка с жалбата, е била извършена проверка. На основание жалбата – съобщение
за извършено престъпление и събрани данни, съдържащи се в материалите по
преписката, с постановление на РП Пловдив от 05.10.2018г. е било образувано
досъдебно производство № 280/2018г. по описа на РУ на МВР гр.Стамболийски за
това че през периода м.януари 2016 година до м.октомври 2018г. включително в
гр.Кричим, обл.Пловдив, след като е бил осъден да извържа свой нисходящ детето
си В.З.И., родена на ***г. съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 34 месечни вноски по 100 лв. всяка
всичко на обща стойност 3400 лв. - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Привлечен като обвиняем З.И.
заявява че разбира в какво е обвинени, както и че му е разяснена разпоредбата
на чл.183, ал.3 от НК.
Преди даване ход
на съдебното следствие по делото е представена разписка за изплатено задължение
– издръжка от подсъдимия И. в размер на 4000 лева за периода от 01.01.2016г. до
31.05.2019г.
Изложената и
приета от съда фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от
събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства,
съдържащи се в обясненията на подсъдимия З.В.И., от показанията на свидетелката
Г.К.С.; писмените доказателства събрани
по досъдебно производство № 280/2018г. по описа на РУ на МВР гр.Стамболийски приети
по надлежния ред на чл.283 от НПК.
Съдът, след
внимателен анализ, кредитира обясненията на подсъдимия И. въпреки тяхната
лаконичност, доколкото същите кореспондират с показанията на свидетелката С. и
с останалите писмени доказателства по делото – подсъдимият посочва, че е изплатил
цялата дължима сума за издръжка на децата си предмет на обвинението, като
посочва наличието на финансови затруднения в плащането поради липса на работа
като причина за забавянето и неплащането на дължимите суми за издръжка.
Съставът на съда
прецени за обективни, логични и безпротиворечиви показанията на свидетелката С.,
в които същата излага възприетите от нея факти по повода на инкриминираното
събитие, като показанията на тази свидетелка се намират в синхрон с писмените
доказателства по делото, подкрепят и обясненията на подсъдимия. Затова и съдът
им се довери при изграждането на своите фактически изводи.
Съдебният състав
прецени, че от изключителна важност да изясняването на обстоятелствата по
делото се явяват писмените доказателства, които са надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност, и от които се изяснява съдебния статус на
подсъдимия и факта на заплащането на дължимата сума, и също ги кредитира.
При така
установените фактически обстоятелства, съдът приема, че подсъдимият З.В.И. е
осъществил състава на престъпление по чл.183, ал.1 от НК,
доколкото са налице обективните и субективни характеристики на посоченото
престъпление.
Обект на
престъплението по посочения законов текст са обществените отношения,
осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят
средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат
да се издържат от собственото си имущество.
От обективна
страна подсъдимият И. е осъществил състава на посоченото престъпление, тъй като
с влязло в сила съдебно решение е бил осъден да издържа своята низходяща –
дъщеря си В.З.И., като и заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева, като в
периода месец януари 2016 година до месец януари 2019 година включително подсъдимият съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на две и повече месечни вноски – 37 (тридесет и седем)
месечни вноски от по 100 лева всяка, или общо в размер на 3700 лева.
От субективна
страна, престъплението е извършено виновно, и при пряк умисъл по смисъла на чл.11,
ал.2, предл.1 от НК доколкото подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и пряко ги е
целял – съзнавал е, че е осъден да заплаща месечна издръжка, предвиждал, че
неплащането на издръжката засяга правата на малолетното му дете да получава
средства за своето съществуване, и въпреки това не е платил дължимите суми.
По въпроса за
наказанието: С оглед обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката Г.С.
както и представената разписка, че
дължимите суми за издръжка са изплатени изцяло, и в светлината на дадените
задължителни указания с Решение №
2/1970г. на ОСНК на ВС и Тълкувателно решение № 19/1974г. на ОСНК на ВС, съдът
прецени, че следва да приложи разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК,
според която деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от
първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни
последици за пострадалия.
Доколкото е
налице реализиран престъпен състав по чл.183, ал.1 от НК,
но същевременно са налице и обстоятелствата от поощрителната разпоредба, съдът
призна подсъдимия З.В.И. за виновен по повдигнатото обвинение, но на основание чл.183, ал.3 от НК
не му наложи наказание (т.е. не го наказва).
По изложените
съображения, съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.
:
