№ 2680
гр. София , 04.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на четвърти декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20201000503295 по описа за 2020 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
С разпореждане № 3802/24.04.2020г. поставено по т.д.№ 2065/2018г. по описа на СГС
е върната исковата молба, подадена от „Селект моторс къмпани“ АД/н/ против ЗАД „Виена
иншурънс груп“ АД, с която е предявен отрицателен установителен по реда на чл.694 от ТЗ
за признаване за установено, че ищцовото дружество- длъжник в производството по
несъстоятелност, открито с решение по т.д.№897/2017г. на СГС не дължи на ответника
сумите ,присъдени с решение по арбитражно дело № ВАД 3/2016г. по описа на
Международния арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие,а именно: главница
в размер на 3 360 253,02лв., законна лихва от 01.03.2017г. в размер на 340 434,36лв. и
разноски в размер на 110 928,25лв. Градският съд е приел, че искът е недопустим доколкото
ищецът иска да бъде отречено вземане на ответника-кредитор, установено с влязло в сила
арбитражно решение и в същото време искът не е основан на нововъзникнали
обстоятелства.
Недоволно от така постановеното разпореждане е останало дружеството – ищец в
първоинстанционното производство и поради това е подало частна жалба,с която моли
този съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия. В жалбата се поддържа,че
производството по чл.694,ал.1 от ТЗ може да се осъществи само пред държавния съд и е от
неговата изключителна компетентност. С оглед на това било недопустимо такъв спор да
бъде разрешен чрез арбитраж.
Синдикът на „Селект моторс къмпани“ АД/н/ е подал отговор на частната жалба, с
който е изразил становище,че същата е неоснователна.
Ответната страна ЗАД „Виена иншурънс груп“ АД не е подала отговор в срока по чл.
1
276,ал.1 от ГПК.
Софийският апелативен съд намира, че частната жалба се явява процесуално
допустима – същата е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването и подлежи на разглеждане по същество. При
преценка на правилността на обжалвания съдебен акт настоящият състав намира следното:
Производството по т.д.№8226 /20г. по описа на СГС,е образувано по повод подадена
в срока по чл.692 от ТЗ искова молба от длъжника в открито производство по
несъстоятелност „Селект моторс къмпани“ АД/н/. Със същата се иска да бъде признато за
установено, че ищцовото дружество не дължи на ответника ЗАД „Виена иншурънс груп“
АД вземането, включено в Списъка на приетите вземания в производството по
несъстоятелност по т.д.№897/2017г. по описа на СГС, ТО, VІ --7 състав и произтичащо от
Договор за прехвърляне на вземания, сключен на 31.10.2014г. между ответното дружество и
„Селект моторс къмпани“ АД/н/ и за които е постановено решение по арб.дело № ВАД
3/2016г. по описа на Международния арбитражен съд при Алианс за правно
взаимодействие,а именно главница в размер на 3 360 253,02лв., законна лихва от
01.03.2017г. в размер на 340 434,36лв. и разноски в размер на 110 928,25лв.
Самото арбитражно решение е приложено в кориците на делото. Налични са й
доказателства за надлежно връчване на същото, поради което следва да се приеме,че е
влязло в сила на дата , на която е връчено- 03.01.2017г.
Настоящият състав счита, че обжалваното разпореждане е правилно по следните
съображения:
Макар арбитражното производство да представлява по своята същност частно
правораздаване, последиците от разрешаването на спора между страните са същите както и
при решение, постановено от държавния съд. Това означава, че то обвързва страните в
арбитражното производство със сила на присъдено нещо относно това дали вземането,
предмет на иска е дължимо, и ако е -на какво основание и в какъв размер.
Искът по чл.694 от ТЗ макар да е специален такъв в производството по
несъстоятелност, за който е предвидена специална подсъдност /на съда по
несъстоятелността, но друг състав, различен от този, постановил решението/ се подчинява
на останалите общи правила, предвидени в ГПК. Това включва и основния принцип,че
спор, разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван освен в изрично
предвидените случаи.
Безспорно по делото и установено от представените писмени доказателства е
обстоятелството, че относно вземането на кредитора е налице влязло в сила арбитражно
решение. Същото по силата на нормата на чл.41,ал.3 от ЗМТА след влизането му в сила е
задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение. Следователно то има
2
същата обвързваща страните сила както и решение на държавния съд, същите обективни
предели и подлежи на зачитане както от съда, така и от другите държавни органи. Това
решение е влязло в сила преди откриване на производството по несъстоятелност на „Селект
моторс къмпани“ АД/н/ с решение №637 от 26.03.2018г. по т.д.№897/2017г. на СГС и
поради това спорът относно съществуването на вземането на кредитора не може да бъде
повдиган отново по реда на оспорването на вземането, освен като не са налице
обстоятелства, настъпили след постановяване на решението.
В случая такива факти не се твърдят. Ето защо исковете да бъде признато за
установено, че сумите, дължими от „Селект моторс къмпани“ АД/н/ по договор за
прехвърляне на вземания от 31.10.2014г. и решение № ВАД 3/2016г. по описа на
Международния арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие,а именно главница
в размер на 3 360 253,02лв., законна лихва от 01.03.2017г. в размер на 340 434,36лв. и
разноски в размер на 110 928,25лв. е недопустим и исковата молба в тази й част правилно е
била върната.
Следва да се обърне внимание, че са предявени искове и за недължимост на сумите
40 939,88лв. разноски по дело №345/2017г. на СГС, 96 913.07 лв. разноски по изп.дело
№86/2017г. на ЧСИ В. П. и за сумата 142 800лв. разноски в производството по
несъстоятелност. По отношение на тях първоинстанционното производство не е прекратено
и след влизане в сила на настоящото определение същото ще следва да продължи.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3802/24.04.2020г. поставено по т.д.№ 2065/2018г.
по описа на СГС е върната исковата молба, подадена от „Селект моторс къмпани“ АД/н/
против ЗАД „Виена иншурънс груп“ АД, с която е предявен отрицателен установителен по
реда на чл.694 от ТЗ за признаване за установено, че ищцовото дружество- длъжник в
производството по несъстоятелност, открито с решение по т.д.№897/2017г. на СГС не
дължи на ответника сумите ,присъдени с решение по арбитражно дело № ВАД 3/2016г. по
описа на Международния арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие,а именно
главница в размер на 3 360 253,02лв., законна лихва от 01.03.2017г. в размер на
340 434,36лв. и разноски в размер на 110 928,25лв.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в
едноседмичен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките чл.280 от
ГПК.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4