Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, __ .07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
– ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 7634/2017г. на ВРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е във фазата
по извършване на делбата.
С решение № 984/12.03.2018г.,
постановено по гр.д. № 7634/2017г. на Районен съд – Варна, влязло в законна
сила на 04.04.2018г., е възстановена запазената част на П.К. от наследството на
неговия баща Н. К. Ц, починал на 11.06.2012г., чрез намаляване с ½ на
извършеното от него дарение на ¾ идеални части от апартамент № 22, находящ се в *** **************, на осн. чл.
30, ал. 1 ЗН.
Със същото решение е допуснато
извършването на делба на недвижим имот, представляваща самостоятелен обект с
идентификатор **************, представляващ апартамент № **, с площ от 79, 06 кв.м., състоящ се
от кухня, хол, спалня, два коридора, сервиз и два балкона, находящ
се в **************, ведно с избено помещение и 2, 38 % идеални части от общите
части на сградата в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор ************, находящ се в ***, при съседни самостоятелни обекти в
сграда с идентификатори: на същият етаж: **************, под обекта – няма, над
обекта: **************и над обекта - **************, на осн.
чл. 69 ЗН между съделителите и при квоти – за П.К. 5/8 идеални части и за М.К. 3/8
идеални части.
В първото по делото съдебно заседание
във фазата по извършване на делбата, съдът е приел за съвместно разглеждане
възлагателната претенция на съделителя П.К. за
поставяне в негов дял на допуснатия до делба недвижим имот, на осн. чл. 349, ал.2 ГПК.
Своевременно в същото съдебно
заседание, съделителят М.К., чрез процесуалния си
представител, е заявил претенция по сметки по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на
сумата от 1 251 лв., след прекратяване, поради частично оттегляне на
претенцията със съгласието на другия съделител, на осн. чл. 232 ГПК, претендирана
като обезщетение за лишаване от ползване на собствените му 3/8 идеални части от
допуснатия до делба недвижим имот за периода от 28.08.2017г. до датата на
първото съдебно заседание след допускане на делбата - 05.06.2018г.
По
отношение на претенцията по чл. 349, ал.2 ГПК.
Съобразно изслушаното заключение на
съдебно – оценителната експертиза /л. 100/, жилищният имот е реално неподеляем, чиято пазарна стойност възлиза на 116 700 лв.
Съсобствеността върху него е
възникнала между съделителите по наследяване, след
смъртта на Й Ц, починала на **г.
нейният син П.К., е придобил ¼ идеална част, а съпругът й Н.Ц. –
¾ идеални части, които е подарил на внука си М.К. с договор за дарение
от 07.08.2003г., за който е съставен НА № 96, том V, рег. № ****, дело № ******. на
нотариус Д.С..
Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК
съдържа предпоставките, кумулативното наличие на които обуславя поставянето в
дял на делебения имот на един от съделителите.
Според посочения законов текст, за да бъде налице правото на възлагане на имота
по отношение на една от страните в делбения процес е
необходимо: да се касае за имуществена общност, възникнала в резултат на
наследствено правоприемство, но не и на друго правно
основание / т. 8 от ТР 1/2004г. на ОСГК на ВКС/ делбеният
имот да е неподеляем и да представлява жилище, съделителят да е живял в имота към момента на откриване на
наследството и да не притежава друго жилище.
Липсата на тази предпоставка –
съсобственост, възникнала от наследяване, предпоставя
ирелевантност на останалите такива относно
възлагането по този ред. Затова и делбеният имот,
който е недподеляем и не може да бъде поставен в един
от дяловете, поради липса на една от предпоставките за това, доказването на
която е в тежест на претендиращият възлагането, следва да се изнесе на публична
продан, съгласно чл. 348 ГПК, като единствен възможен способ за ликвидиране на
съсобствеността при
начална цена от 116 700 лв., като
получената сума следва да бъде разпределена между съделителите
съобразно техните квоти по решението за допускане на делбата.
Съобразно квотите в съсобствеността и
стойността на допуснатия до делба недвижим имот по заключение на СТЕ, страните
следва да заплатят държавна такса в размер на 4 % върху стойността на
притежавания от всеки от тях дял, а именно сумата от 2 917, 50 лв. за П.К.,
а в тежест на М.К. сумата от 1 750, 50 лв., на осн.
чл. 355 ГПК вр. т.4, предл.1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
По
отношение на претенцията по сметки, на осн. чл. 31,
ал.2 ЗС
Искането е направено от съделителя М.К. в указания законов срок, в първото по
делото заседание след допускане до делбата.
За присъждане на обезщетение по чл.
31, ал.2 ЗС следва да се установи съсобственост върху недвижимия имот,
еднолично ползване на имота от един от съсобствениците, писмена покана от
неползващия съсобственик да му заплаща обезщетение за ползване на неговата част
от съсобствената вещ.
В съдебно заседание, процесуалният
представител на П.К. признава, че в периода от 28.08.2017г. до датата на
първото съдебно заседание след допускане на делбата - 05.06.2018г., а и към
настоящия момент, той лично е ползвал съсобствения
имот и е разполагал с ключ за него.
По делото е представена покана за
доброволно изпълнение, съдържаща едностранното изявление на М.К. до неговия
баща П.К. за заплащане на месечен наем от 300 лв. за ползваните 3/8 идеални
части от недвижимия имот, считано от получаването й.
Поканата е изпратена до П.Н.К.,
посочен с имената П.Н. Ц на 28.08.2018г. на адрес:****
Поканата е изпратена с писмо с
обратна разписка и получена от
адресата, факт, удостоверен с полагане на подпис на 29.08.2018г. /л. 98/. В разписката е отразено, че пратката съдържа
покана за доброволно изпълнение.
Фактическото получаване на поканата
не се оспорва от съделителя П.К.. Оспорва се с
писмото да е изпратена поканата, представена по делото.
Когато съделителят
не оспорва получаването на писмото, предназначено за него, а съдържащото се в
него, то в негова тежест е да наведе твърдения писмо с какво съдържание е
получил, както и да ги докаже, за да разколебае истинността
на съответното фактическо твърдение, което в конкретния случай не
сторено.
Предвид изложеното, съдът приема, че
на 29.08.2017г. съделителят П.К. е получил покана за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот,
съобразно притежаваните права. Тази покана има значението на писмено
поискване по смисъла на чл.31, ал. 2 ЗС, поради което претенцията
е доказана по основание.
Правото на обезщетение се дължи за
времето през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата
вещ съобразно своя дял.
При иск по чл. 31, ал. 2 ЗС размерът
на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при
съобразяване обема, за който ползващия имота съсобственик – длъжник надхвърля
своята квота или дял в съсобствеността.
За установяване размера на
обезщетението е изслушано заключение по допусната СОЕ, неоспорено от страните и
кредитирано от съда, от което се установява, че за периода от 28.08.2017г. до
04.06.2018г. /вкл./ средният пазарен наем на жилището възлиза на 3 336
лв., а за притежаваните 3/8 идеални части то възлиза на 1 251 лв.
Като съобрази, че поканата е получена
от съделителя П.К. на 29.08.2017г., а не на
28.08.2017г., явяваща се датата, на която е изпратена, то претенцията по чл.
31, ал. 2 ЗС, следва да бъде уважена за времето от 29.08.2017г. до 04.06.2018г.
/вкл./, чиито размер, служебно изчислен от съда възлиза на 1 246, 35 лв. /
11, 87 лв. * 280 дни = 3 323, 60 лв. * 3/8 ид.
ч./ и отхвърлена за разликата над посочената сума до пълния претендиран
размер от 1 251 лв. за времето от 28.08.2017г. до 29.08.2017г.
При този изход на спора съделителя П.К. следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Районен съд – Варна държавна такса в размер на 50 лв. за уважената част от
претенцията по чл. 31, ал.2 ЗС.
Разноски по претенциите по сметки не
се присъждат поради липса на искане от съделителите.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на П.Н.К., ЕГН **********,***
за поставяне в дял на допуснатия до делба недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор ************** - апартамент № 22, с площ от 79, 06 кв.м.,
състоящ се от кухня, хол, спалня, два коридора, сервиз и два балкона, находящ се в **************, ведно с избено помещение и 2,
38 % идеални части от общите части на сградата в сграда № 1, разположена в ПИ с
идентификатор ************, находящ се в *****, при съседни самостоятелни обекти в
сграда с идентификатори: на същият етаж: **************, под обекта – няма, над
обекта: **************и над обекта - **************, на осн.
чл. 349, ал.2 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА
ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН
следния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор **************
- апартамент № **,
с площ от 79, 06 кв.м., състоящ се от кухня, хол, спалня, два коридора, сервиз
и два балкона, находящ се в **************, ведно с
избено помещение и 2, 38 % идеални части от общите части на сградата в сграда №
1, разположена в ПИ с идентификатор ************, находящ
се в ****,
при съседни самостоятелни обекти в сграда с идентификатори: на същият етаж: **************,
под обекта – няма, над обекта: **************и над обекта - ************** на
стойност 116 700 лв. /сто и
шестнадесет хиляди и седемстотин лева/, при начална цена, определена от
съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти, а именно: 5/8 ид. части за П.Н.К.,
ЕГН **********,*** и 3/8 ид. части за М.П.К., ЕГН **********,***, на осн. чл. 348 ГПК.
ОСЪЖДА П.Н.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер на 2 917, 50 лв. /две хиляди деветстотин
и седемнадесет лева и петдесет ст./, на осн. чл.
355 ГПК вр. т. 4, предл. 1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА
М.П.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер на 1 750, 50 лв. /хиляда седемстотин и
петдесет лева и петдесет ст./, на осн. чл. 355 ГПК вр. т. 4, предл.1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА
П.Н.К., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на М.П.К., ЕГН **********,*** сумата от 1 246,
35 лв. /хиляда
двеста четиридесет и шест лева и тридесет и пет ст./, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на 3/8 идеални части от съсобствения
имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ************** -
апартамент № **,
с площ от 79, 06 кв.м., състоящ се от кухня, хол, спалня, два коридора, сервиз
и два балкона, находящ се в **************, ведно с
избено помещение и 2, 38 % идеални части от общите части на сградата в сграда №
1, разположена в ПИ с идентификатор ************, находящ
се в ****,
при съседни самостоятелни обекти в сграда с идентификатори: на същият етаж: **************,
под обекта – няма, над обекта: **************и над обекта - ************** за
периода от 29.08.2017г. до датата на първото съдебно заседание след допускане
на делбата - 05.06.2018г., КАТО ОТХВЪРЛЯ
претенцията за разликата над присъдената сума до пълния претендиран
размер от 1 251 лв. за периода от 28.08.2017г. до 29.08.2017г., на осн. чл. 31, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА П.Н.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд –
Варна държавна такса в размер на 50 лв.
/петдесет лева/, представляваща държавна такса по иска по чл. 31, ал. 2 ЗС,
на осн. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: