Р
Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.***,
18.10.2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
***СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно
заседание на десети октомври през две хиляди и
шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Г.К., като разгледа
докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 5020 по описа за 2016г., и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от ***, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** против „Процес“
ООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Ц.А.А. и С.А. ***, в която се твърди, че по Договор за
предоставяне на ипотечен кредит от 26.05.2008г., изменен и допълнен с
Допълнително споразумение №1, сключено на 29.01.2010г., и Анекс №2 към договора
за кредит, ищецът *** *** предоставил банков кредит в размер на 190 000 лв. на
кредитополучателя С.А.Д.. Твърди, че договорът за кредит е подписан от ***, ЕГН
**********, с адрес ***, като съпруг - солидарен длъжник съгласно чл.36, ал.2
от Семейния кодекс. Твърди, че след усвояването на цялата сума, длъжниците не са изпълнили задължението си за внасяне на
дължимите вноски по предоставения кредит, поради което *** на основание чл. 60,
ал. 2 ЗКИ, във вр. с чл. 417 ГПК, е обявило кредита
за предсрочно изискуем и е сезирало РС - *** със заявление за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу С.А.Д. и ***. Образувано е гр.
д. *** г. на РС - ***, по което е издадена заповед за изпълнение №*** и
изпълнителен лист против длъжниците, в изпълнение на
които е образувано изп. дело № *** по описа на ДСИ
при РС - ***. Твърди, че след връчване
на покани за доброволно изпълнение, длъжниците
са подали възражения, че не дължат изпълнение на вземането по издадената
заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че предявил иск с правно основание
чл.422, във вр. с чл. 124, ал. 1, и чл.415, ал. 1 ГПК. Твърди, че с Решение №66/31.10.2014г. на Окръжен съд - гр. *** по т.д.
№2/2014г. признал за установено на
основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, че солидарните длъжници
С.Д. и *** дължат на *** сумите по заповедното производство: 175 984.95 лв. -
главница, ведно със законната лихва от 10.01.2014г., до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 28 901,53 лв., наказателна лихва в размер на
115,55 лв. Ищецът твърди, че с Решение №100 от 20.04.2015г. по
в.т.д.№14/2015г., Апелативен съд гр.***, поради неуведомяването на длъжниците за обявената предсрочна изискуемост във вр. с т.18 от ТР№4/2013г. по тьлк.д.№4/2013г.
на ВКС, ОСГТК, признал за установено
съществуването на част от вземанията, предмет на заповедното производство, а
именно тези с настъпил падеж, а в частта, касаеща
предсрочно изискуемите вземания, първоинстанционното
решение е отменено и исковете са отхвърлени. Решението е обжалвано и от двете
страни пред ВКС. Ищецът твърди, че с Определение от 23.03.2016г. по
т.д.№2329/2015 на ВКС, Т.К., 2-ро отд., не е
допуснал касационно обжалване
на Решение №100
от 20.04.2015г. по в.т.д.№14/2015г. на Апелативен съд - ***,
с което е потвърдено Решение №66/31.10.2014г. на Окръжен съд- гр. *** по
т.д.№2/2014г. в частта, с която е признато за установено на основание чл.422,
във вр. с чл.415, ал. 1 от ГПК, по отношение на
солидарните длъжници С. А. Д.,
ЕГН ********** и ***,
ЕГН **********, че съществува вземане на ***, ЕИК ***, за сумите: 1492,39 лв. главница,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.01.2014г. до изплащане
на вземането, договорна лихва в размер на 23108,05 лв. за времето от
05.10.2012г. до 14.08.2013г., за които е издадена Заповед №590/21.08.2013г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист от същата дата, по ч. гр. д. ***г. на РС-***. Твърди, че
освен това, с посоченото Решение № 100 от 20.04.2015г. по в. т. д. № 14/2015г.
на Апелативен съд - ***,
влязло в сила поради недопускането му до касационно
обжалване, въззивният съд осъдил С.А. Д.,
ЕГН ********** и ***, ЕГН ********** да заплатят на ***
сумата 856 лв. разноски в заповедното производство, съобразно уважената част от
исковете. С посоченото Определение от 23.03.2016г. по т.д.№2329/2015г. на ВКС,
Т.К., 2-ро отд., не е допуснато касационно обжалване
и е влязло в сила посоченото Решение №100 от 20.04.2015г. по в.т.д.№14/2015г.
на Апелативен съд - ***, с което въззивният съд осъдил
***, ЕИК ***, да заплати на С.А.Д., разноски пред двете съдебни инстанции по
компенсация в размер на 6265 лева. Твърди, че поради влизането в сила на
посоченото недопуснато до касационно обжалване Решение № 100 от 20.04.2015 г.
по в. т. д. № 14/2015г. на Апелативен съд -***, на основание чл.104, ал.1 от ЗЗД, от името и за сметка на ***, е извършено изявление за прихващане до С.Д.
на вземането и към *** в размер на 6265 лв., представляващо посоченото в исковата
молба. Твърди, че сумата, с която е извършено прихващането, представлява общ
сбор от посочените в т.7 от настоящата молба - 428 лв., възлизащи на половината
от присъденото против двамата
ответници
вземане за съдебни
разноски по ч.гр.д.№899/2013г.
на РС-*** (в общ размер 856 лв.) и 5837 лв., представляващи част от
установеното с влязло в сила решение вземане за договорна лихва в размер на
23 108,05 лв. за времето от 05.10.2012г. до 14.08.2013г. Твърди, че за
посочените вземания ищецът разполага с
издадените в заповедното производство Заповед №590/21.08.2013г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист от същата дата по ч.гр.д.№899/2013г. на РС-***. Твърди, че за събирането
им е образувано изп.д.№***/2013г. по описа на
Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - ***. Ищецът твърди, че
прихващането на насрещни дългове е способ за погасяване на две насрещни
задължения до размера на по-малкото от тях, с което задължението в размер на
6265лв., представляващо вземане за заплащане на присъдени съдебни разноски,
дължимо от *** към С.Д., е погасено изцяло. Твърди, че изявлението за
прихващане, акт № 41, том I, рег. № *** е надлежно връчено на С.Д. чрез
нотариус *** на 11.05.2016г., за което е съставена разписка № 10/20.04.2016 г.
Твърди, че освен това, изявлението за прихващане е връчено и по посоченото
образувано от *** против втория ответник С.А.Д., изп.д.№***
по описа на ДСИ при РС - ***, видно от приложените към исковата молба Изявление
за прихващане и Уведомление за прихващане изх.№3698/16.05.2016г. по изп.д.№*** по описа на ДСИ при РС-***, като с прихванатата
сума от 6265 лв. е намалено вземането на ***, предмет на изпълнителното дело,
видно от Протокол от 05.07.2016г. по изп.д.№*** по описа
на ДСИ при РС - ***. Твърди, че в деловодството на *** с вх. №
300-265/11.04.2016г. е получено
уведомление за цесия
от втория ответник С.Д., според което, с договор за цесия от
07.04.2016 г., последният е прехвърлил вземането си в размер на 6265лв. на
първия ответник - дружеството „Процес" ООД, ЕИК ***. Излага съображения,
че съгласно чл.103, ал. 3 ЗЗД, ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на
вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния
кредитор. Цесията замества стария кредитор с нов, но на цедираното
право могат да бъдат противопоставени възражения от длъжника, които се
основават на отношенията му с цедента, включително
възможността по чл.103, ал. 3 ЗЗД /така Определение № 963 от 10.12.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1173/2014 г„ I т. 0., ТК/.
Твърди, че няма каквото и да било противоречие в правната теория или сьдебната практика по тълкуването на чл.103, ал.3 ЗЗД
относно това, че компенсаторния ефект
на изявлението се простира и по
отношение на приобретателя на вземането, стига прихващащия (носителят на активното вземане)
да не се е отказал изрично от възражението си. Това е така, поради
обстоятелството, че той не е страна по прехвърлителната
сделка (в случая по чл. 99 ЗЗД) и промяната на кредитора не може да му бъде
противопоставена, освен ако не я е приел /така Определение № 528 от 15.04.2013
г. на ВКС по т. д. № 630/2012 г., I т. о., ТК/. В този смисъл, *** възразил
пред цесионера „Процес“ ООД,
ЕИК *** с което изрично се противопоставил на
извършената цесия, за
която с вх.
№300-265/11.04.2016г. на ***, е получено уведомление за цесия от С.Д..
Твърди, че възражението, рег.№4146, том 1 /25.04.2016г., акт№ 144, е надлежно връчено
на цесионера „Процес“
ООД, ЕИК ***
със седалище и
адрес на управление: *** чрез
нотариус *** на 09.05.2016г., за което е съставена разписка № 144/25.04.2016г.
Счита, че съгласно чл.104, ал.2 от ЗЗД, двете насрещни вземания се смятат
погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло
да се извърши. С Определение от 23.03.2016г. по т.д.№ 2329/2015г. на ВКС, Т.К.,
2-ро отд., не е допуснато касационно обжалване на
Решение №100 от 20.04.2015г. по в.т.д.№ 14/2015 г. на Апелативен съд - ***, с което е частично потвърдено Решение
№66/31.10.2014г. на Окръжен съд - *** по т.д.№2/2014г., и с което въззивиият съд осъдил ***, да заплати на С.Д. *** сумата
6265 лв. - разноски пред двете съдебни инстанции по компенсация, представляващи
цедираното вземане. С оглед на това, денят, в който
прихващането е могло да се извърши, и от който двете насрещни вземания да се
считат за погасени, е 23.03.2016г. Ищецът твърди, че с оглед на изложената
фактическа обстановка, *** не дължи сумата от 6265 лв. на цесионера
„Процес“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, тъй като *** е
извършило валидно волеизявление за прихващане с акт №41, том I, рег. №
1418/20.04.2016г. на нотариус ***,
до цедента С.Д., с което присъдената в полза на
последната сума в размер на 6265 лв., съгласно Решение №100 от 20.04.2015г. по
в.т.д.№ 14/2015г. на Апелативен съд -***, е изцяло погасена. Твърди, че под №***
по описа на ЧСИ ***, ОС -***, е образувано изпълнително дело, с взискател- цесионера и първи
ответник „Процес“ ООД и длъжник
ищецът ***, за принудително събиране на прихванатото
вземане по изпълнителен лист №68 от 25.04.2016г. по посоченото в.т.д.№
14/2015г. на Апелативен съд - ***, предмет на посочения договор за цесия с цедент втория ответник С.Д. и цесионер
първия ответник „Процес“ ООД, ЕИК *** за което *** получило съобщение изх. №6364/16.05.2016г.
по изп.д.№ *** по описа на ЧСИ ***, ОС - ***. Твърди,
че от страна на *** била подадена Молба с вх. № 2229/30.05.2016г. по изп. дело № ***, по описа на ЧСИ ***, ОС - ***, в която са
изложени съображенията за надлежно извършено прихващане и е отправена молба до
съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело, но същото не било
прекратено. Твърди, че с Определение от 06.06.2016г.
на ***ски районен съд по ч.гр.д. №4076/2016г. по описа на съда, на основание
чл.390, във вр. с чл.397, ал.1, т.З от ГПК, е
допуснато обезпечение на настоящия отрицателен установителен
иск, който ще бъде предявен от *** против С.Д. и „Процес“ ООД, ЕИК *** с правно
основание чл.439, ал.1 от ГПК, при внесена гаранция в размер на 1000 лева от ***,
чрез спиране на изпълнението по посоченото изп.д.№ ***
по описа на ЧСИ ***, ОС - ***. Твърди, че въз основа на издадената по делото
обезпечителна заповед, изпълнителното дело е спряно, видно от съобщение
изх.№7324/09.06.2016г. на ЧСИ ***, ОС -***. Моли, на основание чл.439, ал.1 от ГПК, да бъде
признато за установено, че ***, с ЕИК ***, не дължи на „Процес“ ООД, с ЕИК ***
сумата от 6265 лв. - присъдени в полза на ******а, разноски пред двете съдебни
инстанции по компенсация с влязло в сила Решение №100 от 20.04.2015г. по в.т.д.
№ 14/2015 г. на Апелативен съд - ***, за която сума е издаден изпълнителен лист
№68 от 25.04.2016г. по в.т.д.№ 14/2015 г. на Апелативен съд - *** и за
събирането на която е образувано изп.д.№*** по описа
на ЧСИ ***, ОС - ***, с взискател „Процес“ ООД, с ЕИК
*** и длъжник ***, с ЕИК ***, с предмет вземането в размер на 6265 по
изпълнителен лист №68 от 25.04.2016г., издаден по в.т.д.№ 14/2015г. на
Апелативен съд - ***. Претендира направените деловодни разноски в настоящото
производство в производството по обезпечаването на настоящия иск, предмет на
ч.гр.д.№4076/2016г. по описа на Районен съд - гр. ***.
В
законовия срок по чл.131 ГПК са постъпили два идентични писмени отговора от двамата ответници, в който
вземат становище, че искът е
неоснователен. Твърдят, че своевременно след произнасяне на ВКС по
спора, иницииран от *** с два броя договори за цесии от 07.04.2016г. са
прехвърлени вземанията за разноски на двамата ответника в исковото производство
*** и С.Д. в полза на „ПРОЦЕС“ ООД. Излагат правни съображения, че след
постановяване на окончателен съдебен акт вземанията за разноски стават
самостоятелни притезания на лицата, в чиято полза се
е произнесъл съответния съдебен състав. Тези притезания
могат да бъдат и са предмет на прехвърлителна сделка
с трети лица - различни от страните в кредитното правоотношение, съответно
различни от страните по съдебното производство. Твърди, че уведомленията по
двата договора за цесия са връчени посредством куриерски пратки от „ЕКОНТ
ЕКСПРЕС“ в деловодството на *** с един и същ вх.№300-265 от дата 11.04.2016г.
Твърди, че обстоятелството относно датата на връчване се установява, както от
обратните разписки, така и от текста на волеизявления на самия цедиран длъжник изпратени по-късно до физическите лица ***
и С., а още по-късно до дружеството цесионер
„ПРОЦЕС" ООД. Твърдят, че по силата на изрични разпореждания на ЛОС
изпълнителните листи са издадени директно в полза на дружеството - цесионер ,,ПРОЦЕС“ ООД. Твърдят, че посредством серия от
нотариални изявления до цедиралите своите вземания
физически лица и възръжение (връчено на
09.05.2016г.)- до дружеството цесионер, *** се опитва
да осъществи материално-правния състав на прихващане, както и да извести титуляра на вземанията за стореното прихващане. Счита, че
прихващането към датата на получаване на изявленията, а още по-малко към датата
на генериране на самите изявления е невъзможно поради следните съображения:
Прихващане е възможно между два субекта, когато между същите са налице срещуположни
изискуеми вземания до размера на по-малкото измежду тях. Твърдят, че в
конкретния случай вземанията на физическите лица са станали изискуеми след
постановяване на отказа на ВКС да разгледа касационните жалби срещу Решение
№100 от 20.04.2015г. постановено по в.т.д.№14/2015г. по описа на ВтАС, което е въззивно спрямо
това на търг.дело №2/2014г. по описа на Окръжен съд - ***. Твърдят, че
причината за тази специфика на влизането в законна сила е характера на акта,
посредством който съдът се произнася в частта за разноските, а именно
определение инкорпорирано в иначе постановеното решение. Счита, че прихващането
е било възможно или ако е направено „под условие“ след обективиране
в правния мир на определението за разноски или ако е сторено в периода от
момента на постановяване на окончателен съдебен акт по спора до датата на цедиране на вземането. Счита, че бездействието на *** след
приключване на висящността на спора е довело до
невъзможност за извършване на целеното прихващане, поради липсата на
идентичност в титулярите на двете насрещни вземания към датата на представяне
за връчване пред нотариус ***- нотариус с район на действие ***, а именно
20.04.2016г. на самите изявления за прихващане, с оглед на извършената много
по-рано цесия от 07.04.2016г., за която банката, както вече бе казано по-горе е
уведомена на дата 11.04.2016г. Твърдят, че ефекта от цесията се изразява в
преминаване на вземанията от патримониума на прехвърлителя (физическите лица) към дружеството цесионер. Моли претенцията на ищеца да бъде отхвърлена,
като неоснователна и недоказана. Претендира направените деловодни разноски.
В съдебно
заседание страните поддържат доводите си, застъпени съответно в исковата молба,
писмения отговор и писмените защити. Не представят доказателства. Ищецът
представя практика на ВКС в подкрепа на тезата си.
Като съобрази
събраните по делото доказателства, съдът приема следното от фактическа страна :
Не се спори и
се установява от представения на лист 9 договор, че с Договор за
предоставяне на ипотечен кредит от 26.05.2008г., изменен и допълнен с
Допълнително споразумение №1, сключено на 29.01.2010г., и Анекс №2 към договора
за кредит, ищецът *** *** предоставил банков кредит в размер на 190000 лв. на
кредитополучателя С.А.Д.. Установява, че Договорът за кредит е подписан от ***,
ЕГН **********, с адрес ***, като съпруг - солидарен длъжник съгласно чл.36,
ал.2 от Семейния кодекс.
Не
се спори между страните, че след усвояването на цялата сума, длъжниците не са изпълнили задължението си за внасяне на
дължимите вноски по предоставения кредит, поради което *** на основание чл.60
ал.2 ЗКИ, във вр. с чл.417 ГПК, обявило кредита за
предсрочно изискуем и е сезирало PC - *** със заявление за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист срещу С.А.Д. и ***. По делото е представено
копие на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр. д. *** г. на PC
- ***, против длъжниците, в изпълнение на които е
образувано изп. дело № *** по описа на ДСИ при PC
- ***.
След подадено от длъжниците възражение било образувано т.д. №2/2014г. по
описа на ОС ***, копие от решението на което е приложено по делото. Видно от
същото, с него било признато за установено на основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, че солидарните длъжници
С.Д. и *** дължат на *** сумите по заповедното производство: 175 984.95 лв. -
главница, ведно със законната лихва от 10.01.2014г., до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 28 901.53 лв., наказателна лихва в размер на 115.55
лв.
По делото е приложено Решение
№100/20.04.2015г. по в.т.д. на АС ***, от което се установява, че поради
неуведомяването на длъжниците за обявената предсрочна
изискуемост, било признато за установено съществуването на част от вземанията,
предмет на заповедното производство - тези с настъпил падеж, а в частта, касаеща предсрочно изискуемите вземания, първоинстанционното решение е отменено и исковете са
отхвърлени. Решението е обжалвано и от двете страни пред ВКС, като с Определение
от 23.03.2016г. по т.д.№2329/2015 на ВКС, Т.К., 2-ро отд.,
не е е допуснато касационно обжалване процесното решение. С посоченото Решение № 100 от
20.04.2015г. по в. т. д. № 14/2015г. на Апелативен съд - ***, влязло в сила
поради недопускането му до касационно обжалване, въззивният
съд осъдил С.А.Д., ЕГН ********** и ***, ЕГН ********** да заплатят на ***
сумата 856 лв. разноски в заповедното производство, съобразно уважената част от
исковете. Със
същото определение от 23.03.2016 г. по т.д.№2329/2015г. на ВКС, Т.К., 2-ро отд.,
не е допуснато касационно обжалване и е влязло в сила посоченото Решение №100
от 20.04.2015г. по в.т.д.№ 14/2015 г. на Апелативен съд - ***, с което въззивният съд осъдил ***, ЕИК ***, да заплати на С.А.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 6 265 лв. разноски пред двете съдебни
инстанции по компенсация.
Установява се (лист 46), че
ищецът е изпратил до ответницата С.Д. изявление за прихващане, което и е било
връчено срещу разписка на 11.05.2016г. Видно от приложеното изявление, ищецът е
отправил заявление за прихващане на
вземането на С.Д. към *** в размер на 6256 лева, с част от установеното вземане
за договорна лихва в размер на 23108,05 лева.
Установява се от представения
на лист 96 от делото Договор за цесия, че на 07.04.2016г. С.Д. като цедент, прехвърлила на „Процес“ ООД като цесионер вземането си към *** в размер на 6265 лева срещу
цена, определена в Приложение №1 към договора. С договора за цесия цедентът се задължил да уведоми длъжниците
в срок от 60 дни. Видно от представената обратна разписка, уведомлението за
цесия е получено от *** на 11.04.2016г.
Съгласно чл.104 ЗЗД прихващането
се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. Съгласно
чл.104 ал.2 ЗЗД, двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на
–малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. Необходимо
е да съществуват две насрещни вземания,
които да са действителни. Второто изискване е двете вземания да бъдат насрещни
– кредиторът по едното вземане трябва да е длъжник по другото вземане и
обратно, като не е задължително вземанията да са възникнали от едно и също правоотношение
или между тях да има връзка. В този смисъл са и възраженията на ответниците, а именно, че двете вземания не са насрещни.
Съдът не споделя становището на процесуалния представител на ответниците, тъй като в определени от закона изключения,
прихващането е допустимо, дори и задълженията да не са насрещни. Такъв е
случаят, когато има извършена цесия. В този случай, „длъжникът, който не е
приел цесията, може да прихване задължението си към цесионера
със свое вземане спрямо цедента, стига условията за
компенсиране да са съществували преди съобщаването на цесията – чл.103 ал.3 ЗЗД. Тази възможност е следствие на обратното действие на прихващането.
Задълженията се смятат погасени (прекратени) от деня, в който прихващането е могло да бъде
извършено – чл.104 ал.2 ЗЗД. Без значение е дали длъжникът е знаел за
съществуването на насрещното си вземане в момента, в който е приел цесията.“ (Облигационно право, Обща част, второ издание, Сиби, 2002г. стр.457)
Точно такъв е настоящия случай.
Условията за компенсиране са били налице преди съобщаването за цесията, тъй
като прихващането е могло да бъде извършено още на 23.03.2016г., когато поради
недопускане до касационно обжалване, Решение №100/20.04.2015г. по в.т.д. №
14/2015г. на Апелативен съд гр.***, е влязло в сила.
В случая *** е получило
уведомление за цесията на 11.04.2016г., с което дружеството е уведомено, че С.А.Д.
е прехвърлила вземането си в размер на 6265 лева на „Процес“ ООД. След това уведомление, на 20.04.2016г. ***
възразила срещу цесията, като възражението е получено от „Процес“ ООД на 09.05.2016г.
С това възражение, ищецът ***
е уведомил цесионера, че не приема цесията и по реда
на чл.103 ал.3 ЗЗД може да прихване задължението си спрямо цесионера,
в случая „Процес“ ООД“ със своето вземане към цедента
– С.Д.. Житейски, възможността цедентът да лиши
длъжника от право да извърши прихващане, като цедира
вземането, противоречи на принципа на справедливостта. Теорията и практиката
дори стигат и до там да приемат, че „прихващане може да се извърши и в
случаите, при които правото да се извърши прихващане е възникнало след цесията,
но страните са знаели, че това право е във висящо състояние и единствената
пречка за възникването му е изтичането на начален срок. В такъв случай
интересът на цесионера, който не е проверил за
наличието на висящо право да се извърши прихващане, с което длъжникът разполага
и следователно не е проявил необходимата в оборота грижа, не следва да бъде
защитен“ (Облигационно право, Обща
част, второ издание, Сиби, 2002г. стр.457).
При така изложеното, съдът
приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Установи се,
че към 23.03.2016г. са били налице всички условия за извършване на прихващане –
1. две действителни задължения (С.Д. е имала вземане
срещу „*** в размер на 6265 лева за съдебни разноски, а „***“ е имало вземане
срещу С.Д. за сумата от 23108,05 лева); 2. Двете вземания са
насрещни като кредиторът по едното вземане е длъжник по другото и обратно – в
случая хипотезата на чл.103 ал.3 ЗЗД сочи изключението, в което длъжникът може
да прихване свое задължение с вземане, което има по отношение на цедента; 3. Двете задължения имат за предмет пари; 4.
Вземането на страната, която прихваща, а именно активното вземане е изискуемо –
в случая дори двете вземания са изискуеми; 5. Двете вземания са ликвидни –
основанието им е безспорно и обемът им е определен, т.е. установени са с влязло
в сила решение.
Установи се, че не сме в
хипотезата, предвидена в закона,
длъжникът – в случая *** да се е съгласил с прехвърлянето на вземането.
Именно защото не се е съгласил, то той може да прихване задължението си, срещу
свое вземане към предишния кредитор – в случая – цедента.
Следва да бъде признато за
установено на основание чл.439 ГПК, че ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** представлявана от *** - Главен изпълнителен директор и *** -
Изпълнителен директор, не дължи на „Процес“ ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес
на управление: *** представлявано от управителя Ц.А.А.,
сумата от 6 265 лв. (шест хиляди двеста шестдесет и пет лева) - присъдени в
полза на С.А.Д., ЕГН **********, с адрес: *** разноски пред двете съдебни
инстанции по компенсация с влязло в сила Решение №100 от 20.04.2015г. по
в.т.д.№ 14/2015 г. на Апелативен съд - ***, за която сума е издаден изпълнителен
лист №68 от 25.04.2016г. по в.т.д.№ 14/2015г. на Апелативен съд - *** и за
събирането на която е образувано изп.д.№*** по описа
на ЧСИ ***, ОС - ***, с взискател „Процес“ ООД, с ЕИК
*** и длъжник ***, с ЕИК ***, с предмет вземането в размер на 6265 лв. (шест
хиляди двеста шестдесет и пет лева) по изпълнителен лист №68 от 25.04.2016г.,
издаден по в.т.д.№ 14/2015 г. на Апелативен съд - ***.
С оглед изхода на делото, ответниците „Процес“ ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: *** представлявано от управителя Ц.А.А., и
С.А.Д., ЕГН **********, с адрес: *** следва да заплатят на ищеца разноски по
делото в размер на 250,60 лева държавна такса и 865,58 лева адвокатско
възнаграждение, съобразно представения списък с разноски.
По изложените съображения ***ският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 ГПК,
че ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** представлявана от ***
- Главен изпълнителен директор и *** - Изпълнителен директор, не дължи на
„Процес“ ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: *** представлявано
от управителя Ц.А.А., сумата от 6 265 лв. (шест
хиляди двеста шестдесет и пет лева) - присъдени в полза на С.А.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** разноски пред двете съдебни инстанции по компенсация с влязло в
сила Решение №100 от 20.04.2015г. по в.т.д.№ 14/2015г. на Апелативен съд - ***,
за която сума е издаден изпълнителен лист №68 от 25.04.2016г. по в.т.д.№
14/2015г. на Апелативен съд – гр.*** и за събирането на която е образувано изп.д.№*** по описа на ЧСИ ***, ОС - ***, с взискател „Процес“ ООД, с ЕИК *** и длъжник ***, с ЕИК ***,
с предмет вземането в размер на 6 265 лв. (шест хиляди двеста шестдесет и пет
лева) по изпълнителен лист №68 от 25.04.2016г., издаден по в.т.д.№ 14/2015 г.
на Апелативен съд - ***.
ОСЪЖДА „Процес“ ООД, с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: *** представлявано от управителя Ц.А.А. и С.А.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на
ищеца разноски по делото в размер на 250,60 лева държавна такса и 865,58 лева
адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък с разноски .
Решението
подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: