№ 205
гр. Монтана, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20231630200743 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 8210/06.06.2023г. на Началник отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” (АРИ)
гр.София, е наложено на Д. С. М., с посочен адрес в гр.С., област Б., ул.П. №
19, ет.4, ап.37, административно наказание - глоба в размер на 1000 (хиляда)
лева за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП вр. с чл.7, ал.1, т.3, б.“б“
вр. с с чл.8, ал.1 вр. с чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,
санкционирано на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП.
Недоволен от наложената глоба Д. С. М., моли да бъде отменено НП,
навеждайки доводи за неправилно приложение на закона и доводи в полза на
алтернативно искане за изменение на НП. Редовно призован за съдебно
заседание, М. не се явява, не се и представлява, съответно не се излагат
допълнителни доводи, извън наведените в жалбата. С последната, не се
претендират разноски.
Въззиваемата страна чрез процесуален представител – юрисконсулт
Д.П., пледира за оставане в сила на НП чрез изложени доводи в писмена
защита. П. претендира юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
във връзка с изложените доводи, намира жалбата за допустима и частично
основателна.
1
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в законния
срок.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните
съображения:
На 09.05.2023г. около 15:40 часа на път ІІ-13, км 1+600 в посока
гр.Монтана - гр.Криводол, водача Д. С. М. управлявал и извършвал превоз на
товари със съчленено ППС с 5 (пет) оси - МПС с 2 (две) оси марка ВОЛВО,
модел ФХ с рег. № ххх и полуремарке с 3 (три) оси с рег. № ххх, като в
процеса на извършената проверка е установено, че водачът М. извършва
превоз на пшеница, което било видно и от кантарна бележка №
2958/09.05.2023г. и товарителница № 0033942/09.05.2023г.
При направеното измерване с техническо средство електронна мобитпта
везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW - KR
№ 118807 и техническо средство ролетка № 1313/18/5 м, е констатирано при
измерено разстояние между осите 1.33 м, че сумата от натоварването на ос на
тройната ос на полуремаркето е 27.095 т при максимално допустимо
натоварване на оста 24 т, съгласно чл.7, ал.1, т.3, б. „б“ от Наредбата, като
превишаването е с 3.095 т, видно от кантарна бележка за измерване №
547/09.05.2023г.
Съгласно чл.3, т.2 от Наредбата, при превишаване на максимално
допустимите норми по чл.7, ППС е тежко. Измерените параметри на
превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т.2 от
Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
Управляваното превозно средство е с осово натоварване надвишаващо
нормите, установени от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, регламентирани в раздел ІІ от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и
без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата
(Разрешително), съгласно изискванията на чл.8, ал.1 от Наредбата и при
забрана за извършването на това, съгласно разпоредбите на чл.8, ал.1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001г.
За установеното административно нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.3
от ЗДвП вр. с чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ вр. с чл.8, ал.1 вр. с чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства, св.Н. М. А. – инспектор Дирекция АРОК при АПИ,
в присъствието на св.И. К. С. – финансов контрольор при ОПУ - Монтана,
съставил спрямо водача М. АУАН № 0009549/09.05.2023г. Водачът М.
подписал АУАН НЕ посочвайки възражения, на същата дата 09.05.2023г.
водача М. получил и препис от съставения АУАН, което се удостоверило с
оформена по надлежен ред разписка (л.26 от делото).
Видно от показанията на св.А. и св.С., а също и от писмените
доказателства – заверени копия на Приложение № 1 към заявление за
2
периодична проверка № 000029-20646/24.04.2023г. относно електронна везна
тип DFW - KR № 118807, ЕС декларация за съответствие и сертификат за
съответствие относно джобна ролетка, неръждаема № 1313/18/5 м/,
техническите средства, с които е извършено процесното измерване са били
годни и изправни. Жалбоподателят НЕ Е оспорил извършеното измерване,
видно от показанията на св.А. водача М. не е имал възражения.
От фактическа обстановка и на базата на непосредствено събраните от
настоящият съд доказателства се установява, че измерените параметри на
превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл.3, т.2 от
Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
Съгласно чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във връзка с чл.7, ал.1, т. 3,
б.,,б“, вр. с чл.8, ал.1 вр. с чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с осово
натоварване, което не надвишава нормите, установени от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел ІІ от
Наредбата или водача трябва да притежава разрешение за дейности в рамките
на специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията
на чл.8, ал.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. Движението на тежки ППС е забранено и
се осъществява само с разрешение (Разрешително) за превишаване на
максимално допустимите норми по раздел ІІ от Наредбата за дейности от
специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя
(АПИ).
Водачът М. е могъл да провери и да се убеди, дали параметрите на ППС
с товар не превишават максимално допустимите норми по раздел ІІ от
Наредбата, като при установяване на превишаване на нормите, същото да
бъде приведено в съответните норми.
Като е извършил превоз на товар по смисъла на § 1, т.14 от ДР на
Наредбата превишавайки нормите, посочени в раздел ІІ от Наредба № 11 от
03.07.2001г., М. в качеството му на водач по смисъла на чл.177, ал.3 от
ЗДвП, е субект на административнонаказателна отговорност.
Като е извършил превоз с тежко ППС по смисъла на чл.3, т.1 и т.2 от
Наредбата, водачът М. е създал потенциална опасност за движението по
републиканския пьт, водеща до повреждане и преждевременно износване на
пътната инфраструктура.
Не е установено осъществяване на превоз в рамките на специалното
ползване на пътищата, разрешено в случаите, когато е невъзможно или
нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато товарите не
могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото
ползване на пътищата.
Не е установено наличие на „неделим товар“ по смисъла на § 1, т.14 от
3
ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г., който не може да се дели па две и
повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело
до излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който
поради своите размери или маса не може да бъде превозван от моторно
превозно средство, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да оттоваря
изцяло на изискванията на Наредбата.
Настоящият съд не споделя наведените доводи в жалбата, в частта, с
които се иска отмяна на обжалваното НП. Този съд намира, че събраните по
делото доказателства навеждат извода, че автор на процесното нарушение е
именно жалбоподателя М. като водач на проверено ТЕЖКО ппс-во, при
наличието на годно за измерване техническо средство. Съдът кредитира
показанията на св.А. и св.С., които са категорични, че измерването е било
правилно, при съобразяване на законните изисквания, без да е имало
възражения от страна на водача М.. Настоящият съд кредитира показанията
на св.А. и св.С., като ги намира за обективни, а твърденията на
жалбоподателя, че е нарушен закона и че е налице хипотезата на чл.14, ал.3
от Наредба № 11, изложени в жалбата, настоящия съд ги намира за защитна
позиция, която не намира опора в събраните по делото писмени и гласни
доказателства. При съставяне и връчване на АУАН, М. не е направил каквито
и да е възражения. По повод на синтезираните възражения на М., настоящия
съд кредитира показанията на св.А., според които общото тегло е повече от 45
тона в случая и няма как да важи това изискване, което се сочи като
възражение. Има промяна в Наредбата преди две години за претоварването
и при насипен товар претоварванията са забранени, М. превозваше
пшеница, а коментарите относно чл.14, ал.3 от Наредба № 11 са „стари
неща“. Те наистина са разделени, до претоварване 30 % и над 30%, но
от промяната на Наредбата няма такова разграничение, претоварен ли е
независимо с колко, е извършено нарушение. В акта пише само
нарушението на осите, което констатираме при измерването, а именно
излиза бележка за всяко измерване на петте оси и акта се пише за трета,
четвърта и пета ос, това е полуремаркето, където е констатирано
претоварване. На втора ос е 11.415, а максимално допустимо е 11.500. Не
може да не се включва полуремаркето. Не е вярно това, че не съм измерил
натоварването на втора ос, измерил съм го. Това се води съчленено ППС и
няма как да не се измерят всички оси. В математическото уравнение липсва
първа ос на камиона, измерена на кантарната бележка позиция № 1, която е
7.485 тона, втората ос е 11.415 тона и като се сумира на общо тегло също е
претоварен. Като измервам ППС, което е съчленено, на кантара излиза
тонажа на петте оси като сбор накрая и е видно, че камионът е претоварен на
обща маса. Има претоварване на гондолата на трета, четвърта и пета ос,
това са осите на полуремаркето с 24 тона, в случая съм ги измерил 27.095
тона при допустими 24 тона или 3.095 тона е претоварването на трета и
четвърта ос на полуремаркето.
Съгласно чл.14, ал.3 (Изм. ДВ, бр.19 от 2010г.) от Наредба №
4
11/03.07.2001г. – „Извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се
разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези,
които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с
повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II,
както и тези с габаритни размери: широчина - до 3.30 м, височина - до 4.30 м,
и дължина - до 22 м. Като се имат предвид посочените параметри в кантарна
бележка № 547/09.05.2023г., очевидно не е налице хипотезата на чл.14, ал.3 от
Наредбата, респ. тази на чл.8, ал.5 от Наредба № 11/03.07.2001г. Не следва да
се разделят петте оси на съчлененото ППС, което е управлявал М., респ. да се
правят изчисления като се имат предвид само задвижващата втора единична
ос на ППС и сумата от натоварването на тройната ос на полуремаркето.
Приложената по делото кантарна бележка № 547/09.05.2023г. по несъмнен
начин е в подкпена на отразените обстоятелства в АУАН и НП, като е налице
доказано административно нарушение. Правилно е посочено, че нарушението
е по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП във връзка с чл.7, ал.1, т. 3, б.,,б“ вр. с чл.8,
ал.1 вр. с чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, което законосъобразно е
било санкционирано на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3. Несъответно е на
цитираните разпоредби и доказателствата по делото, липсата на претоварване
на втора задвижваща ос и твърдението, че в случая е дължима само пътна
такса, без да се изисква разрешително. Настоящият съд не споделя
наведените доводи в тази насока от М. в жалбата, тъй като не намират опора в
събраните по делото доказателства.
Превишаването на допустимото максимално натоварване на ос за ППС
с допустима максимална маса по чл.6, ал.1 от Наредбата с пневматично или
признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища,
отворени за обществено ползване, не попада в изключенията по чл.8, ал.5 във
връзка с чл.14, ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001г.
Настоящият съд намира, че в случаят не може да намери приложение
чл.28 от ЗАНН - нарушението не е маловажно, тъй като превишаването на
нормите на раздел ІІ от Наредбата, без да бъдат спазени нормативните
изисквания, повишава рисковете относно безопасността на движението, води
до повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура.
Съдът изиска справка, съдържаща се в писмо № 11 – 00 –
1732/07.07.2023г. на Председател на УС на АПИ, от която е видно, че спрямо
жалбоподателя Д. С. М. има съставен друг АУАН № 7995/12.05.2021г. и
издадено друго НП № 7251/01.06.2021г. за административно нарушение по
ЗДвП, но след обжалване НП е било отменено с Решение № 198/23.11.2022г.
на РС – Ловеч, влязло в сила на 22.12.2022г. Напрактика спрямо М. не са
издавани други влезли в сила НП-я, за други нарушения по ЗДвП и ЗП.
Според този съд, последно посоченото също не може да бъде основание за
приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като съдът съобразява значителната
обществена опасност на извършеното административно нарушение и
утвърдената съдебна практика по подобен род дела от касационна инстанция
5
АС – Монтана, която не приема за процесното нарушение да е правно
обосновано приложението на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/2007г.,
ОСНК на ВКС преценката на административнонаказващия орган за
„маловажност“ на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Съдът констатира, че предпоставките на чл.28
от ЗАНН не са осъществени, поради което наказващият орган правилно не го
е приложил, а наказателното постановление поради издаването му в
съответствие със закона, не следва да бъде отменено.
Основателно е искането за изменение на НП, тъй като наложеното
административно наказание – глоба в размер на 1000 (хиляда) лева е
завишено по размер според настоящия съд, като споделя наведените доводи в
тази насока от жалбоподателя М.. В прецизно изготвеното НП са изложени
доводи защо е определен точно този размер глоба, които до голяма част се
споделят от настоящия съд. Но в случая следва да се вземе предвид
посоченото в писмо № 11 – 00 – 1732/07.07.2023г. на Председател на УС на
АПИ, от което е видно, че спрямо жалбоподателя Д. С. М., заради отмяната с
влязло в сила решение на РС – Ловеч на НП № 7251/01.06.2021г., на практика
няма съставени други АУАН и издадени други НП за административни
нарушения по ЗП и ЗДвП, освен процесните, което според настоящия съд е
самостоятелно основание за изменение размера на наложеното
административно наказание, чрез намаляването му при предвидения
минимум от 500 (петстотин) лева на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП.
За да вземе това решение, съдът съобразява и представените от М. заверени
копия на трудов договор № 24/12.11.2021г., допълнително споразумение №
1/01.04.2022г. към трудов договор № 24/12.11.2021г. и допълнително
споразумение № 2/01.01.2023г. към трудов договор № 24/12.11.2021г., в които
е посочен размера на договореното основно месечно трудово възнаграждение
на жалбоподателя М., което съгласно последното допълнително
споразумение е в размер на 800 лева. Настоящият съд намира, че
административното наказание в минимално предвидения в закона размер
съответства на тежестта на нарушението, личността на нарушителя М., на
размера на основното му месечно трудово възнаграждение, който не е
допускал други административни нарушения по ЗП и ЗДвП, санкционирани с
влезли в сила НП-я, и на целите по чл.12 от ЗАНН. Съдът намира, че с
намаленото по размер административно наказание, са спазени изискванията
на чл.27, ал.2 и ал.5 от ЗАНН, съобразени са и неблагоприятните
инфлационни процеси в страна, които неминуемо са засегнали и
жалбоподателя М..
Жалбоподателят М. не претендира разноски, поради и което не се
излагат доводи в тази насока. С оглед изчерпателност следва да се посочи, че
съгласно Тълкувателно решение № 3/08.04.1985г. по н.д. № 98/1984г. на
ОСНК на Върховен съд, разноските по дела по обжалване на наложени
административни наказания се дължат от нарушителя и в случай на
6
изменение на наложените административни наказания. В този смисъл е
Определение от 26.05.2023г. по КАНД № 288/23г. по описа на АС – Монтана.
Предвид заявеното искане от пълномощника на въззиваемата страна,
като АНО, за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия изход,
жалбоподателя М. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д
(Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) вр. с чл.37 от ЗПП вр. с
чл.27е от НЗПП, настоящия съд намира, че на АПИ гр.София следва да се
присъдят 80 (осемдесет) лева юрисконсултско възнаграждение, отчитайки
действителната правна и фактическа сложност на делото.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 вр. с ал.7, т.2, пр.1 от
ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 8210/06.06.2023г. на Началник
отдел „Контрол по РПМ” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол” при АПИ гр.София, с което на Д. С. М., с посочен адрес в гр.С.,
област Б., ул.П. № 19, ет.4, ап.37, е наложено административно наказание -
ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда) лева на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от
ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на административното наказание – ГЛОБА
от 1000 (хиляда) лева, на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА Д. С. М. да заплати на АПИ гр.София, разноски по съдебното
производство (юрисконсултско възнаграждение) в размер на 80 (осемдесет)
лева.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14
(четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено,
на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7