РЕШЕНИЕ
№ 1146
гр. Пловдив, 01.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. И.а
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Анна Ив. И.а Въззивно гражданско дело №
20235300501808 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на К. Н. М.,
ЕГН ********** с адрес: *** чрез адв. Г. И. и адвокат Л. Г. срещу решение №2076 от
12.05.2023 г. по бр.д.N18172/2022 г. на Пловдивския районен съд – 3 бр.с., с което е
увеличена издръжката, която е осъден да заплаща на детето си А. К. М.,ЕГН *** чрез
неговата майка и законен представител Т. В. Ю., ЕГН ********** с адрес: *** , от 220лв на
350лв, начиная от 14.12.2022г. до настъпване на законни причини за изменението или
прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от
падежа до окончателното и изплащане, както и да заплати 500 лв.-разноските на ищеца по
делото и ДТ. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на
решението, и се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли
иска за увеличававане на дължимата издръжка. Претендира за разноски.
Постъпил е отговор на ВЖ от Т. В. Ю.като майка и законен представител на детето
си А. К. М.чрез пълномощник адв.Х., с който счита жалбата за неоснователна. Претендира
за разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено следното:
1
Предявеният иск е с пр.осн.чл.150 СК.
Оплакванията във въззивната жалба са, че неправилно съдът е кредитирал
показанията на свидетеля на ищцата – неин брат, който е заинтересован от изхода на делото;
Съдът не е обсъдил възраженията на ответника по отношение на разходите за издръжка на
детето, които са силно завишени; Не е обсъдил трудовите възнаграждения на страните, като
счита, че неговото е по-ниско от средното за страната и по-ниско от това на ищцата. Счита,
че детето е в *** клас и не преминава в друга степен на обучение, и че няма допълнителни
нужди по отношение на обучението. Съдът не е съобразил, че ответникът има задължения
към издръжка на още две непълнолетни деца – К. М., за което плаща месечна издръжка 220
лв. и М. М., за което плаща месечна издръжка в размер на 200 лв., както и че погасява
кредит към Булбанк с месечна вноска 406,12 лв. Счита, че не е изминал достатъчен срок от
постановяване на първоначалната издръжка и че ако се компенсира инфлацията, пак не би
следвало да се увеличи в увеличения размер.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който се иска потвърждаване на
решението, като правилно и законосъобразно. Изложени са съображения, че детето страда от
***. Ответникът не е потърсил детето, нито го е виждал нито веднъж, за 3 г. не се е обаждал
по телефона. Майката е самотен родител, изпитвала финансови затруднения, тъй като детето
имало нужда от помощ и грижи за усвояване на учебния материал, а майката работи по цял
ден. Това налагало да се посещава частна занималня със съответното заплащане. Детето има
здравословни проблеми *** и е започнало *** лечение на стойност 2 400 лв. Майката
заплаща и наем на жилището, в което живеят. Счита, че след присъждане на действащата
издръжка, са се променили социално-икономическите условия в страната, стоките от първа
необходимост са поскъпнали, което налага и увеличаване на издръжката в присъдения
размер, както и че бащата има възможност да плаща присъдената издръжка -същият
получава около средната за страната работна зплата, имал собствено жилище – два
апартамента и л.а. Иска се потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.
По направените възражения и оплаквания, ПОС намира следното:
От приетото по делото /л.8 / уд. от фирма „Д.М.-***“ЕООД е видно, че майката е
получила брутен доход 1539,07 лв.ср.месечно за периода от м.10.2021 г. – м.10.2022г. От
справката от НАП /л.75 и сл. от д.РС/ е видно, че Т. Ю. няма регистрация като
самоосигуряващо се лице, няма фирми, има малки идеални части от имоти в гр.***, с.*** и
гр.***, няма МПС; живее в жилище под наем в гр.*** , на ***, за което плаща по 350 лв.
мес.наемна цена по договор за наем от 15.09.2020 г., а по договор за наем от 01.02.2023 г. –
по 360 лв.месечно.
От разпитания по делото свидетел П.Ю. –– брат на ищцата, които съдът кредитира
като достоверни и убедителни, тъй като възпроизвеждат личните му впечатления, се
установява, че майката и детето живеят под наем срещу 350 лв. месечно; детето посещавало
частна занималня, за да се справя по-добре с учебния материал; страдало от ***; имало
проблеми ***, поради което му поставили ***, за които майката е заплатила около 2000 лв.;
майката плаща пари за училищни униформи в началото на всяка учебната година, както и
2
за нови дрехи и обувки, защото старите А. ги израствал и не му ставали; детето боледувало
и от сезонни настинки. Майката сама се грижила за детето, подпомагана от майка й и от
свидетеля. Бащата не търсил детето, от доста време не го е виждал, не вземал детето при
себе си, не го водил на почивки, нито на уиекенди, не му купувал подаръци за Коледа,нова
година и рожден ден.
От показанията на свидетелката Ц.К.М. -застраховател, без родство, се установява, че
се виждала с въззивника веднъж на три месеца по работа и той й казал, че срещу него
майката на детето завела дело за домашно насилие и това било пречка за срещите му с него.
Съдът не възприема показанията на свидетелката М., тъй като от една страна тя няма
преки наблудения, а възпроизвежда казаното от въззивника, а от друга по делото не са
представени данни за наличие на заповед за защита от домашно насилие срещу въззивника,
от която да е видно кога, по отношение на кого и за какъв период е постановена закрилата.
От справката от НАП /л.66 и 68 исл. от д.РС/ е видно, че е видно, че бащата работи в
***, където за 1 г. назад за периода м.12.2021г-до м.12.2022 г. е получил 1446,06 лв.
ср.месечен бр.доход като ***; притежава 2 самостоятелни жилища – ап. на ***ет. и ап на
*** ет. на адрес ***,***, ид.ч. от имот в гр.*** и л.а. Рено Меган.
От приетия по делото социален доклад /л.64 д.РС/ е видно, чедетето посещава частна
занимална, за която майката плаща по 350 лв. месечно, че детето посещава частни уроци по
изобразително изкуство – 1 път седмично, за което плаща по 12 лв.; детето е споделило, че
баща му не го търси, не му се обажда по телефона, не го поздравява за рождения му ден; а
през м.окомври 2022 г., когато прибирайки се след училище са се видели с баща му пред
блока, тъй като живеят в съседни входове, баща му се обърнал на другата страна без да го
поздрави.
От приложения договор за потребителски кредит е видно, че ответникът е теглил заем
за закупуване на жилище през 2020 г. и плаща по 406,12 лв. месечна вноска; в договора
ответникът е декларирал, че получава по 2000 лв. месечен доход от постоянен трудов, както
и че е *** по професия.
От приетите по делото амб.лист /л.9 от д/ с диагноза: ***и амб.л./л.10 от д./ е видно, че
детето А. е с диагноза: *** ***; сключен е договор за *** му лечение от 15.9.2022 г. , за
което майката е заплатила 1000 лв.,сключен е договор за обучението му от 14.09.2022 г., за
което майката е заплатила по 280 лв. месечно и договор за обучение от 01.02.2023 г., за
което майката заплаща по 360 лв. месечно. ПОС намира за неоснователен довода на
въззивника, че разходите за издръжката на детето, които е приел РС, са силно завишени.
От приложеното по делото решение на ПРС по гр.д.№12999/2020 г. от 08.02.2021 г.,
вл.с. на 03.03.2021 г. ответникът е осъден да заплаща по 220 лв. месечна издръжка за детето
А., при доходи на майката -1400 лв.ср.м., а за бащата е приел, че притежава имущество по-
голямо от това на ищцата, а майката е плащала по 350 лв.квартирни; съобразил е, че
ответникът има още 2 деца, на които дължи издръжка. От присъдената издръжка са
изминали почти 2 години /ИМ е подадена на 14.12.2022 г./ , през което време издръжката е
3
останала непроменена. Детето е на *** години, ученик в *** клас, нуждите му са се
увеличили, увеличили са се и и разходите на майката, която упражнява родителските права,
а присъдената издръжка от 220 лв. е недостатъчна и не е в състояние да ги задоволи.
Минималната за страната издръжка понастоящем е увеличена на 195 лв. /1/4 от мин.РЗ – 780
лв.
Ето защо ПОС намира, че са се изменили обстоятелствата, при които е присъдена
първоначалната издръжка – искът е основателен. Досежно размера:
От събраните по делото доказателста се установява, че бащата работи на трудов
договор и получава РЗ, която е близка по размер на получаваната от майката, поради което
ПОС не възприема доводите на въззивника, че РС не е преценил правилно получаваните от
страните доходи.
ПОС намира, че същият би могъл да заработва минимум 2000лв. /колкото е
декларирал в договора за кредит/средно месечно, притежава два апартамента в вгр.***,от
което следва, че той има възможности да заплаща реалните нужди на своето дете с оглед
алиментното му задължение за издръжка на низходящ. От друга страна материалното
положение на майката се е влошило с оглед настъпилите инфлационни процеси в страната
за 2022/2023 г. от една страна и от друга са се увеличили разходите по отглеждането на
детето, посочени по-горе.
Съгласно чл.143, ал.2 СК – родителите дължат издръжка на децата си независимо дали
са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си дори и когато родителят
не разполага с достатъчно средства за покриване на собствените си нужди.
Преценявайки нуждите на детето /сега на 10г./ и възможностите на родителите, ПОС
намира, че за детето А. са необходими и възможни общо 600 лв. месечно. От тях бащата
следва да поеме по 350 лв. месечно, а майката – останалите средства плюс непосредствените
грижи. От това слeдва, че присъдената първоначална издръжка от 220 лв. за детето е
недостатъчна и следва да се увеличи от 220 на 350 лв. /по 11,66 лв.на ден/. Увеличението е
наложително и поради факта, че бащата не взема детето при себе си, не го води на почивки,
нито на уиекенди, не му купува подаръци, а всички грижи е поела майката.
До същите изводи за размера на издръжката е достигнал и РС, поради което
обжалваното решение следва да се потвърди.
По отношение на искането за присъждане на разноски пред настоящата инстанция: от
представения ДПП е видно, че въззиваемата страна е заплатила адв.хонорар за
проц.представителство пред ПОС в размер на 500 лв., поради което такива й се присъждат с
оглед изхода от делото. Настоящето решение е необжалваемо съгл. разпоредбата на чл.280
ГПК.
Водим от горното съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2076 от 12.05.2023 г. по бр.д.N18172/2022 г. на
Пловдивския районен съд – 3 бр.с.
ОСЪЖДА К. Н. М., с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на Т. В. Ю., ЕГН
********** с адрес: *** сумата от 500лв. разноски по делото пред ПОС- направени за
адвокатски хонорар.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5