№ 957
гр. Варна, 24.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Д.а Г. Жекова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско
дело № 20253100501061 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:35 часа се явиха:
Въззивникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, редовно и
своевременно призован за днешно съдебно заседание, не се представлява.
Въззиваемият М. И. П., редовно и своевременно призован за днешно
съдебно заседание, не се явява лично, не се представлява в съдебно заседание.
Въззиваемият М. Х. П., редовно и своевременно призована за днешно
съдебно заседание, не се явява лично, не се представлява в съдебно заседание.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ докладва молба вх. № 16526/10.06.2025 г. от
въззивника, чрез пълномощник юриск. И.Т., с която моли делото да се гледа в
нейно отсъствие, поради обективна невъзможност да присъства.
Моли да бъде даден ход на делото. Заявява, че поддържа въззивната
жалба. Изразява становище по същество.
В случай, че бъде претендирано, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК прави
възражение за прекомерност на разноските, претендирани от въззиваемата
страна, като същите бъдат намалени до минимално определения размер
съгласно Наредба № 1.
Моли за присъждане на разноски на основание чл. 81, вр. с чл. 80 ГПК.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ докладва писмено становище вх. №
15535/02.06.2025 г. от адв. Д. М., пълномощник на М. П., с което моли да се
даде ход на делото в негово отсъствие.
Поддържа депозирания отговор на въззивна жалба, представя списък с
разноски по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие.
1
Изразява становище по същество. Прави възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение за юрисконсулт.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ докладва писмено становище вх. №
15593/02.06.2025 г. от адв. М. М., пълномощник на М. П., с което моли да се
даде ход на делото в негово отсъствие.
Поддържа депозирания отговор на въззивна жалба, представя списък с
разноски по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие.
Изразява становище по същество. Прави възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение за юрисконсулт.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ намира, че не са налице процесуални пречки
за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба и постъпилата частна жалба,
съобразно постановеното в разпоредително заседание Определение № 2459 от
28.05.2025 година:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 15076/18.02.2025 г. на „Профи
кредит България“ ЕООД срещу частта от Решение № 470/11.02.2025 г. по гр. д.
№ 11833/2024 г. на ВРС, с която са отхвърлени предявените от ищеца, настоящ
въззивник, срещу ответниците, настоящи въззиваеми, М. И. П. и М. Х. П.
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответниците дължат на ищеца солидарно следните суми: 1973.79 лв. -
неплатена главница по сключения между страните договор за потребителски
кредит „Профи кредит стандарт“ № 40007628566/21.01.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 30.07.2024 г. до окончателното й
изплащане; 618.73 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за периода
01.05.2023 г. – 09.05.2024 г.; 61.12 лв. - обезщетение за забава върху
главницата от 1973.79 лв. за периода 09.05.2024 г. – 29.07.2024 г.; 19.16 лв. -
обезщетение за забава върху договорното възнаграждение от 618.73 лв. за
периода 09.05.2024 г. – 29.07.2024 г.; 166.69 лв. - обезщетение за забава върху
главницата от 1973.79 лв. за периода 02.03.2022 г. – 09.05.2024 г.; 52.26 лв. -
обезщетение за забава върху договорното възнаграждение от 618.73 лв. за
периода 02.03.2022 г. – 09.05.2024 г., които суми са предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4453/09.08.2024 г.,
издадена по ч. гр. д. № 9547/2024 г. по описа на ВРС, ХLVI състав.
2
В жалбата се отправя искане за отмяна на атакуваното решение в
обжалваната му част с аргументи за неговата неправилност. По-конкретно
въззивникът счита, че доколкото при сключването на процесния договор са
били спазени всички нормативни изисквания, а съдържанието му обхваща
всички изискуеми реквизити по ЗПК, вкл. ГЛП, ГПР и точния размер на
дължимото от кредитополучатели, то некоректно ВРС е заключил, че
договорът е недействителен поради противоречие с разпоредбите на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 вр. чл. 23 ЗПК.
Въззивникът пояснява, че няма нормативно изискване в съглашението
да е посочено как се формира ГЛП, а по отношение на ГПР – че ОУ препращат
към Приложение № 1 от ЗПК. Счита, че не може да се очаква още при
подписването на договора в него да бъдат посочени всички административни
разходи, които биха се породили по време на неговото действие. Излага и че
при цялата налична информация, всеки достатъчно наблюдателен и
съобразителен потребител би могъл без затруднение да прецени ефекта за него
от сключването на договора, съответно каква лихва, респ. ГПР ще следва да
заплаща и дали са налице обстоятелства, при настъпването на които размерът
им може да бъде променен. Излага, че предвид действителността на договора
не следват последиците на чл. 22 и 23 ЗПК. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от всяка от въззиваемите страни постъпва
отговор, който макар и обективиран в отделен документ, има идентично с
другия съдържание. Въззиваемите формулират искане за потвърждаване на
решението на ВРС като правилно. На първо място излагат, че
първоинстанционният съд законосъобразно е обявил за недействителен
договорът, поради несъответствието му с всички изисквания на чл. 22 ЗПК.
Уточняват, че той не отговоря на условието на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК –
посочване на коректния ГПР, което води и до заобикаляне на разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържат, че в настоящия случай не е налице нито една от
хипотезите на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Застъпват обаче становището, че относима е
нормата на чл. 22 ЗПК.
Цитират релевантна практика на СЕС. Претендират съдебно-деловодни
разноски.
Депозирана от „Профи кредит България“ ЕООД на основание чл. 248,
ал. 3 ГПК е и частна жалба с вх. № 26863/24.03.2025 г. срещу Определение №
3443/14.03.2025 г. по гр. д. № 11833/2024 г. на ВРС, в частта, с която е
редуцирано адвокатското възнаграждение на процесуалните представители на
ответниците, но не в желаната от жалбоподателя степен, и в частта, с която е
оставено без уважение искането му за изменение касателно разноските, за
представителството на ответниците по ч. гр. д. № 9547/2024 г. на ВРС, поради
което се отправя искане за намаляване на присъдените им разноски.
Жалбоподателят счита за неправилен извода на ВРС, че размерът на
разноските не е прекомерен, тъй като същите са определени в съответствие с
материалния интерес, броя на предявените искове и фактическата и правна
3
сложност на спора. Поддържа, че ВРС не е следвало да присъжда разноски за
заповедното производство или да намали размера на присъдените такива до
50 лв., тъй като не е налице фактическа или правна сложност на делото. Счита,
че адвокатските хонорари не следва да бъдат изчислявани за всеки иск
поотделно, тъй като по делото не е предявен повече от един иск. Заявява, че
има основания за определяне на адвокатските възнаграждения под минимума,
предвиден по Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (наредбата). Поддържа, че присъждането на
адвокатско възнаграждение в полза на представителите на ответниците по
заповедното производство е неоснователно и ощетяващо ищцовата страна. В
евентуалност счита, че дължимо съобразно пар. 1 вр. чл. 6, т. 5 от наредбата
възнаграждение за защита в заповедното производство е възнаграждение от
само 50 лв. Жалбоподателят поддържа, че върху възнагражденията не следва
да бъде присъждано ДДС, тъй като не е налице облагаема сделка по ЗДДС.
Цитира се относима казуална практика и такава на СЕС. В срока по чл. 276,
ал. 1 ГПК всеки от ответниците по жалбата депозират отговор по нея, който
макар и оформен в различен документ, има идентично съдържание с другия.
Във всеки от тях се изразява становище за правилност на обжалваното
първоинстанционно определение и се моли за оставяне без уважение на
жалбата.
Процесуалните представители излагат подробни аргументи относно
значимостта и стойността на извършеното от всеки от тях, като се обръща
внимание, че правната помощ е предоставена по реда на чл. 38 ЗАдв. и
възнаграждение се следва единствено при положителен резултат след
продължителен времеви период. Пояснява се, че от доказателствата по делото
се установява, че те са регистрирани по ЗДДС и съответно дължат този данък,
респ. че той се следва и при защита по чл. 38 ЗАдв. Цитира се относима
съдебна практика.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ намира, че следва да бъде обявен за
окончателен проектодоклада по делото, така както е обективиран в
Определение № 2459 от 28.05.2025 година, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, обективиран в
Определение № 2459 от 28.05.2025 година.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ
счете делото за изяснено от фактическа и от правна страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ обяви устните състезания за приключили и
обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
4
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:36
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5