Р Е Ш Е Н И Е
09.07.2020 г.
Номер 155 2 0 2 0 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на шестнадесети юни 2 0 2 0 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Светла Кърлова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 344 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 ал. 1 и сл. от Закона за устройство на територията.
Ж.И.Г. ***, е подал жалба срещу Заповед № РД-00-656/19.06.2019 г. на Кмета на Община Кюстендил, с която при констатациите за незаконен строеж по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ и на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ и правомощията му по чл. 223 ал. 1 т. 8 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж “Постройка на допълващото застрояване – стопанска постройка”, находящ се в УПИ VІІІ – 90 и частично попадащ в УПИ VІІ - 92, кв. 4 по плана на с. Н.Ч., община Кюстендил, с извършител Ж.Г.. Изложени са доводи за незаконосъобразност и необоснованост на административния акт, постановен при допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила. Прави се искане за отмяна на обжалваната заповед и присъждане на разноски.
Ответната страна – Кметът на Община Кюстендил, чрез процесуалния си представител ст. юк. Цекова оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
По делото е допусната и приета съдебно – техническа експертиза изготвена от в. л. инж. Л.В., неоспорена от страните, която съдът приема за компетентно изготвена и ще я кредитира като такава. Същата потвърждава констатацииите от Констативен акт № 3/30.05.2019 г.
Допуснати и разпитани са като свидетели Т.Г.И. и Н.Г.С..
Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я отхвърли. Съображенията за това са следните:
По постъпила молба /вх. № 94-00-1982/12.11.2018 г./ от Д. Й.П.П.и образувана преписка относно извършено незаконно строителство, служители на отдел „Контрол по строителството“ при Община Кюстендил извършили проверка на място и по документи на строеж „Постройка на допълващото застояване – стопанска постройка“, находяща се в УПИ VІІІ – 90 и частично попадащ в УПИ VІІ - 92, кв. 4 по плана на с. Н.Ч., с адрес: ул. „В.Л.“ № 10. Съставили Констативен акт № 3/30.05.2019 г., съставен по реда на чл. 225а ал. 2 от ЗУТ, връчен лично на Ж.Г. на 30.05.2019 г., в който е установено следното:
Имотът, в който е разположен строежът е собственост на Ж.И.Г., съгласно нотариален акт № 133, том ІІІ, дело № 1423/1995 г., а УПИ VІІ – 92 е собственост на Д. Й.П., съгласно нотариален акт № 476, том XV, дело № 6572/1997 г. за дарение на недвижим имот.
При извършената проверка на 30.05.2019 г. е установено, че строежът представлява едноетажна масивна постройка с размери 2.14 м/ 3.20 м и височина до стрехата 2.00 м, разположена откъм УПИ VІІ – 92 и УПИ ІХ - 91. Ограждащите стени са изпълнени от тухлена зидария от единични тухли, върху които е излята стоманобетонова плоча с дебелина 7 см. На югозападната фасада са монтирани прозорец с размери 0.90 м/0.60 м. и метална врата с височина 1.40 м. и широчина 0.65 м. До северната фасада на постройката е долепен навес, изпълнен от дърво, тухлена стена и бетонова плоча, която е подпряна върху плочата на стопанската постройка и тухлената стена, изградена откъм УПИ ІХ – 91. Строежът е изграден от Ж.И.Г. през 1970 г., видно от представената нотариално заверена декларация рег. № 2342/12.04.2019 г.
Изграденият строеж е в завършен вид и е от шеста категория.
Установен е строеж, незаконен по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ и е започнало административното производство по реда на чл. 225а ал. 2 от ЗУТ. При проверката е присъствал Ж.Г., който е подписал констативният акт и същият е оформен по надлежния ред на 30.09.2019 г. Срещу акта няма постъпило възражение в законоустановения 7 – дневен срок, видно от Констативен протокол от 10.06.2019 г.
Въз основа на съставеният констативен акт и образуваното административно производство по реда на чл. 225а ал. 2 от ЗУТ, както и във връзка с обстоятелствата, установени при извършената проверка, П.П.- Кмет на Община Кюстендил, издава Заповед № РД-00-656/19.06.2019 г., в която по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 е констатиран незаконен строеж и на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ и правомощията му по чл. 223 ал. 1 т. 8 от ЗУТ е наредил да се премахне незаконен строеж „Постройка на допълващото застрояване – стопанска постройка“, изграден в УПИ VІІІ – 90 и частично попадащ в УПИ VІІ – 92, кв. 4 по плана на с. Н.Ч., община Кюстендил, с административен адрес: ул. „В. Л.“ № **.
Издаденият административен акт е връчен на жалбоподателя Г.на 03.07.2019 г. Жалбата е подадена с вх. № 94-00-1982/04.07.2019 г., т.е. в срока по чл. 215 ал. 4 от ЗУТ, поради което се явява процесуално допустима.
По делото са представени и приети писмени доказателства: представени от ответника с вх. № 3698/08.07.2019 г.; вх. № 5061/16.10.2019 г. заключение от в.л. инж. Л.В. по допуснатата съдебно – техническа експертиза /вх. № 1194/02.03.2020 г./, както и вх. № 5976/22.11.2019 г.; вх. № 498/27.01.2020 г.; вх. № 633/31.01.2020 г.; вх. № 1041/20.02.2020 г. и вх. № 1883/14.05.2020 г., съгласно текста.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК. По отношение компетентността на издателя на акта, която е предпоставка за неговата валидност, констатациите са за наличие на териториална и материална компетентност на органа в лицето на кмета на община Кюстендил.
По съществото на спора, съдът счита за установено, че са налице основанията за незаконен строеж по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ . По делото се установява, че изграденият и предмет на спора строеж, съгласно представеният по делото констативен акт, е извършен без необходимите строителни книжа и документи, без съгласието на собствениците на съседните УПИ VІІ – 92 и УПИ ІХ – 91, без отстъпено право на строеж, в нарушение на чл. 37 ал. 1, чл. 55 от Закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ/ отм.; чл. 224 и чл. 225 ал. 1 т. 1 от ППЗТСУ – отм., във връзка с чл. 159 ал. 1 т. 1 от ЗТСУ, а по сега действащите чл. 42 ал. 1, чл. 21 ал. 5, чл. 147 ал. 1 т. 1 от ЗУТ и чл. 148 ал. 1 и чл. 182 ал. 1, във връзка с чл. 225 ал. 2 т. и т. 2 от ЗУТ.
Жалбоподателят не е представил изисканите му строителни документи за извършеният строеж. Не са издавани разрешение за строеж, както и други строителни книжа и документи, за процесният строеж – „второстепенна постройка на допълващото застрояване – стопанска постройка“, като такива не бяха представени в производството по делото, въпреки дадената възможност от съда за това.
Независимо от времето на изграждане на строежа - 1970 г. от Ж.И.Г. /нотариално заверена декларация на лист 15 по делото/, потвърдено и от свидетелите, същият се явява недопустим към датата на извършване на същия, по действащите тогана норми на ЗТСУ, както и по действащите към момента норми на ЗУТ.
С писмо изх. № 94-00-1982/29.01.2019 г. на Кмета на Община Кюстендил от Ж.Г. са били изискани документи, подробно изброени в същото.
С молба вх. № 94-00-1982/12.04.2019 г. Г. е представил писмени доказателства, подробно изброени, вкл. и декларация за узаконяване, съгласно изискванията на § 16 и от ПЗР на ЗИД ЗУТ, вкл. и Протокол за трасиране, означаване и координиране, със скица и регистър на координираните точки, неразделна част от протокола от 19.03.2019 г.
За посоченият строеж обаче, не може да се издаде удостоверение за търпимост по реда на §16 ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127 ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. Съгласно разпоредбата на § 16 ал. 1 пр. 1 на ПР на ЗУТ, строежи изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или по този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. От доказателствата по делото се установява, че изграденият строеж е извършен през 1970 г., но не отговаря на останалите изисквания на § 16 ал. 1 от ПР на ЗУТ, а именно: към момента на реализиране на процесния обект, същият е бил недопустим по действащите тогава ЗТСУ и ППЗТСУ /отм./.
По местоположението си строеж „второстепенна постройка към допълващото застрояване – стопанска постройка“, не отговаря на изискванията на чл. 37 ал. 1 и чл. 55 от ЗТСУ, съответно чл. 224 и чл. 225 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 159 ал. 1 т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство /ППЗТСУ/ /отм./, а именно „всички строителни работи в населените места и в извънселищните територии се извършват при спазване на този закон, разпоредбите по неговото приложение, съответните териториалноустройствени планове, правилата и нормативите за земята, необходима за строителните обекти, инженерно – техническите правила на гражданската отбрана и другите разпоредби по проектирането и строителството“; „строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон и разпоредбите по неговото приложение“; „строителните работи в страната се извършват при спазване на закона и действащите правила, норми и наредби въз основа на разрешение за строеж, издадено от главния архитект на общината“; „строеж или част от него е незаконен, когато: строителните книжа са отменени по установения ред като издадени в нарушение на предвижданията на действащите градоустройствени планове и нормите за проектиране и строителство… се извършва без необходимите одобрени проекти и/или разрешение за строеж“.
В случая не е издавано разрешение за строеж, нито е издавана скица/виза за проектиране, съгласно чл. 112 ал. 4 във вр. с чл. 220 ал. 2 т. 2 от ППЗТСУ /отм./, с която се допълва застроителния план и в този смисъл стопанската постройка е недопустима, тъй като не е предвидена в плана.
Строежът е изграден в нарушение на правилата и нормите за изграждане, действащи към момента на изграждането му през 1970 г.
Аналогични са изводите и за нарушение на чл. 42 ал. 1, чл. 21 ал. 5, чл. 147 ал. 1 т. 1, чл. 148 ал. 1 и чл. 182 ал. 1, във връзка с чл. 225 ал. 2 т. 1 и т. 2 от сега действащия Закон за устройство на територията.
Съгласно чл. 42 ал. 1 от ЗУТ “постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно или допрени до основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с допълващо застрояване в съседен имот“. В случая, строежът частично попада в УПИ VІІ – 92 и е на границата с УПИ ІХ – 91, което е видно от приложеното по делото Решение № 305/13.12.2017 г. по гр. дело № 240/2017 г. по описа на ОС –Кюстендил /навлизане с 19 кв.м. в имота по одобрения от 1945 г. регулационен план/.
Съгласно чл. 21 ал. 5 от ЗУТ „свързано ниско застрояване се допуска при наличие на нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти, в които се установява свързаното застрояване“. Такова съгласие по делото не е представено.
Съгласно чл. 148 ал. 1 от ЗУТ „строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон“. Такова разрешение в случая липсва.
Съгласно чл. 182 ал. 1 от ЗУТ „строежи в чужд урегулиран поземлен имот имат право да извършват лицата, в полза на които е учредено право на строеж или право на надстрояване или пристрояване на заварена сграда, както истроежи под повърхността на земята“. Такова учредено право не се установява от доказателствата по делото.
Съгласно чл. 225 ал. 2 т. 1 и т. 2 от ЗУТ “Строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. В несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. Без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж“.
Такива доказателства по делото не бяха представени.
В приетата по делото и неоспорена от страните експертиза, изготвена от в.л. инж. В., изрично е посочено, че „извършеният оглед и направените измервания потвърждават констатацииите“ посочени в Констативен акт № 3/30.05.2019 г.
Съгласно § 5 т. 36 от ДР на ЗУТ, ”строителни книжа” са всички необходими одобрени инвестиционни проекти за извършване или узаконяване на строеж, разрешението за строеж или актът за узаконяване, както и протоколите за определяне на строителна линия и ниво. В случая, за процесният строеж - предмет на оспорване по делото, изискващите се документи не са налице, както и не са били налице условията за допустимост на същия по време на изграждането му или по ЗУТ. Горното квалифицира процесният строеж като незаконен по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ.
С оглед на изложеното е налице цитираната хипотеза от ЗУТ и атакуваният административен акт се явява законосъобразен и правилен, съобразен с целта на закона.
С оглед изхода на спора, съдът ще присъди разноски по делото на ответната страна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Ж.И.Г. ***, срещу Заповед № РД-00-656/19.06.2019 г. на Кмета на Община Кюстендил.
ОСЪЖДА Ж.И.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Община Кюстендил сума в размер на 100 /сто/ лева дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Р. България в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: