РЕШЕНИЕ
№ 3403
гр. Варна, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:И.лена Д.
при участието на секретаря Снежана Д. Г.
като разгледа докладваното от И.лена Д. Гражданско дело № 20223110102868
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от П. А. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. **** срещу*** представлявана от кмета ***, иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ за признаване за незаконно на уволнението на ищцата, извършено със Заповед №
РД07-4/08.02.2022 г. на Началника на РУО – Варна, и неговата отмяна.
В исковата молба се излага, че между ищцата и ***, е било налице безсрочно
трудово правоотношение, възникнало по силата на споразумение № ЛС08-199/08.03.2005 г.,
сключено между ищцата, в качеството й на служител, и Началника на РУО - Варна, в
качеството му на орган по смисъла на чл. 61, ал. 2 от КТ, вследствие на спечелен конкурс,
по което ищцата е заемала длъжността „директор“ на ****“. Сочи се, че трудовото
правоотношение е било прекратявано два пъти едностранно с нарочни заповеди на
началника на РУО - Варна, впоследствие отменени по съдебен ред като незаконосъобразни,
като последно ищцата е възстановена на длъжността „директор“ при работодателя със
Заповед от 18.05.2021 г. на Началника на РУО - Варна. Излага се, че с влязла в сила Заповед
№ РД14-87/18.11.2021 г. на Министъра на образованието и науката, обн. в ДВ, брой 99 от
26.11.2021 г., ****, обл. Варна, се закрИ., считано от 01.07.2022 г., поради което ищцата е
депозирала в РУО – Варна, заявление вх. № 94-218/01.03.2022 г., с което е прекратено
едностранно и без предизвестие трудовото правоотношение, считано от 01.03.2021 г., на
основание чл. 327, ал. 1, т. 10 от КТ. Сочи се, че на 02.03.2022 г., докато е била в отпуск
1
поради временна нетрудоспособност, на ищцата е връчена процесната Заповед № РД 07-
4/08.02.2022 г. на Началника на РУО - Варна, с която е прекратено отново трудовото й
правоотношение, на осн. чл. 330, ал.2, т. 1 от КТ, считано от 02.03.2022 г., като при
връчването на заповедта ищцата е записала саморъчно, че трудовото правоотношение вече
е прекратено на предния ден – 01.03.2022 г., от нея едностранно, на основание чл. 327, ал. 1,
т. 10 КТ. Предвид последното, ищцата счита уволнението, направено с оспорената заповед,
за незаконно и настоява за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски, вкл. за
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ по реда на чл. 38, ал. 2, т. 3 от
Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът *** депозира писмен отговор, чрез адв. Р. А., в
който излага становище за неоснователност на исковата претенция. Навежда подробни
доводи, че не е налице фактическият състав на чл. 327, ал.1, т. 10 от КТ и депозираното от
ищцата Заявление вх. № 94-218/01.03.2022 г. до Началника на РУО – Варна, не е произвело
правен ефект. Заявява, че към датата, от която ищцата счита ТПО за прекратено – 01.03.2022
г., *** все още не е преустановило дейността си. Последното е закрито, считано от
01.07.2022 г., и от тази дата фактически е преустановило дейността си. Сочи, че липсват
данни за постъпило от името на ищцата писмено заявление до Областна инспекция по труда
– Варна, не е реализирана и съвместна проверка с представители на НОИ и НАП. Поддържа
становище, че ищцата е била запозната със съдържанието на процесната заповед за
уволнение.
Уточнява, че ищцата била запозната с наличието на заповед за прекратяване на
трудовото й правоотношение на 08.02.2022 г., посредством телефонен разговор с началника
на****.
Настоява за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищцата П. А. И. не се явява лично, представлява се от адвокат
К. Г.. Поддържа исковата молба. Претендира разноски. Депозира подробни писмени
бележки.
В съдебно заседание ответникът*** се представлява от адвокат Т. Х.. Оспорва
исковата молба, поддържа депозирания писмен отговор. Претендира разноски. Депозира
писмени бележки, в които поддържа твърденията си за недобросъвестност от страна на П.
И., както и злоупотреба на последната с права.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от Споразумение № ЛС-08-199/07.03.2005 г., същото е сключено между РИО -
Варна, и П. А. И., на основание чл. 107 вр. чл. 96, ал. 1 от КТ, за определяне на
допълнителните условия, свързани с възникналото трудово правоотношение за длъжността
„директор“ на **** - общинско училище. Посочено е, че служителят се задължава да
постъпи на работа на 11.03.2005 г., като трудовото правоотношение се сключва за
неопределен срок.
С Допълнително споразумение № РД 08-423/12.07.2021 г. към трудов договор,
сключено между Регионално управление на образованието - Варна, и П. А. И., директор на
2
О***, обл. Варна, на служителя е определено допълнително трудово възнаграждение.
Видно от Амбулаторен лист № 001331, същият е издаден от д-р В. Г. от АПИМПГП
„Евромед“ ООД на 08.02.2022 г. в 14:55 ч. за преглед на пациент П. А. И.; на последната е
издаден Болничен лист № ***.
Видно от Болничен лист № ***, издаден от АПИМПГП „Евромед“ ООД, П. А. И. е
ползвала отпуск по болест от 08.02.2022 г. до 11.02.2022 г. при режим домашен-
амбулаторен, с диагноза: увреждания на лумбо-сакралните коренчета некласифицирани
другаде.
Видно от Болничен лист № ***, издаден от „ДКЦ V Варна Св. Екатерина“ ЕООД
след решение на ЛКК № 100440 от 15.02.2022 г., П. А. И. е ползвала отпуск по болест от
12.02.2022 г. до 03.03.2022 г. при режим домашен-амбулаторен, с диагноза: нестабилна
стенокардия.
Със заявление с вх. № 94-218/01.03.2022 г. до Началника на РУО - Варна, в
качеството му на горестоящ на работодателя орган по чл. 61, ал. 2 КТ, П. А. И., на
основание чл. 327, ал. 1, т. 10 от КТ, прекратява едностранно и без предизвестие трудовото
си правоотношение с работодателя ***, обл. Варна, на длъжността „директор“, считано от
01.03.2022 г., с мотиви: влязла в сила заповед № РД-14-87/18.11.2021 г. на Министъра на
образованието и науката, с която училището се закрИ..
Със Заповед № РД 07-4/08.02.2022 г. на Началника на РУО - Варна, трудовото
правоотношение на П. А. И. на длъжността „директор“ на *** е прекратено, считано от
датата на връчване на заповедта, на осн. чл. 330, ал. 2, т. 1 от КТ. Заповедта е връчена на П.
И. на 02.03.2022 г., като последната е отбелязала, че трудовото й правоотношение е
прекратено със заявление с вх. № 218/01.03.2022 г. до Началника на РУО.
С Решение № 126/04.08.2022 г. на Апелативен съд - Варна, III състав, е възобновено
ВНОХД № 1196/2022 г. на Окръжен съд - Варна, отменени са Решение № 9/21.01.2022 г.,
постановено по ВНОХД № 1196/2022 г. на Окръжен съд - Варна, и Присъда № 260002 на РС
- Девня, постановена на 21.04.2021 г. по НОХД № 71/2021 г. по описа на РС - Девня, и
делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд - РС - Девня, от фазата на
разпоредително заседание.
В хода на производството са събрани гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите *** - на страната на ищцата, и Й. ***Х. и А. ***Д. - на страната на ответника.
В показанията си, ценени от съда по реда на чл. 172 ГПК - с оглед на възможна
заинтересованост от изхода на делото, свид. **** - съпруг на ищцата, излага, че на
08.02.2022 г. около 17 ч. бил в кухнята, когато телефонът на съпругата му, който бил
оставен на масата, звъннал. Изписвало се „И***“ - свидетелят знаел, че това е началничката
на съпругата му. Последната си вдигнала телефона, който бил включен на високоговорител,
както обикновено. ***попитала: „Какво се случва с Вас, къде се намирате сега?“. Съпругата
на свидетеля отговорила, че е в болнични до петък, ****казала: „Ами добре тогава“. В общи
линии това бил разговорът. Не били обсъждани връчване на документи, уволнение или
присъда. Свидетелят заявява, че не е имало друг разговор между двете на тази дата, той не е
присъствал на такъв. Сочи, че съпругата му била в болнични от 08.02.2022 г., тъй като имала
неврологичен проблем - била изнервена. *** се обадила отново на 14.02.2022 г. около 9 ч.
преди обед. Свидетелят бил закарал съпругата си в другия им апартамент - в кв. „***“, и тя
си забравила телефона в колата, поради което при позвъняването на ***отговорил той.
Обяснил, че П. си е забравила телефона и ще й го занесе по-късно, *** казала: „Добре
тогава“ и разговорът приключил.
От показанията на свид. Н***се установява, че същата познава П. И. от поне 14
години, тъй като са работили заедно в училището в с. Николаевка. Към 08.02.2022 г.
свидетелката била заместник-директор по учебна дейност на ***. Спомня си, че на тази дата
3
в училището дошли трима души от РУО - началничката и още двама инспектори. Спрели на
първия етаж и като разбрали, че директорката я няма, нито информирали свидетелката за
причината на посещението, нито пожелали да се качат. Накарали свидетелката да позвъни на
г-жа И., последната се обадила и казала, че е пред лекарския кабинет и чака да влезе.
Свидетелката предложила на проверяващите съдействие, но те не се качили, не се и вписали
в книгата за проверките. Свидетелката излага, че когато директорката отсъства, за
заместването се издава заповед. Този ден обаче й било станало внезапно лошо и помолила
колежка да я закара до болницата. Свидетелката не знае в какво се е изразявало
неразположението. Имало издадена заповед за заместване, но свидетелката я взела по-късно,
към 17 ч. на същия ден, когато отишла в дома на И., за да види как се чувства. Не влязла в
апартамента, стояла на вратата и не си спомня дали съпругът на ищцата си е бил вкъщи;
докато била там, не била чула да е звънял телефон.
От показанията на свид. Й. Х. - служител на РУО - Варна, се установява, че същата е
участвала при опита процесната заповед за освобождаване от длъжност на П. И. да бъде
връчена на последната на 08.02.2022 г. Излага, че в случай на освобождаване на директор се
процедира по един и същи начин. Началникът и двама експерти - свидетелката и началникът
на отдел АПФСИО, отишли със служебната кола до с. ***около обяд, но свидетелката не се
спомня точно в колко часа. Като тръгнали да се качват по стълбите от първия към втория
етаж, ги посрещнали двамата заместник-директори. Единият от тях им казал, че
директорката я няма, а другият, че май я няма, тръгнали да я търсят, накрая потвърдили
окончателно, че я няма. Проверяващите поискали заповед за заместване, такава нямало.
Помолили заместник-директорите да позвънят на директорката. Оказало се, че тя е на лекар
и ще дойде в РУО - свидетелката предполага, че по това време ищцата вече е знаела защо
искат да й връчат заповед. Свидетелката излага, че в късния следобед била в кабинета на г-
жа ***, когато последната позвънила на И.. Не чула какво казала ищцата, тъй като
телефонът не бил на високоговорител, но чула, че ****й казала, че я търсят, за да й връчат
заповедта, с която я освобождават във връзка с присъдата. Свидетелката уточнява, че не е
практика в РУО такИ. важни факти и актове да се съобщават по телефона, но счита, че от
гледна точка на човешките и колегиални отношения е етично да се съобщи по телефона за
какво искат да връчат даден документ. Впоследствие на двама колеги било разпоредено да
отидат да търсят И. на адресите, които имали, за да й връчат заповедта, а след като те не
успели, Началникът решил заповедта да бъде връчена чрез съдия-изпълнител. На втория или
третия път И. подписала заповедта, но написала, че вече е подала молба за освобождаване
по друг член, поради закрИ.не на училището.
В показанията си свид. А. Д. - служител на РУО - Варна, заявява, че не е запознат със
съдържанието на процесната заповед, но заедно с Началника на РУО и свидетелката Х. е
бил на 08.02.2022 г. в училището в с. *****, за да я връчат. Свидетелят не се сеща кога
точно са отишли - било преди обед или някъде около обед. Не успели да връчат заповедта,
тъй като директорката отсъствала. Колежката му Х. пожелала да види заповедта за
възлагане на управлението на училището на заместник и доколкото свидетелят си спомня,
единият от заместниците представил такава заповед, но подписана не от директорката, а от
самия него. След този случай, пак през зимата, свидетелят и негов колега трябвало да връчат
заповедта на И. в дома й, някъде около Б***а. Нямало я. Ходили да я търсят и на друг адрес,
който бил даден в съдебните книжа - в някакъв блок във „***“, обикаляли два часа да търсят
адреса, но накрая се оказало, че такъв блок няма. На връщане минали пак през нейния адрес,
но синът й доста остро им казал, че я няма. Свидетелят сочи, че не е присъствал на
телефонни разговори на г-жа ***с И., но знае, че е имало такИ.. Не може да каже дали е
практика в РУО да се съобщава на директори за заповеди за уволнение по телефона.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
4
В конкретния казус основният спорен въпрос между страните се концентрира върху
обстоятелството дали ищцата е уведомена, респективно надлежно ли е уведомена същата и
кога, за процесната Заповед № РД 07-4/08.02.2022 г. на Началника на РУО – Варна.
Ответникът поддържа, че ищцата е била запозната със заповедта на дата 08.02.2022 г.,
посредством телефонен разговор с Началника на РУО – Варна, д-р ****
Съгласно чл. 335 от КТ, трудовият договор се прекратява писмено. В ал. 2 са
посочени три хипотези на прекратяване: 1) при прекратяване с предизвестие - с изтичането
на срока на предизвестието; 2) при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на
съответната част от срока на предизвестието; 3) при прекратяване без предизвестие - от
момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора.
В чл. 330, ал. 2, т. 1 от КТ е посочено, че работодателят прекратява трудовия договор
без предизвестие, когато работникът или служителят бъде лишен с присъда или по
административен ред от право да упражнява професия или да заема длъжността, на която е
назначен.
В разпоредбата на чл. 335 от КТ не е установен изричен ред за връчване на заповедта
за уволнение. Такъв ред е предвиден в чл. 195, ал. 2 от КТ относно връчване на заповед за
дисциплинарно наказание; последната се връчва срещу подпис на работника или служителя,
като се отбелязва датата на връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена на
работника или служителя, работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна
разписка. Предвиденото има за цел да гарантира факта на узнаване на уволнението –
достигането на писменото волеизявление на работодателя до неговия конкретен адресат.
Настоящият състав намира, че предпоставките за надлежно връчване по реда на чл. 195, ал. 2
КТ намират приложение и в хипотезата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ. По този начин правата и
интересите на работника са защитени в най-пълна степен, включително охранява
възможността за релевантно определяне на законовия срок, в който работникът може да
предяви искове за незаконно уволнение.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че по делото не се установи
връчване на процесната заповед преди 02.03.2022 г. Съдът счита, че уводомяването по
телефон се явява ненадлежно, но дори и да бъде прието, че би могло да се счете за
надлежно, такова не се установява в процесния случай. Свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели обосновават извода, че ищцата не е била уведомена,
съответно запозната със съдържанието на заповедта, посредством телефонен разговор,
проведен на дата 08.02.2022 г. Съдът намира, че надлежното връчване на процесната заповед
е осъществено на 02.03.2022 г.
Ето защо следва да бъде съобразено упражненото право на работника или служителя
едностранно да прекрати трудовия договор без предизвестие на основанията, посочени в чл.
327 от КТ. Това право се упражнява чрез едностранно волеизявление, което следва да
достигне до работодателя. След като работодателят получи волеизявлението, той не може да
прекратява трудовия договор на друго основание, тъй като от този момент насетне
субективното право на работника или служителя по чл. 327 от КТ вече е упражнено. То е
5
произвело своето действие по аргумент от чл. 335, ал. 1, т. 3 от КТ, трудовият договор вече е
прекратен и не може отново да се прекратява. Това е и сторила ищцата в настоящия случай
със заявление с входящ № 94-218 от 01.03.2022 г. до Началника на РУО - Варна, в
качеството му на горестоящ на работодателя орган по чл. 61, ал. 2 КТ. Разпоредбата на чл.
335, ал.1, т. 3 от КТ се отнася за едностранните волеизявления за прекратяване на трудовото
правоотношение както на работодателя, така и на работника или служителя. Това означава,
че независимо дали е налице посоченото в изявлението основание за прекратяване на
трудовото правоотношение, то се прекратява автоматично с уведомяването на другата
страна (така Решение № 59/16.06.2020 г. по гр. д. № 3418/2019 г., ВКС, III ГО).
При това положение съдът намира, че прекратяването на трудовото правоотношение
на ищцата със Заповед № РД 07-4/08.02.2022 г. на Началника на РУО - Варна, се явява
незаконно и същото следва да бъде отменено. Исковата претенция се явява основателна и
следва да бъде уважена.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, разноски се следват на ищцата. Процесуалният
представител на същата, въз основа на представен Договор за правна защита и съдействие от
дата 22.04.2022 г., претендира на осн. чл. 38, ал. 2, т. 3 от ЗАдв възнаграждение в размер на
1310 лева - 710 лева по реда на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, 300 лева по реда на чл. 7, ал. 9 от
цитираната Наредба (в относимата към процесния период редакция - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) и
300 лева с оглед фактическа и правна сложност на делото.
Настоящият съдебен състав намира, че посоченото възнаграждение съответства на
действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което направеното от
ответната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно; възнаграждението
следва да бъде присъдено в претендирания размер.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответната страна Община Суворово следва да бъде
осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Варна, сумата от 80 лева – дължима държавна такса за производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО прекратяването на трудовото правоотношение на П.
А. И., ЕГН **********, на длъжността „директор“ на *****, извършено на осн. чл. 330, ал.
2, т. 1 от КТ, и ОТМЕНЯ Заповед № РД07-4/08.02.2022 г. на Началника на РУО – Варна, с
която същото е извършено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК,***** да заплати на адвокат К. Д. Г., с адрес:
гр. **** сумата от 1310,00 лева (Хиляда триста и десет лева), представляваща
възнаграждение за осъществена по реда на чл. 38, ал. 2, т. 3 от ЗАдв безплатна адвокатска
защита на ищцата П. А. И., ЕГН **********.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, ****, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, държавна такса в размер на 80,00 лева
(Осемдесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок
считано от датата на обявяването му – 09.11.2022 г.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7