О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30.07.2020г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,
На 30.07.2020година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
МАРТИНА КИРОВА
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз.гр.
дело №410 по описа
за 2020г.
За да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна Дирекция "Пожарна безопасност
и защита на населението" към МВР гр.София, подадена от юр.к.
Т. С., против Решение № 258/11.06.2020г. на Ямболски районен съд, постановено
по гр.д. №4546/2019г., с което ГД "Пожарна безопасност и защита на
населението" към МВР е осъдена да заплати на В.Х.В. *** сумата 1706.39
лева за извънреден труд, положен през периода от 27.12.2016г. до 27.12.2019г., мораторна лихва върху нея в размер на 214.61лева, ведно със
законната лихва върху главницата от 27.12.2019г. до окончателното изплащане и
направените по делото разноски в размер на 342.38лева., като ГД "ПБЗН"
е осъдена да заплати д.т. в размер на 118.26лева и 150лева разноски за вещо
лице по сметката на ЯРС.
В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е
редовна и допустима, при което съдът следва да се произнесе по доказателствените
искания на страните и насрочи делото за разглеждане в открито с.з. при неприложение на разпоредбата на чл.312,ал.1т.1 ГПК, тъй
като предмет на делото са обективно съединени искове и на основание чл.310,
ал.2 и ал.3 ГПК делото не подлежи на разглеждане по Глава двадесет и пета от
ГПК - Бързо производство, като преди това съгл. разпоредбата на чл.268 ГПК извърши
доклад на въззивната жалба, както следва:
Оплакването на въззивника е за
неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния и процесуалния
закон. Въззивникът счита, че в нарушение на материалния закон районният съд е
допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която е неприложима към
служебните правоотношения на държавните служители в МВР. Сочи, че видът и
условията за заплащане на възнагражденията, натуралните престации
и работното време на служителите в МВР са предмет на подробна уредба в
специалния закон - ЗМВР, като при проследяване на нормативната история на
закона от 2006г. се налага извода, че редът на полагане, отчитане и заплащане
на нощен и извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ няма.
Аналогична на КТ била уредбата само по Наредба №8121з-407/11.08.2014г., но
същата като несъответна на ЗМВР, била поправена с наредбите от 2015г. и 2016г.
Въззивникът изтъква, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната
продължителност на дневното работно време на държавните служители в ЗМВР е 8
часа, като положеният през нощта труд за всеки 24 часов период е също 8 часа,
съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР и при делението на тези часове се получава
коефициент 1, а не 1,143 както е по реда на КТ, или за държавните служители от
МВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен, а се заплаща по 0.25
лева на час, съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на МВР. В
подкрепа на тези свои доводи въззивникът сочи съдебна
практика на районни и окръжни съдилища в страната. Отделно от това навежда, че
ищецът е претендирал заплащане на извънреден труд, но дори и при прилагане на
трудовите норми по КТ - НСОРЗ и коефициента от 1.143, при превръщането на
нощните часове при сумирано изчисляване на работното време в дневни, се заплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд, а не извънреден труд. Според
въззивника, в нарушение на процесуалния закон районният съд е приел и
кредитирал съдебно-икономическата експертиза по делото, чийто предмет се
разминавал с исковата претенция и експертизата не отчитала факта, че ищецът е полагал
три категории нощен труд - по график в рамките на месечната норма, по график
над месечната норма и по заповед при извънредни ситуации като пожарогасене, неотложни спасителни операции и други.
По тези съображения се моли за
отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново от окръжния съд, с
което предявените искове бъдат отхвърлени, с присъждане на разноските пред
двете съдебни инстанции по същество. В случай на потвърждаване на решението на
първата инстанция, се моли съдът да вземе предвид, че за периода 01.01.2018г. -
17.07.2018г. за работещите по КТ е била приложима нормата на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските, като е направено и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемата страна, тъй като не е
налице фактическа и правна сложност по делото.
Въззиваемият В.В. не е подал писмен отговор в
срока по чл.263, ал.1 ГПК и не е изразил становище по жалбата.
Страните не са направили искания
за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Предвид горното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 13.10.2020г. от 9.30ч.
За с.з. да се призоват страните, на които да се връчат преписи от настоящото определение
за становища по доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.