Решение по дело №843/2021 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 32
Дата: 31 януари 2022 г. (в сила от 17 февруари 2022 г.)
Съдия: Георги Димитров Василев
Дело: 20212330200843
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Ямбол, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Невена Ив. Несторова
при участието на секретаря Ж.Ч.
като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно
наказателно дело № 20212330200843 по описа за 2021 година
Подадена е жалба от П. Т. Д. от гр.***, ЕГН: ********** против Наказателно
постановление № 21-0813-001223/28.06.2021 г., издадено от Началника на сектор Пътна
полиция Ямбол към ОД МВР Ямбол, с което на жалбоподателят на основание чл.174, ал.3,
пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, и на основание Наредба № Із-2539 на
МВР са отнети 12 контролни точки за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. В жалбата се сочи,
че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради нарушаване на
материалноправните и процесуалноправните правила при издаването му, като се излагат
фактически констатации в насока, че жалбоподателят не е осъществил състава на вмененото
му административно нарушение, и се сочи също така, че са допуснати и съществени
нарушения на процесуалните правила, подробно изложени в жалбата. Иска се да бъде
отменено изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява. Процесуалният му
представител – адв. С. от АК-Ямбол поддържа депозираната жалба и пледира да бъде
отменено наказателното постановление по съображенията, изложени в жалбата.
Претендират се направените разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание и не взема становище по депозираната жалба.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 09.05.2021 год. в 04.26 часа в гр.***, в посока от кръстовище с обходен път „Юг“
1
към кръстовище с ул.***к, при управлението на собствения си лек автомобил „Пежо 406” с
рег. № ***, жалбоподателят П. Т. Д. бил спрян от служители на сектор Пътна полиция -
Ямбол – свидетелите В. и Р. за извършване на проверка. След извършване проверка на
документите, жалбоподателят Д. бил поканен да му бъде извършена проверка за употреба на
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер” с фабр. номер ARВА 0177.
Жалбоподателят Д. опитал три пъти на уреда да му бъде извършена проверка за употреба на
алкохол, но тъй като скоро преболедувал Ковид-19, имал проблеми с белите дробове, за
което уведомил контролните органи, не успял да издиша необходимото количество въздух в
уреда, поради което и не се осъществила проверката за алкохол. Поради това обстоятелство,
свид. В. съставил на жалбоподателят Д. акт за установяване на административно нарушение
серия GA № ***, като счел, че жалбоподателят не изпълнява указанията на контролните
органи относно начина на извършване на проверката, не вдухва нужното количество въздух,
с което възпрепятства проверката. На Д. бил издаден талон за изпращане на медицинско
изследване № 001045. По-късно жалбоподателят Д. отишъл в Спешен медицински център –
Ямбол за даване на кръвна проба за изследване на алкохол в кръвта, но служителите от
Спешния център отказали да му бъде взета такава, тъй като са изминали 30 минути след
установеното време. Впоследствие въз основа на горепосочения АУАН е издадено
атакуваното наказателно постановление № 21-0813-001223/28.06.2021 г., издадено от
Началника на сектор Пътна полиция Ямбол към ОД МВР Ямбол, с което на жалбоподателят
Д. на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в
размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, и на основание
Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки за нарушение на чл.174, ал.3 от
ЗДвП
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
актосъставителя В. и на свидетелите Р., Н. и М., дадени в съдебно заседание и приобщените
към доказателствения материал по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно
легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:
От събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен и безспорен
начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя Д. административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата, водач на
моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол кръвта или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
2
средство за срок от две години и глоба 2000 лв. По делото е безспорно установено, че
жалбоподателят Д. е бил поканен да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер” фабр. номер ARВА 0177, същият се е опитал три
пъти да вкара количество въздух в уреда, но поради наскоро прекаран вирус на Ковид-19,
имал проблеми с белите дробове и не е успял да стори това. Тези обстоятелства се
потвърждават изцяло и от показанията на разпитания по делото полицейски служител –
свид. Р., който в показанията си сочи, че жалбоподателят след няколко опита не е успял да
вкара достатъчно количество въздух, за да се направи пробата, като по време на проверката
жалбоподателят е заявил, че е преболедувал Ковид-19 и не може да даде проба с техническо
средство. Обстоятелството, че Д. не е могъл да вкара достатъчно количеството въздух в
уреда се потвърждава и от показанията на свидетелите Н. и М.. Твърдението на
жалбоподателя, че скоро е боледувал от Ковид-19 се подкрепя и от представеното с жалбата
предписание за изолация в домашни условия от РЗИ-Ямбол, с дата на връчване 25.03.2021 г.
По делото е безспорно установено, че жалбоподателят Д. се е опитал да вкара необходимото
количество въздух в уреда, но не е успял и не се потвърждава изложената в акта за
установяване на административното нарушение и в наказателното постановление
фактическа обстановка, че е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол
с техническо средство „Алкотест Дрегер” фабр. номер ARВА 0177. За да е съставомерно
деянието по чл.174, ал.3 от ЗДвП, следва да е налице отказ от страна на водача на МПС да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
или да не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта, като в настоящия случай, от събраните по делото доказателства не бе установено, Д.
да е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол, нито пък по някакъв начин е възпрепятствал осъществяването на
проверката, а причината, поради която не е била извършена проверката за алкохол с
техническо средство е била единствено здравословното му състояние и не може да се
приеме, че се касае за отказ от извършване на проверка за алкохол. Съдът намира, че не
може се ангажира административнонаказателната отговорност на Д., предвид това, че не бе
установено по безспорен начин виновно извършено от него нарушение.
На следващо място, съставеното въз основа на акта за установяване на
административно нарушение наказателно постановление съдържа съществени процесуални
нарушения и е постановено при неспазване на задължителните изисквания на чл.57, ал.1, т.5
и т. 6 от ЗАНН относно наложеното наказание по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. От събраните
по делото гласни и писмени доказателства се установява, че липсва точна и правилна
законова квалификация на нарушението, тъй като съставът на чл.174, ал.3 от ЗДвП съдържа
две хипотези на изпълнително деяние (отказ за алкохолно изследване или неизпълнение па
предписание за медицинско изследване), а в настоящия случаи в наказателното
постановление кумулативно са изписани и двата състава на нарушения по чл.174, ал.3 от
ЗДвП, което ограничава сьществено правото на защита на жалбоподателя и води до
невъзможност да разбере точно за какво нарушение му се налага съответното
административно наказание. Предвид гореизложеното, издаденото наказателно
3
постановление се явява незаконосъобразно, наложените наказания са неоснователни и като
такива следва да бъдат отменени.
Наказателното постановление, в частта отнемане на контролни точки – общо 12
контролни точки, на основание Наредба № Із-2539 на МВР също следва да бъде отменено.
При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от
АПК, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. се явява частично основателно. Съгласно
чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на
разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на
органа, издал отменения акт. За това, съдът като съобрази и разпоредбата на чл.18, ал.4 от
Наредба № 1 от 09. 07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
предвиждащ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер извън случаите по ал.2 възнаграждението да е 300
лв., прие че същата следва да се присъди в тежест на въззиваемата страна.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0813-001223/28.06.2021 г., издадено от
Началника на сектор Пътна полиция Ямбол към ОД МВР Ямбол, с което на П. Т. Д. ЕГН
**********, адрес: гр.*** на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за 24 месеца, и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки
за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Ямбол да заплати на П. Т. Д. , ЕГН **********, живущ в
гр.*** направените по делото разноски в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4