Решение по дело №556/2019 на Административен съд - Пловдив

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  1796/1.10.2019г.

 

гр.Пловдив, 01 . 10 . 2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Пловдив, VІ състав в открито заседание на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                   Административен съдия: Здравка Диева

 

при секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 556/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

„***” ЕООД, ЕИК *****, адрес на управление: *****, представлявано от управителя Н.Б., с пълномощник адв.Н.Н. обжалва Ревизионен акт / РА / № Р-16001618002541-091-001 от 09.11.2018г., издаден от В.П.А. - Началник сектор, възложил ревизията и М.Г.Г. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив и ръководител на ревизията, в частта, потвърдена с Решение № 45 от 28.01.2019г. на Директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /Д „ОДОП“/ - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с която не е признато правото на приспадане на данъчен кредит /ДК/ в общ размер на 16 941,00лв. с прилежащи лихви в размер на 443,45 лв., както и определените лихви в размер на 359,35лв. за деклариран и невнесен ДДС.

Становища на страните :

- Жалбоподателят счита оспорения ревизионен акт за незаконосъобразен с искане за цялостна отмяна и присъждане на направените съдебни разноски. По отношение сделката с пряк доставчик „***” ЕООД е заявено, че констатациите в РД са погрешни, поради неправилно възприета фактическа обстановка – в писмен договор между *** ЕООД и *** ЕООД от 24.11.2017г. е договорена доставка на материали /строителен камък и 1 брой италианска машина с водно рязане/, на цена 68 000лв. без ДДС, платима в срок от 12 месеца след доставката на стоката, като собствеността върху продадената стока преминава върху купувача в момента на предаване на стоката. Фактура е издадена от доставчика на 29.11.2017г. на посочената цена и ДДС – 13 600лв. На 01.12.2017г. *** ЕООД заплатило частично сумата по договора – 16 600лв. с банков превод и на 04.12.2017г. – второ частично плащане в размер на 20 000лв. Разноските за транспорт били за сметка на купувача – на 04.12.2017г. е изготвен писмен договор-заявка № 393/04.12.2017г. за доставка на стоката по договора от *** ООД /спедитор/ от гр.Плоещ, Румъния до с.Билка, обл.Бургас – в обекта на получателя. На същата дата – 04.12.2017г., *** ООД сключило заявка-договор за автомобилен превоз на товари № 393/04.12.2017г. с превозвач *** ЕООД /автомобил с ДКН ******. На 07.12.2017г. в гр.Плоещ, Румъния, във фирма „***” Румъния /производител на стоката и продавач по отношение на „***” ЕООД/ е извършено натоварване на стоките в камиона, посочен в договора между *** ООД и *** ЕООД. На тази дата – 07.12.2017г. е изготвена ЧМР товарителница от румънската фирма с данни за : продавач – ***, получател – *** ЕООД, превозвач – *** ЕООД, ДКН на камиона - ******, вида материал и неговото количество, както и режещата машина /cutting machine/, тегло на товара – 10 563,5 кг. за материалите и 1500 кг. за машината. На 08.12.2017г. камиона на *** ЕООД пристига в склада на *** ЕООД в с.Билка. При приемане на стоката управителят на *** ЕООД констатира дефекти по доставяния материал и попълва изрично възражение в графа 19 на ЧМР товарителницата, която придружава товара /defect material, broken material/. Освен това, при получаването на стоката, управителят на *** ЕООД изрично попълва дата – 08.12.2017г. и място на получаване – с.Билка, вкл. полага и подпис върху ЧМР. С позоваване на чл.3 ал.1 т.2 от договора / 24.11.2017г. , е посочено, че *** ЕООД е поел задължение да замени за своя сметка всички материали, които са с недостатъци и между *** ЕООД и *** ЕООД е постигнато съгласие дефектните материали да бъдат върнати обратно в Румъния и фирмата-производител *** да ги замени, като заплащането на повторния транспорт до Румъния и обратно до с.Билка – да бъде за сметка на продавача, съгл. чл.3 ал.1 т.2 от договора. Заявено е, че *** ЕООД се свързало с *** ООД, което сключило договор с *** ЕООД за превоз по маршрут с.Билка-Плоещ и Плоещ-с.Билка – заявка-договор за автомобилен превоз на товари № 406, подписан на 14.12.2017г. Според договора, превозвачът *** ЕООД следвало да извърши превоза със соло бордови автомобил с ДКН ****. Превозът от Плоещ до с.Билка е извършен на 18.12.2017г. с изготвена ЧМР товарителница, съдържаща всички данни, удостоверяващи превоза : доставчик ***, Румъния; получател – *** ЕООД; превозвач – *** ЕООД; ДКН на автомобила : ****; вид на товара : 1 bundle + 65 pestiles granite; тегло на товара – 4 353,45кг. Превозът пристига в с.Билка на 18.12.2017г. без дефектирали материали. Поддържа се, че затова на същата дата – 18.12.2017г. е подписан Приемо-предавателен протокол за замяна, с който *** ЕООД предава на *** ЕООД заменената дефектна стока, която е доставена в България с автомобила с ДКН ****. Твърди се, че понастоящем материалите и машината се намират в склада на *** ЕООД в с.Билка и са неразопаковани. „Те са точно във вида в който са пристигнали от Румъния, с оригиналната си опаковка и с печатите на фирмата производител”. Предвид описаните данни, разбирането на жалбоподателя относно реално осъществена доставка на стоки означава доставена стока /налична/, вкл. когато е установено кой и на какво основание е доставил стоката, респект. кой и на какво основание е получил тази стока. В тази вр. и с оглед тезата на ответника за неналична стока поради една или повече технически грешки в придружаващите стоката документи, е заявено доказателствено искане за съдебна експертиза за установяване – каква стока и в какви количества е доставена по спорната сделка. Пояснено е, че *** ООД е спедитор, а не превозвач и с позоваване на чл.361 и сл. от ТЗ, е повторена описаната фактическа обстановка по отношение извършения превоз /спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име и за сметка на доверителя, договор за превоз/. Призната е констатацията на стр.5, 6 от РД, като е посочено, че предвид големия документооборот на ревизираното дружество, действително е налице „наш пропуск” – подписване на приемателно-предавателен протокол от 19.12.2017г., който е изцяло некоректен и който към момента е изрично отменен с двустранно подписан на 10.11.2018г. Споразумителен протокол между *** ЕООД и *** ЕООД. Копие от споразумителния протокол е приложен към жалбата до Д ОДОП – Пловдив и е изтъкнато, че в същия са отразени и други неточности, вкл. такива, които не са забелязани от ревизиращия екип. По отношение доставката на машина е посочено, че в РД не е посочено нито дали тя съществува, нито, че не е доставена, или че е различна от посочената в договора. Твърди се, че машината е налична и все още в оригиналната си опаковка от доставката и е заявено искане да бъде проверена от в.л. – дали съществува, кой е доставчикът и каква точно машина е доставена. Отречени са изводите на приходните органи относно *** ЕООД – за липсата на собствен склад, липса на назначени работници и липса на доказателства за място на съхранение на стоката – с аргумент от характера на конкретната доставка : от Румъния директно до склада на получателя *** ЕООД. Описани са подробно и фактите по отношение издадени фактури и извършени плащания по спедиционния договор и двата договора за превоз : По договора от 04.12.2017г., доставчикът *** ООД издал на *** ЕООД фактура № **********/11.12.2017г., заплатена от *** ЕООД на 18.01.2018г. с банков превод през *** АД; по договора между спедитора и *** ЕООД от 04.12.2017г. е извършен превоз на 07-08.12.2017г. и *** ЕООД издало на *** ООД фактура № **********/07.12.2017г., заплатена по банков път на 22.01.2018г.; след констатацията за дефектирала стока, съгл. цитираната разпоредба от договора с прекия доставчик, транспортът е за сметка на *** ЕООД и затова спедиторът *** ООД издал фактура на *** ЕООД - № **********/23.07.2018г. За извършеният транспорт от *** ЕООД по маршрут от с.Билка до Плоещ и обратно, между 14.12.-18.12.2017г., превозвачът издал на *** ООД фактура № 000…103/15.12.2017г. – заплатена по банков път на 22.01.2018г. Изтъкнато е, че описаните издадени фактури и плащанията по тях – между превозвачите и спедитора, не са оспорени от приходните органи. Поради това се счита, че не е поставен под съмнение наличието /реалността/ на извършеният превоз. Относно твърдяното в РД разминаване между количеството стока – румънският доставчик доставил почти два пъти по-големи количества от префактурираните от *** ЕООД към *** ЕООД, се счита, че е налице фактическа грешка : Твърди се, че за гранит Baltik braun, в Приложение № 1 в графа 5 „Количество”, освен кв.м., има и отбелязани бройки – доставката е на два броя листа от посочения гранит, веки с размери, отразени в графа 4 /313х170х2 см/ или с квадратура от 5.32 кв.м. на лист. Доставят се 2 броя листа и всеки от тях е бил дефектен, поради което се връщат 10.64 кв.м. от този гранит. Посоченото се отнася и за доставения Azul white – доставено е не както е посочено на стр. 12 от РД – 2.24 кв.м., а два листа от по 2.24 кв.м. Затова и се заменят 4.48 кв.м., т.е. 2х2.24 кв.м. В тази вр. се твърди да липсва разминаване между доставеното от румънската фирма, върнатото като дефектно и повторното доставяне на вече качествена стока. Освен това – в случая е подписан между страните Анекс от 25.11.2017г., с който се приема по-подробно и ясно Приложение № 1, като се изчистват всякакви неточности, неясноти или технически грешки в размери, тегло или единични/общи стойности на доставяните по договора видове материали.

За констатацията – на дата на издаване на спорната ф-ра № **********/29.11.2017г. *** ЕООД продава стока, която още не му е доставена и не притежава, е изтъкнато, че издаването на фактура не е елемент от процеса на доставяне на стоката, тъй като ако беше обратното, не би се изисквал приемо-предавателен протокол към фактурата, вкл. издаването на фактура е специално уредено в чл.321 ТЗ /при поискване от купувача/. Освен това е заявено, че т.нар. „продажба на чужда вещ” не е нищожна сделка, а реална и допустима според българското законодателство /§2 т.3 ДР ЗСБТ; чл. 189 и чл.192 ЗЗД/. Извън посоченото, в конкретния случай, прехвърлянето на собствеността върху стоката – предмет на договора от 24.11.2017г., е изрично регламентирано в договора – чл.7, според която разпоредба – собствеността преминава върху купувача в момента на предаване на стоката, който момент е настъпил на 08.12.2017г. /когато управителят на *** ЕООД подписва ЧМР товарителницата за превоза, осъществен от *** ЕООД/, съответно – на 18.12.2017г. – при предаване на заменената дефектна стока. Тоест, в случая е налице изрична договорка за момента на преминаване на собствеността върху купувача, и прехвърлянето на собствеността не е договорено да стане с подписването на фактурата, която е подписана преди продавача да стане собственик на продаваните стоки.

Относно доставките от *** ЕООД е заявено във вр. с констатациите в РД, че работниците са налични и са работили по сключени граждански договори с изпълнител *** ЕООД. Обстоятелството дали тези физически лица са декларирали получените доходи пред НАП по тези граждански договори, е извън възможностите на ревизираното лице /РЛ/ за контрол. В случая има сключен договор за извършване на СМР с фирма-изпълнител, плащане по договора и предаване на услугата, която е извършена качествено.

- Ответникът Д ОДОП - Пловдив с процесуален представител гл.юрисконсулт Б. оспорва жалбата. Счита РА за законосъобразен, а жалбата подлежаща на отхвърляне с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заявено бе възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В писмено становище по същество поддържа съображенията от потвърдителното решение : за доставката от *** ЕООД е изтъкнато, че не е представена оборотно ведомост за 2017г., както и аналитичен регистър на с-ка от група 20 – машини и съоръжения и гр.30 – Стоково-материални запаси, от които може да се проследи завеждането и изписването на процесните стоки и машината. Поддържа се, че в хода на административното обжалване *** ЕООД представя нови доказателства, непредставени в ревизионното производство, които правилно са квалифицирани като такива – съставени за целите на обжалването. Анексът от 25.11.2017г. с Приложение № 1 към него не е представен в хода на ревизията и в същия се променя мястото на доставяне на стоката – от гр.Врана на с.Билка, както и разходите за транспорт да са за сметка на купувача, а при връщане на дефектна или неотговаряща на техническите изисквания стока – разходите за транспорт ще са за сметка на *** ЕООД. Изтъкнато е, че предвид факта, че на самата фактура в полето „предмет на доставката” е посочено „по опис”, предполага възможността този опис да бъде заменен по всяко време по усмотрение на страните. Според ответника, анексът и приложение № 1 към него – изправят допуснатите грешки, подробно описани в РД. Поради представянето му след запознаване с РА, се потвърждават установените при ревизията несъответствия в документите, вкл. и количествата на стоката – предмет на сделката. Същият е нов частен документ, представен за целите на административното обжалване. Така и в Споразумителен протокол от 10.11.2018г. са коригирани грешките, посочени в РД. Съдържанието на протокола е съвсем различно от това на протокола, представен в хода на ревизията. Съставянето на новите документи води до извод, че РЛ се съгласява с констатациите на ревизиращия екип и невярното съдържание на приемо-предавателния протокол от 19.12.2017г. – основният документ за прехвърляне собствеността на стоката. В случая със съгласието на двете страни, документите, с които се цели да бъде доказано реалното прехвърляне на собственост на стоката и правото на приспадане на ДК – са анулирани. Затова фактурата от 29.11.2017г. е издадена без да има настъпило данъчно събитие – след като приемо-предавателният протокол от 19.12.2017г. е анулиран и издаден нов от дата 12.11.2018г. – една година след издаване на фактурата, същата е издадена без основание. В случая РЛ не твърди и не представя доказателства за анулиране на фактурата, както и нова фактура не е издадена спрямо новата дата на приемо-предавателния протокол от 12.11.2018г. Не би и могло да бъде издадена поради дерегистрация на доставчика – представени доказателства в последно съдебно заседание. Предвид поддържаната теза, СТЕ е неотносима към спора, като според експертизата – в складовата база на РЛ има материал от различни доставчици и с различен произход, като в.л. не е успяло да индивидуализира доставената стока – идентификационните бележки са унищожени от атмосферните условия. Освен това, в.л. е посочило, че гранитните плочи са престояли в двора повече от две години, което противоречи на представените допълнително доказателства – новия приемо-предавателен протокол от 12.11.2018г. За машината в.л. не е могло да установи марка и вид, като върху същата липсват означение за марка или производител, като такива не са посочени и в договора, поради което може само да се предполага, че става въпрос за една и съща машина.

По отношение отказан ДК по издадени три фактури от *** ЕООД с предмет – доставки на СМР : Поддържа се установеното със справка от информационния масив на НАП за м.08.2017г. относно липса на наети лица на трудов договор, вкл. непредставени сч.регистри и оборотни ведомости за налични активи. Във вр. с представени 5 граждански договора са изискани писмени обяснения и документи от лицата, но четири лица не са открити, а едно от тях е уведомено лично, но не е представило изисканите данни. Предвид характера на услугите, е изтъкнато, че не са представени заповеди за командировки на лицата, разходно-оправдателни документи за престоя им, като индиции в тази насока са и показанията на разпитания свидетел в съдебно заседание от 05.06.2019г. За извършването на СМР са необходими работници, с които прекия доставчик не разполага, поради което „наема” физически лица на граждански договори, които не отговарят на исканията за представяне на доказателства. Ведно с посоченото, констативния протокол за извършена и приета работа е без дата, поради което не удостоверява кога е извършено плащане за отработен човекоден. Информацията от ССч.Е не променя констатациите и изводите на приходните органи по отношение действителността на фактурираните СМР услуги.  

- Окръжна прокуратура - гр. Пловдив не участва по делото.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в 14 дн.срок /решението е връчено по електронен път, л.12 – електронната препратка е активирана на 30.01.2019г., а жалбата е с вх.номер в Дирекция ОДОП – Пловдив от 13.02.2019г./ от страна с интерес от оспорването. Упражненото процесуално право е по реда на чл.156 ал.2 от ДОПК.

1. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001618002541-020-001 от 27.04.2018г. /л.415, т.2/, издадена от В.П.А., на длъжност началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, е възложена ревизия на „***” ЕООД, с обхват : задължения за данък върху добавената стойност за периода 01.08.2017г. – 31.03.2018г. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта - 08.05.2018г. по електронен път. От същия орган на приходите е издадена е ЗВР № Р-16001618002541-020-002 от 02.08.2018г. /л.411/, с която срока за извършване на ревизията е продължен до 08.10.2018г. – връчена на 03.08.2018г. по електронен способ. В първата ЗВР са определени за извършване на ревизията : М.Г. – гл.инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Х.Х. – инспектор по приходите.

За компетентност на органа, издал ЗВР, преписката съдържа Заповед № РД-09-1/03.01.2017г. с Приложение № 1, в което поименно е посочена В.А. /т. 10, л.45 и сл./, както и Заповед № РД-09-1801/28.09.2018г., издадени от Директора на ТД на НАП - Пловдив. Ревизионната преписка съдържа и е приет оптичен носител - диск /номериран плик 3/, удостоверяващ наличие на квалифициран електронен подпис на издателя на ЗВР, съставителите на РД и издателите на РА, валиден към дата на подписване на съответните документи. Представени са и извадки /”сертифицирана информация”/ с данни за валидност на електронните подписи на : М.Г., от 22.06.2018г. до 22.06.2019г.; Х.Х., от 22.06.2018г. до 22.06.2019г.; В.А., от 20.12.2017г. до 20.12.2018г.

РА № Р-16001618002541-091-001 от 09.11.2018г. е издаден от В.А. - Началник сектор, възложил ревизията и М.Г. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив и ръководител на ревизията, и подписан от тези лица с електронни подписи, л.51-54. Ревизионният акт е връчен по електронен път на 13.11.2018г. и обжалван изцяло по административен ред.

Съставен е Ревизионен доклад № Р-16001618002541-092-001/22.10.2018г. /л.61 и сл./, против който не е постъпило възражение. Фактическите основания и правни изводи от доклада представляват мотиви и за издаване на РА /чл.120 ал.2 ДОПК/. Налице е конкретно препращане към РД, който съдържа подробно описание на извършените от ревизиращия екип процесуални действия, при което и поради липса на възражение няма неизпълнение на задължението по см. на чл.120 ал.2 пр.2-ро ДОПК /чл.120 ал.1 т.5 ДОПК; Т.Р. № 5/2015г. по т.д.№ 4/2014г., ВАС/.

Съгласно забраната по чл. 160 ал.4 вр. с ал. 3 ДОПК, при обжалване на ревизионен акт съдът няма правомощието да го отмени при констатирани от него процесуални нарушения в ревизионното производство и да върне преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

2. При административното оспорване към жалбата на *** ЕООД са представени /л.34 и сл./ : Анекс от 25. 11.2017г. към договор за доставка между *** ЕООД и *** ЕООД с Приложение №1 към него; Споразумителен протокол между *** ЕООД и *** ЕООД за отменяне на приемо-предавателен протокол от 19.12.2017г.; Приемо-предаветелен протокол от 12.11.2018г. относно констатиране на предаването на стоките, извършено на 08.12.2017г.; граждански договори на лицата, извършили СМР от името на *** ЕООД - 5 бр. – които само са отразени като приложения към жалбата, без да са представени. Допълнително представените доказателства са коментирани от решаващия орган, ведно с преценка на доказателствената им стойност.

В хода на ревизионното производство е установено, че извършваната от РЛ дейност през ревизираните периоди е търговия с каменни облицовки, от обекти – с.Билка, обл.Бургас и офис в гр.Варна.

В РД е посочено, че възприетата от задълженото лице счетоводна политика е съобразена с общите разпоредби на ;1 т.15 ДР ЗСч. и е в съответствие с НСС. РЛ прилага двустранно счетоводно записване в съответствие с изискванията на чл.123 ЗДДС и води текущо счетоводно отчитане по изискванията на ЗСч. От гр.20 са заведени сметки, 204 машини и оборудване 29 317,91лв. „През ревизирания период дружеството закупува от *** ЕООД машина за водно рязане на стойност 27 528,50лв. За същата не са представени и събрани доказателства сочещи, че цитираната фирма *** ЕООД е действителният доставчик”. Прието е, че през ревизирания период, ревизираното дружество неправомерно е приспаднало ДК по фактури, издадени от *** ЕООД и от *** ЕООД.

2.1. По отношение пряк доставчик *** ЕООД - отказан данъчен кредит в размер на 13 600,00 лв. по фактура №**********/29.11.2017г. :

А / Извършена е насрещна проверка, документирана в протокол от 12.06.2018г. /л. 358 и сл./. Констатирано е, че посочената фактура е издадена на РЛ и отразена в отчетните регистри по ЗДДС на издателя. По отношение доставката на плочи от гранит в различни количества и цветове, както и 1 бр. машина за водно рязане били представени : договор за доставка от 24.11.2017г., сключен между *** ЕООД /продавач/ и *** ЕООД /купувач/ с предмет: доставка на материали, описани в Приложение 1, на обща стойност 81 600,00 лв. /с ДДС/; приемо-предавателен протокол от 19.12.2017г.; банкови извлечения от 01.12.2017г. и от 04.12.2017г. за частични плащания в размер на 16 600,00 лв. и 20 000,00 лв. За произход на стоките било посочено румънско дружество *** с VIN ******. Относно транспортирането - за сметка на получателя /РЛ/. Според писмени обяснения от З.М., представляващ *** ЕООД, лицето се е свързало с Н.Б., управител на *** ЕООД, за договаряне на доставката. Дружеството - доставчик няма назначени работници, наети складове, магазини и други помещения. Представени били и Invoice № 2017ALGI060/07.12.2017г., Invoice № 2017ALGI061/07.12.2017г., придружени с опаковъчен лист и товарителница, издадени от румънското дружество; ЧМР от 18.12.2017г. за извършен транспорт на стоките от фирма *** ЕООД с транспортно средство с per. номер **** и стока с тегло 4 353,43 кг.

Не били представени : оборотна ведомост за 2017г.; аналитичен регистър на сметка от гр. 20 - Машини и съоръжения и гр. 30 - Стоково-материални запаси.

За уточняване на установени различия относно транспортирането на стоките и машината за рязане, от *** ЕООД са изискани документи и писмени обяснения /л.93/ - представено било писмено обяснение от З.М. - пълномощник, в което е посочено, че при доставка на стоката с превозвач *** ЕООД е установено наличие на дефектна стока /счупени фаши гранит/, като част от стоката е върната пак чрез спедитора *** ЕООД, но с превозвач *** ЕООД. Дефектната стоката е заменена с нова и качествена, която е доставена в обект на ревизираното дружество. Общо замененото количество стока е 29,46 кв.м. Представен бил приемо-предавателен протокол, от който „е видно какво количество стока е превозено до фирмата доставчик „***” и количеството заменен гранит, л.95 и сл.

Б / За целите на установяване наличие или липса на доставки по проверяваните фактури, в хода на ревизията от РЛ били изискани заверени копия на същите с конкретно посочена информация. Към писмените обяснения е изискано да се приложат всички съпътстващи ги документи, в т.ч. фактури, договори и анекси, протоколи, платежни, транспортни документи, сертификати и др. /л.157/.

За доставката от *** ЕООД, РЛ представило : фактура за платен транспорт на *** ЕООД, в описан в същата маршрут и транспортно средство, с което е извършен превозът; ЧМР от 07.12.2017г., в което за доставчик е записана фирма *** с VIN ******. Посочено е, че според фактурата за превоз, транспортът е извършен от гр. Плоещ - Румъния до гр. Варна -България. В ЧМР е отразено, че : стоката е получена в с. Билка от Н.Б.; превозвач е *** ЕООД; превозно средство с per. номер ******; тегло на товара - общо 12 063,50кг. /два палета стока с тегло 10 563,50 кг. и една машина с тегло 1 500 кг/. В отговор на изискана информация относно местоположение на стоката към момента на ревизията било отговорено, че стоката и машината се намират в склад в с. Билка, ползван под наем. Няма данни за проверка на място в обекта, за установяване достоверността на твърдението за местонахождението на стоката и машината – предмет на спорната фактура.

В / Установени несъответствия в представените документи за превоз обосновали извършване на насрещни проверки на превозвачите – *** ЕООД, *** ЕООД и *** ЕООД.

- Според представени от *** ООД документи и писмени обяснения, търговското дружество е спедитор /опис на представени документи, л.78; писмени обяснения, л.79, 80; ПИНП от 16.07.2018г. с писмени обяснения – л.263 и сл./ : С договор-заявка 393/04.12.2017г., РЛ като товародател възлага на *** ЕООД -Варна организация на транспорт : превоз от гр. Плоещ до с. Билка - общ. Руен, като изпълнител, а със заявка - договор за автомобилен превоз на товари 393/4.12.2017г. - *** ООД като спедитор възлага превоз на изпълнителя *** ЕООД – превозвач : вид и количество на, 15 тона /л.88; л. 92 – заявка договор от 04.12.2017г./. *** ООД издава фактура към *** ЕООД – товара – гранитни плочи на палети и машина, общо тегло – 14000…17033/11.12.2017г. за автопревоз на товар – машина и палети от Плоещ, Румъния до Варна, България /л.87/, заплатена с банково бордеро на 18.01.2018г., а *** ЕООД издава фактура към *** ООД – 000…11797/07.12.2017г. /л.90/, заплатена с б.б. от 22.01.2018г. С друга заявка 406/14.12.2017г. - *** ООД възлага на *** ЕООД превоз с маршрут с. Билка - гр. Плоещ - Румъния и обратно /л.85/. Отразено е, че липсва писмена заявка от товародателя за този превоз. В писмени обяснения е заявено : „Предвид факта, че превозите са извършени в кратък интервал от време и по един и същ маршрут, е допуснато объркване, като навлото за превозите е събрано с фактура № 17033/11.12.2017г., издадена на „***" ЕООД." Следвало да се издаде и фактура на *** ЕООД, каквато е издадена със закъснение - № 17910/ 23.07.2018г., л.81.

- *** ЕООД представило документи и писмени обяснения /ПИНП от 03.07.2018г., л.271 и сл./ : по заявка - договор с *** ООД, е издаден пътен лист, ЧМР и фактура 10000011797/07.12.2017г. с изпълнител по доставката *** ЕООД и възложител *** ООД, лиценз № 4596 с изтекла валидност /26.06.2017г./. Транспортната услуга по ЧМР от 07.12.2017г. с получател *** ЕООД е извършена със седлови влекач с per. номер № **** и полуремарке с per. № **** - собственост на *** ЕООД. Водач е бил К.С.Т., назначен на трудов договор от 05.01.2015г. Транспортът е възложен от *** ООД със заявка -договор № 393/04.12.2017г., в която било отразено, че видът и количеството на товара е гранитни плочи на палети и машина с общо тегло 14-15 тона, вкл. описана дата и час на товарене - 06.12.2017г в гр. Плоещ. Представено е ЧМР от 07.12.2017г. / идентично с представеното от ревизираното дружество/. Датата на доставка е 08.12.2017г. и адрес на разтоварване с. Билка, за фирма *** ЕООД. Според представен пътен лист, маршрутът на транспортното средство е от гр. Девня до гр. Букурещ и от гр. Букурещ до с. Билка. Съгласно ЧМР, цялата превозена стока е разтоварена в с. Билка.

Според приходните органи, по документите от румънското дружество /инвойс фактури и паркинг - листове/, стоката, която е изпратена за *** ЕООД, е в много по-големи количества спрямо фактурираната стока от *** ЕООД на *** ЕООД – изпратената стока от румънското дружество на *** е 182,69 кв.м. полиран гранит, а *** ЕООД фактурира на *** ЕООД полиран гранит 104,53 кв.м.

- *** ЕООД представило документи и писмени обяснения /ПИНП от 06.07.2018г., л.286 и сл./ : заявка - договор за автомобилен превоз на товари № 406/14.12.2017г. между *** ЕООД и *** ЕООД, според която видът на товара е „гранитни листове на ***а^”, тегло на стоката - около 5 тона, дата на товарене - 17.12.2017г., място - с. Билка, общ. Руен, обл. Бургас, транспортно средство - бордови автомобил с per. № ****. Срокът на доставка е 18.12.2017г. Маршрутът е от с. Билка до гр. Плоещ и обратно. Според пътния лист - превозното средство е започнало пробега от гр. Карнобат до с. Билка, от с. Билка до гр. Плоещ, от гр. Плоещ до с. Билка и от там до гр. Карнобат. Общият пробег за двата дни е 821 км.

Г / Поради установени несъответствия при транспорта и прехвърляне собствеността върху стоката - *** ЕООД продава на *** ЕООД на 29.11.2017г. стока, която още не му е доставена и не притежава, е прието че спорната фактура е издадена без основание, тъй като не е налице предаване на стока, не е налице и авансово плащане към датата на издаване на същата. „Фирма „***“ ЕООД не е добила стоката на датата, на която е издадена фактурата на ревизираното дружество и няма как предмет на доставка да е стока, която не е закупена да бъде прехвърлена. Анализирайки събраните в хода на ревизията документи, е установено, че същите съдържат противоречиви данни и по отношение на транспортирането на стоките.”.

По отношение допълнително представените доказателства пред Директора на Д ОДОП – Пловдив, са налице следните съображения : 1. Анекс от 25.11.2017г. на договора за доставка между *** ЕООД и *** ЕООД с приложение № 1 към него не е представен в хода на ревизионното производство, въпреки изискани от РЛ всички документи, доказващи извършването на доставката от *** ЕООД, включително договори, приемо-предавателни протокли и др. С анексът от 25.11.2017г. е променено мястото на доставка на стоката - от гр. Варна на с. Билка. В чл. 3 на договора от 24.11.2017г. - относно правата и задълженията на страните, е добавена нова алинея, според която - разходите за транспорт от гр. Плоещ, Румъния до с. Билка, България ще бъдат за сметка на купувача - *** ЕООД, а в случай на връщане на дефектна или неотговаряща на техническите изисквания стока, разходите ще бъдат за сметка на *** ЕООД. Правилно решаващият орган е посочил, че изводите в РД и РА са основани на съдържанието на представения договор от 24.11.2017г., тъй като анекс не е приложен. В договора не е изрично посочено за чия сметка е транспортът, а задължение на доставчика е да „замени за своя сметка всички материали, които са с недостатъци, некачествени и неотговарящи на техническите изисквания". С насрещните проверки на спедитора *** ЕООД и на превозвачите, вписани в представените ЧМР - *** ЕООД и *** ЕООД, е прието за установено, че някакви стоки са транспортирани, но за продажбата им са съставени документи с противоречиво съдържание, което ги прави негодни доказателства. Тоест, не е безспорно доказано дали транспортираните стоки са от точно този вид, цвят, количество и стойност, както е посочено в приложение 1 към процесната фактура – с арг. от описанието на „предмет на доставка“ във фактурата - „по опис", което предполага възможността този опис да бъде заменен по всяко време по усмотрение на страните. Анексът изменя приложение № 1 към договора, на основание допуснати „технически грешки" в общото количество, размери и единични цени като приложение № 1 към договора, се заменя с приложение № 1 към анекса. Същевременно, в новопредставеното приложение № 1 към анекса, общото количество на доставената стока не съответства на количеството посочено в анекса към договора. Съдържанието на приложение № 1 към анекс от 25.11.2017г. се различава от съдържанието на приложение № 1 към договора за доставка от 24.11.2017г., представен в хода на ревизията. Най-общо количеството гранит по договор е 104,53 кв.м., а по анекс е 185,80 кв.м. Според решаващият орган с анекса и приложение №1 към същия в голяма степен се отстраняват грешки, описани в констатациите от РД, възражение против който не е представено. Поради това е прието, че анексът е съставен след запознаване с констатациите на РА, „като по този начин от страна на дружеството се потвърждават установените в хода на ревизията несъответствия в документите, вкл. и количествата на стоката, предмет на сделката.” И анексът представлява нов, частен документ, представен за целите на административното обжалване.; 2. Споразумителен протокол от 10.11.2018г., ведно с приемо-предавателен протокол от 12.11.2018г. – след дата на издаване на РА от 09.11.2018г. : В споразумителния протокол е посочено, че в съставения на 19.12.2017г. приемо-предавателен протокол, са допуснати множество „явни фактически грешки", поради което, страните се споразумяват да го анулират. В споразумителния протокол са коригирани грешките, описани в РД : в приемо - предавателния протокол, представен при ревизията, за доставчик е посочен *** ЕООД, вместо *** ЕООД и са положени грешно подписите на представляващите, както и е отразен грешен номер на МПС, с което е транспортирана стоката. В приемо-предавателния протокол от 12.11.2018г. са описани видове и количества доставени стоки, съответстващи на новопредставеното приложение към анекс от 25.11.2017г. Допълнително са описани и видовете и количествата на дефектните и върнати стоки. Според решаващият орган, съставянето на новите документи обосновава извод за съгласие на РЛ с констатациите на приходните органи относно приемо - предавателния протокол от 19.12.2017г. - установените „явни фактически грешки", които водят до невярно съдържание на протокола. „Следователно документите, представени в хода на ревизията, с които от страна на „***" ЕООД се цели да се докаже реалното прехвърляне собствеността на стоката и съответно право на приспадане на данъчен кредит се явяват анулирани /и то със съгласието и на двете страни/. С оглед на това и предвид обстоятелството, че фактурата е издадена на 29.11.2017г., без да има настъпило данъчно събитие - плащане или прехвърляне на стоката, същата се оказва неоснователно издадена, а данъкът в нея начислен без основание.”. След като приемо-предавателният протокол от 19.12.2017г. е анулиран и е издаден нов от дата 12.11.2018 г. /една година след издаване на фактурата/, се доказва, че фактура № **********/29.11.2017г. е издадена без основание от *** ЕООД, вкл. с оглед фактът, че предмет на доставка е „по опис". Последният валиден опис по тази фактура е от 12.11.2018г.

2.2. Относно пряк доставчик *** ЕООД - отказан данъчен кредит в размер на 3 341,00 лв. по издадени три фактури с предмет на доставки СМР :

А / Събраните при насрещна проверка на *** ЕООД данни са документирани в протокол от 14.06.2018г. /ПИНП от 14.06.2018г., л.316 и сл./ - установено било, че процесните фактури са издадени на РЛ и са отразени в отчетните регистри по ЗДДС на издателя. Дружеството – доставчик е със седалище и адрес управление ****. Дерегистрирано е по реда на ЗДДС на 11.10.2017г., след установени обстоятелства по реда на чл.176 от ЗДДС - по инициатива на орган по приходите, и след издаване на трите спорни фактури от 31.08.2017г. В подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016г. е декларирана основна дейност с Код по НКПД 4690 „Неспециализирано търговия на едро“ и няма данни за обектите, от които е осъществявана дейността.

За фактури №№ 195/31.08.2017г., 196/31.08.2017г. и 197/31.08.2017г. са представени /л.191 и сл./ : договори за извършване на CMP с възложител *** ЕООД и изпълнител *** ЕООД - три броя с приложени протоколи към всеки договор, в които е отразен вид на извършената работа; копия на фактурите; копия на граждански договори - 5 броя; свидетелство за регистрация на фискално устройство; счетоводни справки за м.08.2017г.; дневник за продажбите за периода 01.08.2017г. - 31.08.2017г., от който е видно, че прекият доставчик е включил спорните фактури /№195/31.08.2017г. с ДО 6 975,00лв и ДДС 1 395,00лв; №196/31.08.2017г. с ДО 6 045,00лв и ДДС 1 209,00лв; №197/31.08.2017г. с ДО 3 683,00лв и ДДС 737,00лв./. Фактурираните дейности са - изкоп на канал и полагане на кабели, а начинът на разплащане е „в брой".

Не са представени изисканите по реда на ДОПК данни за : разходи, отчетени във връзка с фактурираните на *** ЕООД услуги - разходи за заплати, за командировки, нощувки, транспорт, вкл. счетоводни сметки, отчитащи тези разходи; оборотна ведомост за м. 08. 2017г.; заповеди за командировка на лицата, разходо-оправдателни документи във връзка с престоя на работниците за периода на извършване на услугите, сметки за изплатени суми на лицата. Не са посочени превозни средства за транспортиране на работниците /от къде до къде/, както и информация за място на нощуване и за отговорно лице. От дружеството - доставчик не са представени разходо-оправдателни документи във връзка с отчетени разходи за осъществяване на фактурираните СМР.

С проверка в информационният масив на НАП било установено, че през м.08.2017г. – прекият доставчик няма наети лица на трудов договор. За същия период не е подадена информация за осигурителен доход за осигурените лица с декларация обр. 1 и обр. 6, вкл. не са установени данни за налична материална и техническа обезпеченост. Не са представени счетоводни регистри и оборотни ведомости за наличните активи, необходими за обезпечаване на дейността.

На посочените в гражданските договори 5 бр. физически лица са изпратени искания за представяне на документи и писмени обяснения, вкл. по реда на чл. 32 ДОПК : четири от лицата не са открити на постоянните си адреси по лична карта, а на едно от тях искането за представяне на документи е връчено лично, но документи не са представени / стр. 15-18 РД; л.235 - 265 /. При това положение е прието, че липсват документи които да докажат, че тези лица са извършили фактурираните услуги, вкл. че са превозени до обекта на *** ЕООД, както и че на тези лица са платени суми във връзка с извършени СМР, за изплатени командировъчни разходи

Посредством допълнителни справки в ИМ на НАП било установено, че *** ЕООД не е подало справка за изплатени суми на лица по реда на чл. 73 от ЗДДФЛ, нито лица, за които са представени граждански договори, са подали ГДД по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017г. с отразени получени доходи от *** ЕООД.

Б / РЛ представило договори и протоколи вр. с фактурите за доставки на услуги. С договор / 14.08.2017г. /л.191/ възложителят *** ЕООД възлага на изпълнителят *** ЕООД извършване на СМР – вид и количество на видовете работи, описание на обекта – в Приложение № 1, неразделна част от договора; срок – от 19.08.2017г. до 25.08.2017г.; чл.4 т.2 – Изпълнителят е длъжен да обезпечи необходимите за работата му човешки и материални ресурси; чл.8 ал.1 – единичните цени за изпълнение са съгл. Приложение № 1 /л.197 / : описание на СМР – изкоп на канал за кабел от сграда 2 до сграда 3 и от сграда 3 до сграда 4, в база ***, с.Билка, количество – 975м., ед.цена 6,20 лв., обща цена – 6045лв. Протокол № 1 към договор от 14.08.2017г. за установяване завършването и подлежащи на заплащане СМР, е подписан от представителите на страните на 31.08.2017г. В този протокол описанието на СМР е идентично с договора, а количеството – 975 кв.м. – спрямо Приложение 1 към договора – 975м.

С договор от 31.07.2017г. /л.199/ възложителят *** ЕООД възлага на изпълнителят *** ЕООД извършване на СМР – вид и количество на видовете работи, описание на обекта – в Приложение № 1, неразделна част от договора; срок – от 03.08.2017г. до 18.08.2017г.; чл.4 т.2 – Изпълнителят е длъжен да обезпечи необходимите за работата му човешки и материални ресурси; чл.8 ал.1 – единичните цени за изпълнение са съгл. Приложение № 1 /л.206 / : описание на СМР – изкоп на канал за кабел от централно ел.захранване до сграда 1, в база ***, с.Билка, количество – 1125м., ед.цена 6,20 лв., обща цена – 6045лв. Протокол № 1 към договор от 31.07.2017г. за установяване завършването и подлежащи на заплащане СМР, е подписан от представителите на страните на 29.08.2017г. В този протокол описанието на СМР е идентично с договора, а количеството – 1 125 кв.м.

С договор от 22.08.2017г. /л.207/ възложителят *** ЕООД възлага на изпълнителят *** ЕООД извършване на СМР – вид и количество на видовете работи, описание на обекта – в Приложение № 1, неразделна част от договора; срок – от 25.08.2017г. до 30.08.2017г.; чл.4 т.2 – Изпълнителят е длъжен да обезпечи необходимите за работата му човешки и материални ресурси; чл.8 ал.1 – единичните цени за изпълнение са съгл. Приложение № 1 /л.214 / : описание на СМР – възстановяване на кабел – обща цена 220 и заравяне на изкоп – 2 100м., ед.цена 1,65 и обща цена 3 465, в база ***, с.Билка. Протокол № 1 към договор от 22.08.2017г. за установяване завършването и подлежащи на заплащане СМР, е подписан от представителите на страните на 30.08.2017г. В този протокол описанието на СМР е идентично с договора.

В / Предвид описаните данни е възприет извод  за съставяне на фактурите при липса на реално извършена доставка на услуга по смисъла на чл. 9 ЗДДС, данъкът по които е начислен без основание. Посочено е, че доставката на услуга изисква установяване на действително наличие на кадрова и материална обезпеченост, мястото където е извършена услугата, както и основанието и поръчката във връзка с която е извършена услугата - фактури и приемо-предавателни протоколи не представлява безспорно доказателство за извършването на доставката. В случая прекият доставчик *** ЕООД не разполага с необходим кадрови ресурс за извършване на фактурираните от него доставки, поради което „наема" на граждански договори 5 физически лица. Физическите лица не са отговорили на приходните органи, не са представили изисканите данни. С позоваване на чл.16 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд /ЗБУТ/ при извършване на строителни и монтажни работи, относно определени задълженията за осигуряване на комплексни ЗБУТ на всички работещи на обекта, е посочено, че е следвало да се представят заверени копия от заповедите за определяне на лицата, извършващи инструктаж, книга за инструктаж, служебни бележки за преминалите инструктаж, документи за направени застраховки на работещите, присъствени форми и т.н.

2.3. Видно от Таблица1 към оспорения РА /л.52/, ревизираното лице е декларирало ДДС за внасяне за период м.08.2017г. в размер на 674,15лв. и за м.11.2017г. - в размер на 3 890,93 лв., който не е внесен. За невнесения ДДС са начислени лихви общо в размер на 359,35 лв. /78,09 +281,26/. По отношение тази фактическа установеност липсват възражения и предвид изходящи от жалбоподателя данни, констатацията е обективна и правилна. Налице са били предпоставки за начисляване на лихви в определения общ размер.

3. В съдебното производство е открита възможността за оспорване на констатациите от акта с всички допустими по ГПК, АПК, ДОПК доказателствени средства, както и представяне на доказателства, които не са представени в хода на ревизията /с или без хипотеза на чл.161 ал.3 ДОПК като последица/. Указания за доказателствената тежест са отправени към страните с р./14.03.2019г. /л.425, т.2/.

3.1. В хода на съдебното производство с оглед нормата на чл.171 ал.3 АПК по препратка от §2 ДР ДОПК – „Страните са длъжни да съдействат за установяване на истината”, жалбоподателят заяви доказателствени искания за : СТЕ, ССч.Е, разпит на свидетел при режим на довеждане и молби по реда на чл.192 ГПК до преките доставчици. Същите са уважени и по делото са приети заверени копия от : Оборотна ведомост на *** ЕООД за 2017г., Аналитичен регистър на с-ка от група 20 на *** ЕООД за 2017г., Аналитичен регистър на с-ка 304 Стоки за 2017г. на *** ЕООД /л.440 и сл./ - в аналитичните регистри е отразена фактурата за доставка на „машина за рязане + стока”, издадена от *** ЕООД /спорната/ и фактурата за транспорт на „стока + машина с водно рязане от ***”, издадена от *** ООД - № 000…1246/11.12.2017г. Представени от жалбоподателя и приети по делото са и заварени копия на Уведомление за приемане на СД за ДДС, дневника за покупки и дневника за продажби, за данъчен период ноември 2017г. , ведно със СД и дневниците /л.477 и сл. – за *** ЕООД/.

Неучастващите по делото лица – преките доставчици, не представиха изискани от жалбоподателя доказателства /молби на л.450 и л.451/. *** ЕООД е редовно уведомено чрез управителя, л.461. *** ЕООД не е открито на адреса от ТР.

            3.2. СТЕ /л.462 и сл./ : За доставките на услуги от *** ЕООД , в СТЕ е описан предметът на всяка от трите спорни фактури и е посочено, че жалбоподателят е представил на експерта два договора с изпълнителя *** ЕООД за направа на изкопи в собствения си имот в с.Билка. Отразено е, че изкопите целят възстановяване на кабели за външно ел.захранване с цел – захранване на сградите с трифазен ток. Към договорите са приложени приемо-предавателни протоколи. Наличен е и договор за възстановяване на кабелите и извършване  зариване на изкопите за тях, ведно с приемо-предавателен протокол. Предвид документирано извършване на изкопите през 2017г., към момента на оглед на място – 21.05.2019г., трасето на кабелите не е могло да бъде проследено визуално при огледа /уплътнена почва, затревен имот/. Кабелите били положени подземно. Всички сгради са електроснабдени, вкл. с трифазен ток за производствените и складовите помещения. С оглед на място СТЕ не може да потвърди наличието на подземен кабел през двора на имота поради невъзможност той да се установи визуално. „Възможно е описаните дължини на изкопите за кабели да са изпълнени, както и извършеното засипване след това”. СТЕ е посочила, че от представените документи се установява съответствие между количествата СМР по процесните фактури, договорите към всяка една от тях и по приемо-предавателните протоколи към всяка фактура. Стойностите в лева на СМР са еднакви по всеки договор с всяка фактура към него, а в приемо-предавателните протоколи не са вписани стойности в лева на СМР, а само количества. Визуално на място метрите не могат да се установят, тъй като видовете СМР представляват скрити работи – подземни кабели и техните трасета не могат да бъдат измерени.

За доставките на стоки и машина от *** ЕООД е посочено, че в Приложение № 1 /л.220, 221/ към договора от 24.11.2017г. – машината е описана като „Италианска машина с водно рязане 380 V”. Тя е монтирана в една от сградите в имота в с.Билка. Машината не е нова, а е втора употреба и не разполага с документация от производител. Приета е от *** ЕООД с описа за изпълнена доставка по договора, съставен към процесната фактура, л.224. Относно доставката на гранит, в.л. е посочило, че различните видове гранит са описани в Приложение № 1 към договора. *** ЕООД обработва гранит чрез нарязване за външни клиенти и за целите на свои обекти, по които е изпълнител – гранитът се доставя на палети от дървен материал или положен върху стоманени рамки под наклон, оформени като ***и. „Гранитът от процесните доставки се намира на открито в двора на имота в с.Билка и е нареден върху стоманени рамки.” Приет е с опис към процесната фактура.

При оглед на място е установено, че машината за рязане на гранит под вода се намира в Сграда 1 – производствена. В нея има и други специализирани машини за обработка на твърди материали. Самата машина няма табели или друг вид означения, „по които може да бъде идентифицирана”. Огледът показал, че като размери отговаря на доставената от *** ЕООД, но няма придружаващи документи, с които да бъде „еднозначно определена”. В двора на имота има значителни количества гранит от различни доставчици и с различен произход. „На място, с помощта на жалбоподателя, експертизата се опита да идентифицира всички налични гранитни плочи, но пълно съответствие се оказа невъзможно”. „Тъй като плочите са престояли в двора повече от 2 години, голяма част от залепените на тях идентификационни бележки са унищожени от дъжд, сняг и вятър”. Направено е фотографско заснемане на идентификационните бележки, останали върху плочите – снимките са част от експертизата.

- Съпоставен с твърдението в жалбата /л.5, гръб/ - „Понастоящем и материалите и машината се намират в склада на *** ЕООД в с.Билка, обл.Бургас и са неразопаковани. Те са точно във вида в който са пристигнали от Румъния, с оригиналната си опаковка и с печатите на фирмата производител”, резултатът от огледа не е довел до фактически извод за идентичност между съпътстваща документация към фактурата за стоките и относно вид и количество на място.

В тази насока, в СТЕ е отразено, че доставените гранитни плочи не са опаковани. Те са нови и според в.л. – очевидно не са употребявани. Визуално гранитните плочи имат много добър външен вид. Описан е механизма на преброяване на 7 стоманени рамки, по които са разположени гранитните плочи. На място обозначенията върху всяка гранитна плоча с нарочно залепена табелка в по-голямата си част са унищожени от външни фактори, поради което СТЕ не е могла да определи с точност от кои от изброените видове гранит – по колко плочи има на място. Поради същата причина е невъзможно и точното определяне по размери на плочите от всеки описан вид. Според в.л., надписи е имало на всички плочи, като на всички запазени надписи дебелината е 2см. По документите за доставка плочите имат общ брой 48, а на място са изброени 59броя. „Според жалбоподателя разликата се получава като резултат от заменени плочи след връщане в Румъния на част от материала поради начупване.”. Новодоставените плочи са приети с отделен протокол – л.98. Представена е информация от РД-л.11 – таблица с технически данни за доставените количества гранитни плочи : колона 2 – данни от инвойс фактурата, колона 3 – цената по тази фактура, колона 4 – тегло на материала по приложения паркинг лист, колона 5 – количество на доставения материал в кв.м., взето от документите /еднакво във всички документи/. СТЕ констатира, че в колона 2 – количествата са за 2 плочи общо, а в колона 5 – количествата са само за 1 плоча вместо за 2, което е причина за голяма разлика в сумите накрая на колоните /сума по к.2 – 182,60кв.м.; сума по к.5 – 104, 53 кв.м./. Според таблицата към Приложение № 2 към СТЕ, реалното количество на материала от колона 5 от таблицата към РД следва да бъде това, което експертизата изчислява в колона 19 от таблицата по приложението, т.е. 209,06 кв.м. , а не 104, 53 кв.м. Пояснено е, че количествата от к.5 в таблицата към РД не са умножени по 2, както следва да бъде, тъй като от всеки вид гранитна плоча количеството е по 2 бр. плочи. Тоест, в колона 2 от таблицата към РД това е отчетено и квадратурата на 1 плоча е умножена по 2, докато в колона 5 това не е направено и е взета квадратура само на 1 плоча. Накрая се сравняват квадратури като за по 1 плоча с квадратури като за 2 плочи и разликата е почти двойна. Според изчисленията на СТЕ в таблицата на Приложение 2 – и по Приложение № 1 /л.371, 372/ към договор от 24.11.2017г. и по описа към процесната фактура, общото количество плочи, измерено в кв.м. за цялата доставка, възлиза на 209, 06 кв.м. В резултат – количеството по договора е равно на количеството по описа към фактурата. СТЕ констатира разлика между тези две еднакви квадратури с квадратурите от паркинг лист и инвойс фактурата – „Там тя е 182,694 кв.м.”, но счита, че посоченото може да се дължи на неточно изпълнение от страна на румънския доставчик, а известно от практиката е, че естествените материали, добивани на големи блокове и след това рязани на плочи, не могат да се получат с точност до сантиметър и размерите са приблизителни. Според СТЕ брой листове е идентично на брой плочи гранит, л.467. В тази вр. е уточнено, че поръчката на *** ЕООД към *** ЕООД е по 2 бр. плочи от всеки вид, като е дадена квадратура на 1 плоча. „Логично е под количество гранит от даден вид да се разбира единична квадратура, умножена по 2”.

Машина за рязане на гранит под вода е налична в производствената сграда и се използва по предназначение – не е в доставната си опаковка, а работи от дълго време. В посочената сграда се намира и друга подобна машина с по-малки размери. Марка и вид не са установими с оглед. Няма табели по корпуса на машината, няма означение за марка или производител. „Не може да се установи съответствие или липса на такова с машината по договора между жалбоподателя и доставчика *** ЕООД не само поради липсата на идентификационни означения върху самата машина на място, а и по причина, че в договора също не е дадено подробно описание на възложената машина за доставка.”. По описа за приемане на доставката няма друго описание на машината, освен принципното „Италианска машина за рязане под вода”.

При изслушване на СТЕ, експертът заяви, че по отношение машината, единствените данни са размерите – на размери тя отговаря, вкл. при съпоставка с другите машини, които са с различни размери. В.Л. не е видяло остатъци от свалена табела и счита, че табела не е имало. „Има малка разлика между поръчаното и доставеното първоначално и между първоначално доставеното и коригираното след това”. Една от причините за разликата е техническа. В.Л. поясни относно установяването на процесните плочи гранит, че плочите в складовете са различни по външен вид и по опаковка. Процесните са идентифицирани по външен вид /”най-красивите4/, по см. и по табелките с вида на гранита и дебелината по 2 см., вкл. по опаковките. В СТЕ е отразено, че доставените гранитни плочи не са опаковани, л.465.

            3.3. ССч.Е /л.499 и сл./ е изготвена след преглед на приложените по делото документи и от извършена проверка на място в счетоводството жалбоподателя. Не са ползвани документи, които не са налични по делото. Счетоводствата на преките доставчици НЕ са проверени.  Описани са съпътстващите документи към спорните фактури, както и транспортните документи и фактурите за тях с извод за документално обоснован транспрот.

За доставката от *** ЕООД по фактура **********/29.11.2017г. /л.393/ : Договор за доставка 24.11.2017г./ л.367/ с предмет съгласно Приложение 1 /л.371/: -Полиран гранит-209,06кв.м..; -Италианска машина с водно рязане-1бр.; Опис към фактурата /л.373/ -Полиран гранит-209,06кв.м..; -Италианска машина с водно рязане-1бр.

За транспорт на стоките : ЧМР 07.12.2017г. - гранитни плочи-10563,50кг., -режеща машина-1бр.; ЧМР 18.12.2017г. - гранитни плочи-4353,43кг.

Документи за приемане на стоката : Приемо-предавателен протокол за замяна 18.12.2017г. /л.98/ - Заменя се дефектна стока по фактура 200/29.11.2017г. с нова-29,471кв.м. Стоката е доставена с МПС рег.№ ****; Приемо-предавателен протокол 19.12.2017г./л.366/ и Опис към него/л.223/ - Предава се стоката изрично упомената във фактура 200/29.11.2017г. В описа към протокола са конкретизирани видовете гранитни листове. Стоката е доставена с МПС рег.№ ****. Приемо-предавателен протокол 12.11.2018г./л.36/ - Предават се подробно описани по видове и размери гранитни плочи-185,906кв.м.

Фактури издадени на *** ЕООД от неговия пряк доставчик ***: Инвойс №2017ALGI060/07.12.2017г./л.383/ и паркинг лист /л.382/. Доставени: - гранитни плочи-182,69кв.м./ 10563,50кг. на стойност 7712,67$; Инвойс №2017ALGI061/07.12.2017г./л.379/ и паркинг лист/380/ - режеща машина-1бр. на стойност 3000$.

- Според наличен по делото Хронологичен регистър/л.377/, така закупените стоки, предмет на доставка по спорната фактура не са отразени като стоки в счетоводството на доставчика *** ЕООД. Покупката на стоките са отчетени директно на разход, като са извършени следните счетоводни записвания: Дт с/ка 601 Разходи за материали; Кт с/ка 401 Доставчици. Издадени са Протоколи за ВОП по чл.117 от ЗДДС. При такова счетоводно записване няма заприхождаване по материална сметка и последващо изписване на спорните стоки. Това счетоводно записване не е повлияло на крайния резултат.

Приемо-предавателен протокол за замяна 18.12.2017г./л.98/ - Заменя се дефектна стока по фактура 200/29.11.2017г. с нова-29,471кв.м. /таблично са представени – вид на гранита, размер по ЧМР, количество по ЧМР, количество по протокол от 18.12.2017г, л.500 гръб/ - 5-те вида гранит са част от изброените видове гранит в описа към спорната фактура. Стоката е доставена с МПС рег.№ ****.

- С отразени в ССч.Е сч.сметки е посочено, че *** ЕООД отчита приход по спорната фактура : Според наличен по делото Хронологичен регистър/л.376/, в счетоводството на доставчика е отразена процесната фактура. Извършени са следните счетоводни записвания: Дт с/ка 411 Клиенти: партньор *** ЕООД; Кт с/ка 702 Приходи от продажби на стоки; Кт с/ка 4532 Начислен ДДС на продажбите. За счетоводството на прекия доставчик *** ЕООД е посочено, че „на база една счетоводна сметка не мога да направя извод за редовност на цялото счетоводство”. Счетоводството на жалбоподателя е редовно водено – което обстоятелство не е спорно. По счетоводни данни процесните стоки са налични – не са извършвани продажби и не е отчетен приход. „Обстоятелството, че стоката е налична е установено и от приетата по делото СТЕ”.

 Относно транспорт извършен от *** ЕООД - първоначален транспорт с който е доставена стоката и машината : Спедитор-*** ООД, Договор-Заявка-№393/04.12.2017г. от *** ЕООД /л.266/ към спедитора *** ООД: Направление - ***-с.Билка, общ.Руен, МПС-рег.№:******, Товар-гранитни плочи на палети, машина, общо тегло 14-15 тона, Час, дата и място на товарене-06.12.2017г./09:00ч., ***, Място на разтоварване по договор - *** ЕООД, с.Билка, общ.Руен, обл.Бургас; Договор-Заявка-№393/04.12.2017г. от спедитора *** ЕООД към превозвача *** ЕООД /л.273/, със следните условия: Предмет-Автопревоз, Товар-гранитни плочи на палети, машина, общо тегло 14-15 тона, Маршрут-Плоещ/Румъния/-Варна, Място на разтоварване по договор - *** ЕООД, с.Билка, общ.Руен, обл.Бургас, Стойност на навлото към спедитора-780,00лв. и ДДС-156,00лв., Фактура издадена от спедитора на *** ЕООД-17033/11.12.2017г., Плащане-Банков превод-платежно нареждане/л.265/, МПС-рег.№:******

Документи от *** ЕООД : ЧМР-07.12.2017г. / л.275/, МПС-рег.№:******, Място на натоварване-Sat Popesti Com. Brazi, Ploesti, Приложени документи по ЧМР/клетка 5/: -Инвойс №2017ALGI060/07.12.2017г./л.383/, -Инвойс №2017ALGI061/07.12.2017г./л.379/, -Паркинг лист/382/, Място на разтоварване по ЧМР-с.Билка, Получател по ЧМР/клетка 2/-*** ЕООД, Стоката получена от/клетка 24/-Н.Б., Дата на разтоварване-08.12.2017г., Пътен лист №0046159 /л.284/-Маршрут: Девня-Букурещ-Билка-Варна, Квитанция Митница Дунав мост/л.283/, Платена винетка в Румъния/л.283/-07.12.2017г., Квитанция Дунав мост Румъния 08.12.2017г./л.283/, Водач-К.С.Т.; Трудов договор №66/05.01.2015г./л.282/; Длъжност-Шофьор над 12 тона. Фактура издадена от транспортната фирма към спедитора *** ООД -**********/07.12.2017г. /л.268/ - Плащане по фактурата-банков превод-платежно нареждане/л.267/; Счетоводно отчитане при превозвача - Дт с/ка 411 Клиенти, Кт с/ка 703 Приходи от продажби на услуги; Счетоводно отчитане при спедитора. Дт с/ка 6021 Разходи за външни услуги, Кт с/ка 4010 Доставчици, Транспорта е документално обоснован. На база наличните счетоводни документи се установява извършването му.

*** ЕООД - вторичен превоз на счупени при първия превоз гранитни плочи и заменянето им от производителя с нови такива : Спедитор-*** ООД, Заявка-Договор /-№406/14.12.2017г. от спедитора *** ООД към *** ЕООД/л.295/, Предмет-Автопревоз, МПС-рег.№: ****, Товар: -от България до Румъния-Гранитни листове на ***а-около 2 тона; -от Румъния до България-Гранитни листове на ***а-около 5 тона, Дата и адрес на товарене-17.12.2017г./10:00часа, ф-ма ***, с.Билка, Маршрут-с.Билка-Плоещ/Румъния/-с.Билка, Място на разтоварване по договор-***, Плоещ, Румъния. След като разтовари, колата товари обратно същия ден обратно за ф-ма *** ЕООД, с.Билка. Доставка в с.Билка на 19.12.2017г. Договорена стойност на навлото-900,00лв. и ДДС-180,00лв. От спедитора е издадена фактура за извършения транспорт-№17910/23.07.2017г. - Получател *** ЕООД, Предмет-Автопревоз по маршрут: с.Билка-Плоещ/RO/-с.Билка, Товар-Гранитни листове и плочки, Стойност на фактурата-960,00лв. и ДДС-192,00лв.

Документи от превозвач-*** ЕООД : ЧМР-18.12.2017г./л.298/; МПС извършило транспорта-рег.№:****, Водач-П.Р., Място на натоварване на 18.12.2017г.-България, Място на разтоварване и натоварване на 18.12.2017г.-Sat Popesti Com. Brazi, Ploesti, Получател по ЧМР-*** ЕООД, Товар по ЧМР-1 пакет и 65 броя плочки гранитни с тегло 4353,43кг. , Пътен лист №0037374/л.296/-Маршрут: Карнобат-с.Билка-Плоещ-с.Билка-Карнобат, Отчетен разход на гориво по Пътен лист №0037374/л.301/-611,74лв., Отчетена стойност на командировката по Пътен лист №0037374-316,84лв., Платена винетка в Румъния/л.298/-18.12.2017г. Фактура издадена от *** ЕООД към спедитора *** ООД -№103/19.12.2017г./л.296/ : Плащане по фактурата от страна на спедитора *** ООД-банков превод-платежно нареждане/л.82/; Счетоводно отчитане на фактурата при превозвача /л.291/ - Дт с/ка 411 Клиенти, Кт с/ка 703 Приходи от продажби на услуги. Счетоводно отчитане на фактурата при спедитора - Дт с/ка 6021 Разходи за външни услуги, Кт с/ка 4010 Доставчици. Транспорта е документално обоснован. На база наличните счетоводни документи се установява извършването му.

Доставки от „***” ЕООД : Процесните фактури са отразени в счетоводството на „***” ЕООД. Според справка за счетоводни записи за контрагент *** ЕООД /л.325/ са извършени следните счетоводни записвания: Дт с/ка 501 Каса в лева, Кт с/ка 702 Приходи от продажби на услуги, Кт с/ка 4532 Начислен ДДС на продажбите. В счетоводството на прекия доставчик са отчетени приходи от доставките. На база една счетоводна справка не мога да направя извод за редовност на цялото счетоводство. Извършените счетоводни записвания са правилните, предвид естеството на доставката.

За плащането-към фактурите са приложени фискални бонове за плащане в брой /л.225,226,227/. Стойностите на фискалните бонове са идентични със стойностите на процесните фактури.

- Процесните фактури са отразени в счетоводството на *** ЕООД. Според аналитичен регистър на сметка 401 Доставчици/л.175/ са извършени следните счетоводни записвания: Дт с/ка 602 Разходи за външни услуги; Кт с/ка 401/1 Доставчици:партньор *** ЕООД. Извършените счетоводни записвания са правилните, предвид естеството на доставката.

- За „***” ЕООД - Дружеството няма назначени лица по трудови правоотношения в посочения период. За 2017г. от страна на *** ЕООД, няма подадена Декларация по чл.73 ЗДДФЛ за изплатени доходи по нетрудови правоотношения. За „***” ЕООД – „Не мога да дам заключение за технологична осигуреност на прекия доставчик. Не са налични счетоводни данни за дружеството. Не е наличен в Търговски регистър отчет за 2017. Предвид това не е налична информация за притежавани от дружеството активи-машини, съоръжения, оборудване. Наличие на персонал на дружеството за м.08.2017г. -Липсват данни за сключени от доставчика трудови договори. По делото са приложени сключени на 05.07.2017г. Граждански договори за извършване на-Строително монтажни дейности, неизискващи квалификация до 30.09.2017г. със следните лица: - М.И.С., ЕГН **********/л.329/; -И.М.С., ЕГН **********/л.330/; -М.Л.Т., ЕГН **********/л.331/; -К.М.Б., ЕГН ********** /л.332/. Според Потокол за извършена насрещна проверка/л.316/, от страна на *** ЕООД са представени 5 броя граждански договори, но по делото откривам само 4 броя. За 2017г. от страна на *** ЕООД, няма подадена Декларация по чл.73 ЗДДФЛ за изплатени доходи по нетрудови правоотношения

- Относно плащането по фактура №17-200/27.11.2017г. издадена от *** ЕООД , л.503.. : два банкови превода от 04.12.2017г. – 16 600лв. и от 05.12.2017. – 20 000лв. при стойност на спорната фактура – д.о. – 68 000лв. и ДДС – 13 600лв.

При изслушване на експертизата, в.л. поясни за счетоводното отразяване на фактурата, изд. от *** ЕООД, че не е най-коректното счетоводно записване относно търговия със стоки, но предвид транзитното преминаване на стоките през дружеството-доставчик, не е необходимо да се взема пълна аналитичност, тъй като реално стоките не влизат в склад. „Заприхождаването на стоки и отписването им е идентично по своя характер с отчитането на директен разход по с-ка 601 разходи за материали”. *** ЕООД е търсено, но не открито – преките доставчици не са проверявани.

- Двете експертизи не са оспорени, но съдът преценява заключенията по правилото на чл.202 ГПК. СТЕ и ССч.Е са изготвени компетентно, с приложени специални знания.

Описанието в ССч.Е на съпътстващата документация към спорните фактури е цялостно и с цитирани листове от номерацията по делото, при което се възприема без необходимост от повторно описание.

3.4. Свидетелят Б.И.С. заяви /съдебно заседание от 05.06.2019г., л.489-491/, че живее в гр.Самоков и не е знаел за фирма „***”. Познати го осведомили, че „***” има да извършва изкоп и му дали телефона. Свързал се с ***  и се видели в Бургас. Закарали С. в с.Билка и уточнили какво ще се прави – изкоп. Заминал там с брат си и тримата му племенника. Свидетелят потвърди, че подписът на предявените договори, приложения и протоколи към договорите – е негов /л.191 и сл./. Правили изкоп и на едно място – полагане на кабел. Относно периодът на изпълнение на изкопа, бе посочено, че е бил може би месец и половина, през лятото на 2017г. : „…юли ли беше, август или септември, някъде в този порядък”. Първоначално св. е заявил, че познати са му дали телефон на фирма ***, впоследствие - че брат му му дал телефона на ***. Нощуването било за сметка на лицата – изпълнители, в къща. Транспортът бил осъществен с личната кола на свидетеля, а първоначално бе заявено – „Закараха ме в с.Билка…”. Плащането се извършило само на свидетеля – давали му парите авансово и като написали фактурата, получил и касов бон.

Несъответствията в свидетелските показания не позволяват възприемането им като изясняващи спорните факти, вкл. за квалифицирането им на достоверни.

4. Съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения /§ 2 от ДОПК във вр. с чл. 154 ал. 1 от ГПК/, и от чието осъществяване черпи изгодни за себе си правни последици, ревизираният субект, който претендира право на приспадане на данъчен кредит, следва да докаже безсъмнено наличие на основание за начисляване.

Фактическият състав за проявление правото на приспадане на ДК съдържа основен елемент – реално наличие на доставка, за пълно доказване на което е необходимо не само издаден първичен сч.документ и включването му в дневниците за покупки и продажби или сч.регистри за съответните данъчни периоди, а и безсъмнено установено извършване на доставките от конкретен доставчик /Решение № 3909/2017г., ВАС : „Притежаването на фактурата не е достатъчно условие за възникване на правото на приспадане. Като частен свидетелстващ документ фактурата е писмено доказателствено средство. От релевантните за правото на приспадане факти, обаче, тя установява единствено количеството и вида на стоката, вида на услугата и датата на възникване на данъчното събитие - чл. 114, ал. 1, т.т. 9 и 10 от ЗДДС. Затова и по хипотеза извършването на облагаемата сделка следва да се установи по друг начин, а не чрез посочването на вида на стоката или услугата в данъчния документ.”/. В случая при предмет на доставката от *** ЕООД – „плащане по опис”, от значение е не само установяване на фактическа наличност на стоката като количество, а по описът, отразяващ всеки артикул по вид и със специфичните му индивидуализиращи характеристики.

Разпоредбата на чл. 70 ал.5 от ЗДДС има предвид начисляването на данъка по пряката доставка, по която ревизираното лице е получател, а доставчик е лицето, посочено като такъв в издадената данъчна фактура, като отразяването на фактурите в дневници за продажби от страна на доставчика не е част от фактическия състав на правото на данъчен кредит на получателя /Решение № 8039 от 2016г., ВАС и др./ и притежаването на редовно издадени данъчни фактури, само по себе си не е достатъчно, за да обоснове извод за реалност на отразените в същите стопански операции. В тежест на ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че отразените в тях стопански операции са действително осъществени - чрез доказателства с несъмнена достоверност.

4.1. Към договора от 24.11.2017г. между *** ЕООД и *** ЕООД /л.215 и сл./ е налице Приложение № 1 – съдържащо техническите изисквания на материалите, вид и количество. Според чл.3 ал.1 т.2 от договора – Продавачът се задължава да замени за своя сметка всички материали, които са с недостатъци, некачествени и неотговарящи на техническата спецификация. Съгл. чл.3 ал.3 – „Продавача се задължава да достави материалите, посочени в Приложение № 1 до склад на възложителя в град Варна – място посочено от Купувач”. Купувачът има право да не приема материали, които не отговарят на изискванията, посочени в Приложение № 1 - чл.5  ал.2 от договора. Съгл. чл.5 ал.3 от договора – Купувачът има право при разтоварване на материалите да извърши оглед, при което с проверка на възложителят да се състави двустранен протокол за приемането, в който се описват материалите, които не отговарят на изискванията /в случай, че има такива/. Съгл. чл.7 от договора – Собствеността на Стоката преминава върху купувача в момента на предаване на Стоката. Изменения на договора и на приложението към него е предвидено да са правят в писмена форма посредством сключване на допълнително споразумение /анекс/. Приложение 1 към договора съдържа 24 позиции за полиран гранит, една за метална стойка – 2 бр. и италианска машина с водно рязане „3” - , 350х120 см. Предмет на спорната фактура е – „Плащане по опис”, л.219. С Приемо-предавателен протокол от 19.12.2017г. /л.222/ страните взаимно са си предали и приели стоката, „както е описана на гърба на този протокол” – в гр.Варна /л.222 и сл./. В описа към протокола за италианската машина с водно рязане е отразено 380 V.

Договорът не отрича възможност за допълнителни споразумения във всяка една част от него. Тази възможност е ползвана от страните посредством представен при административното обжалване Анекс от 25.11.2017г. към договор за доставка от 24.11.2017г., л.39 и сл. Предвид ясни и конкретни искания към РЛ и доставчик *** ЕООД и непредставянето на анекс в хода на ревизията, вкл. с възражение против РД – изводът на решаващия орган за съставянето му за целите на административното обжалване е обоснован с доказателствата, събрани от ревизиращия екип. При представяне на документи относно доставката на стоки и машина, страните по договора не са потвърдили наличието на допълнително споразумение, нито са пояснили обективни пречки за представянето му на приходните органи. Няма основание да бъде прието, че анексът е съществувал към дата 25.11.2017г., при което следва, че е съставен именно в подкрепа на тезата, поддържана с административната жалба. В същата е заявено, че предметът на доставката е наличен и в момента, и може да бъде проверен и преброен или измерен. Твърдението не е променено при съдебното оспорване.

Предвид представените транспортни документи, инвойси и ЧМР, вкл. при съобразяване писмените обяснения на представителите на спедитора и превозвачите – въз основа на цитираните текстове от договора, следва, че събитията са се осъществили в хронологична последователност, поддържана от жалбоподателя и описана в жалбата. Тоест, анексът макар частен документ и в случая с недостоверна дата – само потвърждава факти, които е необходимо да бъдат доказани безспорно. Представянето му с жалбата до директор Д ОДОП – Пловдив отрича възможността за доказателственото му зачитане от страна на решаващият орган, предвид установените множество несъответствия в приемо-предавателните и в транспортните документи. От друга страна, не е имало забрана за промяна в договореностите относно място на доставка, а несъответствията, констатирани от приходните органи в транспортната документация, са изяснени с представените данни от спедитор и превозвачи, вкл. от писмените обяснения на РЛ и прекия доставчик за установени дефекти на част от материалите. Наличието на дефектна стока /частично/ е било причина за връщането й в Румъния и повторното доставяне по същия механизъм на доставката – транзитна. Извън посоченото, при потвърждаване – каквото в случая представлява анексът към договора, на изменено описание на общо количество, размери и единични цени – Приложение № 1, във вр. със заявеното наличие на всички материали на място в обекта в с.Билка, с възможност да бъдат проверени и измерени – проверката следваше да установи идентичност между договорено, доставено и съществуващо на място количество и вид материали /гранит/, вкл. неразопаковани стоки, част от които е и италианската машина. Невъзможността за констатация в посочения обхват и необходимост от установена идентичност, обективно не позволява да бъде направен извод за наличност на стоката в пълен обем, а правото на приспадане на ДК е претендирано в цялост по отношение на договорената доставка, а не частично и за конкретни материали от описа.

В тази вр., СТЕ от една страна приема : „Гранитът от процесните доставки се намира на открито в двора на имота в с.Билка и е нареден върху стоманени рамки.”, но от друга е заявено - „На място, с помощта на жалбоподателя, експертизата се опита да идентифицира всички налични гранитни плочи, но пълно съответствие се оказа невъзможно”. „Тъй като плочите са престояли в двора повече от 2 години, голяма част от залепените на тях идентификационни бележки са унищожени от дъжд, сняг и вятър”. В СТЕ е отразено, че доставените гранитни плочи не са опаковани. В тази вр. бе посочено, че съпоставен с твърдението в жалбата /л.5, гръб/ - „Понастоящем и материалите и машината се намират в склада на *** ЕООД в с.Билка, обл.Бургас и са неразопаковани. Те са точно във вида в който са пристигнали от Румъния, с оригиналната си опаковка и с печатите на фирмата производител”, резултатът от огледа не е довел до фактически извод за идентичност между стоките по съпътстваща документация към фактурата по вид и количество, предвид предмет на доставката – плащане по опис, и наличните стоки на място. Предвид влияние на външни фактори и незапазени изцяло идентификационни бележки - СТЕ не е могла да определи с точност от кои от изброените видове гранит – по колко плочи има на място. Поради същата причина е невъзможно и точното определяне по размери на плочите от всеки описан вид – посочено в заключението, независимо, че устно експертът заяви идентифициране по см., по табелките с вида на гранита и дебелината по 2 см., вкл. по опаковките- каквито в СТЕ е отразено, че няма. В реда на изложеното се съобрази, че след като придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство РЛ е тежестта да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на този правно относим факт - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, в каквато насока е разпределена доказателствената тежест – разпореждане от 14.03.2019г.

По отношение машината : В Приложение № 1 /л.220, 221/ към договора от 24.11.2017г. – машината е описана като „Италианска машина с водно рязане 380 V”, а няма табели или друг вид означения, „по които може да бъде идентифицирана”. Огледът според СТЕ : Тя е монтирана в една от сградите в имота в с.Билка. Машината не е нова, а е втора употреба и не разполага с документация от производител. Устно в.л. заяви, не е видяло остатъци от свалена табела и счита, че табела не е имало. В заключението е посочено : Самата машина показал, че като размери отговаря на доставената от *** ЕООД, но няма придружаващи документи, с които да бъде „еднозначно определена”. Ведно с това - Машина за рязане на гранит под вода е налична в производствената сграда и се използва по предназначение – не е в доставната си опаковка, а работи от дълго време. Липсва уточнение в търговската и транспортната документация за машина – втора употреба. Както бе цитирано по горе, според СТЕ : Марка и вид не са установими с оглед. Няма табели по корпуса на машината, няма означение за марка или производител. „Не може да се установи съответствие или липса на такова с машината по договора между жалбоподателя и доставчика *** ЕООД не само поради липсата на идентификационни означения върху самата машина на място, а и по причина, че в договора също не е дадено подробно описание на възложената машина за доставка.”. По описа за приемане на доставката няма друго описание на машината, освен принципното „Италианска машина за рязане под вода”. След като на място идентичност не е установена и липсва приемо-предавателен протокол при първата доставка /отразено в приемо-предавателния протокол от 12.11.2018г./, преди връщане на част от дефектиралата стока, съдът не би могъл да приеме твърдението на жалбоподателя за убедително доказано.

4.2. Извън посоченото, с представянето при административното обжалване на Споразумителен протокол от 10.11.2018г. /л.34/ – ден след дата на издаване на РА от 09.11.2018г., с който страните взаимно приемат Приемо-предавателният протокол от 19.12.2017г. да бъде „анулиран /отменен/” и са решили и приели неговата отмяна – „ се отменя /анулира”, Директорът на Д ОДОП – Пловдив, формално не е имал друга възможност за преценка на доказателствата, освен изложената в решението. Възприетите от решаващият орган правни изводи съответстват на представените от жалбоподателя доказателства.

След като страните по договора са отчели наличието на допуснати в съпътстващата фактурата документация – явни фактически грешки, е следвало само да коригират допуснатите неточности, предвид доказаната хронология на събитията при несъответствия в документирането им. Възможността за корекция на приемо-предавателния протокол от 19.12.2017г. не е възприета и същият е отменен /анулиран/. Към Споразумителния протокол е представен нов Приемо-предавателен протокол от 12.11.2018г., в който е посочено, че „Съставяме настоящия приемо-предавателен протокол, след като констатирахме, че липсва предавателен протокол за извършената на 08.12.2017г. доставка на следните видове материали” – изброени, л.36 и сл. Следователно, при доставянето на стоката и проверката с констатация за дефекти по част от същата, страните не са предали и приели остатъка от общо заявеното количество , което правят едва с приемо-предавателен материал от 12.11.2018г., ведно с отстраняване на неточности в описа, който опис е значим за индивидуализиране на стоката по доставката, по която е претендиран ДК по фактура от 29.11.2017г.

При описаните изходящи от страните по доставката данни, следва, че несвоевременното документиране на поддържаните факти, би могло да бъде преодоляно единствено с установяване на фактическа наличност на стоката в обем – заявен, коригиран и доставен на получателя, но при констатирани индивидуализиращи признаци на артикулите от описа. Дори новосъставените документи да бъдат квалифицирани на потвърждаващи констатациите към м.12.2017г., и макар при неоспорена автентичност на подписите - транспортните документи сами по себе си в случая не следва да се счита, че убедително доказват приемо-предаване на конкретни стоки по опис и машина, тъй като от една страна – според чл.7 от договора : Собствеността на Стоката преминава върху купувача в момента на предаване на Стоката, а от друга – при липса на документално оформено приемо-предаване при първата доставка и отречено приемо-предаване, документирано като осъществено на 19.12.2017г., единствената възможност в конкретиката на фактите, категорично обосноваваща извод за действителна доставка, е установена идентичност между документално описаните данни и тези на място. По изложени по-горе съображения, не бе установена идентичност, поради което не би могло да бъде прието твърденето за наличие на действителна доставка на стоки /гранит, машина/ посредством механизма на транзитна доставка.

5. В допълнение на изложеното относно спорната доставка на стоки, се съобрази и следното : Разпоредбата на чл. 6 ал.1 ЗДДС изисква да се установи прехвърляне правото на собственост върху конкретната стока, но като се има предвид дефиницията на понятието доставка на стока в чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО, в нея се изисква само реално предаване на стоката, без да се държи сметка дали доставчикът е собственик на стоката, което означава, че предаването й може да се осъществи и от несобственик. В тази вр. се отбелязва принципна правилност на възраженията, заявени в жалбата до съда, но доказване факта на реално предаване на стоката е изцяло в тежест на РЛ – претендиращо право на приспадане на ДК. Относимите обстоятелства, които подлежат на доказване, се определят конкретно предвид характера и вида на доставките -  според т. 32 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012г. по дело С – 285/11, преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право.

Съобразно чл. 24 ал. 2 ЗЗД транслативният ефект на разпоредителните сделки с предмет родово определени вещи настъпва с индивидуализирането на вещите, което се осъществява по съгласие на страните или чрез предаване. За доказване индивидуализирането на вещите не съществуват ограничения в доказателствените средства. Липсва пречка като такива да се ценят изготвени от страните по сделките писмени актове /те обвързват съда само с формалната доказателствена сила по чл. 180 от ГПК за факта на авторството на документа/ - приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки, стокови/складови разписки, други взаимно подписани документи от предал и приел стоката с описанието й, достатъчно за индивидуализиране на вещите. С фактурата /дори подписана двустранно/ не може да се постигне индивидуализиране на вещите с последиците на транслативния ефект /Решение № 3909/2017г., ВАС/, макар да удостоверява съгласието на страните. В случая фактурата е с предмет – „плащане по опис”, поради което следва да са налице съпътстващи документи относно доставката, убедително установяващи не само количество, а и вид, технически характеристики за материалите и еднозначни идентифициращи признаци относно машината /индивидуално определена вещ/, включително безсъмнени доказателства за момента на приемо-предаване на стоките.

5.1. В случая механизмът на доставката изключва необходимост от доказване факта на съхранение на стоката на конкретно място /обект/, принадлежащ на прекия доставчик. Значението на доказателства за наличието на стоката при прекия доставчик /вкл. по счетоводни данни/ е съществено за целите на обосноваване правото на получателя, тъй като предадена би могла да бъде само налична стока. В конкретиката на фактите се съобрази констатацията на ССч.Е : Според наличен по делото Хронологичен регистър/л.377/, закупените стоки, предмет на доставка по спорната фактура не са отразени като стоки в счетоводството на доставчика *** ЕООД. Покупката на стоките са отчетени директно на разход, което съответства на спецификата на доставката – транзитна. С отразени в ССч.Е сч.сметки е посочено, че *** ЕООД отчита приход по спорната фактура. За счетоводството на прекия доставчик *** ЕООД е посочено, че „на база една счетоводна сметка не мога да направя извод за редовност на цялото счетоводство”. Както бе посочено по-горе, липсата на изрична договорка за транзитна доставка и различията в място на приемо-предаване, респект. връщане на дефектирала стока, отразено в двата приемо-предавателни протокола от 18.12.2017г. – с.Билка /л.98/ и от 19.12.2017г. – гр.Варна /л.222 и сл./ - не биха били с неблагоприятни последици за жалбоподателя, при категорично доказване факта на постигнат ефект на транзитна продажба по чл. 329 ал.1 от ТЗ, при която договорът е неформален и транспортирането на стоката е директно към трето лице – последващ получател.

5.2. Не бе доказано твърдението за налична на място именно стоката, доставена със спорната фактура, изд. от *** ЕООД. От една страна, твърдението за неразопакована стока в жалбата е изходящо от жалбоподателя, от друга – идентичност на място в обекта в с.Билка не е могла да бъде установена при оглед на място и съпоставка с документацията към фактурата.

В случая приемо-предавателните протоколи не са възприети за годни доказателства поради момент на съставянето им и недоказана на практика достоверна дата, като в допълнение се отбелязва и следното – в обхвата на ССч.Е не бе поставена задача за установяване наличието на данни в счетоводството на жалбоподателя, доказващо осчетоводяване на приемо-предавателните протоколи от м.12.2017г. и евентуално сторно операции във вр .с приемо-предавателния протокол от 12.11.2018г.

5.3. По отношение плащането между контрагентите следва да се има предвид, че плащането не е законова предпоставка за възникване и упражняване право на данъчен кредит. Разплатената фактура не е достатъчно убедително доказателство за реално осъществяване на документираната доставка на стоки при положение, че съставените частни документи не отразяват реална стопанска операция поради липса на документална обоснованост в случая – за приемо-предаване на стоките по опис /гранит и машина/. Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема доставка. В случая не е налице пълно разплащане, което е установено в хода на ревизията и потвърдено от ССч.Е.

В гражданския процес се приема, че отразяването на фактурата в счетоводството на дружеството, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване, поради което търговецът е обвързан от договора и дължи изпълнение. В административното производство обаче, в което се поддържа липса на реалност на доставките, решението е противоположно - наличието на фактура и счетоводното й отразяване при получателя не е достатъчно, за да обоснове реалност на доставките. Въпросът дали е извършено предаване и приемане на стоки, които да са доказано налични към момента на издаване на фактурите, е от съществено значение за спора относно реалността на доставките. В тази вр. плащането по фактурите остава изолирано доказателство, като в случая не е и налице пълно разплащане.

5.4. Съобразява се, че националният съд следва да определи във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото, дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик /т.33-34 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12; Решение № 16415/2013г., ВАС : „В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Това разбиране е съответно и на практиката в решението от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11 и решението по дело С-285/11. Неправомерно начисленият данък не може да бъде приспаднат от данъчните задължения на получателя като данъчен кредит /вж. чл. 68, ал. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС/. Включването от доставчика на размера на данъка в СД при определяне на резултата за периода и посочването на издадения от него данъчен документ в дневника за продажбите са неотносими към правото на приспадане. От фактическия състав по начисляването на данъка релевантен за правото на приспадане е само юридическият факт на издаване на данъчния документ с посочен размер на данъка /вж. чл. 71, т. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗДДС/. Притежаването на фактурата не е достатъчно условие за възникване на правото на приспадане. Като частен свидетелстващ документ фактурата е писмено доказателствено средство. От релевантните за правото на приспадане факти, обаче, тя установява единствено количеството и вида на стоката, вида на услугата и датата на възникване на данъчното събитие - чл. 114, ал. 1, т.т. 9 и 10 от ЗДДС. Затова и по хипотеза индивидуализирането на вещите, за които получателят е придобил правото да се разпорежда фактически като собственик и на получените услуги следва да се извърши по друг начин, а не чрез посочването на вида им в данъчния документ  - Решение № 12562/2019г., ВАС.

В случая не бяха събрани допълнителни данни с посещение в счетоводството на прекия доставчик, посредством проверка в които да се съобрази разпоредбата на чл. 182 ГПК, според която вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство на лицето или организацията, която ги води. Съгласно чл. 55 ал. 1 ТЗ редовно водените счетоводни книги и вписванията в тях се приемат като доказателства между търговци за установяване на търговските сделки. Редовност на воденото от жалбоподателя счетоводство бе потвърдено посредством ССч.Е, но не е било спорно обстоятелство при ревизията, като от значение за спора е, че заприходяване на стоката при получателя пряко не означава, че фактурираната стока е получена именно от посочените доставчици във фактурите / ”Фактът, че стоката е заприходена в счетоводството на получателя /ревизираното лице/ и че тя е участвала при извършването на последващи доставки при икономическата дейност на лицето не води до извод, че стоката действително е получена от издателите на фактурите, …” – Решение № 8253/2017г., ВАС/. Данните от дневниците за продажби и СД по ЗДДС на доставчика не доказват, че са от редовни счетоводства, а това е от значение за доказателствената им стойност. ССч.Е не потвърди редовност на воденото от прекия доставчик счетоводство – то не е посетено поради неоткриване на доставчика, независимо, че месеци преди съдебното производство е представен подписан от пълномощника споразумителен протокол, ведно с нов приемо-предавателен протокол.

В допълнение се съобрази, че осчетоводяване на процесните доставки е от значение, когато са ангажирани категорични доказателства за реалността им. Това не бе сторено от жалбоподателя, върху когото е доказателствената тежест в процеса. С арг. от чл. 6 ал. 1 т. 3 от ЗСч. - счетоводните регистри са производни доказателствени средства, отразяващи систематизирана информация за стопанските операции от първични и/или вторични счетоводни документи, но отразената в регистрите информация следва да съответства на тази за стопанската операция по първичните и/или вторичните счетоводни документи.

5.5. В съдебната практика е възприето, че случаят на фактури, които не отразяват реални данъчни събития, по които ревизираното лице е получател, е практика, която не може да се осъществи без знанието на получателя по фактурите, както е прието и в мотивите на решението на СЕС по дело С-18/13. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013г. по дело С-643/11, съобразно което „Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка“. В главните производства на делата C-80/11 и C-142/11 реалността на доставките е била установена, съответно – според Решения №№ 3984/2015 г., 144/2016 г. на ВАС; Решение от 07.12.2010г. по дело С-285/09, т.48 и т.49 – „Съставянето на фактури или декларации с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателства, се счита за част от данъчна измама, в която участва самото ДЗЛ, поради което не е необходимо доказването на субективния елемент...”.

В тази вр., приемо-предавателния и споразумителните протоколи са подписани частни документи с формална доказателствена и сила съгл. чл.180 ГПК - съставляват доказателство, че обективираното в него изявление изхожда от лицето, подписало документа. Спор за автентичност на подписи в същите не е повдиган, но това не преодолява изискването да обективират действителни факти, тъй като представляват само доказателство, че са подписани от посочените лица, но не и доказателство за направените в тях изявления – тоест, авторството не доказва съответствие между съдържание на документа с действително осъществени факти, поради което следва да са налични други данни, безспорно установяващи фактите. В конкретния случай, такива не са налице предвид неустановена идентичност между стоките, отразени в „отменения /анулиран/” приемо-предавателен протокол от 19.12.2017г., респект. – тези по новия приемо-предавателен протокол от 12.11.2018г. и тези – проверени от експерт на място в обекта на РЛ. Основно правило при прилагането на данъчните норми е правоотношенията да се разглеждат според действителното им съдържание, а не според формално придадения им вид от задължените лица, чрез създадените от тях документи, предвид което, въпреки представените от ревизираното лице документи, не може да се приеме, че е доказано извършването на доставки на стоки по смисъла на ЗДДС – в този см. Решение № 2088/2018г. С анулирането е необходимо доказване на идентичност между наличните стоки в с.Билка и тези, описани в Приложението към анекса и в приемо-предавателен протокол от 12.11.2018г. – за да се приеме, че е налице последващо потвърждаване на обективно осъществил се факт, независимо от допуснати несъответствия в документите, съпровождащите доставката на стоки, което би съответствало на твърдението за налични в с.Билка именно доставените стоки със спорната фактура, дори неразопаковани. Включително, както бе посочено – на ССч.Е не бе поставен въпрос за установяване дали приемо-предавателните протоколи за замяната на констатираните дефектни стоки и анулирания, както и новия от 12.11.2018г. са отразени в счетоводството на жалбоподателя последователно и дали са сторнирани като стопански операции впоследствие. Тоест, посоченото не е установено от в.л. и не са представени в съдебния спор доказателства в тази насока.

Жалбата се приема за неоснователна в частта за отказан ДК по фактура № 200/29.11.2017г., изд. от *** ЕООД.

6. За доставките на СМР услуги от *** ЕООД :

С оглед данни за отразяване на фактурите в дневници за продажби на доставчика /потвърдено и от ССч.Е/, отново се отбелязва, че отразяването на фактурите в дневници за продажби от страна на доставчика не е част от фактическия състав на правото на данъчен кредит на получателя /Решение № 8039 от 2016г., ВАС и др./ и притежаването на редовно издадени данъчни фактури, само по себе си не е достатъчно, за да обоснове извод за реалност на отразените в същите стопански операции. В тежест на ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че отразените в тях стопански операции са действително осъществени - чрез доказателства с несъмнена достоверност.

Относно доставките на услуги от значение е обезпечеността на доставчика за извършването им, надлежното предаване и приемане изпълнението на услугите, наличието на краен обективно установен резултат от тях. Доказателствата за реалното осъществяване доставката на услуга следва да бъдат установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката, в които се включват материално-техническата и трудова ресурсна обезпеченост на доставчика; и такива, сочещи прякото й реализиране, в обхвата на които са двустранно подписани протоколи за приемане на работата, доказателства за начин на остойностяване и др. /в тази насока Решения №№ 10932/13г.; 9262/2013г., 10854/13г. на ВАС /.

А / Разпитаният по делото свидетел Б. С. заяви, че живее в гр.Самоков и не е знаел за фирма „***”. Познати го осведомили, че „***” и му дали телефона. Свързал се с *** и се видели в Бургас. Закарали С. в с.Билка и уточнили какво ще се прави – изкоп. Заминал там с брат си и тримата му племенника. Свидетелят потвърди, че подписът на предявените договори, приложения и протоколи към договорите – е негов /л.191 и сл./. Правили изкоп и на едно място – полагане на кабел. Относно периодът на изпълнение на изкопа, бе посочено, че е бил може би месец и половина, през лятото на 2017г.  : „…юли ли беше, август или септември, някъде в този порядък”. След като първоначално св. посочи, че познати са му дали телефон на фирма ***, впоследствие заявява, че брат му му дал телефона на ***.

При съпоставка със съдържанието на договорите с доставчик *** ЕООД, по отношение на което търговско дружество свидетелят не потвърди качество на управител, се констатира липса на описание на договорените и поддържани за осъществени строителни услуги : Св. упомена „някаква база”, без да опише местоположение на изкопа – за кабел от сграда 2 до сграда 3 и от сграда 3 до сграда 4, съгл. договора от 14.08.2017г.; не бе посочено за друг изкоп за канал за кабел от централно ел.захранване до сграда 1, в съответствие с договора от 31.07.2017г. Свидетелят не описа колко сгради има в базата на *** ЕООД, нито наличието на централно ел.захранване, от където започва трасето за кабела до сграда 1. Свидетелят не потвърди наличието на граждански договори и не посочи конкретни имена на лицата, ангажирани за осъществяване на СМР дейността – при положение, че граждански договори са представяни при ревизията. Непълнотата на изнесените пред съда сведения, както и установимите противоречия в свидетелските показания, не позволяват да бъдат ценени и не допринасят за потвърждение на жалбоподателовата теза. Освен това, в Протокол 1 към договора от 22.08.2017г. са описани две позиции – възстановяване на кабел 4х25 и заравяне на изкоп, като за първата позиция липсва количество, а в Приложение № 1 към договора е дадена обща цена – 220, без количество, мярка и ед.цена. При тези данни, дори при потвърден подпис и неоспорена автентичност на протоколите за установяване завършването и подлежащи на заплащане СМР, не може да се приеме, че частните документи отразяват действително осъществили се факти. Съдът отново се позовава на чл.180 ГПК по отношение протоколите за установяване завършването и подлежащи на заплащане СМР - съставляват доказателство, че обективираното в тях изявление изхожда от лицата, подписали документа. Спор за автентичност на подписи в същите не е повдиган, но това не преодолява изискването да обективират действителни факти, тъй като представляват само доказателство, че са подписани от посочените лица, но не и доказателство за направените в тях изявления – тоест, авторството не доказва съответствие между съдържание на документа с действително осъществени факти, поради което следва да са налични други данни, безспорно установяващи фактите. В конкретния случай, такива не са налице и не бяха представени допълнително в хода на делото, независимо от редовно уведомяване на управителя на *** ЕООД. В тази вр. се отчита спецификата на СМР, действително непозволяваща при оглед да бъдат установени изкопи, кабели и заравяне на изкоп, но липсата на доказателства за пряко осъществилите дейностите лица, при наличието на договори със същите, не позволява да бъде направен категоричен извод относно извършени СМР именно от доставчика *** ЕООД. Само документиране на видове строителни услуги и счетоводното им отразяване при доставчик и получател, без конкретни факти за способ и лицата, твърдяни да са извършили СМР, не доказват факт на действителното им изпълнение от прекия доставчик. Показанията на свидетеля в случая не разколебава извода за недоказаност на доставките на услуги.

Б / От дружеството - доставчик не са представени разходо-оправдателни документи във връзка с отчетени разходи за осъществяване на фактурираните СМР. ССч.Е не установи редовност на счетоводството на прекия доставчик, което не е посетено – „На база една счетоводна справка не мога да направя извод за редовност на цялото счетоводство.”; „Не мога да дам заключение за технологична осигуреност на прекия доставчик. Не са налични счетоводни данни за дружеството. Не е наличен в Търговски регистър отчет за 2017.”.

И в тази част от спора се съобразява, че плащането не е законова предпоставка за възникване и упражняване право на данъчен кредит. В случая не бяха събрани допълнителни данни с посещение в счетоводството на прекия доставчик, посредством проверка в които да се съобрази разпоредбата на чл. 182 ГПК, според която вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство на лицето или организацията, която ги води.

В / Доводът на приходните органи за липса на данни за персонал при изпълнителя се разглежда в реда на мотивите към Решение от 6 септември 2012 г. по дело C 324/11 на Съда на ЕС. Съдът се е произнесъл, че Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да се откаже правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът не е декларирал наетите от него работници, както и поради неизвършена от получателя по фактурата проверка дали между наетите работници и доставчика е съществувало правоотношение, без приходният орган да доказва, въз основа на обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. В разглеждане случай нито едно от всяко от посочените от прекия доставчик лица /наетите работници/ – не е потвърдило факта на извършени СМР посредством ангажираност от работодател *** ЕООД.

Спорът е свързан с отговор на въпроса - именно от доставчика *** ЕООД ли са извършени фактурираните строително - монтажни работи. В случая наличието на завършени СМР само по себе си не може да е доказателство, че те са осъществени с услугите на посочения доставчик в спорните фактури. Информация дали именно *** ЕООД е осъществило фактурираната СМР услуга, не е събрана посредством експертизата. Не е доказано изпълнението на СМР да е станало с материални и трудови ресурси на прекия доставчик. Към фактурите за СМР са представени договор и протокол акт обр.19, конкретизиращ предмета на строителните услуги /изключая липсата на информация за количеството СМР – „възстановяване на кабел 4х25”, л.213/, но пряка връзка между описаните работи и прекия доставчик не е доказана. Допълнителни документи, индикиращи връзка с договора също не са представени.

Вярно е, че автентичност на протокола - акт обр.19 не е оспорена, но същият в качеството си на частен документ не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила спрямо удостоверените факти, поради което следва да бъдат съпоставен с други относими доказателства. Изпълнение на СМР именно от *** ЕООД е разколебано предвид липса на персонал – документално заявен, но в действителност без конкретна информация. Свидетелски показания на лицата по граждански договори биха потвърдили възможността да бъдат изпълнени пряко дейностите по СМР. Физическите лица по гр.договори не са представили отговор в хода на ревизията и не бяха ангажирани като свидетели в съдебното производство. Разпитаният свидетел не назова имената на лицата, за които посочи, че са работили на място. Липсата на доказателства за обезпеченост на доставчика с персонал, дори да не е основание за отказ за признаване право на данъчен кредит, е индиция за невярност на съдържанието на приемо-предавателните протоколи. Съставът се позовава на Решение № 2943/2014г., ВАС : Въпреки липсата на доводи за наличието на измама, логически е изключена добросъвестността на получателя, защото като той като страна по договор знае или би трябвало да знае, че не е получил определена стока и/или услуга реално /аргументи в този смисъл и в Решение на СЕС от 13 Февруари 2014 г. по дело „Макс Пен”ЕООД, С-18/13/. Не би могло да се приложи и Решението на СЕС от 06.09.2012г. поради липса на данни за трудов ресурс при изпълнителя /а не на недекларирани работници или лица без тр.договори/, вкл. на граждански договори, както е поддържал управителя на прекия доставчик. Цитираните в жалбата решения на СЕС не изключват необходимостта националният съдия да осъществи всеобхватна преценка на събраните доказателства съобразно приложимите вътрешни процесуални правила и въз основа на тях да формира извод дали доставките са реално осъществени. Това разбиране е застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка.".

Предвид представените при ревизията 5 граждански договора за доказване осигурен персонал, следва да се отбележи, че достоверността на тези документи е разколебана от липсата на доказателства за изпълнение на чл.4 ал.1 т.5 от договорите /идентични по съдържание/ – относно спазени изисквания за безопасност на труда, пожарна безопасност и всички други изисквания в приложимата област, независимо, че се касае за изкоп, заравяне на изкоп и както е заявил св.С. – „негова задача била и полагането на кабел, л.491. Граждански договор от 05.07.2017г. /л.504/ е за срок от 30 дни, което съпоставено с протоколите за приемане на работата /31.08.2017г., 29.08.2017г., 30.08.2017г./, означава, че лицето би следвало да е изпълнило СМР до 05.08.2017г. Доказателства за това не са представени и по отношение останалите гр.договори, л.329-332. Същите са сключени на 05.07.2017г. за срок от 30 дни и към нито един от гражданските договори не е приложен отразеният в същите Констативен протокол – Приложение 1 за конкретно извършена и прието СМР услуга. В същите липсва обект и видове СМР - иманентно присъщо съдържание на гражданския договор. В разглеждане случай има данни за персонал, но не и за пряко изпълнение на СМР от персонала във времеви период, съответстващ на дати на издаване на фактурата и протоколите за приемане на работата. При наличието на данни за имената и трудовата заетост на лицата при конкретен работодател, не бе заявена обективна пречка същите да бъдат изслушани като свидетели, с възможност да потвърдят факта на осъществени конкретни СМР в конкретен времеви порядък. – обективни факти и обстоятелства, изключващи съмнение за осъществяване на действителни престации. Тоест, дори да са налице завършени СМР /предвид установеното при оглед от СТЕ/, това само по себе си не може да е доказателство, че работата е осъществена с услугите на посочения доставчик във фактурите. В допълнение се отбелязва и установеното от ССч.Е – въз основа на една счетоводна справка не може да се направи извод за редовност на цялото счетоводство, а допълнителни аналитично заведени данни не са представени.  В конкретиката на установените при ревизията факти, неопровергани в съдебното производство следва да бъде прието, че по възникналата между страните облигационна връзка не се установи какъв ресурс е ангажирал доставчикът за изпълнение на договорената услуга и плащането по фактурите остава изолирано доказателство.

Отново се отбелязва с арг. от чл. 6 ал. 1 т. 3 ЗСч., че счетоводните регистри на жалбоподателя в частта за СМР услугата, са производни доказателствени средства, отразяващи систематизирана информация за стопанските операции от първични и/или вторични счетоводни документи, но отразената в регистрите информация следва да съответства на тази за стопанската операция по първичните и/или вторичните счетоводни документи. Следва извод за неоснователност на жалбата в разгледаната част от спора.

При своевременно заявено от процесуалният представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на дирекция „ОДОП“ - Пловдив се следва присъждането му в размер на 1062,31лв.

Мотивиран с изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отхвърля жалбата против Ревизионен акт № Р-16001618002541-091-001 от 09.11.2018г., в частта, потвърдена с Решение № 45 от 28.01.2019г. на Директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”  - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с която не е признато правото на приспадане на данъчен кредит /ДК/ в общ размер на 16 941,00лв. с прилежащи лихви в размер на 443,45 лв., както и определените лихви в размер на 359,35лв. за деклариран и невнесен ДДС.

Осъжда „***” ЕООД, ЕИК *****, *****, представлявано от управителя Н.Б., да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив - юрисконсултско възнаграждение в размер на 1062,31 лв.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

   Административен съдия :