№ 1753
гр. Русе, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Антоанета Ив. Абрашева
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело №
20244520105138 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Ищцата твърди, че с ответното дружество са били в трудови
правоотношения на основание трудов договор № ********* г., сключен на
основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ, по силата на
който изпълнявала длъжността „организатор, работа с клиенти“ с месторабота
в ********** на 8-часов работен ден, основно възнаграждение - 1100 лева
месечно и 6-месечен срок на изпитване, уговорен в полза на работодателя.
Срокът на предизвестие по договора за двете страни бил 30 календарни дни. С
допълнително споразумение от 30.10.2023 г. към трудовия договор, била
преназначена на длъжност „оперативен счетоводител“, считано от 01.11.2023
г. и бил определен нов 6-месечен срок на изпитване по чл. 70 от КТ, уговорен
в полза на работодателя.
На 02.01.2024 г. между страните било подписано ново допълнително
споразумение, с което считано от 01.01.2024 г. се изменил размерът на
трудовото възнаграждение на ищцата от 1100.00 лева на 1250.00 лева, като
всички останали клаузи по трудовия договор останали непроменени.
Твърди се, че поради гинекологично заболяване, на ищцата се
наложило да бъде хоспитализирана на 09.05.2024 г., а на 10.05.2024 г. й била
извършена хирургична интервенция в онкологията в гр. Плевен, за което била
уведомила ръководството на ответното дружество. Издаден й бил болничен
лист за периода от 09.05.2024 г. до 14.06.2024 г., след това за периода от
15.06.2024 г. до 14.07.2024 г. и трети болничен лист - от 15.07.2024 г. до
13.08.2024 г. За всеки следващ уведомявала лично зам.гл. счетоводител на
1
дружеството по телефона, в приложението „Вайбър“ изпращала снимка на
болничния лист и чрез Български пощи с препоръчано писмо изпращала
оригинала.
На 29.07.2024 г. ищцата твърди, че била уведомена от кмета на с.
**********, че има за получаване нотариална покана от „************“
ЕООД – гр. Русе, която отишла да получи от Кметството на с. ********** на
05.08.2024 г. От поканата разбрала, че дружеството прекратява трудовия й
договор и че следва да се яви в 5-дневен срок от получаване на поканата пред
нотариус А.Ф. – гр. Русе, за да получи заповед за уволнение. На 06.08.2024 г.
се явила пред нотариус Ф. и получила Заповед № ********г. за прекратяване
на трудовото й правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от
връчване на заповедта.
Счита прекратяването на трудовото й правоотношение за
незаконосъобразно, тъй като към момента на издаване на заповедта от ******
г. между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение със
срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя, на основание чл. 70 КТ,
който е бил вече изтекъл на 01.05.2024 г. и поради това, работодателят не е
имал право да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1
от КТ. Смята, че единствената възможност за прекратяване на трудовия
договор е била по реда на прекратяването на безсрочни трудови договори - с
предизвестие, което в случая било уговорено на 30 календарни дни, още
повече, че към момента на прекратяването на трудовото правоотношение е
била в болничен.
Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което да
признае прекратяването на трудовото й правоотношение с “************”
ЕООД – Русе, със Заповед № ******** г. на управителя на ответното
дружество за незаконно и да го отмени, да възстанови ищцата на предишната
работа и да осъди ответника да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за
времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по
делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът изразява становище
за неоснователност на предявените искове. Не се оспорват твърденията в
исковата молба, че ищецът е имал трудово правоотношение с ответника, че с
допълнително споразумение от 30.10.2023г. е изменено трудовото
правоотношение между страните, като е изменена заеманата от служителката
длъжност на „оперативен счетоводител" и на основание чл. 70, ал. 1 от КТ е
уговорен нов 6-месечен срок за изпитване на новата длъжност, в полза на
работодателя, считано от 01.11.2023 г.
Не се спори също, че с допълнително споразумение от 02.01.2024 г. е
изменено само основното трудово възнаграждение на ищцата, че същата е
била във временна неработоспособност, считано от 09.05.2024 г., както и че
със Заповед № ********г. на управителя на „************" ЕООД - Русе
2
трудовото правоотношение с П. Т. И. било прекратено на основание чл. 71, ал.
1 от КТ.
Ответникът оспорва изложените в исковата молба твърдения на
ищцата, че процесната заповед е незаконосъобразна, както и че срокът за
изпитване, уговорен в полза на работодателя е изтекъл на 01.05.2024 г., тъй
като на основание чл. 70, ал. 4 от КТ, срокът за изпитване бил удължен. По
тези съображения се иска предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По делото не се спори, а и от приложените писмени доказателства се
установява, че страните са сключили трудов договор от 07.09.2023 г., по
силата на който ищцата изпълнявала длъжността „организатор, работа с
клиенти“, с 6-месечен срок на изпитване, уговорен в полза на работодателя.
Договорът е изменен с допълнително споразумение от 30.10.2023 г., с което
ищцата се съгласява да изпълнява длъжността „оперативен счетоводител“,
считано от 01.11.2023 г. и е определен нов 6-месечен срок на изпитване по чл.
70 от КТ, отново в полза на работодателя.
От приетата по делото длъжностна характеристика за длъжността
„организатор, работа с клиенти“, се установява, че задълженията на ищцата са
били свързани с контактуването, обслужването и увеличаване броя на
клиентите, докато съгласно длъжностната характеристика за длъжността за
длъжността „оперативен счетоводител“, ищцата е следвало да изпълнява
задачи, свързани с контрол за правилно водене на първични документи, да
осчетоводява документи, води ведомости и други задачи, свързани с
организацията и систематизацията на счетоводните документи.
Съгласно Заповед за отпуск № 217/16.02.2024 г., Заповед за отпуск №
222/29.03.2024 г., Заповед за отпуск № 227/19.04.2024 г., Заповед за отпуск №
229/19.04.2024 г., ищцата е ползвала полагаем годишен отпуск както следва:
от 22.02.2024 г. до 26.02.2024 г. – 3 работни дни, от 02.04.2024 г. до 02.04.2024
г. – 1 работен ден, от 19.04.2024 г. до 19.04.2024 г. - 1 работен ден и от
26.04.2024 г. до 26.04.2024 г. - 1 работен ден.
От приложената по делото медицинска документация е видно, че на
ищцата са издавани болнични листове за периода от 09.05.2024 г. до
14.06.2024 г., за периода от 15.06.2024 г. до 14.07.2024 г., от 15.07.2024 г. до
13.08.2024 г. и от 14.08.2024 г. до 12.09.2024 г.
Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № ******** г.,
считано от връчване на заповедта, т.е. от 06.08.2024 г.
От Справка на НАП за актуално състояние на всички трудови договори
на П. Т. И. от 15.11.2024 г. и Разпореждане № ********/15.10.2024 г. на НОИ –
ТП Великов Търново, се установява, че осигуряването на ищцата е прекратено
от 06.08.2024 г., отпуснато й е парично обезщетение за безработица от
07.10.2024 г. до 23.01.2025 г. и не е започнала работа при друг работодател. По
делото не се събраха доказателства в обратния смисъл.
3
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Съгласно чл. 71, ал. 1 КТ, работодателят – ответник, в чиято полза е
уговорен срокът за изпитване, има право да прекрати едностранно трудовия
договор до изтичане на този срок без предизвестие.
Ето защо, правото на работодателя да прекрати договора на това
основание се основава на клаузата за изпитване в трудовия договор и
упражняване на това потестативно право в рамките на уговорения срок, който
може да е до шест месеца (чл. 70, ал. 1 КТ). Клаузата за изпитване може да се
сключва само веднъж за една и съща работа с един и същ работник или
служител в едно и също предприятие (чл. 70, ал. 5 КТ). Но, ако работникът
приеме да изпълнява различна работа, съгласно константната съдебна
практика няма пречка да се въведе срок за изпитване във връзка с
изпълняването на различни трудови функции от упражняваните до момента на
изменението на трудовия договор.
В случая е безспорно, че страните са сключили допълнително трудово
споразумение. От приетите по делото доказателства се установява, че
трудовите функции, които са възложени на ищцата се различават от
изпълняваните до този момент, поради което съдът приема, че клаузата за
изпитване не противоречи на закона и не е нищожна.
Съгласно разпоредбата но чл. 70, ал. 4 от КТ в срока за изпитването не
се включва времето, през което работникът или служителят е бил в
законноустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал
работата, за която е сключен договорът. В срока за изпитване не се включва
времето, през което работникът по каквито и да е уважителни причини не е
изпълнявал работата си, и срокът за изпитване се продължава със съответния
брой работни /а не календарни/ дни. Законодателят регламентира
възможността за сключване на трудов договор със срок за изпитване поради
необходимостта в определен период от време страните по правоотношението
да преценят дали съответната работа е подходяща за изпълнителя и обратно -
дали работникът е подходящ да изпълнява тази работа. Преценката не може да
се извърши по друг начин, освен в самия процес на работата. За целта във
времето, в което тече срокът за изпитване, работникът трябва реално да
изпълнява трудовите си функции. С толкова работни дни, с колкото той по
уважителни дни не е могъл да полага труд, се продължава срокът за изпитване
/в този смисъл Определение № 1092 от 21.10.2010 г. по гр.д. № 1492/2010 г. на
ВКС, IV г.о./.
В случая след като срокът на изпитване е започнал да тече на
01.11.2023 г., е следвало да изтече на 01.05.2024 г., само при положение, че П.
И. не е ползвала законноустановен отпуск. От представените от ответника и
неоспорени от ищцата заповеди за отпуск се установи, че по време на срока на
изпитване, последната е ползвала общо 6 работни дни платен годишен отпуск,
т.е. след удължаване на срока с 6 работни дни, срокът за изпитване се е
4
удължил до 13.05.2024 г., включително. Но преди тази дата - от 09.05.2024 г. и
до датата на връчване на заповедта прекратяване на трудовото
правоотношение ищцата е била в отпуск поради временна
неработоспособност, от което следва, че към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение на 06.08.2024 г., срокът за изпитване не е бил
изтекъл.
В конкретния случай ответното дружеството в качеството си на
работодател е спазило изцяло изискванията на чл. 71, ал. 1 КТ - налице са
валидно сключен трудов договор със срок за изпитване в полза на
работодателя, който не е изтекъл, писмена заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение, която е връчена от ищцата в срока за изпитване
/видно от положения на 06.08.2024 г. от ищцата подпис върху заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение/ и правоотношението е
прекратено в рамките на срока за изпитване на основание чл. 71 КТ. Заповедта
е връчена лично на ищцата и начинът, по който е станало връчването - в
случая с нотариална покана, е избор на работодателя и е ирелевантно за спора.
Работодателят като страна, в чиято полза е уговорено изпитването
може да прекрати по своя инициатива договора за изпитване по всяко време
на срока за изпитването, без да излага други мотиви за оценка на резултатите
от изпитването на професионалните и делови качества на изпитвания
работник или служител. Изводът, който се налага, е че в срока за изпитване,
прекратяването на трудовото правоотношение, при съблюдаване на
изискванията по чл. 70 КТ, е резултат от преценката на работодателя, което е
законосъобразно негово поведение и което му позволява прекратяването да
стане по по-облекчен ред, включително без мотиви, без предизвестие и без
закрила по чл. 333 КТ /в този смисъл Решение № 108 от 25.03.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 4838/2013 г., IV г. о. и др./.
С оглед изложеното, съдът счита, че предявеният от ищцата иск по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване уволнението за незаконно и отмяна на заповед
№ *** от ****** г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съединяването на искове по чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 от КТ е
обективно и кумулативно, тъй като от съда се иска да разгледа всеки един от
съединените искове и да се произнесе по всеки с решение. Кумулативното
обективно съединяване на искове е допустимо и когато претенциите са в
съотношение на главна към акцесорни, т.е когато уважаването на единия иск
обуславя уважаването на другите искове. В такова съотношение са исковете по
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Водещ е иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за
признаване незаконността на уволнението и за неговата отмяна, а останалите -
по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ са акцесорни, защото тяхното уважаване е
възможно само ако заповедта за уволнение бъде призната за незаконна и
уволнението бъде отменено. Отхвърлянето на иска за признаване уволнението
за незаконно и неговата отмяна като неоснователен, обуславя и отхвърлянето
като неоснователни и на акцесорните искове - за възстановяване на ищцата на
5
предишната й работа като „оперативен счетоводител“ в ответното дружество
и за заплащане на сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение по чл.
225, ал. 1 от КТ за времето през което е останала без работа от 13.09.2024 г. до
08.11.2024 г.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на
разноски има ответникът. Ищцата следва да заплати на ответното дружество
разноски за адвокатско възнаграждение, което във връзка с възражението на
ищцовата страна и действителната фактическа и правна сложност на делото,
съдът на основание чл. 7, чл. 1, т. 1 вр. чл. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, определя на 933 лв.
С оглед изхода на делото, дължимата държавна такса остава в тежест на
бюджета.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Т. И., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. **********, *********, срещу „************“ ЕООД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********,
представлявано от управителя К.К., иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да бъде
признато уволнението й за незаконосъобразно и за отмяна на Заповед №
******** г. като незаконосъобразна, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Т. И., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. **********, *********, срещу „************“ ЕООД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********,
представлявано от управителя К.К., иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ ищцата да
бъде възстановена на заеманата от нея длъжност: „оперативен счетоводидел“,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Т. И., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. **********, *********, срещу „************“ ЕООД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********,
представлявано от управителя К.К., иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ да й бъде
заплатено от ответника обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през
което е останала без работа, поради незаконното й уволнение считано от
13.09.2024 г. до 08.11.2024 г. в размер на 2500 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА П. Т. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. **********,
*********,, да заплати на „************“ ЕООД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. ***********, представлявано от
управителя К.К., сумата от 933 лева, представляващи направени по делото
разноски.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6