Решение по дело №1221/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1140
Дата: 31 юли 2023 г.
Съдия: Даниела Станева
Дело: 20237050701221
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

1140

В., 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - В. - II тричленен състав, в съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

Членове:

ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ

При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТАНЕВА кнахд № 20237050701221 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. В. против Решение № 594/21.04.2023г., постановено по НАХД № 150/2023г. по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление № 23-0000988/23.09.2022г. на Директор на Регионална дирекция“АА“ - В..В касационната жалба се поддържа, че решението на ВРС е постановено при неправилно приложение на материалния закон, по съображения подробно изложени в жалбата; промяната в наредбата е свързана единствено с преценката за валидност на удостоверенията;съдът е следвало да съобрази, че състава на нарушението не предвижда случай, в който отговорност е повдигната спрямо водача, който не отговаря на съответните законови изисквания. Поради изложените съборажения моли съда да отмени обжалваното решение и потвърди НП. В съдебно заседание и по съществото на спора, касаторът не изпраща представител.Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. Моли съда да се произнесе по адвокатското възнаграждение при условията на чл.63д ал.2 от ЗАНН.

Ответната страна, редовно призована не се явява, не се представлява в съдебно заседание. В депозирания по делото отговор на касационната жалба оспорва същата.Претендира присъждане на разноски.

Представителят на ВОП изразява становище за основателност на жалбата.

Варненският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство е постъпила от легитимирано лице, в законния срок поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, като в чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е закона, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От тук по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

С обжалваното Наказателно постановление № 23-0000988/23.09.2022г. на Директор на Регионална дирекция“АА“ - В. на „М.В.“ АД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000лв., на основание чл.96г ал.1 предл.2 от ЗАвП.

За да отмени наказателното постановление, ВРС е направил извод, че в случая следва да намери приложение новата редакция на чл.8 ал.2 от Наредба № 36/2006г., като е изложил подробни мотиви в тази насока.Приел е, че е налице хипотезата на чл.3 ал.2 от ЗАНН, тъй като в хода по оспорването на НП е последвало това изменение на чл.8 ал.2 от Наредба № 36/2006г., което е по – благоприятен закон.

Така постановеното решение е правилно.

Районният съд е изложил подробни мотиви по приложението на материалния закон. Направените изводи от решаващият съд се споделят изцяло от касационната инстанция, още повече, че за тяхната обоснованост в делото са налице доказателства. Съдът е разпитал свидетел, за да установи фактическата обстановка по делото. Събраните писмени доказателства, възраженията на страните и показанията на свидетеля са обсъдени от ВРС. Наведените в касационната жалба възражения и твърдения, останаха недоказани, тъй като от страна на касатора не бяха ангажирани доказателства в тази насока.

След изменението обнародвано в ДВ бр.84 от 2022г., което е в сила от 21.10.2022г. текста на чл.8, ал.2 е :“Удостоверението за психологическа годност е безсрочно.“, т.е. е валидно, до обезсилването му, което е предвидено в новата редакция на чл.8 ал.7 от Наредба № 36/2006г., съгласно която : Лице, за което е възникнало основание по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 или 7, подлежи на съответното психологическо изследване, а притежаваното от него удостоверение за психологическа годност се обезсилва чрез отбелязването на това обстоятелство в специализирания програмен продукт.

Правилно ВРС е приел, че в случая следва да се приложи новата редакция на чл.8, ал.2 от Наредба № 36/2006г. Налице е хипотезата предвидена в чл.3, ал.2 от ЗАНН тъй като в хода на производството по оспорването на НП е последвало това изменение на чл.8, ал.2 от Наредба № 36/2006г., което е по-благоприятен закон както за водача, така и за санкционираното дружество-превозвач, което му е възложило управлението на превозното си средство и осъществяването на международния превоз.

С оглед влязлото в сила на 21.10.2022г. изменение на чл.8, ал.2 от Наредба № 36/2006г. с което издадените удостоверения за психологическа годност на водачите от документи със срок на валидност по силата на закона стават безсрочни, в резултат на приложението на този по-благоприятен закон, процесното НП за нарушение по чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП се явява незаконосъобразно, което е основание за неговата отмяна.

Настоящият касационен състав не намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни основания за незаконосъобразност на обжалваното решение.

При този изход на спора претенцията на ответната страна за присъждане на разноски е основателна. На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в полза на „М.В.“ АД следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 700лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 22.05.2023г.

Водим от горното, Варненският административен съд, десети касационен състав, на основание чл.222, ал.1 от АПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 594/21.04.2023г., постановено по НАХД № 150/2023г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ , гр. В. да заплати на „М.В.“ АД, ЕИК ********* гр.В., ул.“К.“ № ** адвокатско възнаграждение в размер на 700лв. /седемстотин/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател:

Членове: